Обоистът и музикален педагог Пламен Проданов, който празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната и инструментална музика, днес на 27 март 2021 г. пиша за първи път статия за един мой приятел – музикант от Пловдив, който е роден в Габрово и чийто баща беше мой добър приятел в младежките ми години там. Житейските ни пътища после се разделиха, след това наново се събраха в Габрово и имахме тесни контакти особено през годините от 1995 до неговата смърт през първото десетилетие на новия век.
Това е известният габровски журналист и автор на редица книги с хумористично съдържание Петър Проданов. Именно неговият син Пламен Проданов е лицето, на когото е посветена днешната ми статия. Поводът е рожденият ден на Пламен днес на 27 март.
Фактически аз не се познавам лично с Пламен – той е роден през 1958 г. в Габрово, известно време преди това баща му Петър се ожени за софиянка, аз в годините от 1951 до 1956 бях студент в София и в този период не сме имали връзки. Ние с него сме на подобна възраст, мисля че Петър е 1 или 2 години по-голям от мен, но като ученици не сме учили в едно и също училище. При това докато аз получих средното си образование в Априловската гимназия в Габрово, той беше ученик в Текстилния техникум в същия град. Там той беше участник в Танцовата трупа на техникума, това е бил повод да се срещаме при разни фестивали и празници в града, а аз бях активен участник в хора на нашата Априловска гимназия.
Чак когато се върнах на работа като учител в Габрово през 1957 г., се срещахме наново с Петър, който работеше като млад журналист в известния тогава габровски вестник „Балканско знаме“, в който Петър пишеше редица статии по разни въпроси. Той току що се беше оженил и през 1958 г. се роди синът Пламен, аз през 1961 г. също се ожених и пътищата ни се разделиха отново – имахме различни компании и се движехме в различни кръгове. Но добре си спомням, че сме се срещали по улиците и сме имали кратки, но оживени диалози на различни теми.
След това аз заминах със семейството си през 1974 г. за Германия и чак до началото на 90-те години не сме се срещали с Петър. В този период той се разви като журналист от първа величина, издаде и няколко хубави книги с хумористично съдържание, които бяха бестселъри в Габрово и стана много известен с тях. Те се издаваха в София и съм сигурен, че името му е било известно не само в Габрово. Основните му теми бяха колоритни личности в Габрово и различни порядки, които той описваше с особено майсторство и тънък литературен похват. И сега си правя изводи, че синът Пламен е наследил от баща си този литературен талант. По-късно в статията ми има редица цели страници, които са излезли „изпод неговото перо“.
В годините от 1995 аз заедно със съпругата ми прекарвахме редица месеци в Габрово и тогава вече много по-често съм се срещал и разговарял с Петър. Той също беше вече пенсионер, но продължаваше да пише и издава нови книги, които съм купувал и прочитал. Срещали сме се по габровските улици, изпращал съм го до жилището му в центъра на града на улица „Иван Гюзелев“. Неговата съпруга се беше поминала, често ми е говорил за сина си Пламен, че в тия години работи като обоист в Южна Африка и може би ще си дойде в България.
Вече не си спомням точно през коя година научих, когато си дойдох пак в Габрово, че милият Петър Проданов се е поминал. Това ми казаха мои приятели, след като вече не го срещах по улиците. Стана ми много мъчно, но предната година Петър ми беше казал, че нещо не се чувства много здрав. Това беше краят на нашето приятелство.
Как стана връзката ми с Пламен Проданов? Ние не се познавахме лично с него, но когато започнах през 2013 г. да пиша моите „оперни истории“ тук във ФБ, през лятото на 2013 г. намерих в моята ФБ-поща предложение за приятелство именно от него. Аз го приех веднага и ето какво ми написа той след това:
„Здравейте, не помня как зърнах името Контохов и си спомних за този габровски род и магазина на главната улица. Независимо, че не се познаваме, бях сигурен, че се познавате с баща ми. Аз също съм напуснал Габрово през 1972, за да мина през Русе, Сливен, София, Дърбан и Ммабато (Южна Африка), за да стигна до Пловдив. Единствената ми връзка там остана семейството на сестра ми. Запознах се с Георги Метев, също приятел на баща ми, чийто баща беше чест гост у дома. Но връзката с него се изгуби. Сега сте Вие като потомък на стара фамилия и човек с много интереси, музикант по душа. Вярно е, че бях солист на един бароков и един ужасен концерт от Ясен Воденичаров. Оттогава не съм свирил в Габрово, но за сметка на това редовно правя концерти в Пловдив. Жалко, че в Габрово ходя рядко, но книгите на баща ми пазят историята му у мен. Радвам се, че се запознахме (сигурен съм, че сме се виждали отдавна)“.
(край на цитата)
Аз много се зарадвах, научих, че той живее и работи вече в Пловдив след завръщането от Южна Африка, заедно с жена си свири в оркестъра на Пловдивската опера, че има две деца и си разменихме през следващите години редица писма на най-различни теми. Например на следната моя информация:
„През 1984 г. група артисти, певци и танцьори от Пловдив идваха на турне в Германия и бяха гости на нашето немско-българско културно д-во в Дармщадт. Между тях бяха певиците Пенка Коева и Нели Божкова (тя направи голяма кариера по-късно във Виенската опера, за съжаление се помина неочаквано). Г-жа Спасова водеше групата и отговаряше за танцовия състав. Бяха 3 дни при нас и имахме хубави спомени. Какво ли е станало с нея, сигурно още работи в Пловдив. А Пенка Коева ? Желая Ви здраве, лично щастие и успехи в работата Ви. Когато имате време, пишете ми, нека останем във връзка, Ваш : Борис Контохов“
… той ми отговори:
„Помня Нели Божкова от 1984 – тогава с Емил Чакъров правихме „Cosi fan Tutte“ в Софийската опера. С проф. Василка Спасова се виждам отреме навреме – жива и здрава; пенсионерка. Пенка Коева не знам. Радвам се, че имате книгите на баща ми (след „Габровски шеги“ – още 3 различни)“.
(край на цитата)
Цитирам само части от негови писма до мен:
„ (…) Здравейте, четох няколко публикации за оперни певци и Ви поздравявам (…) Много благодаря за вниманието! За съжаление няма да съм в Габрово. Оставам Пловдив, защото на 29-ти имаме концерт на камерния състав в Балабановата къща. (…) Много ще се радвам да се запознаем, но в Пловдив, затова моля вие да ми звъннете като и когато дойдете. Ще намеря време да се срещнем! По хубаво е да кореспондираме като лични съобщения – вашето на стената ми се беше скрило покрай десетки други, които получавам всеки ден и без малко да не го открия. Доскоро виждане, а статиите за певците и музикантите са срахотни! Почти не ги пропускам! (…) Сърдечни поздравления и от мен за здраве и весело посрещане на всички празници! Весела Коледа и Честита Нова година. Възползвам се да изпратя една снимка от Габрово. Бях малък но си спомням тази къща! (…) Много, много благодаря! Аз винаги съм се колебаел дали на Св. Фотий, На Архангелов ден или Игнажден да празнувам, дори и на Цветница ме поздравяват. Надали името Пламен е с толкова алтернативи. Сякаш светлината (Фотий) и Архангелите са ми по-близки отколкото огъня (Игнажден). Завиждам Ви, че сте били в Габрово. Аз тук съм много зает с основаването на един нов младежки камерен оркестър с името “Frank Martin Players”, финансиран от Галина Врачева от Цюрих и ръководен от мен. На 14 декември ще имаме концерт – първият и залагаме на големи перспективи. Ще пиша как вървят нещата. В този ден, който ми и празничен пак съм на компютъра, пишейки ноти за младежите, за да свирят от печатни и добре редактирани нотни страници. Желая Ви и на Вас здраве и нека този непоправим ентусиазъм с публикациите за музиканти да ни радва дълго и занапред!“
(край на цитата)
А сега от февруари 2015 година и по-късно:
„ (…) Скъпи г-н Контохов! Много благодаря за чудесното предложение за Вашата книга със спомени! Ще се обадя на жената, само че утре отивам за 3 седмици на турне с “Порги и Бес” – ще бъда в Бреда и Амстердам. А Вие имате ли някои от книгите на баща ми? Тук при мен все още могат да се намерят в повече. Като се върна ще взема подаръка и, ако трябва, ще занеса книга на Петър Проданов, или ще пратя до Германия. Вчерашната Ви публикация за Хендел я копирах в групата „Франк Мартен Плейърс“ – това са младежите, с които работя в Пловдив, спонсориран от Галина Врачева – Цюрих. Нека да видят какви невероятни хора има по света, раздаващи безценна информация всеки ден! (…) Между другото имам запазен билет за спектакъл на „Порги и Бес в RAI Аmsterdam“ за Тереза Мартен – дъщерята на Франк Мартен, но тя няма да може да дойде на 3 март. Ако вие искате между 3 и 14 март – имам право на безплатен билет! И да се видим в Амстердам например?“.
(край на цитата)
На това място нека поясня – не можах да се възползвам от това предложение на Пламен за отиване в Амстердам – в този период съпругата ми Ренате (мир на праха й!) беше тежко болна и не можех да я оставя нито за ден без мой надзор.
Продължавам с части от писмата на Пламен до мен:
„ (…) Ето кадри от нашата постановка на New York Harlem Theatre Terry Cook – Porgy Morenike Fadayomi – Bess Michael Redding – Crown Marjorie Wharton – The Old Lady (на 85 години):
https://www.youtube.com/watch?v=Gd6UJiyoxP8
Здравейте, г-н Контохов. Вече съм в притежание на книгата ви “Спомени”, която препрочитах оттук-оттам. Това е една истинска история на Габрово, макар и пречупена през първо лице. Надали има толкова подробна и богата на информации подобна книга. Оказа се, че съм взел книгата точно в ден, в който празнуват името си всички Борисовци, но аз съм пропуснал това и сега, макар и с огромно закъснение, пожелавам много здраве, още много имени дни и нови томове със спомени. В момента работим по-активно в Пловдивска опера и направихме чудесен спектакъл на „Любовен еликсир“ с нашия главен диригент – Диан Чобанов. Аз от своя страна продължавам настойчиво да се боря с тийнейджърите от музикалното училище с формацията “Франк Мартен плейърс”, създадена и поддържана от нашата именита пианистка от Цюрих – проф. Галина Врачева. Вярно, че се изявявам в качеството си на диригент, но мисля, че е правилно да бъда наричан по-добре художествен ръководител. Диригенстството е отговорна професия и изисква добро учене и добри учители. А и Хаджи Генчо е създал с мерака си доста критично настроение… Желая здраве и с радост преглеждам публикациите за операта – чудесни са и стойността им е неоценима!
24.04.16, 23:47
Честит Рожден Ден! Бъдете здрав и все така всеотдаен към музиката! Във фейсбук имам двама души с енциклопедични познания – за музиката сте вие, а за българската история Станъ Генъ (…)
21.04.2018, 20:51 – 22 април (неделя) – Концерт на Камерен ансамбъл “МИКСТЕТ” от 17 часа в Операта – фоайе, етаж 2. Подарък за почитателите на класическата музика – ВХОД СВОБОДЕН! ЗАПОВЯДАЙТЕ!
Ансамбълът отбелязва 60-годишния юбилей на един от своите създатели – Пламен Проданов, обоист в оркестъра на Опера Пловдив! Програма: Антонио Вивалди – Концерт сол минор rv 105. Йохан Фридрих Фаш – Квартет си бемол мажор. Пламен Проданов – Три детски пиеси за домашни животни (2018) за обой и арфа. Георг Филип Телеман – Квартет сол мажор. Волфганаг Амадеус Моцарт – Адажио и Рондо за Гласхармоника (арфа) KV 617. Томас Бенджамин – Скрябин, свири (джаз) в “Birdland club”. Участници: Екатерина Костова-Попова – флейта, Пламен Проданов – обой, Васил Сариев – фагот, Юлия Пулиева – цигулка, Лев Алеев – виолончело, Тодор Златарев – контрабас, Мейв Ашлинг Мак Гонегал – арфа, Росица Димова – клавесин, Ралица Ботева – пиано. State opera Plovdiv – Държавна опера Пловдив.“
(край на цитата)
На това място спирам с информациите, които получих от Пламен Проданов през годините от 2013 до 2018. Те продължиха и по-късно, но да не прекалявам.
Сега искам да обърна внимание на това, как се стигна до написване на настоящата статия. Като имам предвид дейността на Пламен, която не се отнася само до неговите участия като изтъкнат обоист в редица оперни и симфонични оркестри в България и в чужбина, а също така и като композитор, аранжьор и ръководител на различни музикални състави, реших спонтанно да напиша статия във връзка с предстоящия му рожден ден, за който стана дума при един от последните ни контакти във ФБ. Освен това имах и предвид, че дълги години бях добър приятел с баща му, че Пламен е от Габрово, а това все пак играе роля в селекцията относно моите „герои в статиите ми“, и най-сетне – че неговата многостранна дейност трябва да се покаже на моите читатели и приятели във ФБ.
Малък проблем беше факта, че аз не разполагах с достатъчно информации, въз основа на които да напиша една подобаваща статия. Поради това предложих на Пламен Проданов да ми напише важните +данни от живота и дейността си, които да бъдат основа на такава статия.
В началото той беше малко скептичен по простата причина, че не заслужава чак такова внимание. Аз обаче го убедих, че това не е така, че неговата дейност заслужава да бъде позната на широк кръг любилети на музиката, а не само на тия в Пловдив. В крайна сметка той се убеди в правилността на моята теза и ми обеща да направи това.
Не минаха 2-3 дни и само преди няколко дни получих в е-пощата си подробна документация, която след като прочетох внимателно, направо ме възхити – това беше не една обикновена житейска документация или архивно описание, а истинска литературна творба – разказ или есе, каквито пишат големите писатели на тема от собствения си живот или от този на техни приятели. В крайна сметка това което ми написа Пламен – цели 5 машинописни страници описание – е ядрото на днешната ми статия за него. В този негов текст няма какво да променям или добавям, той отговаря напълно на целта, която съм си поставил. След като го цитирам, накрая ще добавя някои малки факти, свързани с неговия баща и това е всичко. Цитирам изложението на Пламен Проданов:
„Родил съм се на 27 март 1958 в къщата на свещеник Стилиян на „Иван Гюзелев” 1, точно където сега е офисът на ГЕРБ. Но нито първото, нито второто имат отношение към бъдещето и настоящето ми. Прекарах детството си на двора с другите деца, велосипед, топка, пръст, геран, а до него тоалетна, без водопровод и канализация в центъра на Габрово.
Като построиха блока на мястото на къщата пропуснах първото нанасяне: и тогава имаше епидемия, но от жълтеница и прекарах дните в болницата – декември 1963. Добре, че бяха книжките ми там, защото вече можех да чета (и пиша с главни букви).
Да, прекарах детството си с много книги – баща ми почти всяка седмица купуваше по една. Особено харесвах Гръцката митология, която очевидно силно е повлияна от тракийската, но това не се коментираше тогава.
На 9-годишна възраст не ме приеха в хор, защото съм пеел фалшиво. Майка ми Снежана – архитектурен техник имаше мечта да свиря на пиано както нейна приятелка, загинала по време на бомбардировките в София (това, че бях „половин софиянец” не ми разреши проблема с жителството по-късно.) Баща ми Петър Проданов – тогава вече млад редактор във вестник „Балканско знаме”, недалновидно отсякъл: „А балет и френски не искаш ли?”
Пръв, който реши да убеди родителите ми, че съм музикален беше незабравимият Александър Керков, който с голяма настойчивост се пенеше на баща ми, а той отговаряше: „Спокойно, Сашо, спокойно, разбирам те!…” Колко беше разбрал не знам, но все пак участвах във фанфарната музика на училище „Васил Левски” – един оркестър с архаични инструменти, спечелил първа национална награда през 1969, а аз бях концертмайстор – свирех на сопранова фанфара с 16 тръби!
Почти по същото време и аз персонално спечелих първа национална награда на ТНТМ (Техническо и Научно Творчество за Младежта). На състезанието в Пловдив не бях сред първите, които трябваше да направят картинга по снимка от детски конструктор, но впоследствие се оказало, че съм подобрил оригиналния кормилен механизъм. От незнание?…
Пак по същото време младата учителка по пеене в „Ран Босилек”, току що завършила ВМПИ (сега АМТИИ- Пловдив) – Лидия Илиева след прослушване, а после и след проучване намери родителите ми, като им заяви, че не само ще пея в хора, но и ще ми преподава пиано, защото съм музикален. Гледай ти – все още не вярвахме. Но взехме пиано под наем и започнахме с Байер и Руската школа. Слушахме с нея музика и получавах първи сведения за музиката. Но на следващата година тя категорично отказа да ми преподава, защото се нуждая от по-добър преподавател. И ме уреди при Анели Станкова – съпругата на Манол Цоков. Не бях много сериозен в свиренето. Много ме разсейваха конструкторът, влакчето, колелото, челикът и игрите на двора, книгите, а и баба ми постоянно ме хокаше: „Пламине, Пламине, свири си упражненията, упражненията!” Защото дрънках разни неща, които извираха от мен. Дори ги записвах. Композиции?
Само че акордьорът (конструктор на българските пиана) Дамян Неделчев един ден ми предложи да съчетая тънкия слух с техническите умения и да го последвам в акордирането – той ще ме учи или ще ме прати в Германия. Ех, защо му отказахме?…
Насочихме се към Русенското музикално училище, защото има добър педагог по… обой. Не бях станал достатъчно добър пианист, а от една руска грамофонна плоча много бях харесал звука му. (Сега никога не бих харесал това, но тогава си представях тънка струйка вишнев сироп да излиза от тъмнозелена бутилка).
И от 8 до 12 клас в Русе.
Когато завърших 9 клас преподавателите ми по обой Здравко и Снежана Даракчиеви напуснаха училището. (Здравко ми каза, че надали има какво да науча от него) и ми предложиха да ме представят на младия доцент Георги Желязов – техен състудент, да отида в София и да живея без пари в техния апартамент… Пак не послушахме съветите; следващата учителка по обой (No name!) беше на такова ниво, че не исках да свиря на обой с нея, стегнах се като пианист и упорито композирах. Много дължа на преподавателя си по пиано Хачик Михранян, който единствено имаше отношение към композициите ми, но не можеше да ми преподава. Това направи за кратко Веселин Байчев, който ме препрати да вземам частни уроци при един скромен на вид човек, учил при Панчо Владигеров и голям приятел с братята и младия Александър. За разлика от това, което се намираше по магазините, той получаваше от Владигерови безценни записи, пратени от Европа и Америка, записи на музиканти, които не знаехме. Казваше се Владимир Стоянов и имаше най-голяма сбирка на плочи, магнетофонни ленти, касети, ноти, книги в България.
При него учех всичко за музиката, а композиционната ми техника трябваше да бъде перфектна като хармония, форма и т.н., но не ми допадаше вкуса му, а аз исках да правя нещо свое… Пак грешка! Но сега разбирам, че той ми е дал основата. Заради всички тези обрати пак засвирих на обой, докато земетресението на 4 март 1977 не ме спаси от резил – програмата беше доста трудна за мен, а залата на училището вече беше негодна за свирене.
В същата година на състезание между музикалните училища (Плевен и Русе) е бил и доцент Георги Желязов, който казал: „Ето кой ще ме смени някога”. Де да съм знаел… Подготвях се да кандидатствам обой, но и в теоретичен факултет. Васил Арнаудов категорично отказа да ми дава уроци, като каза, че поне една година трябва да уча с неговата асистентка Ана Белчева. Аз не я познавах и не исках. Пак грешка! Обръчът се затегна около мен, когато Желязов заяви, че ако кандидатствам в теоретичния факултет ще направи невъзможно приемането ми като обоист. А бяхме 12 кандидати. Очевидно е блъфирал, но аз се хванах, знаейки, че няма по-добър от мен.
Приет!
Казарма. Сливен… Намерих хубави приятели, дори имаше шанс и за свирене: Пламен Джуров дирижираше оркестъра ни в ДНА. После Александър Кандов. И като свършиха тези 2 години в София и двамата ме убеждаваха да кандидатствам за Кабинета на младия композитор, макар, че нямах нещо много съществено и набързо написах едно Трио за обой, вибрафон и маримба. То даде тласък и станах член. Грешка? Не ми допадна вкусът, „ерудираността” на колегите, задължителните събрания и не след дълго се самоотписах. Очевидно не съм бил за това място.
Но това даде тласък в свиренето на обой. Безкрайно много произведения, изпълнени с евтин инструмент, лоши стройки, защото още не можех да си правя, многобройни продукции и концерти, задъхан от репертоар, не обръщах време на правилното свирене. Е, докарвах го някак си, но на международните конкурси разбрах къде е летвата – бях под нея.
В края на следването си свирех с 10-ина пианисти, между които сърдечно благодаря на Ермила Швайцер и особено на Мария Софиянска, с която „прогледнах” в ансамбловото свирене. Вече можех да правя рубато…
И тогава (1983) Добрин Петков ме прие за първи обой във великата Пловдивска филхармония. А Желязов – в майсторски клас в Консерваторията. Заплатата ми беше като за млад специалист, а не като за водач – такива бяха правилата. Съответно като работещ – губех и стипендията. Квартири и в София, и Пловдив. Работа на загуба! През есента Константин Илиев прати да ме намерят за преговори за Софийска филхармония. Напуснах Пловдив с тази надежда, която скоро угасна.
Не щеш ли точно преди студентския празник, на 7 декември 1983, ме срещна младият обоист на Софийска опера Орлин, който ми казва: „Пич, довечера ще свириш „Риголето” вместо мен. Аз напускам!”
Аз и опера! Никога! Но така трябвало да стане… Prima vista, успех, после други опери пак без репетиция, докато главният диригент Димитър Манолов не ме покани на репетициите на „Спящата красавица”. Еднолично решение, изпадащо в конфликт с много неща, дори 4 месеца работех само с обещания за заплащане, докато най-после ме назначиха (без жителство) на заплата на… млад специалист. Два пъти по-ниска от на солист-водач. Трудно се оправиха нещата – месеци и години. Но за 7-те години там сигурно съм изсвирил поне 80 заглавия. И съм се срещнал със забележителни диригенти, певци и инструменталисти.
Въпросният Орлин беше и асистент по обой и, като напусна София, Желязов ме извика да го заместя. Сигурно е влязла в ход идеята му да остана преподавател там. Това създаде едно напрежение с много колеги, защото Христо Късметски беше определено по-добър от мен.
Беше трудно да работя и в операта и в Консерваторията едновременно, затова избрах да преподавам. Естествено – на по-малко изявените, навсякъде е така… Сред тях особено много израсна Светлана Анчева, която сега е на моето старо място в Софийската опера.
Всяка година имаше поне по един рецитал и свирене с различни музиканти: от тогава – началото на 80-те свиря предимно със струнни инструменти – нещо, което развих впоследствие като камерен ансамбъл „Микстет”. На конкурс в Софийска филхармония през 1993 не ме взеха, но независимо от това пък бях солист на този оркестър; дирижирани от Йордан Дафов изпълнихме Симфония концертанте от Хайдн.
И по това време вече със съпруга – Теодора и бебе, висок наем и недостатъчно средства…
Наши прекрасни приятели ни отвориха очите, че в Южноафриканска Република, в Дърбан, където работят има две вакантни места за обоисти. Пратихме записи и ни одобриха. Тръгнахме с два куфара, фрак, Снежана на 11 месеца, детско столче… И обоите, разбира се, но там се оказа, че само аз мога да работя – назначили са вече техен човек. Толкова по-добре за бебето, но с една заплата нямаше да съберем пари за жилище в София. Междувременно получих и писмо от ректора Георги Костов, който пишеше, че вече са променили условията в Консерваторията и, за да ми пазят мястото 2 години, трябва със задна дата да пращам по 10% от заплатата си месечно. На този неочакван ход отговорих с подобен – напуснах!….
По това време друга наша приятелка ни информира, че в нейния оркестър се търсят двама обоисти. И така с един потрошен Бийтъл след над 900 километра шофиране се явихме на конкурс в града с екзотично име Ммабато. Някога столица на кралство Бопутатсвана (с крал Мангопе), сега само територия на държавата ЮАР. Изпуснали сме били годините на разкоша там, но все още нещо беше останало – по-добри заплати, на всеки от нас субсидия за къща (затова живяхме в огромна), приятен камерен оркестър в чисто нова зала и много ерудиран мениджър.
Там се роди и „малкото съкровище” – София, защото „голямото съкровище” вече беше Снежана. Независимо от гъвкавата политика на мениджъра на оркестъра, той беше съкратен (както и в другите градове). Намиране работа за двама изглеждаше абсурд, но все пак намерихме! – военен оркестър в китния град Кронщад. И поради дългото забавяне с назначението се отказахме и останахме в Пловдив. Грешка?
Този път май че не!
Децата тръгнаха на училище и детска градина, а огромният късмет, че директорът на Оперно – Филхармоничния оркестър – Андрей Андреев организира конкурс за обоисти и от 2000-та година с жена ми сме членове на оркестъра с многото имена. А в лицето на диригента Найден Тодоров намерихме един достоен музикант с европейско мислене – чудесно продължение на опита от ЮАР (сега РЮА).
Вече 20 години оттогава много неща се променяха за добро или за лошо. Много симфонични концерти и много опери се представиха. За да не се натрупва рутина през 2002 година създадох ансамбъла „Микстет” – обой, цигулка, виола и виолончело, но mix-ван и с други инструменти. До 2018 година всяка година правехме по един, дори два концерта, като всеки концерт беше с изцяло нова програма. За да запълня репертоара аранжирах и преработих поне 150 произведения. Освен основния състав („Mixtet – c’est moi”) са участвали още над 100 души, включително и деца и ученици, за които имаше и специално Mixtet junior. А хорът на АМТИИ (Весела Гелева) и хорът на Операта броя като двама участника.
Благодарение на директорката на Музикалното училище (НУМТИ „Добрин Петков”) Кунка Панчева взех част от учениците й по обой, а по-късно пък проф. Славчев ме покани да преподавам в АМТИИ по обой и камерна музика. Но по ред причини желаещите да свирят на обой (и не само) драстично намаляха. И това беше.
През 2006 година се проведе поредният конкурс за композиция „7/8” в Пловдив. От явилите се анонимно 20-тина участници награди получихме: Първа – нямаше, Румен Бальозов – Втора, а аз (за симфоничната поема „Сбогуване с детските игри”) – Трета. Произведенията бяха изпълнени с успех в Пловдив и зала ”България” с диригент Йордан Дафов. Спомням си, че тогава един познат професор ме попита къде съм учил оркестрация, а аз му отговорих: „В оркестъра!” (е, бях чел доста, разбира се). На следващата година конкурсът излезе с неясен регламент по отношение на анонимността и ме декласираха.
Жалко! Сигурен бях, че моето произведение е по-добро от класираните. По-късно добавих още части и го публикувах в You Tube в канала си Plamen Prodanov. Заглавието е Кантата „Колелото” на български и на английски. Само че изпълнено от компютър. Толкова години вече чакам да го изпълнят в Пловдив…
Но за сметка на това десетките ми аранжименти на канцонети и песни, на репертоара на АВВА, Queen, Anastasia, руски песни и много други често се изпълняват от оркестровата формация на Андрей Андреев в Германия, и други – в България и по света. Вече не знам колко са аранжиментите и преработките ми, затова обобщавам – стотици. Композициите ми са много по-малко, но за щастие – изпълнени. Могат да се видят някои от тях в You Tube. През май миналата година в Карнеги хол беше планувано да се направи световна премиера на Трио-то ми за цигулка, валдхорна и пиано, посветено на семейството Елмира Дърварова и Хауърд Уол, но вирусът…
Много се гордея с моята жена, която постоянно ме намира на компютъра, взиращ се в ноти, а и в оркестъра на Пловдивска опера, където свирим заедно. Така изнесохме концерт в Габрово по повод моята 50-годишнина с музика за 2 обоя и струнни, като аз се изявявах и като диригент, защото приятелят ми Иван Стоянов допусна този риск. И Милко Коларов се престраши и ни покани в този формат във Варна. По повод 60-годишнината си пак подготвих и направих подобен концерт. Смелостта да реша да се изправя пред професионален оркестър дойде от това, че ръководех ученически струнен оркестър.
През 2014 година именитата българска пианистка от Швейцария Галина Врачева ме покани в проект “Frank Martin Players”, където трябваше да обучавам децата (учениците) в оркестрово свирене и музикални познания, допълващи училищните. Това за мен продължи почти 2 години, но по ред причини се отказах. Жалко! Добре започна, дори имахме концерт на Античния театър, но имаше и много пречки…
Много се гордея и обичам моята жена, която ми дари голямото и малкото съкровища. Съкровищата се разпиляха по света.
Голямото – Снежана, след много завои (музикално училище, китара, контрабас , Английска гимназия, Японистика в София, Испанска и българска филология в Пловдив, работа в Германия), започна джаз контрабас в Консерваторията в Щутгарт, а сега майсторски клас в Консерваторията в Базел. В Щутгарт освен многобройни концерти беше поканена и финансирана за участие във фестивала Jazz open 2019, където представи и своя музика, дори и собствения си глас!
А рекламирайки участието си като преподавател е публикувала домашен клип, който е ярко продължение на оригиналното мислене и чувство за хумор на дядо си Петър Проданов, от когото е наследила и интереса към езиците. Освен английски, немски и испански, е учила и руски, италиански, френски, турски, португалски и японски. Има голям интерес към математика, биология и какво ли не…
https://www.youtube.com/watch?v=YVIvPh1LpP0&ab_channel=RegionaleMusikschuleGelterkinden
Малкото съкровище – София засвири и се ограничи само с цигулката. С цигулка напред не остава много друго време… Благодарение на чудесната си преподавателка Евгения Ночева тя напредна и голямата й победа беше на Конкурса „Добрин Петков” 2013, на който спечели няколко награди, както и приятелство с лютиерите Ева и Христо Маринови, живеещи в Кремона-Италия. А те й предоставиха хубав техен инструмент, с който свири и в момента.
Тогава все още преподавах обой в училището, а на нея и двете й приятелки – пианистка и флейтистка – камерна музика. Но пианистката замина да учи в „Йехуди Менухин скул“ до Лондон и окуражи и Софи да кандидатства. Приеха я и финансираха напълно. После кандидатства в трите основни висши музикални училища в Лондон (и в трите я приеха), но тя избра за свой гуру японския преподавател Дейвид Такено от „Gildhall School“.
И така с много ангажименти и с много хора тя учи класическа и барокова цигулка. Свири в квартети, в камерни формации, като концертмайстор, дори и като солист на оркестър. Съставът й „Apollo’ s cabinet” е покровителстван от Бароковия фестивал в Брайтън
А миналата година бе приета на стаж в бароковия ансамбъл „Arcangelo“ – една престижна позиция за млад човек
Дано светът влезе в правилните измерения, за да се наслаждаваме на децата, тяхната музика и лични реализации.
Да можем да представяме музиката си необезпокоявани от маски и хора зад маски“.
(край на изложението на Пламен)
След като прочетете целия негов текст, аз съм сигурен, че ще споделите моите мисли относно таланта на Пламен и като писател.
Сега в края на тази статия ще се върна на някои мои спомени по отношение на неговия баща – моят приятел в Габрово Петър Проданов. Както писах в началото, той е останал в спомените на много габровци като бележит автор на хумористични разкази, които е включил в редица свои книги, издавани и преиздавани през различни години. Аз съм писал също мои автобиографични книги, като тази през 2006 г. за живота и дейността на моя баща Пенчо Контохов със заглавие „Спомени на Пенчо Контохов, събрани и допълнени от Борис Контохов“, която издадох в Габрово. В тази книга съм цитирал на няколко места името на Петър Проданов във връзка с негови разкази, където той описва в хумористична форма някои мои роднини или легендарната оперна певица Христина Морфова, която е преспивала в нашата къща при нейни концерти в Габрово. Тези разкази са много интересни и аз ще цитирам тия места от моята книга за баща ми, където става въпрос за това:
„ (…) С фамилията на следващата по възраст моя леля Донка Контохова, по мъж Радева, имам особено много спомени, и то от най-ранно детство. Съпругът на леля Донка – известният габровски фабрикант Ботю П. Радев беше мой кръстник, а леля Донка – кръстница на сестра ми Росина. Свако Ботю е роден на 8 октомври 1879 г. в с. Иванковци, Габровско. Запомнил съм го с добри мисли, той беше много предприемчив и находчив търговец и фабрикант, обичаше ме като мой кръстник, може би и защото нямаше собствен син. Когато получавах свидетелствата си от първоначалното училище и от прогимназията, трябваше винаги да отивам в кантората му на ул. “Априловска” и да му ги показвам. Винаги получавах по няколко лева награда за отличния ми успех. Свако Ботю беше колоритна личност за Габрово през първата половина на 20-тия век. Добре че ПЕТЪР ПРОДАНОВ – известен габровски краевед, го увековичи в някои от своите чудесни истории за известни габровци от миналото. Четох ги през лятото на 1999 г. и от сърце се смях на някои от тях, особено на тия, свързани с кафеджията Ботю Тауков, който държеше кафене в партера на сваковата сграда на ул. “Априловска”.
……..
(…) След пенсионирането си Пенчо Контохов идваше често у нас и често споделяше със съпруга ми своите интересни спомени. Веднъж заговориха за концерта на прочутата Христина Морфова през 1934 г. и пренощуването й у тях. Той си спомняше как майка му, баба Руска, виждайки едрата певица, незабелязано подложила под пружината на леглото един сандък. Сутринта, като питали Морфова как е спала, тя весело отговорила: “Много добре, отлично – на габровски сандък. Не ми охлузи гърба, защото имаше два дюшека”. Всички се смутили, но Морфова се засмяла и похвалила габровците за тяхната изобретателност и практичност.
Пенчо Контохов доживя до почетна възраст. През 1967 г. близки и приятели му устроиха в домашен кръг честване на 80-годишнината и 6-те десетилетия музикална дейност.
Боянка ПРОДАНОВА
Мой коментар (Борис Контохов):
Този анекдот аз съм слушал лично от баща ми в детските ми години, особено след като певицата Христина Морфова загина при автомобилна катастрофа на 1 юни 1936 г. край гр. Карлово. Аз не си спомням за преспиването й в нашата къща – бил съм едва тригодишно дете, но като петгодишен в годината на смъртта й смътно си спомням, че в къщи много често се споменаваше името “Христина Морфова” (с нея сме родени в един ден – 24 април !), понеже баща ми и баба ми Руска бяха близки с нея. Като дете Морфова е живяла и учила една година в Габрово и рядко хубавият й глас още тогава е привлякал вниманието на габровци. На 25 март 1898 г. тя е дебютирала на габровска сцена (била е едва деветгодишна !), а през 20-ях и 30-ях години като световно известна певица е гастролирала и в Габрово. За пословично “грамадната фигура на певицата” има и други анекдоти. Например при концерта, за който става въпрос и след който Морфова е пренощувала у нас, се говорило следното: В деня на концерта – 9 април 1934 г. – всички билети били разпродадени, имало и много допълнителни билети за правостоящи. Управата на читалище “Априлов-Палаузов”, в салона на който щял да се състои концерта, се страхувала от събаряне на балконите. Някои от персонала на читалището съобщили на директора му Петър Стоев (роднина на моя свако Христофор Негенцов) следното, след като видели грамадната фигура на певицата: “Балконите няма да се съборят, но сцената е застрашена” (чер габровски хумор !).
Анекдотът, който г-жа Боянка Проданова разказва в публикацията си е изложен подробно в книгата на съпруга й и дъщеря й Стефан и Кина Проданови (стр. 142) и завършва чудесно, понеже показва хумористичното отношение и чувство за самоирония на самата Морфова към собствената си фигура. Не мога да се въздържа да не го цитирам до края, той е прекрасен! Ето текста: “Като похвалила габровците за тяхната изобретателност и практичност (имала е предвид баба ми Руска), тя продължила със смях: “Не само ти си се изплашила от мене, бабо Руске, но и животните. Бях в Париж. Поръчах по телефона да дойде файтон, за да ме вземе от хотела до операта (бел. Б.К.: става въпрос за прочутата парижка “Гранд опера”, където тя е гастролирала). Като половин габровка запитах файтонджията, колко ще ми вземе. – “Двадесет франка”. – “Как така ?”, с възмущение казах аз. – “Зависи от човека”, ми отговори той. – “Не се пазарете много, мадам, а се качвайте по-скоро, че ако се обърне конят да Ви види, няма да тръгне”.
Чрез този анекдот баба ми Руска “влезе” в музикалната история на Габрово и аз много често си го спомням, когато гледам по телевизията предавания с певици, имащи огромни фигури. Редица американски оперни и джаз-певици също притежават обемисти тела, но това не им пречи да демонстрират отлични гласове и завидно самочувствие. Интересно защо, това не прави особено впечатление при мъжете – напр. огромната фигура на тенора Лучано Павароти (мир на праха му!) се приема почти нормално от широката публика. Не съм чувал никога той да се самоиронизира на тази тема.
Цитираният анекдот е бил поместван и в други печатни издания. През последните години той беше включен и в книгата на известния габровски краевед и писател ПЕТЪР ПРОДАНОВ, съдържаща уникални вицове, анекдоти и кратки истории за габровци, оставили следи по различни поводи в историята на този град.
(край на цитатите от моята книга за баща ми)
Това беше всичко за днес в статията ми за Пламен Проданов. Мисля, че се получи интересно и накрая доста забавно четиво … Нека доуточня, че двете фамилии Петър и Пламен Проданови и тази на Боянка, Кина и Стефан Проданови нямат роднинска връзка.
Нека днес на 27 март 2021 г. поздравим Пламен Проданов за рождения му ден, като му пожелаем крепко здраве, лично и семейно щастие и нови музикални успехи, също и на двете му дъщери, които вървят смело по стъпките на баща си.
За много години драги Пламен!
….
Сестрата на Пламен – Цена Проданова пише също много хубаво. Ето нейни думи от 2019 г. за съдбата на всяка майка:
„ (…) Да си майка наистина е трудно.Трябва да си едновременно най-добрият приятел на твоето дете. И негов родител. Да спечелиш доверието му. И уважението му. Да му помагаш да преодолява собствените си ограничения. И да го учиш да спазва границите. Да си майка е прекрасно. И страшно. Окриляващо. И обезкуражаващо. Нищо друго не те кара да се чувстваш толкова силна и толкова слаба едновременно. Нищо друго не ти дава усещането, че можеш да се пребориш с целия свят,… само не и с бунтуващото се срещу теб крехко, но упорито създание. Нищо друго не ти носи толкова сълзи – на радост и болка. Нищо друго не те кара да се чувстваш толкова жива. Да си майка значи всеки ден да взимаш нелеки решения. Знаейки, че тези решения невинаги ще бъдат разбрани от най-скъпото ти същество, заради което всъщност ги взимаш. Знаейки, че тези решения може да накърнят гордостта му и да предизвикат гнева му. Но най-вече знаейки, че тези решения са цената, която трябва да се плати, за да се оформи характерът му и да се изгради мирогледът му. Да си майка значи да имаш сили да виждаш любовта, скрита зад гневните пламъчета в очите на детето си. Утрешното признание зад тежките думи, които днес го чуваш да изрича. Разбирането зад игнорирането. Да си майка е всичко това. И още много неща…“.
….
Fadayomi – Bess Michael Redding – Crown Marjorie Wharton – The Old Lady (на 85 години)
https://www.youtube.com/watch?v=Gd6UJiyoxP8
…….
……..
Това е линк за прекрасни концерти от Уигмор хол. На 26 март 2021 г. дъщерята на Пламен – Софи ще свири с Алина Ибрагимова и ансамбъл Арканджело от Лондон! https://wigmore-hall.org.uk/whats-n/event-listing?fbclid=IwAR2mn3dxx0i9jLdqt1I38K_qSsraylJOOLiGP8fbXrQNPonr2mZxEl7zgHk
Софи е малката дъщеря на Пламен и учи в Гилдхол скул в Лондон цигулка и барокова цигулка. Едно габровско внуче в Лондон.
…….
https://www.youtube.com/watch?v=YVIvPh1LpP0&ab_channel=RegionaleMusikschuleGelterkinden
……
С много ангажименти и с много хора малката дъщеря София (Софи) учи класическа и барокова цигулка. Свири в квартети, в камерни формации, като концертмайстор, дори и като солист на оркестър. Съставът й „Apollo’ s cabinet” е покровителстван от Бароковия фестивал в Брайтън
…..
През 2020 г. малката дъщеря София (Софи) е приета на стаж в бароковия ансамбъл „Arcangelo“ – една престижна позиция за млад човек
……..