Днес ще отдадем почит към паметта на починалия вчера голям режисьор Кузман Попов
IN MEMORIAM
Драги приятели на оперната музика, днес на 30 октомври 2020 г. имах намерение да пиша статия за рождения ден на един от най-изтъкнатите български оперни (също и драматични) режисьори – Кузман Попов, който щеше да навърши 78 години.
Каква трагедия – само един ден преди той да посрещне следващия си рожден ден, съдбата се намеси много жестоко и го откъсна от нас живите. Вечерта на 29 октомври 2020 г., след като пуснах статията си за диригента Георги Нотев във ФБ, дойде в пощата ми там късо съобщение от моя приятел – тенорът Михаил Светлев, което направо ме приведе в шок. Ето думите на Светлев: „ (…) Жалко, че Кузман Попов си отиде. Почти на рождения си ден. Вчера беше в ложата в театъра на неговата инсценировка на “Турандот” във Варна и днес го няма за винаги …“.
Не можех да повярвам, но това беше жестоката истина. По-късно в един коментар при снимка на Георги Нотев след моята статия за него моя читателка беше написала следните думи: „ (…) И колко жалко, че най-близкият му приятел Кузман Попов си отиде днес, на рожденния му ден. Дано се съберат на едно по-добро място!“.
Късно вечерта в различни профили на мои приятели във ФБ прочетох и първото официално съобщение по тоя случай, публикувано от Любомир Кутин. Ето текста:
Фейсбук
Националната оперна сцена осиротя
КУЗМАН БОРИСОВ ПОПОВ (30 октомври 1942 – 29 октомври, 2020 г.), режисьор и сценограф, е роден в София. Завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство в класа на проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов (1966). През 1966–1967 г. е режисьор в Драматичен театър «Йордан Йовков» – Добрич. През 1967– 1969 г. работи като режисьор в музикална редакция на БНТ. През 1971/72 г. специализира оперна режисура в Комише опер в Берлин и при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих. След завръщането си в България е назначен за режисьор във Варненска опера. Реализирал е 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така и музикални предавания в Българската национална телевизия. С негови постановки на оперите “Симоне Боканегра”, “Бал с маски”, “Тоска”, “Отело”, “Травиата”, “Макбет”, “Аида” и др., Варненската опера е участвала в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство – Ст. Загора. Реализира постановката на операта “Травиата” специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро (1988). През 1997 г. гостува заедно с Пловдивска опера на сцената на Дойче опер в Берлин с постановки на оперите “Княз Игор” от Бородин и “Ернани” , а през 1998 г. поставя “Кармен” на сцената на Националната опера в Анкара. Реализирал е свои постановки на сцените на оперите в България, Русия, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и др. Участва в програмите на ММФ “Варненско лято”; ММФ на остров Корфу – Гърция; ММФ в гр. Аспендос, Анталия – Турция; Европейски месец на културата – Пловдив, 1999 г.; Международен коледен фестивал на изкуствата в Новосибирск – Русия; “Салон на изкуствата” – НДК София, 2003; “Новогодишен музикален фестивал” – НДК, 2004; “Опера на площада” – София, 2004. Носител е на награда “Варна” за постановката на операта “Дон Карлос” (2003) и за постановката на сценичната кантата “Кармина Бурана” от Карл Орф (2004 ). През 2017 г., по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му творческа дейност, е удостоен с най-високата награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци “Кристално огърлие”. През същата година е отличен с Почетен знак “50 години Фестивал на оперното и балетното изкуство” за режисьорското и сценографско решение на операта “Норма” от Белини.
(край на статията)
След статията имаше вече редица коментари и изказани съболезноавния от повече от 120 лица. 35 читатели бяха споделили тази статия на други личности. Ето началото на този огромен списък:
Румяна Каракостова, Roza Mitova und 120 weitere Personen
75 Kommentare
35 Mal geteilt
(край на моите бележки във връзка с траурното съобщение на Любомир Кутин)
За тия, които не знаят кой е Любомир Кутин – аз също съм срещал името му по различни поводи, но не знам нищо конкретно – цитирам кратка информация за него от Интернет:
„Любомир Кутин е роден в Пазарджик. Средното си образование завършва в Стара Загора (1977). Учи философия в Софийския университет и специализира история и теория на културата (1981-1986). В периода 1987-1992 преподава философия в Технически и Икономически университет – Варна. От 1992 до 2000 г. работи в Община Варна, дирекция “Култура”, на различни длъжности, включително и директор. В периода 2002-2009 г. е изпълнителен директор на Оперно-филхармонично дружество – Варна. През 2003 г. защитава докторска дисертация на тема “Фестивалът като феномен на художествената култура” – издадена като книга през следващата година. През 2011–2012 г. работи в Центъра за изследване на демокрацията. От септември 2012 г. е заместник директор на Държавна опера – Русе. Водил е курсове по история на културата, междукултурни различия, работа по проекти и мениджмънт в културата и изкуствата и семиотика в Икономически университет, Технически университет – Варна и Нов български университет. Наскоро приключи изследване по проект на Обсерватория за икономика на културата, посветено на столичния културен календар. Външен координатор е на Работна група «Фестивали» по изготвяне на Националната стратегия за развитие на българската култура“.
(край на цитата)
Направи ми впечатление, че до полунощ нямаше в Интернет още официална информация в медиите за смъртта на Кузман Попов, сигурно по-късно вече е имало такива. Сега на 30 октомври по обед направих справка – има вече такива информации в различни медии, всички от днес по обед, даже в Уикипедия-страницата на Кузман Попов вече е отбелязано, че е починал на 29 октомври 2020 г.
Информационна агенция „Petel.bg“ е една от първите, които съобщиха в Интернет днес по обед за скръбната вест. Цитирам текста на тяхната информация:
Почина главният режисьор на Варненска опера Кузман Попов
30.10.2020 / 13:57
Днес, на 30.10.2020 главният режисьор на Варненска опера Кузман Попов трябваше да навърши 78 години. Само часове преди това той е починал, това съобщи директорът на операта Даниела Димова.
Ето какво добавя още Димова със съобщението за тъжната вест:
„Остави ни огромно творческо богатство, незабравимо личностно присъствие, отдаденост и най-високи стандарти в изкуството! Да е светъл пътят му към другите светове, завинаги ще е в сърцата ни и в театъра! Напусна този свят след не дълго боледуване, в дома на дъщеря си Мариана в Хамбург, обгрижен от най-близките в семейството си. Изказвам най-дълбоките си съболезнования на съпругата му Руми и на Мариана!
Кузи, завинаги си в сърцата ни! Мир на душата ти!“.
Кузман
Попов завършва Националната академия
за театрално и филмово изкуство в класа
на проф. Филип Филипов и проф. Сашо
Стоянов. През 1971/72 год. специализира
оперна режисура в Комише опер в Берлин
и при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих.
След
завръщането си в България е назначен
за режисьор във Варненска опера.
В
творческата биография на Кузман Попов
фигурират реализациите на 10 драматични
и над 100 оперни произведения, а също така
и значителен брой музикални предавания
в Българската национална телевизия.
С
негови постановки на оперите “Симоне
Боканегра”, “Бал с маски”, “Тоска”,
“Отело”, “Травиата”, “Макбет”,
“Аида” и др., Варненската опера
успешно е участвала в Националните
прегледи на оперното и балетно изкуство,
където нееднократно печели награди и
в международни музикални фестивали и
е гастролирала на сцените в Испания,
Италия, Гърция, Египет, Русия и др. Кузман
Попов е постановчик на операта “Травиата”
специално за откриването на новия Оперен
театър в Кайро, където поставя още
“Трубадур” и “Бохеми”.
През
1997 год. режисьорът гостува заедно с
Пловдивска опера на сцената на Дойче
опер в Берлин с постановки на оперите
“Княз Игор” и “Ернани”, а през
1998 год. в сътрудничество с известния
сценограф Владимир Василиев поставя
“Кармен” на сцената на Националната
опера в Анкара. Кузман Попов е реализирал
свои постановки на сцените на оперите
в България, Турция, Египет, Гърция,
Башкирия, Македония и др.
Висока
е оценката на българската и чуждестранна
критика за творческите постижения на
Кузман Попов, получил редица награди
за своето майсторство. За цялостното
си творчество и принос в музикално-сценичното
изкуство на България е удостоен двукратно
с награда “Варна”. Постановката му на
“Едип цар” във Варненската опера е
оценена като най-добрата оперна постановка
за 1995 година. Номиниран е два пъти за
“Кристална лира”, а през 2002 г. е награден
със “Златна лира” във връзка с юбилейната
му 60-годишнина. През 2017 Кузман Попов
беше удостоен с почетен знак на Варна
с лента по случай неговия 75-годишен
юбилей и 50 години творческа дейност.
(край на цитата)
Съобщенията на другите медии са почти същите, като горе цитираното, при някои от тях се изтъква още един факт. Цитирам:
“Днес,
на 30.10.2020 нашият скъп колега и приятел,
главният режисьор на Варненска опера
Кузман Попов трябваше да навърши 78
години и да получи още едно отличие за
последната си сценична рожба – “Макбет”
(август 2020, премиера в Опера в Летния
театър) за режисура и сценография…“.
(край
на цитата)
Остава и аз преди да премина към основната част на моята статия за Кузман Попов да изкажа личните ми съболезнования за смъртта на този талантлив артист, за който съм чел толкова възторжени отзиви и мнения относно голямото му изкуство като режисьор и сценограф. Да не забравяме, че Кузман Попов е син на големия майстор на сценографията Мариана Попова, при това е учил при прочути капацитети на оперната режисура в Германия, като Валтер Фелзенщайн и Гьоц Фридрих, имената на които са еталони за съвършенство и стил на работа.
Мир на праха му!
Днес на 30 октомври 2020 г. пиша за трети път статия за Кузман Попов след 2019 г. Отдавна знам името му и съм бил преди години на негови оперни постановки във Варна. Например през 1972 г. той постави операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев, която съм гледал тогава при летуване във Варна.
Кузман Попов е измежду най-профилираните съвременни майстори на оперната режисура в България. Получил отлична подготова в една от най-добрите „ковачници за оперни режисьори“ – „Комише опер“ в Берлин, където редица майстори в жанра направиха през средата на миналия век фурор по целия свят с отличните си методи и изградиха школата на т.н. „Музикален театър“ (Musiktheater), за която се говори и до сега. Как да забравим такива майстори, като Валтер Фелзенщайн (1901-1975) – създател на тази школа и неговите най-добри ученици като Гьоц Фридрих, Йоахим Херц и редица други (цитирам само две имена) или други знаменити режисьори – негови последователи, като например Хари Купфер, който не е бил ученик на Фелзенщайн, но работи напълно и до сега под влиянието на този „Музикален театър“. Фактичсеки Хари Купфер е прекият наследник на Валтер Фелзенщайн в „Комише опер“.
Искам да цитирам само един откъс в оригинал на немски език в тази насока:
„Walter Felsenstein popularisierte den Begriff Musiktheater für seine spezielle Opernarbeit. Er war Übersetzer und Bearbeiter zahlreicher Werke der Opernweltliteratur, u. a. von Carmen (Georges Bizet, 1949), La traviata (Giuseppe Verdi, 1955). Berühmte Inszenierungen waren u. a. auch Die Zauberflöte (Mozart, 1954), Hoffmanns Erzählungen (Jacques Offenbach, 1958), Othello (Verdi, 1959). Unvergessen bleibt dem Publikum auch Ritter Blaubart (Jacques Offenbach), seit 1963 und bis 1992 gespielt, Das schlaue Füchslein (Leoš Janáček), 1956, oder Ein Sommernachtstraum (Benjamin Britten). Wenn Felsenstein in Berlin fremdsprachige Opern inszenierte, wurden diese grundsätzlich in deutscher Übersetzung aufgeführt. Bekanntester Schüler von Walter Felsenstein war Götz Friedrich, als dritter wichtiger Regisseur dieser Zeit an der Komischen Oper ist auch Felsensteins Nachfolger Joachim Herz zu nennen (…) Harry Kupfers Arbeit steht in der Tradition des realistischen Musiktheaters, wie es von Walter Felsenstein entwickelt und vor allem in seinen Inszenierungen an der Komischen Oper Berlin erlebbar wurde“.
(край на цитата)
Превод: „Валтер Фелзенщайн популяризира понятието „Музикален театър“ за своята специална работа в областта на оперното изкуство. Той е също преводач и обработва редица творби от световната оперна литература, като „Кармен“ от Жорж Бизе (1949) и „Травиата“ от Верди (1955). Негови прочути инсценировки са между другото: „Вълшебната флейта“ от Моцарт (1954), „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах (1958), „Отело“ от Верди (1959).
Незабравими за публиката остават: „Рицарят Синята брада“ от Жак Офенбах, поставена през 1963 г. и играна до 1992 г., „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек (1956), или „Сън в лятна нощ“ от Бенджамин Бритън. Когато Фелзенщайн инсценира в Берлин опери с либрето на други езици, по принцип те се изнасят в превод на немски език. Най-известен ученик на Фелзенщайн е Гьоц Фридрих (1930-2000), (б.а. Б.К.: именно при Гьоц Фридрих е учил Кузман Попов в „Комише опер“ в Берлин. Гьоц Фридрих през дълги години е (чак до смъртта си през 2000 г.) един от стълбовете на Държавната опера в Берлин („Deutsche Oper Berlin“) – другият известен оперен театър в Берлин, намиращ се в Западен Берлин преди обединението на ГДР с Федерална Германия. Там той е не само главен режисьор, но и дълги години директор на този оперен театър. Писал съм за него статии през 2015 и 2016 г.).
(край на бележката)
Като трети важен режисьор в „Комише опер“ през тези години се счита Йоахим Херц (1924-2010) – наследникът на Валтер Фелзенщайн (…) Работата на Хари Купфер (Harry Kupfer), роден през 1935 г. в Берлин, стои също в традициите на реалистичния „Музикален театър“, тъй както е развит от Валтер Фелзенщайн и може да се научи от неговите постановки в „Комише опер“ в Берлин“.
(край на превода)
Нека и тук добавя, че за Хари Купфер написах подробна статия тук във ФБ, когато през 2015 г. той празнуваше кръгъл рожден ден. Нека не забравяме, че българската оперна режисьорка Вера Немирова е учила оперна режисура в Берлин именно при Хари Купфер.
След всички тези уводни бележки научаваме на каква солидна основа е бил още в началото на обучението си Кузман Попов. Не трябва да се забравя и това, че той е син на една от най-известните оперни сценографки в България – Мариана Попова, родена в Германия. Може би и затова самият Кузман Попов от дете е „захранен с тази оперна храна“ – имам предвид изкуството на майка му, тъй като самият той чак до сега продължава да рисува и да прави свои сценографии. Още като млад мъж е имал склонност както към режисурата, така и към художественото изкуство. За това ще стане въпрос при биографичните бележки за Кузман Попов по-долу.
В различните информационни източници главно в Интернет има достатъчно сведения за Кузман Попов. Той е виско ценéн във Варна като главен режисьор на оперния театър от дълги години и варненските медии му отделят особено внимание по различни поводи. Така например при навършване на 70 години през 2012 г. и на 75 години през 2017 г. те отразяват много широко тези събития, както и наградите, които Кузман Попов получи не само от Варна, но и от София – от най-различни институции. За това ще пиша подробности по-късно. Но още сега ми се иска да спомена една малка неприятност, станала през 2012 г. при навършване на 70 години. Поради лошото време в края на октомври наградата му от София не е могла да бъде връчена навреме. Ето една малко пикантна информация от медия тогава:
Портал „INTRIGI.BG“
Детелина Славова
Сняг затрупа важна награда за варненски режисьор
Режисьорът от Варненската опера Кузман Попов остана без наградата от Министерството на културата по повод 70-годишния си юбилей
Представител на МК трябваше да му връчи на 21 декември 2012 г. престижното отличие за заслуги към сценичното изкуство по повод 40 години на сцената. Заради виелицата и снега емисарят не можал да се добере до морето. Сега в Операта го очакват в края на януари. Все пак режисьорът, който често работи и като сценограф, получи от Съюза на композиторите в България и от Съюза на музикалните и танцови дейци поздравителен адрес. Това стана преди премиерата на операта „Луд гидия“, с която Кузман Попов се връща 40 години назад.
През 1972 г. той е бил режисьор на първата постановка на знаковото произведение на Парашкев Хаджиев във Варна. Сега режисьорът и сценограф посвети премиерата на „Луд гидия“ на майка си – известния художник в операта Мариана Попова.
Кузман Попов не получи плакета и грамотата от културното министерство, но имаше специален подарък от колегите си, които изиграха премиерата на „Луд гидия“ „много сърцато“, както режисьорът се изрази. Всички билети за представлението били продадени, но залата не се напълнила, отново заради лошото време.
Във фоайето на театъра режисьорът подреди първа оригинална изложба – картини, рисувани с темпера, които поразяват не само с приказните си сюжети, но и с вниманието на автора към детайлите. Майсторството си на художник Кузман Попов упражнявал в свободното време. За това, че е успял, говори фактът, че две от картините му може всеки момент да отидат при ценителка. Варненска галерия умува да покаже експозицията, наречена „Инвенции“, на своя територия. Скулпторът Альоша Кафеджийски и художничката Кина Петрова много харесали работите на Кузман Попов. Майсторът на пластики дори предложели бартер – „едно за едно“.
Картините всеки момент ще напуснат фоайетата на Операта, художникът си ги прибира. Те са рисувани от 2008 г. насам, но „Intrigi.bg“ научи, че освен 22-те творби Кузман Попов пази вкъщи още поне десетина. „Това няма да е последната ми изложба“, зарече се Кузман Попов.
(край на цитата)
Сега ще се спра на биографични данни и дейност на Кузман Попов, който днес на 30 октомври 2020 г. щеше да навърши 78 години.
Кузман Попов завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство в класа на проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов. През 1971/72 год. специализира оперна режисура в „Комише опер“ в Берлин при проф. Валтер Фелзенщайн и Гьоц Фридрих.
След завръщането си в България е назначен за режисьор във Варненска опера. В творческата биография на Кузман Попов фигурират реализациите на 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така и значителен брой музикални предавания в Българската национална телевизия. С негови постановки на оперите “Симоне Боканегра”, “Бал с маски”, “Тоска”, “Отело”, “Травиата”, “Макбет”, “Аида” и др., Варненската опера успешно е участвала в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство, където нееднократно печели награди и в международни музикални фестивали и е гастролирала на сцените в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия.
Кузман Попов е постановчик на операта “Травиата” специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, където поставя още “Трубадур” и “Бохеми”. През 1997 год. режисьорът гостува заедно с Пловдивска опера на сцената на „Deutsche Oper“ в Берлин с постановки на оперите “Княз Игор” и “Ернани”, а през 1998 год. в сътрудничество с известния сценограф Александър Василев поставя “Кармен” от Бизе на сцената на Националната опера в Анкара.
Кузман Попов е реализирал свои постановки на сцените на оперите в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и др. Висока е оценката на българската и чуждестранна критика за творческите постижения на Кузман Попов, получил редица награди за своето майсторство. За цялостното си творчество и принос в музикално-сценичното изкуство на България е удостоен двукратно с награда “Варна”.
Постановката му на “Едип цар” от Игор Стравински във Варненската опера е оценена като най-добрата оперна постановка за 1995 година. Номиниран е два пъти за “Кристална лира”, а през 2002 г. е награден със “Златна лира” във връзка с юбилейната му 60-годишнина.
През 2017 г., по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му творческа дейност, дългогодишният главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов бе отличен с най-високата награда на СБМТД “Кристално огърлие“, също с Почетен знак с лента на кмета на Варна и Награда “Феникс” на Държавна опера Варна.
През същата година, за забележителната си работа като режисьор и сценограф на операта “Норма” от Белини Кузман Попов бе отличен на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.
Кузман Попов умира на 29 октомври 2020 г. в Хамбург след кратко боледуване.
(край на биографичните бележки)
Ще цитирам други материали от медиите, отнасящи се за дейността на Кузман Попов, както и за отпразнуване във Варна на неговите кръгли годишнини – 70 и 75 години, като изложа информациите в хронологичен ред:
Режисьор от Варненската опера чукна 70, подреди първа изложба
23.12.2012
Режисьорът от Варненската опера Кузман Попов празнува 70 г. юбилей с необичайни съвпадения. Той отбеляза и 40 г. на сцена, при това със знаковия спектакъл „Луд гидия“, чиято премиера бе на 21 декември. Модерната сценография, която също е на Кузман Попов, залага на модела „кутия от винил“. Символика е вложена в житата, чинара, малката църква, над които грее слънцето – дарбата на Луд гидия и любовта към неговата любима Зорница. Колорита на постановката допълват оригиналните танци на хореографа Желка Табакова.
Режисьорската работа на Кузман Попов с младите артисти, които пеят и танцуват сърцато, са повод за едно пътуване назад във времето. През далечната 1972 г. за първи път във Варна той заедно с майка си Мариана Попова поставя произведението на големия композитор Парашкев Хаджиев, който лично го агитирал да постъпи във Варненската опера. 100 години през 2012 г. отбелязваме тази година от рождението на един от най-българските майстори в оперното изкуство. „Аз съм единственият режисьор, с когото Парашкев Хаджиев не се е скарал. Той сменяше цели постановъчни групи, ако не му харесва спектакълът. Първият изпълнител на „Луд гидия“ на варненска сцена обаче – Евгени Леков, бе негов любимец“, спомня си режисьорът. Той посвещава новия прочит на оперната постановка именно на майка си.
Кузман Попов си направи знаков подарък за юбилея и подреди във фоайетата на галерията първата си изложба, наречена „Инвенции“. 22 негови картини – темпера, привличат вниманието на ценителите на оперното и живописното изкуство. С много любов към детайла режисьорът представя своите приказни сюжети, населени с любимите му пауни, хора-птици, музиканти и цветя. Картините са рисувани през последните години – 2008, 2009, 2010, 2011, а повечето от тях са от 2012 г. Любопитство към тях са проявили от варненски галерии, които искат да покажат майсторството на Кузман Попов извън оперната сцена. „Понякога по цял месец си играя с една картина, преди да я завърша“, сподели Кузман Попов. Той рисувал съвсем от малък, като първият му критик била майка му – известният художник във Варненската опера Мариана Попова. Младият Кузман Попов кандидатствал в две специалности – сценография в Художествената академия, и режисура във ВИТИЗ. Случило се така, че датите на изпитите в театралния институт били по-рано. Той се явил, приели го и се отказал от академията, спомня си Попов. Въпреки това страстта към четката и палитрата не напуснала режисьора в годините. Към експозицията „Инвенции“ проявила интерес ценителка от Варна, която си харесала две от творбите. Кина Петрова и Альоша Кафеджийски се впечатлили от работите на режисьора и скулпторът заговорил за бартер – негова пластика срещу картина на Кузман Попов.
Кузман Попов ще получи на 22 януари, когато отново има представление на „Луд гидия“, почетен плакет и грамота на Министерството на културата за дългогодишен принос в развитието на българското сценично изкуство и култура и по повод юбилея му. Отличието се връчва рядко и само на заслужили творци, поясниха от Варненската опера. За ЧРД Кузман Попов получи почетен адрес от Съюза на българските композитори и Съюза на музикалните и танцови дейци.
(край на цитата)
Сайт на Варненска опера, 2015 г.
Кузман Попов: Един съвсем различен „Дон Паскуале”
Режисьорът Кузман Попов за своята нова постановка „Дон „Паскуале” от Доницети
Казват, че „Лучия ди Ламермур” е остаряла, а „Дон Паскуале” се е подмладил – и макар че с нас е точно обратното – и аз и изпълнителите на „Лучия ди Ламермур” сме побелели, на мен много ми се иска, заедно с „Дон Паскуале”, и ние да се подмладим. Аз поставям за трети път в творческата си биография „Дон Паскуале”, но сега правя един съвсем нов прочит, различен от досегашните ми постановки, много различен и от битуващата представа за този образ.
Музиката на Гаетано Доницети, макар и написана преди 250 години, е толкова ярка, че ме предизвиква да я съотнеса към съвременния човек и тази творческа задача се оказа много блазнеща. Разполагам действието не в XIX век, а в XXI век и днес историята се възражда във всичките й детайли. Същевременно се разпознават всички типажи, произтичащи от комедия дел арте и опера буфо. Не липсват Панталоне, Доктор, Колумбина, Арлекин, имаме си дори нотариус, но всички те се изразяват със съвременни художествени средства.
Цялата музикална партитура е онагледена в сценичното действие. Всички 14 музикални номера са така разработени, че изкушават с бликащите си идеи за сценично превъплъщение. Тръгвам от тази благодарна предпоставка, за да изведа артистите на едно по-високо интерпретационно и техническо ниво, което залага наред с певческото майсторство, на сериозната театрална игра и възможността за импровизация.
Солистичният състав от талантливи певци – Деян Вачков, Евгений Станимиров, Гео Чобанов (Дон Паскуале), Пламен Димитров и Свилен Николов (Доктор Малатеста), Ернесто (Арсений Арсов, Георги Султанов), Илина Михайлова и Ирина Жекова (Норина) – действително е звезден и аз вярвам, че всички те ще се справят блестящо с предизвикателните творчески задачи. Това, което непременно трябва да се каже, е че както солистите, така и хористите се явяват пълнокръвни участници в представлението, като при това непрекъснато разменят ролите си. От създатели на действието в един момент, те се оказват зрители на действието в някакъв следващ момент и в тази непрекъсната конфронтация и динамично преливане на едното в другото се пораждат условия за артистична надпревара.
Колегите приемат охотно моите идеи и ми е приятно да виждам как забавлявайки се, самите те стигат до интересни решения. Очевидно намерихме общ ключ към тази постановка, която изисква висока рефлексивност и концентрация, но тъкмо заради това предполага и голямо удовлетворение. Желанието ни е така да поднесем нашия „Дон Паскуале”, че публиката също да се забавлява и да го възприеме по възможно най-добрия начин.
Виолета Тончева
(край на цитата)
….
(начало на втора част от статията за Кузман Попов)
ФУРОР ЗА „ЕРНАНИ” В ИСТАНБУЛСКАТА ОПЕРА С ВАРНЕНСКИ ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП
КУЗМАН ПОПОВ ПОСТАВИ „ЕРНАНИ” В ИСТАНБУЛ С 4 СЪСТАВА
Интервю на Виолета Тончева с режисьора Кузман Попов
Главният режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов се завърна въодушевен от бравурната премиера на Вердиевия шедьовър „Ернани” на оперната сцена в Истанбул на 26 ноември 2016. Българската постановка на „Ернани” в Истанбулската опера и балет (Istanbul Devlet Opera ve Balesi), реализирана от постановъчен екип на Държавна опера Варна в състав Борислав Иванов – диригент, Кузман Попов – режисьор и художник, Румяна Малчева – хореограф, предизвика истински фурор сред културната общественост на Истанбул.
– Поздравления за този огромен успех, г-н Попов! Как се стигна до него?
– Най-напред бих искал да подчертая, че това е резултат от добрите партньорски взаимоотношения между Държавна опера Варна и Истанбулска опера и балет, които поддържаме от няколко години. Така се стигна и до идеята за наша постановка там. В постановъчния екип бяхме поканени Маестро Борислав Иванов като диригент, аз като режисьор и сценограф и Румяна Малчева като хореограф. Предложението за „Ернани” дойде най-напред от Маестро Борислав Иванов, след това се появиха и други варианти. Маестро Селман Ада, генерален директор на всички оперни театри в Турция, познат и на варненската публика, предложи „Отело”, обсъждаха се „Селска чест” и „Палячи”, докато накрая домакините окончателно се спряха на „Ернани”.
– Как Ви подейства мащабът, присъщ на такъв мегаполис като Истанбул?
– Разликата е огромна. Истанбулската опера и балет (Istanbul Devlet Opera ve Balesi) разполага с 800 души персонал и всички необходими ателиета – шивашки, тапицерски, дърводелски, обущарски и пр. Но и те, като нас, използват световната практика за обмен на декори и костюми, така че съгласно договора Варненската опера предостави на турската страна своите готови декори и костюми. Ето тук се появи проблемът с мащаба. Ако нашият варненски хор се състои от 40 души, техният наброява много повече, солистите и балетните артисти също са повече и аз като художник на постановката имах много повече работа, отколкото си представях първоначално. Наложи се да рисувам нови скици за костюми, шапки, диадеми и дори обувки, както и да контролирам изработването им.
– Това в каква степен умножи обичайното предпремиерно творческо напрежение…
– Многократно. Ако не репетирах на
сцената, бях в ателиетата и това от 11.00
до 20.00 вечерта, понякога и по-дълго, всеки
божи ден с изключение на неделя. Като
добавим още по 1 часа на отиване и на
връщане за преодоляване
на пътния трафик между операта и хотела,
в работния ми график нямаше
време за нищо друго, освен за постановката
на „Ернани”.
Заминах на рождения си
ден, 30 октомври, незабавно се потопих в
този Истанбулски режим и излязох от
него след премиерата на 26 ноември. Едва
тогава си дадох сметка за умората.
Натоварването наистина беше огромно,
но удовлетворението също е огромно и
„Ернани” определено си струваше
усилията. Радвам се, че в дългогодишната
си артистична кариера имам подобно
преживяване.
– Какво впечатление Ви направиха турските оперни певци?
– Турските гласове ми направиха изключително добро впечатление. С Маестро Борислав Иванов споделяме мнението, че Efe Kislali e тенор от световна класа, сопраното Burcin Savigne е изумително, за баса Zafer Erdas е малко да се каже, че е чудесен. Истинско удоволствие беше да работим с тях и колегите им от четирите състава на „Ернани”. Да, ние поставихме „Ернани” в Истанбул с 4 солистични състава – подготвихме 4 сопранистки за Елвира, 4, дори 5 тенора за Ернани, 3 баса за Силва, 3 баритона за Дон Карло! Те, както и повечето турски изпълнители, са учили оперно пеене в Италия или в Турция, където са преподавали много италиански педагози.
– Репетиционният процес отличаваше ли се с нещо различно?
– Забележително беше отношението на екипа към предстоящата премиера. На всички репетиции присъстваха всички състави, всеки наблюдаваше как работи неговият колега, певците не маркираха с глас и се стараеха да влизат изцяло в образа по време на мизансцен, никой не отказа да направи каквото и да било, свързано с нашите изисквания. Всички солисти, хористи и балетисти неотлъчно бяха там, тримата ми асистенти също не се отделяха от мен. Разбирахме се на няколко езика, но най-вече на световния език на музиката и там не срещахме никакви затруднения. Това беше един невероятен работен процес, който ме срещна с хора, жадни да творят. В Турция на оперните певци обикновено им липсва сценичен опит, тъй като при тях преобладават балетни постановки и концертни изпълнения, оперни заглавия се поставят по-рядко. Голямата мотивация на участниците в „Ернани” и желанието им да съдействат всячески на българския постановъчен екип ангажира и нас да дадем най-доброто от себе си.
Всъщност презумцията беше да включим в главните роли наши солисти, но като се сблъскахме с такива великолепни гласове и такъв огромен потенциал за творчество, решихме да изоставим първия си замисъл и да предоставим на домакините възможност за максимална изява.
– И това е било печеливш ход…
– О, да. Удоволствието от творческата среща беше взаимно и то пролича в премиерния спектакъл, който организаторите, участниците и музикалните критици определиха като фурор. Това беше думата, която се чуваше навсякъде. Такива възторжени и продължителни аплаузи отдавна не бяхме получавали – и аз, и Борислав, и целият екип. Не бих могъл да изброя колко много хора дойдоха лично да ни поздравят – сред тях личности от най-високо ниво, представители на различни институции, артисти, колеги, почитатели на операта и приятели на България.
– Несъмнено партньорството между Варненската опера и Истанбулската опера и балет ще продължи.
– Вярвам в бъдещето на това хубаво сътрудничество, вече имаме набелязани проекти за следващата година. Предстои нашата постановка на „Ернани” да бъде показана на международния фестивал в Аспендос, там вече ще включим и български солисти. Ще представим в Турция наше заглавие, може би „Норма”. Във Варна очакваме гастрол с постановка на най-известната турска оперна режисьорка, непременно ще поканим на варненска сцена и някои от турските солисти в „Ернани”. Съществуват различни възможности за колаборация и съвместни проекти, които биха били от взаимна полза за двете страни.
(край на цитата)
“Щрихи от утрото” (13.10.2017) – “Минути за култура” – Кузман Попов
Разговор с Кузман Попов, главен режисьор на Варненската опера
Линк към предаването: https://www.youtube.com/watch?v=Hvpy3YnecBk
(край на цитата)
ОПЕРНИЯТ РЕЖИСЬОР КУЗМАН ПОПОВ НА 75
50 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ
Спектакълът на „Норма“ на 31 октомври 2017 г. се посвещава на знаковия режисьор на Варненската опера
На 31 октомври 2017 г., с „Норма“, една от най-новите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф, екипът на Държавна опера Варна отбелязва 75-годишнината на своя дългогодишен главен режисьор и 50-годишната му творческа дейност, превърнала го в един от най-забележителните съвременни оперни режисьори.
Кузман Попов завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г. Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.
В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите “Симоне Боканегра”, “Бал с маски”, “Тоска”, “Отело”, “Травиата”, “Макбет”, “Аида” и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.
Кузман Попов поставя “Травиата” специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още “Трубадур” и “Бохеми”. През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на “Княз Игор” и “Ернани”, а през 1998 г. поставя “Кармен” на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул.Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.
Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата – с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина.
Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.
Неслучайно тъкмо с последното заглавие, на 31 октомври 2017 г. ще бъде отбелязана половинвековната творческа отдаденост на оперното изкуство на Кузман Попов. Под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен, ролята на Норма ще изпълни солистката на Държавна опера Варна, перфектното сопрано Линка Стоянова, която аплодирахме на премиерата в Опера в Летния театър 2016. Поканената да гостува в ролята на Норма Марена Балинова-Райхл, която живее и твори в Австрия, не може да участва по здравословни причини. В ролята на Полионе, любимия на Норма, ще се насладим на брилянтния тенор, световноизвестния Бойко Цветанов. Великолепните си превъплъщения в ролите на Оровезо и Адалджиза ще поднесат басът Евгений Станимиров и мецосопраното Силвия Ангелова. Оркестърът и хорът също ще внесат своя творчески дял и ще изразят своята признателност към големия режисьор. „Норма“ несъмнено ще бъде истински музикален празник.
(край на цитата)
ПОЧЕТЕН ЗНАК НА КМЕТА С ЛЕНТА ЗА КУЗМАН ПОПОВ
13 декември 2017 г.
Високото отличие „Почетен знак на кмета с лента“, по повод 75-годишния юбилей и 50-годишната сценична дейност на дългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, му бе връчено лично от кмета на Община Варна Иван Портних на 12 декември 2017 г.
Творческата биография на юбиляра, един от забележителните оперни режисьори на нашето съвремие, представи директорът на дирекция “Култура и духовно развитие” в Община Варна Антония Йовчева. Кузман Попов благодари за наградата и с вълнение разказа как големият наш композитор Парашкев Хаджиев някога му е предрекъл щастлива режисьорска кариера във Варненската опера, превърнала се наистина в неговото голямо творческо семейство.
На нейна сцена той реализира по-голямата част от своите над 100 постановки, с които оперният театър жъне успехи у нас и в чужбина. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, даде тон за “Многая лета”, с която дошлите в общината специално за церемонията артисти от Държавна опера Варна поздравиха своя любим режисьор.
КУЗМАН ПОПОВ завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г.Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.
В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите “Симоне Боканегра”, “Бал с маски”, “Тоска”, “Отело”, “Травиата”, “Макбет”, “Аида” и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.
Кузман Попов поставя “Травиата” специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още “Трубадур” и “Бохеми”. През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на “Княз Игор” и “Ернани”, а през 1998 г. поставя “Кармен” на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул. Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.
Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата – с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина. За 75-годишния си юбилей през 2017 г. именитият творец е удостоен и с наградата ФЕНИКС – грамота и кристална статуетка, на Държавна опера Варна. На Фестивала на оперното и балетно изкуство – Стара Загора 2017 спектакълът на „Норма“ от Белини, с режисьор и сценограф Кузман Попов, получи специален плакет.
Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.
(край на цитата)
Портал „Варна Утре“
12 декември 2017 г.
Колеги пеят Многая лета за режисьора Кузман Попов
Високото отличие „Почетен знак на кмета с лента“ бе връчено лично на Кузман Попов от кмета на Община Варна Иван Портних на 12 декември 2017 г. Творческата биография на юбиляра, един от забележителните оперни режисьори на нашето съвремие, представи директорът на дирекция “Култура и духовно развитие” в Община Варна Антония Йовчева.
Кузман Попов благодари за наградата и с вълнение разказа как големият наш композитор Парашкев Хаджиев някога му е предрекъл щастлива режисьорска кариера във Варненската опера, превърнала се наистина в неговото голямо творческо семейство. На нейна сцена той реализира по-голямата част от своите над 100 постановки, с които оперният театър жъне успехи у нас и в чужбина.
Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, даде тон за “Многая лета”, с която дошлите в общината специално за церемонията артисти от Държавна опера Варна поздравиха своя любим режисьор.
КУЗМАН ПОПОВ завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г. Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.
В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите “Симоне Боканегра”, “Бал с маски”, “Тоска”, “Отело”, “Травиата”, “Макбет”, “Аида” и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.
Кузман Попов поставя “Травиата” специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още “Трубадур” и “Бохеми”. През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на “Княз Игор” и “Ернани”, а през 1998 г. поставя “Кармен” на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул. Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.
Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата – с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина. За 75-годишния си юбилей през 2017 г. именитият творец е удостоен и с наградата ФЕНИКС – грамота и кристална статуетка, на Държавна опера Варна. На Фестивала на оперното и балетно изкуство – Стара Загора 2017 спектакълът на „Норма“ от Белини, с режисьор и сценограф Кузман Попов, получи специален плакет.
Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.
(край на цитата)
Виолета Тончева във ФБ на 3 февруари 2018 г.
“КРИСТАЛНО ОГЪРЛИЕ” ЗА КУЗМАН ПОПОВ
На кратка тържествена церемония преди спектакъла на “Риголето” на 2 февруари 2018 година председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански връчи на дългогодишния главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов най-високата награда на СБМТД “Кристално огърлие” и Грамота. Отличието му се дава за принос в развитието на оперното изкуство, както и по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му творческа дейност. Бяха поднесени цветя от СБМТД и от Театрално-музикален продуцентски център Варна. Емоционалното събитие развълнува юбиляра и всички присъстващи.
След спектакъла Станислав Почекански поздрави екипа, солистите и специално Мария Павлова за успешния й дебют като Джилда. Особено приятна бе срещата с бившия му колега от Софийска филхармония Валерий Георгиев, сега солист на Държавна опера Варна, който изпълни ролята на Херцога.
(край на цитата)
Кузман Попов поставя “Джоконда” във Варна
в. “Дума”,
7 август 2018 г.,
брой: 151
“Джоконда” от
Амилкаре Понкиели ще бъде поставена за
първи път в 71-годишната история на
Варненската опера от режисьора Кузман
Попов, научи „ДУМА“ от Виолета Тончева,
експерт ВО на ТМПЦ Варна.
Премиерата е днес, 7 август, от 21 ч. в програмата на фестивала “Опера в Летния театър” и ММФ “Варненско лято”. Диригент е Григор Паликаров, постановка и сценография Кузман Попов, костюми Ася Стоименова, хореография Румяна Малчева. Диригент на хора е Цветан Крумов.
В ролите ще се превъплътят Габриела Георгиева, Димитринка Райчева – Джоконда, улична певица, Силвия Ангелова, Бойка Василева – Сляпата, нейна майка, Евгений Станимиров, Деян Вачков – Алвизо, инквизитор, Даниела Дякова, Михаела Берова – Лаура, негова жена, Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров – Барнаба, шпионин, Валерий Георгиев, Мирослав Христов – Енцо Грималди, принц, Людмил Петров – Зуано, Петър Петров – Певец, Пламен Долапчиев – Изепо, Илко Захариев – Моряк.
В основата на либретото
на Ариго Бойто стои драмата “Анжело
– тиранинът от Падуа” от Виктор Юго.
Действието се развива във Венеция през
XVII век. Музикалната драматургия включва
ярки масови сцени и конфликти, наситени
със страсти и контрасти. След премиерата
си в Миланската скала операта “Джоконда”
неизменно е част от репертоара на
водещите световни театри. Времетраенето
на спектакъла е 3 часа, с два антракта.
Изпълнява се на италиански с надписи
на български и английски език.
(край на цитата)
В медиите има сведения и за постановки на Кузман Попов в чужди държави – в Русия, Сърбия, Македония и другаде. Цитирам няколко такива информации (без конкретни дати):
Театър за опера и балет в Уфа / Башкирия
„ТРАВИАТА“
Опера
в 4-х действиях
Либретто Ф. Пиаве по
драме А. Дюма-сына «Дама с
камелиями»
Исполняется на итальянском
языке
(сопровождается синхронными
титрами на русском языке)
Продолжительность:
2 часа 50 минут
Постановщики
Дирижёр-постановщик
Алексей Людмилин
Режиссёр-постановщик
КУЗМАН ПОПОВ
(БОЛГАРИЯ)
Художник-постановщик
Курбандурды Чарыев
Художник
по костюмам
Алла Коженкова
(Москва)
Хормейстер-постановщик
Эльвира Гайфуллина
Балетмейстер-постановщик
Шамиль Терегулов
Художник
по свету
Сердар
Чарыев
Дирижёр
Артём
Макаров
Режиссёр
Айсылу Иксанова
Хормейстер
Альфия
Белогонова
……
“Травиата” на сцене Башкирского театра оперы и балета
Опера “Травиата” Дж. Верди. Башкирский государственный театр оперы и балета. Режиссер – КУЗМАН ПОПОВ (Болгария).
«Шаляпинские вечера в Уфе» продолжаются. В четвёртый фестивальный день на сцене Башкирского государственного театра оперы и балета опера – «Травиата» Дж. Верди (Либретто Ф. Пьаве по драме Дюма-сына «Дама с камелиями»). Режиссёр – постановщик КУЗМАН ПОПОВ (Болгария), дирижёр – постановщик Алексей Людмилин, дирижер – Артем Макаров, режиссер Айсылу Иксанова.
«Травиата», написанная великим композитором Верди, прозвучала в исполнении приглашенных исполнителей: солистка Большого и Мариинского театров, Народная артистка Республики Северная Осетия – Алания, Народная артистка Южной Осетии Вероника Джиоева – исполнительница роли Виолетты Валери; приглашённый солист, доселе нам уже знакомый по первой премьере «Кармен» – Ильдар Валиев (Екатеринбургский государственный академический театр оперы и балета), исполнитель роли Альфреда Жермона, и солист Московского театра Новая Опера Василий Ладюк – исполнитель роли Жоржа Жермона (…)
(край на цитата)
Кармен се враќа на сцената на Македонската опера
19.03.2014
Популарната оперска претстава „Кармен“ од Жорж Бизе, вечерва со почеток во 20 часот, ќе биде изведена во Македонската опера и балет. Режисер на претставата е КУЗМАН ПОПОВ од Бугарија, а диригент Бисера Чадловска. Во улогата на Кармен ќа настапи Ирена Кавкалевска, Дон Хозе ќе го игра Зоран Сотиров, тореадорот Ескамилио ќе го (…)
(край на цитата)
5.06.2018 г.
Премијера опере Умберта Ђордана „Андре Шеније“, 23. јуна на Великој сцени
Најпознатија опера италијанског композитора Умберта Ђордана (1867-1948) „Андре Шеније“, под диригентском управом Ђорђа Павловића, биће премијерно изведена 23. јуна на Великој сцени.
Режија је поверена Ђандоменику Вакарију, госту из Италије, а у подели су Режија је поверена Ђандоменику Вакарију, госту из Италије, а у подели су Душан Плазинић/ Јанко Синадиновић (Андре Шеније), Миодраг Д. Јовановић/ Драгутин Матић (Жерар), Ана Рупчић/ Јасмина Трумбеташ Петровић (Мадалена де Коањи), Љубица Вранеш (Берси), Дубравка Филиповић/ Тамара Никезић (Контеса де Коањи), Марко Пантелић (Флeвил), Михаило Шљивић (Матије), Синиша Радин (Абате/ Опат), Дарко Ђорђевић (Енкроајабл), Вук Матић (Руше), Свето Кастратовић (Шмит), Наташа Рашић (Мадлен), Мирослав Марковски (Фукије Тенвил), Милан Младенов (Дима/ Домоуправитељ).
Сценограф је КУЗМАН ПОПОВ, а костимограф Асја Стојменова.
Опера „Андре Шеније“ Умберта Ђордана, под диригентском управо Ђорђа Павловића, у режији Ђандоменика Вакарија биће премијерно изведена 23. јуна на Великој сцени Народног позоришта у Београду, најављено је на конференцији за новинаре одржаној 20. јуна у Музеју Народног позоришта.
(край на цитата)
Нека днес на 30 октомври 2020 г. почетем Кузман Попов за навършване на 78 години от рождението му, които за съжаление той не можа да достигне – само един ден преди това – на 29 октомври 2020 г. той си отиде от нас.
Кузман Попов ще остане завинаги в нашите спомени с големите си успехи в областта на оперната режисура, но също така и заради големия брой сполучливи инсценировки на български и чужди сцени.
Мир на праха му!
……..