На днешния ден преди 100 години е родена знаменитата италианска певица Рената Тебалди
Драги приятели на оперната музика, какво удоволствие е в първия ден на „малък Сечко“ човек да си спомни и пише за една личност от света на оперното изкуство, която е оставила трайни следи в спомените на милиони хора по целия свят, включително и в България – незабравимата Рената Тебалди, родена на 1 февруари 1922 г., починала на 19 декември 2004 г. Днес на 1 февруари 2022 година се навършват кръглите 100 години от рожденето й.
Нарочно тази сутрин погледнах в Интернет как е отразена в медиите забележителната годишнина от рождението на тази велика певица. В немски медии имаше над 10 различни публикации по случая, най-вече от известни радиостанции в цялата страна. Избрах тази, която ми допадна особено добре – от Баварското държавно радио в Мюнхен и цитирам подробности:
BR-KLASSIK
PESARO, 1. FEBRUAR 1922 – RENATA TEBALDI WIRD GEBOREN – EINE ENGELSSTIMME
01.02.2022 von Volkmar Fischer
Eigentlich wollte Renata Tebaldi Pianistin werden, studierte dann aber doch Gesang am Konservatorium in Parma – und wurde nach dem Zweiten Weltkrieg zu einer international gefeierten Opernsängerin. Bis heute gilt sie als die wohl größte Rivalin der Callas. Vor 100 Jahren wurde die Sopranistin in Pesaro geboren.
REANATA TEBALDIS SCHWIERIGE KINDHEIT
Die Kindheit Renata Tebaldis war überschattet von Armut und der Trennung der Eltern. Dazu kamen die Folgen einer Kinderlähmung, mit der sich später die darstellerische Zurückhaltung der Sopranistin auf der Bühne erklärte. Als 1946 in Mailand das Teatro alla Scala nach kriegsbedingter Renovierung wiedereröffnet wurde, übernahm sie das Sopran-Solo in Verdis “Messa da Requiem”. Dabei durfte sich die begabte Sängerin von keinem Geringeren als Arturo Toscanini auf Händen getragen fühlen. Er wurde zu ihrem wichtigsten Mentor.
„Ich habe nie geheiratet, aber ich wusste, was Liebe ist. Ich kenne die Leiden und Freuden der Liebe“.
Renata Tebaldi
GROSSER TRIUMPH
An Italiens größtem Opernhaus entzückte Renata Tebaldi das Publikum, bevor ihr schließlich die New Yorker Metropolitan Opera breite Entfaltungsmöglichkeiten bot. Seit ihrem Debüt in Verdis Oper “Otello” als Desdemona 1955 brachte sie es in knapp 20 Jahren an der MET auf rund 250 Vorstellungen.
„Ich bin ein großzügiger Typ, war es besonders auch in der Kunst. Da habe ich alles gegeben – ohne Rücksicht“.
Renata Tebaldi
SCHWERELOSES PIANISSIMO
Die Wärme ihres von purem Wohlklang beherrschten Vortrags fand viele Bewunderer: Sowohl ihre Mezzavoce-Kunst der Legato-Bögen, mit halber Stimme überaus weich und makellos artikuliert, wie auch ihr schwerelos anmutendes Pianissimo, das sie in der Höhe wirkungsvoll einsetzte, waren ihr Markenzeichen. Ihre Stimme entfaltete insbesondere in der Mittellage eine selten anzutreffende, humane Kraft voller Würde. Das Prädikat “Engelsstimme” – “Voce d’Angelo” – gönnte man Renata Tebaldi gerade deshalb, weil ihre Bühnenfiguren bei aller suggerierten Willensstärke oft schutzbedürftig wirkten.
DIE ITALIENISCHE SOPRANISTIN RENATA TEBALDI – KONZERTAUSSCHNITT MIT PUCCINIS “O MIO BABBINO CARO”
WAS HEUTE GESCHAH
Unsere Reihe “Was heute geschah” zu bemerkenswerten Ereignissen der Musikgeschichte können Sie auch um 7:40 Uhr, um 13:30 Uhr und um 16:40 Uhr auf BR-KLASSIK im Radio hören. Weitere Folgen zum Nachhören finden Sie hier.
(край на цитата)
Превод:
ПЕЗАРО, 1 ФЕВРУАРИ 1922 – РОДИ СЕ РЕНАТА ТЕБАЛДИ – АНГЕЛСКИ ГЛАС
1 февруари 2022 г.
от Фолкмар Фишер
Рената Тебалди всъщност искаше да бъде пианистка, но след това учи пеене в Пармската консерватория – и след Втората световна война стана международно призната оперна певица. И до днес тя се смята за най-големия съперник на Калас. Сопранът е роден в Пезаро преди 100 години.
ТРУДНОТО ДЕТСТВО НА РЕНАТА ТЕБАЛДИ
Детството на Рената Тебалди беше засенчено от бедността и раздялата на родителите й. Освен това имаше и последствията от полиомиелита, което по-късно обясни нежеланието на сопранът да се изявява на сцената. Когато Миланската Скала отново отвори врати през 1946 г. след ремонт, свързан с войната, тя поема сопрановото соло в „Реквием“ на Верди. Надарената певица усети, че за нея се грижи не друг, а Артуро Тосканини. Той стана нейният най-важен ментор.
„Никога не съм се омъжвала, но знаех какво е любов. Познавам мъките и радостите на любовта” (Рената Тебалди)
ГОЛЯМ ТРИУМФ
Рената Тебалди очарова публиката в най-големия оперен театър в Италия, преди Метрополитън опера в Ню Йорк най-накрая да й предложи широк спектър от възможности за развитие. След дебюта си в операта на Верди „Отело“ в ролята на Дездемона през 1955 г., тя е участвала около 250 пъти в MET за малко под 20 години. „Аз съм щедър човек, особено в изкуството.
Дадох всичко от себе си – без да се замисля”. (Рената Тебалди)
БЕЗТЕГЛОВНО ПИАНИСИМО
Топлината на нейното изпълнение, доминирана от чиста благозвучност, намери много почитатели: както нейното изкуство при „mezzavoce“ в изпълнение на легато, артикулирано изключително меко и безупречно с половин глас, така и нейното безтегловно пианисимо, което тя използва ефектно във високия регистър, бяха нейната запазена марка. Гласът й разкрива рядка, хуманна сила, пълна с достойнство, особено в средния регистър. Рената Тебалди получи названието „Ангелски глас“ – „Voce d’Angelo“ – именно защото нейните сценични образи често изглеждаха нуждаещи се от защита, въпреки силата на волята, която внушаваха.
ИТАЛИАНСКОТО СОПРАНО РЕНАТА ТЕБАЛДИ – ОТКЪС ОТ КОНЦЕРТ С ПУЧИНИ „O MIO BABBINO CARO“ КАКВО СЕ СЛУЧИ ДНЕС
Можете също да слушате нашата поредица „Какво се случи днес“ за забележителни събития от музикалната история в 7:40 ч., 13:30 ч. и 16:40 ч. по BR-KLASSIK по радиото. Можете да намерите още епизоди, които да слушате тук.
(край на превода)
Цитирам линк към това предаване на Баварското дърнгжавно радио:
Заедно с Мария Калас двете са определени от десетки авторитетни музикални критици и от безброй много меломани и фенове за „двете най-успешни и най-популярни певици през втората половина на 20-и век“. Очевидно и аз се присъединявам към това определение – слушал съм десетки техни изпълнения по радио, телевизия, на музикални носители и се радвам, че поне можах през 1975 г. да видя „на живо“ Рената Тебалди при нейно гостуване във Варшава. За това ще стане въпрос по-късно.
Когато се говори за артисти от такъв ранг, не е хубаво да се правят сравнения – моята цел е да възстановя спомени от една твърде отдавна отминала епоха, еднакво успешна и за двете певици с извънредно високи постижения. Ако в статии в много популярни списания, книги и биографии, написани и за двете както със сериозната цел да внесат повече информация за живота и делото им, така и не рядко изпъстрени с пикантни истории и преживелици, което разбира се не е най-важното, но повишава търсенето на такава литература главно сред недостатъчно осведомените любители на музикалното изкуство (както винаги е било и така ще бъде), то в редица други материали и информации човек може да се осведоми по друг начин за истинската реалност.
И двете певици са били от такъв висок ранг, че не е редно да се правят сравнения. Това са два човешки характера – доста противоположни, с различни възгледи по много въпроси на морала, етиката, възпитанието и други, така че е нормално да има известно съревнование и борба в общата кауза. Всеки нормален човек наблюдава това по целия свят и във всички сфери на живота, това е една от движещите сили на човешкия прогрес и напредък. Важни са средствата, пътищата и моралните норми, по които се води това съревнование. И аз до скоро все мислех, знаейки отдавна за отношенията между двете певици, че никога не се е стигнало поне до едно официално изглаждане на отношенията между тях, след като дълги години тези отношения не са били съвсем нормални. Скоро научих, че най-сетне – на 16 септември 1968 г., пет години преди Тебалди официално да се откаже от изяви на оперна сцена, Мария Калас е отишла зад сцената на МЕТ в Ню Йорк, за да поздрави твърде сърдечно колежката си след нейно представление в операта „Адриана Лекуврьор“, което се е приело за окончателно помирение между двете певици.
Този жест страшно ми хареса – след 1962 г. Калас постепенно слиза от върховете на изкуството си по различни причини, като собственият й живот навлиза в други, не много приятни от различна гледна точка условия, докато Рената Тебалди е все още на върха на световната си популярност и слава. Такъв жест говори за едно качество, което аз определям като известно покаяние, за което не всички хора са съгласни. Това издига Мария Калас високо в очите ми, знаейки за онова, което е ставало редица години главно в Миланската Скала, и то преди всичко по нейна вина, когато и двете са имали изяви там едновременно – една от важните причини Тебалди да напусне Милано.
Това си е мое мнение, но за мен е една постъпка на истинско християнско възпитание, което не всеки е съгласен да приеме. В моралните норми на християнството терминът „покаяние“ е основен, той се проповядва и възпитава още от дете, но за съжаление в света на „развитата цивилизация“ днес много хора смятат, че покайването е признак на вътрешна слабост и не го акцептират. Да не говорим в областта на политиката, където след големи грешки тези политици, които са ги направили, не си ги признават и не искат „опрощение“ от избирателите или сънародниците си. Чувал съм и съм напълно сигурен, че след едно покаяние човек се освобождава от един вътрешен товар, който дълго преди това те измъчва и тормози, но само ако съответната личност е възпитана да има такива антени към обкръжението и към себеподобните си. Примери – колкото искаме, не желая да се отклонявам.
Да се пише за Рената Тебалди, както и за Мария Калас, не е леко. При това всеки оперен любител има достатъчно информация и за двете. По тази причина съм решил само да се спра на отделни моменти от живота и делото на Тебалди, всички подробности могат да се научат при желание от многобройните източници.
Нека сега да кажа как се дойде до факта, че можах да я видя директно: през 1975/76 г. Тебалди вече не пее на оперната сцена – тя предприема големи концертни турнета в много европейски и други страни. При едно такова турне в СССР, Тебалди имаше и един единствен концерт в столицата на Полша. На 5 октомври 1975 г. в залата на Държавната филхармония във Варшава тя изнесе песенен рецитал при огромен интерес. По това време аз бях със семейството си за един месец в Полша и в тия дни бяхме на посещение във Варшава. Не беше възможно да се закупят билети, но вечерта преди концерта пред входа на сградата имаше възможност да се наблюдава идването на певицата. Тя не се скри да влезе през някакъв страничен или заден вход, напротив, слезе от леката кола и 10 минути бе на разположение на хилядите възторжени почитатели, за които нямаше място в залата. Имам изрезка от вестник от Полша през това време, част от написаното гласи така:
„На сцената на „Народната филхармония (Filharmonia Narodowa)“ във Варшава гастролира (единствен път в Полша) Рената Тебалди, прочут сопран с „ангелски глас“, една от най-великите артистки в историята на операта през 20-и век, голямата съперница на Мария Калас. Огромно множество напълни залата на филхармонията до краен предел, овациите на входа на сградата траеха минути, а тези след концерта – десетки минути, причината беше само една – именно гостенката. Облечена в изящна дълга воалирана рокля с морски цвят, тя се движеше по сцената в непосредствена близост на наобиколилите я възторжени зрители, раздавайки усмивки, а в кратките антракти между изявите й стискаше протегнатите към нея ръце, много от които й подаваха свежи цветя. Така тя демонстрира по един фин начин държанието си на голяма дама и велика артистка. Тя беше с нас. След 53 години от раждането си, след 30 години от сензационния си дебют, след 2 години от вземането на трудното решение да се раздели от оперната сцена и да се посвети само на концертния подиум“.
(край на цитата)
Как тези полски журналисти умеят да изразяват много често по доста оригинален начин собственото си настроение и това на любителите на изкуствата! При многобройните ми престои в тази чудесна страна съм се натъквал винаги на едно интелигентно и сдържано, но същевременно топло славянско отношение при отразяване на културните събития. И веднага си задавам въпроса, защо не е имало начин тогава да бъде поканена Рената Тебалди и в България, след като е била в СССР и Полша, също и Мария Калас (може би се лъжа, след 1974 г. не живея в България, може това да е станало). Дали само високите хонорари са причината? Сигурно не, ето през февруари 2014 година в България гостува Пласидо Доминго, никога не бях допускал, че това може да се осъществи!
Що се отнася до програмата на тия песенни рецитали, някои зрители са били изненадани, очаквайки по-голямата част от тях да бъдат с оперни арии от големия оперен репертоар на Тебалди през изминалите 30 години, посветени предимно на най-известните опери от Верди, Пучини, Бойто, Росини, Джордано, Хендел, Каталани. Затова полският журналист отбелязва още:
„За съжаление, Варшава не чу този очакван репертоар. След напускане на световната оперна сцена Тебалди се посвети на рецитали с малко познати песни и арии от също не толкова популярни опери, от автори като Скарлати, Перголези, Глук, Волф-Ферари. Също и от опери на Верди и Пучини, но много рядко представяни на оперната сцена. Тя пя също и италианската ария от Бетовен „Ach, perfido !“. С това тя предизвика огромен ентусиазъм. Очевидно Тебалди има вече след себе си ония чудни времена, гласът й вече е загубил оня блясък, но голямото й изкуство да интерпретира по вълшебен начин всяко свое изпълнение не се е загубило и продължава да буди нашето признание“.
(край на цитата)
Както казах в началото, тази статия не прилича на стереотипните до сега. Ще пиша малко и за биографията й, но след това само отделни моменти, които намирам за уместни.
Рената Тебалди е родена на 1 февруари 1922 г. в Пезаро – родното място на Росини в семейство на оркестров музикант. Кратко след това бащата напуска семейството и за малката Рената настъпват тежки години – три години тя боледува от детски паралич, при това фамилията има големи финансови проблеми. Но тя калява характера си оттогава и благодарение на упоритост и силна воля да се изяви като певица успява да постъпи в Консерваторията в Парма. Най-напред учи пиано, след това продължава и с вокално обучение в Милано при Кармен Мелис. Избухването на Втората световна война забавя дипломирането й в Миланската консерватория, но това не й попречва да започне певческа кариера, като през 1944 г. дебютира в Ровиго в ролята на Елена в операта „Мефистофел“ от Ариго Бойто. До 1946 г. играе на различни провинциални сцени с незначителен успех. Голямата й карера се отваря през май 1946 г. благодарение на Артуро Тосканини, който се завръща след войната в отечеството си от „доброволната си емиграция“ в Америка.
Поводът е тържественият концерт на 11 май 1946 г. в Милано, когато след възстановяване на Миланската Скала от военните бомбардировки същата е наново открита. Тосканини поканва много артисти, между които и Рената Тебалди за програмата на този концерт, при който тя изпълнява арии от опери на Верди, Пучини и Бойто. Знаменитият диригент определя гласа й за „ангелски“, привлича я постоянно в Скалата и й възлага възлови роли от репертоара, като: Виолета в „Травиата“, Дездемона в „Отело“ и Мисис Форд във „Фалстаф“ от Верди, Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано, Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер. В тези си главни роли Рената Тебалди постига сензационни успехи. Музикалната критика я оценява бързо като една от първите в света сопранови гласове заради „прекрасно нюансирания тембър, безпогрешна интонация, най-дълбоки пианисими“. Така от 1950 г. до големите успехи на Мария Калас, Рената Тебалди става „най-търсената примадона на големите световни оперни сцени“. През 1955 г. тя дебютира в Ню Йоркската МЕТ като Дездемона и оттогава Тебалди е постоянен и много желан гост на тази сцена. Както пише пресата и специализираната критика тогава, с появата на Калас на Миланската Скала и интригите около двете примадани, Тебалди напуска Милано и пее главно в МЕТ (там е член на ансамбъла от 1955 до 1973 г., в 18 сезона тя играе общо в 288 спектакъла на тази сцена). Наред с този ангажимент тя пее по всички големи оперни сцени в света.
На сцената на МЕТ в Ню Йорк Рената Тебалди е участвала в следните опери: Верди: „Отело“ (Дездемона), „Аида“ (Аида), „Силата на съдбата“ (Леонора), „Травиата“ (Виолета), „Симон Боканегра“ (Амелия), „Фалстаф“ (Алис Форд), Пучини: „Бохеми“ (Мими), „Тоска“ (Тоска), „Мадам Бътерфлай“ (Чо Чо Сан), „Манон Леско“ (Манон), „Момичето от Златния Запад“ (Мини), Джордано: „Андре Шение“ (Мадалена), Понкиели: „Джоконда“ (Джоконда).
Рената Тебалди има участия и в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус. В програмата за участието й (записано като „гостуващ артист“) е отбелязано следното (мой превод):
„Духовете бяха приповдигнати и течащи свободно на шестото годишно представление на Метрополитън опера в навечерието на Нова година на „Прилепът“. Изненадата на партито на принц Орлофски в Акт II тази година беше появата на Рената Тебалди, която беше представена на публиката от Джон Браунли, в ролята му на д-р Фалке, известният майстор на бала. (Миналата година момчетата от Виенски хор изненадващо се появиха в представлението на Нова година). Безупречно облечена в стил, който трябва да е изпратил угризения на завист през стотици женски гърди, мис Тебалди също показа безупречна вокална форма. С оркестров съпровод тя изпя „Io son l’umile ancella“ от „Aдриана Лекуврьор“ на Чилеа; след това, обличайки бяла дълга рокрл, изпълни “Cantares” от Торина и сицилианска народна песен, с акомпанимент на пиано от Мартин Рич. Арията на Чилеа създаде моментно настроение на тъга и интроспекция във вечерта на диво веселие, което някак си беше много освежаващо“.
(край на цитата)
Интересно, в МЕТ по време на оперетни спектакли разнообразяват програмата с такива гостувания – не съм чувал по други сцени на света да се постъпва така, но е оригинално! Нека имаме предвид, че този спектакъл с Рената Тебалди е бил на 31 декември 1955 г., именно срещу Нова година, така че всичко е оправдано!
Цитирам съставите при дебюта и при последната изява на Рената Тебалди на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Интересно е, че това става в една и съща роля – Дездемона в „Отело“ от Верди:
Debut: Renata Tebaldi
Metropolitan Opera House
January 31, 1955
Revised productionOTELLO
{111}
Giuseppe Verdi--Arrigo Boito
Otello..................Mario Del Monaco
Desdemona...............Renata Tebaldi
[Debut]
Iago....................Leonard Warren
Emilia..................Martha Lipton
Cassio..................Paul Franke
Lodovico................Luben Vichey (Любомир Вишегонов)
Montàno.................Clifford Harvuot
Roderigo................James McCracken
Herald..................Arthur Budney
Conductor...............Fritz Stiedry
(край на цитата)
В тази изява участва българският бас Любомир Вишегонов в ролята на Лодовико.
Metropolitan Opera House
January 8, 1973OTELLO
{209}
Giuseppe Verdi--Arrigo Boito
Otello..................James McCracken
Desdemona...............Renata Tebaldi
[Last performance]
Iago....................Sherrill Milnes
Emilia..................Jean Kraft
Cassio..................William Lewis
Lodovico................James Morris
Montàno.................Robert Goodloe
Roderigo................Andrea Velis
Herald..................Raymond Gibbs
Conductor...............James Levine
(край на цитата)
Няма да се спирам на обширния оперен и песенен репертоар на Рената Тебалди. В страницата й на италиански език в Уикипедия има подробен списък на всички нейни роли, повечето й изяви и много линкове към информации, музикални носители и снимки на певицата. Това обаче е отразено и в редица информации на други езици, особено в страниците й в Уикипедия – има такива на 33 различни езика. За съжаление, за такава велика артистка все още няма поне малка страничка на български език. Жалко, чак срамно!
Все пак ми се иска да цитирам тук основния й оперен репертоар и участия в симфонично-ораториални произведения, както правя за редица други оперни артисти. Ето извадка на италиански език:
Repertorio
- Johann Sebastian Bach
- Arrigo Boito
- Mefistofele (Elena, Margherita)
- Francesco Casavola
- Salambò (Salambò)
- Alfredo Catalani
- La Wally (Wally)
- Pier Francesco Cavalli
- Il Giudizio Universale
- Pëtr Il’ič Čajkovskij
- Eugenio Onieghin (Tatiana)
- Francesco Cilea
- Adriana Lecouvreur (Adriana)
- Umberto Giordano
- Andrea Chénier (Maddalena)
- Fedora (Fedora)
- Charles Gounod
- Faust (Margherita)
- Georg Friedrich Händel
- Giulio Cesare (Cleopatra)
- Pietro Mascagni
- L’amico Fritz (Suzel)
- Cavalleria rusticana (Santuzza; solo in disco)
- Wolfgang Amadeus Mozart
- Don Giovanni (Donna Elvira)
- Le Nozze di Figaro (Contessa)
- Requiem
- Giovanni Battista Pergolesi
- Amilcare Ponchielli
- La Gioconda (Gioconda)
- Giacomo Puccini
- La bohème (Mimì)
- La fanciulla del West (Minnie)
- Gianni Schicchi (Lauretta; solo in disco)
- Madama Butterfly (Cio-Cio-San)
- Manon Lescaut (Manon)
- Suor Angelica (Angelica; solo in disco)
- Il tabarro (Giorgetta; solo in disco)
- Tosca (Tosca)
- Turandot (Liù; solo in disco)
- Licinio Refice
- Cecilia (Cecilia)
- Gioachino Rossini
- L’assedio di Corinto (Pamira)
- Guglielmo Tell (Matilde)
- Stabat Mater
- La regata veneziana
- Gaspare Spontini
- Olimpia (Olimpia)
- Fernando Cortez (Amazily)
- Giuseppe Verdi
- Aida (Aida)
- Un ballo in maschera (Amelia; solo in disco)
- Don Carlos (Elisabetta; solo in disco)
- Falstaff (Alice Ford)
- La forza del destino (Leonora)
- Giovanna d’Arco (Giovanna)
- Otello (Desdemona)
- Simon Boccanegra (Amelia-Maria)
- La traviata (Violetta)
- Il trovatore (Leonora; solo in disco)
- Messa di requiem
- Te Deum
- Richard Wagner
- Lohengrin (Elsa)
- I maestri cantori di Norimberga (Eva)
- Tannhäuser (Elisabetta)
(край на цитата)
Ще отблележа, че Рената Тебалди е оставила огромно наследство от високо качествени записи на дискове и на други носители, много радиозаписи и други. В по-късни години е играла или е направила записи на по-рядко играни опери, като „Олимпия“ от Спонтини, „La Wally“ от Каталани (2 CD´s от фирма „Decca“ (1968 г.) с нея, Марио дел Монако, Пиеро Капучили и др.), Клеопатра в „Юлий Цезар“ от Хендел, Памира в „Обсадата на Коринт“ от Росини, „Joanna d’Arc“ от Верди. Много ценен е записа на „Адриана Лекуврьор“ също от „Decca“ (1961 г.) с нея, Марио дел Монако, Джулиета Симионато и др. Същото се отнася и за този на „Джоконда“ (3 CD´s от фирма „Decca“ (1967 г.), където освен Карло Бергонци и Роберт Мерил й партнира и българският певец Никола Гюзелев в ролята на Алвизе. В друг запис от 1965 г. пак от фирма „Decca“ неин партньор е Николай Гяуров в операта „Дон Карлос“ от Верди. И за двамата легендарни български певци това е голяма чест да бъдат поканени за участие в такива високо оценени записи. Както е известно, „Decca“ и сега е една от най-авторитетните звукозаписни компании с международно значение. Още през 1950 г. Рената Тебалди има запис на операта „Бохеми“ от Пучини с участие на български партньор – баса Рафаел Арие. Ето информация за тия три записа, както и едно видео от 1958 г. на операта „Силата на съдбата“ от Верди с участието на Борис Христов:
950 | La bohème Mimì | Giacinto Prandelli, Hilde Güden, Giovanni Inghilleri, Raffaele Arié | Alberto Erede | Decca |
- Don Carlo (Bergonzi, Ghiaurov, Bumbry, Fischer-Dieskau, dir. Solti) Decca 1965
Видео:
(край на цитата)
Изобщо при десетки записи на опери от италиански автори, при 14 от тях неин партньор е бил в тонстудиото Марио дел Монако и 6 пъти – Карло Бергонци.
Предполагам, че при редица оперни изяви на Рената Тебалди нейни партньори са били и български оперни артисти, положително Гяуров и Гюзелев. Не съм проучвал подробности, но през 2014 година моят приятел басът Антон Дяков ми беше пратил снимка, на която той е заедно с Рената Тебалди. Сигурно са имали общо участие, понеже е отбелязано „на Миланската Скала“. След тази статия ще приложа снимки на юбилярката, както и снимката с Антон Дяков.
Сред диригентите, с които тя е работила, стоят преди всичко Артуро Тосканини, Виктор де Сабата, Тулио Серафин, Гвидо Кантели, Карло Мариа Джулини, Димитри Митропулос, Карл Бьом, Джордж Шолти, Ленарт Бърнстейн, Джеймс Ливайн, Херберт фон Караян, Зубин Мета.
Цитирам сравнително пълна дискография на Рената Тебалди, взета от източник на италиански език:
Discografia
Incisioni in studio
Anno | Titolo Ruolo | Cast | Direttore | Casa |
---|---|---|---|---|
1951 | La bohème Mimì | Giacinto Prandelli, Hilde Güden, Giovanni Inghilleri, Raffaele Arié | Alberto Erede | Decca |
Madama Butterfly Cio-Cio-San | Giuseppe Campora, Giovanni Inghilleri, Nell Rankin | Alberto Erede | Decca | |
1952 | Aida Aida | Mario del Monaco, Ebe Stignani, Aldo Protti | Alberto Erede | Decca |
Tosca Floria Tosca | Giuseppe Campora, Enzo Mascherini | Alberto Erede | Decca | |
1953 | Andrea Chénier Maddalena di Coigny | José Soler, Ugo Savarese | Arturo Basile | Cetra |
1954 | Manon Lescaut Manon Lescaut | Mario del Monaco, Mario Borriello | Francesco Molinari-Pradelli | Decca |
Otello Desdemona | Mario del Monaco, Aldo Protti | Alberto Erede | Decca | |
La traviata Violetta Valery | Gianni Poggi, Aldo Protti | Francesco Molinari-Pradelli | Decca | |
1955 | Turandot Liù | Inge Borkh, Mario del Monaco, Nicola Zaccaria | Alberto Erede | Decca |
La forza del destino Donna Leonora di Vargas | Mario del Monaco, Ettore Bastianini, Cesare Siepi, Giulietta Simionato | Francesco Molinari-Pradelli | Decca | |
1956 | Il trovatore Leonora | Mario del Monaco, Ugo Savarese, Giulietta Simionato | Alberto Erede | Decca |
1957 | Andrea Chénier Maddalena di Coigny | Mario del Monaco, Ettore Bastianini | Gianandrea Gavazzeni | Decca |
Cavalleria rusticana Santuzza | Jussi Björling, Ettore Bastianini | Alberto Erede | RCA/Decca | |
1958 | La fanciulla del West Minnie | Mario del Monaco, Cornell MacNeil | Franco Capuana | Decca |
Madama Butterfly Cio-Cio-San | Carlo Bergonzi, Enzo Sordello, Fiorenza Cossotto | Tullio Serafin | Decca | |
Mefistofele Margherita | Cesare Siepi, Mario del Monaco | Tullio Serafin | Decca | |
1959 | Aida Aida | Carlo Bergonzi, Giulietta Simionato, Cornell MacNeil | Herbert von Karajan | Decca |
La bohème Mimì | Carlo Bergonzi, Ettore Bastianini, Gianna D’Angelo, Cesare Siepi | Tullio Serafin | Decca | |
Tosca Floria Tosca | Mario del Monaco, George London | Francesco Molinari-Pradelli | Decca | |
Turandot Liù | Birgit Nilsson, Jussi Björling, Giorgio Tozzi | Erich Leinsdorf | RCA | |
1961 | Adriana Lecouvreur Adriana Lecouvreur | Mario del Monaco, Giulietta Simionato, Giulio Fioravanti | Franco Capuana | Decca |
Otello Desdemona | Mario del Monaco, Aldo Protti | Herbert von Karajan | Decca | |
1962 | Il trittico Giorgetta, Suor Angelica, Lauretta | Mario del Monaco, Fernando Corena, Giulietta Simionato | Lamberto Gardelli | Decca |
1965 | Don Carlo Elisabetta di Valois | Carlo Bergonzi, Nicolaj Ghiaurov, Dietrich Fischer-Dieskau, Grace Bumbry | Georg Solti | Decca |
1967 | La Gioconda La Gioconda | Carlo Bergonzi, Robert Merrill, Marilyn Horne, Nikola Gjuzelev | Lamberto Gardelli | Decca |
1968 | La Wally Wally | Mario del Monaco, Piero Cappuccilli | Fausto Cleva | Decca |
1970 | Un ballo in maschera Amelia | Luciano Pavarotti, Sherrill Milnes, Regina Resnik | Bruno Bartoletti | Decca |
(край на цитата)
Registrazioni dal vivo (selezione)
- Andrea Chenier, selez., 1949 (Del Monaco, Silveri, dir. De Sabata, La Scala) Cetra/Myto
- Messa di requiem, 1950 (Elmo, Prandelli, Siepi, dir. Toscanini, La Scala) IDIS
- Messa di requiem, 1951 (Prandelli, Rossi Lemeni, Rankin, dir. De Sabata, La Scala) Decca
- Fernando Cortez, o La conquista del Messico, 1951 (Penno, Protti, Tajo, dir. Santini, San Carlo di Napoli) Hardy Classic/IDIS
- La bohème, 1951 (Lauri-Volpi, Gobbi, dir. Santini, San Carlo di Napoli) IDIS/GOP
- Giovanna d’Arco, 1951 (Bergonzi, Panerai, dir. Simonetto, RAI Milano) Melodram/Opera D’Oro/IDIS
- La traviata, 1952 (Prandelli, Orlandini, dir. Giulini, RAI Milano) Opera D’Oro/IDIS
- Otello, 1952 (Vinay, Bechi, dir. Santini, San Carlo di Napoli) Bongiovanni
- La forza del destino, 1953 (Del Monaco, Protti, Siepi, Barbieri, Capecchi, dir. Mitropoulos, Maggio Musicale Fiorentino) Cetra/Foyer/Archipel
- La Wally, 1953 (Del Monaco, Guelfi, Scotto, dir. Giulini, la Scala) IDIS
- Aida, 1953 (Penno, Stignani, Savarese, Neri, dir. Serafin, Napoli) Edizione Lirica/Lyric Distribution
- Le nozze di Figaro (Contessa), 1954 (Tajo, Noni, Colombo, Simionato, dir. Perlea, San Carlo di Napoli) Hardy Classic
- La bohème, 1954 (Poggi, Ausensi, Rovero, Neri, dir. Rapalo, Barcellona) Premiere Opera
- Otello, 1954 (Del Monaco, Warren, dir. Votto, La Scala) Melodram
- Tosca, 1955 (Tagliavini, Gobbi, dir. Molinari Pradelli, Royal Hopera House di Londra) Bongiovanni
- Tosca, 1956 (Tucker, Warren, dir. Mitropoulos, Metropolitan) Myto/Cetra
- La traviata, 1957 (Campora, Warren, dir. Cleva, Metropolitan) Melodram
- Adriana Lecouvreur, 1958 (Filacuridi, Pirazzini, Capecchi, dir. Molinari Pradelli, San Carlo di Napoli) Lyric Distribution
- Manon Lescaut, 1959 (Tucker, Guarrera, Corena, dir. Cleva, Metropolitan) Lyric Distribution
- Tosca, 1959 (Corelli, Colzani, dir. Parenti, Livorno) Urania
- Andrea Chenier, 1960 (Corelli, Bastianini, dir. von Matacic, Staatsoper di Vienna) Cetra/Melodram/Opera D’Oro
- La Wally, 1960 (Prandelli, Dondi, Majonica, Gardino, dir. Basile, RAI-Roma) Opera D’Oro
- La fanciulla del west, 1961 (Barioni, Guelfi, dir. Basile, RAI Roma) Opera d’Oro
- Fedora, 1961 (Di Stefano, Sereni, dir. Basile, Napoli) Arkadia/Opera D’Oro
- Adriana Lecouvreur, 1963 (Corelli, Cvejic, Colzani, dir. Varviso, Metropolitan) GOP/Opera Lovers
- La Gioconda, 1966 (Corelli, MacNeil, Cvejic, Siepi, dir. Cleva, Metropolitan) Opera Lovers
- La Gioconda, 1968 (Bergonzi, MacNeil, Cossotto, Giaiotti, dir. Cleva, Metropolitan) GOP
…….
Varie
- Concerto di riapertura del Teatro alla Scala, 1946 (dir. Toscanini, Coro e Orchestra del Teatro alla Scala di Milano) NAXOS 8110821/2
- Concert at Lewinsohn Stadium, 1966, VAI 1148
- Renata Tebaldi – The Farewell Tour – Moscow, 1975, VAI 1164
- Renata Tebaldi – The New York Farewell Recital, 1976, VAI 1116
……..
Recital
- Renata Tebaldi: Songs and Arias/Operatic Recital (Scarlatti/Handel/Rossini/Sarti), (Favaretto, pianoforte), Myto Records Italy – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1958
- La Tebaldi
- A Tebaldi Festival
- Renata Tebaldi-Christmas Festival
- Canzoni Italiane (Bonynge, pianoforte)
- Tebaldi and Corelli: Great Opera Duets
- Omaggio a Renata Tebaldi
- Tebaldi – The great Renata Tebaldi – Tributo per l’80º compleanno (Decca)
- Tebaldi, The great Renata Tebaldi – Tributo per l’80º compleanno, 1949/1969 Decca
…….
Video
- La forza del destino, 1958 (Corelli, Bastianini, Christoff, Domínguez, Capecchi, dir. Molinari Pradelli, Orchestra e Coro del Teatro di San Carlo di Napoli) Hardy Classics DVD HCD4002
- Tosca, 1961 (Tobin, London, dir. Patanè, Orchestra e Coro della Staatsoper di Stoccarda) VAI DVD 4217
- Tosca, 1961 (Poggi, Guelfi, dir. Basile, Orchestra e Coro NHK di Tokyo) VAI-V 4416
- Andrea Chénier, 1961 (Del Monaco, Protti, dir. Capuana, Orchestra e Coro NHK di Tokyo) VAI-V 4419
- Otello, 1962 (Beirer, Dooley, dir. Patanè, Coro ed Orchestra Deutsche Oper Berlin) Legato Classics/ARTHAUS
(край на цитата)
Въпреки, че Рената Тебалди никога не е играла при филмиране на опери, през 1947 г. тя участва в музикалния запис на „Лоенгрин“ от Вагнер, а през 1953 г. озвучава гласа на София Лорен във филма-опера „Аида“ на режисьора Clemente Fracassi. По това време филмирането на опери е още в зародиша си и оперни певци и певици са озвучавали играта на чисто драматични или филмови артисти. Опитът в „Аида“ София Лорен да играе главната роля, а Рената Тебалди да пее вместо нея не е бил особено положително приет от специализираната музикална критика. Както по-късно стана, големите и успешни филмово-оперни продукции се правят с участието на самите оперни певци.
Както стана въпрос, през 1973 г. Рената Тебалди се оттегля от оперната сцена и до 1976 г. изнася редица песенни рецитали в целия свят. Последното й официално появяване като певица е през 1976 г. с една песен на сцената на Миланската Скала по време на благотворителен концерт в подкрепа на жертвите на земетресението във Friuli, когато триумфално е изпратена от страна на публиката, която я бе последвала от самото начало на тази сцена. През 1981 г. в Общинския театър на Ферара Тебалди получава специална награда за годината 1980. На 28 февруари 2002 г. е организирана в Миланската Скала една тържествена вечер за отпразнуване на осемдесетата й годишнина.
След приключване на активната си дейност като певица Тебалди се оттегля от обществения живот, живее в Сан Марино и след продължително боледуване умира на 19 декември 2004 г. в дома си там. Повече от 17 години тази знаменита певица не е между нас.
На 7 юни 2014 г. в италианския град Бусето (край Бусето в Ронколе е роден великият Джузепе Верди) е открит много тържествено “Museo Renata Tebaldi” – една прекрасна инициатива на италианските официални власти. Сърдечна похвала! Ето оригиналното съобщение на италиански език:
Inaugurazione il 7 giugno
А Busseto nasce il museo Renata Tebaldi
L’inaugurazione del museo a Busseto (Parma) e una serie di progetti nazionali e internazionali che partiranno da Milano per seguire il percorso di avvicinamento all’Expo del 2015: sono le iniziative dell’anno tebaldiano, organizzato dal Comitato per la Fondazione in ricordo del celebre soprano Renata Tebaldi. Nel programma di iniziative spicca l’inaugurazione del museo dedicato alla cantante lirica, che aprirà il 7 giugno nel Palazzo delle Scuderie di Villa Pallavicino, a Busseto.
(край на цитата)
Превод:
Откриване на 7 юни
В Бусето се ражда музеят на Рената Тебалди
Откриването на музея в Бусето (Парма) и поредица от национални и международни проекти, които ще започнат от Милано, за да следват пътя към „Експо 2015“: това са инициативите на Тебалдианската година, организирани от Комитета за фондацията в памет от известното сопрано Рената Тебалди. В програмата на инициативите се откроява откриването на музея, посветен на оперната певица, който ще бъде открит на 7 юни в „Palazzo delle Scuderie“ на Вила Палавичино, в Бусето.
(край на превода)
Да си спомним днес на 1 февруари 2022 г. за Рената Тебалди в деня на рождението й преди 100 години. Каквото и да бъде бъдещето на оперното изкуство, за нея и за Мария Калас ще се говори винаги с респект и уважение – две велики жреци в храма на това изкуство.
Мир на праха им!
…………………
Изпълнение на Рената Тебалди:
Immortal Music~Renata Tebaldi ~ Giacomo Puccini
TOSCA
´´´´´´
Изпълнение на Рената Тебалди:
Renata Tebaldi sings Casta diva
https://www.youtube.com/watch?v=Jih8458MRI8
´´´´
Изпълнение на Рената Тебалди:
Renata Tebaldi Jussi Bjoerling sing La Boheme (vaimusic.com)
Renata Tebaldi & Jussi Bjoerling sing “O Soave Fanciulla” from La Boheme (Puccini)
https://www.youtube.com/watch?v=EZJqR_8uE9s
´´´´´´
Изпълнение на Рената Тебалди:
Renata Tebaldi & Franco Corelli, Vicino a te (New York, 1966)
Renata Tebaldi & Franco Corelli, Vicino a te (New York, 1966): a big ovation from the audience
´´´´´´
Изпълнение на Рената Тебалди:
RENATA TEBALDI “3 GREAT RECORDINGS” (RENATA TEBALDI PICTURES) BEST HD QUALITY
These are 3 ell known recordings which show off the beauty of the voice of the great Renata Tebaldi. These include:
1. Ebben…Ne Andro Lontana (La Wally) Alfredo Catalani
- O Mio Babbino Caro (Gianni Schicchi), Giacomo Puccini
Soprano Renata Tebaldi possessed one of the most beautiful voices of the 20’th century. Her peak vocal years were during the 1940s and 1950s. She is also remember for the feud between her and other soprano legend Maria Callas. She would later comment that people should really not have compared their voices because they were really completely different. Callas was a dramatic soprano, whereas Tebaldi considered herself essentially a lyric soprano. However, she did reflect that it generated publicity and interest in Opera. This video has many lovely pictures of the remarkable, great Renata Tebaldi in it. Enjoy! Thanks For Your Comments.
´´´´´´
Изпълнение на Рената Тебалди:
Renata Tebaldi: Verdi – Otello, ‘Ave Maria’
Renata Tebaldi (Pesaro, Italy, 1 February 1922 — San Marino, 19 December 2004) was an Italian lirico-spinto soprano popular in the post-war period. Acclaimed as one of the most beloved opera singers of all time, she primarily focused on the verismo roles of the lyric and dramatic repertoires
´´´´´´