На днешния ден преди 135 години е родена немската певица Лоте Леман
Драги приятели на оперната музика, днешният 27 февруари 2023 г. принадлежи на сопраното от Германия Лоте Леман (Lotte Lehmann), родена преди 135 години през далечната 1888 г. и оставила трайни следи в първата половина на 20-и век с оперните си и концертни изяви в Европа и Америка, починала на 26 август 1976 г. в Санта Барбара в САЩ.
Каква грандиозна кариера е имала Лоте Леман – дебютира през 1910 г. като оперна певица едва на 22 години и пее чак до 1951 г. – вече 63-годишна, после продължава с педагогическа дейност и през 1962 г. режисира операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус при нова постановка в Метрополитън опера в Ню Йорк, където преди години е играла с особен успех в ролята на Маршалката – нейна коронна роля в Америка и в Европа.
Аз не помня Лоте Леман, след 1933 г. (идването на Хитлер на власт в Германия) тя имигрира първо в Австрия и после през 1938 г. в Америка и там продължава изключително успешно кариерата си. За най-запалените оперни любители в България това име едва ли е известно, ако не са притежавали и разгръщали музикалния речник на Иван Камбуров от 1933 г. (аз го имам и пазя като реликва). На стр. 350-351 още тогава Камбуров е написал няколко реда за Лоте Леман (по това време тя е на 45 години):
„Лоте Леман е известна немска певица – лирико-драматично сопрано, родена в Перлеберг, ученичка на Матилда Малингер в Берлин. Сега е членка на Виенската държавна опера и гастрольорка на големи немски и чужди сцени“.
(край на цитата)
Една достойна германка – когато Херман Гьоринг й предлага през 1933 г. тя да се включи като световно известна певица в групата на артистите, които да пропагандират новата власт на националсоциалистите в областта на културата, тя отказва и отива в Австрия, където продължава успешната си кариера. Когато през март 1938 г. Австрия е присъединена към Германия (т.н. Аншлус на Австрия – „Anschluss Österreichs an das Deutsche Reich“), Леман заминава като много други жертви на националсоциализма в областта на културата за САЩ. За този период в Австрия ще стане въпрос по-късно.
През 1978 г. (бях в Германия вече 4 години) са разнесе новината за нейната смърт в САЩ и най-вече факта, че след това беше погребана във Виена, където между 1933 и 1938 г. е имала огромен успех във Виенската държавна опера и на Фестивала в Залцбург, както и при многобройните си гастроли извън Австрия – във Великобритания, Франция, Северна и Южна Америка. Името й ми беше известно още от преди, но по-късно слушах нейни изпълнения и бях очарован от интерпретациите й специално на творби от Рихард Вагнер и Рихард Щраус.
По-долу помествам списък на всички оперни изяви на Лоте Леман на сцената на Виенската държавна опера – от 1926 до 1937 година. В продължение на 12 години тя е играла 33 роли в 30 различни опери. Забележете в колко различни жанрове и най-различни музикални стилове:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Andrea Chénier | Maddalena di Coigny | 30.01.1926–20.04.1936 | 17 mal | |
| Arabella | Arabella | 21.10.1933–12.05.1934 | 5 mal | |
| Ariadne auf Naxos | Primadonna/Ariadne | 23.02.1923–12.04.1934 | 25 mal | |
| Ariadne auf Naxos | Der Komponist | 04.10.1916–19.04.1921 | 35 mal | |
| Carmen | Micaëla | 28.08.1883–26.11.1925 | 19 mal | |
| Das Wunder der Heliane | Heliane | 29.10.1927–10.02.1928 | 7 mal | |
| Der Barbier von Bagdad | Margiana | 19.03.1918–11.02.1929 | 10 mal | |
| Der Opernball | Angèle | 24.01.1931–07.02.1931 | 3 mal | |
| Der Rosenkavalier | Octavian | 25.01.1917–09.01.1923 | 12 mal | |
| Der Rosenkavalier | Die Feldmarschallin | 11.09.1924–28.09.1937 | 47 mal | |
| Der Widerspenstigen Zähmung | Katharina | 02.02.1928–15.02.1928 | 2 mal | |
| Die Fledermaus | Rosalinde | 27.05.1930 | 1 mal | |
| Die lustigen Weiber von Windsor | Frau Fluth | 31.05.1917–16.01.1922 | 9 mal | |
| Die schneider von Schönau | Veronika Schwäble | 20.02.1917 | 1 mal | |
| Die tote Stadt | Marietta/ Die Erscheinung Mariens, Pauls verstorbener Gattin | 06.01.1925–09.03.1925 | 2 mal | |
| Don Gil von den grünen Hoses | Donna Juana | 07.05.1925–10.09.1925 | 3 mal | |
| Eugen Onegin | Tatjana | 10.04.1934–25.09.1937 | 11 mal | |
| Ferdinand und Luise | Luise | 23.11.1917–29.01.1918 | 6 mal | |
| Fidelio | Leonore | 31.03.1927–20.09.1936 | 35 mal | |
| Il tabarro | Georgette | 16.09.1931–25.04.1933 | 4 mal | |
| Intermezzo | Christine | 15.01.1927–14.01.1931 | 11 mal | |
| La Juive | Rachel | 23.09.1916–20.01.1930 | 16 mal | |
| Le nozze di Figaro | Contessa Almaviva | 20.02.1918–05.04.1918 | 2 mal | |
| Lohengrin | Elsa von Brabant | 29.12.1916–05.09.1937 | 38 mal | |
| Manon Lescaut | Manon Lescaut | 15.10.1923–13.03.1924 | 6 mal | |
| Palestrina | Silla | 01.03.1919–25.05.1919 | 6 mal | |
| Parsifal | Klingsor’s Zaubermädchen | 26.12.1916–02.06.1919 | 6 mal | |
| Pique Dame | Lisa | 21.12.1918–12.02.1919 | 4 mal | |
| Suor Angelica | Schwester Angelica | 20.10.1920–25.04.1933 | 13 mal | |
| Tiefland | Martha | 03.02.1921–23.06.1921 | 2 mal | |
| Tosca | Floria Tosca | 26.01.1923–25.09.1936 | 15 mal | |
| Turandot | Turandot | 14.10.1926–07.06.1928 | 11 mal |
(край на цитата)
Дебюта на Лоте Леман на сцената на Виенската държавна опера е на 23 септември 1916 г. в ролята на Рашел в операта „Еврейката“ от Жак Халеви. Цитирам състава на ансамбъла при този спектакъл:
BESETZUNG | 23.09.1916
| Regie | August Stoll |
|---|---|
| Dirigent | Leopold Reichwein |
| Bühnenausstattung | Paul Gropius, Carlo Brioschi |
| Kostüme | Franz Gaul |
| Eléazar | William / Wilhelm Miller |
| Rachel | Lotte Lehmann |
| Prinzessin Eudoxie | Elisa Elizza |
| Kardinal Brogni | Nicola Zec |
| Reichsfürst Léopold | Georg Maikl |
| Ruggiero | Gerhard Stehmann |
| Albert | Ferdinand Marian |
| Kaiser Sigismund | Otto Linder |
| Ein Herold | Richard Wagner (Sänger) |
(край на цитата)
Последната изява на Лоте Леман на сцената на Виенската държавна опера е на 28 септември 1937 г. в ролята на Маршалката в операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. Цитирам състава на ансамбъла при този спектакъл:
BESETZUNG | 28.09.1937
(край на цитата)
На това място искам да изкажа комплимент на администрацията на Виенската държавна опера за идеалната база данни, която са изградили в течение на годините, като въз основа на десетки хиляди писмени документи, съдържащи описание на всеки спектакъл (може би от началото на миналия век) с всички участници, после са ги внесли в перфектна електронна база данни, която дава възможност да се прави справка почти във всяко отношение. Това е гигантска работа, но аз като скромен специалист в тази област (годините между 1976 и 1994) намирам структурата и самото изпълнение на тази много важна задача като идеално осъществена. Просто образец за всеки оперен театър, който иска да реализира един съвременен архив на дейността си.
Цитирам биографични данни и дейност на днешната юбилярка:
Лоте Леман (Lotte Lehmann), фактически с малко име Шарлоте (Charlotte) е родена на 27 февруари 1888 г. в Перлеберг (провинция Бранденбург, в тия години този регион принадлежи към Прусия), в семейство на скромен чиновник, който наред със служебната си дейност пее като тенор с хубав глас в Музикалното дружество на Перлеберг. Това дава отпечатък още от дете при развитието на малката Лоте, при това една близка починала роднина от рода им е имала прекрасен „ангелски“ глас, който според фамилните спомени се е предал на Лоте. Като малка пее вече на училищни концерти в залата на местното училище. Бащата иска Лоте да стане учителка – една достойна професия, докато порастващото момиче проявява силна воля и стремеж да стане певица. Така Лоте се подготвя и издържава приемния изпит в „Berliner Königliche Hochschule für Musik“ с арии на Зибел от операта „Фауст“ на Гуно и арията „Jerusalem“ от кантата „Paulus“ на Менделсон.
След първоначално обучение в това висше училище Лоте Леман продължава с частни уроци при известното колоратурно сопрано Елка Герстер, която е била протежирана преди години от Джузепе Верди и е била съперница на прочутата Аделина Пати. Като певица в Хамбург по-късно Леман учи и при други педагози, но преди това решителна роля за изграждане на вокалната й техника изиграва професорката от „Münchener Musikhochschule“ Луизе Гьотц. През есента на 1910 г. Леман дебютира в Държавната опера в Намбург като Второто момче в операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт. В Хамбург тя бързо изгражда завидна кариера независимо от едрата си фигура и широко лице, но с прекрасния си глас, който още тогава е определен като „глас с неподправена свежест и забележителен тембър“. Една от най-успешните й роли в Хамбург е тази на Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер.
През 1914 г. Леман е ангажирана най-напред във „Wiener Hofoper“, после във Виенската държавна опера и бързо става любима актриса за виенчани. Независимо че е немкиня, скоро я наричат там „най-добрата виенчанка от виенските певици“. През 1916 г. по желание на Рихард Щраус тя играе главната сопранова роля при втората редакция на неговата опера „Ариадна на Наксос“. През 1919 г. играе при премиерата на новата опера на Рихард Щраус „Жената без сянка“ в ролята на Съпругата на Барак, през 1926 г. при премиерата на „Турандот“ във Виена – пак в главната роля, а през 1933 г. – първата във Виена Арабела в едноименната опера от Рихард Щраус (премиера на 1 юли 1933 г. в Дрезден). Така през годините до 1938 Лоте Леман израства като най-добрата интерпретаторка в опери от Вагнер и Щраус. В този период тя гостува с огромен успех в Залцбург, Париж, Лондон, Буенос Айрес, Чикаго, Сан Франсиско, Ню Йорк.
Както вече писах, след „аншлуса“ на Австрия към Германия Лоте Леман заминава за САЩ, където 10 години играе в Ню Йоркската МЕТ като една от най-успелите певици на тази сцена в тази епоха, оставяйки незалечими следи. Фактически още през 1934 г. тя дебютира на тази сцена в ролята на Зиглинда във „Валкюри“ от Рихард Вагнер. По-късно пее там: Елизабет в „Танхойзер“ и Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер, Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, Тоска в едноименната опера от Пучини и много други. В оперните роли от Вагнер е имало известно съперничество между нея и знаменитата Кирстен Флагстад, като последната е надвишавала Лоте Леман чрез силата на гласа си и драматичния му тембър, докато Леман е имала предимство чрез изразителната си игра на сцената и изключително актьорско майсторство.
Сега ще дам повече информация за изявите на Лоте Леман в Ню Йоркската МЕТ, където тя има дейност в продължение на 10 години. Цитирам началото и края на списъка от всички нейни около 60 участия на тази сцена:
| [Met Performance] CID:114240 Die Walküre {267} Metropolitan Opera House; 01/11/1934 Debut: Lotte Lehmann Reviews | |
| [Met Performance] CID:114850 Tannhäuser {278} Metropolitan Opera House; 02/24/1934 Broadcast | |
| [Met Concert/Gala] CID:115070 Operatic Surprise Party of 1934 Metropolitan Opera House; 03/11/1934 | |
| [Met Performance] CID:115120 Die Meistersinger von Nürnberg {202} Metropolitan Opera House; 03/15/1934 Review | |
| [Met Performance] CID:116100 Tannhäuser {280} Metropolitan Opera House; 01/1/1935 | |
| [Met Performance] CID:116130 Der Rosenkavalier {53} Metropolitan Opera House; 01/4/1935 Reviews | |
| [Met Performance] CID:116260 Der Rosenkavalier {54} Metropolitan Opera House; 01/14/1935 | |
| [Met Performance] CID:116670 Lohengrin {398} Metropolitan Opera House; 02/14/1935 Review | |
| [Met Performance] CID:116740 Der Rosenkavalier {56} Metropolitan Opera House; 02/19/1935 | |
| [Met Performance] CID:117030 Die Meistersinger von Nürnberg {205} Metropolitan Opera House; 03/14/1935 |
(…)
| [Met Performance] CID:133540 Der Rosenkavalier {85} Cleveland Auditorium, Cleveland, Ohio; 04/9/1942 Review |
| [Met Performance] CID:134470 Der Rosenkavalier {87} Metropolitan Opera House; 01/8/1943 |
| [Met Performance] CID:134590 Der Rosenkavalier {88} Metropolitan Opera House; 01/18/1943 |
| [Met Performance] CID:134750 Tannhäuser {334} Metropolitan Opera House; 02/1/1943 |
| [Met Performance] CID:134780 Der Rosenkavalier {89} Metropolitan Opera House; 02/4/1943 |
| [Met Performance] CID:134920 Die Walküre {330} Ring Cycle [72] Uncut Metropolitan Opera House; 02/16/1943 |
| [Met Performance] CID:137670 Tannhäuser {343} Civic Opera House, Chicago, Illinois; 04/28/1944 Review |
| [Met Performance] CID:138960 Der Rosenkavalier {96} Metropolitan Opera House; 02/23/1945 Reviews |
(край на цитата)
Лоте Леман има участия в Ню Йоркската МЕТ в следните опери (в хронологичен ред): Рихард Вагнер – „Валкюри“ (Зиглинда), „Танхойзер“ (Елизабет), „Майсторите певци от Нюрнберг“ (Ева), „Лоенгрин“ (Елза), Рихард Щраус – „Кавалерът на розата“ (Маршалката), Джакомо Пучини – „Тоска“ (Тоска).
Дебюта на Лоте Леман в МЕТ е на 11 януари 1934 г. в ролята на Зиглинда във „Валкюри“ от Рихард Вагнер при следния ансамбъл:
Metropolitan Opera House
January 11, 1934
DIE WALKÜRE {267}
Brünnhilde…………..Gertrude Kappel
Siegmund…………….Lauritz Melchior
Sieglinde……………Lotte Lehmann [Debut]
Wotan……………….Ludwig Hofmann
Fricka………………Karin Branzell
Hunding……………..Emanuel List
Gerhilde…………….Phradie Wells
Grimgerde……………Philine Falco
Helmwige…………….Dorothee Manski
Ortlinde…………….Margaret Halstead
Rossweisse…………..Ina Bourskaya
Schwertleite…………Irra Petina
Siegrune…………….Elda Vettori
Waltraute……………Doris Doe
Conductor……………Artur Bodanzky
(край на цитата)
За тази изява на Лоте Леман има рецензии във в. „Ню Йорк Таймс“ и в „The New York American“, които цитирам в оригинал и после в превод на български език:
Review of Hubbard Hutchinson in The New York Times:
Mme. Lehmann’s voice is not immense in volume as operatic voices go, yet she used it so beautifully that it seemed far larger than it is. Her pianissimo, of exquisite quality, carried to the farthest corner of the house; her fortissimi pierced without difficulty the climaxes of the orchestra. At the beginning of the scene with Siegmund, and indeed well into the middle of Act I, it was not a warm voice and there were moments of slight departure from pitch, and apparently slight forcing at the top, as in the final apostrophe to Siegmund.
But if her first act was of a sort to startle the critical faculty into sharp attendance and admiration, her performance in the second had an electrifying quality that swept that faculty away for once and made even the guarded listener a breathless participant in the emotions of the anguished Sieglinde.
Review of Leonard Liebling in The New York American
Previously known here as a finished exponent of German Lieder in recital, Lotte Lehmann made her local operatic debut last evening at the Metropolitan as Sieglinde in “Die Walkuere.” Mme. Lehmann is no newcomer to the lyric stage, for at the Vienna Opera she has long been one of the adornments in Wagnerian and lesser soprano roles. Other European theatres and the late Chicago Civic Opera Company also are acquainted with Mme. Lehmann’s striking gifts in the realm of costumed song.
To tell the story of her achievement last night is to report a complete triumph of a kind rarely won from an audience at a Wagnerian occasion. The delighted auditors vented their feelings in a whirlwind of applause and a massed chorus of cheers. At the end of the first act Mme. Lehmann had half a dozen individual recalls and on every side one heard excited and rapturous comment. The stir made by the artist was in every way justified. Of statuesque figure and attractive features, Mme. Lehmann appealed to the eye as irresistibly as she wooed the ear. She has a full, rich voice, brilliant in the upper range and sensuously tinted in the middle register. It is a lyric-dramatic organ, ideal for the role of Sieglinde, and gives forth power as easily as it sounds the gentler accents.
More expressive, emotional, lovely singing has not been heard from any soprano at the Metropolitan for many a season, and, better still, Mme. Lehmann is musical and stylistic in the highest degree. A true Wagnerian artist whom the most diligent fault-finder would be estopped from faulting. In her acting, Mme. Lehmann interprets the impulsive, romanticist rather than the scheming woman who coldly plots the sleeping potion for her husband. Lissome, clinging, impassioned, here was the ideal Sieglinde to inflame Siegmund and sweep him to heroic deeds.
Lauritz Melchior was in every way a worthy partner for his great Sieglinde. His towering height and his heroic, fiery acting made for a strikingly realistic Siegmund. His singing had tremendous conviction and noble vocal quality. Not soon will one forget his overpowering delivery of the “Waelse, Waelse,” and his invocation to the sword. With each new Wagnerian appearance, Melchior augments his standing as a ranking authority in that operatic department. He helped to end the first act in a blaze of glory, and was equally remarkable in his heartfelt, moving interpretation of the second-act scene with Sieglinde and Bruennhilde.
Mme. Gertrude Kappel gave her familiar version of the Valkyrie, an intelligent, feeling conception, lacking only in the all required vocal force of the top tones. Emanuel List repeated his clear-dictioned and grimly effective Hunding. Ludwig Hofmann again was a dignified and sonorous Wotan. Karin Branzell as Fricka courageously disregarded her recent illness, but still showed its traces in voice and action.
Artur Bodanzky and his orchestra contributed masterfully to one of the most compelling and grandiose “Walkuere” performances within my ken as a critic.
(край на цитата)
Превод:
Преглед на Хъбард Хътчинсън в „Ню Йорк Таймс“:
Гласът на госпожица Леман не е огромен по обем като този на оперните артисти, но тя го използва толкова красиво, че изглежда много по-голям, отколкото е. Нейното пианисимо, с изключително качество, се отнася до най-отдалечения ъгъл на залата; нейните фортисими пробиват без затруднения кулминациите на оркестъра. В началото на сцената със Зигмунд и наистина доста в средата на първо действие, гласът не беше топъл и имаше моменти на леко отклонение от височината и очевидно леко форсиране в горния регистър, както в последния апостроф към Зигмунд.
Но ако в първо действие музицирането й беше нещо като да стресне критичната способност в рязко присъствие и възхищение, изпълнението й във второ действие имаше наелектризиращо качество, което помете тази способност изведнъж и превърна дори предпазливия слушател в задъхан участник в емоциите на измъчената Зиглинда.
Преглед на Леонард Либлинг в „The New York American“:
По-рано известна тук като завършен представител на „Немски песни“ в рецитал, Лоте Леман направи своя тукашен оперен дебют миналата вечер в Метрополитън като Зиглинда във „Валкюри“. Госпожица Леман не е новак на лиричната сцена, тъй като във Виенската опера тя отдавна е едно от украшенията при вагнеровите и по-малките сопранови роли. Други европейски театри и не работещата сега „Chicago Civic Opera Company“ също са запознати с г-ца Леман.
Поразителните дарби на г-ца Леман са в царството на костюмираната песен. Да се разкаже историята на нейното постижение снощи означава да се отчете пълен триумф от вида, който рядко се печели от публика при повод опера на Вагнер. Възхитените зрители изляха чувствата си във вихрушка от аплодисменти и масов хор от възгласи. В края на първо действие г-ца Леман имаше половин дузина отделни аплодисменти и от всяка страна се чуваха развълнувани и възторжени коментари. Раздвижването, предизвикано от певицата, беше оправдано по всякакъв начин. С величествена фигура и привлекателни черти, г-ца Леман привличаше окото толкова неустоимо, колкото и ухото. Тя има пълен, богат глас, брилянтен в горния диапазон и чувствено оцветен в средния регистър. Това е лирико-драматичен орган, идеален за ролята на Зиглинда, който издава силни тонове когато е необходимо, но звучи приятно при по-нежните акценти.
По-експресивно, емоционално, прекрасно пеене не е чувано от никое сопрано в Метрополитън от много сезони, а още по-добре е, че г-ца Леман е високо музикална и стилистична в най-висока степен. Истински вагнеров художник, когото и най-старателният търсач на грешки не би могъл да я упрекне. В актьорската си игра г-ца Леман интерпретира по-скоро импулсивната и романтична съпруга, отколкото хитрата жена, която хладнокръвно крои сънотворна отвара за съпруга си. Вглъбена, вкопчена, страстна, тук тя е идеалната Зиглинда, която може да разпали Зигмунд и да го поведе към героични дела.
Лауриц Мелхиор беше във всяко едно отношение достоен партньор на неговата велика Зиглинда. Високият му ръст и неговата героична, пламенна игра създават един поразително реалистичен Зигмунд. Неговото пеене има огромна убедителност и благородни вокални качества. Не скоро някой ще забрави неговото невероятно произнасяне на „Waelse, Waelse“ и призива му към меча. С всяка нова вагнерова поява Мелхиор засилва позицията си на високопоставен авторитет в този оперен свят. Той помогна да завърши първото действие в блясък на слава и беше също толкова забележителен в своята прочувствена, трогателна интерпретация на сцената от второ действие със Зиглинда и Брюнхилда.
Госпожице Гертруде Капел даде познатата си версия на валкюра – интелигентна, чувствена концепция, лишена само от цялата необходима вокална сила на горните тонове. Емануел Лист повтори своя ясен и мрачно ефективен Хундинг. Лудвиг Хофман отново беше достоен и звучен Вотан. Карин Бранзел в ролята на Фрика смело пренебрегна скорошната си болест, но все пак показа следите й в гласа и действието.
Артур Боданцки и неговия оркестър майсторски допринесоха за едно от най-завладяващите и грандиозни изпълнения на „Валкюри“ в моето разбиране като критик.
(край на превода)
Последната изява на Лоте Леман в МЕТ е на 23 февруари 1934 г. в ролята на Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус при следния ансамбъл:
Metropolitan Opera House
February 23, 1945
DER ROSENKAVALIER {96}
R. Strauss-Hofmannsthal
Octavian…………………Risë Stevens
Princess von Werdenberg……Lotte Lehmann [Last performance]
Baron Ochs……………….Emanuel List
Sophie…………………..Nadine Conner
Faninal………………….Walter Olitzki
Annina…………………..Martha Lipton
Valzacchi………………..Alessio De Paolis
Italian Singer……………Kurt Baum
Marianne…………………Thelma Votipka
Mahomet………………….Peggy Smithers
Princess’ Major-domo………Emery Darcy
Orphan…………………..Maxine Stellman
Orphan…………………..Mona Paulee
Orphan…………………..Thelma Altman
Milliner…………………Lillian Raymondi
Animal Vendor…………….Lodovico Oliviero
Hairdresser………………Michael Arshansky
Notary…………………..Gerhard Pechner
Leopold………………….Ludwig Burgstaller
Faninal’s Major-domo………Anthony Marlowe
Innkeeper………………..Lodovico Oliviero
Police Commissioner……….John Gurney
Conductor………………..George Szell
(край на цитата)
Нека тук отбележа, че години по-късно след тази последна изява през 1945 г. – през 1962 г. Лоте Леман е поканена в МЕТ да режисира нова постановка на „Кавалерът на розата“ – едно голямо уважение не само към таланта й на певица.
Краят на оперната кариера на Леман е през 1945 г., после пее на рецитали и концерти. През 1951 г. по време на един концерт в „New Yorker Town Hall“ Леман обявява публично края на своята сценична дейност. След това тя работи като вокален педагог първо в Ню Йорк, после в Санта Барбара / Калифорния, където се установява да края на живота си.
Нейната най-известна възпитаница от това време е американското сопрано Грейс Бъмбри (Grace Bumbry). Също така певицата Юдит Бекман (Judith Beckmann) е била нейна ученичка.
Заедно с педагогическата си дейност Лоте Леман започва да пише книги, и то още от 1937 г. (старо нейно хоби!) Тогава още във Виена издава автобиографията си „Anfang und Aufstieg“ (Начало и възход), после в Ню Йорк „More Than Singing“ през 1945 г. и „My Many Lives“ през 1948 г. Написала е също повестта „Orplid, mein Land (Орплид, моя земя)“.
Ето списък на всички нейни литературни творби:
- Anfang und Aufstieg. Lebenserinnerungen. Reichner Verlag, Wien 1937
- Midway in my songs. Autobiography. Greenwood Press, Westport, Conn. 1970
- More than singing. The interpretation of songs. Boose & Hawkes, London 1945
- My many lives. Boose & Hawkes, New York 1948
- Orplid, mein Land. Roman Reichner Verlag, Wien 1937.
- Singing with Richard Strauss. Hamilton Books, London 1964
- Verse in Prosa. Verlag Hugo Heller-Bukum-A.G., Wien 1923
(край на цитата)
През 1963 г. Лоте Леман получава почетния пръстен на града Виена – „Ehrenring der Stadt Wien“, а през 1964 г. високото отличие „Große Verdienstkreuz der Bundesrepublik Deutschland“. Чак до деня на смъртта си на 26 август 1976 г. в Санта Барбара Лоте Леман – вече на 88 години – е активна и неуморима в педагогическата си и друга дейност (б.а. Б.К.: забелязъл съм от 45 години лични наблюдения в Германия, че много хора, родени в територията на „стара Прусия“ (където сега е Бранденбург и родното място на Лоте Леман, са много активни и подвижни до пределна възраст. Често тук се говори за „пруската дисциплина“ във възпитанието на това население, може би под въздействието на знаменития Бисмарк, който е изградил основите на една съвременна сериозна държава със здрави нрави и силно чувство за дълг и национална отговорност, а може би това е въпрос на чиста генетика).
На 27 февруари 1977 г. Лоте Леман е погребана във Виенското централно гробище (група 32 С, номер 49) в почетен гроб на града Виена. По този начин се осъществява желанието на Леман „да намери последното си жилище там, където е прекарала най-щастливите години от живота си“. На паметната плоча на гроба й е гравиран един цитат от композитора Рихард Щраус: „Тя пееше така, че чак звездите бяха възхитени“.
През 1989 г. в Берлин е издадена пощенска марка с лика на Лоте Леман в поредицата „Женски фигури в немската история (Frauen der deutschen Geschichte)“ със стойност 180 пфенига (1 немска марка и 80 пфенига). През юли 1989 г. все още Западна Германия не е обединена с ГДР и затова на марката не стои държавата, а като място на издаването – Берлин. Може би целта е била да се изтъкне родното място на Леман – Перленберг, което сега е в пределите на обединения Берлин. Стойността не е в евро, а в марки и пфениги – в тия години до въвеждането на еврото през годината 2000. Марката е пусната в продажба на 13 юли 1989 г. Аз ще приложа към тази статия факсимиле на тази забележителна марка. Мисля си, кога и в България управлението за издаване на пощенски марки ще направи нещо подобно – най-известните български музикални дейци да се появят на наши пощенски марки.
Известният австрийски певец Лео Слезак (Leo Slezak) по-късно е описал Лоте Леман така (оригинал на немски език):
„Sie besaß das Geheimnis, das einzige Geheimnis, das wir haben: Herz. Ein Ton, der aus dem Herzen kommt, geht dem Hörer zu Herzen, vielleicht weiß er nicht einmal, was eigentlich ihm solche Freude bereitet, was ihn so zufrieden und glücklich macht.“
(край на цитата)
Превод:
„Тя притежаваше тайната, единствената тайна, която ние имаме: сърце. Един тон или звук, който идва от сърцето, отива към сърцето на слушателя, който едва ли осъзнава, каква е всъщност тази радост, която го прави така доволен и щастлив“.
(край на превода)
През 1996 г. в квартала Виена-Донаущадт (Wien Donaustadt) – 22-и регион, една улица е наречена на нейно име – „Lotte-Lehmann-Weg“.
В чест на тази знаменита певица в родното й място от доста време съществува „Лятна академия за вокално изкуство“, която организира всеки две години майсторски курсове по пеене. Помествам по-долу обявата за 2017 г. на оригиналния немски език:
DIE 9. LOTTE LEHMANN SOMMER AKADEMIE, PERLEBERG: 5. – 26. AUGUST 2017
Die LOTTE LEHMANN AKADEMIE bereitet angehende Opernsänger intensiv und konkret auf die anspruchsvollen Arbeitsbedingungen an europäischen Opernhäusern und insbesondere auf den deutschen Repertoirebetrieb vor. An der Lotte Lehmann Akademie optimieren Sie Ihr Repertoire für Vorsingen und bauen die im Berufsalltag geforderte stimmliche Flexibilität, Kondition und Widerstandsfähigkeit sowie mentale und körperliche Fitness auf.
Die Sommerakademie findet vom 5.- 26. August 2017 in Perleberg – der Geburtsstadt der großen Sopranistin Lotte Lehmann – statt.
Die Sänger und Sängerinnen haben die Möglichkeit, zwischen dem dreiwöchigen Gesamtprogramm sowie zwei- und einwöchigen Modulen zu wählen. Der intime Zuschnitt der LOTTE LEHMANN AKADEMIE ermöglicht eine besonders intensive Arbeit an Technik und Repertoire und ein Maximum an Betreuung und Aufmerksamkeit seitens unserer Dozenten.
Tragende Säulen im Kursangebot der LOTTE LEHMANN AKADEMIE sind Meisterklassen mit Weltstars, täglicher intensiver Gesangsunterricht, Sprach- und Stilcoaching sowie Workshops in Körperarbeit und Bühnentraining. In Vorsingetrainings und Studioklassen geben Dozenten, Regisseure, Intendanten und Agenten und Kollegen Feedback zu Präsentation und Bühnenwirkung. Die Unterrichtssprachen sind Deutsch und Englisch.
Täglicher deutscher Sprachunterricht in Kleingruppen ist für alle nicht deutsch sprechenden Teilnehmer Pflicht. Darüber hinaus gibt es auch die Möglichkeit, die eigenen Französisch- und Italienischkenntnisse zu vertiefen.
Wöchentliche Konzertauftritte in historischen Bauwerken der Prignitz sowie verschiedene Open-Air-Konzerte bringen die notwendige Auftrittsroutine und lockern den straff geplanten Kursbetrieb auf.
Unterkunft
Die Akademieteilnehmer sind in Hotels und Pensionen der Altstadt untergebracht. Die Proberäumlichkeiten und alle wichtigen Institutionen sind somit problemlos zu Fuß erreichbar.
Perleberg (Brandenburg)
Auf halbem Wege zwischen Hamburg und Berlin liegt die reizvolle Stadt Perleberg. Sie hat über 12.000 Einwohner, ist die Kreisstadt der Prignitz und im Land Brandenburg gelegen.
Seit über 750 Jahren liegt sie in unberührter Natur zwischen alten und ursprünglichen Dörfern. Inmitten der teilweise noch erhaltenen Stadtmauern steht auf einer Insel das historische Ensemble der Altstadt mit sehenswerten Bürgerhäusern, dem Rathaus sowie der St. Jakobi Kirche.
Повече подробности могат да се намерят в Интернет в страницата на Лоте Леман на немски език, както и чрез следния линк:
http://www.lottelehmannakademie.de/index.php/lotte-lehmann-akademie.html
Цитирам дискография на Лоте Леман от източник на немски език:
Discografia parziale
- Schumann: Lieder Recordings, Vol. 3 – Bruno Walter/Lotte Lehmann/Paul Ulanowsky, 2007 Naxos
- R. Strauss: Der Rosenkavalier – Elisabeth Schumann/Lotte Lehmann/Maria Olszewska/Richard Mayr/Robert Heger/Wiener Philharmoniker, 2002 Naxos
- Wagner: Die Walküre, Act I – Bruno Walter/Lauritz Melchior/Lotte Lehmann/Wiener Philharmoniker, 1988 EMI/Warner
- Lotte Lehman, Lieder Recordings: Vol. 1, 2006 Naxos
- Lotte Lehmann: Lieder Recordings, Vol. 2 – Erno Balogh/Lotte Lehmann/Paul Ulanowsky/Studio Orchestra, 2006 Naxos
- Lebendige Vergangenheit – Lotte Lehmann, 1999 Preiser
(край на цитата)
Нека на днешния 27 февруари 2023 година си спомним и почетем 135 години от рождението на голямата певица от изминалото столетие Лоте Леман.
……..
Изпълнение на Лоте Леман:
Korngold: Die tote Stadt: “Glück das mir verblieb” by Lotte …
´´´´
Изпълнение на Лоте Леман:
Lotte Lehmann, “Wien, du Stadt meiner Träume” 1941 NY …
´´´´´´
Изпълнение на Лоте Леман:
Lotte Lehmann – Schubert : Ave Maria
´´´´´´
Изпълнение на Лоте Леман:
Soprano LOTTE LEHMANN – Die Walküre “Du bist der Lenz ..
´´´´´´
Изпълнение на Лоте Леман:
Lotte Lehmann: “Ach, ich fühl´s”
……
Изпълнение на Лоте Леман:
Lotte Lehmann – Korngold: Ich ging zu ihm
This selection is from the opera called Das Wunder der Heliane, by Erich Wolfgang Korngold. Korngold’s operas were very popular in Vienna in the early part of the twentieth century. The Stranger, a messianic figure, is thrown into prison by the Ruler, whose marriage with Queen Heliane has never been consummated. Out of pity she visits the young Stranger and symbolically gives herself to him. At this point in the drama she is brought to judgment for this action and tells her judges what happened between herself and the Stranger. Lehmann’s singing/acting identifies with every nuance of the story she recounts.
´´´´
Lotte Lehmann in Der Rosenkavalier
Lotte Lehmann´s demonstration of the Marschallin´s monologue from Der Rosenkavalier, in a master class at the Music Academy of the West in Santa Barbara, in 1961. She obviously didn´t have the voice then, but what an art!
´´´´