Диригентът от Латвия Марис Янсонс, който щеше да навърши 80 години на 14 януари
Драги приятели на оперното и симфонично изкуство, днес на 14 януари 2023 г. щеше да навърши кръглите 80 години един от най-значителните диригенти на нашето време – латвийския диригент Марис Янсонс (Mariss Jansons), който се помина след боледуване на 76-годишна възраст на 1 декември 2019 г. в Санкт Петербург. Днес посвещавам за пръв път статия за този велик диригент, който ни напусна преди 3 години.
Името на диригента Марис Янсонс е добре познато и в България, и то не само в кръга на любителите на класическата музика. Много хора знаят, че от редица години на 1 януари по обед от Виена се предава по телевизията в редица държави по света, също и в България, Новогодишния концерт на Виенската филхармония, като всяка година дирижира различна личност. Любителите на тия концерти сигурно са забелязали, че през последните години Марис Янсонс дирижира 3 пъти такива Новогодишни концерти – през годините 2006, 2012 и 2016.
Ще цитирам тук една извадка от предаване на Българското Национално Радио във връзка с Новогодишния концерт на Виенската филхармония на 1 януари 2012 г.:
„ (…) Една от най-красивите европейски музикални традиции – Новогодишният поздравителен концерт на Виенската филхармония, ще бъде спазена и тази година. В празнично украсената Златна зала на Дружеството на приятелите на музиката – „Музикферайн”, която приютява елита на виенското общество и най-ревностните почитатели на творчеството на фамилия Щраус, точно в 12.15 часа българско време на 1 януари ще започне поредното 73-о издание на тази великолепна инициатива, която прави началото на всяка нова година още по-цветно и красиво.
Малцина може би знаят, че Новогодишният виенски концерт е започнал съществуването си в далечни и доста мрачни за цяла Европа времена. На 31 декември 1939 година (единственият път, в който концертът не се е провел на 1 януари) в Австрия, която е анексирана от хитлеристка Германия, Виенската филхармония прави концерт изцяло с музика на Йохан Щраус. Свирейки творбите на един от най-известните австрийски композитори, австрийците се опитват да повдигнат националния си дух по време на окупация. Концертите продължават дори и по време на войната – те се провеждат всяка година на 1 януари. Постепенно в програмата започват да се включват и други композитори, но музиката на фамилия Щраус винаги преобладава, а валсът „На хубавия син Дунав” и „Радецки марш” стават традиционният завършек на всеки концерт. Традиция е също всяка година на пулта да застава различен диригент, избиран много щателно и прецизно сред най-добрите музиканти от цял свят. За последното десетилетие начело на Виенските филхармоници са били величия като Николаус Харнонкур, Карлос Клайбер, Зубин Мета, Рикардо Мути, Даниел Баренбойм и „ветеранът” Жорж Претр, дирижирал цели два пъти новогодишния концерт – през 2008 и 2010 година, когато беше 85-годишен.
Тази година за втори път на диригентския пулт в „Музикферайн” ще застане латвийският диригент Марис Янсонс. Неговият дебют в Златната зала беше на традиционния новогодишен концерт през 2006, когато Янсонс сподели пред пресата, че най-сетне се сбъдва една голяма негова мечта. Тогава той бе приет с бурни овации както от взискателната виенска публика, така и от музикалната критика и медиите. Сътрудничеството на Янсонс и Виенската филхармония датира от 1992, а новогодишният концерт е достоен начин за отбелязването на наближаващия 20-годишен юбилей на съвместната им творческа дейност. Така Виенската филхармония и нейният ръководител Клеменс Хелсберг аргументират избора на Янсонс за диригент на музикалното събитие.
В програмата си музикантът е включил творби от Йохан Йозеф и Едуард Щраус, Карл Михаел Цирер, Йозеф Хелмесбергер, Ханс Кристиан Лумбие и Пьотр Илич Чайковски“.
(край на цитата)
Но името на Марис Янсонс стана добре известно на любителите на класическата музика в България 3 години преди този Новогодишен концерт във Виена, когато Марис Янсонс гостува в София като диригент на Симфоничния оркестър на Баварското Радио в Мюнхен с концерт в зала „България“ на 23 април 2009 г. Ще припомня за това гостуване чрез следната информация в медиите:
Портал „Вести“
20 април 2009 г.
Два световни оркестъра идват в София
Симфоничният оркестър на Баварското радио от Мюнхен и Камерният оркестър „Концертгебау” от Амстердам са голям празник за любителите на класическата музика. Две големи събития предстоят до края на април за любителите на класическата музика. В столичната зала „България” ще свирят два от най-големите оркестри в света.
Симфоничният оркестър на Баварското радиоще е в София на 23 април, четвъртък, с концерт, който е част от кратко източноевропейско турне на ансамбъла – Загреб, София, Москва, Санкт Петербург.
А преди три седмици оркестърът се завърна от Ню Йорк, където е изнесъл три триумфални концерта в “Карнеги хол”. В програмата на гостуванията му през сезона 2008/2009 българската столица попадна наред с Лондон, Париж, Ню Йорк, Люцерн.
Концертът в четвъртък е от програмата за отбелязване на 80-годишнината на Софийската филхармония, създадена през 1929 г. от проф. Саша Попов.
Баварският оркестър е създаден преди 60 години и е ръководен до 1960 г. от своя основател и главен диригент Ойген Йохум. Той успява да ангажира изтъкнати германски и европейски музиканти. С изпипана програма от класиката и романтизма – с особен акцент върху симфониите на Брукнер – ансамбълът си спечелва международна слава. Между забележителните изпълнения, записани в историята на филхармониците на Баварското радио под диригентството на Ойген Йохум са и произведения на Рихард Щраус.
След това през годините начело на оркестъра последователно застават забележителни диригенти като Рафаел Кубелик, Кирил Кондрашин, сър Колин Дейвис, Лорин Маазел и от 2003 г. – Марис Янсонс.
Той ще дирижира и в София една програма представителна за майсторството на оркестъра от Мюнхен: Йоханес Брамс – Симфония № 2 в ре мажор, Рихард Вагнер – Въведение и Смъртта на Изолда из операта “Тристан и Изолда”, Рихард Щраус – Сюита “Кавалерът на розата”.
Марис Янсонс е син на прочутия латвийски диригент Арвидс Янсонс и на еврейската певица Ираида. Той завършва консерватория в Лениград, във Виена специализира при Ханс Сваровски и Херберт фон Караян, а от 1973 г. наследява баща си като диригент на Ленинградската филхармония.
От 1979 до 2000 г. ръководи филхармонията на Осло, от 1992 г. е главен гост диригент на Лондонския филхармоничен оркестър, а от 1997 г. е шеф диригент и на Симфоничния оркестър на Питсбърг в САЩ.
През 1996 г., дирижирайки операта “Бохеми”, е повален от сърдечен инфаркт с последните тактове. Възстановява се, продължава да работи и през 2003 г. наследява Маазел в Мюнхен. Баща му е починал от инфаркт по време на концерт…
През 2004 г. оглавява и Кралския симфоничен оркестър “Концертгебау” в Амстердам.
През 2008 г. най-авторитетните музикални критици в анкета, организирана от списание „Грамофон”, класират оркестъра на Баварското радио на шесто място сред най-добрите оркестри в света. “Концертгебау” е на върха на тази най-авторитетна класация и по този начин и двата оркестъра на Янсонс са в първата шестица на света.
Оркестърът е бил дирижиран и от гости като Рихард Щраус, Игор Стравински, Паул
Хиндемит, Клаудио Абадо, Ленард Бърнстейн, Карл Бьом, Пиер Булез, Ерих Клайбер, Ото Клемперер, Зубин Мета, Рикардо Мути, Сейджи Озава, сър Джордж Шолти…
Другото голямо събитие – на 28 април, вторник – е концертът на камерния оркестър „Концертгебау” (Concertgebouw), Амстердам.
Солист ще бъде цигуларят Веско Пантелеев-Ешкенази (който е първи концертмайстор на големия Кралски Концертгебау оркестър), а диригент – брат му Мартин Пантелеев. Ще прозвучат произведения от Хайдн, Шуберт, Елгар и Моцарт.
„Концертгебау” е камерна фопмация, създадена през 1987 г. В него свирят музиканти от световноизвестния Кралски Концертгебау оркестър, създаден през 1888 г.
Преди 1987 г. ансамбълът е бил известен като Амстердамски камерен оркестър, а след това е присъединен към филхармоничния састав. Често е канен да музицира на международни фестивали.
Турнетата му включват Белгия, Италия, Испания, Германия, Финландия, Португалия, Япония, Индия. Записите на оркестъра получават най-високи оценки от музикалната критика. С оркестъра свирят реномирани световни солисти, включително Мария Жоао Пиреш, Фридрих Гулда, Елън Родригес, Лин Харел, Мариета Петкова, Веско Ешкенази, Роналд Браутигум, Жанин Янсен, Миша Майски и Шломо Минц. Марко Бони е главен диригент на оркестъра от януари 1995 г.
Този концерт се организира със съдействието на посолствто на Кралство Холандия в София.
(край на цитата)
След смъртта на Марис Янсонс на 1 декември 2019 г. българските медии също отразиха траурната вест, като БНР излъчи голямо предаване по случая на 10 декември 2019 г. Цитирам:
БНР
Сбогом, Марис Янсонс…
публикувано на 10.12.2019
Автор: Цветана Тончева
В предаването „Неделен следобед“ на 8 декември звучаха фрагменти от последните концерти на симфониците на Баварското радио под палката на големия латвийски музикант Марис Янсонс, който напусна този свят в нощта на 30 ноември срещу 1 декември.
В списъка на най-великите диригенти на съвремието Янсонс винаги е заемал едно от първите места. Всъщност, в първите десетилетия на настоящия XXI век той често бе определян като най-забележителния жив диригент. Веднага след тъжната вест пианистът Денис Мацуев написа в социалните мрежи: „Отиде си един от най-гениалните и добри хора на този свят – Марис Янсонс. Отиде си епоха, отиде си легенда…“.
Гениален и добър – като че ли пианистът е намерил двете най-точни прилагателни за Янсонс. Онези, които са имали щастието да го познават, казват, че е притежавал две най-важни качества: изключително прецизен на пулта и винаги добър и човечен към музикантите, с които работи. Свидетелстват, че е съчетавал висока интелигентност с особено обаяние и фина, внимателна деликатност към околните, дори към непознати – към хора, с които се среща за пръв и последен път. Доста необичайно за артист, възторжено аплодиран от милиони, още повече за диригент – професия, която свързваме преди всичко с понятия като авторитарност и сила. Но Марис Янсонс беше изключително силен. И разбира се, невероятен авторитет. И казваше, че ако един диригент не може да хване оркестъра в юмрука си и да го задържи до финала на концерта, колкото и талантлив или ерудиран да е – това не е диригент. Янсонс беше изумителен диригент. Той бляскаво моделираше звука на оркестрите. Намираше най-точните нюанси и детайли в най-сложните партитури. В неговите интерпретации музиката на Чайковски и Рахманинов, Шостакович и Прокофиев, Малер и Рихард Щраус се превръщаше не само в източник на удоволствие, а и на познание. Марис Янсонс беше от онези малцина избрани – една малка шепа хора в този свят, които не отричат удоволствията, но страстно се стремят към познание!
В месеците преди да си отиде, той отказа доста ангажименти. Говореше се, че лекарите категорично са му забранили да работи, но големият музикант остана верен на „своя оркестър“ – Баварското радио. Състав, изумяващ преди всичко с великолепното качество на своя звук, което именно Янсонс умееше да моделира. В интервю за колегата Александър Курмачов, публикувано миналата есен в сайта „belcanto.ru“, на въпроса какъв е най-големият проблем на съвременните оркестри, Янсонс казва, че това е запазването на самобитното звучене на всеки отделен състав: „Звуковият стил е сложна материя. Тя лесно се губи в преследването на популярност“. „Но Вие самият заставяте Виенските филхармоници да се отказват от своя елегантен буржоазен стил и да звучат като руски оркестър: с болка, неврастеничност, рисковани моменти в динамиката?“ – казва журналистът.
„Е, защо сравнявате Виенските филхармоници с „общото средно ниво“. Виенската филхармония е нещо съвсем друго. Такива състави са едва четири в света (освен виенчани, това са Берлинската филхармония, Концертгебау и моят оркестър на Баварското радио): но това са не просто музиканти, които са учили, учили, а сега седят по пултовете и печелят пари. Това са артисти в същността си: те са отворени за всяка настройка, могат да изсвирят каквото искате и както искате. Разбира се, ако някой ги помоли да свирят, стоейки на главите си, едва ли ще се отнесат с разбиране, но еластичната им възприемчивост на моите диригентски идеи е чисто художествено качество, с тях може да се направи всичко. Главното е да ги увлечеш, да ги убедиш, че именно твоето виждане за звученето на тази нотна завъртулка е способно да накара партитурата да заблести. Музикантите рядко отказват такова сътрудничество. Дори ако на първо време то е неудобно“.
Епохата „Янсонс“ в Мюнхен започна през 2003. Година по-късно, на 1 септември 2004 той стана главен диригент и на Концертгебау – Амстердам, където наследи Рикардо Шайи. В продължение на 11 години оглавяваше двата световни оркестъра паралелно. В интервюта споделяше, че се опитва да не повтаря програмите на единия и другия състав, но като главен диригент на два състава с такова равнище, няма никакво право да отстоява собствените си интереси и да се отказва например от симфония на Брамс в Мюнхен, ако току-що я е изпълнил в Амстердам. „Длъжен съм да забравя напълно за своите интереси и да служа на двата оркестъра еднакво“ – казваше Янсонс. „Не е лесно, непрестанно работя като роб – трябва да преодолея невероятно количество репертоар… Слава богу, в живота си съм издирижирал вече почти всичко, но все пак ми се налага да повтарям…“.
Решението му да напусне Концертгебау в края на сезона 2014-2015 дойде като доста неприятна изненада за Амстердам, въпреки подновените опасения за здравето му. Появиха се спекулации по повод приключването на договора на Саймън Ратъл в Берлин, но Янсонс ясно даде да се разбере, че смята да остане само в Баварското радио. Причината не беше точно творческа. Янсонс бе сред най-енергичните участници в кампанията за изграждане на нова зала за Баварските радиосимфоници. Да изостави оркестъра насред дългогодишната борба за нова концертна зала от световна класа в Мюнхен би било предателство – поне според Марис Янсонс…
През февруари 2015 град Мюнхен и провинция Бавария обявиха, че няма да има нова зала, по-скоро съществуващата в културния център „Gasteig“ (с прословутата си лоша акустика, която Баварското радио дели с Мюнхенската филхармония), ще бъде реновирана. В крайна сметка бяха договорени планове за изграждане на нова зала в източната част на Мюнхен, която трябва да отвори врати през 2024 – и Янсонс удължи договора си с оркестъра до същата година.
Марис Янсонс вярваше в каузите и работеше за тях. Всъщност – за една кауза. Тази на Музиката. Тя бе не просто цел и смисъл, Музиката бе над всички и всичко в съществуването му. И тя му се отплащаше за пълното себеотрицание и жертвоготовност – затова бе толкова могъщ на пулта. Всъщност, той можеше да си отиде още преди 23 години – през април 1996, когато получи тежък инфаркт на същия този пулт, докато дирижираше финала на спектакъл на „Бохеми“ в Осло. Доколкото ми е известно, успяха да го спасят само заради щастливата случайност, че в залата е присъствал опитен лекар, който е оказал правилната първа помощ. В противен случай Марис щеше да повтори съдбата на именития си баща – Арвид Янсонс, който почина на концерт през 1984, дирижирайки оркестър Хале от Манчестър.
След случая обаче той се отказа от американския си ангажимент в Питсбърг, защото дългите презокеански полети сериозно застрашаваха живота му. Живот, посветен на две неща: музика и труд. Марис Янсонс казваше: „Цял живот безумно се трудя. Това е моето кредо и моят морал… Винаги всичко съм правил сам. Баща ми не се е обръщал за помощ никога към никого. Това изработи в мен колосални положителни качества“.
Сбогом, Марис Янсонс! Нека пътят ти в отвъдното е лек, светъл и красив.
(край на цитата)
Една прекрасна статия, респект към авторката й Цветана Тончева!
Цитирам линк към това предаване на БНР, при което има музикални записи на творби, дирижирани от Марис Янсонс:
https://bnr.bg/hristobotev/post/101202165
И други медии в България отбелязаха кончината на Марис Янсонс, като портала „Площад Славейков“. Цитирам съобщението на тази медия:
Портал „Площад СЛАВЕЙКОВ“
01.12.2019
Почина големият диригент Марис Янсонс
Марис Янсонс, един от знаменитите диригенти на нашето време, е починал на 76 години на 1 декември в Санкт Петербург. Тъжната вест съобщават редица от най-големите музикални институции в света, на чиито сцени е концертирал. Като причина за кончината му се посочва сърдечна недостатъчност – заболяване, което напоследък му пречеше да изпълнява задълженията си – през последната година той припадна на сцената на Виенската филхармония и отмени ангажимент в „Карнеги хол“.
„С дълбока тъга научаваме за смъртта на големия диригент и почетен член на Виенската филхармония Марис Янсонс. Виенската филхармония помни многото години плодотворно артистично сътрудничество с него във Виена, Залцбург и на турнета. Днешният концерт под диригентството на Якуб Хруша ще бъде в негова памет“, пишат колегите му от Виенската филхармония в страницата си във Фейсбук.
Марис Янсон е роден през 1943 г. в Рига, Латвия. Завършва Ленинградската консерватория. Международната му кариера започва през 1979 г., когато става диригент на Кралския норвежки оркестър, след това ръководи Питсбъргския оркестър в САЩ. През 2004 г. встъпва в длъжност като главен диригент на „Концертгебау“ в Амстердам. Първоначалният договор със симфоничния оркестър е за 3 години, но бива удължен и последният му концерт с кралския холандски оркестър е през 2015 г. в присъствието на кралица Максима Нидерландска. Последните си концерти изнасяше с Баварския радиооркестър.
(край на цитата)
Преди да цитирам и съобщения във връзка с кончината на Марис Янсонс, отразени в медии от западни държави, първо ще се спра на биографични данни и дейност на диригента Марис Янсонс, главно от източници на немски и английски език.
Марис Янсонс, роден на 14 януари 1943 г. в Рига, починал на 1 декември 2019 г. в Санкт Петербург, е международно активен латвийски диригент.
Живот
Марис Янсонс е роден в Рига през 1943 г. и е син на латвийския диригент Арвидс Янсонс. Майка му Ираида Янсонс е мецосопран от еврейски произход. Тя ражда сина си в скривалище, където се е укрила, след като баща й и брат й са загинали в гетото в Рига.
През 1946 г. бащата на Янсонс печели Втора награда в национален конкурс и става асистент на Евгений Мравински в Ленинградската филхармония. През 1956 г. семейството му го последва.
Марис Янсонс учи цигулка, пиано и дирижиране в Ленинградската консерватория и заминава за Австрия през 1969 г., където продължава образованието си при Ханс Сваровски и Херберт фон Караян. През 1973 г., подобно на баща си, става заместник-диригент на Ленинградската филхармония. От 1979 г. до 2000 г. е диригент на Филхармоничния оркестър в Осло, с който има множество изпълнения, записи и турнета. През 1996 г., докато дирижира операта „Бохеми“ от Пучини, той получава животозастрашаващ инфаркт на подиума в Осло, последван малко след това от втори в болницата. Баща му – Арвидс Янсонс при концерт в Манчестър през 1984 г. получава инфаркт, от който умира няколко дни по-късно. Прахът му е погребан в Ленинград на Волковското гробище.
През 1992 г. Марис Янсонс е назначен за главен гост-диригент на Лондонския филхармоничен оркестър, а през 1997 г. за главен диригент на Питсбъргския симфоничен оркестър.
От есента на 2003 г. той наследява Лорин Маазел като главен диригент на Хора на Баварското радио и Симфоничния оркестър на Баварското радио; от септември 2004 г. до март 2015 г. той е и главен диригент на оркестъра „Концертгебау“ в Амстердам, наследявайки тук Рикардо Шайи.
През 2006 г. Янсонс дирижира за първи път Новогодишния концерт на Виенската филхармония. През октомври 2007 г. изпълнява Деветата симфония от Лудвиг ван Бетовен и хоровия мотет „Tu es Petrus“ от Джовани Пиерлуиджи да Палестрина с хора и Симфоничния оркестър на Баварското радио във Ватикана; концертът е излъчен от множество телевизионни оператори по целия свят.
Други важни моменти в сътрудничеството с Оркестъра на Баварското радио са изпълненията на Реквиемите от Верди, Моцарт и Дворжак; Симфония от псалми на Стравински, „Стабат Матер“ на Пуленк и Чичестърските псалми на Ленард Бърнстейн.
Във възпоменателната година в чест на Херберт фон Караян, неговият възпитаник Марис Янсонс дирижира „Немски реквием“ от Йоханес Брамс – едно от любимите произведения на Караян, което изпълнение е отбелязано от пресата като изключително музикално събитие.
На 20 април 2010 г. е обявено, че Янсонс ще отсъства през следващите няколко месеца поради заболяване. При дебюта му във Виенската държавна опера (като диригент на операта „Кармен“ от Бизе), насрочен за 3 май 2010 г., неговият ученик и сънародник Андрис Нелсонс го замества на подиума.
През 2012 г. Марис Янсонс дирижира за втори път Новогодишния концерт на Виенската филхармония.
През есента на 2012 г. той дирижира цикъла от всичките девет симфонии на Бетовен със симфоничния оркестър и хора на Баварското радио в зала „Suntory“ в Токио.
След 2006 и 2012 г. Янсонс дирижира Новогодишния концерт на Виенската филхармония през 2016 г.
След разкъсване на ахилесовото сухожилие, Янсонс трябва да отмени дирижиране във Виена от 28 ноември 2019 г. по здравословни причини. Якуб Хруша (Jakub Hrůša) се намесва вместо него, при което програмата е частично променена.
В нощта на 1 декември 2019 г. Марис Янсонс умира в резултат на сърдечно заболяване на 76-годишна възраст в Санкт Петербург, заобиколен от семейството си.
Вестник „Süddeutsche Zeitung“ излиза със заглавие в редакционната си фейлетонна статия: „Прегърнете света със звук: Най-честният, най-обединяващият, най-емпатичният диригент в света е мъртъв“.
……….
Цитирам от източник на немски език наградите и почестите, които е получил до сега Марис Янсонс. После ще дам мой превод:
Ehrungen und Auszeichnungen
1971 gewann Jansons den zweiten Preis beim Internationalen Dirigentenwettbewerb Herbert-von-Karajan.
Im Jahr 2006 wurden ihm verschiedene Auszeichnungen zuteil. Ihm wurde in Cannes auf der Midem ein Cannes Classical Award als Künstler des Jahres verliehen. Gemeinsam mit dem Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks erhielt er für die Aufnahme der 13. Sinfonie von Dmitri Schostakowitsch einen Grammy in der Kategorie „Beste Orchesterleistung“. Es folgte der „Drei-Sterne-Orden“, die höchste Auszeichnung der Republik Lettland.
Er wurde mehrfach von der Deutschen Phono-Akademie mit dem Echo Klassik geehrt; 2018 distanzierte er sich aufgrund der Kontroverse um den Preis von diesen Auszeichnungen. Im selben Jahr erhielt er den Bayerischen Verdienstorden. 2009 erhielt er das Österreichische Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst. 2010 wurde ihm der Bayerische Maximiliansorden für Wissenschaft und Kunst überreicht. 2013 wurde Jansons mit dem Ernst von Siemens Musikpreis ausgezeichnet.
Am Tag der Deutschen Einheit 2013 erhielt er vom damaligen Bundespräsidenten Joachim Gauck das Große Verdienstkreuz mit Stern des Verdienstordens der Bundesrepublik Deutschland.
Die Londoner Royal Philharmonic Society ehrte Mariss Jansons im November 2017 mit der Goldmedaille der britischen Konzertgesellschaft „RPS Gold Medal“, die ihm im Rahmen eines Gastkonzerts mit dem Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks in der Londoner Barbican Hall verliehen wurde.
Anlässlich seines 75. Geburtstags wurde 2018 eine Tulpensorte, gezüchtet von einem Letten und einem Niederländer, nach Jansons benannt.
2018 wurde Jansons Ehrenmitglied der Berliner Philharmoniker, der Wiener Philharmoniker und erhielt von den Salzburger Festspielen die Festspielnadel mit Rubinen – die höchste Ehrung der Festspiele, vergleichbar mit einer Ehrenmitgliedschaft.
Am 13. Oktober 2019 erhielt er den Opus Klassik für sein Lebenswerk.
Vor dem Gedenk- und Dankkonzert des Symphonieorchesters des Bayerischen Rundfunks am 15. Januar 2020 in der Philharmonie am Gasteig in München (Gustav Mahlers 2. Symphonie unter Zubin Mehta) verlieh ihm das BRSO, wie für den 14. Mai 2020 vorgesehen, posthum die Karl-Amadeus-Hartmann-Medaille.
….
Превод:
Почести и награди
През 1971 г. Марис Янсонс печели Втора награда на Международния конкурс за диригенти на името на Херберт фон Караян.
През 2006 г. той получава различни награди: „Наградата за класическа музика на Кан“ за изпълнител на годината в „Midem“ в Кан. Заедно със Симфоничния оркестър на Баварското радио той получава „Грами“ в категорията „Най-добро оркестрово изпълнение“ за записа на 13-та симфония на Дмитрий Шостакович. Това е последвано от “Орден три звезди” – най-високото отличие на Република Латвия.
Награждаван е няколко пъти от „Deutsche Phono-Akademie“ с наградата „Echo Klassik“;
През 2018 г. той се дистанцира от тези награди поради полемиката около наградата.
През същата година получава „Баварския орден за заслуги“.
През 2009 г. получава „Австрийския почетен кръст за наука и изкуство“
През 2010 г. е награден с баварския орден „Максимилиан“ за наука и изкуство.
През 2013 г. Янсонс е удостоен с музикалната награда „Ернст фон Сименс“.
В Деня на германското единство през 2013 г. той получава „Големия кръст за заслуги със звезда на Ордена за заслуги към Федерална република Германия“ от тогавашния федерален президент Йоахим Гаук.
През ноември 2017 г. Лондонското кралско филхармонично дружество удостоява Марис Янсонс със „Златния медал на британското концертно общество „RPS Gold Medal“, който му е връчен по време на гостуване при концерт със Симфоничния оркестър на Баварското радио в лондонската зала „Барбикан“.
По случай 75-ия му рожден ден през 2018 г., един сорт лалета, отгледан от латвиец и нидерландец, е кръстен на името на Янсонс.
През 2018 г. Янсонс става „Почетен член на Берлинската филхармония“, на Виенската филхармония и получава „Фестивалната игла с рубини“ от Залцбургския фестивал – най-високото отличие на фестивала, сравнимо с почетното членство.
На 13 октомври 2019 г. той получава „Opus Klassik“ за цялостната си дейност в живота.
Преди възпоменателния и благодарствен концерт на Симфоничния оркестър на Баварското радио на 15 януари 2020 г. във Филхармонията на Гащайг в Мюнхен (Втора симфония на Густав Малер под диригентството на Зубин Мета), Симфоничният оркестър на Баварското радио (BRSO) му връчва посмъртно медала „Карл-Амадеус Хартман“. Това връчване е било предвидено за 14 май 2020 г.
(край на превода)
CD-Produktionen
- Ludwig van Beethoven: The Symphonies and Reflections; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900119). Diese Produktion wurde mit dem Choc de Classica ausgezeichnet.
- Hector Berlioz: Symphonie fantastique; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900121). Diese Produktion wurde mit dem Diapason d’or 5 Star ausgezeichnet.
- Benjamin Britten: War Requiem; Emily Magee, Mark Padmore, Christian Gerhaher, Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900120). Diese Produktion wurde mit dem Diapason d’or ausgezeichnet.
- Anton Bruckner: Sinfonie Nr. 7; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900100). Diese Produktion wurde mit dem ECHO Klassik 2010 ausgezeichnet.
- Antonín Dvořák: Stabat Mater; Erin Wall, Mihoko Fujimura, Christian Elsner, Liang Li, Chor und Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900142)
- Gustav Mahler: Sinfonie Nr. 5; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900150)
- Gustav Mahler: Sinfonie Nr. 7; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900101)
- Gustav Mahler: Sinfonie Nr. 9; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900151). Diese Produktion wurde mit dem Supersonic vom Pizzicato (Magazin) 2017 ausgezeichnet.
- Sergei Rachmaninow: Die Glocken und Sinfonische Tänze. Chor und Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900154). Diese Produktion wurde mit dem Diapason d’or und vom britischen Magazin Gramophone als Aufnahme des Monats April 2018 ausgezeichnet.
- Dmitri Schostakowitsch: Sämtliche Sinfonien; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (Sinfonie Nr. 2, 3, 4, 12, 13, 14), Berliner Philharmoniker (1), London Philharmonic Orchestra (15), Oslo Philharmonic Orchestra (6, 9), Leningrader Philharmoniker (7), The Philadelphia Orchestra (10, 11), Pittsburgh Symphony Orchestra (8), Wiener Philharmoniker (5) (EMI Classics)
- Richard Strauss: Vier letzte Lieder, Rosenkavalier-Suite, Till Eulenspiegels lustige Streiche; Anja Harteros, Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900707)
- Richard Strauss: Eine Alpensinfonie, Tod und Verklärung; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900148)
- Igor Strawinsky: Le sacre du printemps, Petruschka; Oslo Philharmonic Orchestra (EMI Classics)
- Peter Tschaikowski: Pique Dame; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900129). Diese Produktion wurde mit dem International Opera Award 2017 ausgezeichnet.
- His Last Concert – Live at Carnegie Hall in New York: Werke von Richard Strauss und Johannes Brahms, Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900192 und 900193)
- Mariss Jansons – The Edition, Chor und Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik 900200 – 70 Discs)
(край на цитата)
За Марис Янсонс са направени редица документални и други филми, списък на които ще цитирам от източник на немски език. После ще дам мой превод:
Filme (Auswahl)
- Kommunismus.Taktstock.Weltstar. Der musikalische Grenzgänger Mariss Jansons. Dokumentarfilm, Deutschland, 2008, 44 Min., Buch und Regie: Stephan Mayer, Produktion BR. Erstsendung: 26. Dezember 2008 (ARD). Der Film entstand anlässlich des 65. Geburtstages des Dirigenten und zeigt den Verlauf seiner Karriere auch unter Berücksichtigung der politischen Umstände. Programmankündigung mit Inhaltsangabe
- Jansons probt Beethovens Eroica. Dokumentarfilm, Deutschland, 2013, 43:35 Min., Buch und Regie: Eckhart Querner und Sabine Scharnagl, Produktion: BR, Reihe: BR Klassik, Erstsendung: 12. Dezember 2013 beim BR Fernsehen, Inhaltsangabe von ARD. „Für den lettisch-russischen Dirigenten Mariss Jansons ist die Eroica das vielleicht wichtigste symphonische Werk“.
- Mariss Jansons – Musik ist die Sprache von Herz und Seele. Dokumentarfilm, Österreich, 2011, 51 Min., Buch und Regie: Robert Neumüller, Produktion: ORF, Bayerischer Rundfunk, Unitel Classica, Norwegischer Rundfunk, Felix Breisach Medienwerkstatt, Inhaltsangabe von ORF2.
- Die Musik hat immer recht – Der Dirigent Mariss Jansons. Dokumentarfilm, Deutschland, 2013, 44 Min., Buch und Regie: Eckhart Querner und Sabine Scharnagl, Sprecher: Udo Wachtveitl, Produktion: Bayerischer Rundfunk, Erstsendung: 14. Januar 2013 beim Bayerischen Fernsehen, Inhaltsangabe von ARD, und online-Video in der ARD-Mediathek.
- Der Dirigent Mariss Jansons. Dokumentation, Deutschland, 2018, 44 Min., Buch und Regie: Eckhart Querner, Produktion: Bayerischer Rundfunk, Erstsendung: 9. Januar 2018 beim Bayerischen Fernsehen, Inhaltsangabe bei BR-Klassik.
(край на цитата)
Превод:
Филми (селекция)
Комунизъм. Диригентска палка. Световна звезда. Музикантът „без граници“ Марис Янсонс. Документален филм, Германия, 2008, 44 минути, сценарист и режисьор: Щефан Майер, продуцент BR. Първо излъчване: 26 декември 2008 г. (ARD – Първа немска тв-програма). Филмът е направен по случай 65-годишнината на диригента и показва хода на кариерата му, отчитайки и политическата обстановка. Анонс на програмата със съдържание.
Янсонс репетира „Ероика“ на Бетовен. Документален филм, Германия, 2013, 43:35 минути, сценарист и режисьор: Екхарт Кюрнер и Сабине Шарнагл, продукция: BR, поредица: „BR Klassik“, първо излъчване: 12 декември 2013 г. по „BR Fernsehen“, резюме от ARD: „За латвийско-руския диригент Марис Янсонс „Ероика“ е може би най-важното симфонично произведение“.
- Марис Янсонс – Музиката е езикът на сърцето и душата. Документален филм, Австрия, 2011, 51 минути, сценарист и режисьор: Роберт Ноймюлер, продукция: ORF, Bavarian Broadcasting, Unitel Classica, Norwegian Broadcasting, Felix Breisach Medienwerkstatt, съдържание от ORF2.
- Музиката винаги е правилна – диригентът Марис Янсонс. Документален филм, Германия, 2013 г., 44 минути, сценарист и режисьор: Екхарт Кюрнер и Сабине Шарнагл, говорител: Удо Вахтвайтл, продукция: Bayerischer Rundfunk, първо излъчване: 14 януари 2013 г. по Баварската телевизия, резюме от ARD и онлайн видео в медийната библиотека на ARD.
- Диригентът Марис Янсонс. Документация, Германия, 2018 г., 44 минути, сценарист и режисьор: Екхарт Кюрнер, продукция: Bayerischer Rundfunk, първо излъчване: 9 януари 2018 г. по Баварската телевизия, резюме по „BR-Klassik“.
(край на превода)
Сега ще се спра в хронологичен ред на други информации в медиите, в които става въпрос за дейността на Марис Янсонс или за негови рождени юбилеи. Те са на немски език, ще давам и мой превод на български:
Марис Янсонс
BR würdigt den Maestro
Mariss Jansons zum 70. Geburtstag
Am Montag, 14. Januar 2013, feiert Mariss Jansons, seit 2003 Chefdirigent von Chor und Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, seinen 70. Geburtstag. BR-KLASSIK gratuliert dem Jubilar mit zahlreichen Sondersendungen.
Stand: 10.01.2013
Mariss Jansons trat 2003 die Leitung von Chor und Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks an. 2011 hat der Maestro seinen Vertrag als Chefdirigent zum dritten Mal, bis zum 31. August 2015, verlängert. Zusätzlich leitet Jansons seit 2004 das Concertgebouworkest in Amsterdam. “Für die Klassikliebhaber in Bayern und der ganzen Welt sind Sie ein Geschenk des Himmels. Es ist Ihnen gelungen, den von jeher guten Ruf von Symphonieorchester und Chor des Bayerischen Rundfunks noch weiter zu steigern. Dafür danke ich Ihnen und wünsche Ihnen Gesundheit, Zufriedenheit und viele weitere gemeinsame Jahre mit den Klangkörpern des Bayerischen Rundfunks.” (BR-Intendant Ulrich Wilhelm)
Mariss Jansons hat mit dem Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks alle wichtigen Musikzentren der Welt bereist. Zu den Höhepunkten zählen die erste gemeinsame Tournee nach Japan und China 2005, stürmisch gefeierte Konzerte in der New Yorker Carnegie Hall 2006 und 2009, die Aufführung von Beethovens Neunter Symphonie mit dem Chor des Bayerischen Rundfunks im Vatikan vor Benedikt XVI., die live im Bayerischen Fernsehen übertragen wurde, und zuletzt die Südostasienreise mit Chor und Symphonieorchester mit umjubelten Konzerten in Südkorea und Japan.
Die weltweite Wertschätzung der künstlerischen Arbeit von Mariss Jansons schlägt sich auch bei Kritikerumfragen nieder, die beiden von ihm geleiteten Klangkörper werden regelmäßig zu den besten Orchestern der Welt gezählt.
Der internationalen Anerkennung entspricht der Erfolg in der Heimat: Seit Jansons’ Amtsantritt hat sich die Zahl der Abonnenten mehr als verdoppelt.
Mariss Jansons wurde mit zahlreichen bedeutenden Preisen und Ehrungen ausgezeichnet: er ist u.a. Mitglied der Royal Academy of Music in London, der Bayerischen Akademie der Schönen Künste und des Bayerischen Maximiliansordens für Wissenschaft und Kunst.
Den “Ritterschlag” für Dirigenten erhielt Mariss Jansons gleich zweimal: 2006 und 2012 haben ihm die Wiener Philharmoniker die Leitung ihres Neujahrskonzerts übertragen.
Mariss Jansons ist es ein wichtiges Anliegen, junge Menschen an die klassische Musik heranzuführen. In München gibt er regelmäßig Konzerte mit verschiedenen bayerischen Jugendorchestern und der Akademie des Symphonieorchesters des Bayerischen Rundfunks. Außerdem sind zahlreiche Projekte entstanden, in denen Kinder und Jugendliche Gelegenheit haben unabhängig von ihrem sozialen oder kulturellen Hintergrund Musik für sich zu entdecken.
Mit zahlreichen CD-Veröffentlichungen, die seit 2009 beim BR-eigenen Label ‘BR-Klassik’ erscheinen, führt Mariss Jansons die umfangreiche Diskographie des Orchesters fort. Zusammen mit Chor und Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks vervollständigte er mit einer ganzen Reihe von Aufnahmen seine Gesamteinspielung der Schostakowitsch-Symphonien. Die Aufnahme der 13. Symphonie erhielt 2006 den Grammy in der Kategorie “Beste Orchesterdarbietung”.
Ein besonderes Anliegen ist Mariss Jansons das Engagement für einen akustisch hervorragenden Konzertsaal in München.
BR-KLASSIK gratuliert dem Maestro:
BR-KLASSIK eröffnet den Gratulationsreigen am 12. Januar mit einer aktuellen Ausgabe von “Meine Musik” (11.05 Uhr), tags darauf wird Jansons in der Symhonischen Matinée (10.05 Uhr) sowie in der “Geistlichen Musik” (22.05 Uhr) als Chefdirigent von Chor und Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks gewürdigt. Am 14. Januar, seinem 70. Geburtstag, ist Mariss Jansons dann in der “Philharmonie” (10.05 Uhr) am Pult ihm eng verbundener Spitzenorchester zu erleben, am Abend (19.05 Uhr) ist dem Jubilar ein umfassendes Porträt von Bernhard Neuhoff gewidmet.
Auch BR-alpha und das Bayerische Fernsehen zeigen am 13. Januar Konzertmitschnitte mit dem Chefdirigenten am Pult. Einen Tag später, am Geburtstag Jansons, erzählt ein Filmporträt von Eckhart Querner und Sabine Scharnagl aus großer Nähe die wichtigsten Stationen im Leben des großen lettischen Dirigenten („Mariss Jansons – Die Musik hat immer recht“, 14. Januar, 22.30 Uhr).
(край на цитата)
Превод:
Баварското Радио отдава почит на Маестрото
1.10.2013
70 години от рождението на Марис Янсон
В понеделник, 14 януари 2013 г., Марис Янсонс, главен диригент на Хора и Симфоничния оркестър на Баварското радио от 2003 г., ще отпразнува своя 70-и рожден ден. „БР-КЛАСИК“ честити юбилея с множество специални програми.
През 2003 г. Марис Янсонс пое ръководството на Хора и Симфоничния оркестър на Баварското радио. През 2011 г. маестрото за трети път удължи договора си като главен диригент до 31 август 2015 г. Освен това от 2004 г. Янсонс дирижира „Concertgebouworkest“ в Амстердам.
„Вие сте Божи дар за любителите на класическата музика в Бавария и по света. Вие успяхте да увеличите още повече добрата репутация на Симфоничния оркестър и хор на Баварското радио. Благодаря ви за това и ви желая здраве, щастие и още много години заедно с оркестъра на Баварското Радио” (директор на БР Улрих Вилхелм).
Марис Янсонс е гостувал на всички важни музикални центрове по света със Симфоничния оркестър на Баварското радио. Акцентите включват първото съвместно турне до Япония и Китай през 2005 г., ентусиазирано приветстваните концерти в „Карнеги хол“ в Ню Йорк през 2006 г. и 2009 г., изпълнението на Девета симфония на Бетовен с Хора на Баварското радио във Ватикана пред папа Бенедикт XVI., което изпълнение се предава на живо по Баварската телевизия, и последното пътуване до Югоизточна Азия с хор и симфоничен оркестър с аплодирани концерти в Южна Корея и Япония.
Световната оценка на художествената дейност на Марис Янсонс е отразена и в анкетите на критиците – двата оркестъра, които той ръководи, редовно се считат за най-добрите оркестри в света. Международното признание съответства на успеха у дома: откакто Янсонс пое поста си, броят на абонатите се е увеличил повече от два пъти.
Марис Янсонс е получил множество важни награди и отличия: той е член на Кралската музикална академия в Лондон, Баварската академия за изящни изкуства и носител на „Баварския орден Максимилиан за наука и изкуство“.
Марис Янсонс получава два пъти “рицарското отличие” за диригент: през 2006 г. и 2012 г. Виенската филхармония му възлага да дирижира техния Новогодишен концерт.
За Марис Янсонс е важно да запознае младите хора с класическата музика. В Мюнхен той редовно изнася концерти с различни баварски младежки оркестри и Академията на Симфоничния оркестър на Баварското радио. Освен това се появяват множество проекти, в които деца и младежи имат възможност да открият музика за себе си, независимо от техния социален или културен произход.
Марис Янсонс продължава обширната дискография на оркестъра с множество CD издания, които са записани от собствения лейбъл на BR – „BR-Klassik“ от 2009 г. насам. Заедно с Хора на Баварското радио и Симфоничния оркестър той завършва пълния си запис на симфониите на Шостакович с цяла поредица от записи. Записът на 13-та симфония получава „Грами“ през 2006 г. в категорията “Най-добро оркестрово изпълнение”.
Специална загриженост на Марис Янсонс е ангажимента му за изграждане на акустично изключителна концертна зала в Мюнхен.
БР-КЛАСИК поздравява Маестрото:
BR-KLASSIK открива кръга от поздравления на 12 януари с текущо издание на „Mоята Mузика“ (11:05 ч.). На следващия ден Янсонс ще бъде главен диригент на Баварския радиохор и симфоничен оркестър. На 14 януари – неговия 70-ти рожден ден, Марис Янсонс може да бъде видян във „Филхармонията” (10:05 ч.) дирижиращ топ оркестри, тясно свързани с него. Вечерта (19:05 ч.) на юбилея е посветен изчерпателен портрет от Бернхард Нойхоф.
„BR-alpha“ и Баварската телевизия също ще излъчат части от записи на концерти на 13 януари с диригент на подиума Марис Янсонс. Ден по-късно, на рождения ден на Янсонс, филмов портрет на Екхарт Кюрнер и Сабине Шарнагл разказва отблизо за най-важните етапи от живота на великия латвийски диригент („Марис Янсонс – Музиката винаги има право“, 14 януари 22:30 ч. вечерта).
(край на превода)
Портал „Berliner Festspiele“
Juni 2014
Mariss Jansons
Was ist Mariss Jansons Geheimnis? Wie schafft er es immer wieder, mit seinen Orchestern höchstes Niveau und internationale Anerkennung zu erreichen? In der Dezember-Ausgabe 2008 von Gramophone schildert er sein Vorgehen: „Ich sehe es als meine Aufgabe an, die besonderen Qualitäten eines Orchesters herauszufinden und zu bewahren. Wenn dann durch einen natürlichen Prozess meine Persönlichkeit noch etwas hinzufügt – und umgekehrt die des Orchesters mir – dann ist es gut.“ Und gut ist es ganz sicherlich, wie nach seiner Ernennung zum Chefdirigenten des Royal Concertgebouw für jedermann offensichtlich war.
Der 1943 in der lettischen Hauptstadt Riga geborene und in der Sowjetunion aufgewachsene Sohn des Dirigenten Arvid Jansons studierte Violine, Klavier und Dirigieren am Leningrader Konservatorium. 1969 setzte er seine Ausbildung in Wien bei Hans Swarowsky fort und empfing dann wesentliche Impulse durch Herbert von Karajan in Salzburg. Zwei Jahre später gewann er den ersten Preis im internationalen Herbert-von-Karajan-Wettbewerb in Berlin und wurde im gleichen Jahr von Jewgenij Mrawinsky als Assistent zu den Leningrader Philharmonikern (den heutigen St. Petersburger Philharmonikern) geholt. Diesem Orchester, mit dem er weltweit Konzertreisen unternahm, blieb Jansons als ständiger Dirigent beinahe dreißig Jahre lang, bis 1999, treu. Eine dauerhafte und intensive Arbeitsbeziehung, wie sie ihn mit diesem Orchester verbindet, ist für Jansons’ Auffassung von den Aufgaben eines Dirigenten charakteristisch. Gleich zweimal gelang ihm so auch das Kunststück, ein international zweitklassiges Orchester zu einem weltweit anerkannten Klangkörper umzuformen: mit dem Oslo Philharmonic Orchestra, dessen Chefdirigent er über zwanzig Jahre lang war (1979 bis 2000), und mit dem Pittsburgh Symphony Orchestra, das er von 1997 bis 2004 leitete.
Mit der Saison 2003/2004 verlegte Mariss Jansons den Schwerpunkt seiner künstlerischen Arbeit nach Europa. Er wurde Chefdirigent von Symphonieorchester und Chor des Bayerischen Rundfunks in München – diesen Vertrag hat er vor Kurzem bis zum Jahr 2015 verlängert – und folgte außerdem 2004 Riccardo Chailly als bislang sechster Chefdirigent des Royal Concertgebouw Orchestra Amsterdam. Darüber hinaus hat er als Gastdirigent mit allen bedeutenden Orchestern der Welt zusammengearbeitet. Einen besonderen Stellenwert nehmen dabei die Wiener und Berliner Philharmoniker ein: Diese Orchester dirigiert Mariss Jansons regelmäßig in Wien und Berlin, aber auch auf Tourneen durch Europa, die USA und Japan.
In seiner langen Karriere hat Mariss Jansons mit verschiedenen Orchestern und für unterschiedliche Labels zahlreiche Werke eingespielt. Seine Aufnahmen wie der über eine lange Zeit und mit verschiedenen Orchestern realisierte Zyklus aller Symphonien von Dmitri Schostakowitsch wurden vielfach preisgekrönt. Für sein Wirken hat der Dirigent international bedeutende Auszeichnungen und Ehrungen erhalten. Mariss Jansons wird zum Ende der Saison 2014/15 seine Tätigkeit als Chefdirigent des Amsterdamer Concertgebouw Orchesters beenden.
(край на цитата)
Превод:
Портал “Берлински фестивал”
юни 2014 г
Марис Янсонс
Каква е тайната на Марис Янсон? Как винаги успява да постигне най-високо ниво и международно признание със своите оркестри? В броя на „Gramophone“ от декември 2008 г. той описва подхода си: „Виждам като своя задача да открия и запазя специалните качества на един оркестър. Ако тогава, чрез естествен процес, моята личност добавя нещо – и обратното, тази на оркестъра добавя нещо към мен – тогава е добре.“ И със сигурност е добре, както стана ясно на всички след назначаването му за главен диригент на „Royal Concertgebouw“ в Амстердам.
Роден през 1943 г. в латвийската столица Рига и израснал в Съветския съюз, син на диригента Арвид Янсонс, той учи цигулка, пиано и дирижиране в Ленинградската консерватория. През 1969 г. продължава обучението си във Виена при Ханс Сваровски и след това получава значителни импулси от Херберт фон Караян в Залцбург.
Две години по-късно той печели Първа награда на международния конкурс „Херберт фон Караян“ в Берлин и през същата година е привлечен от Евгений Мравински като асистент в Ленинградската филхармония (сега Санкт Петербургска филхармония). Почти 30 години, до 1999 г., Янсонс остава верен на този оркестър, с който предприема концертни турнета по света. Дълготрайна и интензивна работна връзка, като тази, която го свързва с този оркестър, е характерна за виждането на Янсонс за задълженията на диригента. По този начин той два пъти успява да трансформира международен второкласен оркестър в световноизвестен ансамбъл: с Филхармоничния оркестър на Осло, чийто главен диригент е повече от 20 години (1979 до 2000 г.), и със Симфоничния оркестър на Питсбърг, който той ръководи от 1997 до 2004 г.
През сезон 2003/2004 г. Марис Янсонс измества фокуса на своята артистична работа към Европа. Той става главен диригент на Симфоничния оркестър и хор на Баварското радио в Мюнхен – договор, който наскоро е удължени до 2015 г.
През 2004 г. той наследява Рикардо Шайи като 6-ти главен диригент на „Кралския оркестър Консертгебау“ в Амстердам. Освен това той работи като гост-диригент с всички големи оркестри в света. Виенската и Берлинската филхармония са от особено значение: Марис Янсонс дирижира тези оркестри редовно както във Виена и Берлин, така също и на турнета в Европа, САЩ и Япония.
В дългата си кариера Марис Янсонс е записал множество произведения с различни оркестри и за различни лейбъли. Неговите записи, като цикъла от всички симфонии на Дмитрий Шостакович, реализирани в продължение на дълъг период от време и с различни оркестри, са получили много награди. За работата си диригентът е носител на важни международни награди и отличия.
Марис Янсонс ще се оттегли от поста Главен диригент на Оркестъра „Консертгебау“ в Амстердам в края на сезон 2014/2015.
(край на превода)
Süddeutsche Zeitung
11 November 2019
Sorge um Dirigenten
Mariss Jansons sagt weitere Konzerte ab
Schon in der vergangenen Woche hatte sich der Chefdirigent des Symphonieorchesters des Bayerischen Rundfunks aus gesundheitlichen Gründen vertreten lassen.
Mariss Jansons, der Chefdirigent des Symphonieorchesters des Bayerischen Rundfunks (BRSO), musste am Samstagabend seine Teilnahme an einem Konzert in der New Yorker Carnegie Hall absagen. Grund dafür waren gesundheitliche Probleme, wie das BRSO mitteilte.
Beim letzten Tourneeauftritt des Jahres wurde der 76 Jahre alte Lette kurzfristig vom russischen Dirigenten Vasily Petrenko vertreten. Wie das Klassikportal New York Classical Review berichtet, sei Jansons am Freitagabend während des ersten der beiden BRSO-Konzerte in der Carnegie Hall sichtlich erschöpft gewesen und habe seine Arme nur unter Schwierigkeiten auf Höhe der Partitur heben können. Der Beginn der zweiten Konzerthälfte habe sich daraufhin um etwa zwanzig Minuten verzögert.
Schon in der vergangenen Woche hatte sich Jansons, der das BRSO seit 2003 leitet, bei drei Konzerten von seinem britischen Kollegen Daniel Harding vertreten lassen. Im Sommer musste Jansons gemäß ärztlicher Weisung auf die Teilnahme an den Salzburger Festspielen und den BBC Proms verzichten. Er habe von Juni bis August eine “Regenerationspause” eingelegt, so das BRSO. Laut dessen Website soll der Dirigent, der seinen Vertrag erst im vergangenen Jahr bis 2024 verlängert hat, Anfang 2020 wieder auf der internationalen Bühne stehen. Am 17. Januar dirigiert er das SZ-Benefizkonzert des BRSO mit dem Pianisten Igor Levit in München. Danach ist eine kurze Tournee in Spanien vorgesehen.
Jansons’ erneuter Krankheitsfall dürfte aber die seit einiger Zeit geführten Diskussionen weiter anfachen. Dabei geht es um die Frage, ob der Dirigent den Strapazen seiner Ämter noch gewachsen ist.
(край на цитата)
Превод:
„Зюддойче Цайтунг“, 11 ноември 2019 г.
Тревоги за диригента
Марис Янсонс отменя следващи концерти
Главният диригент на Симфоничния оркестър на Баварското радио вече беше заместен по здравословни причини миналата седмица.
Марис Янсонс, главен диригент на Симфоничния оркестър на Баварското радио (БРСО), трябваше да отмени участието си в концерт в „Карнеги хол“ в Ню Йорк в събота вечерта. Причината за това са здравословни проблеми, съобщиха от БРСО.
На последното турне за годината 76-годишният латвиец беше временно заменен от руския диригент Василий Петренко. Както съобщава порталът за класическа музика „New York Classical Review“, Янсонс беше видимо изтощен по време на първия от двата концерта на БРСО в „Карнеги хол“ в петък вечерта и имаше затруднения да вдигне ръцете си до нивото на партитурата. След това началото на втората част от концерта беше отложено с около 20 минути.
Янсонс, който оглавява БРСО от 2003 г., помоли британския си колега Даниел Хардинг да го представлява на три концерта миналата седмица. През лятото Янсонс трябваше да се въздържа от участие във Фестивала в Залцбург и „BBC Proms“ според медицински указания. Според БРСО той е взел “регенерационна почивка” от юни до август. Според уебсайта му диригентът, който миналата година удължи договора си до 2024 г., трябва да се върне на международната сцена в началото на 2020 г. На 17 януари той ще дирижира благотворителния концерт на БРСО за „Зюддойче Цайтунг“ с пианиста Игор Левит в Мюнхен. След това е предвидено кратко турне в Испания.
Подновеното заболяване на Янсонс обаче трябва да подхрани дискусиите, които продължават от известно време. Въпросът е дали диригентът все още издържа на напрежението в дейността си.
(край на превода)
До края на тази статия за диригента Марис Янсонс ще дам някои съобщения относно смъртта му, отразени в медии на Запад:
Портал „ВR Klassik“
Bis zu seinem Tod 2019 hat Mariss Jansons als fünfter Chefdirigent das Symphonieorchester und den Chor des Bayerischen Rundfunks 16 Jahre lang nachhaltig geprägt. Das diskografische Erbe dieser außerordentlich fruchtbaren Ära ist am 5. November 2021 bei unserem hauseigenen Label BR-KLASSIK auf 70 Discs gebündelt erschienen. “Mariss Jansons – The Edition” bietet in einer repräsentativen Box überwiegend Live-Mitschnitte aus München, Wien, Tokio oder New York und dokumentiert ein bemerkenswert breites Repertoire. Erstmals liegen nun vollständige Zyklen der Symphonien von Beethoven, Brahms und Mahler mit Jansons und dem BRSO auf CD vor.
…..
Превод:
Портал „БР Класика“
МАРИС ЯНСОНС
До смъртта си през 2019 г. Марис Янсонс имаше трайно влияние върху Симфоничния оркестър и хор на Баварското радио като 5-ти главен диригент в продължение на 16 години. Дискографското наследство от тази изключително плодотворна ера беше издадено на 5 ноември 2021 г. на 70 диска от нашия вътрешен лейбъл BR-KLASSIK.
“Mariss Jansons – The Edition” предлага записи на живо от Мюнхен, Виена, Токио или Ню Йорк в представителна кутия и документира забележително широк репертоар. Пълните цикли от симфониите на Бетовен, Брамс и Малер с Янсонс и БРСО вече са налични на компактдискове за първи път.
(край на превода)
И накрая – последната информация:
Портал „Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks“
MARISS JANSONS †
Mariss Jansons gilt als eine der herausragendsten Podiumspersönlichkeiten unserer Zeit. 1943 in Riga als Sohn des Dirigenten Arvīds Jansons geboren, schloss er seine musikalische Ausbildung (Violine, Klavier, Dirigieren) am Leningrader Konservatorium mit Auszeichnung ab. Danach studierte er in Wien bei Hans Swarowsky und in Salzburg bei Herbert von Karajan.
1971 gewann er einen Preis beim Dirigierwettbewerb der „Herbert-von-Karajan-Stiftung“ in Berlin. Im selben Jahr machte ihn Evgeny Mravinsky zu seinem Assistenten bei den Leningrader Philharmonikern, den heutigen St. Petersburger Philharmonikern. Diesem Orchester blieb er bis 1999 als regelmäßiger Dirigent eng verbunden.
DIRIGENT DER GROSSEN ORCHESTER
Von 1979 bis 2000 setzte Mariss Jansons Maßstäbe als Chefdirigent der Osloer Philharmoniker, die er zu einem internationalen Spitzenorchester formte. Außerdem war er Erster Gastdirigent des London Philharmonic Orchestra (1992-1997) und Musikdirektor des Pittsburgh Symphony Orchestra (1997-2004).
Seit 2003 ist Mariss Jansons Chefdirigent des Symphonieorchesters des Bayerischen Rundfunks (BRSO). Im Herbst 2004 übernahm er zudem den Posten des Chefdirigenten des Koninklijk Concertgebouworkest in Amsterdam. Neben seinen beiden Stammorchestern arbeitete er regelmäßig mit den Berliner und Wiener Philharmonikern zusammen. Ende April 2014 kündigte Jansons an, seinen Vertrag beim Concertgebouworkest zum Ende der Saison 2014/15 auslaufen zu lassen. Sein Vertrag beim Chor und Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks hätte bis 2024 laufen sollen.
GASTKONZERTE & ON TOUR
Mariss Jansons gastierte mit dem BRSO und dem Koninklijk Concertgebouworkest in praktisch allen Musikhauptstädten und Festivalstädten der Welt. Die erste gemeinsame Tournee mit dem Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks nach China und Japan fand im Herbst 2005 statt. Die Konzerte wurden von der japanischen Presse mit der Auszeichnung „Beste Konzerte der Saison“ gefeiert. 2012 kürte die Gesellschaft japanischer Musikjournalisten den Zyklus aller Beethoven-Symphonien, die er mit dem BRSO aufführte, zu den besten Konzerten ausländischer Musiker in Japan in diesem Jahr. Regelmässig treten das BRSO und Mariss Jansons als Orchestra in Residence bei den Osterfestspielen in Luzern auf.
JUGEND & BILDUNG
Die Zusammenarbeit und Arbeit mit jungen Musikern hat für Mariss Jansons einen besonderen Stellenwert. Er dirigierte das Gustav Mahler Jugendorchester auf Europatournee und arbeitete mit dem „Attersee Institute Orchestra“ zusammen, mit dem er bei den Salzburger Festspielen aufgetreten ist. In München konzertierte er regelmäßig mit verschiedenen bayerischen Jugendorchestern und mit der Akademie des Symphonieorchesters des Bayerischen Rundfunks.
PREISGEKRÖNTE AUFNAHMEN
Die zahlreichen CD- und DVD-Aufnahmen, die Mariss Jansons bis heute mit dem Chor und Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks gemacht hat, dokumentieren sein breitgefächertes Repertoire: So hat er 2005 seine Gesamteinspielung aller Symphonien von Schostakowitsch abgeschlossen, bei der verschiedene Orchester mitwirkten beteiligt war und vom BRSO abgeschlossen wurde. Im Februar 2006 gewann seine Einspielung der 13. Sinfonie einen GRAMMY in der Kategorie „Best Orchestral Performance“. Die im Sommer 2006 erschienene Box mit allen Sinfonien wurde mehrfach ausgezeichnet. Der ECHO Klassik ehrte Mariss Jansons 2007 als „Dirigent des Jahres“ und 2008 seine Einspielung von Béla Bartoks „Concerto for Orchestra“ und „A csodolátos mandarin“ (Der wunderbare Mandarin) sowie der Suite Nr. 2 aus Ravels „Daphnis et Chloé“ erhielt die Auszeichnung, „Beste Aufnahme des Jahres“. Das Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks unter der Leitung von Jansons wurde für die Einspielung von Bruckners 7. Sinfonie beim ECHO-Klassik 2010 als „Orchester des Jahres“ ausgezeichnet.
EIN REICHTUM HOHER EHREN
Die Liste der gesamten Auszeichnungen von Mariss Jansons ist lang und spiegelt seine Verdienste um Kultur und Kunst wider. Unter diesen erhielt er den norwegischen „Königlichen Verdienstorden“, das österreichische „Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst“, die „Drei Sterne“-Medaille der Republik Lettland und den bayerischen „Maximiliansorden“. 2013 wurde ihm das Bundesverdienstkreuz 1Class“ wurde zum „Ritter des Löwen der Niederlande“ ernannt und zum „Commandeur des Arts et des Lettres“, der höchsten Kulturauszeichnung der Französischen Republik, ernannt. Für sein Lebenswerk wurde Mariss Jansons mit dem „Latvian Great Music Award“, der wichtigsten künstlerischen Anerkennung des Landes, geehrt. Im November 2017 wurde dem lettischen Dirigenten Mariss Jansons eine der höchsten Auszeichnungen der klassischen Musik, die Goldmedaille der Royal Philharmonic Society, verliehen. Er wurde der 104. Preisträger seit der Gründung der Medaille im Jahr 1870. Im März 2018 erhielt Mariss Jansons den Léonie-Sonning-Musikpreis, Dänemarks höchste Musikauszeichnung. Die Ehrenmitgliedschaft der Wiener Philharmoniker wurde ihm im Juni 2018 bei seiner 110. Dirigierung dieses Orchesters verliehen. Zuvor erhielten unter anderem Seiji Ozawa, Georges Prêtre, Leonard Bernstein und Nikolaus Harnoncourt diese Auszeichnung. Bei den Salzburger Festspielen 2018 wurde er mit der Festspielbrosche mit Rubinen ausgezeichnet. Im Rahmen der Salzburger Osterfestspiele 2019 erhielt Mariss Jansons den Herbert-von-Karajan-Preis.
Sein letztes Konzert mit dem BRSO dirigierte Mariss Jansons am 8. November 2019 in der Carnegie Hall in New York. Nur wenige Wochen später, am 1. Dezember 2019, verstarb Mariss Jansons im Alter von 76 Jahren in St. Petersburg.
(край на цитата)
Превод:
Портал “Симфоничен оркестър на Баварското радио”
МАРИС ЯНСОНС †
Марис Янсонс се смята за една от най-забележителните личности на нашето време като диригент. Роден в Рига през 1943 г. като син на диригента Арвидс Янсонс, той завършва музикалното си образование (цигулка, пиано, дирижиране) в Ленинградската консерватория с отличие. След това учи във Виена при Ханс Сваровски и в Залцбург при Херберт фон Караян.
През 1971 г. печели награда в диригентския конкурс на фондация „Херберт фон Караян“ в Берлин. През същата година Евгений Мравински го прави свой асистент в Ленинградската филхармония, сега Санкт Петербургска филхармония. Той остава тясно свързан с този оркестър като редовен диригент до 1999 г.
ДИРИГЕНТ НА ГОЛЕМИ ОРКЕСТРИ
От 1979 г. до 2000 г. Марис Янсонс налага стандарти като главен диригент на Филхармонията на Осло, която той формира в топ международен оркестър. Бил е и главен гост-диригент на Лондонския филхармоничен оркестър (1992-1997) и музикален директор на Питсбъргския симфоничен оркестър (1997-2004).
Марис Янсонс е главен диригент на Симфоничния оркестър на Баварското радио (БРСО) от 2003 г. През есента на 2004 г. той поема и поста главен диригент на „Koninklijk Concertgebouworkest“ в Амстердам. Освен с двата си редовни оркестъра, той редовно работи с Берлинската и Виенската филхармония. В края на април 2014 г. Янсонс обяви, че договорът му с „Concertgebouworkest“ изтича в края на сезон 2014/15. Договорът му с Хора и Симфоничния оркестър на Баварското радио трябваше да е до 2024 г.
КОНЦЕРТИ КАТО ГОСТУВАЩ ДИРИГЕНТ И ТУРНЕТА
Марис Янсонс е гостувал с БРСО и „Koninklijk Concertgebouworkest“ в почти всяка музикална столица и фестивален град в света. Първото съвместно турне със Симфоничния оркестър на Баварското радио в Китай и Япония се състоя през есента на 2005 г. Концертите бяха оценени от японската преса с наградата “Най-добри концерти на сезона”. През 2012 г. Дружеството на японските музикални журналисти определи цикъла от всички симфонии на Бетовен, които той изпълнява с БРСО, като най-добрите концерти на чуждестранни музиканти в Япония през тази година. БРСО и Марис Янсонс се появяват редовно като „Orchestra in Residence“ на Великденския фестивал в Люцерн.
МЛАДЕЖКИ ГОДИНИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Сътрудничеството и работата с млади музиканти е от особено значение за Марис Янсонс. Той дирижира Младежкия оркестър на името на Густав Малер на европейско турне и работи с оркестъра „Attersee Institute Orchestra“, с който участва на Фестивала в Залцбург. В Мюнхен той изнася концерти редовно с различни баварски младежки оркестри и със Симфоничния оркестър на Академията на Баварското радио.
НАГРАЖДАВАНИ ЗАПИСИ
Многобройните CD и DVD записи, които Марис Янсонс е направил до момента с Хора и Симфоничния оркестър на Баварското радио, документират неговия широк репертоар: през 2005 г. той завършва пълния си запис на всички симфонии на Шостакович, в които участват различни оркестри и е завършен от БРСО. През февруари 2006 г. неговият запис на Симфония № 13 печели „ГРАМИ“ в категорията за най-добро оркестрово изпълнение. Боксът (кутия) с всички симфонии, издаден през лятото на 2006 г., получи няколко награди. „ECHO Klassik“ отличи Марис Янсонс през 2007 г. като „Диригент на годината“, а през 2008 г. неговият запис на „Концерт за оркестър“ от Бела Барток и „A csodolátos mandarin“ (Прекрасният мандарин), както и сюита № 2 от „Концертът за оркестър“ на Равел „Дафнис и Хлоя” получиха наградата “Най-добър запис на годината”. Симфоничният оркестър на Баварското радио, дирижиран от Янсонс, беше награден с “Оркестър на годината” с „ECHO Klassik 2010“ за записа на 7-та симфония на Брукнер.
БОГАТСТВО ОТ ВИСОКИ ОТЛИЧИЯ
Списъкът с всички награди на Марис Янсонс е дълъг и отразява неговия принос към културата и изкуството. Сред тях той получава норвежкия „Кралски орден за заслуги“, австрийския „Почетен кръст за наука и изкуство“, медала „Три звезди“ на Република Латвия и баварския „Орден на Максимилиан“.
През 2013 г. той е награден с „Федерален кръст за заслуги 1-ва степен“, получава званието „Рицар на лъвския орден на Нидерландия“ и е отличéн като „Commander des Arts et des Lettres“, най-високото културно отличие на Френската република. За цялостната дейност в живота си Марис Янсонс беше удостоен с „Великата латвийска музикална награда“, най-важното артистично признание в страната. През ноември 2017 г. латвийският диригент Марис Янсонс беше удостоен с една от най-високите награди в класическата музика – „Златния медал на Кралското филхармонично дружество“. Той стана 104-ият носител на медала от учредяването му през 1870 г. През март 2018 г. Марис Янсонс получи музикалната награда „Léonie Sonning“, най-високото музикално отличие в Дания. Той стана почетен член на Виенската филхармония през юни 2018 г., когато дирижира този оркестър за 110-и път. Предишни лауреати включват Сейджи Озава, Жорж Претр, Ленард Бърнстейн и Николаус Арнонкур. На фестивала в Залцбург през 2018 г. е награден с фестивална брошка с рубини. Марис Янсонс получи наградата „Херберт фон Караян“ на Великденския фестивал в Залцбург през 2019 г.
Марис Янсонс дирижира последния си концерт с БРСО на 8 ноември 2019 г. в „Карнеги хол“ в Ню Йорк. Само няколко седмици по-късно, на 1 декември 2019 г. той почина в Санкт Петербург на 76-годишна възраст.
(край на превода)
Нека днес на 14 януари 2023 г. почетем 80 години от рождението на знаменития диригент Марис Янсонс на днешния ден през 1943 г., който не можа да отпразнува този юбилей – той се помина на 1 декември 2019 г.
Мира на праха му!
……
Mariss Jansons 1943 – 2019
´´´´´´
BRSO: Mariss Jansons probt die 4. Symphonie von J. Brahms
´´´´´´
Mariss Jansons probt Tschaikowsky Symphonie Nr. 6
´´´´
BRSO: Mariss Jansons – His last concert
´
´´´´