99 години от рождението на тенора Венко Венков
Драги приятели на оперната музика, днес на 15 август 2020 г. пиша за пръв път статия за един български певец-тенор, който никога не е имал изяви на родна сцена по простата причина, че е получил музикалното си образование в чужбина и цялата му кариера се е развила там – никога не е идвал за изяви в родината си. Това е тенорът Венко Венков (1921-1992), който е по-голям брат на легендарния вече тенор Спас Венков (1928-2013), за който се знае далеч повече и за когото вече съм писал статии до сега във връзка с негов рожден ден.
Фактически Венко Венков не е роден на 15 август, а на 17 август през 1921 г., но понеже днес на 15 август нямам дата за оперна история, а на 17 август имам и друга предвидена статия, реших именно днес да пиша за този ЗБГ (Забравен Български Глас – по моята терминология), който фактически не е забравен, а е по-точно непознат. Единствено тези оперни любители, които знаят повече за Спас Венков, са чували за това, че има и друг певец Венков – това е тенорът Венко Венков – брат на Спас Венков. .
Веднага трябва да добавя, че аз знаех доста неща за Спас Венков, тъй като писах вече няколко пъти от 2013 г. до сега статии за него. Чел съм при моите проучвания в източниците и за брат му Венко, но никога не съм се задълбочавал в подробности. Сега реших да напиша статия и за него – независимо че Венко Венков не е имал изяви в България, това няма значение – той е българин, също роден във Велико Търново, разликата е в това, че Венко Венков около началото на Втората световна война заминава за Австрия да следва, и то не музика, а финансови науки, но после получава и музикално образование във Виена и се отдава изцяло на музикалното изкуство.
Както ще видим по-долу, той стартира забележителна оперна и концертна кариера преди всичко във Виенската държавна опера, където в интервала от 23 ноември 1943 г. до 21 април 1956 г. има общо 401 изяви в 28 различни опери и оперети. При това голяма част от тия изяви са все главни роли в опери и оперети от Верди, Пучини, Доницети, Маскани, Гуно, Йохан Щраус и други. Нека дам само най-важните му участия там – с голям брой изяви, по-късно в статията ще се спра на подробности. Цитирам в произволен ред (данни на немски език):
Turiddu | 27 Vorstellungen | 18.10.1947–20.06.1953
Ernesto | 12 Vorstellungen | 24.11.1945–02.04.1946
Guido Lorenzo | 66 Vorstellungen | 27.12.1948–09.04.1953
Faust | 12 Vorstellungen | 27.06.1948–13.12.1954
Rodolfo | 62 Vorstellungen | 21.01.1944–03.05.1953
Alfredo Germont | 33 Vorstellungen | 12.03.1947–21.12.1951
B.F. Pinkerton | 54 Vorstellungen | 20.06.1945–06.12.1954
Cassio | 33 Vorstellungen | 21.12.1945–12.05.1953
RIGOLETTO
Der Herzog von Mantua | 21 Vorstellungen | 10.05.1946–09.03.1952
Mario Cavaradossi | 22 Vorstellungen | 31.07.1945–20.03.1951
Gustaf III. | 28 Vorstellungen | 13.12.1946–21.04.1956
(край на цитата)
Виждате ли какъв голям брой участия – аз се съмнявам дали има друг български оперен певец или певица с ТАКЪВ ГОЛЯМ БРОЙ УЧАСТИЯ НА сцената на Виенската държавна опера – 62 пъти Родолфо, 33 пъти Алфред, 54 пъти Пинкертон, 33 пъти Касио, 21 пъти Херцогът, 22 пъти Каварадоси, 28 пъти Густаф Трети, 66 пъти Гвидо Лоренцо – рекорден брой участия в тази прекрасна оперета от Йохан Щраус, която много често се играе във Виенската държавна опера.
Къде е парадоксът – нищо по този въпрос не е писано в България. Защо ли? И аз не знам. Преди 1989 г. не се пишеше много за такива артисти, които са заминали за чужбина, и то на Запад, и са „забравили да се върнат“, но след това – в годините на „демокрацията“ защо това не е станало?
Нямам отговор, но все пак искам веднага да отбележа, че за Венко Венков има малка Уикипедия-страница на български език – някой любител се е сетил да направи това и браво за идеята. Тя не е пълна, даже там не се споменава кога той се е поминал, пише че е на 99 години, което не е вярно – Венко Венков почина през 1992 г. Все пак написаното е достатъчно да научим нещо повече за него. Веднага трябва да добавя, че друга информация на кирилица няма за Венко Венков. Ето защо цитирам тази Уикипедия-страница:
Венко Спасов Венков е български оперен певец тенор, роден през 1921 г. в град Велико Търново (на 99 години). Бащата е търговец-манифактурист, изселил се от село Лесичарка след края на Първата световна война. Венко е наследил търговските и певчески наклонности от дядо си.
По време на Втората световна война учи финанси във Виена (Австрия). По препоръка на наши оперни певци на 19-годишна възраст започва да учи оперно пеене при известните педагожки Марта Бисман и Анна Бермилзенбург. За година и половина вече има школуван глас и няколко оперни партии. При представянето му на главния диригент на Виенската държавна опера Карл Бьом му предлагат да подпишат договор. Назначен за редовен солист на театъра с най-високата заплата за онова време.
След Втората световна война, през 1946 г. Венко Венков получава австрийско поданство и продължава да жъне нови успехи на сцената на Виенската опера. Като водещ тенор участва в постановките на „Риголето“, „Травиата“, „Трубадур“, „Мадам Бътерфлай“, „Манон Леско“, „Турандот“ и „Селска чест“. През 1952 г. на откритата сцена на „Арена ди Верона“ участва в премиерата на „Турандот“. По негова молба по време на представлението е издигнат българския трибагреник. През 1953 г. е удостоен с титлата „Камерзенгер на Австрия“.
Според историка на Виенската държавна опера Марсел Прави, Венко Спасов Венков е най-младият тенор, стъпил на нейната сцена, когато е само на 20 години.
(край на цитата)
Като прочетох тия дни горните редове, направо се възхитих – при премиерата на „Турандот“, по негова молба по време на представлението е издигнат българския трибагреник! Добре, нямаше ли поне един български журналист през 1952 г. в Италия, който да отрази това в българска медия? По това време аз бях първа година студент в София, не съм чувал нищо за Венко Венков и тази му високо патриотична изява със знамето. Ясно защо – учил на Запад и останал там – клеймото, което се залепваше почти зад всеки оперен артист с такава участ. Имаме достатъчно примери, като почнем от Рафаел Арие и Никола Таджер, преминем през Антон Дяков, Любомир Вишегонов и стигнем сега до Венко Венков – само няколко имена като пример.
Както писах вече, няма на български език други източници за информация относно Венко Венков.
На латиница има също не много сведения, но в прочутия „Речник на певците“ от Kutsch & Riemens – изданието от 1997 г. (тогава Венко Венов вече е починал), се дава известна информация за него. Цитирам първо в оригинал, после ще дам мой превод:
Wenkoff, Wenko – Тenor (17.08.1921-12.05.1992)
Er war ein Bruder des bekannten bulgarischen Tenors Spas Wenkoff (23.09.1928-12.08.2013) und erhielt seine Ausbildung an der Wiener Musikakademie. 1943-44 war er an der Staatsoper Wien engagiert. Nach dem Ende des Zweiten Weltkrieges wirkte er 1947-54 und noch bis 1957 als Gast an der Wiener Volksoper. Bis 1958 gehörte er auch dem Ensemble des Stadttheaters von Basel an. Er gastierte am Opernhaus von Graz (1942), in Düsseldorf (1951) und Hannover (1953), am Teatro Liceo Barcelona (1955) und an der Oper von Monte Carlo (1955). Sein Repertoire enthielt vor allem Partien aus dem italienischen Fach, darunter den Rodolfo in Puccinis “La Bohème”, den Alfredo in “La Traviata”, den Herzog im “Rigoletto”, den Riccardo in Verdis “Ballo in maschera”, den Ernesto im “Don Pasquale” von Donizetti und den Kalaf in Puccinis “Turandot”. Erfolgreiche Konzertauftritte rundeten die Karriere des Sängers ab.Schallplatten: Archivaufnahmen aus der Wiener Staatsoper auf Koch/ Schwann (Jüngling in “Die Frau ohne Schatten” von R.Strauss).
(край на цитата)
Превод: Венко Венков е тенор, роден на 17 август 1921 г., починал на 12 май 1992 г.
Той е брат на известния български тенор Спас Венков (23.09.1928-12.08.2013) и получава своето музикално обучение във Виенската музикална академия. През годините 1943-1944 той е ангажиран във Виенската държавна опера. След края на Втората световна война има участия през годините 1947-1954 и още до 1957 г. на сцената на Виенската народна опера. До 1958 г. Венко Венков е член на ансамбъла на Градския театър в Базел. Той гостува в Оперния театър в Грац (1942), в Дюселдорф (1951) и Хановер (1953), в „Teatro Liceo“ в Барселона (1955) и в Оперния театър в Монте Карло (1955).
Неговият репертор съдържа преди всичко роли в опери от италиански композитори, като Рудолфо в „Бохеми“ от Пучини, Алфред в „Травиата“, Херцогът в „Риголето“, Рикардо в „Бал с маски“ от Верди, Ернесто в „Дон Паскуале“ от Доницети и Калаф в „Турандот“ от Пучини.
Кариерата на певеца се съпровожда и от успешни концертни участия.
Музикални записи върху грамофонни плочи: Архивни записи от Виенската държавна опера, издадени от фирма Koch/ Schwann (Младежът в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус).
(край на превода)
В последната част от моята статия за Венко Венков ще дам подробности по неговата кариера във Виенската държавна опера – всички негови участия там, както и съставите на ансамблите при дебюта и при последната му изява. Също така ще цитирам и някои от съставите при други негови участия в главни роли:
Vorstellungen mit Wenko Wenkoff – Wiener Staatsoper
Ein italienischer Tenor | 6 Vorstellungen | 29.03.1944–12.06.1951
Turiddu | 27 Vorstellungen | 18.10.1947–20.06.1953
DER JAHRMARKT VON SORÓTSCHINTZI
Gritzko | 7 Vorstellungen | 28.06.1950–13.10.1950
Ein Sänger | 9 Vorstellungen | 27.01.1944–05.03.1952
Stimme eines Jünglings | 3 Vorstellungen | 23.11.1943–13.06.1944
François Lorand | 4 Vorstellungen | 24.11.1950–02.02.1951
DIE LUSTIGEN WEIBER VON WINDSOR
Fenton | 6 Vorstellungen | 23.11.1948–25.02.1950
Graf von Bosco | 8 Vorstellungen | 20.04.1948–14.11.1949
Hans | 17 Vorstellungen | 04.01.1952–02.02.1953
Don Carlos | 2 Vorstellungen | 26.09.1954–01.11.1954
Ernesto | 12 Vorstellungen | 24.11.1945–02.04.1946
Guido Lorenzo | 66 Vorstellungen | 27.12.1948–09.04.1953
Faust | 12 Vorstellungen | 27.06.1948–13.12.1954
Wladimir Igorewitsch | 2 Vorstellungen | 24.09.1949–02.10.1949
Rinuccio | 13 Vorstellungen | 01.02.1949–07.11.1950
Octavio | 2 Vorstellungen | 31.01.1952–07.02.1952
Manrico | 1 Vorstellung | 30.04.1953
Štewa Buryja | 3 Vorstellungen | 15.03.1948–31.03.1948
Rodolfo | 62 Vorstellungen | 21.01.1944–03.05.1953
Johnson | 3 Vorstellungen | 07.11.1952–25.11.1952
Alfredo Germont | 33 Vorstellungen | 12.03.1947–21.12.1951
B.F. Pinkerton | 54 Vorstellungen | 20.06.1945–06.12.1954
Cassio | 33 Vorstellungen | 21.12.1945–12.05.1953
Dandini von Grosseto | 2 Vorstellungen | 29.01.1944–04.02.1944
Fünf Kapellsänger von St. Maria Maggiore | 3 Vorstellungen | 29.01.1944–05.05.1944
RIGOLETTO
Der Herzog von Mantua | 21 Vorstellungen | 10.05.1946–09.03.1952
Mario Cavaradossi | 22 Vorstellungen | 31.07.1945–20.03.1951
Calaf | 2 Vorstellungen | 07.04.1953–07.09.1954
Gustaf III. | 28 Vorstellungen | 13.12.1946–21.04.1956
(край на цитата)
Общият брой на изявите на Венко Венков във Виенската държавна опера е огромен: 401 изяви в 28 различни опери и оперети в интервала 23 ноември 1943 г. до 21 април 1956 г.
Дебют в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус:
BESETZUNG | 23.11.1943
| Dirigent | Karl Böhm |
|---|---|
| Der Kaiser | Torsten Ralf |
| Die Kaiserin | Hilde Konetzni |
| Die Amme | Elisabeth Höngen |
| Geisterbote | Herbert Alsen |
| Ein Hüter der Schwelle des Tempels | Emmy Loose |
| Stimme eines Jünglings | WENKO WENKOFF |
| Die Stimme des Falken | Else Böttcher |
| Eine Stimme von oben | Melanie Frutschnigg |
| Barak, der Färber | Josef Herrmann |
| Färberin | Else Schulz |
| Der Einäugige | Georg Monthy |
| Der Einarmige | Marjan Rus |
| Der Bucklige |
William
Wernigk
|
´´´´´´
Последна изява в „Бал с маски“ от Верди:
BESETZUNG | 21.04.1956
| Dirigent | Michael Gielen |
|---|---|
| Regie | Erich von Wymetal |
| Bühnenbilder | Walter Hoesslin |
| Einstudierung der Chöre | Richard Rossmayer |
| Gustaf III. | WENKO WENKOFF |
| René Ankarström | Eberhard Waechter |
| Amelia | Gré Brouwenstijn |
| Ulrica | Elisabeth Höngen |
| Oscar | Wilma Lipp |
| Samuel/Graf Horn/Hastings | Franz Bierbach |
| Tom/Graf Warting/Berkley | Herbert Alsen |
| Christian | Duncan MacLeod |
| Ein Richter/Ein Oberrichter | Erich Majkut |
| Ein Diener Amelias | Fritz Sperlbauer |
…..
Други главни роли:
Дон Карлос в „Дон Карлос“ от Верди:
BESETZUNG | 26.09.1954
| Musikalische Leitung | Berislav Klobučar |
|---|---|
| Regie | Josef Witt |
| Bühnenbilder | Walter Hoesslin |
| Kostüme | Elli Rolf |
| Philipp II | Dezső Ernster |
| Elisabeth von Valois | Hilde Zadek |
| Don Carlos | WENKO WENKOFF |
| Der Großinquisitor des Königreichs | Alfred Jerger |
| Ein Mönch (Kaiser Karl V.) | Herbert Alsen |
| Prinzessin Eboli | Elisabeth Höngen |
| Gräfin Aremberg | Dorothea Frass |
| Tebaldo | Liselotte Maikl |
| Rodrigo Marquis von Posa | Hans Braun |
| Graf von Lerma | Hans Schweiger |
| Stimme vom Himmel | Liselotte Maikl |
……
Фауст във „Фауст“ от Гуно (последна изява от всичко 12 изяви в тази опера):
BESETZUNG | 13.12.1954
| Musikalische Leitung | Felix Prohaska |
|---|---|
| Inszenierung | Kálmán von Nádasdy |
| Bühnenbilder | Walter Hoesslin |
| Choreographie | Erika Hanka |
| Kostüme | Elli Rolf |
| Faust | WENKO WENKOFF |
| Méphistophélès | Ludwig Hofmann |
| Valentin | Eberhard Waechter |
| Brander | Erich Kaufmann |
| Marguerite | Esther Réthy |
| Siébel | Henny Herze |
| Marthe | Rosette Anday |
…….
Манрико в „Трубадур“ от Верди – заедно с Люба Велич (Леонора) и Любомир Панчев – трима българи в състава!
BESETZUNG | 30.04.1953
| Musik | Giuseppe Verdi |
|---|---|
| Musikalische Leitung | Wilhelm Loibner |
| Inszenierung | Oscar Fritz Schuh |
| Bühnenbild und Kostüme | Stefan Hlawa |
| Graf von Luna | Theo Baylé |
| Leonora | LJUBA WELITSCH |
| Azucena | Margarete Klose |
| Manrico | WENKO WENKOFF |
| Ferrando | Adolf Vogel |
| Inès | Berta Seidl |
| Ruiz | Erich Majkut |
| Un vecchio zingaro | LJUBOMIR PANTSCHEFF |
| Un messo | Hans Schweiger |
….
Родолфо в „Бохеми“ от Пучини – заедно с Люба Велич (Мюзета) – последна изява от всичко 62 пъти в ролята на Родолфо в периода 1944-1953 г.:
BESETZUNG | 03.05.1953
| Musik | Giacomo Puccini |
|---|---|
| Dirigent | Heinrich Hollreiser |
| Regie | Josef Gielen |
| Bühne | Stefan Hlawa |
| Kostüme | Erni Kniepert |
| Rodolfo | WENKO WENKOFF |
| Schaunard | Harald Pröglhöf |
| Marcello | Theo Baylé |
| Colline | Ludwig Hofmann |
| Benoit | Alfred Jerger |
| Mimì | Carla / Dragica Martinis |
| Musetta | LJUBA WELITSCH |
| Alcindoro | Alfred Muzzarelli |
| Parpignol | Fritz Sperlbauer |
| Sergeant der Zollwache | Wilhelm Leninger |
| Zollwächter | Otto Vajda |
| Obstverkäufer | Wolfgang Daucha |
…..
Алфред Жермон в „Травиата“ от Верди – заедно с Елизабет Шварцкопф (Виолета) и Джузепе Тадеи (Жорж Жермон):
BESETZUNG | 12.03.1947
| Dirigent | Karl Etti |
|---|---|
| Regie | Oscar Fritz Schuh |
| Bühne | Robert Kautsky |
| Kostüme | Erni Kniepert |
| Violetta Valéry | Elisabeth Schwarzkopf |
| Flora Bervoix | Jarmila Barton |
| Annina | Alice Ostrowsky |
| Alfredo Germont | WENKO WENKOFF |
| Giorgio Germont | Giuseppe Taddei |
| Gaston | Peter Klein |
| Baron Douphol | Alfred Jerger |
| Marquis d’Obigny | Hans Braun |
| Doktor Grenvil | Marjan Rus |
| Giuseppe | Erich Majkut |
| Ein Diener bei Flora | Erich Majkut |
| Kommissionär | Ljubomir Pantscheff |
…..
Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини – заедно с Лиза делла Каза (Чо Чо Сан):
BESETZUNG | 22.01.1949
| Musik | Giacomo Puccini |
|---|---|
| Libretto | Luigi Illica, Giuseppe Giacosa |
| nach | John L. Long, David Belasco |
| Deutsche Übersetzung | Alfred Brüggemann |
| Musikalische Leitung | Otto Ackermann |
| Spielleitung | Erich von Wymetal |
| Cio-Cio-San | Lisa Della Casa |
| Suzuki | Sieglinde Wagner |
| Kate Pinkerton | Maria Schober |
| B.F. Pinkerton | WENKO WENKOFF |
| Goro | August Jaresch |
| Sharpless | Walter Höfermayer |
| Der Fürst Yamadori | Hans Schweiger |
| Onkel Bonze | Erich Kaufmann |
| Der kaiserliche Kommissär | Emil Siegert |
| Der Standesbeamte | Rudolf Müller-Makart |
| Die Mutter Cio-Cio-Sans | Stefanie Leverenz |
| Die Base | Antonie Matzinger |
| Yakusidé | Hans Marischler |
……
Каварадоси в „Тоска“ от Пучини – заедно с Мария Немет (Тоска), Анджелоти е Любомир Панчев:
BESETZUNG | 19.03.1946
| Musik | Giacomo Puccini |
|---|---|
| Musikalische Leitung | Wilhelm Loibner |
| Regie | Alfred Jerger |
| Floria Tosca | Maria Németh |
| Mario Cavaradossi | WENKO WENKOFF |
| Baron Scarpia | Alfred Jerger |
| Cesare Angelotti | Ljubomir Pantscheff |
| Der Mesner | Viktor Madin |
| Spoletta | Maximilian Willimsky |
| Sciaronne | Emil Siegert |
| Roberti | Fritz / Friedrich Birkmeyer |
| Ein Schließer | Erich Bierbach |
| Ein Hirt | Olga Levko-Antosch |
(край на цитатите)
Накрая нека обърна внимание и на това, че в медиите на латиница има доста снимки на Венко Венков, също и от негови оперни участия, някои от които ще поместя.
Нека днес на 15 август 2020 г. почетем 99 години от рождението на 17 август 1921 г. на тенора Венко Венков, оставил светла диря в музикалната история на Виенската държавна опера, но напълно непознат за българската музикална общественост и почитателите на оперното изкуство в България. Дано през следващата 2021 г. във връзка със 100 години от рождението му съответните органи в родината му се сетят да обърнат внимание за тази кръгла годишнина …
Мир на праха му!
…..