Днес е рождения ден на мецосопрана от Италия Федора Барбиери
Драги приятели на оперната музика, днес на 4 юни 2020 г. наново пиша за първи път статия за една много известна оперна певица от миналия век – мецосопранът от Италия Федора Барбиери (Fedora Barbieri), родена на днешния ден точно преди 100 години – на 4 юни 1920 г. В продължение на дълги години тази голяма артистка остава активна на сцената – вече като 80-годишна на 3 ноември 2000 г. тя се сбогува с оперната сцена в една от най-добрите си роли – Лучия, майката на Туриду в „Селска чест“ от Маскани. Това става при много тържествена обстановка в „Teatro Comunale“ във Флоренция, след 60 години активна дейност и 109 изиграни роли!
Това че днес пиша за пръв път статия за Федора Барбиери се дължи на факта, че тя е родена в ден, когато обикновено не съм тук в Германия, където пиша моите „оперни истории“, също както беше вчера при Фредерика фон Стаде.
Искам веднага да отбележа, че във връзка със 100 години от рождението на Федора Барбиери медиите тук в Германия и особено в Италия отдават заслужено внимание на тази гранддама на оперното изкуство. Тия дни се информирах в Интернет и открих десетки статии и линкове към радио- и телевизионни предавания, посветени на юбилея на Федора Барбиери. Имаше 2-3 източника от Италия – големи по размер статии, с много снимки и видеа от нейни изпълнения, така че любопитните слушатели и читатели веднага могат да слушат тези изпълнения, а не да търсят примерно в Ю Тюб.
От информациите на немски език ми хареса едно предаване на канала SWR2 – радиопредавателят на Югозападното немско радио, който излъчва класическа музика. Там е дадена програмата за това предаване на 7 юни – неделя, голям концерт, посветен на Федора Барбиери, съдържащ 20 нейни оперни и други изпълнения, заедно с оркестър или само в съпровод на пиано. Към програмата има и малко въведение, където се казват най-важните неща за певицата. Цитирам това увод:
Радио SWR2 (на 4 юни 2020, концерт на 7 юни 2020):
„100 Jahre alt wäre sie geworden, am 4. Juni 2020: Fedora Barbieri galt als die Grande Dame des italienischen Alt- und Mezzofachs: Unverwechselbar ihr dunkles Timbre, ihre bewegliche, ausdrucksvolle Stimme, ihre sprühende Bühnenpräsenz. Dabei hatte sie ursprünglich nie an eine Sängerinnenlaufbahn gedacht und wurde nur zufällig entdeckt. Nach wenigen Monaten Gesangsausbildung gewann sie einen Wettbewerb, startete schon bald eine beeindruckende, weltweite Karriere und überzeugte nach ihrem Rückzug von der Bühne auch als Opernregisseurin. Am 4. Juni wäre Fedora Barbieri 100 Jahre alt geworden“.
(край на цитата)
Превод: Федора Барбиери щеше да навърши 100 години на 4 юни 2020 г. Тя е считана за гранддама на италианските мецосопрани и алтистки. Нейният тъмен тембър не може да се сгреши с този на друга певица, както и нейният подвижен и изразителен глас, а сценичната й игра има искрящо излъчване. При това в началото тя не мисли изобщо за вокална кариера и е случайно открита. Само след няколко месеца гласово обучение тя печели вокален конкурс, започва една възходяща световна кариера, при която след приклюването й продължава дейността си като оперен режисьор. На 4 юни тя щеше да навърши 100 години“.
(край на превода)
А сега цитирам началото и края на списъка с нейни изпълнения, предвидени за този радиоконцерт на 7 юни 2020 г.:
Musikliste:
Gioacchino Rossini:
Arie der Isabella aus “L’Italiana in Algeri”
Fedora Barbieri
Orchester des Maggio Musicale Fiorentino
Leitung: Franco Capuana
Francesco Cavalli:
Affé, mi fate ridere aus “Xerxes”
Fedora Barbieri (Alt)
Dick Marzollo (Klavier)
Benedetto Marcello:
Quella fiamma ch m’accende
Fedora Barbieri (Alt)
Dick Marzollo (Klavier)
Giuseppe Verdi:
“Stride la vampa” aus “Il Trovatore”
Fedora Barbieri
RCA Orchester
Leitung: Renato Cellini
(…)
Luigi Cherubini:
Duett Neris-Medea aus “Medea”
Maria Callas
Fedora Barbieri
Orchester des Maggio Musicale Fiorentino
Leitung: Vittorio Gui
Alessandro Scarlatti:
Violette
Fedora Barbieri (Alt)
Dick Marzollo (Klavier)
Giuseppe Verdi:
Arie der Eboli “Nel giardin del bello”aus “Don Carlos”
Fedora Barbieri
Chor und Orchester des Maggio Musicale Fiorentino
Leitung: Antonino Votto
Camille Saint-Saëns:
Arie der Dalilah aus “Samson und Dalilah”
Fedora Barbieri
unbekanntes OrchesterSendung am So, 7.6.2020 15:05 Uhr, SWR2
(край на цитата)
Както споменах в началото, в Интернет има и няколко информации на италиански език, от които ми хареса една, към която давам линк, така че моите читатели ще имат възможност да се запознаят със съдържанието й, както и с изпълнения на Федора Барбиери:
След тези уводни бележки ще се спра на биографията и творческия път на днешната юбилярка:
Федора Барбиери (Fedora Barbieri) е мецосопран от Италия, родена на 4 юни 1920 г. в Триест, починала на 4 март 2003 г. във Флоренция.
В ранна възраст тя започва да учи пеене в Триест под ръководството на Федерико Бугамели (Federico Bugamelli) и Луиджи Тофоло (Luigi Toffolo). След няколко месеца Федора Барбиери печели стипендия, организирана от „Teatro Lirico“ във Флоренция, след което преминава да учи в училището „Maggio Musicale Fiorentino“ под ръководството на Джулия Тес (Giulia Tess).
Федора Барбиери дебютира с голям успех на 4 ноември 1940 г. в ролята на Фидалма в „Тайният брак“ от Доменико Чимароза на сцената на „Teatro comunale” във Флоренция. На следната вечер тя играе пак там в ролята на Азучена в „Трубадур“ по наложила се в последния момент необходимост – да замести певицата Джани Педерцини, която трябва да играе, но се е разболяла. Този факт е много важен за Федора Барбиери, защото й открива вратите на редица други оперни театри, не само в Италия, но и в други страни, а това я утвърждава в течение на следващите години като мецосопран и алт с особено големи успехи.
През 1941 г. тя играе в ролята на Дариола в премиерата на операта „Дон Хуан от Манара“ на Франко Алфано във „Maggio Musicale Fiorentino“. Участва в някои опери, които са почти неизвестни по онова време: „Il ritorno di Ulisse in patria“ (Флоренция 1942 г.) и „Орфей“ (Кремона 1942 г.) на Клаудио Монтеверди, „Flaminio“ от Джовани Батиста Перголези (Сиена 1943 г.).
Федора Барбиери пее за първи път в чужбина – в Полша през 1941 година. През 1942 г. дебютира в Миланската Скала в солова партия на Девета симфония от Бетовен, дирижирана от Виктор Де Сабата. Тя редовно играе в миланския театър от 1945 до 1968 г. в главни роли и отново през 80-те години в по-малки роли. През 1943 г. тя прави пауза, понеже встъпва в брак, но през следващата година отново се връща на сцената.
През 1950 г. е дебютът на Федора Барбиери на сцената на МЕТ в Ню Йорк, където тя има големи успехи в продъление на дълъг период – от 1950 до 1977 г., макар и с известни паузи. Общият брой на нейните изяви там е 96 – в най-различни роли.
Цитирам началото и края на тази голяма програма от 96 участия, дебют на 6 ноември 1950 г. в ролята на Еболи в „Дон Карлос“ от Верди, последна изява на 26 февруари 1977 г. в две роли от триптиха на Пучини – Принцесата в „Сестра Анджелика“ и Цита в „Джани Скики“:
| [Met Performance] CID:155000 New production Don Carlo {15} Metropolitan Opera House; 11/6/1950 Opening Night {66} Rudolf Bing, General Manager Debuts: Delia Rigal, Fedora Barbieri, Cesare Siepi, Lucine Amara, Margeret Webster, Rolf Gérard Telecast First performance of Rudolf Bing’s management Reviews Chapter: Rudolf Bing | |
| [Met Performance] CID:155020 Opera News Don Carlo {16} Metropolitan Opera House; 11/11/1950 Broadcast | |
| [Met Performance] CID:155070 Don Carlo {18} Metropolitan Opera House; 11/16/1950 | |
| [Met Performance] CID:155160 Don Carlo {19} Metropolitan Opera House; 11/24/1950 | |
| [Met Performance] CID:155200 Don Carlo {20} American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 11/28/1950 | |
| [Met Performance] CID:155250 Don Carlo {21} Metropolitan Opera House; 12/2/1950 | |
| [Met Performance] CID:155350 Don Carlo {23} Metropolitan Opera House; 12/13/1950 | |
| [Met Performance] CID:155500 Il Trovatore {248} Metropolitan Opera House; 12/28/1950 Debut: Barbara Troxell | |
| [Met Performance] CID:155570 Il Trovatore {249} Metropolitan Opera House; 01/3/1951 |
(…
| [Met Performance] CID:241320 Falstaff {126} Detroit, Michigan; 04/30/1975 |
| [Met Performance] CID:241410 Falstaff {127} Atlanta, Georgia; 05/9/1975 |
| [Met Performance] CID:241550 Falstaff {128} Minneapolis, Minnesota; 05/23/1975 |
| [Met Performance] CID:243070 La Gioconda {231} Metropolitan Opera House; 10/18/1975 Debuts: Allegra Kent, Giuseppe Patanè, Louis Johnson Review |
| [Met Performance] CID:243090 La Gioconda {232} Metropolitan Opera House; 10/21/1975 |
| [Met Performance] CID:247060 Il Trittico {29} Il Tabarro {33} Suor Angelica {29} Gianni Schicchi {93} Metropolitan Opera House; 10/15/1976 Debuts: Hildegard Behrens, Gianfranco Cecchele, Josella Ligi, Neil Shicoff Review |
(…)
Il Trittico {38}
Il Tabarro {42
Suor Ang[Met Performance] CID:248430
elica {38}
Gianni Schicchi {102}
Metropolitan Opera House; 02/26/1977
Broadcast
(край на цитата)
Цитирам ансамблите при първата и при последната изява на Федора Барбиери в МЕТ:
[Met Performance] CID:155000
New production
Don Carlo {15} Metropolitan Opera House: 11/6/1950., Telecast
Debuts: Delia Rigal, Fedora Barbieri, Cesare Siepi, Lucine Amara, Margeret Webster, Rolf Gérard
First performance of Rudolf Bing’s management
Metropolitan Opera House
November 6, 1950 Telecast
Opening Night {66}
In Italian
New productionRudolf Bing, General ManagerDON CARLO {15}
Giuseppe Verdi--François Joseph Méry/Camille du Locle
Don Carlo...............Jussi Björling
Elizabeth of Valois.....Delia Rigal [Debut]
Rodrigo.................Robert Merrill
Princess Eboli..........Fedora Barbieri [Debut]
Philip II...............Cesare Siepi [Debut]
Grand Inquisitor........Jerome Hines
Celestial Voice.........Lucine Amara [Debut]
Friar...................Luben Vichey
Tebaldo.................Anne Bollinger
Count of Lerma..........Paul Franke
Countess of Aremberg....Tilda Morse
Herald..................Emery Darcy
Conductor...............Fritz Stiedry
(край на цитата)
Четем имената на бележити артисти: Юси Бьорлинг от Швеция, Робърт Мерил и Джеръм Хайнс от САЩ, Чезаре Сиепи от Италия, който също има в този ден своя дебют в МЕТ. Както е известно, той изгражда после световна кариера. В ролята на Фриар играе българинът Любомир Вишегонов (1912-1995), който тогава е един от малкото българи с изяви на тази сцена. В МЕТ той играе под името Любен Виши. Любомир Вишегонов отдавна е вече в САЩ, и аз като младеж съм чел за неговите изяви в Америка, където той емигрира след известна кариера в България. За него съм писал статии при рождения му ден на 18 юли.
Ето съставите и при последните изяви на Федора Барбиери в двете опери от Пучини:
Metropolitan Opera House
February 26, 1977 Matinee Broadcast
IL TRITTICO {38}
SUOR ANGELICA {38}
Angelica…………….Teresa Zylis-Gara
Princess…………….Fedora Barbieri
Genovieffa…………..Betsy Norden
Osmina………………Linore Aronson
Dolcina……………..Ann Florio
Monitor……………..Shirley Love
Abbess………………Jean Kraft
(…)
Conductor …………..James Levine
……
GIANNI SCHICCHI {102}
Gianni Schicchi………Cornell MacNeil
Lauretta…………….Josella Ligi [Last performance]
Rinuccio…………….Neil Shicoff
Nella……………….Betsy Norden
Ciesca………………Shirley Love
Zita………………..Fedora Barbieri [Last performance]
Gherardo…………….Charles Anthony
Betto……………….Russell Christopher
Marco……………….Gene Boucher
Simone………………Italo Tajo
Gherardino…………..Lawrence Klein [Last performance]
Spinelloccio…………Richard Best
Amantio……………..Andrij Dobriansky
Pinellino……………Herman Marcus
Guccio………………Edmond Karlsrud
Buoso Donati…………Terry Allen
Conductor……………James Levine
(край на цитата)
И тук прекрасни солисти като: Корнел МакНийл от САЩ е Джани Скики, Нийл Шикоф от Дания е Ринучо.
Федора Барбиери има значителна кариера в Кралския театър „Ковънт Гардън“ в Лондон, която започва също през 1950 г. като тази в МЕТ, после наново през годините 1957 и 1958 и пак през 1964. Тя оставя големи следи в Лондон и с факта, че през 1958 г. при известната постановка на Лукино Висконти на „Дон Карлос“ от Верди играе в ролята на Еболи. Тя има заедно с това десетки изяви в други държави, включително Германия, Франция и естествено в Италия, преди всичко в Миланската Скала, където кариерата й започва още пред 1942 г. с ролята на Мег Пейдж във „Фалстаф“ от Верди.
През годините 1955 до 1958 Федора Барбиери има редица изяви при спектакли на „Арена ди Верона“. По-късно тя има отделни гастроли там, като през 1977 г. постига особен успех в ролята на Гертруда в операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно.
Забележителни са и нейните участия на сцената на Виенската държавна опера. Както и при други артисти, пиша повече подробности при този оперен театър.
Vorstellungen mit Fedora Barbieri
Madelon | 7 Vorstellungen | 30.04.1981–10.06.1981
FALSTAFF
Mrs. Quickly | 1 Vorstellung | 05.04.1943
SUOR ANGELICA
Die Fürstin | 2 Vorstellungen | 16.01.1981–20.01.1981
(край на цитата)
Както виждаме, във Виена Федора Барбиери има общо 10 изяви в 3 опери. Нейната първа изява там е във „Фалстаф“ от Верди. Цитирам състава при този дебют:
BESETZUNG | 05.04.1943
| DIRGENT | Mario Rossi |
|---|---|
| SPIELLEITUNG | Mariano Stabile |
| Sir John Falstaff | Mariano Stabile |
| Ford | Saturno Meletti |
| Fenton | Francesco Albanese |
| Bardolfo | Gaetano Fanelli |
| Pistola | Vito de Taranto |
| Dr. Cajus | Alfio Tedesco |
| Alice Ford | Mercedes Fortunati |
| Nannetta | Monica Mazzarelli |
| Mrs. Quickly | Fedora Barbieri |
| Meg Page | Anna Maria Canali |
(край на цитата)
Последните й 7 изяви във Виена са през април и юни 1981 г. като Маделон в „Андре Шение“ – една нова постановка на известния режисьор Ото Шенк. Цитирам състава при премиерата на 30 април, тъй като там в състава има отлични солисти:
| 30.04.1981
| DIRIGENT | Nello Santi |
|---|---|
| INSZENIERUNG | Otto Schenk |
| BÜHNENBILD | Rolf Glittenberg |
| KOSTÜME | Milena Canonero |
| CHORLEITUNG | Helmuth Froschauer |
| Andrea Chénier | Plácido Domingo |
| Carlo Gérard | Piero Cappuccilli |
| Maddalena di Coigny | Gabriela Beňačková |
| Bersi | Rohangiz Yachmi |
| Gräfin di Coigny | Czeslawa Slania |
| Madelon | Fedora Barbieri |
| Roucher | Hans Helm |
| Pietro Fléville | Paul Wolfrum |
| Fouquier Tinville | Reid Bunger |
| Mathieu | Alfred Šramek |
| Abbé | Yoshihisa Yamaji |
| “Incroyable” | Heinz Zednik |
| Haushofmeister | Walter Fink |
| Dumas | Zelotes Edmund Toliver |
| Schmidt | Rudolf Mazzola |
(край на цитата)
Действително, Пласидо Доминго, Пиеро Капучили и Габриела Беначкова стоят в главните роли.
Федора Барбиери продължава с изявите си и през предното десетилетие преди тия последни изяви във Виена. Така през 1970 г. играе ролята на съпругата в премиерата на операта „L’idiota“ от Luciano Chailly на сцената на Римската опера. Вече по-късно – до 90-те години от време на време гостува в избран репертоар от поддържащи роли в опери като „Сестра Анджелика“, „Фалстаф“, „Борис Годунов“, „Селска чест“ и други. През 1987 г. при Фестивала в чест на Пучини в Торо дел Лаго тя играе заедно с Джузепе Тадеи в ролята на Цита в операта „Джани Скики“. Освен това чак до 1990 г. тя участва в музикални записи и изгражда до тогава една внушителна дискография.
След окончателното си разделяне със сцената на 3 ноември 2000 г. в „Театро Комунале“ във Флоренция като Цита в „Джани Скики“, Федора Барбиери продължава да работи като оперен режисьор. До 2000 г. тя има 60 години активна вокална дейност и участие в 109 оперни роли. Респект!
Нека обърна внимание и на това, че през 1982 г. Федора Барбиери участва във филма на Франко Дзефирели „Селска чест“, където играе ролята на Лучия – майката на Туриду. Тази роля тя играе и при тържественото честване на нейната 60-годишна оперна кариера през 2000 г. във Флоренция.
През 1991 година Федора Барбиери дебютира като оперен режисьор, поставяйки с голям успех „Селска чест“ от Маскани в оперния театър в Лодз / Полша. До края на живота си – умира на 4 март 2003 г. във Флоренция – тя пее в концерти, води майсторски класове, участва в жури на певчески конкурси. Тя е несменяем член на журито при Международния конкурс за млади оперни певци на името на Елена Образцова в Русия. Самата Елена Образцова организира през 2012 г. в Санкт Петербург Международен конкурс за мецосопрани в памет на Федора Барбиери.
По отношение на личния си живот, Федора Барбиери е омъжена за музикалния режисьор Луиджи Барцолети, който взема участие в организацията на нейната кариера. Той умира преди нея. Семейството има двама синове.
Оценка на творческата дейност на Федора Барбиери
Федора Барбиери обладава силен глас с топла окраска и богат нисък регистър, достоен за гласовете на големите й партньори на сцената – Мария Калас, Юси Бьорлинг, Чезаре Сиепи, Джузепе ди Стефано, Тито Гоби, Борис Христов. Репертоарът й включва над 100 партии (след малко по-долу ще дам отделен списък). В книгата «Вокални паралели» на Джакомо Лаури-Волпи същият описва „безупречната вокална техника, пластичност и чувство за вокална форма“ на певицата.
По отношение на природния й талант на Федора Барбиери се отдават най-добре особено драматичните партии – Азучена, Амнерис, Еболи, Улрика (в „Бал с маски“), Кармен, Далила. Обаче по-късно тя показва голямо майсторство в някои роли с комична окраска, като Мадам Квикли във „Фалстаф“. Наред с подчертано отличните вокални качества, тя се отличава с артистично мноогообразие и сценичен аристократизъм, които качества предизвикват признание и възхищение на най-добрите диригенти в епохата: Артуро Тосканини, Вилхелм Фуртвенглер, Виктор де Сабата, Димитри Митропулос, Артур Родзински, Ленарт Бърнстейн, Тулио Серафин, Джанандреа Гавадзени, Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, както и на най-добрите режисьори – знаменитите Лукино Висконти, Франко Дзефирели, Вилхелм Пабст, Жан-Пиер Понел.
Сред многочислените награди, които Федора Барбиери е получила, споменавам на първо място «Рицарския Орден на Командора» (Великобритания) и «Кавалер на Галемия Кръст» (Италия, 2000). Пълен списък може да се намери в източници за нея главно на италиански език.
Цитирам по-долу списък на оперния репертоар на Федора Барбиери (източник на италиански език):
Repertorio
Repertorio operistico
(край на цитата)
И накрая – дискографията и филмография на Федора Барбиери (източник на италиански език):
Discografia
Incisioni in studio
- Un ballo in maschera, con Beniamino Gigli, Maria Caniglia, Gino Bechi, dir. Tullio Serafin – EMI 1943
- La Cenerentola (film, solo voce) – regia Fernando Cerchio – Lori Randi (Angelina) – Gino Del Signore (Don Ramiro) – Afro Poli (Dandini) – Vito De Taranto (Don Magnifico) – Franca Tamantini, (Tisbe, voce Fernanda Cadoni), dir. Oliviero De Fabritiis, 1948
- La Gioconda, con Maria Callas, Gianni Poggi, Paolo Silveri, Giulio Neri, dir. Antonino Votto Cetra 1952
- Il trovatore, con Jussi Björling, Zinka Milanov, Leonard Warren, Nicola Moscona, dir. Renato Cellini RCA 1952
- La Favorita, con Gianni Raimondi, Carlo Tagliabue, Giulio Neri, dir. Angelo Questa Cetra 1954
- Aida, con Zinka Milanov, Jussi Bjorling, Leonard Warren, Boris Christoff, dir. Jonel Perlea RCA 1955
- Aida, con Maria Callas, Richard Tucker, Tito Gobbi, Giuseppe Modesti, dir. Tullio Serafin EMI 1955
- Il trovatore, con Giuseppe Di Stefano, Maria Callas, Rolando Panerai, Nicola Zaccaria, dir. Herbert von Karajan EMI 1956
- Un ballo in maschera, con Giuseppe di Stefano, Maria Callas, Tito Gobbi, dir. Antonino Votto EMI 1956
- Falstaff, con Tito Gobbi, Rolando Panerai, Elisabeth Schwarzkopf, Anna Moffo, Luigi Alva, dir. Herbert von Karajan EMI 1956
- Linda di Chamounix, con Antonietta Stella, Cesare Valletti, Renato Capecchi, Giuseppe Taddei, dir. Tullio Serafin Philips 1956
- Suor Angelica, con Victoria de los Ángeles, dir. Tullio Serafin EMI 1957
- Il barbiere di Siviglia (Berta), con Sherrill Milnes, Beverly Sills, Nicolai Gedda, Renato Capecchi, Ruggero Raimondi, dir. James Levine EMI 1974
´´´´´´´´
Registrazioni dal vivo
- Adriana Lecouvreur (selez.), con Maria Caniglia, Beniamino Gigli, dir. Ettore Panizza – Buenos Aires 1948
- Il trovatore (selez.), con Beniamino Gigli, Maria Caniglia, Carlos Guichandut, dir. Ettore Panizza – Buenos Aires 1948
- Il matrimonio segreto, con Sesto Bruscantini, Alda Noni, Tito Schipa, Boris Christoff, Hilde Gueden, dir. Mario Rossi – La Scala 1950
- Don Carlo, con Jussi Bjorling, Cesare Siepi, Robert Merrill, Delia Rigal, dir. Fritz Stiedry – Met 1950
- Messa di requiem, con Herva Nelli, Giuseppe Di Stefano, Cesare Siepi, dir. Arturo Toscanini – Carnegie Hall 1951
- Don Carlo, con Richard Tucker, Jerome Hines, Delia Rigal, Paolo Silveri, dir. Fritz Stiedry Met 1952
- Don Carlo, con Mirto Picchi, Nicola Rossi-Lemeni, Enzo Mascherini, Maria Pedrini, dir. Franco Capuana – Genova 1953
- Medea, con Maria Callas, Gino Penno, Giuseppe Modesti, Maria Luisa Nache, dir. Leonard Bernstein – La Scala 1953
- Medea, con Maria Callas, Carlos Guichandut, Mario Petri, Gabriella Tucci, dir. Vittorio Gui – Firenze 1953
- La forza del destino, con Mario Del Monaco, Renata Tebaldi, Aldo Protti, Cesare Siepi, dir. Dimitri Mitropoulos – Firenze 1953
- Guerra e pace, con Franco Corelli, Ettore Bastianini, Rosanna Carteri, Anselmo Colzani, dir. Artur Rodziński – Firenze 1953
- La Gioconda, con Anna De Cavalieri, Giuseppe Di Stefano, Aldo Protti, Mario Petri, dir. Tullio Serafin – Napoli 1953
- Carmen, con Mario Del Monaco, Hilde Gueden, Frank Guarrera, dir. Fritz Reiner – Met 1953
- Don Sebastiano, con Gianni Poggi, Giulio Neri, Enzo Mascherini – dir. Carlo Maria Giulini – Firenze 1955
- Aida, con Antonietta Stella, Franco Corelli, Anselmo Colzani, dir. Vittorio Gui – Napoli 1955
- Don Carlo, con Angelo Lo Forese, Cesare Siepi, Ettore Bastianini, Anita Cerquetti, dir. Antonino Votto – Firenze 1956
- Il trovatore, con Mario Filippeschi, Antonietta Stella, Aldo Protti, Plinio Clabassi, dir. Franco Capuana – Napoli 1957
- Don Carlo, con Jon Vickers, Boris Christoff, Tito Gobbi, Grè Brouwenstjin, dir. Carlo Maria Giulini – Londra 1958
- Il trovatore, con Franco Corelli, Mirella Parutto, Giangiacomo Guelfi, dir. Gabriele Santini – Napoli 1960
- Falstaff, con Ezio Flagello, Phyllis Curtin, Mildred Miller, Frank Guarrera, Luigi Alva, dir. Bruno Amaducci – Met 1967
- I quatro rusteghi, con Magda Olivero, Nicola Rossi-Lemeni, Agostino Lazzari, dir. Ettore Gracis – Torino 1969 ……
Video
- Adriana Lecouvreur – Alfredo Simonetto/Marcella Pobbe/Nicola Filacuridi/Otello Borgonovo, RAI 1955 House of Opera/GOP (solo audio)
- Falstaff – Tullio Serafin/Giuseppe Taddei/Scipio Colombo/Rosanna Carteri/Anna Moffo/Luigi Alva, 1956 RAI
- Il trovatore – Fernando Previtali/Leyla Gencer/Mario del Monaco/Ettore Bastianini, 1957 Hardy Classics/RAI
- Andrea Chenier – Nello Santi/Plácido Domingo/Gabriela Benacková/Piero Cappuccilli, 1981 Deutsche Grammophon
- Cavalleria rusticana (mamma Lucia) – Georges Prêtre/Elena Obrazcova/Plácido Domingo/Renato Bruson, regia Franco Zeffirelli, 1982 Deutsche Grammophon
´´´´´´
Filmografie (източник на немски език)
- 1982: Rigoletto – Regie: Jean-Pierre Ponnelle
- 1982: Cavalleria rusticana – Regie: Franco Zeffirelli
(край на цитатите)
Трябва да отбележа, че при три от изброените по-горе записи има участия и българският бас Борис Христов – едно доказателство за неговата голяма дейност през тия години. Цитирам отделно тия заглавия:
- Aida, con Zinka Milanov, Jussi Bjorling, Leonard Warren, Boris Christoff, dir. Jonel Perlea RCA 1955
- Il matrimonio segreto, con Sesto Bruscantini, Alda Noni, Tito Schipa, Boris Christoff, Hilde Gueden, dir. Mario Rossi – La Scala 1950
- Don Carlo, con Jon Vickers, Boris Christoff, Tito Gobbi, Grè Brouwenstjin, dir. Carlo Maria Giulini – Londra 1958
(край на цитатите)
Нека днес на 4 юни 2020 г. почетем 100 години от рождението на голямата италианска певица Федора Барбиери (1920-2003), оставила едно голямо богатство в оперния живот на планетата.
Мир на праха й!
……..
Изпълнение на Федора Барбиери:
Fedora Barbieri sings “O Don Fatale” from Verdi’s Don Carlo
From a 1958 live recording featuring Barbieri, Jon Vickers as Carlo, Gre Brouwenstijn as Elisabetta, Tito Gobbi as Rodrigo, and Boris Christoff as Philip. Carlo Maria Giulini conducting.
……
Изпълнение на Федора Барбиери:
Fedora Barbieri – Nacqui all’affano… Non più mesta – 1949 – FILM
(This video is uploaded for educational purposes and is not monetized.) In true Italian form, everyone here is lip synching to a pre-recorded soundtrack. But annoyingly our Cenerentola is being sung by Fedora Barbieri but acted by Lori Landi. While this isn’t the first recording of the aria (that’d be Eugenia Mantelli: https://www.youtube.com/watch?v=r3qy4…), this film’s soundtrack was the first “complete” recording of the opera—judiciously cut, of course.
……
Изпълнение на Федора Барбиери:
TOP 10 MEZZO-SOPRANOS (LIVE) 7 – Fedora Barbieri
Fedora Barbieri (4 June 1920 — 4 March 2003) was an Italian mezzo-soprano. Barbieri was born in Trieste. She made her official debut in Florence in 1940, but retired in 1943 because of her marriage. She re-emerged in 1945 (…)
´´´´´´