Певицата от Монголия Байасгалан Дашням (Байса) празнува рожден ден преди два дни
Драги приятели на оперната музика, днес на 3 ноември 2023 г. пиша за пръв път статия за оперната певица от Монголия Баясгалан Дашням (на латиница: Bayasgalan Dashnyam), която през 2002 г. става солистка на Софийската опера, но заедно с това има изяви и в други оперни театри в България, също и в чужбина. До сега не съм имал възможност да се запозная „на живо“ с нея, но наскоро станахме ФБ-приятели и реших днес да й посветя статия във връзка с нейния рожден ден, който беше преди 2 дни – на 1 ноември. В този ден писах статия за певеца Салваторе Адамо, който навърши кръглите 80 години и исках да го уважа точно на рождената му дата.
Дълго време събирах данни за Баясгалан Дашням – няма особено много в медиите, старах се да открия повече материали, но след като станахме с нея в последно време ФБ-приятели, време е вече да запозная моите читатели и приятели с нейния живот и професионална кариера, които са особено интересни.
Баясгалан Дашням пристига в България през 1986 г. от Улан Батор – столицата на Монголия, започва да учи вокално изкуство в Софийската музикална академия при проф. Константин Карапетров, има щастието да бъде в тесен контакт с легендарната Гена Димитрова, дипломира се успешно през 1994 г. и извървява своя път стъпка по стъпка, с премерени ходове, докато през 2002 г. става солистка на Софийската опера и балет.
Интересна е тази нейна връзка с Гена Димитрова. Цитирам малки подробности:
„Един ден когато бях студентка, Гена ме попита къде живея. И като разбра, че обитавам малка къщичка без баня, ми нареди да си събера багажа и да се преселвам при нея в апартамента ѝ на „Московска“. Добре знаеше какво е да си чужденец и сам да се справяш с бита в различна страна. Четири години живях при нея. Безмерна привилегия, защото можех да поемам от знанията ѝ двойно повече. Това, което в Академията бях усвоила на теория, тази велика жена ми го даде по един разбираем практичен начин. „Като сърбаш горещ чай, къде отива въздухът?“ – питаше. И когато започваш да се наблюдаваш и да попиваш – ето че си стигнал до истината за дишането например. Проследяваше това, което правя, години наред и без заобикалки ми посочваше грешките. Преди да почине, ми показа всички детайли, свързани с фразирането, дишането. Не, тя нямаше тайни. Запомнила съм думите ѝ: „Всичко е преходно, а докато си на върха, не вярваш, че ще дойде миг, в който всичко се свършва“. Човек, като живее с това съзнание, е свободен да се раздава. И Гена се раздаваше (…) Гена ме научи на отговорност, даде ми изключителна вокална подготовка. Всъщност това са двете най-важни неща за всяка оперна певица. Гена казваше: “Не е важно какъв глас имаш, какви височини ще вземеш, трябва чрез думите да стигнеш до зрителите. Те трябва да усетят емоциите на твоята героиня. Трябва да ги трогнеш до сълзи”. И това се е загнездило дълбоко в мозъка ми. Тя ме научи да играя с гласа си, да се превъплъщавам в различни роли. Благодарение на нея съм овладяла вокалната техника, която притежавам. Заимствала съм от Гена чистотата на пеенето и творенето на изкуство“.
(край на цитата)
След завършване на музикалното си образование Баясгалан Дашням участва от 2001 до 2005 години в майсторски класове на Гена Димитрова. За нея се говори, че е любимата ученичка на великата дива. Ето какво споделя Баясгалан (често я наричат в България гальовно „Байса“) за Гена Димитрова:
„Трябва ли да реша някакъв вокален проблем, често се допитвам до нея, мисля си какво би казала Гена Димитрова. Моят професор в Музикалната академия – Константин Карапетров, ме насочи към нейната вокална студия. Със страхопочитание се явих на прослушване. Бях подготвила Турандот, Тоска, Мадам Бътерфлай… „Я да ти чуя Тоската!“ Чу я и ме взе, но обеща да обърне всичко „с хастара наопаки“. Бяхме шестима избрани сред двеста кандидати. Беше строга, респектираща, но и насърчаваща да извадиш всичко от себе си. Свършеше ли работата, ставаше съвсем друга, настъпваха гощавки и веселие“.
(край на цитата)
И така кариерата на Баясгалан Дашням тръгва възходящо след като има до себе си такава веща и сериозна учителка и наставница. Постепенно започват и нейните оперни роли – с времето Байса натрупва най-отговорни сопранови партии в „Турандот“ и „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Абигейл от „Набуко“ на Верди, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Брюнхилде в „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер… Събира овациите на оперните сцени в Европа и Азия. В информация от медия в Словакия четем следните подробности:
„Баясгалан Дашням идва от Улан Батор, Монголия. От 2002 г. е солистка на Националната опера в София. Пяла е и пее в Македония, Румъния, Унгария, участвала е и на оперния фестивал в Солотурн, Швейцария, в Турция, Холандия, публиката я е чула и видяла в Хелзинки, Финландия, в Щутгарт, Германия, но и в прочутия Кралски „Албърт Хол“ в Лондон. В репертоара на сопраното са известни образи като Дона Елвира от операта „Дон Жуан“ на Моцарт, Абигайл от „Набуко“ на Верди, Лейди Макбет от едноименната опера на Верди и др.“
(край на цитата)
От известно време Баясгалан Дашням се занимава и с вокална педагогика. Убедителността в ролята на валкюрата Брюнхилде в операта от Вагнер например е постигната след продължителна работа с Рихард Тримбор – музикален консултант и корепетитор в монументалния Вагнеров проект на Пламен Карталов. Изпълнителката полага всички усилия месеци наред, за да отговори на изискванията за „Вагнерова певческа школа“ и „Вагнеров певец“, владеещ немското оперно белканто или така нареченото „белканто на думата“. Така Байса сътворява роля, в която влага мощ и чувствителност, постига издръжливост, яснота на текста, владеене на мелодекламацията с възможно съвършената дикция, тембров колорит, мекота във вокала, естествено вибрато и гъвкавост.
Пристигнала „само“ за да учи, днес Байса е вкоренена в България. Тук търси и своето продължение като артист чрез своите ученици. Приема преди всичко онези, които други педагози отхвърлят, защото не съзират перспективност. Самата тя, отдадена на сцената като великата си педагожка Гена Димитрова, изисква отдаденост.
След тези встъпителни бележки за Баясгалан Дашням искам да кажа нещо по-общо преди да премина към конкретни данни за Байса:
Както вече и в други статии, които писах в последно време, искам в бъдещите ми статии да запозная моите читатели във ФБ последователно с най-добрите и заслужили артисти в българските оперни и оперетни театри. Няма да изброявам всички имена, но през последните 8-9 години наред с редица заслужили български оперни и оперетни артисти от далечното и близко минало, при случай че знам рождените дати на съвременни дейци, също пиша статии за тях – както такива от Софийската опера и Музикалния театър в София, така и от другите оперни театри в България – Русе, Варна, Стара Загора, Бургас, Пловдив. Вярно е, особено тази и предните няколко години писах най-вече за солисти от Софийската опера, като Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Цветана Бандаловска, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова, Елена Стоянова, Лилия Кехайова, Виолета Радомирска, Димитър Станчев, Мартин Цонев (често гост в опери от Вагнер и Мусоргски), Атанас Младенов, Даниел Дамянов, Хрисимир Дамянов, Мартин Илиев.
Писах статии и за български артисти в другите оперни и оперетни театри, някои и гости от чужбина на техните сцени. Ето техните имена: Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Светла Кръстева, Елена Баръмова, Светла Василева, Таня Иванова, Валентина Куцарова, Даниела Димова, Андриана Йорданова, Виолета Шаханова, Владислава Гарвалова, Андреана Николова, Катерина Тупарова, Мария Цветкова-Маджарова, Офелия Христова, Людмила Михайлова, Даниела Дякова, Елена Чавдарова-Иса, Ирина Жекова, Линка Стоянова, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Арсений Арсов, Пламен Бейков, Камен Чанев (мир на праха му!), Кирил Манолов, Юлиан Константинов, Александър Крунев, Деян Вачков, Иван Момиров, Петър Данаилов, Бисер Георгиев, Борис Луков, Орлин Горанов, Нико Исаков, Ивайло Михайлов, Михаил Михайлов, Александър Мутафчийски, Диман Панчев, Михаил Пулиев.
Както виждаме, един внушителен списък от общо над 50 певици и певци. Разбира се, има още редица други имена, които не са включени по най-различни причини – липса на данни за рождена дата, или липса на биографични данни и творчески път в източници от Интернет. И на последно място – не мога да пиша повече от 1 до 2 статии на ден, а 365 дни в годината не стигат за всички, както и за редица чужди артисти, за които също трябва да се знаят основни данни.
Нека приключа тия подробности с бележката, че поне за 80% от горните имена съм търсил пряк контакт със съответното лице, което ми е давало редица сведения за себе си или е допълвало данни, които са ми били известни.
Сега конкретно за юбилярката от 1 ноември Баясгалан Дашням. За нея няма в медиите особено много биографични дании и сведения за дейността й. В сайта на Софийската опера и балет има малка справка, която цитирам:
Родена в Улан Батор, Монголия. Пристига в България през 1986 година, за да учи пеене, а през 1994 година завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – в класа на проф. Константин Карапетров.
От 2001 г. до 2005 г. участва в майсторските класове на Гена Димитрова.
От 2002 г. е солистка на Софийската опера и балет. В репертоара й влизат едни от най-тежките сопранови партии: „Турандот”, „Мадам Бътерфлай” и „Тоска” – Пучини; лейди Макбет от “Макбет” и Абигаил от „Набуко” – Верди, Сантуца от „Селска чест” – Маскани.
Едно от последните й участия е партията на Брюнхилде в тетралогията „Пръстенът на нибелунга” от Рихард Вагнер.
Гастролира с успех на много оперни сцени в Европа, Азия, Израел и др. За своите роли е носител на редица отличия.
През годината 2018 за 120 пъти се представя в ролята на принцеса Турандот! За нея тази роля е коронна.
(край на цитата)
В замяна на оскъдната обща информация за Баясгалан Дашням, разполагам с две големи статии, посветени на нея и ще ги цитирам:
Портал „Стандарт“
25 юни 2016 г.
Габриела Георгиева и Баясгалан Дашням: Гена беше Вселена
Никога не се биеше в гърдите, винаги казваше истината в очите, разказват ученичките на божествената певица
Оперната звезда Баясгалан Дашням e родена в Улан Батор. Като дете расте на воля при баба и дядо в монголските степи. Пристига в България през 1986 година, за да учи пеене, а през 1994-а завършва Национална музикална академия “Панчо Владигеров” в класа на професор Константин Карапетров. Именно пословичното трудолюбие отваря на Байса врата след врата. Петте години при Карапетров й се струват малко – след като се дипломира, продължава обучението си при него. 90-те на миналия век са трудни за българите, трудни са и за монголката. Но вместо да се оплаква, тя работи като сервитьорка и продавачка. От 2001-а до 2005-а участва в майсторските класове на Гена Димитрова. За нея се говори, че е любимата ученичка на великата дива. От 2002-а Байса е солистка на Софийската опера и балет.
В репертоара й влизат някои от най-тежките сопранови партии: Турандот, Мадам Бътерфлай и Тоска на Пучини, лейди Макбет и Абигейл от “Набуко” на Верди, Сантуца от “Селска чест” на Маскани. Тя е Брюнхилде в тетралогията на Вагнер “Пръстенът на нибелунга”.
Гастролира с успех на много оперни сцени в Европа, Азия, Израел, има серия от награди.
….
Габриела Георгиева е от най-чаровните солистки на Софийската опера. Започва сравнително късно своята кариера, но изключително бързо стига до пиедестала в професията. През 1998-а завършва Националната музикална академия “Панчо Владигеров” в София. Специализира в Българската академия за изкуство и култура “Борис Христов” в Рим при Джанела Борелли. Участва в майсторските класове на Каролин Дюма, Петер Дворски и Анна Томова-Синтова. От 2000 година работи с Гена Димитрова, а по-късно и с Калуди Калудов, които изиграват основна роля за изграждането й като певица. Оперната й кариера започва във Варна през 2002-а като Леонора от Вердиевия “Трубадур”. През 2003-а дебютира в София като Амелия от “Бал с маски”. Наскоро Габриела Георгиева се представи с грандиозен успех като Норма от едноименната опера на Белини, режисирана у нас от Уго де Ана.
– Коя ария не бихте изпяла и защо?
Габриела: Нито един оперен певец не може да покрие всички роли. Днес кариера се прави много по-трудно, защото всеки е готов да пее всичко – а това не ми харесва. Не съм “всеядна” – и затова не приемам всички предложения и на всяка цена. По света има големи имена, които подписват договори дори за онези изпълнения, които въобще не прилягат на гласа им. Не правя компромиси. Категорично не се виждам като Мадам Бътерфлай. Отказвала съм покани за нея – тя просто не е за мен. Когато изиграх Сестра Анджелика, чисто емоционално имах голям проблем да се преборя с тази партия. Три месеца преди да започна да я пея, непрекъснато плачех – още от мига, в който започвах да разказвам съдържанието. Бътърфлай също е много тежка – стане ли дума за деца, ставам крайно чувствителна.
Байса: Подбирам репертоара си според възможностите на гласа. Не бих се впуснала в авантюрата да изпълнявам лирични партии. Като студентка си мечтаех да изпея Виолета от “Травиата”, но тогава тембърът ми беше по-младежки и по-тънък. И сега не бих се захванала с Виолета.
– И двете сте ученички на Гена Димитрова. Какво ви даде тази божествена дама? Кое най-много от нея е останало във вас?
Габриела: Гена беше Вселена, голям професионалист, изключителен човек. Тя ни даде най-важното – сериозното и отговорно отношение към изкуството. Ходеше с клавира и с молива на репетиция. Записваше всичко, което изискваше от нея диригента. Никога не се е била в гърдите. Гена влизаше със замах и крещеше: “Това не се пее така! Това не се прави така”. Беше директна, обаче излъчваше обич. Опитвам се да бъда като нея в тази директност.
Байса: Гена ме научи на отговорност, даде ми изключителна вокална подготовка. Всъщност това са двете най-важни неща за всяка оперна певица. Гена казваше: “Не е важно какъв глас имаш, какви височини ще вземеш, трябва чрез думите да стигнеш до зрителите. Те трябва да усетят емоциите на твоята героиня. Трябва да ги трогнеш до сълзи”. И това се е загнездило дълбоко в мозъка ми. Тя ме научи да играя с гласа си, да се превъплъщавам в различни роли. Благодарение на нея съм овладяла вокалната техника, която притежавам. Заимствала съм от Гена чистотата на пеенето и творенето на изкуство. Аз я “продължавам” и в преподаването, тъй като работя с школата на Гена по нейната методика. Мисля, че съм усвоила нейния педагогически подход. Имам нюх. Вървя по стъпките й, защото всичко, свързано с Гена, трябва да продължи.
– Бихте ли разказали интересна история с незабравимата певица?
Габриела: Пътувах към Русе за прослушване за “Тоска”. Никога не бях пяла тази партия до този момент. Не се чувствах добре подготвена, но реших да се пробвам. Гена ми звънна по телефона: “Можеш ли да пееш в момента, за да чуя Тоска”. Обясних й, че няма как да се случи – все пак съм в купето. “Тогава слушай – щом ти не можеш, аз ще ти я изпея”. И от мобилния телефон прокънтя гласът на Гена Димитрова – в пълната си сила из влака. Беше незабравимо.
Байса: Още когато живеех при Гена, тя ме тренираше за лиричен сопран нарочно, за да ме държи в напрежение и да ме научи да поддържам висотите, които ми бяха трудни. Веднъж Варненската опера имаше прослушване в Пловдив за “Турандот”. Гена ме подготви с арията на Лиу. Беше ми ужасно трудно да извия гласа във високите тоналности – усещах, че това не е моята ария. И тайничко взех със себе си на прослушването нотите на Турандот. На прослушването ми казаха, че 40 певици изпълняват Лиу, а Турандот – само 4. Прецених, че предпочитам по-малобройната конкуренция и се записах на кастинга за Турандот. Харесаха ме, одобриха ме. Не знаех как да кажа на Гена, че съм сменила нотите и съм се явила не с това, с което ме подготви. Тя щеше да избухне. В крайна сметка й признах греха си.
Прочете ми “конско”, накара ми се зверски.
А после поиска да изпея Турандот. От този момент проумях, че принцесата или ще ме погуби, или ще ме издигне завинаги. Когато запях, лицето на Гена първо беше каменно. Постепенно ледът се разтопи. Накрая скочи, започна да кръжи около мен и да вика: “Браво, моето момиче! Пей, пей!”.
– Правила ли ви е хороскоп? Вярвахте ли й?
Габриела: Гена беше много добър астролог. На мен не ми е правила хороскоп, но ми е казвала, че годината, в която съм родена – 1971-а, е особена. И че всички, родени тогава, са много своенравни, войнствени и инат. И обясняваше, че Сатурн е бил в силата си.
Байса: На мен ми е правела хороскоп – изключително точен. Беше доста отдавна, но всичко се сбъдна. Предрече ми, че ще направя “прилична кариера”
– Вярвате ли в силата на съдбата?
Габриела: Да. Убедена съм, че случайността не съществува. Първо работех в Музикалния театър като шивачка. Преди 1991-а бях убедена, че животът ми ще продължи с народни танци. Но това не стана, въпреки че ги обожавах. Изведнъж, на 19, получих болки в колената. В един прекрасен ден почувствах като че ли някой ми подкоси крайниците – и престанах да танцувам. А бях много добра. В живота нещата се случват, както са предопределени. Една врата се затваря, за да се отвори друга.
Байса: Категорично вярвам в кармата. При нас, азиатците, тя е религия. Традиционно сме убедени, че всеки се ражда с определената си съдба, която не може да бъде променена. Моят дядо беше лама. След революцията имаше таен олтар у дома, а традициите винаги са се спазвали. Една от тях повелява до училищна възраст децата да бъдат възпитавани така, че сами да се справят с всекидневието. Дядо ми казваше, че не може човек да избяга от руслото на съдбата си. И това е така. Можех да имам съвсем друга професия. Опитах да стана филолог и преводач с руски език. Но не ме повлече, чувах само музика в главата си. Всъщност след като завърших Консерваторията, работех като сервитьорка в кафене и в китайски ресторант. Продавах сирене и кашкавал до посолството на Монголия в София. Всеки трябва да извърви пътя, закодиран в кармата му.
– Как се пробива на световната оперна сцена? Има ли война между мъжете и жените?
Габриела: Невероятно трудно е да пробиеш в нашата професия. Още по-сложно е да се задържиш на оперния Олимп. Дори Гена Димитрова казваше, че битката за кариера не е по вкуса й. Не мисля, че има война или по-скоро конкуренция между мъжете и жените. Войната е между талантите. Много е важно какъв късмет имаш. Можеш да имаш талант, но ако нямаш късмет, никой няма да те забележи. Човек трябва да е добре подготвен, за да го посрещне. Ако не е, отпада.
Байса: Трудно е да наложиш – мъж или жена, няма значение. Особено сега, в тези трудни за всички времена. Ние сме щастливки, защото “хванахме” златните години за жанра. Можеш да имаш страхотен късмет, но ако нямаш гласови данни, какво ще правиш с него? На голямата сцена няма прошка!
– По време на социализма беше ли операта по-ценена от днес?
Габриела: През соца дори аз нямах понятие що е то опера, тъй като започнах да уча много по-късно. Знам, че в онези времена са полагали много повече грижи за оперните артисти, изпращали са ги на конкурси. А това е изключително важно. В книгата на Галя Йончева “Оперни пътеки” много добре е описан професионални живот на колегите по онова време, който е коренно различен от сегашния.
Байса: С ръка на сърцето казвам, че през социализма операта беше много ценена и тачена. Спомням си, че дори по телевизията имаше предаване за операта през 1986-а – тогава дойдох да уча в България. Децата трябва да се възпитават в класическа култура. Ние имаме проект “Опера за деца”. За съжаление, изтървахме напълно поколенията между 1990 и 2000-та година.
– И двете играете Турандот. Защо тя е от най-предпочитаните?
Габриела: Много комфортно се чувствам в ролята. Обичам жени като Турандот – с не особено мили характери. Може би защото ми дава възможността да бъда това, което не мога да бъда в реалния живот. Извън сцената съм усмихнат и чувствителен човек.
Байса: Скоро ще станат 118 пъти Турандот. Тя е моята съдба. Режисьорите много харесват азиатската ми визия. Ролята стана запазената ми марка, въпреки че съм изпяла десетки други трудни партии.
– С кои героини се оприличавате в живота?
Габриела: Норма е най-близко до това, което съм. Но вече ви казах, че харесвам твърдите жени, защото в живота съм нежна и мека и не бих си позволила да се държа като тях. Всичко, което не мога да направя в живота, го правя на сцената с голямо удоволствие.
Байса: Аз съм наполовина Аида, наполовина – Турандот
– С кого от великите оперни певци сте били на една сцена?
Габриела: Пяла съм с Роберто Алания, с Лео Мучи, с Калуди Калудов, с Анна Нетребко, Бойко Цветанов… Бях оценена от прочутия Петер Дворски през лятото на 1999-а. Той ми подаде ръка. Каза ми: “Ти си Вердиев сопран. Много те харесвам и те каня да откриеш моя фестивал”. Това беше важна отправна точка за цялостното ми по-нататъшно израстване. Бих искала да работя с корифея Нело Санти – един от последните мохикани сред изключителните диригенти.
Байса: Мечтата ми беше да пея с Лучано Павароти, но уви, тя не се сбъдна. А сега искам да си партнирам с Роберто Алания.
– Как живеете извън операта? Какво обичате да правите?
Габриела: Много съм щастлива, защото успях да родя дете на 39. Синът ми Александър, сега на 6, изпълва живота ми. Съпругът ми изповядва “нормална” професия – той е брокер. Но в момента гледа детето. Много ми помага. Обичам да домакинствам и да готвя, но ненавиждам да мия чинии – това е приоритет на мъжа ми. Имам хоби, което много ме разтоварва – правя цветя и други красоти от хартия. Със сина ми рисуваме и майсторим разни работи.
Байса: Жертвах личния си живот в името на професията и кариерата. Отдадена съм на децата, на които преподавам. Засега нямам семейство. Все още не съм срещнала достойния мъж. Разтоварвам се с филми. Определено съм киноманиачка. Много обичам да правя монголски ястия. При нас момичето стане ли на 7, е длъжно да се справя с всичко като домакиня, включително и да готви. В Монголия децата не ги глезят. Обичам разходките сред природата. Както знаете, ние, монголците от малки яздим коне. И аз не се различавам от своите събратя. Спомням си, че когато бях малка, ходехме със сестра ми и брат ми при баба на село през лятото.
Тя беше доячка в ТКЗС-то. Докато се занимаваше с кравите, ние препускахме с конете по нивите. Сега майка ми много се гордее с мен, защото в Монголия да станеш професионална оперна певица е голямо постижение. Роднините ми често идват в България, гледат ме в представленията. Много им харесва морето.
– На прага сме на летния сезон. Започват и традиционните дни на Софийската опера в парка на Военната академия. С какво ще зарадвате почитателите на класиката в горещите месеци?
Габриела: И двете пеем Турандот. Аз излизам на площад “Свети Александър Невски” в “Набуко”. Това лято ще се проведе изключително събитие. За първи път на 5, 6 и 7 август ще се случи оперният фестивал на скалите в Белоградчик. Арии от Вагнер ще прозвучат в пещерата Магурата. На скалите ще играем “Тоска” и “Турандот”, публиката ще се наслади на “Лебедово езеро”.
Байса: През юли влизам в ролята на Брангене в “Тристан и Изолда”. Постепенно започнах да чувствам красотата в музиката на Вагнер и вече трета поредна година пея в “Пръстена на Небелунга”. Аз съм Брюнхилде в три от четирите спектакъла – “Валкюра”, “Зигфрид” и “Залезът на боговете”. Изключително съм благодарна и на академик Пламен Карталов за възможността да се изявя и като Вагнерова певица.
(край на цитата)
Чудесна публикация, от която научаваме толкова много факти не само за Баясгалан Дашням, но и за нейната колежка Габриела Георгиева и за великата Гена Димитрова.
Сега втората важна публикация за Баясгалан Дашням, от която се научават редица нови факти от живота и дейността й:
Портал „Култура“ (месечник за изкуство, култура и публицистика)
Брой 1 (2950), септември 2018 г.
Елена Драгостинова
Радостта да бъдеш Байса
ептември 2018
Баясгалан Дашням. Монголско име – трудно за произнасяне и за запомняне. Но си струва да се запамети заради достолепната оперна певица, която го носи. Заслужава си и да се проследи появата на това име в афиша на Националната опера и балет – София.
В превод означава радост. Унисекс име, взето назаем от героиня в популярен през 60-те години монголски филм; обгърнато е с романтичност, носталгичност и красота. Избрано е от бащата на Баясгалан. И тъй като сред меломаните от петнадесетина години насам името ѝ е като магнит, за удобство и от обич я наричат просто Байса.
През юни тази година гледах и слушах Баясгалан Дашням в непривичен за нея контекст. Свикнала да се изявява в пищни оперни постановки или на сцени Open Air, тя направи най-сетне своя дълго уговарян и мечтан дебют в дома на Борис Христов в София. Там артистът се потапя във вдъхновяваща атмосфера и се обгражда с уют. Камерността напомня някогашните музикални салони, изпълнени с доброжелателност, любопитство към изкуството и обратна връзка на мига. Но музицирането не е безпроблемно. Няма сцена, липсва подиум. Аудиторията е колкото благодатна, толкова и придирчива. Метър е разстоянието от изпълнителя до диханието на първия ред. Физиологията на звукоизвличането, актьорското усилие, хиперболата на макиажа и сценичния костюм често поставят артиста в ролята на въжеиграч, който балансира между театралната условност и прекия контакт с прикованите погледи на публиката. Само леко подхлъзване и… прозата надделява над магията. Ненапразно големи изпълнители дълго се прицелват, преди да стъпят на тази „сцена“. Блажено лекомислени са само начинаещите.
Не знам дали за Байса тази изява е била предизвикателство. Но в участието ѝ в програмата „Франк Синатра versus Опера“ (концепция на оперната прима Мариана Цветкова) пролича нейната артистична мъдрост. Пя „Тоска“, а с прелестната Мариана Цветкова и пианиста-оркестър Милен Станев – дуета на Аида и Амнерис. Точно преценени акустични параметри, премерени динамики, филигранно фразиране, изобретателна маркировка на мизансцен, диалогично партниране и взаимно предаване на енергия – при Байса всичко бе премислено, така че цялото ѝ умение бе събрано като в миниатюрна кутия – умален модел на драматичността и монументалността, синтезирана представа за коронните ѝ роли на голямата сцена.
Баясгалан Дашням отдавна не е възприемана от българската публика като временен гастролиращ артист. Пристигнала през 1986 г. от Улан Батор, тя извървява своя път стъпка по стъпка, с премерени ходове, но и с дръзки рискове, докато през 2002 г. става солистка на Софийската опера. С времето Байса е натрупала най-отговорни сопранови партии в „Турандот“ и „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Абигейл от „Набуко“ на Верди, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Брюнхилде в „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер… Събирала е овациите на оперните сцени в Европа и Азия.
Вокална мощ на драматичния сопран, плавни преходи в регистри и оцветяване, сигурна техника – това са някои от факторите (природни дадености или постигнати с учене и опит), които ѝ помагат да достигне дълбочини и извисявания в емоционалността. И всичко това при Байса се съчетава със сценично самообладание, актьорското майсторство и сигурност…
Байса с готовност отваря вратите на собствената си лаборатория. Още повече че вече се занимава и с преподаване. Убедителността в ролята на валкюрата Брюнхилде например е постигната след продължителна работа с Рихард Тримбор – музикален консултант и корепетитор в монументалния Вагнеров проект на Пламен Карталов. Изпълнителката полага всички усилия месеци наред, за да отговори на изискванията за „Вагнерова певческа школа“ и „Вагнеров певец“, владеещ немското оперно белканто или така нареченото „белканто на думата“. Така Байса сътворява роля, в която влага мощ и чувствителност, постига издръжливост, яснота на текста, владеене на мелодекламацията с възможно съвършената дикция, тембров колорит, мекота във вокала, естествено вибрато и гъвкавост.
Работата над всяка роля за Баясгалан Дашням е преди всичко изследователска: намиране на точния еталон за следване, слушане, абсорбиране и отхвърляне, докато се постигне своеобразно съавторство в интерпретацията. Настройката ѝ е като на прилежен служител, който всекидневно изкачва стъпало, прави равносметка, преодолява проблемни прагове и надгражда. И още: певицата гледа на ролите си като на динамично променящи се субекти в развитие. Те подлежат на дообогатяване с нови детайли, на изменчивост и усъвършенстване. Иначе – как да ти е интересно да пееш десетки, а понякога и стотици пъти една и съща роля.
В глобализиращия се оперен свят Байса не е екзотика. Отдавна големите оперни театри като Щатсопер – Берлин, „Метрополитън” – Ню Йорк, Виенската Щатсопер включват в постановките си гостуващи или щатни солисти – привнасящи чужда култура и традиция. Това е може би и шанс за освежаване. Български оперни педагози, които често правят педагогически гастроли в Китай например, разказват с удивление за новостроящите се грандиозни учебни заведения за изкуство, храмове на музиката, които предстои да бъдат изпълнени със съдържание чрез създаването на репертоар, изпълнителски кадри и екипи. А те после вероятно ще щурмуват и европейските сцени. Така че предстои да адаптираме представите си, да свикваме и да приемаме, че Тоска може да бъде с монголоидни черти, Сантуца да е цветнокожа и т.н. Ненапразно на „Опера Европа” – конференцията в София през март т.г., една от централните теми бе подготовката на сцените за обмен на продукции и по-широкото отваряне на вратите за гостуващи артисти. Затова малко анахронично и повърхностно изглеждат някои чуждестранни критики за Байса, че е идеалната китайска принцеса Турандот – не само заради мощното си вокално излъчване и артистично присъствие, но „преди всичко заради азиатския си произход“. Мерките в изкуство като операта просто не могат да се подчиняват на антропологични съображения.
Пристигнала „само“ за да учи, днес Байса е вкоренена в България. Тук търси и своето продължение като артист чрез своите ученици. Приема преди всичко онези, които други педагози отхвърлят, защото не съзират перспективност. Самата тя, отдадена на сцената като великата си педагожка Гена Димитрова, изисква отдаденост.
БАЙСА – МОНОЛОЗИ
Гена ми е като учебник и до днес.
Трябва ли да реша някакъв вокален проблем, често се допитвам до нея, мисля си какво би казала Гена Димитрова. Моят професор в Музикалната академия – Константин Карапетров, ме насочи към нейната вокална студия. Със страхопочитание се явих на прослушване. Бях подготвила Турандот, Тоска, Мадам Бътерфлай… „Я да ти чуя Тоската!“ Чу я и ме взе, но обеща да обърне всичко „с хастара наопаки“. Бяхме шестима избрани сред двеста кандидати. Беше строга, респектираща, но и насърчаваща да извадиш всичко от себе си. Свършеше ли работата, ставаше съвсем друга, настъпваха гощавки и веселие. Един ден ме попита къде живея. И като разбра, че обитавам малка къщичка без баня, ми нареди да си събера багажа и да се преселвам при нея в апартамента ѝ на „Московска“. Добре знаеше какво е да си чужденец и сам да се справяш с бита в различна страна. Четири години живях при нея. Безмерна привилегия, защото можех да поемам от знанията ѝ двойно повече. Това, което в Академията бях усвоила на теория, тази велика жена ми го даде по един разбираем практичен начин. „Като сърбаш горещ чай, къде отива въздухът?“ – питаше. И когато започваш да се наблюдаваш и да попиваш – ето че си стигнал до истината за дишането например. Проследяваше това, което правя, години наред и без заобикалки ми посочваше грешките. Преди да почине, ми показа всички детайли, свързани с фразирането, дишането. Не, тя нямаше тайни. Запомнила съм думите ѝ: „Всичко е преходно, а докато си на върха, не вярваш, че ще дойде миг, в който всичко се свършва“. Човек, като живее с това съзнание, е свободен да се раздава. И Гена се раздаваше.
Дойдох си у дома!
Това чувство имам, когато мисля за България. Тук ми е уютно и удобно, все едно съм се родила тук. Двадесет и две години не бях си ходила в Монголия. Питаха ме – няма ли тъга. А за мен е достатъчно, че близките ми идват при мен, че се радват на природата. Докато мама беше жива, така се въодушевяваше от близостта си с морето, че не можех да я извадя от водата. Бяхме като в разменени роли на майка и хлапе.
Много съм пътувала из България. Още в студентските години все ме канеха приятели по родните си места по Коледа и по Великден. Детската ми мечта беше да отглеждам цветя в оранжерия. Сега стягам малка къща в Карловско. Харесах я от пръв поглед. И така – всяка седмица: копая, садя, бера. Това е сладка физическа умора, която те кара да сияеш. Имам ягоди, малини, френско грозде, арония, боровинки, бял и лилав люляк, ружа. Наслаждавам се на шума на селото. Тази година изживях и розобера.
Девети септември беше датата, на която стъпих на гарата в София. Бяхме група избраници да учим в България. Пътуването ни бе цяла седмица с влак. Докато чакахме да ни посрещне човек от посолството, зърнахме на гарата шишета „Швепс“. Бяхме гледали във филма „От нищо нещо“, че там героят пие „Швепс“. Събрахме стотинки и си купихме една бутилчица, да опитаме какво е пил героят. Всичко, до което се докосваш за пръв път, е необичайно и се помни. За нас беше невероятно например, че около студентското общежитие растат плодни дръвчета, а можеш и тайничко, но и на воля да си откъснеш чепка грозде.
Как стигнах до България? Трудно. Но първите ми стъпки в музиката бяха въодушевяващи и пълни с ентусиазъм. Свирех на мандолина. Участвах в училищната ни група „Възхвала на слънцето“. Пеехме маршове и балади. Бяхме по фестивали. Това ни беше като прозорец към света на Източна Европа. Защото и да не бяхме шестнадесета република, живеехме в информационна изолация. Забраняваше се да носим националните си носии, хората ги съхраняваха в шкафове и сандъци и ги изваждаха на 11 юли, националния ни празник.
При нас всяка година се обявяваха конкурси за обучение в Свердловск или в София. Първи тур – една ария и една песен; втори тур – две арии и две песни; после – елементарна теория, ритмика, слух, руски език, история на компартията. Три пъти преминах тези изпити. На третия път бях класирана на трето място. Но получих жесток удар – не ми дадоха документа за издържания конкурс. Прибрах се вкъщи с рев. Мама ме успокоява, а една съседка постъпи делово и рационално. Накара ме да взема лист и писалка и ми продиктува молба за проверка, адресирана до висшия контролен партиен орган. Пуснах я в пощенската кутия. Не вярвах, че нещо ще последва. Но един ден ме повикаха „където трябва“. Един възрастен човек ме прие, разпитва и накрая стана и ме поздрави: „Честито! Тръгваш!“. И така потеглих с групата на 2 септември 1986 г.
В Улан Батор миналата година отидох за пръв път като артистка. Посрещнаха ме като известната монголка, която пее на българска сцена. Пях в „Тоска“. Залата – пълна, отрупаха ме с букети. Всичките ми партньори бяха от Монголия. Има певци. Моят професор Константин Карапетров казваше: „Вие, монголците, сте създадени за опера – развити бели дробове, костна система, скули – резонаторна кутия…“. Но и всичко останало е учене.
Сега аз се гордея, че на „Арена ди Верона” в „Набуко“ пее мой сънародник – баритон, лауреат на конкурса „Опералия” на Пласидо Доминго. Скоро сигурно всички ще говорят за Амартувшин Енхбат.
Иначе в Монголия е трудно – има много бедни и много богати. Хората са измъчени и уморени.
Операта днес не отива към добро.
Сриват се авторитети, подлага се на критика вокалът на Калас дори, някогашните колоси се отпращат в историята като носители на остаряла естетика. Добре, щом те са остарели, какво ново по-съвършено е открито? Различното е, че оперните постановки все по-често биват извеждани от историческото си време на действие и се пренасят в съвременността. И така се губи приказката. Другата нова тенденция е гоненето на многофункционалност. Певецът трябва да може да пее всичко – и опера, и мюзикъл, и поп музика, за да може да се продаде. Мисля, че такова разпиляване е опасно.
Моето бъдеще продължава да е операта. Техниката ми е здрава, гласът ми звучи сигурно и знам, че още 15–20 години мога да бъда на сцената… В момента се усещам Тоска и съм отдадена на веризма. Вътрешното ми усещане е, че гласът ми лети. Това е радост!
(край на цитата)
До края на тази статия ще се спра на отделни информации в медиите за изяви на Баясгалан Дашням:
Една информация от Словакия, която после ще дам в превод на български език:
9 nov 2007
V Opere SND bude hosťovať mongolská sopranistka Bayasgalan Dashnyam
Bratislava 9. novembra (TASR) – V Opere Slovenského národného divadla (SND) v Bratislave bude po prvý raz hosťovať mongolská sopranistka Bayasgalan Dashnyam.
“Predstaví sa v úlohe Turandot v rovnomennej Pucciniho opere,” informovala TASR hovorkyňa SND Zuzana Golianová. Dodala, že Bayasgalan Dashnyam absolvuje dve predstavenia, 13. novembra a 26. decembra.
Bayasgalan Dashnyam pochádza z mongolského Ulanbátaru. Od roku 2002 je sólistkou Národnej opery v Sofii. Spievala a spieva v Macedónii, Rumunsku, Maďarsku, účinkovala tiež na opernom festivale vo švajčiarskom Solothurne, v Turecku, Holandsku, počulo a videlo ju publikum vo fínskych Helsinkách, v nemeckom Stuttgarte, ale aj v slávnej londýnskej Royal Albert Hall. V repertoári sopranistky figurujú známe postavy ako Donna Elvíra z Mozartovej opery Don Giovanni, Abigail z Verdiho Nabucca, Lady Macbeth z Verdiho rovnomennej opery a iné.
ila ak
Čítajte viac: https://kultura.sme.sk/c/3578235/v-opere-snd-bude-hostovat-mongolska-sopranistka-bayasgalan-dashnyam.html
(край на цитата)
Превод:
9 ноември 2007 г
В SND Opera ще гостува монголското сопрано Баясгалан Дашням
Братислава, 9 ноември (TASR) – Монголското сопрано Баясгалан Дашням ще гостува за първи път в Операта на Словашкия национален театър (SND) в Братислава.
„Тя ще играе ролята на Турандот в едноименната опера на Пучини“, съобщи говорителят на SND Зузана Голянова пред TASR. Тя добави, че Баясгалан Дашням ще има две представления на 13 ноември и 26 декември.
Баясгалан Дашням идва от Улан Батор, Монголия. От 2002 г. е солистка на Националната опера в София. Пяла е и пее в Македония, Румъния, Унгария, участвала е и на оперния фестивал в Солотурн, Швейцария, в Турция, Холандия, публиката я е чула и видяла в Хелзинки, Финландия, в Щутгарт, Германия, но и в прочутия Кралски „Албърт Хол“ в Лондон. В репертоара на сопраното са известни образи като Дона Елвира от операта „Дон Жуан“ на Моцарт, Абигайл от „Набуко“ на Верди, Лейди Макбет от едноименната опера на Верди и др.
(край на превода)
Портал „Oper.de“
SOFIA: DER RING DES NIBELUNGEN
22.06.2013
SOFIA: DER RING DES NIBELUNGEN – 22. bis 29.6.2013
Von: Klaus Billand
(…) Die aus der Mongolei stammende Bulgarin Bayasgalan Dashnyam überraschte in der „Walküre“ gleich mit einem eindrucksvoll gesungenen „Hojotoho“ und darauf mit ihrer warmen Mittellage, stimmlichem Ausdruck und guter Höhe bei bester Diktion. (…)
(край на цитата)
Превод:
Порталът “Oper.de”.
СОФИЯ: ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА
22 юни 2013 г
СОФИЯ: ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА – 22-29 юни 2013 г.
От: Клаус Биланд
(…) Българката Баясгалан Дашням, която идва от Монголия, изненада в „Валкюри” с впечатляващо изпята „Ходжотохо”, а след това и с топъл среден диапазон, вокално изражение и добри височини с най-добра дикция (…).
(край на превода)
БНТ
Оперната прима Баясгалан Дашням за дългия път от Улан Батор до София
Предаване: Отблизо, 23.12.2017
В рубриката „Да ти кажа честно” – най-смешните писма до Дядо Коледа.
ОТБЛИЗО примата Баясгалан Дашням, която с талант и упорство изминава дългия път от Улан Батор, през щанда за сирене и кашкавал, та до Софийската оперна сцена.
Над 300 носии! Всяка от които е над 100 години! Какви истории крие тази колекция и в кой край на България са най-гиздавите премени?
В рубриката „Железните хора” – Сара Оутън, първата жена, обиколила света със силата на своите мускули.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНТ:
https://bnt.bg/bg/a/opernata-prima-bayasgalan-dashnyam-dlgiya-pt-ot-ulan-bator-do-sofiya
Една информация за участие на Баясгалан Дашням в ролята на Брангене в „Тристан и Изолда“ от Вагнер през 2019 г. в Софийската опера и балет (на немски език, няма да давам превод):
Tristan und Isolde
13. Dezember 2018 By Admin No Comments
Tristan und Isolde, Sofia
16:00
7.07.2019
Conductors Velizar Genchev
Director Plamen Kartaloff
Musical preparation Richard Trimborn
Scenographer Miodrag Tabacki
Costumes Leo Kulas
Lighting Designer Andrei Hajdinjak
Multimedia Designer Georgi Hristov (Elektrick.Me)
Fencing Choreography Kamen Ivanov
Assistant Directors Vera Petrova, Yulia Krasteva
Chorus Master Violeta Dimitrova
Concertmasters Teodora Hristova, Maria Evstatieva
Senior Stage Manager Vera Beleva
Stage Managers Vladimir Gorchakov, Stefka Georgieva
Repetiteurs Yolanta Smolyanova, Milen Stanev, Svetlana Ananievska
Orchestra, Chorus and Ballet of the Sofia Opera
Technical services and workshops of the Sofia Opera
Tristan Martin Iliev
Isolde Radostina Nikolaeva
Brangäne Bayasgalan Dashnyam
King Marke Angel Hristov
Melot Veselin Mihaylov
Kurwenal Biser Georgiev
Young sailor Plamen Papazikov
Shepherd Krasimir Dinev
Steersman Nikolay Petrov
National Theatre Sofia
ul. “Dyakon Ignatiy” 5
Sofia, 1000
Bulgarien
(край на цитата)
Нека днес на 3 ноември 2023 г. поздравим за рождения й ден на 1 ноември с.г. певицата Баясгалан Дашням, като й пожелаем крепко здраве, лично щастие и нови музикални успехи.
За много години драга Байса!
……
Изпълнения на Баясгалан Дашням:
Bayasgalan Dashnyam & Kostadin Andreev – In questa reggia …
…..
Bayasgalan Dashnyam – Santo di patria
….
Bayasgalan Dashnyam – Io son l’umile ancella
….