Georgi Borovansky

Вчера на 15 октомври 2020 г. се навършиха 91 години от рождението на баса Георги Боровански

Драги приятели на оперната музика, днес на 16 октомври 2020 г. пиша статия за един български певец, който вчера на 15 октомври щеше да навърши 91 години – басът Георги Боровански, починал на 7 май 1994 г. в Бърно, Чехословакия. Тъй като на 15 октомври е роден и знаменитият певец и гениален вокален педагог проф. Христо Бръмбаров, в чест на когото искам в този ден да публикувам статия, реших да почета Георги Боровански един ден след рождения му ден.

През 2016 г. написах за пръв път статия за Боровански, която се посрещна тогава с голям интерес, тъй като той е имал своята вокална кариера преди всичко в чужбина и е бил малко познат на българската публика и любители на оперното изкуство. През 2017, 2018 и 2019 години наново писах статии за него, и понеже за една година имам над 150 нови ФБ-приятели и читатели, искам тази година да ги запозная с написаното тогава за Георги Боровански – той напълно заслужава това внимание.

Нека само да припомня, че той е играл в чужбина в един много широк оперен репертоар, обхващащ не само традиционните оперни заглавия, но и редица други, някои от които са малко познати или рядко играни в България, като операта „Лулу“ от Албан Берг, „Арабела“, „Електра“ и „Саломе“ от Рихард Щраус, „Ковачът на оръжие“ от Алберт Лорцинг, „Тристан и Изолда“ (в ролята на Крал Марке) от Рихард Вагнер, „Вълшебният стрелец (в ролята на Каспар) от Карл Мария фон Вебер, „Дъщерята на полка“ от Доницети (в 3 басови роли), „Катя Кабанова“ от Яначек и редица други.

Цитирам статията си от 2016 година с малки допълнения:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 15 октомври 2016 г. се навършват 87 години от рождението на един български оперен певец, когото бих причислил към групата „Забравените Български Гласове (ЗБГ)“ по моята терминология – басът Георги Боровански, който за съжаление напусна житейската сцена преди повече от 20 години – на 7 май 1994 г. в Бърно / Чехословакия, малко след приключване на музикален запис в тамошно студио.

Защо пиша „Забравен Български Глас“ – съвсем ясно, едва ли има днешни любители на оперното изкуство, които да си спомнят за него или да са слушали негови изпълнения. При това той е роден в България, получил е там музикалното си образование, започнал е там вокалната си кариера, но както беше преди години, редица български певци заминаваха за чужбина и там изграждаха много често завидна международна кариера, която обикновено оставаше непозната за българския оперен меломан. А действително както ще видим, Георги Боровански пее десетки години преди всичко в Западна Германия, където е добре познат с редицата главни роли, които изнася в десетки опери не само от композитори класици и романтици, но и от съвременни автори.

Лично аз също не знаех за него, бях срещал името му при мои занимания с оперно изкуство в годините 1990-2000, но Боровански напуска Германия в началото на 90-те години, поради което нямам конкретни данни за тази дейност. След като преди 2 години се запознах с неговата съпруга – Ива Борованска, която срещам в София вече няколко пъти и сме добри ФБ-приятели, решихме взаимно „да вдигнем завесата на забвението“ от този талантлив български певец и да запознаем любителите с неговото изкуство. Така Ива ми предаде редица писмени материали и много снимки, с чиято помощ този „Забравен Български Глас“ ще прозвучи наново в съзнанието на любопитния читател и слушател. В последно време Ива е успяла да намери и звукови файлове с негови изпълнения, чрез които ще се запознаем и с негови изпълнения.

Елиана Митова – журналист, автор на книгите “Аз не съм царица на чардаша” (за Мими Балканска), “Срещи с балетни дейци” и “Павел Елмазов, комикът на оперната сцена“ и на редица други книги пише така за Георги Боровански:

„Богата е България на баси – Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Стефан Еленков. И музиканти, и ценители вместват в тази редица от знаменитости и Георги Боровански. Кариерата му мина по оперните сцени на Германия и приключи в редиците на прославения казашки състав „Великите донски казаци“ на Петя Худяков. Сред прекрасните певци Георги Боровански блестеше със своя светлина, за зла участ покосен ненадейно от инфаркт. Както се случва често с големите артисти – сърцето им не издържа на славата и те си отиват в разцвета на силите“.

(край на цитата)

Излагам по-долу редица информации за Георги Боровански, които ми предостави по различно време съпругата му Ива Борованска, както и такива, които открих в различни източници главно в Интернет. Едно описание, което ще ни запознае с интересната и драматична съдба на този голям български певец.

Творческата биография на Георги Боровански е малко известна. Роден е в семейство на земеделци с предци от село Борован – Врачанско, от където произхожда и фамилното му име. Боровански наследява музикалност и глас от своята майка, пее още от дете. След завършване на средното си образование постъпва в Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София след прослушване, при което е определен за тенор и като талант с голямо дарование – получава стипендия. Въпреки безспорния професионализъм на неговите преподаватели, първоначалната „диагноза“ за тенор се оказва погрешна – красивият му глас трудно достига височините, а нали във височините е силата на тенора! Каква издържливост е имал гласът на Георги Боровански в първите години от формирането му при такова натоварване, без да се повреди! Все пак той има късмет – педагозите се съгласяват, че той не е тенор, а нисък глас. В края на обучението си се дипломира като бас.

Той продължава следването си в Оперната студия към Академията и още тогава е привлечен в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ в София, където дебютира в ролята на Кадор в операта на Адолф Адам „Ако бях цар“. В Музикалния театър той участва в оперети и опери почти 2 сезона. Тогавашният директор Хитьо Попов вижда в него оперния певец и го съветва да кандидатства в някой извънстоличен оперен театър. Но Георги Боровански желае да продължи работата над гласовата си техника и предпочита да остане в София, като временно става солист в Ансамбъла на МВР и на Народната армия.

През есента на 1963 г. певецът заминава за Виена и е приет в 2-годишен курс на прочутото Musikhochschule (Висше музикално училище) при проф. Вит. Особен принос за израстването му като оперен артист има проф. Мария Бранд, която певецът счита за своя най-значима и способна педагожка. Тя чува младия певец във Висшето музикално училище и го поканва да работи с нея за усъвършенстване на вокалната техника. Георги знае, че проф. Бранд е създала лекото звукоизвличане у наши известни певци и е обучила много музикални педагози. Но той, както почти всички българи в чужбина по онова време не разполага с валута, за да си заплаща уроците. Проф. Мария Бранд – образец на висока професионална етика и благородство го успокоява – тя ще работи с него безплатно с уверението, че ще го формира като голям певец. Ако обаче е сгрешила с прогнозата си, многобройните й уроци ще останат безвъзмездни. Но и този път професорката не се излъгва: само след една година при проф. Бранд Георги Боровански толкова узрява професионално, че получава ангажимент като солист в Оперния театър на град Кил в Западна Германия. Сега вече той има възможност да издължи обучението си при своята преданна педагожка.

Само за два сезона в град Кил певецът пресъздава 11 централни басови роли – в „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Дон Карлос“, „Риголето“ и „Трубадур“ от Верди, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Вълшебният стрелец“ от Вебер, „Севилският бръснар“ от Росини, „Алберт Херинг“ от Бритън, „Катя Кабанова“ от Яначек. Диригент в Кил е Рихард Тримборн, който след много години, поканен в Софийската държавна опера за разучаване на Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“, си спомня за българския певец Георги Боровански и пита академик Пламен Карталов за него.

След Кил даровитият Георги Боровански е привлечен като солист в Оперния театър в град Гелзенкирхен, провинция Рейн-Вестфалия в Западна Германия. Там музикален директор и диригент е българинът Любомир Романски. Ето малка информация за този прочут през тези години в Западна Европа български музикант. Той е роден на 21 януари 1912 година в София в семейството на езиковеда Стоян Романски. Негова по-малка сестра е фолклористката Цветана Романска-Вранска. През 1940 година Любомир Романски завършва Държавното академично музикално висше училище в Берлин, след което работи като диригент в различни германски оперни и симфонични оркестри. В София е бил ученик по оркестрово дирижиране при проф. Цанко Цанков. През 1950 година става главен диригент на общинския музикален театър в Гелзенкирхен, където остава до пенсионирането си през 1977 година. Любомир Романски умира на 9 юни 1989 година в Гелзенкирхен.

Спомням си много добре от моите студентски години в София през 1951-1956 за многократните гостувания на Любомир Романски в България, където е дирижирал редица симфонични и оперни концерти и спектакли. През тия години той беше най-известният български диригент, който живее и работи в чужбина. Заедно с него често идваха от чужбина в София за концерти солисти като Венцислав Янков, Юри Буков и други изтъкнати български артисти, имащи кариерата си зад граница.

Венцислав Янков е роден на 24 март 1926 г. в София. Учи пиано при Панка Пелишек. Проявява се като “дете чудо”-пианист. Завършва едновременно ІV-то отделение на общообразователното училище и средния отдел на Държавната музикална академия (днес Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”. През 1937 г. със стипендия от Министерство на народното просвещение Венцислав Янков заминава за Берлин, където учи в Музикалната академия при К. А. Мартинсен. Завършва през 1942 г. През 1942-1943 работи при легендарния пианист Вилхелм Кемпф. През 1946 г. Венцислав Янков участва в Международния музикален конкурс в Женева, след което заминава за Париж, за да продължи професионалното си усъвършенстване при известната пианистка и педагожка Маргарита Лонг. От 1946 г. Венцислав Янков живее и работи в Париж. Само три години по-късно – през 1949 г. си поделя първата награда с Алдо Чиколини (роден през 1925 г., поминал се през 2015 г.) на новоучредения международен конкурс за пианисти и цигулари “Маргарита Лонг – Жак Тибо”. Така започва бляскавата му пианистична кариера с концерти на пет континента и записи с някои от най-известните световни оркестри и диригенти. През 1950 г. и 1951 г. посещава курсовете на Едвин Фишер в Люцерн, Швейцария. От пролетта на 1960 г. е професор в частната консерватория “Маргарита Лонг” в Париж. Венцислав Янков е професор в Националната висша музикална консерватория в Париж. Кавалер е на орден “Стара планина “ първа степен за извънредно големия му принос към българското музикално изкуство (2002). На 24 март 2016 г. Радио София излъчи специално предаване по случай 90 години от рождението на Венцислав Янков.

Юри Георгиев Буков е български пианист, един от големите пианисти в Европа, живял почти през целия си живот в Париж. Роден е на 1 май 1923 г. в София. Ученик е на проф. Андрей Стоянов в България и на проф. Ив Нат в Париж. От 1947 г. започва кариера като солист в Западна Европа. Изнасял е концерти и рецитали на петте континента. Записал е повече от 30 албума за различни звукозаписни компании. Лауреат е на международни конкурси в Париж, Брюксел, Женева. Юри Буков разнася славата на България по света и съдейства за развитието на българо-френските отношения. През 2003 г. Юри Буков беше награден от президента Георги Първанов с най-високото българско отличие – орден „Стара планина“ първа степен. Умира на 8 януари 2006 г. в Париж. В Уикипедия-страницата за него на немски език е казано: „през последните години на живота си Юри Буков се оттегля все повече от обществеността. Прекрасна е неговата интерпрететация на етюдите от Шопен опус 10“.

Продължавам за Георги Боровански: В Гелзенкирхен той участва в 5 оперни постановки, между които „Фиделио“ от Бетовен и „Риголето“ от Верди. По време на Моцартовия фестивал във Вюрцбург Боровански гостува с голям успех в тамошния оперен театър като Осмин в „Отвличане от сарая“, както и в още две други опери – „Продадена невеста“ от Сметана и „Хофманови разкази“ от Офенбах.

Следва 10-годишна кариера в Оперния театър във Фрайбург – Югозападна Германия, което е най-значителното постижение в творческия му път. Там той играе общо в 46 главни роли и отбелязва най-големите си задгранични успехи. Пее в 5 опери от Рихард Вагнер (в „Летящият холандец“ си партнира с немското сопрано Аня Силя – една от най-значителните съвременни немски певици, за която съм писал статия, както и с Франц Нентвиг), изявява се в трудни роли в рядко поставяните опери „Арабела“, „Електра“ и „Саломе“ от Рихард Щраус и „Лулу“ от Албан Берг. Пишейки тези редове си мисля именно за тези последни роли в опери, които по мои сведения още не са поставяни на български оперни сцени. Чест е било за Георги Боровански да играе в такива съвременни оперни постановки, особено в „Лулу“ от Берг, в която има четири роли за баси, всяка със своите изисквания. Там той пее в комичната роля на стареца Шиголх (Schigolch).

Немската преса дава възторжена оценка за изкуството на Боровански: „Във „Вълшебният стрелец“ от Вебер преди всичко се изяви „черният“ бас Георги Боровански като демоничен Каспар. Артистичното му ниво е превъзходно“; (…) „В ролята на Каспар Боровански демонстрира най-високи качества“; (…) „Ролята на Ван Бет („Цар и дърводелец“ от Лорцинг) е като че ли написана за фигурата и гласа на Георги Боровански. Това бе и най-високото постижение на вечерта“; (…) „Георги Боровански пее и играе ролята на Ханс Щадингер в операта „Ковачът на оръжие“ от Лорцинг с умело водене на своя култивиран глас. Известната ария той превръща в затрогващ връх на представлението“. Вестник „Офенбургер Тагеблат“ пише за „Севилският бръснар“: „Най-близкото по стил певческо постижение е на Георги Боровански като Бартоло – една буфо-фигура, както сигурно Росини си я е представял“. Вестник „Бадише цайтунг“ отбелязва за премиерата на „Веселите уиндзорки“ от Ото Николай: „Безупречният сър Джон Фалстаф на Георги Боровански може да се сравни с големите басови образци“.

Ето две рецензии от немски вестници в оригинал:

„Badisches Tageblatt“: „ (…) Der Bulgare Georg Borowansky in „Zauberflöte“ gab dem Sarastro jene Gestalt, die Mozart sicher vorgeschwäbt hat. Großartig in seiner Stimme, großartig im Spiel und Haltung, wobei sicher jene Abstimmung im Tempel zu den schönsten Szenen gehörte (…)“. Превод: „Българинът Георги Боровански предаде в образа на Зарастро онова тълкуване, което Моцарт сигурно си е представял. Великолепен в гласа си, великолепен в игра и сценично поведение, при което положително действието в църквата принадлежеше към най-хубавите сцени“.

„Offenburger Tageblatt“: „ (…) Eine angenehme Überraschung in „Simone Boccanegra“ bereitete Georg Borowansky: sein Jacopo Fiesco zeichnete sich nicht nur durch wohlgeführte stimmliche Vorzüge aus, sondern auch durch echt empfundenen ausdrucksvollen Gesang und entsprechende Darstellung (…)“. Превод: „Една приятна изненада в „Симон Боканегра“ поднесе Георги Боровански: неговият Якопо Фиеско се отличаваше не само с добре водената вокална линия, но и чрез точно усетеното и изразително пеене и съответно драматично тълкуване“.

Не трябва да забравяме, че тези отзиви са дадени от музикалната критика на Западна Германия – страната, която се слави с пословична взискателност към стила и професионализма. Участията на певеца в концертните изпълнения в Катедралата на Фрайбург в „Стабат матер“ от Росини, в „Реквием“ от Верди и в Девета симфония от Бетовен допълват богатия му басов репертоар.

Боровански запазва скромността в професията, тактичността и младежката си жизненост, всеизвестната си шеговитост и добронамереност още от студентските си години – така е запомнен от своите колеги и приятели. С присъщото си чувство за хумор той обичаше да казва: „Така и не успях да стана капиталист“.

След приключване на договора си в гр. Фрайбург той се завръща в България. Кандидатства в Софийската държавна опера с ролята на Зарастро от „Вълшебната флейта“, но … не е назначен … Както се казва в поговорката, „никой не е станал пророк в собствената си страна!“. Георги Боровански продължава да пее първоначално в Благоевградската камерна опера и завършва оперната си кариера в Русенската опера поради пенсиониране. И в двете институции работи с обещаващия режисьор и директор, а сега и академик – Пламен Карталов.

С артистичното си и певческо присъствие, с комедийната си изобретателност и своя топъл и плътен бас Георги Боровански изпълва и българските сцени. Към неговия репертоар се прибавят: „Селският философ“, „Аналфабетът“, „Каляска“, „Крадливата сврака“, „Дон Паскуале“, „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев, „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, в които играе със запомнящ се успех. Работи с диригентите Михаил Ангелов, Георги Димитров, Веселин Байчев, Милен Начев, Иван Филев, Красимир Топалов, Борис Спасов и други. С изключителните си професионални качества Георги Боровански бе завършен представител на българската и виенска певческа школа …

Следват още някои информации.

Елиана Митова в „Минаха години“, бр. 34, 22 август 2016 г., стр. 34.

(…) След година работа с именитата професорка Мария Бранд във Виена Георги Боровански получава ангажимент за солист в оперния театър в Кил / Западна Германия. Боровански споделя: „Незабавно ми възложиха главна басова роля в опера от немски композитор. След премиерата критикът в местния вестник, хвалейки гласовите ми качества написа, че не е могъл да разбере на какъв език пея – италиански или български. А аз пях на немски език! Можете да си представите какъв немски е бил!“, със смях разказва приживе певецът. Постепенно той шлайфа езика и получава друга рецензия: „Българският бас Георги Боровански в ролята на Бартоло пя на много добър немски език“ (…)

(…) Във Фрайбург Георги Боровански остава цели 10 сезона, превъплащавайки се в 46 главни роли и отбелязва най-значителните си задгранични успехи. Той се утвърждава като ярък Вагнеров певец, пее в трудните и рядко поставяни опери „Арабела“, „Електра“ и „Саломе“ от Рихард Щраус и „Лулу“ от Албан Берг. Немската преса сипе суперлативи за българския певец. Участията му в концертните изпълнения в катедралата на Фрайбург в „Стабат матер“ от Росини, „Реквием“ от Верди и Девета симфония от Бетовен допълват богатия му басов репертоар (…)

(край на цитата)

През последните години от живота си Георги Боровански участва в турнета из Европа с ансамбъла „Большой Дон Казакен“ с ръководител Петя Худяков, където отново е аплодиран от австрийска, немска и швейцарска публика. Няколко думи за Петя Худяков и неговия ансамбъл:

Петр Александрович Худяков (Петя Худяков), роден на 4 август 1934 года, е диригент, хореограф и музикант от Австрия, записал няколко отлични музикални носители с “жанрови” руски песни. През 1982 година Петя Худяков създава в Австрия ансамбъл почти от 30 певци, в който влизат изпълнители от „останките“ на прославения „Хор на донските казаци“, създаден в средата на 20-те години от Сергей Жаров, както и известни руски, белоруски, украински и български оперни солисти. В течение на времето ансамбълът увеличава състава си и приема названието “Большой Хор Донских Казаков”. През годината 2013 в състава му участват около 50 артисти – музиканти и танцьори. През последните години в соловата кариера на Петя Худяков (както и на Виктор Клименко) се забелязва увлечението за изпълнение и записване на църковна музика, хорали и друга сакрална музика.

В Интернет има информация за посещение на Петя Худяков в София, без да се дава сведение за дата и година. Ето някои допълнения от този източник:

Прочутият балетист, хореограф и певец Пьотр Александрович Худяков (сценично име – Петя Худяков), постоянен художествен ръководител на световноизвестния виенски хор „Bolschoi Don Kosaken“ (някогашен балетист и в състава на музикалния театър „Стефан Македонски“) пристигна в София.

Международно-познатият хореограф Петя Худяков пристигна за националния празник на България в София с част от солистите на своя световноизвестен хор „Bolschoi Don Kosaken“ и група почитатели на неговото изкуство от Швейцария.

Концерти на мъжкия хор от прочути оперни солисти в България през есента и поканата от проф. Георги Чапкънов за извайване на негов бронзов портрет са поводите за посещението на познатия руски артист. Сред гостите на предпразничните, празнични и следпразнични трапези видяхме: Директорът на оперетата г-н Марио Николов, диригентът на „казаците“ Иван Шалиев, басът Емил Димитров, графичният дизайнер Пламен Джерманов със съпругата си Ева – сестра на покойния ексцентричен милионер Августин Пейчинов, бизнесменът г-н Лозан Темелков, преводачът Боряна Цонева.

(край на цитата)

И още една информация:

Честват Петя Худяков във Виена

Август 2014 г.

Портал „Стандарт“ Култура

Петя Худяков, един от най-известните европейски хореографи, навърши 80 години. Елитният артист отбеляза юбилея си с грандиозен концерт на своя хор “Bolschoi Don Kosaken” в емблематичната за австрийската столица катедрала “Свети Стефан”. 400 приятели и колеги на маестрото от цял свят бяха поканени на разточително парти в двореца “Шьонбрун”.

Край българската маса бяха скулпторът проф. Георги Чапкънов, графичният дизайнер Пламен Джерманов със съпругата си Ева, сестра на покойния командор на рицарите ротисьори и ексцентричен милионер Августин Пейчинов, бизнесменът Лозан Темелков, преводачът Боряна Цонева, спецът в нефтената индустрия Чавдар Цонев, Иван Тенев.

През 60-те години на миналия век Петя Худяков е ученик на самата Фео Мустакова – майката на модерния балет в родната оперета. Той е и най-младият член на столичната трупа. После продължава образованието си в култовия за гилдията санктпетербургски Мариински театър. Работи с Галина Уланова, Мая Плисецкая и Рудолф Нуреев. От 1965 г. е поканен във виенския “Рамунд театър”, където партнира на великата Марика Рьок. Ръководеният от него хор “Bolschoi Don Kosaken” представя църковни и народни руски и славянски песни, но в класическо изпълнение на академични певци, работещи в известни европейски трупи. Сред тях са и Любомир Дяковски и Константин Янков.

(край на цитата)

Концертите на хор “Bolschoi Don Kosaken” с ръководител Петя Худяков продължават и по-късно. Цитирам обява на руски език (копирана от Интернет) за Коледен концерт в Берлин през януари 2018 г.:

Портал „Berlin 24.ru“

7.01.2018

Большой хор Донских казаков в Берлине

Рождественский концерт

В программе прозвучат русские, белорусские и украинские народные песни, православные церковные песнопения, классика немецких рождественских мелодий.

Участники хора — академические певцы, помимо выступлений в составе хора поют в известных европейских оперных театрах. Возрожденный в Австрии в 1981 году из последователей прославленного в 20-х годах в Европе Хора Донских козаков, коллектив хранит традиции казачества, что является обязательным условием приема в хор при соответствии высоким вокальным требованиям.

Бессменный руководитель прославленного коллектива Пётр Александрович Худяков (Петя Худяков) – дирижер, хореограф, певец, музыкант и продюсер. Донской казак, оказавшийся после войны в Болгарии, затем – в Австрии, где живет уже около 60 лет. Сольную карьеру начал в конце 1970 годов, записав диск русских песен «Улица моя». В начале 1980-х собрал «Большой Хор Донских Казаков», с которым работает по настоящее время. В репертуаре хора жанровые песни и романсы, народные и духовные произведения. Коллектив многие годы с успехом гастролирует в России и странах Европы.

Билеты в кассе Русского дома – ежедневно с 10.00 до 19.00

(край на цитата)

В разговор за Георги Боровански като колега и приятел прочутият тенор с бляскава световна кариера Михаил Светлев споделя: „Никога няма да забравя срещите със сърдечни хора и прекрасния глас на Борованеца. Неговото изпълнение на песента „Гори, гори моя звезда“ и до днес слушам със сълзи в очите си“.

По ирония на съдбата последният студиен запис на Георги Боровански – половин час преди да издъхне, покосен от инфаркт – е предсмъртната ария на Ксеркс (Ларго) от едноименната опера на Хендел, транспонирана за бас.

Цитирам думи на негов близък приятел и колега – тенорът Любомир Дяковски (баща на известната поп-певица Люси Дяковска), който е бил свидетел на последните минути в живота на Георги Боровански: „Той издъхна пред очите ми. Ужас! Записвахме в студиото на Радио Бърно заедно с „казаците“. Подготвяхме диск с коледни песни. Завършихме записите привечер и отидохме до една кръчма, за да изчакаме Боровански и Валерия – съпругата на Петя Худяков. Те бяха останали за още едно парче – арията на Ксеркс от Хендел. Забавиха се и Худяков помоли да ида да ги извикам, та да празнуваме. Излизам, те идат срещу мен. Взехме да се майтапим. Направих място на Боровански в кръчмата да седне до мен – едни дълги пейки бяха. Срещу нас седеше Петя Худяков. Вдигнахме чашите. Боровански отпи и се отпусна на рамото ми. Помислих, че ни прави номер. А той издъхна! Милият, свлече се на земята. Мъртъв!“, припомня трагедията Любомир Дяковски.

(край на цитата)

Каква трагедия! Когато аз научих от съпругата му преди една година за тия подробности, бях дълбоко опечален за този ужасен край на Георги Боровански.

Преди един ден Ива Борованска ми изпрати в оригинал на немски език някои рецензии за съпруга си, направени в печатни медии в Германия по време на оперната му дейност там, които тя е открила в последно време. Прилагам ги като допълнение към ония, които вече цитирах по-горе в статията:

„GEORGI BOROVANSKY, Bass – in Bulgarien geboren , ist Absolvent des Staatskonservatoriums in Sofia. Er ist ein Bühnen- und Konzertsänger von internationalem Format. Meisterlich und in feinster Präzision beherrscht er die Partien von Sarastro, König Philipp, Leporello, Baculus, Stadinger, Osmin bis König Marke.

Gefeiert in Wien, spendete auch in Kiel ein begeistertes Publikum stürmischen Beifall, als er neben Felicia Weathers den König Philipp sang und in dieser Partie faszinierte. Bei den Mozartfestspielen in Würzburg hatte er neben der grossen Sängerin Erika Köth triumphalen Erfolg als Osmin. Unter den bekannten Dirigenten Bruno Maderna und Edgar Downers, so in “Troubadour” und “Don Giovanni” konnte er Beispiel seiner mit Bravour vorgetragenen Arien und Partien geben. Georgi Borowansky singt und spielt den biederen, leicht aufbrausenden Stadinger in “Waffenschmied” mit kultivierter Stimmführung seines seriosen Basses. Die berühmte Liedarie “Auch ich war ein Jüngling mit lockigem Haar” gestaltet er zu ergreifendem Höhepunkt.

Wiederholt war der Sänger zu Rundfunk und Life-Sendungen an ORF in Wien und Dornbirn tätig. Im Rahmen seines grossen Repertoires aus Oper, Operette, Lied, ist Borowansky auch ein hervorragender Interpret russischer Lieder”.

(край на цитата)

Превод:

„ГЕОРГИ БОРОВАНСКИ, бас – роден в България, е абсолвент на Държавната консерватрия в София. Той е оперен и концертен певец от международен мащаб. С голямо майсторство и най-прецизно той интерпретира оперни партии като тия на Зарастро, Крал Филип, Лепорело, Бакулус (бел. Б.К.: Бакулус е училищен директор в операта „Бракониерът“ („Der Wildschütz“) от Лорцинг), Щадингер, Осмин, до Крал Марке.

Поздравяван във Виена, той получи също и в Кил бурни овации от очарованата публика, когато пя заедно с Felicia Weathers в ролята на Крал Филип и напълно я задоволи в тази партия. При Моцартовия фестивал във Вюрцбург той пожъна триумфален успех в ролята на Осмин като партньор на голямата певица Erika Köth. Под ръководството на прочутите диригенти Bruno Maderna и Edgar Downers в оперите „Трубадур“ и „Дон Жуан“ той можа да даде един пример за отлично изпълнение на изпълнените арии и роли. Георги Боровански пее и играе ролята на добродушния и бързо избухлив Щадингер в операта „Ковачът на оръжие“ от Лорцинг с култивираното гласово водене на сериозния си бас. Прочутата ария „Аз бях също младеж с къдрава коса“ той оформи до впечатлително върхово ниво.

Певецът повтори успехите си в радио- и телевизионни предавания на австрийския държавен предавател ORF от Виена и Дорнбирн. Той е също и един отличен интерпретатор на руски песни в рамките на своя голям репертор от опери, оперети и песни.

(край на превода)

В края на тази статия ще приложа редица снимки от негови изяви главно в опери. Тук основна роля изигра Ива Борованска, която с голямо усърдие е събирала снимки от афиши, вестници, програми и други източници, заедно със данните за съответната опера, за да ги получа и приложа тук. Техният брой е доста голям, но аз искам да ги покажа изцяло, защото Георги Боровански е „непозната“ личност в България. Нека оперните любители научат какви роли той е играл – техният брой е много внушителен, както се научава от текста, при това от най-различни епохи и автори. На това място ще отбележа, че на кирилица в Интернет не може да се открие нищо за Георги Боровански, освен едно негово участие в Благоевградската опера през 1980 година. Ето цитат:

Произведение:

Име: Когато куклите не спят

Автор: Румен Бальозов – Композитор

Дата: 01.1.1980 г.
Град: Благоевград
Вид или жанр музика: Опера
премиера

Изпълнител(и):

Пламен Карталов – Режисьор
Михаил Ангелов – Диригент
Красимир Топалов – Диригент
Стойне Шаламанов – Художник
Димитър Болгар – Хореограф
Ботьо Янчев – Певец
Елвира Пушкарова – Певец
Георги Сербезов – Певец
ГЕОРГИ БОРОВАНСКИ – Певец

(край на цитата)

С какво друго да завърша, освен да пожелая и за други „Забравени Български Гласове“ да се постъпи така, както с Георги Боровански, особено такива, които са имали изключително кариерата си в чужбина – техни колеги, роднини, близки и приятели да се погрижат докато е време да събират наличната информация за тях, с което да се доизгради пълната картина за българското оперно изкуство и в чужбина. Иначе тази история ще бъде „история с пропуски“ – тези артисти са направили много за името на България като изявена „оперна държава“ и това трябва да се знае. Винаги съм смятал, че наред с десетината най-изявени български оперни артисти, които всеки познава, стотиците други, играли в по-малки оперни театри по света и изнасяли на плещите си десетки главни роли в най-разнообразен репертоар, заслужават същото внимание. Така е с днешния юбиляр Георги Боровански, играл в над 50 главни и второстепенни роли от всички значими оперни стилове и епохи. Нека той бъде пример в това отношение“.

(край на статията от 14 октомври 2016 г.)

Мир на праха на рано напусналия ни артист Георги Боровански. Вчера на 15 октомври 2020 г. той щеше да навърши достойните 91 години!

…………

Една забележка: както писах в началото, за Георги Боровански няма нито един ред на кирилица в електронните медии. Ако търсите с неговото име източници, ще попаднете на друг човек Георги Боровански, който е адвокат в България (главно в Козлодуй), който няма нищо общо с певеца Боровански.

´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´

Линк към песента „Вино пия“ от Добри Христов – изпълнение на баса Георги Боровански (1929-1994):

……

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.