Baccaloni, Salvatore (ITA, Bass)

Днес се навършват 125 години от рождението на италианския бас Салваторе Бакалони

Драги приятели на оперната музика, днес на 14 април 2025 г. се навършват кръглите 125 години от рождението на прочутият през първата половина на миналия век италиански певец, басът Салваторе Бакалони (Salvatore Baccaloni), роден на 14 април 1900 г. в Рим, починал на 31 декември 1969 г. в САЩ.

За този вече почти забравен оперен певец пиша статия за първи път. Както ще видим от неговата биография и дейност, в началото той има други интереси извън вокалното изкуство, но след това се ориентира към него и след добра певческа подготовка стартира огромна кариера първо в Италия, после и в други държави, както и в Северна и Южна Америка. Само на сцената на МЕТ в Ню Йорк той пее непрекъснато 25 години от 1940 до 1965 г. в десетки опери, както главни, така и поддържащи роли.

Основната кариера на Салваторе Бакалони в началото протича в Италия, той пее и на сцената на Миланската Скала, където Артуро Тосканини му дава съвет да се ориентира в роли с комичен характер (буффо-роли), след което Салваторе Бакалони действително се специализира особено добре в този жанр. Благодарение и на впечатлителната си фигура – огромен на ръст, над 120 кг тегло и „почти кръгло тяло“, някои роли стават негова „специалност“: Дон Бартоло в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и същата роля в „Севилският бръснар от Росини, Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт, Дулкамара в „Любовен еликсир“ от Доницети, главният герой в „Дон Паскуале“ от Доницети, Варлаам в „Борис Годунов“ от Мусоргски, главният герой във „Фалстаф“ от Верди и основната роля в „Джани Скики“ от Пучини, Беноа / Алсиндоро в „Бохеми“ от Пучини и други.

Салваторе Бакалони прави своя професионален дебют на 22-годишна възраст през 1922 г. като Дон Бартоло в „Севилският бръснар“ от Росини в „Театро Адриано“ в Рим. На 25 години той играе в „Театро Костанци“ в Рим: Анджелоти в „Тоска“ от Пучини, Дон Базилио в „Севилският бръснар“ и Спарафучиле в „Риголето“ от Верди.

За първи път пее през 1926 г. в Миланската Скала в операта „Debora e Jaele“ от Илдебрандо Пицети. В Миланската Скала той пее в много исторически продукции, като след дебюта си в „Debora e Jaele“ участва в световните премиери на „Sly“ (1926), „Il campiello“ (1936) и „La dama boba“ (1939) от Ермано Волф-Ферари, „Fra Gherardo“ от Илдебрандо Пицети (1928), „Il re“ от Умберто Джордано (1929), „Le preziosi ridicole“ от Феличе Латуада (1929), както и първите италианоезични версии на „L’heure espagnole“ от Морис Равел и „Приказка за цар Салтан“ от Николай Римски-Корсаков.

Първоначално Бакалони приема стандартни басови роли като Раймондо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети и Спарафучиле в „Риголето“. Както вече писах по-горе, по съвет на главния диригент на Миланската Скала Артуро Тосканини, той решава да се специализира в комични роли.

Бакалони също пее поддържащи роли като Клисарят в „Тоска“ от Пучини, Беноа в „Бохеми“ от Пучини и други. Той също така пее за първи път в няколко оперни роли, включително тази на Адвокатът в „Il re“ от Умберто Джордано (в Миланската Скала през 1929 г.) и роли в „La farsa amorosa“ от Рикардо Дзандонай (Рим, 1933 г.) и „Vigna“ от Гуидо Гуерини (Рим, 1935 г.).

Бакалони също има успешна международна кариера. Дебютира през 1928 г. в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон като Тимур в „Турандот“, през 1930 г. в Чикагската лирична опера като Мелитон в „Силата на съдбата“ от Верди, през 1936 г. на фестивала в Глайндбърн във Великобритания като Алфонсо в „Така правят всички“ от Моцарт, през 1938 г. в Операта на Сан Франциско като Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт. На редица подробности ще се спра по-долу.

Гласът на Бакалони е запазен в множество записи, много от които са преиздадени на CD (бел. Б.К.: отделно ще публикувам по-долу неговата дискография).

Благодарение на вродените си актьорски умения, Бакалони участва в няколко филми между края на петдесетте и началото на шестдесетте години (бел. Б.К.: отделно ще публикувам по-долу неговата фирмография). На 27 април 1959 г. той се изявява в Шоуто на Дани Томас с участието на Дани Томас.

Смърт

Бакалони умира на 31 декември 1969 г. на 69-годишна възраст в Ню Йорк.

(край на уводните бележки)

След този кратък увод ще се спра на биографията и дейността на Салваторе Бакалони, както и на неговата дискография и филмография.

Салваторе Бакалони, роден на 14 април 1900 г., починал на 31 декември 1969 г., е италиански оперен бас и филмов артист във хумористични роли.

Живот и кариера

Бакалони е роден в Рим. След като посещава училището за хора на Сикстинската капела от седемгодишна възраст, той учи пеене при известния баритон Джузепе Кашман (Йосип Кашман, 1847–1925), изоставяйки предишните си амбиции да стане архитект.

Той прави своя професионален дебют на 22-годишна възраст през 1922 г. като Бартоло в „Севилският бръснар“ от Росини в „Театро Адриано“ в Рим. На 25 години играе в „Театро Костанци“ в Рим в следните опери: Анджелоти в „Тоска“ от Пучини, Дон Базилио в „Севилският бръснар“ и Спарафучиле в „Риголето“ от Верди.

Първоначално Бакалони приема стандартни басови роли като Раймондо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети и Спарафучиле в „Риголето“. Въпреки това, по съвет на главния диригент на Миланската Скала Артуро Тосканини, той решава да се специализира в комични роли.

Бакалони оставя незаличимо впечатление като Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт, Дулкамара в „Любовен еликсир“ от Доницети, главният герой в „Дон Паскуале“ от Доницети, Варлаам в „Борис Годунов“ от Мусоргски, главният герой във „Фалстаф“ от Верди и основна роля в „Джани Скики“ от Пучини. Бакалони също пее поддържащи роли като Беноа в „Бохеми“ от Пучини и Клисарят в „Тоска“ от Пучини. Той също така създава няколко оперни роли, включително тази на Адвокатът в „Il re“ от Умберто Джордано (в Миланската Скала през 1929 г.) и роли в „La farsa amorosa“ от Рикардо Дзандонай (Рим, 1933 г.) и „Vigna“ от Гуидо Гуерини (Рим, 1935 г.).

Бакалони също има успешна международна кариера. Дебютира през 1928 г. в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон като Тимур в „Турандот“, през 1930 г. в Чикагската лирическа опера като Мелитон в „Силата на съдбата“ от Верди, през 1936 г. на фестивала в Глайндбърн във Великобритания като Алфонсо в „Така правят всички“ от Моцарт, през 1938 г. в Операта на Сан Франциско като Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт.

Той пристига в Ню Йорк през 1940 г., за да направи на 7 декември 1940 г. в Метрополитън опера своя дебют като Бартоло в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, където се изявява непрекъснато до 1965 г., като се посвещава главно на репертоар за буфо бас, както в главни, така и в поддържащи роли. Сред различните заглавия са Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт, Дон Бартоло в “Севилският бръснар“ от Росини, Дон Паскуале и Дулкамара в „Любовен еликсир“ от оперите на Доницети, Мелитон в „Силата на съдбата“ от Верди, Джани Скики в операта от Пучини и други. Той остава в MЕТ до 1965 г.

През 1952 г. Бакалони прави турне в Южна Америка със звездите на Метрополитън опера, заедно с Ян Пиърс, Норберто Ардели, Стефан Баларани и други.

От 1951 до 1966 г. Салваторе Бакалони често пее във Филаделфия с различни оперни театри. Дебютира с „Philadelphia Civic Grand Opera Company“ през 1951 г. в главната роля на Дон Паскуале в операта от Доницети, има друг дебют с „Philadelphia Grand Opera Company“ през 1956 г. като Беноа / Алсиндоро в „Бохеми“ от Пучини и трети дебют с „Philadelphia Lyric Opera Company“ през 1959 г. като Беноа / Алсиндоро. Особено известни са неговите интерпретации на ролята на Лепорело (също изпълнявана в „Ковънт Гардън“ в Лондон) и на Дон Паскуале.

През 1955 г. Бакалони се изявява в предаването на живо на телевизия „NBC“ на песента „The Desert Song“ като Саид от племето „Ali Ben Ali“.

Салваторе Бакалони притежава забележително едро и кръгло телосложение (на моменти тежи повече от 136 килограма).

Други дейности

Бакалони основава собствена оперна компания „Baccaloni Co“., която обикаля САЩ през 40-те години на миналия век. Гласът му е запазен в множество записи, много от които са преиздадени на CD (бел. Б.К.: отделно ще публикувам по-долу неговата дискография).

Бакалони умира на 31 декември 1969 г. на 69-годишна възраст в Ню Йорк.

(край на биографичните бележки)

Цитирам дискографията на Салваторе Бакалони от източник на италиански език (без превод):

Discografia

Mozart
- Don Giovanni – Brownlee, Baccaloni, Souez, von Pataky, Franklin, Helletsgruber, dir. Busch – 1936 EMI
- Le nozze di Figaro – Pinza, Sayao, Steber, Brownlee, Novotna, Baccaloni, dir. Walter – Live Met 1944 – Arkadia/Cantus Classic
- Don Giovanni – Pinza, Baccaloni, Kirk, Steber, Kullman, Sayao, dir. Szell – Live Met 1944 – Archipel/Walhall
- Don Giovanni – Silveri, Baccaloni, Resnik, Welitsch, Conley, Moscona, dir. Reiner – Live Met 1951 – Walhall

…..

Rossini
- Il barbiere di Siviglia – Stracciari, Capsir, Borgioli, Baccaloni, Bettoni, dir. Molajoli – Columbia 1929
- Il barbiere di Siviglia – Thomas, Landi, Tuminia, Baccaloni, Pinza, dir. Papi – Live Met 1941 – Gulld
- Il barbiere di Siviglia – Brownlee, Sayao, Martini, Baccaloni, Pinza, dir. St.Leger – Live Met 1943 – Phonographe
- Il barbiere di Siviglia – Valdengo, Di Stefano, Pons, Baccaloni, Hines; dir. Erede – Live Met 1950 – Cetra/OASI/Gala

…….

Donizetti
- Lucia di Lammermoor – Capsir, De Muro Lomanto, Molinari, Baccaloni; dir. Molajoli – Columbia 1929
- La fille du régiment – Pons, Jobin, Baccaloni, Petina, dir. Papi – Live Met 1940 – Arkadia/Naxos/Bongiovanni
- Don Pasquale – Baccaloni, Sayao, Martini, Valentino, dir. Papi – Live Met 1940 – Walhall/Naxos
- L’elisir d’amore – Sayao, Landi, Baccaloni, Valentino, dir. Panizza – live Met 1942 Bensar
- Don Pasquale – Baccaloni, Sayao, Martini, Brownlee, dir. Busch – Live Met 1946 – GOP/Walhall
- L’elisir d’amore – Sayao, Tagliavini, Baccaloni, Valdengo, dir. Antonicelli – Live Met 1949 – Melodram/GOP/Naxos

…….

Verdi
- Rigoletto – Piazza, Pagliughi, Folgar, Baccaloni, dir. Sabajno – La Voce del Padrone 1927
- Aida – Arangi Lombardi, Lindi, Capuana, Borgioli, Pasero, Baccaloni, dir. Molajoli – Columbia 1930
- Falstaff (Pistola) – Rimini, Tassinari, Ghirardini, D’Alessio, Baccaloni, dir. Molajoli – Columbia 1932

…..

Puccini
- Madama Butterfly (Bonzo) – Pampanini, Granda, Velasquez, Vanelli, Baccaloni, dir. Molajoli – Columbia 1929
- Tosca (Angelotti) – Scacciati, Granda, Molinari, Baccaloni, dir. Molajoli – Columbia 1929
- La bohème – Albanese, Peerce, Valentino, Mc Knight, Moscona, Baccaloni, dir. Toscanini – Live Carnegie Hall 1946 – RCA
- La bohème – Sayao, Bjorling, Valentino, Moscona, Benzell, Baccaloni, dir. Antonicelli – Live Met 1948 – Myto
- Manon Lescaut – Kirsten, Bjorling, Valdengo, Baccaloni, dir. Antonicelli – Live Met 1949 – Myto/Naxos
- Gianni Schicchi – Baccaloni, Peters, Hayward, Harvuot, Pechner, dir. Erede – Live Met 1952 – Lyric Distribution
- Tosca (Sagrestano) – Stella, Tucker, Warren, Baccaloni, dir. Mitropoulos – Live Met 1958 – Walhall
- Manon Lescaut – Kirsten, Bergonzi, Sereni, Baccaloni, dir. Cleva – Live Met 1960 – Bongiovanni

……

Modest Musorgskij
- Boris Godunov (Varlaam) – Pinza, Tokatyan, Moscona, Baccaloni, Warren, dir. Szell – Live Met 1943 – Lyric Distribution

…..

Arie da opere

Serie “Lebendige Vergangenheit” – Arie da opere – Disco 33 giri e CD Preiser [n°89615]

(край на цитата)

Както писах по-горе, благодарение на вродените си актьорски умения, Салваторе Бакалони участва в няколко филми. Цитирам неговата филмография от източник на италиански език:

Filmografia

La viuda celosa, regia di Fernando Cortés (1946)
The Desert Song – film tv (1955)
Piena di vita (Full of Life), regia di Richard Quine (1956)
Il principe del circo (Merry Andrew), regia di Michael Kidd (1958)
Il balio asciutto (Rock-a-Bye Baby), regia di Frank Tashlin (1958)
Fanny, regia di Joshua Logan (1961)
Pranzo di Pasqua (The Pigeon That Took Rome), regia di Melville Shavelson (1962)

(край на цитата)

Ще завърша статията за Салваторе Бакалони с повече подробности за неговата кариера в Метрополитън опера в Ню Йорк, където той изгражда впечатлителна дейност и участва цели 25 години в 416 спектакъла на този театър през годините от 1940 до 1965.

В някои източници в медиите, като и в Уикипедия-страницата на Салваторе Бакалони на италиански език погрешно е дадено, че той е имал изяви в МЕТ до 1962 г., „където се изявява непрекъснато до големия прощален концерт през 1962 година“ (цитат там). Всъщност Бакалони има участия в редица концерти в МЕТ в тези години от 1940 до 1965.

Бакалони прави на 7 декември 1940 г. своя дебют в МЕТ като Бартоло в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, където се изявява непрекъснато до 1965 г., като се посвещава главно на репертоара за буфо бас, както в главни, така и в поддържащи роли. Сред различните заглавия са Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт, Дон Бартоло в “Севилският бръснар“ от Росини, Дон Паскуале и Дулкамара в „Любовен еликсир“ от оперите на Доницети, Мелитон в „Силата на съдбата“ от Верди, Джани Скики в операта от Пучини и други. Той остава в MЕТ до 1965 г.

Изреждам ролите на Салваторе Бакалони на сцената на МЕТ по автори:

Дебют на 7 декември 1940 г. като Бартоло в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Следват:

Моцарт – „Сватбата на Фигаро“ (Бартоло), „Дон Жуан“ (Лепорело)

Доницети – „Дон Паскуале“ (Дон Паскуале), „Дъщерята на полка“ (Сержант Сулпиче), „Любовен еликсир“ (Дулкамара)

Пучини – „Бохеми“ (Беноа / Алсиндоро), „Тоска“ (Сакристан), „Джани Скики“ ( Джани Скики), „Манон Леско“ (Жеронт)

Росини – „Севилският бръснар“ (Бартоло)

Мусоргски – „Борис Годунов“ (Варлаам)

Перголези – „Слугинята господарка“ (Уберто)

Верди – „Силата на съдбата“ (Мелитон)

Джордано – „Андре Шение“ – Матьо.

Последната изява на Салваторе Бакалони на сцената на МЕТ е на 8 август 1965 г. в ролята на Доктор Бартоло в „Севилският бръснар“ от Росини.

Нека днес на 14 април 2025 г. почетем 125 години от рождението на италианския бас Салваторе Бакалони, изградил забележителна вокална кариера и оставил важни музикални записи от дългогодишната си дейност.

Мир на праха му!

….

Изпълнения: