Феноменалната немска певица Ерна Зак, родена на днешния ден преди 125 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 6 февруари 2023 г. се навършват точно 125 години от рождението на една легендарна немска певица – сопранът Ерна Зак (Erna Sack), починала през 1972 г., която е останала в музикалната история като един феномен, почти недостигнат и до днес – Ерна Зак е била в състояние да пее извънредно високи тонове – чак до „ДО четвърто – с4“ или почти една октава над считаните за твърде високи тонове (както се казва по немска терминология „viergestrichenen „c“ (с четири допълнителни линии над петолинието).
В моето детство около 1938 до 1942 г. Радио София често пускаше грамофонни плочи с нейно изпълнение и от това далечно време съм запомнил както името й (твърде лесно за помнене), както и извънредно високите тонове, които тя пееше. Макар и деца, със сестра ми се чудехме как е възможно това.
След края на Втората световна война постепенно името на Ерна Зак се загуби, нейните изпълнения не се чуваха и постепенно я забравихме. Едва след идването ми тук в Германия през 1974 г. – 2 години след нейната смърт аз наново си спомних за Ерна Зак от предавания по радиото и телевизията. Спомням си, че тя е спряла вокалната си кариера около 1964 г. и се е отказала от светския живот.
Скоро четох следния откъс за това нейно решение:
„So schnell dreht sich das Kulturkarussell, so rasch sind die Namen der alten Gesangsstars durch neue ausgewechselt – so radikal war aber auch der Schnitt, als sich Erna Sack 1964 aus der Öffentlichkleit zurückzog, so konsequent wahrte sie ihr Schweigen, dass man sie gar nicht mehr zu den Lebenden zählte“.
Превод: „Така бързо се върти „колелото на културата“ и така внезапно имената на старите вокални звезди се заменят с нови. Така внезапно беше също и решението, което Ерна Зак направи през 1964 г. като се оттегли от светския живот и запази мълчание по постъпката си, така че мнозина я смятаха за вече напуснала света“.
(край на цитата и превода)
Откровено трябва да призная, че освен няколко нейни изпълнения и то от оперни участия аз не я бях слушал след 1974 г. Едва сега при подготовка на тази статия научавам, че тя е имала много сериозни оперни участия, наред с „по-леки жанрови отклонения“. Това е било по време на Втората световна война, когато редица немски артисти е трябвало да гостуват по фронтовете и да „дават кураж“ на воюващите мъже с изпълненията си.
Ще изложа биографични бележки и данни за дейността на Ерна Зак, родена преди 125 години:
Ерна Зак, по рождение Ерна Вебер (на немски Erna Dorothea Luise Sack, geborene Weber) – немска оперна певица – сопран с глас, който достига особено високи тонове, е родена на 6 февруари 1898 г. в Шпандау (район в Берлин), починала на 2 март 1972 г. в Майнц. Ерна Зак е считана от музикалната критика за една от най-известните немски сопрани през 20-и век.
Още по време на ученическите й години, когато пее в църковен хор в Шпандау, диригентът на хора забелязва отличния глас на Ерна Зак, обаче родителите й желаят момичето да изучи една „нормална“ професия. След завършване на средното си образовние тя започва да работи като телефонистка в местната пощенска станция, но момичето „не ползва хубавия си глас само при служебите си задължения“, а през свободното време започва да взема частни уроци по вокално изкуство. През отпуските си тя прави това и в Прага.
През 1928 г. диригентът Бруно Валтер я привлича в Берлинската държавна опера, която тогава се намира в района Шарлотенбург. В началото тя играе малки оперни роли като субретка или такива в жанра на мецосопраните.
През 1930 г. се премества в Градския театър в Билефелд, където постига в кратко време големи успехи като колоратурен сопран. Именно там откриват феноменалния й глас в този жанр, особено след участието й в ролята на Норина в операта „Дон Паскуале“ от Доницети.
През следващите години тя има последователни ангажименти в редица оперни театри – през 1932 г. постъпва в Държавния театър във Висбаден, а от 1934 г. – в Бреслау в Силезия (сега Вроцлав в Полша). През 1935 г. е приета в Държавната опера в Дрезден, където остава до 1941 г. Там е диригент прочутият Карл Бьом. Тук тя постига и най-големите си успехи, например през 1935 г. в световната премиера на операта „Мълчаливата жена“ от Рихард Щраус, където играе в ролята на комедиантката Изота. Премиерата е на 24 юни 1935 г. и е пълен успех за Ерна Зак – начало на една завидна кариера. На 2 март 1937 г. следва участие в друга световна премиера – операта “Massimilla Doni” от Отмар Шоек (Othmar Schoeck).
През годините след 1933 Ерна Зак добива световна известност. Тя гостува редовно на сцената на Берлинската държавна опера, постига забележителни успехи в Миланската Скала, Виенската държавна опера (през 1936 г.) и оперните театри в Париж (през 1935), Лондон, Хамбург, Мюнхен и другаде, както и на Музикалния фестивал в Залцбург (през 1936 г.). През 1936 г. тя играе в „Ковънт Гардън“ в Лондон в ролята на Цербинета от операта „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус при гостуване на Дрезденската опера там, при което дирижира самият Щраус. Той самият е голям неин поклонник и изразява това по различен начин, например като въвежда някои нови пасажи в тази роля специално за нейния феноменално висок глас.
На сцената на Виенската държавна опера Ерна Зак е имала само една изява – в ролята на Аделе в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус. Цитирам състава при тази изява:
Besetzung | 25.02.1936
| Dirigent | Josef Krips |
|---|---|
| Regiedienst | Hans Duhan |
| Bühnenbild | Anton Brioschi |
| Walzer: “An der schönen blauen Donau” | Johann Strauß (Sohn) |
| Choreographie | Josef Haßreiter / Hassreiter |
| Gabriel von Eisenstein | Richard Schubert |
| Rosalinde | Margit Bokor |
| Gefängnisdirektor Frank | Hans Duhan |
| Prinz Orlofsky | Rosette Anday |
| Alfred | Richard Tauber |
| Dr. Falke | Hermann Wiedemann |
| Dr. Blind | Viktor Madin |
| Adele | ERNA SACK |
| Ida | Maria Graf |
| Frosch | Ernst Tautenhayn |
| Iwan | Karl Ettl |
| Ali-Bey | Rolf Telasko |
| Ramusin | Franz Rouland |
| Murray | Anton Arnold |
| Lord Middleton | Ludwig Verlik |
| Melanie | Fritzi/Friederike Berthold-Baier |
| Felicita | Marie Neudorfer-Wohlmayer |
| Sidi | Marie Kastl |
| Laura | Marie Mathias |
(край на цитата)
През 1936 и 1937 години тя предприема грандиозно турне в Северна Америка. През 1937 г. постига голям успех в Оперния театър в Чикаго в ролята на Розина в „Севилският бръснар“ от Росини, както и в ролята на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. През 1937 г. играе в ролята на Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Римската опера под диригентството на Тулио Серафин (1878-1968, на 2 февруари 2023 г. се навършиха 55 години от смъртта му) заедно с партньорите Тито Скипа (1888-1965) и Личия Албанезе (1909-2014) в други две главни роли. През 1938 г. тя има редица успешни гастроли в Копенхаген.
В тия години Ерна Зак се омъжва за един способен предприемач-търговец, който става и неин мениджър да края на вокалната й кариера през 1964 г. Може би той е причина за разширяване кръга на дейност на Ерна Зак в областта на филмовото и оперетно изкуство, както и предприемането на усилена концертна дейност.
Първият й филм носи заглавие „Цветя от Ница“. Също през 1936 г. е и нейното първо голямо концертно турне, както и участие в музикални записи с големи фирми в този бранш като „Телефункен“, радиопредавания и записи за различни радиопредаватели. Именно в този бранш Ерна Зак се развива като една от най-търсените артистки в тези години. Името „Ерна Зак“ става „запазена марка“ като израз на „високи и кристални звуци, извлечени от главата“ (на немски език „Kopftöne“). Нейният статус тогава в Германия е така висок, че е провъзгласена за „народен славей“ или „немски славей“ – желан гост при всеки концерт.
Артистът и певец (тенор) от Нидерландия Йоханес Хеестерс (1903-2011) с голяма кариера в Германия. Починал е на 108-годишна възраст.
Малко преди избухване на Втората световна война, през 1938 г. Ерна Зак играе главна роля при филмиране на оперетата „Нанон“ от немско-австрийския композитор Рихард Жене (Richard Genée) – (1823-1895), заедно с големия артист и тенор Йоханес Хеестерс. Между другото, Хеестерс е един от забележителните певци и артисти през 20-век, който живя над 100 години. Аз съм негов съвременник на редица от филмовите му и тв-изяви както през младостта ми в България, така и по-късно тук в Германия. Той беше запазил добрия си теноров глас до почти 100-годишна възраст и често гостуваше в предавания по телевизията, където изпяваше по някоя оперетна ария, което привеждаше зрителите в нескончаем възторг. Ето няколко думи за него:
„Johannes „Jopi(e)“ Heesters, eigentlich Johan Marius Nicolaas Heesters, (* 5. Dezember 1903 in Amersfoort, Niederlande; † 24. Dezember 2011 in Starnberg) war ein von 1936 bis zu seinem Tod in Deutschland lebender und arbeitender Schauspieler und Sänger (Tenor) mit niederländischer und – nach überwiegender Quellendarstellung – auch österreichischer Staatsangehörigkeit. Er galt in seinen letzten Lebensjahren als der weltweit älteste noch aktive darstellende Künstler. Insgesamt stand er 90 Jahre auf der Bühne und 87 Jahre vor der Kamera“.
Превод: „Йоханес „Йопи(е)“ Хеестерс, по-точно Йохан Мариус Николаас Хеестерс, роден на 5 декември 1903 г. в Амерсфоорт, Нидерландия, починал на 24 декември 2011 г. в Щарнберг край Мюнхен, е артист и певец (тенор), който живя и работи от 1936 г. до смъртта си през 2011 г. в Германия. Същият е притежавал нидерландско и австрийско поданство. През последните години от живота си Йоханес Хеестерс е считан за най-възрастният активен актьор в световен мащаб. Бил е на сцената общо 90 години и 87 години пред филмовата камера“.
(край на цитата и превода)
Не искам да се отклонявам много, но след като Йоханес Хеестерс навърши 100 години през 2003 г. при много голям интерес особено в тв-предавания, посветени на него и при които той пееше редовно по някоя оперетна ария, всяка година след това около 5 декември все следях със затаен дъх дали Йоханес Хеестерс ще се появи при слециалните тв-предавания, които се организираха в негова чест. Така беше чак до 2011 г., когато той вече не можа да присъства на тържеството във връзка със 108-я му рожден ден – беше вече в болница. Три седмици след това дойде вестта за смъртта му на 24 декември – точно на Коледа.
Ще покажа 2 снимки на този забележителен артист – от младите му години и от последните в живота му, оставил незабравими спомени от участия в оперети и музикални филми в течение почти на един век. За него има Уикипедия-страници на редица езици, също и малка на български език. В нея се казва между другото: „През 1997 година Йоханес Хеестерс е включен в книгата на Гинес като най-възрастният действащ, все още активен актьор. Той остава артист и изпълнител на световно ниво и със световна слава, продължавайки да се появява на сцена и в телевизионни предавания и в последната година от живота си, продължил 108 години“.
(край на цитата)
Продължавам за Ерна Зак. По време на Втората световна война Ерна Зак има изяви преди всичко в Швеция, Швейцария и Турция. От 1947 г. тя предприема грандиозно турне в продължение на 5 години, като гостува първо в Бразилия, после в цяла Южна Америка, Австралия, Южна Африка и Канада. При това турне тя има триумфален успех при концерт в Ню Йорк, изнесен в залата „Карнеги хол“. В много източници за Ерна Зак се споменава, че при нейни песенни концерти почти винаги е изпълнявала една шведска народна песен, посветена на Jenni Lind (Жени (или Йени) Линд (1820-1887) – тази легендарна шведска певица, наричана „шведският славей“. Оригиналното заглавие на песента е на шведски език „Fjorton or tror visst att jag va”, което означава приблизително „Четиринадесет или мисля, че аз съм наистина на толкова“.
Наред с големите си оперни и оперетни участия, Ерна Зак изнася редица песенни концерти, най-често в акомпанимент на пианиста Себастиян Пешко (Sebastian Peschko). Както писах в началото, тя има феноменален глас, който й позволява да постига много високи тонове, стигащи до „ДО четвърто – с4“ – факт, който се приписва на много малко певици в целия свят. В музикалната история се споменава за такъв феномен при сопранът Lucrezia Agujari през 18-и век.
По време на това голямо световно турне Ерна Зак взема под наем една къща в Торонто и оттам прави отделните си гостувания в различни държави. Има сведения, че по това време е получила и поданство на Бразилия. В немските медии по това време се съобщава за все нови и нови планове на певицата. След края на Втората световна война тя гостува оттам кратко за концерти в Германия и заминава наново за други изяви по света.
Чак след 10 години странстване, малко спокойствие и много сензации, Ерна Зак се завръща в родината – но не на сцената. Нито един път повече тя не се качва на нея.
Какво още може да се добави към тези редове – през последните 8 години от живота й – от 1964 до 1972 г. Ерна Зак е далеч от публика и любители, вглъбена в личния си и семеен живот във фамилната къща край езерото Атерзее – в градчето Мурнау в полите на Алпите в Южна Германия. Никакви изяви, интервюта, срещи с хора от света на изкуствата. Раздялата е безкомпромисна.
Какво остава от нея – стотиците нейни записи, спомените и надеждата, че някой ден ще се роди друга певица със същите способности относно „ДО четвърто – с4“.
През последните години на живота си тя се установява със съпруга си във Висбаден – столицата на провинция Хесен, заради по-мекия климат. В това време Ерна Зак вече е заболяла от рак, което е причина за смяна на жилището.
След един драматичен и пълен с успехи живот, Ерна Зак умира в Майнц на 2 март 1972 г. по време на операция след заболяване от рак. Погребана е във Висбаден, недалеч от Майнц.
На нейно име са наречени улици в различни градове – в Дрезден, в Берлин, а през август 2011 г. в градчето Хойхелхайм в провинция Хесен, от където произхожда нейният съпруг, който е бил дълги години и неин мениджър.
И още нещо интересно – на нейно име е наречена специална торта – “Erna-Sack-Torte” от сладкарницата-кафене “Café Schreyer” в град Шорндорф в района Швабия в провинция Баден-Вюртемберг. Тази торта се произвежда от десетки години, тъй като дядото на сегашния собственик е бил голям поклонник на Ерна Зак и е приготвил сам тортата, носеща нейното име. Сега това име е „запазена марка“ на заведението.
Както писах по-горе, слек като Ерна Зак се отказва от сценична дейност през 1964 г., името й бързо се забравя и чак след смъртта й през 1972 г. наново спомените за нея се припомнят. По този случай четем в една публикация от 27 януари 2010 г.:
„Als die Nachricht von ihrem Tod um die Welt ging, war es für viele überraschend.
Denn die meisten wussten gar nicht, dass es sie noch gegeben hatte.
Sie besaßen die Erinnerung an ihre Stimme, sie liebten diese Stimme – aber wie einen kostbaren alten Schmuck, wie einen fernen Klang“.
Превод: „Когато вестта за нейната смърт се разнесе по целия свят, това беше изненада за много хора, защото повечето от тях не знаеха, дали Ерна Зак изобщо живее. Те имаха спомена за нейния глас, те обичаха този глас – както се обича една стара скъпоценност, една дълечна звучност“.
(край на цитата и на превода)
И какво остава до днес в спомените на музикалните любители – на първо място „огромните височини, до които достига феноменалния й глас, онова „четвърто ДО“ – ясно като кристално стъкло и приличащо на звук от камбана, което никоя певица от нейната генерация не е постигала“ – по думите на музикалната критика. Не само заради него, но и за другите си постижения Ерна Зак е получила почетната титла „Камерзенгерин“, както и прозвището „Немският славей“.
След като Ерна Зак на върха на своята певческа кариера прави редица записи и нейните колоратури с особено високи тонове ставят достояние на целия музикален свят чрез грамофонни плочи, в този период не се удава на никоя певица да достигне това мечтано „ДО четвърто – с4“. В някои източници се твърди, че това са могли само певиците Mado Robin (1918-1960, колоратурен сопран от Франция) и Wilfriede Lüttgen. По-горе писах и за Lucrezia Agujari от 18-и век.
Цитирам една публикация от немска медия през 2020 г., в която става въпрос за Ерна Зак (после ще дам превод):
“Gießener Allgemeine“ Kreis Gießen
21.08.2020
Die »deutsche Nachtigall« und der Besuch vor 50 Jahren
Die »schwedische Nachtigall« Jenny Lind kennt man spätestens seit dem Film »Greatest Showmen«. Wobei dabei unerwähnt bleibt, dass sich der Dichter Hans Christian Andersen unglücklich in sie verliebte.
Doch auch Deutschland hatte seine Nachtigall: Erna Sack. Am 6. Februar 1898 geboren, durchlief sie eine Gesangsausbildung in Prag und Berlin. Bald errang die Sopranistin Weltruhm, ging auf Nordamerika-Tournee, trat in Mailand, Paris und London auf. Während des Zweiten Weltkriegs sang sie vor allen Dingen in Schweden, der Schweiz und der Türkei. Ab 1947 ging sie dann auf Welttournee: Südafrika, Südamerika, Australien, Heuchelheim. Heuchelheim?
Ja. Diese Zeitung berichtete am 7. August 1950: »In der gestrigen Mittagsstunde traf die weltberühmte ›deutsche Nachtigall‹ Erna Sack nach vierjähriger Auslandstournee in Heuchelheim, der Heimat ihres Mannes Hermann Sack, ein.« Dieses Ereignis wollten viele Heuchelheimer nicht verpassen, der »Liederkranz« sang ein Begrüßungsständchen.
Trotz vollem Tourneeplans versprach Erna Sack, ein Konzert in der Heuchelheimer Turnhalle zu geben – unter der Bedingung, dass der Männerchor mit ihr auftreten würde. Tatsächlich fand dieses Konzert später statt – mit über 1000 Besuchern restlos ausverkauft. Heute erinnert eine eigene Straße in Heuchelheim an die berühmte Sängerin.
(край на цитата)
Превод:
„Гисенер алгемайне“ Община Гисен
21 август 2020 г.
„Немският славей” и посещението преди 50 години
„Шведският славей“ Жени Линд е известна най-късно от филма „Най-великите шоумени“. Не се споменава, че поетът Ханс Кристиан Андерсен се е влюбил нещастно в нея.
Но Германия също имаше своя славей: Ерна Зак. Родена на 6 февруари 1898 г., тя преминава вокално обучение в Прага и Берлин. Скоро сопраното постига световна слава, тръгва на турне в Северна Америка и пее в Милано, Париж и Лондон. По време на Втората световна война тя пее предимно в Швеция, Швейцария и Турция. От 1947 г. тя заминава на световно турне: Южна Африка, Южна Америка, Австралия, Хойхелхайм. Хойхелхайм ли?
Да. Този вестник съобщава на 7 август 1950 г.: „Вчера по обед световноизвестният „немски славей“ Ерна Зак пристигна в Хойхелхайм, родното място на съпруга й Херман Зак, след четиригодишно турне в чужбина“. Много хора от Хойхелхайм не искаха да пропуснат това събитие, музикалната група “Liederkranz” изпя малък поздрав за нея.
Въпреки натоварения график на турнето, Ерна Зак обеща да изнесе концерт в гимназията на Хойхелхайм – при условие, че мъжкият хор ще пее заедно с нея. Всъщност този концерт се състоя по-късно – с над 1000 посетители билетите за концерта бяха напълно разпродадени. Днес една улица в Хойхелхайм почита паметта на известната певица – носи нейното име.
(край на превода)
Забележителното сопрано от Франция Мадо Робен (1918-1960) , която като Ерна Зак е притежавала глас с феноменални височини. За нея има отделна статия в настоящата дигитална оперна енциклопедия, която в скоро време ще бъде внесена тук.
На края в тази статия ще пиша нещо и за френската изключителна певица Мадо Робен, която е имала също феноменални височини като Ерна Зак. За нея има отделна статия, която съм публикувал във ФБ през 2018 г. Тя ще бъде внесена тук в този оперен блог в скоро време:
Madeleine Marie Robin, dite Mado Robin, née le 29 décembre 1918 à Yzeures-sur-Creuse et morte le 10 décembre 1960 à Paris, est une cantatrice soprano française. Elle fut surnommée « la voix la plus haute du monde », pouvant atteindre le double contre-ut même si elle ne se contentait que largement de son contre-si bémol, surprenant les publics du monde entier.
Elle fut emportée par un cancer peu de temps avant d’interpréter pour la 1500è représentation le rôle-titre de Lakmé.
Biographie
Jeunesse et formation
La famille de Mado Robin possédait depuis 1925 le château des Vallées à Tournon-Saint-Pierre, près d’Yzeures-sur-Creuse. Elle passe sa jeunesse avec ses deux sœurs, élevée dans un environnement musical, entre les études à la ville et les séjours à la campagne. À treize ans, ses capacités vocales l’amènent à travailler sa voix avec Mme Fourestier. Remarquée par le baryton italien Titta Ruffo, celui-ci la recommande à son ami Mario Podesta, qui la forme alors au bel canto.
Après deux années d’initiation, elle remporte en 1937 le premier prix du concours des sopranos de l’opéra de Paris. En 1942, avec l’aide de Mario Podesta et la maison de disques Pathé-Marconi, elle donne un récital salle Gaveau à Paris. Elle atteint la consécration en 1944, avec ses débuts au music-hall, sur la scène de l’A.B.C., et à l’Opéra de Paris, dans le rôle de Gilda de Rigoletto.
Elle est invitée par le préfet des ruines Edouard Lebas au théâtre de Coutances pour célébrer la reconstruction de la ville à la fin des années 1940.
Carrière internationale
Elle devient célèbre dans le monde entier pour ses excursions dans la stratosphère vocale en parvenant à donner un contre-contre-ré, la note la plus aiguë jamais chantée. Elle était souvent surnommée avec respect « The French stratospheric colorature ». Un célèbre journal américain titrait alors « Elle a franchi le mur du son ». En 1952, elle enregistre Lakmé sur disque Decca.
Très présente à la radio en France dès les années 1950, puis à la télévision, elle crée en 1951 Rossignol d’Igor Stravinsky à l’opéra de Monte-Carlo.
Elle triomphe en 1954 dans le rôle de Rosine lors de représentations exceptionnelles du Barbier de Séville à l’opéra de Marseille, où le jeune Roberto Benzi dirige son premier ouvrage lyrique complet, avec Michel Dens (Figaro), Michel Sénéchal (le Comte Almaviva), Raymond Armond (Bartholo), André Huc-Santana (Basile). Elle fait également de nombreuses tournées à l’étranger, notamment à San Francisco et à Los Angeles, où, la même année, elle chante Lucia di Lammermoor de Donizetti, puis en Union soviétique, où elle donne en 1959, treize concerts en vingt jours, interprétant Rigoletto de Giuseppe Verdi en russe. Par ailleurs, elle ne dédaigne pas de chanter dans les fêtes populaires, notamment au profit d’œuvres sociales et des prisonniers durant la Seconde Guerre mondiale, dans sa région natale et au Blanc.
Une voix exceptionnelle
Reynaldo Hahn, directeur de l’opéra de Paris disait à son sujet qu’avec cette chanteuse on ne transpose jamais1. Son contre-si bémol émerveilla le public de nombreuses salles de spectacles à travers le monde. Elle atteignait la hauteur du ré6, soit 2 320 vibrations à la seconde. D’autres chanteuses ont atteint cette note, mais elle fut la seule à réussir une carrière internationale sur les scènes lyriques. Ses cordes vocales, étudiées par des scientifiques avaient une épaisseur d’un centimètre. Seule Erna Sack pouvait atteindre à l’époque de telles notes.
Rôles
Ses rôles les plus marquants sont Gilda dans Rigoletto, Rosine dans Le Barbier de Séville, Olympia dans Les Contes d’Hoffmann, la Reine de la Nuit dans La Flûte enchantée, Leila dans Les Pêcheurs de perles et surtout Lakmé dans l’opéra du même nom.
Femme de cœur
Mado Robin était très appréciée pour sa modestie et sa gentillesse toute naturelle. Elle passait ainsi de nombreuses heures à prendre soin de ses collègues chanteurs auxquels elle apportait réconfort et soutien. Selon son agent, Robert Deniau, « elle a toujours semblé s’excuser d’avoir du talent ».
Vie privée
Mariée à 17 ans avec l’Anglais Alan Smith, mort peu de temps après la fin de la Seconde Guerre mondiale dans un accident de voiture, elle en eut une fille, Michelle.
Mort
En 1960, lors d’une reprise que l’établissement a prévu de lui dédier pour son 42e anniversaire, elle doit assurer la 1 500e représentation de Lakmé à l’Opéra-Comique. Le 10 décembre, dix-neuf jours avant la première, au 11bis rue Ampère, Mado Robin succombe à un cancer généralisé qui la rongeait depuis des mois. La nouvelle de sa mort se propage dans tous les théâtres de Paris le soir même.
Elle est enterrée au cimetière d’Yzeures-sur-Creuse.
Hommages
Un musée lui est consacré dans sa commune natale. Inauguré en décembre 2009, il détaille sa vie à l’aide de nombreux objets-souvenirs comme des costumes ou de vieux tourne-disques lui ayant appartenu. Près de là s’élève un buste à son effigie, œuvre de Jacques Walter, de l’atelier Ricwal.
Le Centre Paris Anim’ Mado Robin dans le 17e arrondissement de Paris lui rend hommage.
Marianne Mélodie produit en 2010 un documentaire sur Mado Robin La Voix la plus Haute du Monde et les 50 ans de sa mort.
Distinctions et prix
- Elle obtient le 1er prix au concours de l’opéra de Paris en 1937.
- Elle reçoit le Grand prix du disque de l’Académie Charles-Cros en 1952.
- L’astéroïde 33343 a été baptisé Madorobin. Il est suivi par l’astéroïde 33344 Madymesplé, 33345 Nataliedessay et 33346 Sabinedevieilhe, les 4 sopranos françaises les plus réputées, ayant interprété le rôle de Lakmé à l’opéra comique.
Enregistrements
- Lakmé de Léo Delibes avec l’orchestre Radio-lyrique et les chœurs de la RTF dirigé par Jules Gressier avec Mado Robin pour Lakmé, Camille Maurane pour Frédéric, Nadine Sautereau pour Ellen, Charles Richard, Denise Monteil, Gabrielle Ristori, Pierre Savignol, René Lenoty, Albert Caurat et Pierre Roy. Enregistrement radiophonique analogique des 24 et 25 janvier 1955 au Studio Armand Moissant à Paris, Rodolphe Productions en collaboration avec l’INA. Réf RPC 32426/27 2 CD.
- Mado Robin – CD 1 Airs d’opéra Direction Eugène Bigot – CD 2 Airs et duos d’opéra Direction Richard Blareau – CD 3 La Traviata – Verdi Pierre Dervaux, Salle Wagram, 1960 – CD 4-5 Lakmé Chœurs et orchestre sous la direction de Jules Gressier, Paris 1955 – CD 6 Rigoletto – Verdi Orchestre Radio-Lyrique de la RTF direction Robert Benedetti, Paris 1956 – CD 7 L’École des Maris Emmanuel Bondeville Orchestre et Chœurs du Théâtre National de l’Opéra-Comique Direction : Albert Wolff, Paris 1954 – CD 8 Mélodies et airs populaires Les 78 tours, 1942-1959
(край на цитата)
Превод:
Мадлен Мари Робен, известна като Мадо Робен, родена на 29 декември 1918 г. в Yzeures-sur-Creuse и починала на 10 декември 1960 г. в Париж, е френска певица сопрано. Тя е наречена “най-високият глас в света”, успявайки да достигне двойно високо до, въпреки че до голяма степен се задоволява само с високия си „си бемол“, изненадвайки публиката по целия свят.
Тя умира от раково заболяване на 42 години, малко преди да изпълни главната роля на Лакме за 1500-то си представление.
Биография
Младост и обучение
Семейството на Мадо Робен притежава от 1925 г. жилище в селото Tournon-Saint-Pierre, близо до Yzeures-sur-Creuse. Мадо Робен прекарва младостта си с двете си сестри, израснали в музикална среда, между обучение в града и престой на село. На 13 години вокалните й способности я импулсират да работи върху гласа си под надзора на г-жа Фурестие. Забелязана от италианския баритон Тита Руфо, той я препоръчва на своя приятел Марио Подеста, който след това я обучава на белканто.
След две години от започване на обучението си, през 1937 г. Мадо Робен печели първа награда в конкурса за сопрани в Парижката опера. През 1942 г. с помощта на Марио Подеста и звукозаписната компания „Pathé-Marconi“ тя изнася рецитал в „Salle Gaveau“ в Париж. Тя постига признание през 1944 г. с дебюта си в мюзикхола, на сцената на A.B.C. и в Парижката опера, в ролята на Джилда в „Риголето“.
Мадо Робен е поканена от префекта Едуар Лебас на руините в театъра на Кутанс, за да се отпразнува реконструкцията на града в края на 40-те години.
Международна кариера
Мадо Робен става известна по цял свят с изпълненията си във „вокалната стратосфера“, като успява да изпее „контра-контра-ре“ (четвърто „ре“), най-високата нота, изпята някога. Тя често е наричана с уважение „френската стратосферна колоратурна певица“. Известен американски вестник тогава озаглавява статия със заглавие: “Тя проби звуковата бариера”.
През 1952 г. Мадо Робен записва операта „Лакме“ от Лео Делиб на плоча за лейбъла „Decca“.
Мадо Робен присъства много често по радиото във Франция от 50-те години на миналия век, след това по телевизията, а през 1951 г. играе в операта „Росиньол“ от Игор Стравински в Оперния театър на Монте Карло.
Тя триумфира през 1954 г. в ролята на Розина по време на изключителни изпълнения на „Севилският бръснар“ от Росини в Марсилската опера, където младият Роберто Бенци дирижира първото си пълно лирично произведение с Мишел Денс (Фигаро), Мишел Сенешал (Граф Алмавива), Реймон Армон (Бартоло), Андре Хук-Сантана (Базилио). Тя също така прави многобройни турнета в чужбина, по-специално в Сан Франциско и Лос Анджелис, където през същата година пее Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, след това в Съветския съюз, където през 1959 г. изнася тринадесет концерта за двадесет дни, изпълнявайки ролята на Джилда в „Риголето“ от Джузепе Верди на руски език.
В допълнение, тя не пренебрегва да пее на популярни фестивали, по-специално в полза на социални дейности, както и при затворници по време на Втората световна война, в родния си край и в региона Le Blanc.
Изключителен глас
Рейналдо Хан, директор на Парижката опера, казва за нея, че с тази певица никога не е необходимо да се транспонират тонове. Нейният „контра-си бемол“ изумява публиката в много зали при представления по света. Гласът й достига до височина „шесто ре“ или 2320 вибрации в секунда. До тази нота са стигали и други певици, но тя единствена успява да направи международна кариера на оперни сцени. Гласните й струни, изследвани от учени, са с дебелина един сантиметър. Само Ерна Зак е можела да постигне такива високи ноти по това време.
Роли
Най-забележителните й роли са Джилда в „Риголето“, Розина в „Севилският бръснар“, Олимпия в „Хофманови разкази“, Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“, Лейла в „Ловци на бисери“ и особено Лакме в едноименната опера.
Жена със сърце
Мадо Робен е много ценена за своята скромност и естествена доброта. Така тя прекарва много часове в грижи за колегите си певци, на които носи утеха и подкрепа. Според нейния агент Робер Дениу, “тя изглежда винаги се извиняваше, че е талантлива”.
Личен живот
Мадо Робен се омъжва на 17 години за англичанина Алън Смит, който загива малко след края на Втората световна война при автомобилна катастрофа. Тя има дъщеря Мишел.
Смърт
През 1960 г., по време на приготовленията за тържество, което организаторите планират да посветят на нея за 42-ия й рожден ден, тя трябва да изпълни 1500-то си представление на „Лакме“ в „Opéra-Comique“ в Париж. На 10 декември – 19 дни преди премиерата, Мадо Робен умира в жилището си на rue Ampère 11 в Париж от широко разпространен в организма й рак, който я разяжда от месеци. Още същата вечер новината за смъртта й обикаля всички парижки театри.
Погребана е в гробището на родния си град Yzeures-sur-Creuse.
Почитания
В родния й град е създаден музей на Мадо Робен. Открит през декември 2009 г., той описва подробно живота й, използвайки много сувенири като костюми или стари грамофонни плейъри, които са й принадлежали. Наблизо до музея е издигнат неин бюст, дело на Жак Валтер от ателиетата „Ривал“.
Центърът „Paris Anim’ Mado Robin“ в 17-ти район на Париж й отдава почит.
През 2010 г. Marianne Mélodie продуцира документален филм за Мадо Робен със заглавие „La Voix la plus Haute du Monde et les 50 ans de sa mort“.
Почести и награди
Мадо Робен печели 1-ва награда на конкурса на Парижката опера през 1937 г. Тя получава „Grand Prix du Disque от Académie Charles-Cros“ през 1952 г.
Астероид 33343 е наречен Мадоробен. Той е последван от астероида 33344 Madymesplé, 33345 Nataliedessay и 33346 Sabinedevieilhe, 4-те най-известни френски сопрани, интерпретирали ролята на Лакме в „Opéra-Comique“ в Париж.
Записи
„Лакме“ от Лео Делиб с „Лиричния оркестър на радиото и хоровете на RTF“, дирижирани от Жул Гресие с Мадо Робен като Лакме, Камий Моран като Фредерик, Надин Сотеро като Елен, Шарл Ришар, Денис Монтей, Габриел Ристори, Пиер Савиньол, Рене Леноти, Албер Корат и Пиер Рой. Аналогов радио запис от 24 и 25 януари 1955 г. в студио „Armand Moissant“ в Париж, „Rodolphe Productions“ в сътрудничество с INA. Ref RPC 32426/27, 2 компактдиска.
Мадо Робен – CD 1: Оперни арии, дирижирани от Eugène Bigot – CD 2: Оперни арии и дуети, дирижирани от Ришар Бларо – CD 3: „Травиата“ – Верди, Pierre Dervaux, Salle Wagram, 1960 – CD 4-5: „Лакме“, Хор и оркестър, дирижирани от Jules Gressier, Париж 1955 – CD 6: „Риголето“ – Верди, Orchester Radio-Lyrique de la RTF, дирижиран от Робер Бенедети, Париж 1956 – CD 7: L’École des Maris Emmanuel Bondeville Orchestre et Chœurs du Théâtre National de l’Opéra-Comique, дирижиран от Албер Волф, Париж 1954 – CD 8: Мелодии и популярни песни, Les 78 tours 1942-1959.
(край на превода)
Нека днес на 6 февруари 2023 г. си спомним за легендарната певица Ерна Зак, родена на 6 февруари 1898 г. – преди 125 години, но нека поменем и нейната колежка от Франция Мадо Робен (1918-1960).
Мир на праха им!
…….
Изпълнение на Ерна Зак и Мадо Робен:
Erna Sack & Mado Robin: The Highest Notes
Outside the “Peruvian nightingale” Yma Sumac and her unique and phenomenal “double-voiced trill” (in “Chuncho”), the “highest” singers were “the German nightingale” Erna Sack, and the French “stratospheric colaratura” Mado Robin. Both sopranos could reach easily C above high C, but the latter could emit even higher and incredible notes, and always clearly and powerfully. A star of television and radio in the 1950s, Mado Robin was well known in France. Among her roles were “Lakmé”, which she recorded for Decca Records in 1952 (with Georges Sébastian conducting), “Lucia di Lammermoor”, Olympia in “The Tales of Hoffmann”, Gilda in “Rigoletto”, Rosina in “The Barber of Seville”, and Leïla in “Les pêcheurs de perles”. In 1954, she went to San Francisco to sing Lucia and Gilda, and had a successful tour of the Soviet Union with sixteen concerts over a few weeks. In 1935, Erna Sack made her first series of concert tours, to Austria, the Netherlands, France, and the United Kingdom. During the same year, she signed an exclusive recording contract with Telefunken. She appeared in the world premiere of Strauss’s “Die schweigsame Frau” as Isotta, a role in which her special commitment earned her the gratitude of both Strauss and Karl Böhm. As a result, she was invited to sing the part of Zerbinetta under Strauss’s personal direction when the Dresden State Opera visited the Covent Garden Royal Opera House in 1936.
…..
Изпълнение на Ерна Зак:
Erna Sack : Ich bin die Christel von der Post c. 1936
Der Vogelhändler – Zeller
…..
Изпълнение на Ерна Зак:
Erna Sack (live) – sings “Ein Blumenstrauß aus Nizza” (Filmversion) in “Blumen aus Nizza” 1936
Erna Sack singt in einem Filmausschnitt aus ihrem Film “Blumen aus Nizza (A 1936) das Lied “Ein Blumenstrauß aus Nizza”. Musik: Dénes Buday Neben Erna Sack spielen Jane Tilden, Karl Schönböck , Paul Kemp und andere bekannte Gesichter. Erna Sack (1898-1972), auch bekannt als “Deutsche Nachtigall”, die Sängerin mit dem viergestrichenen „c”. Sie debütierte 1928 an der Staatsoper Berlin. Ihren Durchbruch hatte sie 1930 am Stadttheater Bielefeld, an dem sie als Koloratursopranistin verpflichtet war. 1935-1941 sang sie an der Staatsoper Dresden (mit Gastspielen an der Staatsoper Berlin). Neben dem Film “Blumen aus Nizza” stand sie auch noch 1938 an der Seite von Johannes Heesters in “Nanon” vor der Filmkamera. Erna Sack sings “Ein Blumenstrauß aus Nizza” (Flowers from Nice) in her film “Blumen aus Nizza” (Flowers from Nice) 1936.
…..
Изпълнение на Ерна Зак:
Erna Sack famous C7 staccato
In deinen Augen liegt all mein Gluck – Tango – Leo Justinus The other C7 she hits was in “So verliebt wie heut war ich nie from Nanon”
……
Изпълнение на Ерна Зак:
Erna Sack “Die Deutsche Nachtigall” Folge 2
Erna Sack demonstrates her repertoires in a form of potpourri. This is second disc of the two, with some titles duplicating those of Folge 1. How many songs can you identify? I think she has recorded most of these songs separately, and I have posted most of them, except Souvenir and Serenade by Drdla and pre-war Wienerwald.
……
Изпълнение на Ерна Зак:
Erna Sack singt Kaiserwalzer (Emperor Waltz)
Erna Sack sings Kaiserwalzer by Johann Strauss, almost complete with some omission to introduction. Her voice sweeps down from high G”’ to F’ flawlessly then further goes down to low A, amazing three octave coverage. Puzzling that her final c”’ sounds somehow flat. This transfer is from German Telefunken, recorded on two 12″ sides.
……
Изпълнение на Йоханес Хеестерс:
Johannes Heesters & Lizzi Waldmüller – Auf all meinen Wegen kommst Du mir entgegen
……
Изпълнение на френската певица Мадо Робен:
Mado Robin hits C7 Lucia di Lammermoor
….
Изпълнение на френската певица Мадо Робен:
Mado Robin sings Bellini
´´´´´´