Сопраното Диана Ламар празнува днес рожден ден
„Успях да видя само третия спектакъл – на 25 февруари, в който Диана Ламар буквално спираше дъха на присъстващите в залата с великолепното си превъплъщение в харизматичната и чаровна жена, оскърбена и унизена съпруга и едновременно зла и отмъстителна магьосница. Диана Ламар – Медея, в която се влюбих. Изключително интелигентна певица, фин музикант, ярък артист. Красива и деликатна, без бурни устреми и прекалени емоции, Диана интерпретира своята Медея преди всичко като великолепен вокален образ. Речитативите, ариите, дуетите с Язон и Нерис бяха впечатляващи, а финалната сцена – незабравима“.
(мисли на музикалния редактор Цветана Тончева относно ролята на Диана Ламар в „Медея“ от Керубини на сцената на Софийската опера и балет през февруари 2024 г.)
Драги приятели на оперната музика, днес на 5 април 2024 г. пиша за първи път статия за една българска певица, която до преди няколко години почти не беше позната в България поради това, че до 2020 г. кариерата й се развиваше извън България. Това е сопраното Диана Ламар (или Диана Гуглина доскоро), която от есента на 2020 г. започна да има редица изяви на сцената на Софийската опера и балет, за пръв път през ноември в ролята на Електра от операта на Рихард Щраус, после и в други роли. В разстояние на последните 5 години тя подготви и изнесе на сцената на Софийската опера и балет 5 главни и трудни роли: Електра в операта от Рихард Щраус, Татяна в „Евгений Онегин“ и Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски, Сента в „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер и сега през 2024 г. Медея в едноименната опера от Луиджи Керубини. Респект!
Аз бях срещал нейното име преди това, но понеже фамилното й име е Гуглина, все мислех, че тя е руска или украйнска певица. Чак когато научих за нейната роля в „Електра“ през 2020 г. и прочетох в сайта на Софийската опера и балет информации за нея, разбрах, че Диана Гуглина е родена в България, но после родителите й – музиканти, заминават на работа в Египет и там тя е отраснала.
В началото на 2021 г. предложих на Диана Гуглина ФБ-приятелство, което тя прие и оттогава вече 3 пълни години си разменяме редовно информации главно на музикални теми и чрез които следя нейните изяви както в България, така и в чужбина. Тя живее постоянно в Швейцария, пътува за изяви както в Европа, така и в други континенти.
От известно време тя промени презимето си, като сега има изяви под името Диана Ламар (предполагам по фамилното име на съпруга й, не съм сигурен).
Понеже стана дума за информация от сайта на Софийската опера и балет, нека още в началото я цитирам:
Сайт на Софийска опера
БИОГРАФИЯ Диана Гуглина
Носителката на наградата „Maria Callas Tribute Prize NY 2019“ и Първа награда на международния конкурс за оперни певци в Италия „Città di Alcamo” 2018 Диана Гуглина е родена в София, в семейство на музиканти.
Израства в Египет, учи цигулка, балет и пиано в оперния театър в Кайро, където работят родителите ѝ. Продължава образованието си в Швейцария и на 21 годишна възраст завършва две магистратури (оперна интерпретация и педагогика) в Консерваторията на Женева. Впоследствие е поканена в Музикалната академия „Кралица Елизабет“ в Белгия, където усъвършенства уменията си. Междувременно овладява 7 езика.
На оперните сцени във Франция, Великобритания, Белгия и Швейцария, Диана Гуглина се е изявявала в оперни заглавия като „Кармен“ от Бизе, „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк, “Царицата на чардаша” от Калман, “Наис” от Рамо и редица други. Работила е с диригенти като Кристоф Русе (Christophe Rousset), Даниел Кавка (Daniel Kawka), Кристофер Уорън-Грин (Christopher Warren-Green), Басем Акики (Bassem Akiki) и е пяла в зали като „Auditorium Stravinski“ в Монтрьо, „Флаже и Бозар“ в Брюксел, участва на фестивали като „Britten – Pears Centenary Aldeburgh“ и в „Ealing Music & Film Festival“ в Лондон, „Нощ на музеите“ в театър „Ла Моне“ в Брюксел.
Освен ролите в творби от Щраус, Вагнер, Пучини и Верди, в репертоара й силно е застъпен и песенния жанр. Специално за нея са написани произведения от съвременни композитори и които тя изпълнява при световните им премиери.
Дебютът на Диана Гуглина в Софийската опера ще бъде в „Електра” от Рихард Щраус през ноември 2020 г.
(край на цитата)
Преди да примина към конкретни данни за Диана Ламар, давам малък откъс от наши диалози през предните години:
Аз: Честито приятелство, драга Диана, радвам се … Понеже сме “днес под влиянието на „Електра”, спомних си, че през 2018 г. писах статия за британската певица Гуинет Джоунс и ми направи впечатление това, че е играла и трите главни роли в “Електра”.
Тя: Много ви благодаря за имейла, имате впечатляваща биография и работата на която се отдавате с любовта към оперното изкуство ме трогва. Благодаря ви!
Тя: Много съм щастлива да споделя с вас моето видео на арията на Манон Леско “Sola, perduta, abbandonata” с която съм във финала на конкурса „SOI International Online Vocal Competition Fiorenza Cedolins 2021“.
Тя: В последно време – през 2022 г. имам изяви като Електра в София през юни, 2 пъти също Електра в Италия – Палермо, „Реквием“ от Верди в Базел.
(край на цитата за наши диалози)
Тъй като започнах с „Електра“ – първата роля на Диана Ламар в София, ще се спра на една хубава публикация – интервю в Софийската опера и балет, проведено през есента на 2020 г. там. Цитирам:
Сайт на Софийска опера и балет
3 декември 2020 г.
АВТОР МАРТА МОНЕВА
ЕЛЕКТРА – ЕНЕРГИЯТА НА ОТМЪЩЕНИЕТО
Диана Гуглина дебютира в ролята на Електра на 29 ноември и на 1 декември 2020 г. в Софийската опера.
– Защо станахте оперна певица?
– Защото съм родена в семейство на музиканти, майка ми е цигуларка, а баща ми челист, свиреха в оркестър. Аз всъщност съм израснала в оркестрината. За мен да се прави музика е най-естественото нещо на света. Родителите ми работеха тогава в Египет, в операта на Кайро. Покрай тях съм изслушала и всички най-красиви симфонии на света. В Кайро канеха много италиански певци солисти и винаги се лепвах за солистите, не ги изпусках от поглед. И по пътя за вкъщи пеех, постоянно пеех.
– На каква възраст бяхте тогава?
– Между втората и шестата ми година всеки ден слушах 6-часови оркестрови репетиции, с мама на работа.
– Родена сте не със сребърна лъжичка, а със златни ноти в устата.
– Да, много добре казано.
– Какво ви отведе в Женева?
– Отидох там, защото исках да уча оперно пеене на възможно най-доброто място. И защото Швейцария е много по-близо до Италия, отколкото Египет, решихме, че ще уча пеене там. Заминах за Швейцария на 14-годишна възраст.
– Какви спомени имате от живота в Египет?
– Получила съм окраска за цял живот. Виждам я навсякъде във вкуса си. Обичам всичко, което е ориенталско, богато украсено. Отидох в магазина до Операта, за да си купя нещо за спомен от премиерата на „Електра“ в София. И си купих български пръстен с филигранна техника. Обожавам сладки плодове, ориенталски е и ароматът на парфюмите ми.
– Имате ли учители по пеене, които бихте желали да споменете поименно?
– За мен е много трудно да ги изброя поименно, защото съм имала много учители, пътувала съм много, стремях се да стана не най-добрата, а да разработя максималния си певчески и актьорски потенциал. Учила съм се и в Швейцария, и в Белгия, и във Франция, и в Америка. Певческото ми образование е дело на много учители, които са хранили моя талант, певчески и актьорски.
– А как открихте Вагнер и Щраус за себе си? Певческият път до тези композитори е по-специфичен.
– Да, наистина, това важи особено за един по-млад певец. През годините, когато учех пеене в Женева, много се занимавах с камерни песни, и Вагнерови и Щраусови. Всъщност това ме доближи до тези двама композитори, но разбира се, съм се занимавала и с барокова музика, и с Моцарт. Пея също много италиански репертоар, в Италия ме наричат сопрано вердиано. Определението се отнася до най-тежките написани от Верди роли, като например Абигейл от „Набуко“, Лейди Макбет, Одабела от „Атила“. Обаче в същото време винаги съм се опитвала да си оставя хоризонтите широки, да слушам, възприемам и пея колкото се може повече музика. Най-напред в малката, песенна форма и после преминавам към оперни творби. И за „Електра“ на Щраус брилянтна подготовка беше, че съм пяла много негови песни.
– Преди 11 години Софийската опера чества премиерата на „Саломе“ с Франческа Патане като Саломе, а сега празнуваме премиерата на „Електра“ с български състав и вас в ролята на Електра. Как се чувствате на същата сцена?
– Чест и щастие е за мен да стъпвам по сцената на Софийската опера, когато знам, че тук са пели Гена Димитрова, Николай Гяуров, Патане и всички други огромни имена на оперното изкуство.
– Какво означава за вас този дебют с „Електра“ в София в професионален план?
– Тази премиера има огромно значение за мен, защото е едно предизвикателство. Аз много обичам предизвикателства в живота и не бих казала, че Електра е трудна, тя за мен е сладко предизвикателство. За мен е голяма чест също да започна с Електра тук, защото тази роля ми дава възможността да играя с всички актьорски краски. Сценографията и режисурата са уникални, имам чувството, че съм във филм, със сценични ефекти, пееш в различни помещения, които представляват вътрешния свят на Клитемнестра. В тези декори мога да играя всичко – най-дълбоката лудост, най-дълбоката страст и воля за отмъщение. Мога да експериментирам актьорски и вокално. Голямо щастие е за мен! Вероятно ще имам възможността напълно да го осъзная едва след спектаклите.
– Откога ви се искаше да изпеете Електра?
– Маестро Пламен Карталов видя в мен този потенциал, той ме покани да разговаряме. Той ми каза, че намира, че Електра е правилната роля за мен, беше повярвал в моя талант. На него дължа тази идея.
– Чисто технически ролята е бясно препускане между остър модернизъм и пищна романтика. Непрекъснато предизвикателство, както към публиката, така и към изпълнителите. Какво ви харесва лично на вас най-много?
– От цялата работа преди репетиционния период на мен най-много ми хареса, че Електра е постоянно в екстремно състояние. Има много силна енергия на отмъщението, „зациклила“ е психологически, това е много интересно. От момента, в който тя е видяла, че убиват баща ѝ, не вижда нищо друго и се втурва като стрела към отмъщението. Това се вижда на сцената, по време на пеенето, но и целият свят, който е под повърхността, а и преди това, изживяната мъка от загубата на баща ѝ, гледката на убийството ми бяха интересни. Да се подготвя и да мога да стигна до тази дълбока игра, беше важно за мен. Не мога да кажа, че музиката е трудна за слушане, но е много неудобно да гледаш Електра, защото си конфронтиран с това на какво е способна човешката душа, колко ужас, колко тъмнина се крие в нея. Това създава неудобство.
– Виждам паралели с Медея, тя е по същите причини неудобна за гледане, тъкмо заради този неособено лицеприятен потенциал на човешката душа.
– Наистина. За мен няма черно и бяло, особено що се отнася до моите героини. Това е много бърз осъдителен механизъм, а аз искам да си обясня защо героинята ми е постъпила по един или друг начин. Аз търся адекватността в реакциите ѝ и на сцената трябва да съм адекватна спрямо героинята си.
– Животът не е черно-бял, противно на дребнобуржоазните опити да бъде вкаран в калъпи, изпълнен е с изненади и предизвикателства. Кое беше най-голямото предизвикателство по време на подготовката?
– За мен най-голямото предизвикателство беше, че до последния момент не се знаеше дали театърът ще остане отворен в това тежко време. Нищо друго не съм забелязала, бях постоянно концентрирана в това интересно занятие, за да мога да дам най-истинското от Електра, всеки ден, на всяка репетиция и после на премиерата и втория спектакъл.
– От колко време работите с образа на Електра?
– От една година.
– Отмъщението какво носи?
– Отмъщението носи още повече поводи за отмъщение. Кръв за кръв. Аз мисля, че Електра умира още в момента, в който убиват баща ѝ пред очите ѝ. Единственото нещо, което я крепи в действие, е отмъщението на всяка цена. В момента, в който връща короната на гроба на баща си, тя умира и физически.
– Електра се смята за своего рода вокален Еверест. Кои бяха вашите шерпи в тази година на изкачване? Какво имаше в багажа ви?
– Не съм се замисляла нито за секунда, че е такъв връх, че е трудно, защото аз просто бях в модус: ще го изпея по най-добрия и автентичен начин, моя си начин. Ще дам дъх и душа на моята Електра. В базата на всички мои подготовки са обичта, топлината и вярата на мъжа ми в мен, както и тази на семейството, майка ми и сестра ми. Те ми дават възможността наистина да се отдам изцяло на пеенето и оперното изкуство.
– Какво следва след „Електра“? Имате ли непосредствени творчески планове?
– Имам много творчески планове, които обаче са под постоянна голяма въпросителна, защото театри се затварят, отварят, цари неяснота. Затова единственият ми план е да се върна в къщи жива и здрава.
– Какво ви радва особено в изкуството?
– Това, че всичко в изкуството е автентично огледало на човешката душа. Истинско е.
– От какво се страхувате?
– От нищо не се страхувам. Всичко, което е истинско, не може да предизвика страх у мен.
– Какво означава за вас пандемията?
– Аз не съм нито политик, нито лекар, за мен изкуството е също толкова важна храна, колкото и тази за тялото. Това, че тази храна е невидима, не я прави по-малко истинска. Виждам, че е опасен този вирус, но докъде може да се стигне със затваряне на обществото? Опасно е и за психическото здраве на хората. Колко време може да издържи човекът, това социално животно, затворен със себе си, лишен от социални контакти?
– Рихард Щраус е построил дома си в Гармиш-Партенкирхен с хонорара си от „Саломе“. Вие за какво ще похарчите хонорара от „Електра“?
– Първо ще започна да го харча за една вкусно направена вечеря за моето семейство (смее се). После ще видим какво ще правя с това, което ще остане.
– Дали ще е първа копка някъде, или ще се върне в професионалното ви развитие?
– Сигурна съм, че ще отиде в професионалното ми развитие.
– Което никога не приключва.
– Да, особено в днешно време, когато една оперна певица си е и адвокат, и пиар, фитнес треньор, диетолог, ментален коуч, та дори понякога и агент, въпреки че си имам агент, разбира се.
– А кои роли бихте искали да изпеете непосредствено след Електра?
– От Щраус ми се пее още Арабела и Маршалката от „Кавалерът на розата“. Пеят ми се много неща, защото много работя над това моят глас освен драматичната потентност да запази и най-тънките, красиви, меки лирични краски. И в Електра има много лирични елементи. Според мен е много важно да бъдат запазени тези моменти, в които има един тънък оркестър и като през малко прозорче може да се види, че Електра е все пак много млада жена, която е загубила баща си и е в безкрайна мъка. И Вагнер ми се пее, пее ми се Изолда. А без италианска опера просто не мога. Верди е за мен много важен композитор, пее ми се Дездемона, Лейди Макбет, Абигейл, много обичам всичките му женски характери. От Пучини ме привлича Тоска, веднъж да убия някого на сцената, Електра никого не убива (смее се). И Манон Леско ми се пее, много я обичам. Има много, много възможности за моя глас, защото аз много работя, за да запазя неговата младост и гъвкавост. Да видим как ще се развият нещата.
– А какво ще отнесете от София със себе си, освен прекрасния филигранен пръстен?
– Ще отнеса една торба с прекрасни спомени, моменти от репетициите. Толкова искрена обич получих от целия екип на Софийската опера, много топлина, възхита, обич, доверие.
(край на цитата)
Едно чудесно интервю, в което Диана Гуглина разкрива целия си характер, пълната си душевност и ни съобщава редица факти от богатия си живот при подготовката си за оперна и песенна певица. Като чета тия редове си мисля, колко е важно един млад човек, който започва някаква музикално-сценична кариера, да пътува много, да посети различни центрове за обучение и да има различни учители, за да натрупа добър опит, който после ще му помогне да изгради впечатляващи сценични образи. А като знам сега репертоара на Диана и съм слушал и гледал нейни изпълнения в Ю Тюб, виждам колко правилно е постъпила тя по време на обучението си. А да владее вече 7 езика, това е рядко явление!
За ролята на „Електра“ в операта от Рихард Щраус Диана Гуглина получи чудесни рецензии от различни автори, като тази на музиколожката Екатерина Дочева е особено ценна. Цитирам един абзац (медия „Площад Славейков“ на 6 декември 2020 г.):
“Диана Гуглина е много интересна и сложно устроена Електра. Гласът ѝ е гъвкав, еластичен, способен да произведе забележително нюансирана вокалност, прибавила допълнителни параметри към същността на образа, респондирайки на музиката и по посока на лиричното. Това се прокрадва в нейния прочит не само в сцената с Орест или в диалога с Хризотемис, но и в сцената с Клитемнестра, което като решение е доста по-адекватно на музикално-поетическия характер на операта, предлага на слушателя още от същността на своята героиня, в чиято тръпка за мъст се прокрадва и съжаление към престъпната майка. И финалният ѝ танц бе някак по-органичен, с нюанс на някаква напрегната, смъртоносна уязвимост.”
(край на цитата)
През следващата 2021 г. Софийската опера и балет изнасе през месец март още един спектакъл на „Електра“ с участието на Диана Ламар в главната роля. По този повод Българското Национално Радио излъчва на 9 март предаване, посветено на това нейно участие. Цитирам:
БНР
Диана Гуглина отново е Електра в едноименната опера на Рихард Щраус
публикувано на 09.03.2021 г.
Носителката на наградата „Maria Callas Tribute Prize NY 2019“ и Първа награда на международния конкурс за оперни певци в Италия „Città di Alcamo” (2018) Диана Гуглина влиза в ролята на Електра за втори път след ноември 2020 в новата постановка на Софийската опера. Този път ще излезе на сцената на 12 март.
„Рихард Щраус е сред най-любимите ми композитори“, казва певицата пред Радио София. – „Историята, която се разказва в „Електра“ е универсална., музиката е много красива.“
По думите на Гуглина именно слушането на музика и разучаването на нови роли ѝ дават сили в трудните за целия културен сектор времена.
Чуйте разговора на Лили Големинова.
´´´´´´
Диана Гуглина е космополитна певица. Родена е в София, израства в Египет, учи цигулка, балет и пиано в оперния театър в Кайро, продължава образованието си в Швейцария.
На оперните сцени във Франция, Англия, Белгия и Швейцария, Диана Гуглина се е изявявала в „Кармен“ от Бизе, „Хензел и „Гретел“ от Хумпердинк, “Царицата на чардаша” от Калман, “Наис” от Рамо и редица други. Участва на фестивали като „Britten – Pears Centenary Aldeburgh“ и в „Ealing Music & Film Festival“ в Лондон, „Нощ на музеите“ в театър „Ла Моне“ в Брюксел.
Освен ролите в творби от Щраус, Вагнер, Пучини и Верди, в репертоара ѝ силно е застъпен и песенния жанр. Специално за нея са написани произведения от съвременни композитори.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
Една от чуждите сцени, на които Диана Ламар има чести изяви, е „Дойче Опер Берлин“. В архива на този оперен театър има много сведения за нея и аз ще цитирам оригинал и превод на тия данни (април 2022 г.), които ще ни дадат допълнителни сведения за нея:
Сайт на „Deutsche Oper Berlin“ April 2022
Diana Gouglina
Die bulgarische Sopranistin Diana Gouglina, die für ihre „Klangschönheit und dynamische Phrasierung“ (Klaus Billand, Online Merker) und ihre „kraftvolle und nuancierte Dramatik“ (Ekaterina Docheva) gelobt wurde, kehrt in dieser Saison an die Oper und das Ballett Sofia zurück, um ihre Leistung in der Titelrolle von Strauss’ ELEKTRA in einer Inszenierung von Plamen Kartalov unter der Leitung von Maestro Evan-Alexis Christ zu wiederholen, die sie in der nationalen Premiere der letzten Saison unter großem Beifall der Kritiker debütierte. Ein weiterer Höhepunkt der Saison 2020/2021 ist ihr mit Spannung erwartetes Rollendebüt als Tatjana in Tschaikowskijs ONEGIN an der Oper und dem Ballett Sofia.
Das Opernrepertoire von Diana Gouglina umfasst Werke von Wagner, Strauss, Puccini, Verdi und Tschaikowskij. Zu den Höhepunkten der vergangenen Spielzeiten zählen Der Trommler in Viktor Ullmanns DER KAISER VON ATLANTIS, Gabriel Schutz in Weigmanns DER KLARINETTENMACHER, Sylva Varesco in Emmerich Kalmans DIE CSÀRDÀSFÜRSTIN, Gretel in Humperdincks HÄNSEL UND GRETEL, Micaëla in CARMEN beim Festival von Ganizate und Une bergère in Rameaus NAÏS unter der Leitung von Christophe Rousset anlässlich des Britten-Pears Centenary beim Aldeburgh Festival in Snape Maltings, England.
Auch auf der Konzertbühne ist Diana Gouglina zu Hause. Zu ihren jüngsten Auftritten gehören die „Vier letzten Lieder“ von Strauss unter der Leitung von Daniel Kawka mit dem OSE Orchestra im Auditorium Stranivski, Montreux, die Schubert-Messe D.105 im BOZAR mit dem Belgischen Nationalorchester unter der Leitung von Christopher Warren-Green, Mahlers „Rückert Lieder“ und Vivaldi „Nisi Dominus“ mit den BOHO Players unter der Leitung von David Ramael und „Messa di Gloria“ von Poulenc mit der Lausanne Sinfonietta unter der Leitung von Yves Bugnon. Diana Gouglina hat auch zahlreiche Liederabende in der Schweiz, England, Deutschland, Frankreich, Belgien und Zypern gegeben, unter anderem mit „Poèmes pour Mi“ von Olivier Messiaen, „Shéhérazade“ von Ravel, „The Poet’s Echo“ von Britten, „La Dame de Monte-Carlo“ von Poulenc und anderen französischen, deutschen und russischen Kunstliedern.
Als erfahrene Musikerin gilt ihre Leidenschaft der zeitgenössischen Musik, und sie hat an zahlreichen ENOA-Projekten mitgewirkt, darunter „Three Voices“ von Morton Feldman unter der Leitung von Bassem Akiki und Regisseur Sjaron Minailo in einer Koproduktion mit dem Théâtre Royale de la Monnaie. Außerdem sang sie regelmäßig mit dem Ensemble Intercomunicazione für Barock- und zeitgenössische Musikprojekte: mehrere Uraufführungen von Johan Treichel, Werke von Daniel Zea wie „Lagrimas de Crocodilo“, sowie Werke von Eric Gaudibert.
Diana Gouglina hat zahlreiche Stipendien und Förderungen erhalten, darunter den MARIA CALLAS Tribute Prize, den 1. Preis beim Concorso Internazionale per Cantanti Lirici „Città di Alcamo“ 2018, das Stipendium der Fritz-Gerber Stiftung 2010 und 2011, das Stipendium des Pour-cent Culturel Migros 2009, das Stipendium der Lyra Stiftung 2010 und den Grand Concours de la „Pierre d’Or“ 2007 in der Schweiz.
Von 2011 bis 2015 war Diana Gouglina Solistin in Residence an der Chapelle Musicale Reine Elisabeth unter der Leitung von José Van Dam in Belgien. Während ihres Aufenthalts nahm sie an Konzerten und Meisterkursen mit renommierten Künstlern wie Helmut Deutsch, Ian Bostridge, Julius Drake, Helen Donath, Inga Kalna, Tom Krause, June Anderson, Luca Scarlini, Anita Garanca und Olga Pasychnik und Luca Scarlini teil. Sie hat einen doppelten Master-Abschluss in Gesangsdarbietung und Gesangspädagogik der Haute Ecole de Musique de Genève, Schweiz.
(край на цитата)
Превод:
Сайт на „Deutsche Oper Berlin“ April 2022
Българският сопран Диана Гуглина, възхвалявана за нейната „звукова красота и динамични фрази“ (Клаус Биланд, „Онлайн Меркер“) и „мощната и нюансирана драма“ (Екатерина Дочева), се завръща в „Опера и балет София“ този сезон, за да повтори изпълнението си в главната роля в „Електра“ от Щраус в постановка на Пламен Карталов под диригентството на маестро Евън-Алексис Крист, в която тя дебютира в националната премиера на миналия сезон и получи признание от критиката. Друг акцент от сезон 2020/2021 е дългоочакваният й дебют в ролята на Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски в Софийската опера и балет.
Оперният репертоар на Диана Гуглина включва произведения на Вагнер, Щраус, Пучини, Верди и Чайковски. Акценти от изминалите сезони включват Барабанчикът в „Императорът от Атлантида“ на Виктор Улман, Габриел Шутц в „Майсторът на кларинети“ от Вайгман, Силва Вареско в „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, Гретел в „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк, Микаела в „Кармен“ от Бизе на фестивала „Ева Ганицате“, Пастирката в операта „Наис“ от Филип Рамо, дирижирана от Кристоф Русе, участие при „Aldeburgh Festival“ в Снейп Малтингс, Англия във връзка със столетната годишнина на музикантите Бенджамин Бритън и Питър Пиърс (Моя бележка – Б.К.: Фестивалът „Ева Ганицате“ във Франция е посветен на младата френска певица – сопраното Ева Ганицате (Eva Ganizate), родена през 1986 г., починала едва на 28 години през 2014 г.).
Диана Гуглина също е много често на концертната сцена. Последните изпълнения включват „Четирите последни песни“ на Щраус, дирижирани от Даниел Кавка с оркестъра на OSE в „Аудиториум Страновски“ в Монтрьо, „Меса D.105“ от Шуберт в BOZAR с Белгийския национален оркестър под диригентството Кристофър Уорън-Грийн, “Rueckert Lieder” от Густав Малер и „Nisi Dominus“ от Вивалди с „BOHO Players“ под диригентството на Давид Рамаел и „Messa di Gloria“ от Пуленк с Лозанската симфониета под диригентството на Ив Бюньон. Диана Гуглина също е изнасяла множество рецитали в Швейцария, Великобритания, Германия, Франция, Белгия и Кипър, включително „Poèmes pour Mi“ от Оливие Месиен, „Шехеразада“ от Равел, „Ехото на поета“ на Бритън, „La Dame de Monte-Carlo” от Пуленк и други френски, немски и руски художествени песни.
Опитен музикант със страст към съвременната музика, тя е работила по множество проекти на „ENOA“, включително „Три гласа“ на Мортън Фелдман, дирижирани от Басем Акики и режисирани от Сярон Минайло, в копродукция с „Théâtre Royale de la Monnaie“ в Брюксел. Тя също пее редовно с „Ensemble Intercomunicazione“ при проекти за барокова и съвременна музика: няколко световни премиери на Йохан Трейхел, произведения на Даниел Зеа като “Lagrimas de Crocodilo” и произведения на Ерик Годибер.
Диана Гуглина е получила множество стипендии и награди, включително наградата „MARIA CALLAS Tribute“, 1-ва награда на „Concorso Internazionale per Cantanti Lirici “Città di Alcamo” 2018 г., стипендията на фондация „Fritz-Gerber“ през 2010 г. и 2011 г., стипендията „Pour-cent Culturel Migros“ 2009 г., стипендията от фондация „Lyra“ 2010 г. и на „Grand Concours de la “Pierre d’Or” 2007 в Швейцария.
От 2011 до 2015 г. Диана Гуглина е „Solistin in Residence“ в „Chapelle Musicale Reine Elisabeth“ под ръководството на Жозе Ван Дам в Белгия. По време на престоя си тя участва в концерти и майсторски класове с известни артисти като Хелмут Дойч, Иън Бостридж, Джулиъс Дрейк, Хелън Донат, Инга Кална, Том Краузе, Джун Андерсън, Лука Скарлини, Анита Гаранка, Олга Пасичник и Лука Скарлини. Тя притежава двойна магистърска степен по вокално изпълнение и вокална педагогика от „Haute Ecole de Musique de Genève“, Швейцария.
(край на превода)
Диана Ламар поддържа в Интернет собствен портал с много сведения за живота и дейността си: биография, календар, снимки, медии, отзиви, контакт, със следния адрес: www.dianalamar.com
Цитирам части от него в превод на български език:
Портал на Диана Ламар в Интернет:
Diana Lamar | Soprano
(превод от немски език на данните за Диана Ламар в този сайт):
Диана Ламар откри своя сезон 2023/2024 с най-изпятата си роля: Електра в шедьовъра на Рихард Щраус в Южна Корея в Операта в Тегу. За това изпълнение Диана Ламар получи награда в категорията за най-добра нова певица от престижните награди „Saya Opera Awards“. Това представление се проведе на 21 октомври 2023 г. и беше копродукция между „Daegu Opera House“ и Софийската опера и балет. За ролята на Електра критиците похвалиха г-жа Ламар за нейната „красота на тона и динамична фраза“ (Клаус Биланд, „Online Merker“) и „мощен и нюансиран драматизъм“ (Екатерина Дочева).
Г-жа Ламар ще бъде Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер през предстоящия сезон в Националния център за сценични изкуства на Китай и тя изпя ролята на Медея от Луиджи Керубини за Националната премиера в България, в Софийската опера и балет. Тя също така ще пее ролята на Сантуца в „Селска чест“ от Маскани и ролята на Неда в „Палячи“ от Леонкавало в Оперния театър във Вроцлав, Полша през април и май 2024 г., ролята на Тоска с „Filharmonia Pomorska“ в Полша през май 2024 г. и ролята на Виолета в „Травиата“ в Грац и Клагенфурт през лятото на 2024 г.
През юли 2024 г. Диана Ламар ще пее със звездния тенор Роберто Аланя, Марина Виоти и Рубен Аморети при закриването на „Палео фестивал“ в Швейцария.Някои акценти от сезон 2022/2023 на г-жа Ламар са нейният дебют като Elle в „Човешкиат глас“ от Франсис Пуленк под режисурата на Рената Ското в Савона и Сан Ремо с „Teatro dell’opera Giocosa“ и „Sinfonico di Sanremo“ под диригентството на Матео Белтрами. Няколко седмици преди това г-жа Ламар пя Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски в Софийската опера и балет с режисьор Вера Петрова и диригент Андрей Галанов.
Тя също така участва като Флория Тоска от Пучини в Театър Трир, Германия и в Италия в „Театро Виторио Емануеле ди Месина“ и Юдит в „Замъкът на херцог Сннята брада“ от Барток с „Orchestra Sinfonica Siciliana“ в Палермо.Други акценти от сезон 2021/2022 на г-жа Ламар са нейният домашен дебют в „Hessisches Staatstheater Wiesbaden“ В Гермавия в главната роля на Електра от Щраус, нейната Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер в Софийската опера и балет и дебютът й като Абигайл в „Набуко“ от Верди в Грац, Австрия.Сопраното Диана Ламар се завърна в Софийската опера и балет през сезон 2021/2022, за да повтори изпълнението си в главната роля на Електра от Щраус в постановката на Пламен Карталов под палката на маестро Евън-Алексис Крист, с която дебютира през ноември 2020 г. по време на националната премиера при огромно одобрение от критиката. През януари 2022 г. г-жа Ламар участва в ролята на Електра в Палермо под диригентството на Маркус Бош с „Orchestra Sinfonica Siciliana“ и в „Deutsche Oper Berlin“ в ролята на Елс в операта „Търсачът на имане“ (Der Schatzgräber) от австрийския композитор Франц Шрекер, като също така дебютира в ролята на Флория Тоска в „7-те смъртни случая на Мария Калас“ с Марина Абрамович в „Дойче Опер Берлин“.
Друг акцент от сезон 2021/2022 на г-жа Ламар е нейният дългоочакван дебют в ролята на Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски в Софийската опера и балет и дебютът й като Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер в Националната опера на Букурещ. Последният концертен ангажимент на г-жа Ламар през сезон 2021/2022 се състоя в Италия, Пезаро на 7 август 2022 г., където тя беше поканена от „Wunderkammer Orchestra“ да изпее рецитал с италиански арии от Верди, Пучини, Чилеа и Росини, наречен „Tebaldi100 Omaggio a Renata Tebaldi“. За този повод г-жа Ламар беше придружена от Лоренцо Бавай, пианистът на Хосе Карерас от 1989 г.Оперният репертоар на г-жа Ламар включва произведения от Вагнер, Щраус, Пучини, Верди и Чайковски. Акцентите от предишните сезони включват Барабанчикът в „Императорът от Атлантида“ на Виктор Улман, Габриел Шутц в „Майсторът на кларинети“ от Вайгман, Силва Вареско в „Царицата на чалдаша“ от Имре Калман, Гретел в „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк, Микаела в „Кармен“ на фестивала „Ganizate“ и Une bergère в „Naïs“ от Филип Рамо под палката на Кристоф Русе за стогодишнината на двойката „Бритън – Пиърс“ на „Фестивала Алдебург“ в Снейп Малтингс, Англия.Еднакво у дома на концертната сцена, забележителните изпълнения на г-жа Ламар включват „Четири последни песни“ oт Рихард Щраус под диригентството на Даниел Кавка с „OSE Orchestra“ в „Auditorium Stranivski“ в Монтрьо, „Меса D.105“ от Франц Щуберт с Националния оркестър на Белгия под диригентството на Кристофър Уорън-Грийн, „Песни на Рюкерт“ от Малер и „Ниси Доминус“ от Вивалди с „BOHO Players“ под диригентството на Дейвид Рамаел, както и „Меса ди Глория“ от Пуленк с Лозанската симфониета под диригентството на Ив Буньон.
Г-жа Ламар също изнася многобройни рецитали в Швейцария, Англия, Германия, Франция, Белгия и Кипър с репертоар, включващ „Poèmes pour Mi“ от Оливие Месиен, „Шехерезада“ от Равел, „Ехото на поета“ от Бритън, „La Dame de Monte-Carlo“ от Пуленк и други френски, немски и руски художествени песни.Умела музикантка, г-жа Ламар е запалена по съвременната музика и участва в множество проекти на „ENOA“, включително „Трите гласа“ на Мортън Фелдман, под палката на Басем Акики и режисьора Сярон Минайло в копродукция с „Théâtre Royale de la Monnaie“. Тя също пее редовно с „Ensemble Intercomunicazione“ при проекти за барокова и съвременна музика: няколко световни премиери на Йохан Трейхел, произведения на Даниел Зеа като „Lagrimas de Crocodilo“, както и произведения на Ерик Гаудибер.
Г-жа Ламар е удостоена с множество стипендии и награди, включително наградата „MARIA CALLAS Tribute“ в Ню Йорк през 2019 г., 1-ва награда на „Concorso Internazionale per Cantanti Lirici „Città di Alcamo“ 2018 г., стипендията на „Fritz-Gerber Stiftung“ за 2010 г. и 2011 г., „Pour-cent Culturel Migros Grant“ през 2009 г., „Lyra Stiftung Grant“ през 2010 и „Grand Concours de la “Pierre d’Or” през 2007 г. в Швейцария.
От 2011 г. до 2015 г. г-жа Ламар е „soloist in residence“ в „Chapelle Musicale Reine Elisabeth“ в Белгия под ръководството на Жозе ван Дам. По време на престоя си там тя участва в концерти и майсторски класове с известни артисти като Хелмут Дойч, Иън Бостридж, Джулиус Дрейк, Хелън Донат, Инга Кална, Том Краузе, Джун Андерсън, Лука Скарлини, Анита Гаранка и Олга Пасичник. Специализацията по италиански репертоар се води от Алесандра Роси и Бруно Де Симоне.
Г-жа Ламар има двойна магистърска степен по вокално изкуство и вокална педагогика от „Haute Ecole de Musique de Genève“, Швейцария. Диана Ламар е българо-швейцарско сопрано, родена в България, израснала в Египет в семейство на музиканти, учила пеене в Швейцария, Италия, Брюксел, Ню Йорк, Париж и Виена. В допълнение към обширното си обучение, г-жа Ламар говори френски, немски, италиански, английски, руски, български и арабски. В момента тя живее в Лозана, Швейцария.
(край на превода)
През 2021 г. Диана Ламар има нова роля в Софийската опера и балет: Татяна в операта „Евгений Онегин“ от Чайковски – изяви през август и през октомври. Цитирам данни от сайта на Софийската опера и балет (на немски език), няма да давам превод:
„ЕUGEN ONEGIN“ (Aufgeführt in Russisch; Übertitel in Bulgarisch, Englisch
Sofia Opera, Sofia, Bulgarien MÄRZ’ 2021
Besetzung & Stab
Dirigat Andrey Galanov / Regie Vera Petrova / Lichtgestaltung Emil Dinkov / Kostümbild Steve Almerighi / Bühnenbild Aleksandr Kostuchenko / Videogestaltung Elena Shopova / Choreographie Riolina Topalova / Chordirektion Violeta Dimitrova / Orchester Sofia Opera Orchestra / Chor Sofia Opera Chorus
Yevgeniy Onegin (Eugen Onegin) Atanas Mladenov / Tatyana (Tatjana) Diana Gouglina / Lensky (Lenski) Emil Pavlov / Olga Violetta Radomirska / Larina Alexandrina Stoyanova-Andreeva / Filippyevna (Filipjewna) Vesela Yaneva / Knyaz Gremin (Fürst Gremin) Biser Georgiev / Triquet Krasimir Dinev / Zaretsky (Saretzki) Dimitar Stanchev / Andere Company Commander Nikolay Voynov
(край на цитата)
През 2022 г. Диана Ламар има нова роля в Софийската опера и балет през юли: Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер. Тази роля е нова за нея, режисьор е Пламен Карталов, дирижира Евън-Алексис Крист (също и Росен Гергов). В главните роли играят именити солисти на Софийската опера и балет, които в някои роли се сменят на различни дати, например: Сента (Диана Ламар, Лиляна Кехайова и Радостина Николаева), Ерик (Мартин Илиев и Костадин Андреев), Даланд (Николай Петров, Бисер Георгиев и Курт Ридъл (като гост), Холандецът (Станислав Трифонов и Маркус Маркварт (като гост).
През същата 2022 г. Диана Ламар играе в София и друга нова роля: Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски – през ноември. Постановката е на Вера Петрова, дирижира Андрей Галанов. За тази нейна роля има малка реклама в Ю Тюб с нейно изказване на следния линк:
Относно тази нейна роля Българската национална телевизия излъчва предаване на 10 ноември 2022 г., в което Диана Ламар споделя свои мисли.
БНТ, 10.11.2022
Софийската опера и балет представя „Дама Пика“ от Чайковски – първата премиера за сезона
Премиерните дати са 18, 19, 20 и 22 ноември 2022 г. Режисьор на спектакъла, по произведението на Пушкин, е Вера Петрова.
Повече ще ни разкаже Диана Гуглина.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване:
https://bnt.bg/news/premiera-na-dama-pika-v-sofiyskata-opera-i-balet-v331549-311701news.html
Във връзка с ролята на Лиза в „Дама Пика“ музиколожката Светлана Димитрова пише следните думи в портал „Култура.bg“ на 26 ноември 2022 г.:
“ (…) с нетърпение очаквах Диана Гуглина Ламар. И в живота не можеш да подминеш срещата с нея безразлично. Още с първото си явяване на сцената тя обсебва вниманието. Пламтящ огън под ледена красота е нейната Лиза – великолепна визия и страстно вокално изживяване”.
(край на цитата)
Една ценна информация от 2023 г. се отнася до гостуване на Софийската опера и балет през октомври 2023 г. в Южна Корея във връзка с 20-ото издание на Международния оперен фестивал в град Тегу в Южна Корея, който се провежда от 6-и октомври до 11-и ноември.
Българското Национално Радио излъчва на 17 ноември предаване, посветено на това гостуване, при което там Софийската опера и балет изнася операта “Електра“ от Рихард Щраус с участието на Диана Ламар в ролята на Електра. Цитирам съответна информация:
БНР
“Електра“ на Софийската опера и сопранът Диана Ламар с награди на Международния оперен фестивал в Тегу
публикувано на 17.11.2023 г.
Автор: Росица Кавалджиева
Софийската национална опера гостува с два спектакъла на операта “Електра“ от Рихард Щраус на 20-ото издание на Международния оперен фестивал в град Тегу в Южна Корея, което се проведе от 6-и октомври до 11-и ноември. В програмата на тазгодишното издание имаше още една творба на Рихард Щраус – “Саломе“, и три опери на Джузепе Верди – “Риголето“, “Макбет“ и “Отело“. По традиция фестивалът завършва с Гала концерт и церемония по награждаването на участници във форума. Голямата награда за всеотдайност и принос получава постановката на Софийската национална опера “Електра“ от Рихард Щраус.
“Радвам се да изразя най-дълбоката си благодарност към наградите „Saya Opera Awards“. За това, че ни дадохте Голямата награда, забележителната Голяма награда за “Електра”, продукция на Софийската Опера, защото това произведение свързва Оперния фестивал в Тегу, Операта в Тегу и Софийската опера. Вярвам в бъдещото ни сътрудничество“, казва режисьорът и директор на Националния ни оперен театър акад. Пламен Карталов в специално видео обръщение, излъчено на церемонията.
Наградата в категория „Най-добър нов певец“ получава сопранът Диана Ламар, която изпълни ролята на Електра във втория спектакъл на Софийската национална опера.
„Бих искала да благодаря на културната фондация „Сая“ за това, че ми даде тази награда! По този начин бе призната упоритата ми работа и цялата любов и страст, които съм вложила в изпълнението на ролята на Електра… Ще запазя това преживяване завинаги в сърцето си“, каза Диана Ламар в своето видео обръщение.
Предаването на програма “Хоризонт“ на БНР за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ беше гост на 20-ото издание на Международния оперен фестивал в Тегу и проследи корейската премиера на “Електра“, осъществена от Софийската национална опера.
В звуковите файлове чуйте специалното издание на “Каста дива“ на 12-и ноември, посветено на турнето на Софийската национална опера в Южна Корея.
(край на цитата)
Цитирам линк това ппредаване на БНР:
През настоящата 2024 г. следва през февруари последната нова роля на Диана Ламар в Софийската опера и балет – ролята на Медея в едноименната опера от Луиджи Керубини. Цитирам съответна информация от предаване на БНР по този случай:
БНР
Голямо събитие за музикалната ни култура – операта “Медея” на сцена в София
Първата българска постановка на шедьовъра на Луиджи Керубини е действителен повод за национална гордост
публикувано на 03.03.2024
Автор: Цветана Тончева
Първата сценична реализация на операта “Медея” от Луиджи Керубини в България беше осъществена в края на февруари 2024 г. в Софийската опера от италиански екип: Франческо Роза – диригент, Марко Гандини – режисьор, Андреа Токио – сценограф, Марио Диче – художник на костюмите. Трите представени спектакъла предизвикаха огромен интерес, залата беше пълна, специалистите и ценителите изглеждаха повече от доволни.
В предаването “Неделен следобед” Светлана Димитрова – драматург на Софийската опера, обяснява причините за избора на това доста предизвикателно заглавие с факта, че ръководството на националния ни оперен театър в последните години проявява специален интерес към непознати у нас творби. Тя дава пример с “Дон Кихот” на Масне, която се игра с много голям успех в София преди 15 години (между другото отново с диригент-постановчик Франческо Роза): “Ще припомня, че “Медея” трябваше да бъде представена през лятото в Белоградчик като пищно събитие на открито. Дори целият екип, който подготви постановката за сцена, посети Белоградчик, за да се запознае с условията. Бяха във възторг… Отлагането, между другото, беше позитивно, защото софийската публика успя първа да види постановката… Тази опера беше абсолютно непозната. За мен беше удивително да открия, че освен онзи прочут запис с Мария Калас и Борис Христов, има още много български певци, които са участвали в тази опера в различни години. Може да се каже, че има ярка българска следа в историята на “Медея” по световните сцени… Беше ми много любопитно да проследя как работи екипът с певците тук, в София. Започнаха от изпяване на текста без диригент, само с режисьора. Всичко беше изпипано до най-малки подробности…” – казва Светлана Димитрова.
Внимателната и детайлна подготовка на изпълнителите направи и на мен много силно впечатление. Успях да видя само третия спектакъл – на 25 февруари, в който Диана Ламар буквално спираше дъха на присъстващите в залата с великолепното си превъплъщение в харизматичната и чаровна жена, оскърбена и унизена съпруга и едновременно зла и отмъстителна магьосница. Диана Ламар – Медея, в която се влюбих. Изключително интелигентна певица, фин музикант, ярък артист. Красива и деликатна, без бурни устреми и прекалени емоции, Диана интерпретира своята Медея преди всичко като великолепен вокален образ. Речитативите, ариите, дуетите с Язон и Нерис бяха впечатляващи, а финалната сцена – незабравима. Изключително ярка и въздействаща бе и Виолета Радомирска в ролята на Нерис. И не мога да не отбележа невероятната отдаденост и енергия, с която всички солисти, хорът и оркестърът претвориха музикално и сценично едно от най-трудните оперни заглавия, създадени през XVIII век с “широка, изразителна, величествена и страшна” музика според първите зрители и слушатели от 1797 г. Творбата, определена от самия Йоханес Брамс като “операта, която ние, музикантите, считаме за най-високо постижение на драматичната музика”, намери своите достойни интерпретатори в България.
“Искам да кажа, че тези спектакли (дай Боже да се случат и още представления на “Медея” през новия сезон) си струва да бъдат гледани, защото тази опера, за да се впише и Софийската опера, и българският оперен театър заедно с всички останали, изисква огромно уважение към труда, който са вложили нашите артисти. Когато се подготвя “Медея”, знае се много добре – един куп звезди се включват в реализацията. А тук, на софийска сцена, тази постановка беше направена на много високо ниво само с български певци. Което всъщност е отдавнашна идея. Тук има гостуващи солисти, но нека си спомним големите ни звезди: Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Гяуров, Гюзелев, всички те тук са имали за партньори колегите от Софийската опера. Гостуващите солисти са били само допълнение към българските състави” – добавя Светлана Димитрова. Ето защо съвсем не случайно излъчваме отзвука от “Медея” в София на 3 март.
За огромно съжаление микрофоните на Българското национално радио успяха да стигнат до залата на националния ни оперен театър едва за третия спектакъл – неделя, 25 февруари. В предаването звучат фрагменти от записа с участието на великолепната Диана Ламар в ролята на Медея, Виолета Радомирска – Нерис и Даниел Дамянов – Язон, дирижира Франческо Роза. Светлана Димитрова споделя впечатления от репетиционния процес и представянето на солистите от двата състава. Предизвикателствата в чудовищно трудната партия на Медея коментират Габриела Георгиева, Лиляна Кехайова и Диана Ламар, а Виолета Радомирска споделя мисли за ролята на Нерис.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
Реценции за Диана Ламар в ролята на Медея или за други нейни изяви:
„ (…) Диана Ламар буквално спираше дъха на присъстващите в залата с великолепното си превъплъщение в харизматичната и чаровна жена, оскърбена и унизена съпруга и едновременно зла и отмъстителна магьосница. Диана Ламар – Медея, в която се влюбих. Изключително интелигентна певица, фин музикант, ярък артист. Красива и деликатна, без бурни устреми и прекалени емоции, Диана интерпретира своята Медея преди всичко като великолепен вокален образ. Речитативите, ариите, дуетите с Язон и Нерис бяха впечатляващи, а финалната сцена – незабравима…“ (Цветана Тончева)
…..
4 юли 2023 – Диана Ламар:
Diana Lamar will be singing Elle in “La Voix humaine” and La Dame in “La Dame de Monte-Carlo by Francis Poulenc in a new production staged by RENATA SCOTTO and conducted by MATTEO BELTRAMI with the ORCHESTRA SINFONICA DI SANREMO.
The performances will be held at the FORTEZZA DEL PRIAMÀR DI SAVONA – Teatro dell’opera giocosa on Saturday 15th of July at 21.30
and on the 16th of July at 21.00 at the Teatro dell’Opera del Casinò di Sanremo.
LA VOIX HUMAINE / LA DAME DE MONTECARLO�Testo di Jean Cocteau�Musica di Francis Poulenc
Interprete Diana Lamar
Direttore Matteo Beltrami Matteo Beltrami
Regia Renata Scotto
Regista collaboratore Renato Bonajuto Renato Bonajuto
Scene Lorenzo Trucco Lorenzo Trucco
Costumi Artemio Cabassi & Artemio Cabassi
Luci Andrea Tocchio Andrea Tocchio
ORCHESTRA SINFONICA DI SANREMO
Coproduzione con la fondazione orchestra sinfonica di Sanremo
Nuovo allestimento
Teatro dell’Opera Giocosa – ONLUS | Teatro di tradizione Teatro dell’Opera Giocosa
(край на цитата)
Превод:
Диана Ламар ще пее Elle в „La Voix humaine“ и La Dame в „La Dame de Monte-Carlo“ от Франсис Пуленк в нова постановка, режисирана от Рената Скотто и дирижирана от Матео Белтрами със Симфоничния оркестър на Сан Ремо.
Представленията ще се проведат във FORTEZZA DEL PRIAMÀR DI SAVONA – Teatro dell’opera giocosa на 15 юли, събота, от 21.30 ч. и на 16 юли от 21.00 ч. в Teatro dell’Opera del Casinò di Sanremo.
„Човешкият глас“ / „Дамата от Монте Карло“ � Текст от Жан Кокто � Музика от Франсис Пуленк
Изпълнител: Диана Ламар
Диригент: Матео Белтрами
Режисьор: Рената Скотто
Режисьор сътрудник: Ренато Бонахуто
Сцени: Лоренцо Труко
Костюми: Артемио Кабаси
Светлини: Андреа Токио
СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР НА САН РЕМО
Копродукция с Фондацията на Симфоничния оркестър на Санремо
Нова настройка
Teatro dell’Opera Giocosa – ONLUS | Традиционен театър Teatro dell’Opera Giocosa
……
Диана Ламар в ролята на Тоска в операта от Пучини в Оперния театър в Трир, Германия (изява на 26 ноември 2022 г., превод на български език):
Тоска – Театър Трир, 26 ноември 2022 г.
От Вероника Кьонигер във „Volks Freund“, 27 ноември 2022 г.
„ (…) само си помислете за безупречната „Vissi d’arte“ на Диана Ламар – превръщайки операта в произведение, което трябва да се види.“
„Ревността на Тоска, когато открива друга жена в картината на Каварадоси, е очевидна във всеки нюанс на великолепния глас на Ламар и във всеки мускул на лицето й, което след това става обнадеждено и мечтателно, докато тя бълнува за любовта си към младия художник.“
„Невероятната химия между двамата вдъхва живот на връзката на двойката. Всяко докосване на ръцете, деликатните пръсти на Тоска между сравнително грубия Каварадоси, всяка целувка, всяко нежно докосване на лицето, начинът, по който художникът обгръща бедрата на певицата – всичко изглежда истинско и позволява на публиката да усети колко тясно са свързани двамата. И в същото време да се надяваме операта да има щастлив край за влюбените само този път.”
„Това е очевидно и в отношенията между Тоска и Каварадоси, които се променят значително в хода на операта благодарение на интензивното взаимодействие между Ламар и Бютнер. Докато партньорството в първо действие все още се характеризираше с желание, докосването им е почти еротично, във второто действие двамата извеждат на сцената нарастващото отчаяние на влюбените. В третото действие всичко е изчезнало, ревността на певицата, гневът на художника. Единственото, което има значение е, че има надежда и за двамата. Тогава Каварадоси умира. И Тоска скача.
„Тоска в театър Трир процъфтява от отличното взаимодействие между Флория Тоска, известна певица, и Марио Каварадоси, художник, който изглежда флиртува с политически идеали, различни от тези на ония, които в момента са на власт. И двамата се обичат, въпреки всичко. Любов, която е убедително пренесена на сцената от Диана Ламар и Торстен Бютнер от първия момент.”
(край на превода)
Ще дам малка инфорамция относно изяви на Диана Ламар през април и май 2024 г. в Полша:
OPER
Rycerskość wieśniacza / Pajace („Селска чест“ / „Палячи“) , Mascagni Leoncavallo
Breslauer Oper (Оперен театър във Вроцлав)
C: Giorgio Croci D: Waldemar Zawodzińki
Santuzza (Сантуца) / Neda (Неда):
27. April (19:00) / 28. April (18:00) / 04. Mai (19:00) / 05. Mai (18:00)
(край на цитата)
Календар за изявите на Диана Ламар през последните две години – 2024 и 2023 (без превод):
2024
| September (TBT) | Elektra Elektra, Richard Strauss | Pafos Aphrodite Festival Cyprus Conductor, Günter Neuhold The Cyprus Symphony Orchestra |
| August (TBT) | Medea Medea, Luigi Cherubini | Sofia Opera and Ballet Conductor, Francesco Rosa Director, Marco Gandini |
| July 28th at 18:00 | Concert « Roberto Alagna & friends » with Diana Lamar, Marina Viotti and Ruben Amoretti | Paléo Festival, Switzerland Conductor, Giorgio Croci Sinfonietta de Lausanne |
| July 10th and 13th | La Traviata Violetta Valéry | Grazer Spielstätten Klagenfurt Conductor, Giorgio Croci |
| May 24th at 19:00 | Tosca Tosca, Giacomo Puccini | Filharmonia Pomorska, Bydgoszcz, Poland Conductor, José Maria Florencio |
| April 28th and May 5th | Pagliacci Nedda, Ruggero Leoncavallo | Opera Wrocławska, Poland Conductor, Giorgio Croci |
| April 27th and May 4th | Cavalleria rusticana Santuzza, Pietro Mascagni | Opera Wrocławska, Poland Conductor, Giorgio Croci |
| April 10th till 14th | Senta Der Fliegende Holländer, Richard Wagner | National Center for the Performing Arts, Beijing, China Conductor, Marcus Bosch |
| February 25th | Medea Medea, Luigi Cherubini | Sofia Opera and Ballet Conductor, Francesco Rosa Director, Marco Gandini |
2023
| October 21st | Elektra Elektra, Richard Strauss | Daegu Opera House, South Korea Conductor, Evan-Alexis Christ Director, Plamen Kartalov Assitant Director, Vera Petrova |
| July 15th and 16th | Elle La voix humaine & La Dame de Monte-Carlo, Francis Poulenc | Teatro dell’Opera Giocosa Savona, Fortezza del Priamar Teatro dell’Opera del Casinò di Sanremo Orchestra Sinfonica di Sanremo Conductor, Matteo Beltrami Director, Renata Scotto Assistant Director, Renato Bonaiuto |
| March 23rd | Liza Pique Dame, Piotr Ilyich Tchaïkovski | Sofia Opera and Ballet Conductor, Andrey Galanov Director, Vera Petrova |
| March 10th and 11th | Judith A kékszakállú herceg vára (Le Château de Barbe-bleue), Béla Bartok | Orchestra Sinfonica Siciliana Palermo – Politeama Garibaldi Conductor, José Maria Florencio |
| March 3rd and 5th | Tosca Tosca, Giacomo Puccini | Teatro di Vittorio Emanuele Messina Conductor, Carlo Palleschi Director, Carlo Antonio De Lucia |
(край на цитата)
През предните години (2020, 2021 и 2022) Диана Ламар има следните изяви (резюме):
2020 г.: ноември и декември: Електра в операта от Рихард Щраус в София.
2021 г.: март: Електра в операта от Рихард Щраус, август: Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски, октомври: Татяна в „Евгений Онегин“, ноември: Електра в операта от Рихард Щраус (всички в София), декември: Елза в „Лоенгрин“ в Букурещ.
2022 г.: януари: Електра в операта от Рихард Щраус в Палармо, април: Тоска в операта от Пучини и Електра в „Дойче Опер Берлин“, май и юни: Елс в операта „Търсачът на имане“ от Франц Шрекер в „Дойче Опер Берлин“, юли: Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер в София и Абигайл в „Набуко“ от Верди в Грац, август: оперен рецитал в Италия, ноември: Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски в София и Тоска в операта от Пучини в Трир (Германия).
(край на цитата)
Нека днес на 5 април 2024 г. поздравим сопраното Диана Ламар за нейния рожден ден, като й пожелаем крепко здраве, лично щастие и нови успехи в музикалната дейност.
За много години, мила Диана!
….
Изпълнения:
Diana LAMAR “Vissi d’arte” Tosca, Puccini 05.03.2023 Teatro Vittorio Emanuele di Messina Direttore, Carlo Palleschi Regia di Carlo Antonio De Lucia
…..
Diana Lamar – “Allein! Weh, ganz allein” – Elektra, Strauss
Elektra – Richard Strauss Sofia Opera and Ballet 29. 11. 2020 Elektra – Diana Lamar Conductor – Evan Alexis-Christ Director – Plamen Kartalov Assistant Director – Vera Petrova Set Design – Sven Jonke Choreographer – Fredy Franzutti Photo Credit – Svetoslav Nikolov
….
Diana LAMAR: Wagner – Der Fliegende Holländer – Senta’s Ballade
Diana LAMAR- Senta Rossen Gergov – Conductor Plamen Kartalov – Stage Director Orchestra and Chorus – Sofia Opera and Ballet 10.07.2022 Videography, Peter Kostov
….
Diana LAMAR : Rossini – La regata Veneziana “Anzoleta co passa la regata”
Diana LAMAR, soprano | Lorenzo BAVAJ, pianoforte Omaggio a Renata Tebaldi – Tebaldi 100 (1922/2022) Wunderkammer Orchestra – Palazzo Montani Antaldi, Pesaro, 07.08.2022
……
Дует с Жозе ван Дам (Моцарт) март 2014 г.
https://www.facebook.com/diana.gouglina/videos/1673277859354839
´´´´
Diana LAMAR – Tatyana- Final Duet from Onegin by Tchaikovsky
Diana Lamar – Tatyana, Atanas Mladenov – Onegin, Final Duet from Onegin by Tchaikovsky Sofia Opera and Ballet 21.08.2021, Lake Pancherevo Director: Vera Petrova Conductor: Andrey Galanov
….