Днес е годишнина от кончината на гръцкия диригент Димитри Митропулос
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 2 ноември 2025 г. пиша за втори път статия за гръцкия диригент Димитри Митропулос (1895-1960), роден на 18 февруари 1895 г. в Атина, починал на 2 ноември 1960 г. в Милано, Италия. Днес на 2 ноември се навършват 65 години от кончината му.
След начално обучение по музика в родния си град, Димитри Митропулос продължава същото в други държави, стартира забележителна кариера като диригент в различни държави от Европа и Америка и през средата на миналия век е един от най-бележитите диригенти преди ерата на Херберт фон Караян, Ленард Бърнстейн и редица други, които знаем от музикалните летописи и записи на симфонични и оперни творби.
Лично аз знам името на Димитри Митропулос още от младежките ми години, тъй като и в България той беше познат на интересуващите се преди всичко от грамофонни плочи с негови записи от изяви особено в Италия, където е имал редица участия в симфонични концерти или при дирижиране на опери. Нека дам няколко примера специално за Италия:
В Миланската Скала той дирижира „Воцек“ от Албан Берг с Тито Гоби и Итало Таджо през 1953 г., „Електра“ от Рихард Щраус с Рамон Винай и „Арлекино“ от Феручо Бузони с Джулиета Симионато, Роландо Панераи и Фернандо Корена.
Забележителна е дейността на Димитри Митропулос в Австрия през средата на миналия век като диригент във Виенската държавна опера (по-долу в статията ще дам подробности), също и в Залцбург. Ето конкртни данни: в Залцбург през 1954 г. дирижира два концерта с Виенските филхармоници, през 1956 г. операта „Дон Жуан“ от Моцарт с Чезаре Сиепи, Лиза Дела Каза, Корена и Валтер Бери, един концерт с пианиста Роберт Казадесю и един с музика на Ектор Берлиоз, през 1957 г. „Електра“ от Рихард Щраус.
И отново в Италия през 1957 г. дирижира първия спектакъл на „Ернани“ от Верди в „Teatro Comunale“ във Флоренция с Анита Черкети, Марио дел Монако, Еторе Бастианини и Борис Христов. Специално тази последна изява по-горе, където Борис Христов играе в ролята на Гомес де Силва съм срещал при статии за Борис Христов, когато съм писал за него. През тия 12 години, в които от средата на 2013 г. пиша моите „оперни истории“, името на Димитри Митропулос съм срещал в материали за десетки други оперни певци, които са имали изяви под негово ръководство. Както ще видим по-долу, той дирижира много спектакли в МЕТ Ню Йорк, където най-известни солисти участват в тия спектакли и при стаии за тях чета в ансамблите при изявите много често името на Димитри Митропулос като диригент на съответната изява. Спомням си много добре, че когато писах преди няколко години статия за един прочут български певец с еврейски корени – басът Рафаел Арие (1920-1988), бях срещнал името на Митропулос при едно посещение на Рафаел Арие в Ню Йорк, когато той подготвя своя изява там в „New York City Opera“ – другият голям оперен театър освен Метрополитън опера. Понеже случката е интересна и там става въпрос и за Димитри Митропулос, ще я припомня сега:
(…) Когато Рафаел Арие се намира за първи път в Ню Йорк, за да пее в ролята на Мефистофел на сцената на „Градската опера на Ню Йорк“ (New York City Opera), той се чувства самотен и без ориентация в големия град, при това не разполага с познания по английски език. След като изпитва в хотела си желание да се нахрани с родна храна, успява с такси да пристигне в малък гръцки ресторант. При поръчката на храната обаче се получават проблеми, келнерът не го разбира – нито на италиански, нито на български или руски езици. На съседната маса се намират двама посетители – един нисък мъж с очила, заедно с друг висок мъж с плешива глава, който разбира за какво става въпрос и предлага на Рафаел Арие на руски език да му окаже помощ. Така високият мъж изиграва ролята на преводач и Арие получава желаното ядене. След консумацията двамата мъже започват разговор с него, в ресторанта няма други посетители и така научват за предстоящия му дебют като Мефистофел на сцената на „New York City Opera“.
Те се представят: високият мъж е маестро ДИМИТРИ МИТРОПУЛОС, малкият с очилата е Игор Стравински. Забавляват се при разговора отлично, вечерта минава при пълен успех, както и изявата на певеца Рафаел Арие във „Фауст“ по-късно. Двамата мъже присъстват на спектакъла и са дълбоко впечатлени от непознатия български певец.
По-късно Рафаел Арие получава покана от Театър „Fenice“ във Венеция за участие в световната премиера на операта “The Rake’s Progress”, чийто автор е оня нисък мъж с очила, който му е превеждал листата с менюто в малкия гръцки ресторант на 57-а улица в Ню Йорк, именно Игор Стравински.
(край на цитата)
Трябва да ви кажа, че открих тази информация през 2015 г., като търсех други сведения за Рафаел Арие. Това много ме впечатли, защото приемам написаното за истина. Всъщност няма нищо чудно, случайностите много често играят голяма роля, особено в света на оперното и театрално изкуство. След като Рафаел Арие е гостувал през сезона 1948/49 година в Ню Йорк, а операта на Стравински е с премиера през 1951 г., напълно е възможно именно след тази среща в ресторанта Стравински да е пожелал ролята на Трулове да играе младият български бас, след като вече го е чул като Мефистофел.
И за да имаме точна информация за премиерния състав през 1951 г. във Венеция, ето цитат:
| Role | Voice type | Premiere Cast, 11 September 1951 (Conductor: Igor Stravinsky) |
|---|---|---|
| Tom Rakewell, a Rake | tenor | Robert Rounseville |
| Anne Trulove, his Betrothed | soprano | Elisabeth Schwarzkopf |
| Nick Shadow, a Devilish Manservant | baritone or bass | Otakar Kraus |
| Baba the Turk, a Bearded Lady | mezzo-soprano | Jennie Tourel |
| Father Trulove, Anne’s Father | bass | Raphaël Arié |
| Sellem, an Auctioneer | tenor | Hugues Cuénod |
| Mother Goose, a Whore | contralto | Nell Tangeman |
| Keeper of the Madhouse | bass | Emanuel Menkes |
(край на цитата)
Освен името на Рафаел Арие в една от главите роли, легендарната немска певица Елизабет Шварцкопф също играе в друга главна роля – дъщерята на Трулове, която роля играе Рафаел Арие.
Преди да премина към данни относно диригента Димитри Митропулос, искам да направя малък паралел с друг диригент от Гърция, който в момента върви по стъпките на Митропулос, т.е., на прага е пред една световна кариера, тъй като е сравнително млад – на 53 години, много амбициозен и през последните 15 години името му вече става особено известно.
Говоря за родения също в Атина Теодор Курентцис (на гръцки: Θεόδωρος Κουρεντζής), роден на 24 февруари 1972 г., който е гръцко-руски диригент, музикант и актьор. Той е роден в Атина и на 4-годишна възраст започва да ходи на уроци по пиано. На 7-годишна възраст започва уроци по цигулка. Постъпва в Националната консерватория в Атина на 12-годишна възраст в цигулковия отдел. През 1987 г., на 15 години, започва да учи композиция при професор Георгиос Хаджиникос, а след това през 1989 г. при професор Б. Шрек. От 1994 до 1999 г. Курентцис учи дирижиране в Държавната консерватория в Санкт Петербург при Иля Мусин. От 2004 до 2010 г. Теодор Курентцис заема поста главен диригент на Новосибирския театър за опера и балет, където през 2004 г. основава оркестъра „MusicAeterna“ и по-късно хорът „MusicAeterna“. От февруари 2011 г. Курентцис е музикален директор на Пермския театър за опера и балет, в който довежда и двете си формации „MusicAeterna“.
По това време Курентцис гостува на редица прочути оркестри в Западна Европа и през 2011 г. става главен гост-диригент на Симфоничния оркестър на Югозападното германско радио – SWR (Süd West Radio). През април 2017 г. SWR обявява назначаването на Теодор Курентцис за първи главен диригент на „SWR Symphonieorchester“ (наследникът на симфоничния оркестър на Югозападното германско радио), в сила от началото на сезона 2018–2019. Извън музиката, през 2009 г. Курентцис участва във филма на руския режисьор Иля Хржановски „Дау“, базиран на биографията на физика Лев Ландау. Малка информация за този руски режисьор: Иля Хржановски (на руски Илья́ Андре́евич Хржано́вский), е руски кинорежисьор, сценарист и продуцент, роден на 11 авгсут 1975 г. в Москва. Той е член на Европейската академия за киноизкуство, член на Сюза на кинорежисьорите в Русия.
Теодор Курентцис получава редица награди и отличия за дейността си на диригент по целия свят. Цитирам спикък на тия награди от източник на английски език, след това от такъв на немски език:
Awards
Currentzis has won the National Theatre Award Golden Mask nine times:
- 2007: Special Awards of the Musical Theatre Jury for Sergei Prokofiev‘s Cinderella.
- 2008: Special Award of the Musical Theatre Jury For Impressive Achievements in Musical Authenticity in Wolfgang Amadeus Mozart‘s Le Nozze di Figaro.
- 2011: Best Conductor of an opera for Alban Berg‘s Wozzeck at the Bolshoi Theater.
- 2013: Best Conductor of an opera for Mozart‘s Così fan tutte
- 2013: Best Conductor of a ballet for Sergei Prokofiev‘s Chout
- 2015: Best Conductor of an opera for Henry Purcell‘s The Indian Queen
- 2017: Best Conductor of an opera for Giuseppe Verdi‘s La Traviata
- 2018: Best Conductor of a ballet for Sergei Prokofiev‘s Cinderella
- 2018: Special Awards of the Musical Theatre Jury for Cantos, Aleksey Syumak‘s opera
(край на цитата)
Auszeichnungen und Preise
- Currentzis gewann die Auszeichnung des russischen Theaterverbandes Goldene Maske im Jahre 2004 für seine Leistungen bei der Aufführung der Oper Aida von Giuseppe Verdi, 2007 für Cinderella, ein Ballet von Sergei Prokofjew und 2011 als Bester Operndirigent für Alban Bergs Wozzeck am Bolschoi-Theater in Moskau. Dieselbe Auszeichnung erhielt er 2015 als Bester Operndirigent an der Oper in Perm.
- 2008 erhielt er den russischen Orden der Freundschaft.
- 2013 wurde Currentzis für sein Dirigat der Oper Così fan tutte an der Oper von Perm erneut mit der Goldenen Maske ausgezeichnet.
- 2014 wurde er mit dem ECHO Klassik in der Kategorie Operneinspielung des Jahres für die Einspielung Mozarts Oper Le nozze di Figaro ausgezeichnet.
- 2016 wurde er in der Kritikerumfrage der Opernwelt als „Dirigent des Jahres“ ausgezeichnet.
- 2016 erhielt er den KAIROS-Preis der Alfred Toepfer Stiftung.
- 2018 wurde er zum Kommandeur des Phönix-Ordens der Hellenischen Republik ernannt.
- 2019: Bremer Musikfest-Preis
(край на цитата)
Превод:
Награди и отличия
Куренцис печели наградата „Златна маска“ от Руския съюз на театралните дейци през 2004 г. за дирижирането на операта „Аида“ от Джузепе Верди, през 2007 г. за „Пепеляшка“ от Сергей Прокофиев, а през 2011 г. е носител на наградата за най-добър оперен диригент за „Воцек“ от Албан Берг в Болшой театър в Москва. През 2015 г. получава същата награда като най-добър оперен диригент в Пермската опера.
През 2008 г. е удостоен с руския орден за приятелство.
През 2013 г. Куренцис отново е удостоен със „Златна маска“ за дирижирането на операта „Така правят всички“ в Пермската опера.
През 2014 г. получава наградата „ECHO Klassik“ в категорията „Оперен запис на годината“ за записа си на операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт.
През 2016 г. е обявен за „Диригент на годината“ в анкетата на критиката на списание „Opernwelt“.
През 2016 г. получава наградата „KAIROS“ от фондация „Алфред Тьопфер“.
През 2018 г. е назначен за командир на Ордена на Феникса на Гръцката република.
2019 г.: Награда на Музикалния фестивал в Бремен
(край на превода)
(край на бележките за Теодор Курентцис)
На това място искам да направя и друго отклонение:
Понеже по-горе стана въпрос за важния факт, че от началото на сезона 2018–2019 Теодор Курентцис е вече главен диригент на „SWR Symphonieorchester“ в Щутгарт, концертмайстор на този авторитетен оркестър е известната българска цигуларка Мила Георгиева, която заема този пост от сезона 2002/2003. Това са вече почти 25 години, което показва какъв авторитет има в този оркестър Мила Георгиева. Аз помня нейното име още от годините ми в България, също и тук в Германия, така че тези нейни постижения могат само да ни радват.
Понеже наскоро ми попадна една информация за нея, в която става дума и за новия диригент на оркестъра им Теодор Курентцис, ще цитирам части от тази информация:
„ (…) Световноизвестната цигуларка Мила Георгиева е родена в София, в семейство на музиканти. Започва да свири на цигулка, когато е едва на четири години, а на девет прави дует с изключителния ни цигулар Минчо Минчев, който я нарича “дете-чудо”. Още преди тийнейджърските си години се радва на световна известност, като печели първи награди от конкурси в Италия, Чехия и България, осъществява турнета в Испания, Холандия, Филипините, Сингапур, Индия и Китай, а нейни изпълнения са записани за италианската, френската и швейцарската телевизия.
Носител е на първа награда от Моцартовия фестивал на фондация “Орфеум” в Цюрих. Мила Георгиева е учила при Дороти Дилей и Чо Лианг Лин в “Джулиард Скул” в Ню Йорк, както и при Ифра Нийман в “Гилдхол Скул” в Лондон.
Свирила е с оркестър “Гевандхаус” под диригентството на Курт Мазур и Херберт Бломщед, Бамбергски симфоничния оркестър под диригенството на Жорж Претр, оркестъра на Тонхале (Швейцария) под диригенството на Ричард Хикокс, Цюрихския камерен оркестър, оркестрите на Белгийското и Холандското радио и телевизия, Камерния оркестър “Ференц Лист” от Будапеща, Симфоничния оркестър „RIAS“ и други оркестри. Представяла се е на фестивала “Равиния” в Чикаго с Кристоф Ешенбах и на Великденския фестивал в Залцбург.
През последните години тя участва в музикалните фестивали “Марлборо”, „Prussia Cove“ и „Ставангер“. Мила Георгиева осъществява множество турнета в Германия, Франция, Южна Америка и Япония, където записва четири компактдиска за „RCA Victor“.
От сезон 2002/2003 г. е първи концертмайстор на Симфоничния оркестър на радио Щутгарт, Германия. Свири на цигулка “Страдивариус” от 1703 г., която й е предоставена от оркестъра. Притежава и своя цигулка Зигмунтович, нов инструмент, изработен по модел на Страдивариус.
През изминалите няколко сезона Мила Георгиева се изявява като солист със Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт под диригентството на Андрей Борейко и участва в турне във Франция с „Orchestre National des pays de la Loire“ под диригентството на Йоел Леви. Изнася концерти в Токио с Новата японска филхармония, има изяви с академичния оркестър “Санта Чечилия” в Италия, осъществява турне в Япония с камерен ансамбъл “Софийски солисти”. Участвала е в цикъла “Концертмайсторите” (“Кантус Фирмус”) като солист на Оркестъра на „Класик ФМ радио“ в зала “България”.
Със съпруга си Александър Найденов живеят в Лондон. Имат двама сина – Джордж (р. 2006 г.) и Томас (р. 2015 г.), и дъщеря Ани (р. 2009 г.).
Цитирам част от нейно интервю през октомври 2017 г. с журналистката Мая Филипова от портал „Impressio“:
– Какво е усещането да сте концертмайстор на Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт?
– Много съм щастлива и съм горда, че имам тази възможност. Това е един фантастичен оркестър, около себе си имам великолепни музиканти и колеги и това за мен е голямо щастие. Оценявам шанса да имам всичко това. Тук съм вече 11 години, но този оркестър не спира да ме изненадва позитивно с развитието си. Харесва ми това, че нашите музиканти са много гъвкави, защото работихме дълго време с Роджър Норингтън и неговите изисквания за интерпретация, щрихи, вибрато са много специфични. Сега, когато дойде някой друг диригент и трябва да изсвирим нещо в бароков стил, имаме този опит, защото сме работили с Норингтън. (Бел. ред. “The Guardian” го определи преди няколко години, като “гласовит адвокат на музикалната автентичност”). Сега имаме ново предизвикателство, защото нашият оркестър (Бел. ред. Симфоничния оркестър на Радио Щуртгарт) бе обединен с Оркестъра на Фрайбургското радио. От септември т.г. започваме втория сезон на съвместна работа и вече сме много по-голям оркестър. В началото беше голям шок. Изживяхме труден период, защото естествено, двата оркестъра са много добри, но много различни. Фрайбургският оркестър свиреше повече съвременна музика. В нашия репертоар липсваше този стил. Предстоят ни важни години, за да може да се създаде един нов ансамбъл от двата оркестъра, да се получи едно цяло. Добре върви, но ще отнеме време. Хубавото е, че вече назначиха нов главен диригент за следващия сезон. Досега бяхме само с гостуващи диригенти, примерно Ешенбах (Christoph Eschenbach) направи много за оркестъра миналата година, Зинман (David Zinman) също гостува няколко пъти, но от следващата година главен диригент ще бъде Теодор Курентцис или Къренсис (според произношението) (Teodor Currentzis). Той също е много интересна личност – млада изгряваща звезда.
– Откъде идва Теодор Курентцис?
– Той е грък, от младите нашумели диригенти. За оркестъра това е много добра новина, защото той е позитивен и амбициозен. През януари 2018 г. ще дирижира Симфония № 9 от Брукнер. За мен е много интересно, защото той е много взискателен и абсолютен маниак по отношение на детайлите. За нашия оркестър това е много добре – един млад човек, търсещ предизвикателства. Колегите са готови за това, някой да дойде, да ни събере и да ни изведе на нивото, което се очаква. Това, че имаме такъв диригент, който е известен, е добра новина. Идеята за това обединение на оркестрите е да има повече пари, по-добри диригенти. За съжаление, дори в Германия, която е една държава с по-богата музикална, оркестрова и изобщо културна история, се вземат такива трудни решения. Това се отразява и на младото поколение, което сега си търси работа.
(край на цитата за Мила Георгиева)
След този голям увод в днешната ми статия, ще дам биографични сведения и творчески път на диригента Митропулос.
Димитри Митропулос (на гръцки Δημήτρης Μητρόπουλος), роден на 18 февруари 1896 г. в Атина, починал на 2 ноември 1960 г. в Милано, Италия, е гръцки диригент, композитор и пианист. Родителите му се наричат Янис и Ангелика Митропулос. Баща му притежава магазин за кожени изделия в центъра на Атина.
Малкият Димитри от дете показва музикална дарба, демонстрирайки способностите си в ранна възраст. От единадесет до четиринадесетгодишна възраст, когато учи в средно училище и гимназия, той организира и ръководи неформални музикални сбирки в дома си всяка събота следобед. Още в тия години опитва и да композира. Най-ранната му призната композиция – соната за цигулка и пиано, вече загубена, датира от този период. След завършване на гимназиалното си образование, Митропулос учи музика в Атинската консерватория, в Брюксел и в Берлин, като Феручо Бузони е сред учителите му. От 1921 до 1925 г. той е асистент на Ерих Клайбер в Берлинската държавна опера „Унтер ден Линден“ и след това заема редица постове в Гърция.
На концерт през 1930 г. с Берлинската филхармония, след като в деня на концерта се установява, че предвиденият солист е болен, Димитри Митропулос свири соловата част на Концерт за пиано № 3 от Прокофиев и дирижира оркестъра от пианото. Той е първият съвременен музикант, поел тази двойна функция. През 1932 г. дирижира първото представление на 1-ва, 4-та и 5-та части на „Гръцката сюита“ от Петрос Петридис в Националната елинска консерватория в Атина. В „Teatro La Fenice“ във Венеция през 1933 и 1934 г. свири на пиано и дирижира концерт.
Кариера в Съединените Щати
Митропулос дебютира в САЩ през 1936 г. със симфоничния оркестър в Бостън и по-късно се установява в страната, ставайки американски гражданин през 1946 г. От 1937 до 1949 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на Минеаполис (предшественик на днешния оркестър на Минесота).
През 1938 г. дирижира световната премиера на Концерт за цигулка и оркестър от Ернест Блох с Йозеф Сигети като солист в зала „Северанс” в Кливланд. През 1941 г. той ръководи първите изпълнения в зала „Northrop Auditorium“ на Университета на Минесота в Минеаполис на Симфония в ми бемол мажор от Паул Хиндемит и в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк на Симфония № 1 от Дейвид Даймънд. През 1942 г. дирижира премиерата на „Statements: Militant, Cryptic, Dogmatic, Subjective, Jingo, Prophetic“ от Аарон Копланд и през 1947 г. световната премиера на Симфония № 4 опус 113 от Ернст Кшенек.
През 1949 г. Митропулос започва съвместна дейност с Нюйоркската филхармония. Първоначално той е диригент заедно с Леополд Стоковски и става единствен музикален директор през 1951 г. В този период Митропулос записва много с Филхармонията за фирма „Columbia Records“ и се стреми да достигне до нова публика в града чрез изяви по телевизията и като провежда седмични концерти в театър „Roxy“ – популярен киносалон.
Той разширява репертоара на Филхармонията, поръчвайки произведения на нови композитори, но винаги държи в репертоара си симфониите на Густав Малер. През 1958 г. той е наследен като диригент на Филхармонията от протежето си Ленард Бърнстейн. През януари 1960 г. гостува като диригент на Филхармонията в изпълнение на Петата симфония на Малер, която после е записана на музикален носител.
Митропулос дирижира редица премиера на много съвременни творби. Примери включват американските премиери на Десетата симфония на Шостакович (1954) и Първия концерт за цигулка (1956), както и световните премиери на операта „Ванеса“ от Самюел Барбър (1958), Четвъртата симфония на Ернст Кшенек (1947) и Кратката симфония на Джон Дж. Бекер (1950).
Митропулос е признат тълкувател на произведенията на Густав Малер и на американската музика и защитник на съвременната музика, особено на творбите от композитори на „Втората виенска школа“. Последната му изява е на Фестивала в Залцбург през 1960 г. и е посветена на 8-ма симфония на Малер с Виенската филхармония. За това постижение той получава Златния медал на Малер от Международното общество на Густав Малер във Виена през същата година.
Той композира редица оркестрови произведения, солови произведения за пиано и аранжименти на органни произведения от Йохан Себастиан Бах за оркестър.
Дейност в областта на операта
В допълнение към оркестровата си кариера, Митропулос дирижира интензивно оперни спектакли в Италия и от 1954 г. до смъртта си през 1960 г. е главен диригент на Метрополитън опера в Ню Йорк, въпреки че МЕТ никога не е имал официална титла „главен диригент“ до 70-те години. Той представя там голям брой нови творби и дирижира, наред с други произведения, световната премиера на операта „Ванеса“ от Самюел Барбър, в чиято инструментация е взел участие. Музикално проницателните му и драматично ярки тълкувания в опери на Пучини, Верди, Рихард Щраус и други остават образци на изкуството на оперния диригент. Обширният архив на записаните предавания на MЕТ съхранява много от тези изящни изпълнения.
Ето и повече подробности за дейността на Димитри Митропулос в МЕТ:
Общият брой на неговите изяви там е 208 и то в следните опери: „Виторио“
(балет), „Саломе“, „Бал с маски“, „Тоска“, „Борис Годунов“, „Манон Леско“, „Ернани“, „Мадам Бътерфлай“, „Кармен“, „Валкюри“, „Евгений Онегин“, „Ванеса“, „Джани Скики“, „Селска чест“, „Палячи“, „Симон Боканегра“.
Цитирам началото и края на списъка на всички тези 208 изяви:
| [Met Performance] CID:167350 Metropolitan Opera Premiere (Vittorio) Vittorio {1} Salome {43} Metropolitan Opera House; 12/15/1954 Debuts: Yurek Lazowski, Adriano Vitale, Jean Lee Schoch, Judith Younger, Dimitri Mitropoulos, Esteban Frances, Christel Goltz Review | |
| [Met Performance] CID:167420 Vittorio {2} Salome {44} Metropolitan Opera House; 12/22/1954 | |
| [Met Performance] CID:167500 Vittorio {3} Salome {45} Metropolitan Opera House; 12/30/1954 Debut: Lynn Marcus | |
| [Met Performance] CID:167580 Un Ballo in Maschera {54} Metropolitan Opera House; 01/7/1955 Debut: Marian Anderson Review | |
| [Met Performance] CID:167590 Vittorio {4} Salome {46} Metropolitan Opera House; 01/8/1955 Broadcast |
(…)
| [Met Performance] CID:184720 Simon Boccanegra {33} Metropolitan Opera House; 04/7/1960 Debut: Anselmo Colzani Review |
| [Met Performance] CID:184760 Madama Butterfly {399} Metropolitan Opera House; 04/10/1960 |
| [Met Performance] CID:184780 Simon Boccanegra {34} Metropolitan Opera House; 04/11/1960 |
| [Met Performance] CID:184830 Opera News Madama Butterfly {400} Metropolitan Opera House; 04/16/1960 Broadcast |
| [Met Performance] CID:184910 Simon Boccanegra {35} Metropolitan Theatre. Boston, Massachusetts; 04/23/1960 |
| [Met Performance] CID:184990 Simon Boccanegra {36} Public Auditorium, Cleveland, Ohio; 04/30/1960 |
(край на цитата)
Дебюта му в МЕТ е на 15 декември 1954 г. в балета „Виторио“ и в едноактната опера „Саломе“ при следните ансамбли:
Metropolitan Opera House
December 15, 1954
Vittorio {1}
Verdi
Vittorio…………….Zachary Solov
Montefiore…………..Yurek Lazowski [Debut]
Monsignore…………..Edward Caton
Princess…………….Mia Slavenska
General……………..Adriano Vitale [Debut]
Magalina…………….Jean Lee Schoch [Debut]
Fiamma………………Judith Younger [Debut]
Vittorio’s Companions…Louis Kosman
Vittorio’s Companions…Malcolm McCormick
Fiamma’s Companions…..Diana Turner
Fiamma’s Companions…..Viola Maiorca
Conductor……………Dimitri Mitropoulos [Debut]
…..
SALOME {43}
R. Strauss-O. Wilde/Lachmann
Salome………………Christel Goltz [Debut]
Herod……………….Ramon Vinay
Herodias…………….Blanche Thebom
Jochanaan……………Paul Schöffler
Narraboth……………Brian Sullivan
Page………………..Mildred Miller
Jew…………………Gabor Carelli
Jew…………………Thomas Hayward
Jew…………………Alessio De Paolis
Jew…………………Paul Franke
Jew…………………Gerhard Pechner
Nazarene…………….Kurt Böhme
Nazarene…………….Calvin Marsh
Soldier……………..Norman Scott
Soldier……………..Lorenzo Alvary
Cappadocian………….Osie Hawkins
Slave……………….Vilma Georgiou
Conductor……………Dimitri Mitropoulos
(край на цитата)
Последната изява на Димитри Митропулос е на 30 април 1960 г. в „Симон Бокенегра“ при следния ансамбъл:
Cleveland, Ohio
April 30, 1960
SIMON BOCCANEGRA {36}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave/Arrigo Boito
Simon Boccanegra……..Frank Guarrera
Amelia………………Mary Curtis-Verna
Gabriele Adorno………Richard Tucker
Jacopo Fiesco………..Giorgio Tozzi
Paolo Albiani………..Ezio Flagello
Pietro………………Norman Scott
Maid………………..Athena Vicos
Captain……………..Robert Nagy
Conductor……………Dimitri Mitropoulos [Last performance]
(край на цитата)
Понеже тук става въпрос за оперни изяви на Димитри Митропулос като техен диригент, особено интензивна е тази му дейност на сцената на Виенската държавна опера, където той има общо 35 изяви през годините от 1956 до 1960. Ето и тук повече подробности:
Vorstellungen mit Dimitri Mitropoulos
CAVALLERIA RUSTICANA
Dirigent | 2 Vorstellungen | 13.10.1959–15.10.1959
ELEKTRA
Dirigent | 2 Vorstellungen | 12.09.1957–16.09.1957
LA FORZA DEL DESTINO
Dirigent | 6 Vorstellungen | 23.09.1960–15.10.1960
MADAMA BUTTERFLY
Dirigent | 7 Vorstellungen | 19.09.1957–30.09.1959
MANON LESCAUT
Musikalische Leitung | 1 Vorstellung | 15.09.1956
MANON LESCAUT
Dirigent | 2 Vorstellungen | 17.09.1956–23.09.1956
PAGLIACCI
Dirigent | 2 Vorstellungen | 13.10.1959–15.10.1959
TOSCA
Dirigent | 6 Vorstellungen | 13.09.1958–06.10.1959
UN BALLO IN MASCHERA
Dirigent | 7 Vorstellungen | 23.09.1958–09.10.1959
(край на цитата)
Ето данни за първата му и последна изяви:
Дебют в „Манон Леско“:
BESETZUNG | 17.09.1956
| Dirigent | Dimitri Mitropoulos |
|---|---|
| Inszenierung | Günther Rennert |
| Bühnenbilder | Stefan Hlawa |
| Kostüme | Erni Kniepert |
| Choreinstudierung | Richard Rossmayer |
| Manon Lescaut | Carla / Dragica Martinis |
| Lescaut | Eberhard Waechter |
| Chevalier Renato Des Grieux | Ivo Židek |
| Geronte de Ravoir | Adolf Vogel |
| Edmondo | Murray Dickie |
| Wirt | Harald Pröglhöf |
| Sergeant | Franz Bierbach |
| Sänger/Musiker | Margareta Sjöstedt |
| Tanzmeister/Ballettmeister | Hugo Meyer-Welfing |
| Matrose/Laternenanzünder | Fritz Sperlbauer |
| Kommandant eines Kriegsschiffes | Hans Schweiger |
| Ein Friseur | Georg Pichler |
…..
Последна изява: в „Силата на съдбата“
BESETZUNG | 15.10.1960
| Musik | Giuseppe Verdi |
|---|---|
| Dirigent | Dimitri Mitropoulos |
| Inszenierung | Margarethe Wallmann |
| Bühnenbild und Kostüme | Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch |
| Einstudierung der Chöre | Richard Rossmayer |
| Choreographie | Dimitrije Parlic |
| Marchese di Calatrava | Ludwig Welter |
| Leonora de Vargas | Hilde Zadek |
| Don Carlos de Vargas | Ettore Bastianini |
| Don Alvaro | Flaviano Labo |
| Curra | Annemarie Ludwig |
| Preziosilla | Biserka Cvejic |
| Pater Guardian | Walter Kreppel |
| Fra Melitone | Karl Dönch |
| Alcalde | Harald Pröglhöf |
| Mastro Trabuco | Hugo Meyer-Welfing |
| Chirurgus | Franz Bierbach |
(край на цитата)
Ето и други изяви на Димитри Митропулос като оперен диригент:
В Миланската Скала дирижира „Воцек“ от Албан Берг с Тито Гоби и Итало Таджо през 1953 г., два концерта през 1954 г., „Електра“ от Рихард Щраус с Рамон Винай и „Арлекино“ от Фепучо Бузони с Джулиета Симионато, Роландо Панераи и Фернандо Корена и два концерта през 1956 г., също два концерта през 1957 г.
Отново в „Teatro La Fenice“ през 1954 г. той дирижира оркестъра на „Maggio Musicale Fiorentino“ в два концерта в „Зеления театър“ на Сан Джорджо Маджоре (остров) и през 1956 г. с Виенските филхармоници.
В Залцбург през 1954 г. дирижира два концерта с с Виенските филхармоници, през 1956 г. операта „Дон Жуан“ от Моцарт с Чезаре Сиепи, Лиза Дела Каза, Корена и Валтер Бери, един концерт с Роберт Казадесю и един с музика на Хектор Берлиоз, през 1957 г. „Електра“ от Рихард Щраус и един концерт с Роберт Казадесю и един с Виенските филхармоници, през 1958 г. дирижира операта „Ванеса“ от Самюел Барбър с Розалинд Елиас, концерт със Дзино Франческати и един с Глен Гулд и Кралския оркестър на Концертгебау в Нидерландия, през 1959 г. ораторията „Das Buch mit sieben Siegeln“ от Франц Шмидт със солист тенора Фриц Вундерлих и през август 1960 г. концерт с Берлинските филхармоници, където е изпълнена Симфония № 8 от Густав Малер със солист Херман Прей.
През 1957 г. дирижира първия спектакъл на „Ернани“ от Верди в „Teatro Comunale“ във Флоренция с Анита Черкети, Марио дел Монако, Еторе Бастианини и Борис Христов.
Дискография
Поредицата от записи на Митропулос за „Columbia Records“ с Нюйоркската филхармония включва рядко цялостно изпълнение на „Воцек“ (Wozzeck) от Албан Берг. Много от тях са преиздадени от „Sony Classics“ на компактдискове, включително наскоро неговите стерео записи на откъси от „Ромео и Жулиета“ на Прокофиев. Записва със Симфоничния оркестър на Минеаполис за „RCA Victor“ по време на ерата на грамофонни плочи 78 оборота / мин. Има записи и в лейбъла „Cetra Records“, най-вече с ранен запис на операта „Електра“ от Рихард Щраус.
Митропулос дирижира редица премиера на много съвременни творби. Примери включват американските премиери на Десетата симфония на Шостакович (1954) и Първия концерт за цигулка (1956), както и световните премиери на операта „Ванеса“ от Самюел Барбър (1958), Четвъртата симфония на Ернст Кшенек (1947) и Кратката симфония на Джон Дж. Бекер (1950).
През 1990 г. албумът „Албан Берг – Воцек – Димитри Митропулос / Нюйоркски филхармоничен оркестър с Айлин Фарел“ запис за „Columbia Masterworks“ през 1951 г. печели наградата “Грами”. През 1999 г. албумът „Малер, Симфония № 1 в ре мажор „Титан“ – Симфоничен оркестър на Минеаполис / Димитри Митропулос“ от 1940 г. запис за „Колумбия (Sony)“ печели наградата „Грами“.
Данни за някои негови записи:
Димитри Митропулос дирижира сюитата «Подпоручик Киже» от Сергей Прокофиев, опус 60 с Нюйоркската филхармония през 1956 г.
Информация на руски език:
Музыка к кинокартине, созданная С. С. Прокофьевым в 1933 году, приобрела известность в России и особенно на Западе. Она звучит в концертных программах в виде оркестровой сюиты, составленной самим композитором в 1934 году (соч. 60, согласно авторскому каталогу сочинений; полную версию музыки к фильму Прокофьев в этот перечень не включил). Сюита состоит из пяти частей:
- «Рождение Киже»
- «Романс»
- «Свадьба Киже»
- «Тройка»
- «Похороны Киже»
В том же году композитор обработал для голоса и фортепиано две песни из фильма (соч. 60bis):
- «Стонет сизый голубочек»
- «Тройка»
Яркая, образная музыка Прокофьева впоследствии неоднократно привлекала внимание хореографов. Фрагменты из сюиты использовали Вуди Аллен в фильме «Любовь и смерть», Стинг в песне «Russians», компания «СТВ» (звучит в момент демонстрации логотипа компании) и многие другие.
(край на цитата)
Друг запис: Димитри Митропулос дирижира оркестровата си транскрипция на „Голямата фантазия и фуга в сол минор“ на Йохан Себастиан Бах, BWV 542 със Симфоничния оркестър на Минеаполис през 1942 г.
Личен живот
Митропулос е известен с това, че има „ейдетична памет“ (Eidetic memory), която му позволява да дирижира без партитура, дори по време на репетиции, и с монашеския си начин на живот поради дълбоко религиозните си гръцки православни вярвания.
Митропулос никога не се е женил. За него „тихо се знае, че е хомосексуален“ и „не чувства нужда от козметичен брак“. Съобщава се, че сред връзките му е една с Ленард Бърнстейн.
Умира в Милано на 2 ноември 1960 г. на 64-годишна възраст от сърдечна недостатъчност, докато репетира 3-та симфония на Малер. Едно от последните му записани изпълнения е операта „Силата на съдбата“ от Верди с Джузепе ди Стефано, Антониета Стела и Еторе Бастианини във Виена на 23 септември 1960 г. Съществува запис на изпълнението на Третата симфония на Малер, дирижирано от Митропулос със Симфоничния оркестър на Радиото в Кьолн на 31 октомври 1960 г., само два дни преди смъртта му.
Техника
Като тийнейджър, Димитри прави поклонения и уединения на Света гора с монасите, участвайки в интензивни дискусии с тях по духовни теми. Тези преживявания на изолация оформят част от бъдещия му поглед върху живота. Избирайки музикална кариера, Митропулос въпреки това не изоставя жертвената концепция за живот, посветен на Църквата. Личното му виждане за Бога е очевидно във връзката му с външния свят, лидерството му и почти монашеския му начин на живот. Той смята музикалната си дейност и всеки концерт за акт, воден от духовна необходимост, обред, освещаване.
Композиторът и критик Върджил Томсън го описва като диригент, който е „свръхчувствителен, прекомерен, брутален, високоинтелигентен, несигурен и напълно безкомпромисен… Възбудата му граничеше с истерия и той страстно и нервно оформяше музиката“. Журналистите описват дирижирането му като „странно“ или „неортодоксално“ и добавят, че е „смущаваща личност“. Самият той обяснява, че „е по-лесно за публиката да разбере смисъла на музиката, ако диригентът е малко като актьор“. Димитри Митропулос следователно беше харизматичен диригент, който се отдаваше изцяло на музиката и работата си. Неговият диригентски стил съответстваше на пълната му отдаденост, физическа и изпълнена с интензивно движение. Той дирижираше с цялото си тяло, от глава до пети, спонтанно, като огледало на партитурата. Цялата вътрешна динамика на информацията, предавана от партитурата, го завладяваше напълно и неустоимо, като всеки жест беше аналогия с текста, който оркестърът вдъхваше живот.
Многобройни разкази от слушатели описват неговите отличителни жестове:
„Митропулос на подиума сякаш придаваше на музиката друго измерение, трансцендентност отвъд самата нея.“ Още от първата нота той биеше въздуха с голи ръце, освобождавайки странен репертоар от неистови жестове, сбръчкани вежди и гримаси, които предаваха всяка емоция, от ужас до екстаз. Тялото му трепереше, а юмруците му се размахваха; беше като човек под влиянието на особена форма на парализа; сякаш музиката беше електрически ток, преминаващ през тялото му, разтърсващ го и вибриращ. Впечатлението беше като на диригент, извличащ звук от деветдесет инструмента с почти физическа сила, обвързан с невидими връзки с всеки от музикантите пред него“.
(Джон К. Шърман (1952)
„Харизматичен, но без авторитета на много диригенти от онова време (Тосканини или Родзински). Това всъщност е една от причините, които той посочва за липсата на „батон“, както англосаксонците казват за диригентската палка. Митропулос е бил много близък с музикантите и е искал съвместен подход, който да бъде просто помощно средство в процеса на музикално създаване.
Памет
Митропулос е дирижирал без партитура. Когато го питат за това, той отговаря: „Вие не очаквате актьор на сцената да играе ролята на Хамлет със сценария си в ръка“ или, още по-иронично:
„Никога не използвам партитура, когато дирижирам оркестъра си. Влиза ли укротител на лъвове в клетката, държейки книга за изкуството на опитомяването на лъвове?“ Въпреки че не е бил единственият с тази способност, Димитри Митропулос е бил известен с фотографската си памет (Тосканини е имал този дар), която му е позволявала да дирижира почти целия си репертоар по памет, дори по време на репетиции. Така, за ново произведение, при липса на диригент, той е успявал мислено да визуализира партитурата, като е разпръсквал всички отделни оркестрови партии на пода, за да ги запомни. Някои от музикантите в оркестъра също разказват за неговите практики:
„Той никога не е имал партитура на репетициите, нито пък на пулта си. И все пак е можел да брои тактовете. Можел е да спре и да каже: „Втора флейта, четири такта преди буквата „А“…“ Но самият Митропулос оспорва това определение за „фотографско“ и обяснява механизмите на удивителното си усвояване:
„Подсъзнанието ми работи върху партитурите, докато спя. Не е фотографско. Тайната ми с нотите е просто да се концентрирам напълно. Отделям си толкова време, колкото искам, дори година, ако искам. Няма край на времето и ангажиментите ми. Така успявам да ги усвоя, без да се насилвам. Така работи. Веднага щом получа партитура, я разглобявам, както дете разглобява часовник. След това сглобявам отново парчетата и, скъпи приятелю, знам как е структурирана партитурата. Не винаги се получава от първия път, или дори от втория. Може би съм пропуснал тактове 155 и 223. Те са зъбните колела на часовника и трябва да намеря къде отиват. А на репетиция затягам всеки винт, като механик“, споделя Димитри Митропулос.
(край на цитата)
Нека днес на 2 ноември 2025 г. почетем 65 години от кончината на бележития гръцки диригент Димитри Митропулос, починал на този ден през 1960 г.
Мир на праха му!
…..
Записи:
Dimitri Mitropoulos – An Iconic Conductor’s Legacy (The …
´´´´´´
Mitropoulos – Burial | Constantinos Carydis | WDR Symphony …
Dimitri Mitropoulos´ Burial, gespielt vom WDR Sinfonieorchester unter der Leitung von Constantinos Carydis. Live aufgezeichnet am 22.09.2023 in der Kölner Philharmonie. Dimitri Mitropoulos – Burial WDR Sinfonieorchester Constantinos Carydis, Leitung
´´´´´´
Dimitri Mitropoulos “Eine Alpensinfonie” R.Strauss
´´´´
Dimitri Mitropoulos addresses the Cologne Radio Symphony …
´´´´
Háry János Suite: II. Viennese Musical Clock (2022 …
´´´´´´
Dimitris Mitropoulos – Passacaglia, Intermezzo e Fuga for piano
Passacaglia, Intermezzo e Fuga for piano by Dimitris Mitropoulos Piano: Theodore Tzovanakis Recording: 6th January 2011 at the Eglise Evangélique Saint Marcel, Paris, France.
´´´´´´