Руският бас Фьодор Шаляпин, роден преди 150 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 13 февруари 2023 г. има кръгла годишнина от рождението на един от най-известните оперни певци за всички времена – легендарният руски бас Фьодор Шаляпин, роден точно преди 150 години.
Във връзка със 150 години от рождението на Шаляпин редица медии в чужбина поместват спомени или предавания посветени на големия певец. Аз цитирам тук началото на една статия, публикувана през януари т.г. в специализираната оперна медия „OPER !“ на немски език, после ще дам мой превод на български. Не мога да поместя цялата статия, защото само абонати на тази медия могат да четат всичко:
Портал „OPER !“
27. Januar 2023
Fjodor Schaljapin: Der letzte Bass
Eine Würdigung zum 150. Geburtstag
Fjodor Schaljapin war mehr als nur der ultimative Boris Godunow. Er definierte, was ein Bass genannt zu werden verdient. In diesem Jahr würde er 150 Jahre alt werden.
Hat diese Stimme noch jemand im Ohr? Fjodor Schaljapin, der ultimative Bass, kreierte eine Erwartungshaltung gegenüber dem gesamten Stimmfach. Seit ihm wünschen wir uns von jedem Bass, der so genannt werden möchte, ein erzfarben finsterndes, unendlich sonores Gottvater-Organ. Schaljapin lebt. Gegen ihn kann kaum jemand gewinnen. Der am 13. Februar vor genau 150 Jahren geborene Sänger verfügte über einen beneidenswert warm timbrierten, bei aller Geradheit fein-brodelnden Bass. Seine Düsternisse heimelten an. Seine Gewitter schienen zu beschützen. Durch diese Form hauseigener Ambivalenz bekamen nicht nur seine Drohungen einen Aspekt der Freundlichkeit. Nein, den Vaterreflexen dieser Stimme war zugleich nicht ganz zu trauen. Schon im Timbre eröffnete sich eine ungeahnt dramatische Spannung. Blitze aus heiterem Himmel.
Hinzu kam eine besondere Eigenheit. Gehaltene Noten nämlich färbte er jeweils nach, während er sie hielt, und ließ sie unversehens welken oder erblühen, bevor sie zu Ende waren. Das machte seinen Vortrag abwechslungsreicher, gern auch heroischer oder auch komischer, je nach dem. Es steigerte. Im Lied des Méphistophélès aus Gounods Faust etwa transportiert selbst sein sardonisch abgefeimtes Lachen noch Aspekte harmloser Lebensfreude. Collines „Mantel-Arie“ aus La bohème zelebriert die Traurigkeit darbender Alltäglichkeit mit einem so heiligen Ernst, als predige er christliche Askese. Mit anderen Worten: Schaljapin vermochte es, vokale Minidramen in der Pillengröße einer einzelnen Arie unterzubringen. Nicht zuletzt deswegen vermochte er, auch wenn es keinerlei Gesamtaufnahmen von ihm gibt, seine volle Wirkung auf Schellack-Größe zu entfalten
(….)
(край на цитата)
Превод:
ПОРТАЛ “ОПЕРА!”
27 януари 2023 г
От Kай Луерс-Kaйзер
Фьодор Шаляпин: Последният бас
Поклон към 150-ия рожден ден
Фьодор Шаляпин беше нещо повече от върховния Борис Годунов. Той определи какво заслужава да се нарича бас. Тази година той щеше да навърши 150 години.
Някой друг има ли този глас в ушите си? Фьодор Шаляпин, върховният бас, създаде очакване към целия вокален диапазон. От него насам пожелахме всеки бас, който би искал да се нарича така, да има червен, зловещ, безкрайно звучен орган на Бог-баща. Шаляпин живее. Едва ли някой може да спечели срещу него. Роденият преди точно 150 години на 13 февруари певец имаше завидно топъл тембър и фино бълбукащ бас въпреки цялата си прямота. Мрачността му беше уютна. Неговите гръмотевични бури изглеждаха защитни. Тази форма на вътрешна амбивалентност не само придаваше на заплахите му аспект на приятелство. Не, на бащинските рефлекси на този глас не можеше да се вярва в същото време. В тембъра се отвори неочаквано драматично напрежение. Светкавици от синьото.
Имаше и една особеност. Той оцвети звуците, които пееше, докато ги държеше, и ги остави да увяхнат или да разцъфтят, преди да свършат. Това правеше представянето му по-разнообразно, по-героично или комично, в зависимост от ситуацията. Увеличи се. В песента на Мефистофел от „Фауст“ на Гуно, например, дори неговият сардоничен, хитър смях предава аспекти на безобидна радост от живота. „Арията с балтона“ на Колин от „Бохеми“ възхвалява тъгата на гладуващото ежедневие с такава свещена сериозност, че сякаш проповядва християнски аскетизъм. С други думи, Шаляпин е успял да сгъсти вокални мини-драми в размера на една ария колкото едно хапче. Не на последно място, той успя да разкрие пълния си ефект върху грамофонни плочи от „шеллак“, дори и да няма пълни негови записи (….)
(край на превода)
Моя бележка Б.К.: грамофонни плочи от „шеллак“ са тия, които се произвеждат преди т.н. „винилни“ грамофонни плочи. Те имат диаметър жт 25 до 30 см. и времетраене на записа от 3 до 4 минути.
В медии на руски език също има редица статии в Интернет относно 150 години от рождението на Фьодор Шаляпин. Цитирам линк към такава публикация от последните дни (тук само заглавието и първия абзац):
Портал „РИА новости“
150 лет Федору Шаляпину. Как “разбойничий” характер Шаляпина не позволил ему вернуться в СССР и почему прекратилась его дружба с Максимом Горьким
Текст: Павел Басинский
13 февраля мы отмечаем 150-летие со дня рождения великого русского певца Федора Ивановича Шаляпина. А 28 марта отметим 155-летие Алексея Максимовича Горького. Две величайшие звезды русского искусства и литературы конца XIX – ХХ века.
(…)
Цитирам линк към статията:
Сега наново за Шаляпин:
Едва ли има оперен любител в целия свят, който да не е чувал името му и да не е слушал негови изпълнения. При всеки нов оперен певец-бас, който започва да изгражда световна кариера, ако играе и роли в опери от руски композитори, особено от Мусоргски, Глинка и Бородин, музикалните критици най-често започват сравнения именно с Шаляпин – така неговото име в течение на много десетилетия е станало почти еталон за най-високо майсторство. Разбира се, Шаляпин е бил отличен изпълнител и на роли в опери от чужди композитори, но винаги когато се говори примерно за „Борис Годунов“ и ролята на главния герой, неволно неговото име изпъква на преден план. Когато Борис Христов покори също редица световни сцени с ролята на трагичния руски цар, постиженията му често се сравняваха с тези на Шаляпин, като най-често се казваше, че той е „новият Фьодор Шаляпин“ в тази роля. Между другото е известно, че съвсем в началото на кариерата си Борис Христов е бил на сцена като статист в една от изявите на Фьодор Шаляпин – какво щастие за начинаещия певец да го слуша непосредствено!
Не е необходимо много да се говори, истина е, че Фьодор Шаляпин е бил артист от извънредно висока класа, човек с изключителен характер и голяма харизма, не случайно е покорил всяка публика, където е гостувал по целия свят. Жалко, твърде рано е напуснал житейската сцена на 65 години, но такава е съдбата.
Когато мисля за него, винаги си спомням за това, че големият френски композитор Жюл Масне е написал специално за него операта си „Дон Кихот“, в която Шаляпин изпълнява главната роля при премиерата на 24 февруари 1910 г. в Монте Карло. От музикалната история е известно, че написването на тази опера е възложено на Масне от директора на Оперния театър в Монте Карло – Raoul Gunsbourg и че Масне е посветил тази опера на Фьодор Шаляпин, който в хода на композирането й при слушане на откъси от нея, изпълнени на пиано от автора, е започнал да плаче от вълнение и с голямо желание е започнал подготовката на главната роля. Премиерата на 24 февруари 1910 г. е имала колосален успех както за Фьодор Шаляпин, така и за композитора, който е получил удовлетворение за неуспеха, преживян предната година с операта си „Bacchus“.
В ролята на Дулсинея пее френското мецосопрано Lucy Arbell (1878-1947), като дълги години след това тя е запомнена главно именно заради тази си роля заедно с Шаляпин. Още през същата 1910 г. двамата играят двете главни роли при продукции на операта в Брюксел, Москва (в превод на руски език), Марсилия и Париж. През 1911 г. операта е поставена в Германия – в Нюрнберг (няма сведения дали там е участвал Шаляпин). През 1912 г. следват постановки в Ню Орлиънс, Лондон и Женева, а през 1914 г. следва премиера в Ню Йорк.
Интересно е да се отбележи, че от това време редица отлични басове от различни държави желаят да включат ролята на Дон Кихот в репертоара си. Тази роля изисква върховни изисквания от изпълнителя й. Ето няколко примера за особено добри постижения: Руджеро Раймонди (Цюрих,1977 г.), Курт Мол (Хамбург, 1975 г.), Самюел Рейми (City Opera New York, 1986), Жозе ван Дам (запис на дискове през 1992 г. с диригент Мишел Пласон).
Реших да не се отклонявам с много подробности за живота и делото на Фьодор Шаляпин, тъй като информационните източници за него са безброй много – книги, статии, монографии, да не говорим за тия в електронните медии. Само в Уикипедия има страници за него на 49 различни езика, някои са малки, други средни, няколко – цели научни трудове. Давам за пример тази на руски език (трябва да се очаква това) и на английски език – последната е също много обширна и добре подредена. Статията на български език е кратка, някои пасажи са хубави, но други – недостатъчно обосновани и незадълбочено написани, има и погрешни твърдения, като например че Шаляпин произхожда от семейство на дребен чиновник. Аз предпочитам да дам независима информация, като ползвам главно източници на немски език. Освен това след общите бележки ще се спра на факти, които свързват детайли от живота на Шаляпин с български оперни артисти, което намирам за особено интересно и важно. Знае се, че той е посетил България през 1934 г. и от тази епоха са запазени редица ценни спомени. Всичко друго може да се прочете в стотиците източници.
Фьодор Иванович Шаляпин е велик руски бас, роден на 13 февруари 1873 г. (по Грегориянския календар) в Казан, починал на 12 април 1938 г. в Париж. Ражда се в скромно селско семейство с ограничени финансови възможности да получи сетне сериозно музикално образование (б.а. Б.К.: в Уикипедия-страницата на български език пише погрешно, че „произхожда от семейство на дребен чиновник“). Точният израз за произхода с малко допълнение към това на руски език е: „Сын крестьянина Вятской губернии Ивана Яковлевича Шаляпина (1837—1901), представителя древнего вятского рода Шаляпиных (Шелепиных). Мать Шаляпина — крестьянка из деревни Дудинцы Кумёнской волости (Кумёнский район Кировской области), Евдокия Михайловна (в девичестве Прозорова). Иван Яковлевич и Евдокия Михайловна повенчались 27 января 1863 года в Преображенской церкви села Вожгалы».
Първите певчески изяви на малкия Фьодор са в църковен хор. Като млад мъж упражнява различни занаяти, пее едновременно в архиерейския хор. Участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 1890 г. е хорист в оперната трупа в Уфа, изпълнявайки и малки солови партии. По-късно учи при оперния певец Дмитрий Усатов в Тбилиси, където започва професионалната си артистична дейност (1892–1893 г.). През 1894 г. той дебютира в Тбилиси в ролята на върховния жрец в операта „Аида“ от Верди. От 1895 г. е в трупата на Мариински театър в Санкт Петербург, през 1896 г. постъпва в Московската частна опера, където играе за пръв път в ролята на Борис Годунов в едноименната опера от Мусоргски. Голямо значение тези години за него има творческото приятелство със Сергей Рахманинов. След статията ще покажа хубава снимка на двамата от тази епоха. От 1899 г. Шаляпин пее едновременно в „Болшой“-театър в Москва и в Мариински театър.
През 1901 г. той заминава за Западна Европа, където започва триумфалната му задгранична кариера. Първо пее в Миланската Скала, после в Париж и Лондон, от 1907 г. в МЕТ в Ню Йорк. Интересно, в Ню Йорк не е достатъчно оценен и още през 1908 г. се връща в Европа и играе на сцената на Парижката опера. Тогава неговата известност в Западна Европа става особено силна, в този период са и изявите му в операта „Дон Кихот“ от Масне, за което писах в началото на статията. Все пак една негова изява в Ню Йорк през 1921 г. се посреща с огромен успех. Този път той остава в Ню Йорк и играе 6 сезона на сцената на МЕТ. През 1926 г. е ангажиран в Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон. В тези години гастролира редовно и в Русия, която вече се нарича СССР.
От 1921 г. обаче той не пътува повече за оперни изяви в родината си, понеже не е съгласен с политиката на управляващите. Трябва да се знае, че съгласно негови изказвания той не е настроен против съветската държава.
Що се отнася до неговия репертоар, наред с широко застъпените в него заглавия от руски композитори, той играе и в редица опери от чужди автори. По-важните му роли в родния репертоар са: Сусанин (“Иван Сусанин” от Михаил Глинка), Борис Годунов, Варлаам и Досифей (“Борис Годунов” и “Хованщина” от Модест Мусоргски), Иван Грозни и Салиери (“Псковитянка” и “Моцарт и Салиери” от Николай Римски-Корсаков), Фарлаф (“Руслан и Людмила” от Глинка), Демон (“Демон” от Антон Рубинщайн), Алеко (“Алеко” от Рахманинов), Владимир Галицки, Кончак (“Княз Игор” от Александър Бородин).
Ето част от този не руски репертоар: Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Дон Кихот в едноименната опера от Масне, Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини, Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт, Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди. Наред с оперни роли, Шаляпин е блестящ интерпретатор на романси и песни от Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, Роберт Шуман, Франц Шуберт. Изпълнява особено успешно също така и руски народни песни.
Ще се спра по-подробно на участията на Фьодор Шаляпин на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Тук той гостува в два продължителни периода, като играе в над 100 спектакъла през годините от 1907 до 1929, но с големи прекъсвания. Цитирам списък на началото и края на всички негови изяви:
[Met Performance] CID:40010 New production Mefistofele {15} Metropolitan Opera House; 11/20/1907 Debuts: Anne Girerd, Fyodor Chaliapin, Riccardo Martin, Giuseppe Tecchi, A. Edel Reviews | |
[Met Performance] CID:40080 Mefistofele {16} Philadelphia, Pennsylvania; 11/26/1907 | |
[Met Performance] CID:40100 Mefistofele {17} Metropolitan Opera House; 11/28/1907 | |
[Met Performance] CID:40200 Mefistofele {18} Metropolitan Opera House; 12/7/1907 | |
[Met Performance] CID:40220 Mefistofele {19} Metropolitan Opera House; 12/9/1907 | |
[Met Performance] CID:40250 Il Barbiere di Siviglia {62} Metropolitan Opera House; 12/12/1907 Review / Chapter: Chaliapin in New York | |
[Met Performance] CID:40290 Il Barbiere di Siviglia {63} Metropolitan Opera House; 12/16/1907 |
(….)
[Met Performance] CID:99330 Boris Godunov {83} Lyric Theater, Baltimore, Maryland; 04/17/1928 |
[Met Performance] CID:99350 Boris Godunov {84} Washington, D.C.; 04/19/1928 |
[Met Performance] CID:101740 Boris Godunov {85} Metropolitan Opera House; 03/4/1929 Review |
[Met Performance] CID:101790 Faust {371} Metropolitan Opera House; 03/8/1929 Review |
[Met Performance] CID:101860 Boris Godunov {86} American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 03/12/1929 Review |
[Met Performance] CID:101890 Boris Godunov {87} Metropolitan Opera House; 03/14/1929 |
[Met Performance] CID:101970 Faust {372} Metropolitan Opera House; 03/20/1929 |
(край на цитата)
Шаляпин играе в МЕТ общо в 7 оперни роли. Цитирам ги в хронологичен ред: Мефистофел в операта на Ариго Бойто (дебют) – 1907, Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини – 1907, Мефистофел във „Фауст“ от Гуно – 1908, Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт – 1908, Борис в „Борис Годунов“ от Мусоргски – 1921, Филип Втори в „Дон Карлос“ от Верди – 1922, Дон Кихот в операта на Масне – 1926.
През първия период от две години той играе в първите четири опери, после след дълга пауза се връща наново в МЕТ и играе от 1921 до 1929 г. в останалите три, като често играе и в опери, в които е имал изяви през предни години.
Дебюта на Шаляпин в МЕТ е на 20 ноември 1907 г. в ролята на Мефистофел в едноименната опера от Ариго Бойто. Ето състава на ансамбъла при тази негова премиера:
Metropolitan Opera House
November 20, 1907
New production
MEFISTOFELE {15}
Boito-Boito
Mefistofele………….Fyodor Chaliapin [Debut]
Faust……………….Riccardo Martin [Debut]
Margherita…………..Geraldine Farrar
Elena……………….Marie Rappold
Wagner………………Giuseppe Tecchi [Debut]
Marta……………….Anne Girerd [Debut]
Pantalis…………….Josephine Jacoby
Nerčo……………….Giuseppe Tecchi
Conductor……………Rodolfo Ferrari
(край на цитата)
През същата 1907 г. Шаляпин играе още и ролята на Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини. Няма да давам цитат на ансамбъл, а през следващата 1908 г. той има две нови главни роли: пак като Мефистофел, но този път в операта на Шарл Гуно и Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт.
Цитирам ансамбъла при първата му изява в операта на Гуно:
Metropolitan Opera House
January 6, 1908
FAUST {248}
Gounod-Barbier/Carré
Faust……………….Enrico Caruso
Marguerite…………..Geraldine Farrar
Méphistophélès……….Fyodor Chaliapin
Valentin…………….Antonio Scotti
Siebel………………Josephine Jacoby
Marthe………………Anne Girerd
Wagner………………Bernard Bégué
Conductor……………Samuel Bovy
(край на цитата)
Последната изява на Шаляпин в МЕТ през този първи период е на 18 февруари 1908 г. в ролята на Лепорело в операта „Дон Жуан“ от Моцарт, като изявата дирижира Густав Малер, който по това време е в Америка. Цитирам ансамбъла (гостуване във Филаделфия):
Philadelphia, Pennsylvania
Academy of Music
February 18, 1908
DON GIOVANNI {72}
Don Giovanni…………Antonio Scotti
Donna Anna…………..Marion Weed
Don Ottavio………….Alessandro Bonci
Donna Elvira…………Rita Fornia
Leporello……………Fyodor Chaliapin
Zerlina……………..Geraldine Farrar
Masetto……………..Raffaele Barocchi
Commendatore…………Robert Blass
Conductor……………Gustav Mahler
(край на цитата)
След тази изява Шаляпин заминава за Европа, където има редица изяви и наново се връща в МЕТ през 1921 г., като през този втори период започва с ролята на Борис Годунов в операта на Мусоргски, която играе многократно чак до 1929 г.
Ето ансамбъла при първата изява в „Борис Годунов“:
Metropolitan Opera House
December 9, 1921
In Italian
BORIS GODUNOV {49}
Mussorgsky-Mussorgsky
Boris Godunov………..Fyodor Chaliapin
Prince Shuisky……….Angelo Badà
Pimen……………….Léon Rothier
Grigory……………..Orville Harrold
Marina………………Jeanne Gordon
Varlaam……………..Paolo Ananian
Simpleton……………Giordano Paltrinieri
Nikitich…………….Louis D’Angelo
Shchelkalov………….Carl Schlegel
Innkeeper……………Marie Mattfeld
Missail……………..Pietro Audisio
Xenia……………….Ellen Dalossy
Feodor………………Raymonde Delaunois
Nurse……………….Kathleen Howard
Lavitsky…………….Vincenzo Reschiglian
Chernikovsky…………Vincenzo Reschiglian
Boyar in Attendance…..Giordano Paltrinieri
Conductor……………Gennaro Papi
(край на цитата)
За последен път Шаляпин играе Борис в операта на Мусоргски в МЕТ на 14 март 1929 г. при следния ансамбъл:
Metropolitan Opera House
March 14, 1929
In Italian
BORIS GODUNOV {87}
Mussorgsky–Mussorgsky
Boris Godunov………..Fyodor Chaliapin
Prince Shuisky……….Angelo Badà
Pimen……………….Ezio Pinza
Grigory……………..Armand Tokatyan
Marina………………Julia Claussen
Varlaam……………..Paolo Ananian
Simpleton……………Alfio Tedesco
Nikitich…………….Louis D’Angelo
Shchelkalov………….George Cehanovsky
Innkeeper……………Ina Bourskaya
Missail……………..Giordano Paltrinieri
Xenia……………….Ellen Dalossy
Feodor………………Thalia Sabanieeva
Nurse……………….Dorothea Flexer
Lavitsky…………….Millo Picco
Chernikovsky…………Vincenzo Reschiglian
Conductor……………Vincenzo Bellezza
В ролята на Григори играе заедно със Шаляпин българският тенор Арман Токатян – какво щастие!
Както писах преди, в този втори перод в МЕТ Шаляпин играе още като Филип Втори в „Дон Карлос“ от Верди през 1922 г. и като Дон Кихот в операта на Масне през 1926 г.
Последната изява на Шаляпин в МЕТ е на 20 март 1929 г. като Мефистофел в операта на Гуно. Цитирам ансамбъла:
Metropolitan Opera House
March 20, 1929
FAUST {372}
Faust……………….Giacomo Lauri-Volpi
Marguerite…………..Mary Lewis
Méphistophélès……….Fyodor Chaliapin [Last performance]
Valentin…………….Lawrence Tibbett
Siebel………………Ellen Dalossy
Marthe………………Henriette Wakefield
Wagner………………James Wolfe
Conductor……………Louis Hasselmans
(край на цитата)
През 1934 година Шаляпин посещава България, където участва с голям успех в оперни изяви в София. На този въпрос ще се спра специално по-късно в тази статия.
Оценката на немски музикални критици е следната (източник от който вземам и другата информация): „Певец с внушителна фигура и изразителна сила на драматичната игра, притежаващ рядко красив мощен и тъмно обагрен басов глас. Той е един от първите певци, които влагат в изграждането на своите оперни роли задълбочено психологично тълкуване на образите. Особено впечатление в изкуството му прави силно драматичното изграждане на вокалната линия при смяната на интензитета, което по-късно се удава само на певци като Мария Калас и още няколко други артисти“.
А по-конкретната оценка на световната музикална критика е общо взето следната: „Гласът на Шаляпин е в жанра висок бас, почти бас-баритон със светъл тембър. Неговите съвременници са оценявали превъзходната му дикция, летящ звук, който достига и най-отдалечените места от сцената. Общо е мнението, че Шаляпин изгражда такава голяма популярност не само заради превъзходния си глас, но и за отличната си артистична игра, подчертан майстор на интерпретацията на играните от него образи и високо художествено изграждане на музикалния език. Висок, снажен, със силно изразителни черти на лицето, с пронизващ поглед, Шаляпин е предизвиквал неописуемо впечатление в своите най-добри трагични роли (Мелник, Борис Годунов, Мефистофел, Дон Кихот). Той е възхищавал зрителите с богатия си на различни нюанси темперамент, той е пял всяка нота, намирал е най-точната и естествена интонация за всяка дума от текста на операта или на песента, бил е напълно естествен и достоверен на сцената“.
(край на оценките)
Вече писах за особено успешната му роля на Дон Кихот в едноименната опера от Масне. През годините 1932/33 Шаляпин участва в Германия при заснемането на филм със същото заглавие – режисьор Georg Wilhelm Pabst , който е заснет на немски, френски и английски езици, в които винаги главната роля се играе от Шаляпин. Трябва да се припомни, че в тази епоха синхронизирането не е било още технически възможно, това става в края на 30-те години, така че филма се е заснемал три пъти едно след друго на съответния език. Версията на немски език в момента е загубена.
Фьодор Шаляпин проявява и други таланти, изявява се и като оперен режисьор – поставя “Дон Кихот” от Жул Масне, “Хованщина” от Мусоргски. Снима се и в киното – освен в „Дон Кихот“, още и във филма “Дъщерята на Псков”. Той е също талантлив творец и в други области на изкуството, създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба.
За личния живот на Фьодор Шаляпин ще отбележа само, че от 1898 г. е оженен с италианската балерина Iola Tornaghi (1873-1965), с която имат 6 деца. Най-малкият му син Фьодор Фьодорович Шаляпин (1905-1992) е имал кариера като филмов артист. През 1924 г. емигрира от Русия и отива в Париж, където по това време живее баща му. Синът има също приятен бас-баритонов глас, но се отдава на филмовото изкуство. Заминава за САЩ и играе в Холивуд първо роли в нями филми, после след появата на озвучени филми взема участие в такива, като „Балалайка“ и „Когато часът удари“. След края на Втората световна война Фьодор Фьодорович се завръща в Европа и живее в Рим, като продължава там филмовата си кариера. Играе в редица филми, като най-известен е филма от 1986 г. „Името на розата“ по романа на Умберто Еко, в който играе ролята на Jorge от Burgos. Участва и в продукции на Холивуд, като Mondsüchtig, Stanley & Iris и The Inner Circle (заглавия на немски и английски езици).
Според източници на руски език Шаляпин е имал и втори брак с Мария Валентинович Петцолд (1882-1964), макар и първият му брак да не е бил официално разтрогнат. От този брак е имал 3 дъщери. Средната дъщеря – Марина е живяла 98 години и се е поминала през 2009 година. Повече сведения по този въпрос могат да се прочетат в Уикипедия-страницата на певеца на руски език.
Фьодор Шаляпин умира на 12 април 1938 г. в Париж след заболяване от левкемия. Първоначално е погребан там, през 1984 г. с намесата на сина му Фьодор Фьодорович тленните останки са пренесени в Москва и там е наново погребан в Новодевическото гробище.
Какво може да се каже най-общо за Фьодор Шаляпин след почти 80 години от кончината му – според мнението на източници на немски език то е: „Фьодор Шаляпин е най-известният бас през първата половина на 20-и век“.
От годината 2000 на полуостров Крим се провежда всяка година „Оперен фестивал на името на Шаляпин“. Наред с огромната почит към него от много години, заради големите си заслуги към Русия той е изобразен на руска сребърна монета.
Ето списък на наградите и отличията, които Шаляпин е получил (цитат на руски език):
- 1902 — бухарский орден Золотой звезды III степени.
- 1907 — Золотой крест Прусского орла.
- 1908 — кавалер офицерского звания.
- 1910 — звание Солиста Его Величества (Россия).
- 1912 — звание Солиста Его Величества итальянского короля.
- 1913 — звание Солиста Его Величества английского короля.
- 1914 — английский орден за особые заслуги в области искусства.
- 1914 — русский орден Станислава III степени.
- 1916 — звание офицера.
- 1918 — звание Народного артиста Республики (присвоено впервые).
- 1925 — командор ордена Почётного легиона (Франция).
А по-долу цитат от източник на руски език за това, което е направено в негова памет:
Памятник Шаляпину в Казани возле одноимённого отеля
- По состоянию на 2013 год, в России имя Шаляпина носят 17 улиц, 2 переулка и деревня в Ивановской области.
- 8 февраля 1982 года в Казани, на родине Фёдора Шаляпина, открылся первый оперный фестиваль его имени. Фестиваль проводится на сцене Татарского государственного театра оперы и балета им. М. Джалиля и с 1991 года носит статус Международного.
- 31 октября 1986 года состоялось открытие надгробного памятника Ф. И. Шаляпину (скульптор А. Елецкий, архитектор Ю. Воскресенский).
- 29 августа 1999 года памятник Шаляпину был установлен в Казани, у колокольни Богоявленского собора, в котором он был крещён 2 февраля 1873 года (скульптор А. Балашов).
- Памятник Шаляпину установлен также и в Уфе.
- В 2003 году памятник Шаляпину был установлен в Москве, на Новинском бульваре рядом с домом-музеем имени Ф. И. Шаляпина (скульптор Вадим Церковников).
- В августе 2014 года памятник Шаляпину установлен в Кирове.
Имя Фёдора Ивановича Шаляпина увековечено звездой на голливудской «Аллее славы» за вклад в индустрию звукозаписи.
- Имя Фёдора Шаляпина носит речной четырёхпалубный теплоход проекта 26-019.
- В Нижнем Новгороде имеется музей Ф. И. Шаляпина.
Введён в Зал славы журнала Gramophone .
(край на цитата)
Големият руски писател Максим Горки, с когото Шаляпин е бил приятел, се е изказвал с голям ентусиазъм за него. Ето конкретни негови думи: „Този човек е меко казано един гений. Това е нещо нечувано, когато той се налага на масите от слушатели с една ужасяващо дяволска сила ….. Даже и когато цяла вечер да би пял само „Господи, помилуй“ – тези думи той умее така да пее, че ако Господ действително съществуваше, той щеше да ги чуе и да помилва всеки отделен човек или да превърне земята в прах и пепел“.
До края на тази статия ще се спра на информации, свързани с посещението на Фьодор Шаляпин през 1934 г. в България и някои други сведения за него. Първата от тях е статия, публикувана на 11 юни 2009 г. в електронен портал:
ПОКУШЕНИЕ СРЕЩУ ШАЛЯПИН ГОТВЕЛИ В СОФИЯ
„Първият досег с големия артист ми направи огромно впечатление. Пред мен стоеше човек с исполински ръст и пронизващ поглед. Говореше бавно, естествено, без никаква поза. В същото време богатирската му осанка излъчваше голям респект.” Така баритонът Петър Золотович, който заедно с директора на Софийската опера Мойсей Златин посреща на гара Драгоман Шаляпин, описва великия бас.
През октомври 1934 г. по покана на руската емиграция у нас Шаляпин посещава България и гастролира на сцената на Операта и на Народния театър с бурен успех. Пет вечери българските любители на музиката гледат и слушат Шаляпин в три от коронните му роли – на Борис Годунов от едноименната опера, на княз Голицки и хан Кончак от „Княз Игор”. Спектаклите му са истински триумф. След края на последното представление, засипан от овации и комплименти, Фьодор Иванович се обръща към публиката: “Драги приятели, още от детството си съм чувал за далечната родна страна, която тръгнали да освобождават моите братя руси. И тогава слушах една песен, която и до днес пазя в своето сърце. Тя се пее така“. И подхваща “Шуми Марица окървавена…”. Цялата зала става на крака, по лицата на мнозина се стичат сълзи. Точно по това време са възобновени дипломатическите отношения между България и Съветска Русия. Като политически представител на Съветите у нас пристига Фьодор Разколников – син на генералска щерка и дякон, член на Болшевишката партия от 1910 г. и любимец на Троцки, той заема важни партийни и държавни постове, подвизава се и като писател, художник, журналист. Вестникарите у нас не пропускат да отбележат с какъв вкус той и жена му обзавеждат дома си и посолството с изискани дамаски и мебели, шикозни полилеи, старинни картини и вази, много от които идват с багажа му. Дипломат с опит от Естония и Дания, Разколников очевидно започва да променя възгледите си за правилността на болшевишките методи. Той е силно обезпокоен от продължаващите репресии срещу стари партийни кадри в родината му и затова, когато през 1938 г. го викат незабавно в Москва, не се завръща, а заминава на Запад. Установява се във Франция, откъдето пише открито обвинително писмо до Сталин. Задочно изключен от партията и обявен за “враг на народа”, на 12. Х.1939 г. Фьодор Разколников почива при странни обстоятелства – паднал от прозореца.
Мнозина виждат в това “дългата ръка” на НКВД. Именно във Франция бившият червен дипломат се среща с Шаляпин и му разкрива, че и той е трябвало да стане жертва на Сталиновия терор, разпрострял се далеч зад граница. По време на гастрола му в България съветските тайни служби са готвели покушение срещу него. Планът бил големият певец да бъде арестуван тайно и отвлечен, а след това погубен. Макар да се познава отдавна с Горки, а през 1919 г. да има и лична среща с Ленин, Шаляпин си е спечелил ненавистта на новата власт с едно парично дарение за бедстващи руски културни дейци в емиграция, което прави през 1927 г. През август “за подпомагане на белогвардейците” той е лишен от званието народен артист и му е забранено да влиза в СССР. Известието за лишаване от съветско гражданство му връчва един наш сънародник – българинът Кръстьо Раковски, който тогава е посланик на СССР във Франция. Великият бас напуска посолството разплакан.
Мистериозна е и смъртта на Фьодор Шаляпин – човек с богата физика и здраве, той умира само за няколко месеца през 1938 г. в Париж. Лекарите с недоумение вдигат рамене и определят състоянието му като някаква странна, много рядко срещана форма на левкемия. В средите на емиграцията се говори, че и в този случай личи “почеркът” на съветските тайни служби. В последния ден на великия певец по всички френски и английски радио-канали звучи неговият глас в знаменитата ария на умиращия Борис Годунов.
(край на цитата)
Следват две извадки от мои статии, първата свързана с това посещение на Фьодор Шаляпин в София.
(моя статия на 27 януари 2016 г. във връзка с рождената дата на Петър Золотович)
След напускането на България през 1974 г. не съм имал непосредствени впечатления от кариерата на Петър Золотович, но от разговори с габровски артисти през годините 1955-1970 знаех за неговите интереси към оперетното изкуство. Много по-късно научих, че е обичал и да пише спомени от живота и кариерата си. В български медии има съобщения, че Золотович е предал голяма сбирка от свои спомени в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, части от които се цитират в различни материали по разни поводи. Ето и аз ще цитирам тук нещо интересно, свързано с легендарното гостуване през 1934 г. на великия руски певец Фьодор Шаляпин в София:
„Отново на тези вечери баритонът Петър Золотович забелязъл на пръста на Шаляпин масивен златен пръстен със син камък и гравирана буквата N. Певецът ни разказваше (пише в спомените си Золотович), че този пръстен е подарък от Наполеон на прочутия актьор Талма – любимец на императора. След смъртта му пръстенът станал притежание на друга дива на сцената – Сара Бернар, и накрая се появил при Шаляпин. Каква съдба има този пръстен – Наполеон, Талма, Бернар, Шаляпин – все императори на световната сцена!“. Баритонът Петър Золотович, който заедно с главния диригент на операта Мойсей Златин, го посреща още на гара Драгоман, представя големия певец по следния начин: “Първият досег с великия артист ми направи огромно впечатление. Пред мен стоеше човек с исполински ръст и пронизващ поглед. Говореше бавно, естествено, без никаква поза. В същото време богатирската му осанка излъчваше голям респект.” Самият Шаляпин е направил интересни изказвания. Ето едно от тях: “Идвам за пръв път в братска България. И дори ми е стеснително, че в тъй дългата моя кариера, през която толкова много съм странствал, не ми се е удал случай да дойда тук. Стъпвайки на българска територия, аз почувствах, че влизам във вратата на една добра родственица, която не бях виждал, но за която много съм слушал още като дете от баща си и майка си, от братята и сестрите си. Толкова съм развълнуван от хубавия прием, че още цял съм под впечатлението на милите овации, които ми се направиха”.
Това признание на великия руски певец Фьодор Иванович Шаляпин можем да прочетем в пожълтелия от времето вестник “Зора” (брой от 9 октомври 1934 г.). Шаляпин е поканен от руските емигранти (белогвардейци) да посети България, като гастролира в Софийската опера и на сцената на Народния театър от 8 до 23 октомври 1934 г. “Дойде в последния период от артистичната си кариера“ – пише в спомена си народният артист проф. Михаил Попов. „Дойде богатирски снажен, бодър, свеж, с много творчески сили и възможности, окрилен от богатството на своята свръхчувствителна душевност. Неговото име – вече обгърнало всички континенти на земята – и голямата му слава на велик певец и артист бяха знайни и в нашата малка страна. Затова идването му беше очаквано и посрещнато с вълнение, топла сърдечност, непринуден ентусиазъм.”
Пет вечери възторжените почитатели с притаен дъх гледат и слушат Шаляпин как се превъплъщава в три от коронните си роли – на Борис Годунов (от едноименната опера), на княз Галицки и хан Кончак (от операта “Княз Игор”). “Първото появяване на Фьодор Иванович в ролята на Борис Годунов на 11 октомври пред софийската публика предизвика невероятни овации“ – четем във вестника на руските емигранти “Голось труда”, „спектакълът беше истински триумф на великия певец.” Оперната ни певица Младенка Ангелова до края на живота си не без вълнение разказва за представленията на именития артист: “Кой не беше мечтал да пее заедно с него! И изведнъж се оказа, че това е възможно… Контактът с него бе установен бързо – гостът се почувства сред братя-славяни и остана много доволен от нас…Бях му партньорка в ролята на дъщерята Ксения… До края на живота си поддържаше кореспонденция с нас… От писмата му можете да се убедите в обичта му към България…”.
Какви хубави думи и интересни спомени на Петър Золотович, Михаил Попов и Младенка Ангелова. А си мисля, колко е хубаво, че такива „златни мисли“ на изтъкнати наши певци от миналото са останали на хартия и днес – след 80 години да могат да разкажат на днешната генерация, която се интересува от това минало, какво е ставало в тези години в нашия културен живот.
(край на цитата)
(моя статия за Илка Попова на 2 август 2015 г.)
Илка Попова вика “Да живее България”
31.03.2009 г. в. 24 часа
През 1933 г. легендарният Феодор Шаляпин чува Илка Попова в Гранд опера. Той е толкова очарован от нейната игра и пеене, че нарежда на своя импресарио Кашук да покани българката за ролята на Кончаковна в “Княз Игор” на Бородин за прочутите Руски сезони в Париж. Шаляпин толкова е увлечен по нея, че дори започва да се занимава с вокална педагогика, да подсигури гладкото пеене на певицата в предстоящата й премиера на операта “Фаворитката” от Доницети. Убедил се, че Илка Попова няма гласови, а страхови сценични проблеми, той й дава в деня на премиерата легендарния си пръстен, който поддържа вечна младост и лекува всяка болка. С пръстена Илка пее феноменално, но тя е длъжна да му го върне. Страхът от ролята без “силата” на пръстена продължава. На всяко представление тя пее с бижуто, което лекува стрес.
Двамата с Шаляпин подготвят операта “Дон Кихот” от Жул Масне за турне в Южна Америка. Илка Попова ще изпълнява партията на Дулцинея, а Шаляпин – на Дон Кихот. Операта е написана специално за него. Илка Попова моли горещо Шаляпин да й продаде пръстена, но бележитият бас отказва. Един ден той подкупва прислугата на певицата и се скрива в будоара. Когато Илка Попова се връща уморена от представление и остава сама в дома си, вратата на големия гардероб се отваря и оттам се показва Шаляпин. Певицата е изумена и втрещена. На сутринта тя е вече собственица на прочутия вълшебен пръстен на Шаляпин …
(…) Музикалният критик Марин Бончев издаде, че е дошло предложение от холивудски и берлински продуценти да направят филм за любовта на Илка Попова и Фьодор Шаляпин (цитат от едно съобщение за тържествен галаконцерт в чест на Илка Попова). Не знам какво е станало с това предложение, от 2005 г. вече са минали 10 години, но наистина сюжетът би бил интересен, ако се осъществи един хубав музикално-развлекателен филм, без да се стига до прекален кич или нещо подобно. Скоро гледах тук в Германия един многосериен телевизионен филм за живота на Фьодор Достоевски, направен в Русия. Той беше толкова добре балансиран между сложните житейски преживелици на великия писател и склонността му към хазарта – без никакви преувеличения, извращения и опростяване на фактите.
Нека днес на 2 август 2015 г. си спомним с почит и респект за голямата българска оперна певица Илка Попова по случай нейния 110-и рожден юбилей.
(край на моята статия от 2 август 2015 г. )
Още една информация от в. „Зора“ София, 1934 г. – извадки и статия на PRESS TV (Казанлък) от 11 март 2013 г.
…. През 1934 г. Шаляпин посещава България. „Идвам за пръв път в братска България. Стъпвайки на българска територия, аз почувствувах, че влизам във вратата на една добра родственица, която не бях виждал, но за която много съм слушал още като дете. Толкова съм развълнуван от хубавия прием!“ – това признание на великия руски певец е поместено във в-к „Зора“ през октомври 1934 г.
Неговото име, вече обгърнало всички континенти на земята, се знаело и в нашата малка страна. Посрещачи и очевидци си спомнят неговия исполински, богатирски снажен, бодър и свеж вид, пронизващ поглед и бавен говор. Пет вечери възторжените почитатели с притаен дъх гледали и слушали Шаляпин в коронните му роли. Гастролът на певеца в София се превърнал в истински триумф.
Малко е известно, че Шаляпин се отнасял с уважение към вкусната храна и хубавите напитки. Когато бил в България, той казал на домакините си: „Обиколил съм целия свят. Живял съм в най-луксозните хотели. Обядвал съм и съм вечерял и с князе, и с крале, и с царе. Желая да отидем в заведение, което посещават файтонджиите, работниците и селяните, но да предлага хубаво вино и вкусно меню“. Завели го в една механа и скоро целият квартал закънтял от непринудена славянска сърдечност, над която се извисявал гласът на Шаляпин, който изпълнявал любимите на всички руски песни.
Едно от страстните увлечения на Шаляпин е голямата наша певица Илка Попова. От 1931 до 1934 г. тя е примадона на Гранд опера в Париж. По същото време в театър Шатле се провеждат и т.нар. „Руски сезони“ с участието на световноизвестния оперен колос. Той вече е очарован от впечатляващия контраалт на българката, но не смеел да й се представи, знаейки за връзката й с известния лорд Карлтън-младши, който я боготворял и даже й е подарил къща във френската столица. Илка Попова и Шаляпин пеят заедно в „Княз Игор“ и „Борис Годунов“. Шаляпин й помага да преодолее временен проблем с гласа си и й подарява любимия си пръстен. Според неговите разкази пръстенът е принадлежал на руския цар Петър І и е бил осветен лично от руския патриарх. Шедьовърът е изработен от най-добрия ученик на знаменития бижутер Фаберже в руския императорски двор през ХVIII век. По спомени на Попова, Шаляпин слагал този пръстен в стакана и не се напивал никога. При болка в главата го притискал към челото си и всичко преминавало. Илка Попова и Фьодор Шаляпин подписват договор за турне в Южна Америка. Краят на любовта и съвместната им работа идва на 12 април 1938 г., когато Шаляпин умира от злокачествена анемия на 65-годишна възраст в Париж. Малко след това Илка Попова се връща в България и става солистка на Софийската опера. Така пръстенът на великия певец идва у нас. След смъртта на певицата той е съхраняван в трезора на БНБ допреди няколко години, когато е бил обявен на търг.
(край на цитата)
И накрая – нещо от 2015 г.:
Шаляпин в София
публикувано на 10.12.2015
Автор: Снежана Никифорова
„Шаляпин – легендата на ХХ век“ – така се нарича изложбата, открита в Къщата-музей на големия български бас Борис Христов в София. В нея са представени уникални материали от безценните фондове на руските музеи, съхранили спомена за великия оперен певец Фьодор Шаляпин. Изложбата „надниква“ и в дома, и в репетиционната, и в гримьорната, и в ателието, където Шаляпин е обичал да извайва своите скулптури и да рисува. Много фотоси показват превъплъщенията на артиста в сценичните образи, при това толкова виртуозно, че е трудно да си представиш, че това е един и същи човек – Шаляпин.
Изложбата разказва и за визитата на гения на оперната сцена в България. Шаляпин идва у нас през 1934 година. Ето какво разказа в интервю за Радио България директорът на Музея на Борис Христов Елена Драгостинова:
В България Шаляпин е поканен от руските емигранти. Естествено, тук са го очаквали с нетърпение и са го посрещнали с огромен възторг. Когато той пристига на гарата и вижда огромната тълпа посрещачи, той попитал с недоумение какво се е случило. И когато му обясняват, че хората така го посрещат в България, той останал трогнат и удивен, макар славата му вече да е гърмяла по света.
За 16 дни в столицата, заедно с трупата на Софийската народна опера, Шаляпин изнася пет спектакъла и всички те преминават в препълнена зала. Възторжените поклонници със затаен дъх гледали и слушали как великият артист се превъплъщава в своите три коронни роли – Борис Годунов от едноименната опера, княз Галицки и хан Кончак от операта „Княз Игор“. В последния ден от гастрола си Шаляпин изнася благотворителен спектакъл в полза на бедните деца на София. В края на концерта, в знак на благодарност, му е връчен орден Свети Александър І степен, с който певецът е удостоен от цар Борис ІІІ.
В интервю във в. „Зора“ от 9 октомври 1934 г. Шаляпин с вълнение признава: За първи път идвам в братска България. Даже се чувствам някак неловко, че през дългата си кариера, през която толкова много пътувах в различни страни, на мен не ми се предостави случай, да пребивавам тук. Стъпвайки на българска земя, аз се почувствах така, сякаш влизам в дома на мой роднина, който не съм виждал, но за когото много съм слушал още като дете от майка си и баща си, от братята и сестрите. Така съм развълнуван от хубавия прием, че още се намирам под впечатлението на милите овации, които вие ми устроихте.
Не е тайна, че Шаляпин бил любител на доброто хапване. Луксозните ресторанти той не долюбвал, но към механите се отнасял с голяма симпатия. Ето че и в България пред разкошните „Юнион Клуб“ и „Юнионпалас“ е предпочел тихата, скромна механа, за която ни разказва Елена Драгостинова:
След всеки спектакъл Шаляпин обичал да поседне в една обикновена гостилница, която се наричала „Широката механа“ на улица „Позитано” 12. Ако днес се озовете на това място, няма да намерите и следа от нея. Тук, след всеки спектакъл, следвал втори спектакъл, на който Шаляпин пял с огромно удоволствие за всички посетители. Тази механа се славела с вкусните си гозби, приготвяни по старинни рецепти. Там постоянни гости били писатели и художници, адвокати и учени, но и съвсем обикновени хора. Те засядали там още от обяд, само и само да не пропуснат появяването на Шаляпин вечерта. И, естествено, всички чакали кога той ще запее своите песни.
А Шаляпин, с присъщата му славянска сърдечност, изпълнявал един след друг своите любими руски романси…
Уивително, минали са повече от 80 години, а нови свидетелства за гостуването му в България продължават да изникват.
В деня на откриването на изложбата ми позвъни един възрастен човек, който се казва Трайчо Трайков – разказва Елена Драгостинова. – Каза, че е наследник на собственика на „Широката механа“ и че с огромно чувство за родова памет е съхранил една уникална снимка. Донесе я в Музея на Борис Христов. И действително, на тази уникална снимка Шаляпин е заобиколен от журналисти, артисти и изключителни личности като Петър Золотович и неговата съпруга (известни оперни певци – бел. авт.). Но сред запечатаните образи има две непознати лица и сега ние се надяваме, че когато тази снимка бъде публикувана в пресата, някой може да ги разпознае. В дадения случай може би не е толкова важно, че Шаляпин е обичал да посещава такива заведения, забележителното е, че неговото присъствие в България е било толкова значимо, че е накарало поколения наследници на гостилницата да съхранят тази фотография като нещо изключително свято. Сега тя ще се съхранява в архивите на нашия Музей.
Визитата на певеца в София била запомнена за цял живот и от великия български бас Борис Христов, който тогава бил на 20 години. За да се срещне с Шаляпин, Борис Христов се записва като статист в неговите спектакли. Но режисьорът така разпределил мизансцена, че Борис Христов се оказал доста встрани и можел само да слуша великия певец, но не и да го вижда. В своите спомени Борис Христов пише, че само това, че той е бил редом с Шаляпин и могъл да почувства неговото присъствие, вече било достатъчно, за да си представи, как играе и изглежда той на сцената – отбеляза още Елена Драгостинова.
Известно е, че Шаляпин е имал творчески планове за България. Той е мечтаел да построи в София с лични средства своя оперна школа. Няколко години преди смъртта си пише на свои български приятели: „Благодаря Ви за предложението отново да посетя България. Да си призная, аз често си мисля за това и може би лятото ще осъществя това мое намерение. Помнете какво Ви казах: аз много се интересувам от България и от нейния народ“.
Уви, на тези планове не им е било съдено да се сбъднат.
Изложбата ще продължи до 22 декември.
Снимки: Снежана Никифорова и Къща-музей на Борис Христов
(край на цитата)
Какви хубави думи е изказал Шаляпин по отношение на плановете си за България. Жалко, така рано е напуснал житейската сцена този велик певец и любител на България.
Във връзка с гостуването на Шаляпин в България през 1934 г., моят приятел във Виена – тенорът и вокален педагог Божидар Николов ми сподели през 2016 г. интересен спомен за Шаляпин, който му е бил разказан от първия му учител по вокално изкуство Димитър Кожухаров. Цитирам по-долу писмото на Божидар (написано е на латиница, но думите са български):
„Vuv vruska s Chaliapin ste vi raskaga edna interesna istoria – edin ot moite purvi uciteli Dimitar Koguharov – Bass, roden pres 1911 godina. Bil e samestnik direktor na Operata, kogato e bil Direktor Uzunov i po kusno Direktor na segashniat Musikalen Teatur „Stefan Makedonski“. Toj mi raskasa slednata slucka, kogato e bil na okjolo 23 godini. Kasa mi – vurvja si as v Sofia po „Zarja“ („Zar osvboditel“ – gultite paveta) i vigdam otdalece edin mug v gurba, kojto krace6e s takova samo4uvstvie, ce kato ce li prinadlegeshe zeliat svjat na nego, ili po-to4no v leviat si dgiob na sakoto ima 5 miliona leva i v desniat pone oste tolkos. Stana mi strashno ljubopitno – koj e tosi ciovek s tasi grandiosna pohodka, i sabursal da vidi koj e i kato go susrjal v lizeto … edva li ne pripadnal ….. Chaliapin. … Pomnja, ce cesto ni kasvashe na mladite: „Kato islisate na szenata si mislete, ce v levia dgiob imate 5 miliona leva i v desniat pone oste tolkos“. … Beshe goljama licnost Koguharov – susto dobur pedagog – negovi ucenizi bjaha goljamata Yulia Winer i Bojka Koseva“.
(край на цитата)
Хубав спомен, който Божидар Николов е слушал от маестро Кожухаров. Какво да кажем освен това, че Фьодор Шаляпин е бил както в живота, така и на сцената – независим, с голямо самочувствие, без никакви комплекси. Това е типично за големите избранници в света на изкуствата, какъвто безспорно е бил Шаляпин – истински гений!
Само след 2 месеца – на 12 април ще се навършат точно 85 години от смъртта му през 1938 година.
Нека днес на 13 февруари 2023 г. почетем 150 години от рождението на Фьодор Шаляпин и да не забравяме думите му: „Помнете какво Ви казах: аз много се интересувам от България и от нейния народ“.
Велики думи на велик човек. Мир на праха му!
…………..
Изпълнение на Фьодор Шаляпин:
The Great Chaliapin Sings “Infelice! E tu credevi,” from Verdi’s …
´´´´
Изпълнение на Фьодор Шаляпин:
…..
Изпълнение на Фьодор Шаляпин:
Фёдор Шаляпин – Вдоль по Питерской
´´´´
Изпълнение на Фьодор Шаляпин:
Feodor Chaliapin (Russian Bass) “Black Eyes”`Traditional
´´´´´´
Изпълнение на Фьодор Шаляпин:
Fjodor Schaljapin: “Le rovine son queste”
´´´´´´