Imre Kalman – operastars

Унгарско-австрийският оперетен композитор Имре Калман – починал на днешния ден преди 70 години

“Опитах се да създавам музика само от любов към самата нея, а не заради славата и богатството… Убеден съм, че и най-простата песен, и най-незначителният валс трябва да носят у себе си искрата, която да наелектризира, да възпламенява публиката. Знам, че само половин страница от Ференц Лист тежи много повече от всички мои оперети. Големите и сериозни композитори винаги са имали своите почитатели. Но заедно с тях трябва да има и други автори, които да създават оперети – оперети весели и духовити, елегантни и приятни …”

(мисли, изказани от оперетния композитор ИМРЕ КАЛМАН)

Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 30 октомври 2023 г. пиша за втори път статия за особено прочутия композитор на оперетна музика – унгарският майстор в този жанр Имре Калман, който се е поминал на този ден точно преди 70 години в Париж – на 30 октомври 1953 г.

Преди 6 години – на 24 октомври 2017 г. написах първата си съвсем кратка статия за него във връзка със 135 години от рождението му. Тази статия беше много кратка и сега искам да напиша повече за него и дейността му – фактически Имре Калман е един от най-известните в целия свят оперетни композитори, творби на когото се играят по целия свят. Да припомня някои заглавия: „Циганинът примаш“ (1912), „Царицата на чардаша“ (1915), „Феята на карнавала“ (1917), „Холандска женица“ (1920), „Баядерка“ (1921), „Графиня Марица“ (1924), „Принцесата на цирка“ (1926), „Херцогинята на Чикаго“ (1928), „Теменужката от Монмартър“ (1930), „Императрица Жозефина“ (1936) и др.

Ето началото на първата ми статия за него през 2017 г.:

„Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 24 октомври 2017 г. пиша за пръв път за един от най-известните и прочути композитори на оперетна музика – унгарският майстор в този жанр Имре Калман. Защо не съм писал до сега – причината е, че днес се навършват 135 години от рождението му, а аз пиша най-често при кръгъл рожден ден – окончаващ на нула или пет, когато става въпрос за лица, които не са българи.

Понеже от средата на 2013 г., от когато пиша моите статии във ФБ не е имало такава дата относно Имре Калман, а от друга страна случайно преди няколко дни попаднах във ФБ на постинг-статия от Виолета Томанова от 2012 г., посветена на 130- годишнината от рождението му през 1882 г., реших да му посветя настоящата статия. Имре Калман е толкова популярен в България, както и по целия свят, редно е да му се обърне внимание. Нека само припомня, че една от най-известните му оперети “Царицата на чардаша” е имала до сега около 40 постановки в България. Ето цитат от една статия на Огнян Стамболиев (ще пиша за нея по-късно), в която се казва:

„Имре Калман е сред най-поставяните и обичани оперетни класици у нас, а “Царицата на чардаша” държи рекорд с близо 40 постановки в цялата страна от 1918 г. насам. В тази оперета достига творческия си връх и огромната си популярност между двете войни именитата примадона Мими Балканска (1902-1984), изпълнила и трите женски роли: Силва, Щаси и Цецилия. Добре познати и много обичани от българската публика са и другите оперети на Имре Калман: “Принцесата на цирка”, “Графиня Марица”, “Теменужката от Монмартър”, “Баядерка”…“.

(край на цитата)

Понеже стана по-горе въпрос за легендарната Мими Балканска, нека специално припомня днес, че на 23 юли 2017 г. – само преди 3 месеца – се навършиха 115 години от рождението й през 1902 г. – 20 години след рождението на Имре Калман. Аз писах доста голяма статия за нея на тази дата през 2015 година, така че нека да си спомним за Мими Балканска и днес в тази статия за Имре Калман.

Споменах за постинг от 18 октомври 2012 г. във ФБ на Виолета Томанова, посветен на 130-годишнината от рождението на Имре Калман и концерт в София по този случай. В този постинг г-жа Томанова прилага статия на проф. Румяна Каракостова – дълги години драматург в Държавния музикален театър в София.

Цитирам:

Violeta Tomanova, 18. Oktober 2012:

26 октомври, 19.00 ч.

“МАЙСТОРЪТ НА ЧАРДАША” – концерт 130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАЕСТРО ИМРЕ КАЛМАН (1882-1953).

Имре Калман – всепризнатият “княз на чардаша”, е роден на 24 октомври 1882 г. в живописното курортно селце Шиофок, край езерото Балатон и завършва жизнения си път увенчан с всемирна слава, на 30 октомври 1953 в Париж.

Страстното му влечение към музиката се проявява от най-ранна възраст: докато неговата по-голяма сестра Вилма се упражнява на домашното пиано, малкият Имре се залепя за инструмента и прехласнат не помръдва с часове. Едва четири годишен, той безпогрешно може да изпее темата на Втора рапсодия от Лист…

Слънчевите спомени от детството по-късно ще проблясват в народностно-националните ритми и ярките мелодии на неговата музика, докато болката от тежкото му юношество ще сложи незаличимия си отпечатък върху винаги сдържаното му и меланхолично изражение на “мрачен гений”. И за най-близкия приятелски кръг на композитора остават необяснима загадка както щедрото вдъхновение и огненият унгарски темперамент на неговите оперетни шлагери, така и силният им драматизъм … и онези болезнени суеверия на творческата му натура, които постоянно го преследват.
Завършил по настояване на баща си Юридическия факултет на Будапещенския университет и паралелно теория и композиция в Музикалната академия, младият Калман още с първите си симфонични и песенни творби получава сериозно академично признание – престижните музикални премии “Роберт Фолкман” и “Франц Йосиф”. Случайно стечение на обстоятелствата обаче, му помага да открие истинското си призвание на родèн оперетен композитор.

Неочаквано и за самия себе си, 26-годишният Имре Калман – вече авторитетен музикален критик на столичния вестник “Пещи напло”, постига сензационен успех с премиерата на първата си оперета “Есенни маневри”, представена на 22 февруари 1908 г. в Будапещенския комедиен театър, а още през следващия сезон – и на сцената на мастития “Театър ан дер Вийн”. И от този момент щастливата звезда на композитора не залязва в продължение на цели три десетилетия. Приел като своя втора родина австрийската столица, той преживява най-щастливите си творчески години във Виена и създава блестяща поредица от оперети със световно признание, които остават репертоарна класика и до днес: “Циганинът примаш” (1912), “Царицата на чардаша” (1915), “Феята на карнавала” (1917), “Холандска женичка” (1920), “Баядерка” (1921), “Графиня Марица” (1924), “Принцесата на цирка” (1926), “Херцогинята от Чикаго” (1928), “Теменужката от Монмартър” (1930)…

Имре Калман – вълшебният мелодик, талантливият драматург, блестящият оркестратор, оперетният новатор, когото Швеция удостоява с ордена “Северна звезда”, Франция обявява за Рицар на Почетния легион, а Ню-Йорк – за Доктор хонорис кауза на Ню-Йоркския музикален колеж, в навечерието на Втората световна война е принуден да напусне Европа и почти 10 години да живее като емигрант със семейството си в Америка, без да напише почти нищо. Завръщането в Европа след войната е последната му и най-изстрадана човешка мечта. А надгробната му плоча от черен мрамор с плачеща муза стои скромно в Централните виенски гробища, в непосредствена близост до гробовете на Бетовен, Брамс, Моцарт, Супе, Щраус и Мильокер…

Но музиката му и днес продължава да живее. И ако трябва да откроим унгарският й темперамент над всичко останало, то несъмнено ще го свържем с вечните шлагери на трите най-унгарски оперети от цялата световна класика – „Циганинът примаш”, „Царицата на чардаша” и „Графиня Марица”.

Румяна Каракостова

(край на цитата)

(край на извадката от статията ми за Имре Калман през 2017 г.)

Сега ще продължа с новите материали в днешната ми статия за него.

След тези уводни бележки нека се запознаем по-конкретно с живота и творчеството на Имре Калман. Както ще видим, роденият в тогавашната Австро-Унгария Имре Калман – централна държава в Европа с високата си култура и люлка на стотици личности в културния и научен потенциал на нашия континент, – израства в една сериозна музикална среда в района на днешна Унгария близо до езерото Балатон, и не е било изключено след сериозното си музикално образовение заедно с великите Бела Барток и Золтан Кодай да изгради внушителна кариера като композитор в областта на класическата музика. Но по редица причини Имре Калман се отдава по-късно на оперетния жанр и създава редица великолепни творби в него, с което увековичава името си в тази област като един от най-великите творци в оперетното изкуство – собствен стил, който веднага се различава от този на колегите му, несравнимо красиви мелодии и дълбоко познаване на вокалната техника, богата инструментация и основни познания в областта на сценичната драматургия. Разбира се, това идва в резултат на едно много сериозно обучение в Консерваторията в Будапеща, наред със следването му в Юридическия факултет на Будапещенския университет.

Ще се спра по-подробно на биографията на Имре Калман:

Имре Калман (на немски: Emmerich Kálmán, на унгарски: Kálmán Imre) е унгарски композитор, един от най-големите майстори в жанра на оперетното изкуство.

Имре Калман е роден на 24 октомври 1882 година в малкото унгарско градче Шиофок край Балатонското езеро в семейство с еврейски корени – баща му Карл Копщайн (Karl Koppstein)е търговец. Още по време на обучението си в училище Имре сменя фамилното си име на Калман.

Неговото детство е трудно и тъжно. Баща му се разорява и семейството е принудено да се премести в Будапеща. Тук, в скромната и бедна квартира, посещавана твърде често от съдия-изпълнител, единствената радост и утеха за четиринадесетгодишния Имре е музиката. Мечтае да стане пианист. Младият музикант се занимава с такова усърдие, че осакатява ръката си от упражнения. Лекуването не помага. „С мечтата ми да стана пианист беше свършено завинаги – аз сякаш се строполих от небето на земята“. Въпреки това упоритият младеж не се признава за победен. Едновременно със следването си в Юридическия факултет на Будапещенския университет, Калман постъпва в Консерваторията, в класа по композиция на професор Ханс Кьослер и при Бела Барток. През 1904 година е неговият композиторски дебют с изпълнение на симфоничната поема „Сатурналия“ в залата на оперния театър в Будапеща.

През 1908 г. се появява първата оперета на Калман „Есенни маневри“, с която идва и първият му голям успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжета, музиката, героите. Много скоро „Есенни маневри“ е поставена във Виена, Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк. По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938 година. Във Виена са създадени най-известните му оперети: „Старият Рац“ (1912), „Царицата на Чардаша“ (1915), „Феята на карнавала“ (1917), „Холандката“ (1920), „Баядерка“ (1921), „Графиня Марица“ (1924), „Принцесата на цирка“ (1926), „Херцогинята от Чикаго“ (1928), „Теменужката от Монмартър“ (1930), „Императрица Жозефина“ (1936) и др.

В началото на 30-те години Калман е вече световноизвестен композитор. Специален фестивал, посветен на творчеството му е организиран в Абация (името на италиански език на пристанищния град Опатия в полуостров Истрия в Хърватия). През 1934 година той става кавалер на френския Почетен легион. Но политическите събития в Европа принуждават композитора да напусне Виена през 1938 година. Той живее и твори отначало в Цюрих, а по-късно в Париж. Когато фашистката вълна достига Франция, Калман емигрира в САЩ. В течение на осем години той живее в Ню Йорк, но почти нищо не композира. През зимата на 1948–1949 г. композиторът се завръща във Виена, посрещнат с почест и тържества. Неговите пламенни и жизнеутвърждаващи мелодии прозвучават отново, носейки радост и любов на освободените от ужаса на войната народи.

Калман умира на 30 октомври 1953 година в Париж.

Цитирам някои допълнения от личния живот на Имре Калман (източник на руски език):

В 1930 году Кальман женился на юной русской эмигрантке из Перми, актрисе Вере Макинской, которой посвятил впоследствии оперетту «Фиалка Монмартра». У них родились сын Карой и две дочери Лили и Ивонка.

После аншлюса Австрии, отказавшись от предложения стать «почётным арийцем», Кальман эмигрировал — сначала в Париж (1938), затем в США (1940). Его оперетты были запрещены в нацистской Германии, две сестры Кальмана погибли в концлагерях.

1942: Кальман разводится с Верой, но через несколько месяцев они вновь воссоединяются. После разгрома нацизма, зимой 1948/1949 года, Кальман приехал в Европу, возложил венок на могилу Легара, затем вернулся в США. В 1949 году после инсульта был частично парализован. Затем самочувствие несколько улучшилось, и в 1951 году Кальман по настоянию Веры переехал в Париж, где спустя 2 года умер.

Похоронен, согласно завещанию, в Вене на Центральном кладбище. В Австрийской национальной библиотеке открыта мемориальная комната Кальмана. Изображен на австрийской почтовой марке 1982 года.

В 1934 году Кальман был награждён французским орденом Почётного легиона.

(край на цитата)

(край на основните биографични бележки)

Хубаво е, че за Имре Калман има в Интернет хубава страница на български език, която цитирам по-долу:

Имре Калман (на немски: Emmerich Kálmán, на унгарски: Kálmán Imre) е унгарски композитор, един от еталонните представители на жанра оперета.

Биография

Имре Калман е роден на 24 октомври 1882 година в малкото унгарско градче Шиофок край Балатонското езеро. Баща му е от Будапеща, търговецът Карл Копщайн (1850-1921), но Имре сменя фамилията си на Калман в гимназията. Детството на Имре е трудно и тъжно. Баща му се разорява и семейството е принудено да се премести в Будапеща. Тук, в скромната, бедна квартира, посещавана твърде често от съдия-изпълнител, единствената радост и утеха за четиринадесетгодишния Имре е музиката. Мечтае да стане пианист. Младият музикант се занимава с такова усърдие, че осакатява ръката си от упражнения. Лекуването не помага. „С мечтата ми да стана пианист беше свършено завинаги – аз сякаш се строполих от небето на земята“. Въпреки това упоритият младеж не се признава за победен. Едновременно със следването си в Юридическия факултет на Будапещенския университет, Калман постъпва в Консерваторията, в класа по композиция на професор Ханс Кьослер и при Бела Барток. През 1904 година е неговият композиторски дебют с изпълнение на симфоничната поема „Сатурналия“ в залата на оперния театър в Будапеща.

През 1908 година се появява първата оперета на Калман „Татарско нашествие“, с която идва и първият му голям успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжета, музиката, героите. Много скоро „Татарско нашествие“ е поставена във Виена (под заглавието „Есенни маневри“), Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк. По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938 година. Във Виена са създадени най-известните му оперети: „Циганинът примаш“ (1912), „Царицата на чардаша“ (1915), „Феята на карнавала“ (1917), „Холандска женица“ (1920), „Баядерка“ (1921), „Графиня Марица“ (1924), „Принцесата на цирка“ (1926), „Херцогинята на Чикаго“ (1928), „Теменужката от Монмартър“ (1930), „Императрица Жозефина“ (1936) и др.

В началото на 30-те години на XX век Калман е вече световноизвестен композитор. Специален фестивал, посветен на творчеството му е организиран в Абация. През 1934 година той става кавалер на френския „Орден на Почетния легион“. Но политическите събития в Европа принуждават композитора да напусне Виена през 1938 година. Той живее и твори отначало в Цюрих, а по-късно в Париж. Когато фашистката вълна достига Франция, Калман емигрира в САЩ. В течение на осем години той живее в Ню Йорк, но почти нищо не композира. През зимата на 1948–1949 година композиторът се завръща във Виена, посрещнат с почест и тържества. Неговите пламенни и жизнеутвърждаващи мелодии прозвучават отново, носейки радост и любов на освободените от ужаса на войната народи.

Калман е бил два пъти женен за еврейската актриса Вера Макинска (всъщност Мария Менделсон), която се развежда с него през 1942 година, но се събират отново само година по-късно. Двамата имат три деца. Синът им Карой също става композитор.

Калман умира на 30 октомври 1953 година в Париж.

Оперети

Дадени са оригиналните заглавия, местата и годините на премиерите. В скоби са отбелязани премиерите на преведени и/или преработени версии на съответните творби.

„Татарско нашествие“ – Будапеща, 1908 („Есенни маневри“ – Виена, 1909; „Веселите хусари“ – Ню Йорк, 1909; „Есенни маневри“ – Лондон, 1912)
„Ветеранът“ – Будапеща, 1910 („Добрият другар“ – Виена, 1911; „Дадох злато за желязо“ – Виена, 1914; „Нейното войнишко момче“ – Ню Йорк, 1916; „Войнишко момче“ – Лондон, 1918)
„Циганинът примаш“ – Виена, 1912 („Шари“ – Ню Йорк, 1914) – известна в България като „Старият Рац“
„Синята къща“ – Лондон, 1912
„Малкият крал“ – Виена, 1912
„Госпожица Сузи“ – Будапеща, 1915 („Мис Спрингтайм“ – Ню Йорк, 1916; „Феята на карнавала“ – Виена, 1917)
„Царицата на чардаша“ – Виена, 1915 („Момичето от Ривиерата“ – Ню Йорк, 1917; „Циганската принцеса“ – Лондон, 1921)
„Холандска женица“ – Виена, 1920 („Малко холандско момиче“ – Лондон, 1920; „Холандесита“ – Испания, 1921; „Холандското момиче“ – САЩ, 1925)
„Баядерка“ – Виена, 1921 („Принцесата на янките“ – Ню Йорк, 1922)
„Графиня Марица“ – Виена, 1924 („Графиня Марица“ – Ню Йорк, 1926; „Марица“ – Лондон, 1938)
„Принцесата на цирка“ – Виена, 1926 („Принцесата на цирка“ – Ню Йорк, 1927)
„Златна зора“ – Ню Йорк, 1927
„Херцогинята на Чикаго“ – Виена, 1928 („Херцогинята на Чикаго“ – САЩ, 1929)
„Теменужката от Монмартър“ – Виена, 1930 („Париж през пролетта“ – САЩ, 1930; „Целувка през пролетта“ – Лондон, 1932)
„Рони“ – филмова оперета, Берлин, 1931
„Дяволският конник“ – Виена, 1932
„Императрица Жозефина“ – Цюрих, 1936
„Мис Ъндърграунд“ – написана 1942, непредставена
„Маринка“ – Ню Йорк, 1945
„Аризонска лейди“ – Берн, 1954

(край на цитата)

За него

Rudolf Österreicher, Emmerich Kálmán. Leben eines Operettenfürsten. Amalthea, Zürich/Leipzig/Wien, 1954.
Мусатов В. Имре Кальман. Ленинград: Музыка, 1978.
Савранский В. (сост.) Имре Кальман. Сборник статей и воспоминаний. Москва: Советский композитор, 1980.
Stefan Frey, „Unter Tränen lachen“. Emmerich Kálmán. Eine Operettenbiografie. Henschel, Berlin, 2003, ISBN 3-89487-451-1.

(край на цитата от Уикипедия-страницата на български език)

Едно по-прецизно изброяване на оперетното творчество на Имре Калман в хронологичен ред може да се направи от източник на немски език:

Werke

Von Kálmán stammen folgende Operetten:

Tatárjárás 1908
Ein Herbstmanöver, 1909 (deutsche Umarbeitung von Tatárjárás; Erstaufführung 22. Januar 1909 am Theater an der Wien)
Az Obsitos, 1910
Der Zigeunerprimas, 1912 (Libretto Fritz Grünbaum und Julius Wilhelm; Uraufführung 11. Oktober 1912 am Johann Strauß-Theater)
The Blue House, 1912
Der kleine König, 1912
Gold gab ich für Eisen, 1914
Zsuzsi kisasszony [„Fräulein Susi“], 1915
Die Csárdásfürstin, 1915
Die Faschingsfee, 1917
Das Hollandweibchen, 1919
Die Bajadere, 1921
Gräfin Mariza, 1924
Die Zirkusprinzessin, 1926
Golden Dawn, 1927
Die Herzogin von Chicago, 1928
Das Veilchen vom Montmartre, 1930
Ronny, 1931 (erfolgreiche Tonfilmoperette)
Der Teufelsreiter, 1932
Kaiserin Josephine, 1936
Marinka, 1945
Arizona Lady, 1954

(край на цитата)

Едно още по-подробно изброяване на оперетното творчество на Калман, заедно с датите на премиери, както и на тия в САЩ може да се намери на английски език. Цитирам:

Tatárjárás (The Mongol Invasion) – Budapest, 1908
- Ein Herbstmanöver – Vienna, 1909 (German version of Tatárjárás)
- The Gay Hussars – New York, 1909 (American version of Tatárjárás)
- Autumn Manoeuvres – London, 1912 (English version of Tatárjárás)
Az obsitos (The Veteran) – Budapest, 1910
- Der gute Kamerad – Vienna, 1911 (German revision of Az Obsitos)
- Gold gab ich für Eisen – Vienna, 1914 (revision of Der gute Kamerad)
- Her Soldier Boy – New York, 1916
- Soldier Boy – London, 1918
Der Zigeunerprimas (The Gypsy Band Leader) – Vienna, 1912
- Sari – New York, 1914
The Blue House – London, 1912
Der kleine König (The Little King) – Vienna, 1912
Zsuzsi kisasszony – Budapest, 1915
- Miss Springtime – New York, 1916
- Die Faschingsfee – Vienna, 1917 (German revision of Zsuzsi kisasszony)
Die Csárdásfürstin – Vienna, 1915
- The Riviera Girl – New York, 1917
- The Gipsy Princess – London, 1921
Das Hollandweibchen – Vienna, 1920
- A Little Dutch Girl – London, 1920
- The Dutch Girl – U.S., 1925
Die Bajadere – Vienna, 1921
- The Yankee Princess – New York, 1922
Gräfin Mariza – Vienna, 1924
- Countess Maritza – New York, 1926
- Maritza – London, 1938
Die Zirkusprinzessin – Vienna, 1926
- The Circus Princess – New York, 1927
Golden Dawn – New York, 1927
Die Herzogin von Chicago – Vienna, 1928
- The Duchess of Chicago – U.S., 1929
Das Veilchen vom Montmartre – Vienna, 1930
- Paris in Spring – U.S., 1930
- A Kiss in Spring – London, 1932
Der Teufelsreiter (Az ördöglovas – The Devil Rider) – Vienna, 1932
Kaiserin Josephine – Zurich, 1936
Miss Underground – written 1942, unproduced
Marinka – New York, 1945
Arizona Lady – Bern, 1954

(край на цитата)

Богатият с преживявания живот на Имре Калман е бил и сюжет на игрални филми – често със свободно тълкуване на някои факти и събития. Така през 1958 г. в Германия е създаден филма „Кралят на Чардаша“ (Der Czardas-König) с доста свободен сюжет и твърде лека форма, като в главните роли участват артисти като Герхард Ридман, Рудолф Шок (Rudolf Schock – знаменит немски оперен и оперетен артист, вече покойник), Елма Карлова, Мартина Оршел и Хуберт фон Майеринк, като режисьор е известният майстор на такива филми Харалд Филип (Harald Philipp).

Написаната през 1927 г. оперета „Golden Dawn“ -единствената негова оперета, играна на сцената на Бродуей в Ню Йорк, е филмирана през 1930 г. в Холивуд с участието на Vivienne Segal в главната роля. Друга негова оперета – „Феята на карнавала“ (Die Faschingsfee) от 1917 г. е филмирана през 1931 г. от Ханс Щайнхоф (Hans Steinhoff) под същото заглавие.

Тази информация обаче е непълна. В източник по въпроса за филмиране оперети на Калман на руски език се дават много повече сведения:

Экранизации произведений Кальмана

В СССР

1929 — «Цыган-премьер» (англ.) на сайте Internet Movie Database (нем. Der Zigeunerprimas), Германия.
1931 — «Фея карнавала» (англ.) на сайте Internet Movie Database (нем. Die Faschingsfee), Германия.
1932 — «Графиня Марица» (англ.) на сайте Internet Movie Database (нем. Gräfin Mariza), Германия.
1934 — «Княгиня чардаша» (англ.) на сайте Internet Movie Database (фр. Princesse Czardas), Франция.
1934 — «Княгиня чардаша» (англ.) на сайте Internet Movie Database (нем. Die Czardasfürstin), Германия.
1951 — «Княгиня чардаша» (англ.) на сайте Internet Movie Database (нем. Die Csardasfürstin), ФРГ, с Марикой Рёкк.
1958 — «Марица» (нем. Gräfin Mariza), ФРГ.
1970 — «Принцесса цирка» (англ.) на сайте Internet Movie Database (нем. Die Zirkusprinzessin), телепостановка, ФРГ — Австрия.
1971 — «Княгиня чардаша» (англ.) на сайте Internet Movie Database (нем. Die Czardasfürstin), ФРГ — Венгрия — Австрия, с Анной Моффо, шла в СССР.
1974 — «Графиня Марица» (англ.) на сайте Internet Movie Database (нем. Gräfin Mariza), ФРГ.

(край на цитата)

Редица подробни сведения и информации за живота и творчеството на Имре Калман могат да се немерят в разни медии – както в писмен вид, така и в дигитален. Уикипедия-страници за него има на 38 езика, включително и на български, а тази на унгарски език е истински научен труд – освен богатата биография на композитора са изброени в края на статията всички негови оперети заедно с местата и датите на премиери, основа на сюжета, автор на либретото, изпълнителски състав, дата и място на премиера в Унгария, ако същата е била в друга държава, най-често в Австрия.

От тази справка научаваме например, че оперетата „Golden Dawn“ е играна първо във Вашингтон в САЩ през октомври 1927 г. (точно преди 90 години считано от 2017 г.), че „Императрица Жозефина“ от 1936 г. е имала премиерата си в Градския театър в Цюрих / Швейцария, а през 1937 г. вече и в Будапеща, че „Маринка“ от 1945 г. е играна първо в Ню Йорк, и че „Arizona Lady“ от 1954 г. е с премиера в Градския театър в Берн на 1 януари. Това е последната оперетна творба на Имре Калман.

В български медии – дигитални и писмени – има достатъчно информации за Имре Калман и творчеството му. В сайта на Музикалния театър в София, както и в тия на редица други оперни театри в България, в които са играни оперети от Калман, също се дават сведения за него и творбите му.

В последно време попаднах на една много хубава статия от 2014 г. на Огнян Стамболиев (често в мои статии цитирам негови публикации поради тяхното качество като достоверни и автентични – Стамболиев е бил дълги години пряк свидетел на музикалния живот в България (също и в момента), не само като драматург на Русенската опера и другаде), който редовно пише статии в различни медии и особено в сайта на Софийската държавна опера. Тази статия се отнася както до Имре Калман, така и до голямата оперетна певица Мими Балканска, която както Калман също е имала през 2017 г. кръгъл юбилей от рождението си през 1902 г. – точно 20 години след рождението на Калман и е играла забележителни роли в негови оперети. По този въпрос писах още в началото на днешната ми статия.

По-долу цитирам статията на Огнян Стамболиев:

Портал „Дума“, 20 септември 2014 г.

Царят и царицата на чардаша

Огнян Стамболиев

Детството и младостта на Имре Калман (1882-1953) са белязани от мизерията – баща му – търговец, изгубва състоянието си на борсата. Талантът на малкия Имре открива професор Лилд, диригент на Будапещенската опера, който го насочва към пианото. Като студент в Будапещенската консерватория младият Калман се подготвя за кариерата на концертиращ пианист, но заболяване на ръцете го принуждава да се откаже от тази мечта. Започва да учи усилено теория, композиция и орган в Консерваторията, където е състудент на бъдещите унгарски класици Бела Барток и Золтан Кодай.

Пише сериозна музика: сонати за пиано, симфонични поеми, увертюри, оркестрови сюити, но нито един издател не се наема да ги отпечата. Младият автор е отчаян. Точно тогава го спохожда щастливата случайност: един импресарио му поръчва да напише песен за прочутата вариететна певица Сара Федак. И Калман, вече решен да се откаже от музиката и да се посвети на правото (по настояване на баща си), съчинява сатиричен куплет, убеден, че това ще бъде неговата “лебедова песен”. Но успехът е толкова голям, че само за седмица куплетът се превръща в истински шлагер и завладява цяла Унгария. Тогава Калман, неочаквано за самия себе си, се обръща към “лекия” оперетен жанр, който ще го нареди сред класиците.

Първата му оперета – “Есенни маневри” (1908) има огромен успех. Само за седмица се продават билетите за цели 50 представления напред! На следващата година е представена в „Театер ан дер Вийн“ – Виена, където ще се изиграе 300 пъти! Следват премиери в Париж, Рим, Берлин, Букурещ, Прага, Варшава.

Калман се установява във Виена, а успехите идват един след друг: “Циганинът примаш” или “Старият Рац” (1912), “Госпожица Сузи” (1913), “Царицата на чардаша” (1915), “Феята на карнавала” (1917), “Холандска женичка” (1920), “Баядерка” (1924), “Графиня Марица” (1924), “Принцесата на цирка” (1926), “Херцогинята от Чикаго” (1928), “Теменужката от Монмартър” (1930), “Дяволският конник” (1932) …

Цяла Европа е в краката му! През 1940 г. Калман напуска Стария континент, за да отиде в Америка, в Холивуд, където започва да пише филмова музика. Но в Америка не се радва на голям успех, там вървят повече мюзикълите, отколкото европейските оперети. Прибрал се в Европа след войната, той се връща към оперетата: “Лейди Аризона” и “Големият терор” са представени в Берн, Швейцария, след смъртта му.

Калман е сред най-поставяните и обичани оперетни класици у нас, а “Царицата на чардаша” държи рекорд с близо 40 постановки в цялата страна от 1918 г. насам. В тази оперета достига творческия си връх и огромната си популярност между двете войни именитата примадона Мими Балканска (1902-1984), изпълнила и трите женски роли: Силва, Щаси и Цецилия. Добре познати и много обичани от българската публика са и другите му оперети: “Принцесата на цирка”, “Графиня Марица”, “Теменужката от Монмартър”, “Баядерка”…

Имре Калман е известен не само като композитор, но и като критик и публицист. Много интересни са неговите “Спомени”, публикувани през 1953 г., малко преди смъртта му. В тях можем да прочетем искрени признания, както и редица интересни мисли за изкуството и музиката, за неговите собствени възгледи: Опитах се“, пише той, „да създавам музика само от любов към самата нея, а не заради славата и богатството… Убеден съм, че и най-простата песен, и най-незначителният валс трябва да носят у себе си искрата, която да наелектризира, да възпламенява публиката. Знам, че само половин страница от Ференц Лист тежи много повече от всички мои оперети. Големите и сериозни композитори винаги са имали своите почитатели. Но заедно с тях трябва да има и други автори, които да създават оперети – оперети весели и духовити, елегантни и приятни …”

Такава е и музиката на Имре Калман – мелодична, весела, на моменти малко меланхолична, пълна с хумор и грация, духовита и елегантна. Унгарският първомайстор в жанра е владеел до съвършенство хармонията и оркестрацията, познавал е и е обичал унгарския и източноевропейския фолклор и е бил забележителен музикален драматург. Знаменити са финалите на отделните действия в оперетите му, включващи в себе си речитативното и ариозното начало, изградени мащабно, оперно, вълнуващо.

х х х

Мими Балканска остана в съзнанието на няколко поколения българи като нашата Царица на чардаша. Не беше първата изпълнителка на тази роля, но се наложи като най-добрата. Години наред се превъплъщава като Силва в различни постановки и на различни сцени, освен това – вече към края на блестящата си кариера, изигра и ролята на Цецилия от същата оперета. Но Силва си остана коронната й роля, макар самата тя да твърдеше, че не е само Царицата на чардаша.

Сред героините й от 30-те и 40-те години – нейният апогей! – бяха: Ана Главари от “Веселата вдовица”, Силва от “Царицата на чардаша”, Мадлен от “Бал в Савоя”, Лиза от “Страната на усмивките”, Перикола от “Перикола”, Вера от “Последен валс”, Сузана от “Принцесата на цирка”, Анастасия от “Царевич”, Елиза от “Паганини”, Ана от “Цвете от Хавай”…

Наистина, трудно е да се изброят всички големи роли на тази забележителна артистка, съчетала в себе си комплекс от природни дарби, висок интелект, неотразим чар, ярък темперамент и не на последно място – пословична работоспособност и упоритост, невероятен перфекционизъм. Нейното присъствие на сцената, въпреки невисокия й ръст и не особено богатия й като даденост глас, бе наистина неотразимо, завладяващо. Тя беше сред малцината наши артисти в оперетата с толкова силно излъчване, с толкова чар и магнетизъм, при все че по нейно време този жанр у нас е на висота и много от оперетните спектакли в София са съизмерими с тези в Европа.

Мими Балканска пя предимно в столицата, във всички музикални театри до войната, а след 1944 г. бе сред основателите и първите солисти на националната ни оперета – Държавния музикален театър “Стефан Македонски” (мисля, че по-справедливо би било той да носи нейното име!).

Тя гостува много из страната. Почти цяла България се срещна с голямото й изкуство. Гастролираше многократно и в Сърбия, Словения, Хърватия, а също и в Цариград. За изпълнението й на ролята в оперетата “Кощана” от Станкович (на сръбски език!) в Белград бе удостоена с най-големия сръбски държавен орден “Свети Сава”. Пред таланта й се прекланяха короновани особи, министри и видни интелектуалци. Почина на 22 май 1984 г.

Мими Балканска беше близо петдесет години на сцената – голям рекорд! Героините си – различни по характер, натюрел и стилистика – тя пресъздаваше, както отбелязваха критиците, с вдъхновение и лекота, с грациозност и изключителен чар. Епитетите: чародейка, вълшебница, несравнима, вдъхновена, темпераментна, я съпътстваха при всяка нейна изява. Тя беше явление, неповторим феномен в българската култура. Първата и може би ненадминатата до днес българска оперетна звезда.

Беше “народна артистка”, Лауреат на Димитровска награда, получи всички възможни отличия, но винаги казваше: “Най-важна за мен беше любовта на публиката, която не може да се замени с нищо!”

Епоха в българската музикално-сценична култура, артистка от европейски мащаб, Мими Балканска твърдеше, че просто е била “една щастлива жена”…

(край на цитата)

Почти в края на днешната ми статия ще цитирам една интересна публикация на руски език за Имре Калман (после ще дам превод на български език), свързана с неговата съпруга Вера:

Портал „Jewish.ru“

08.08.2016

Алексей Филиппов

Люди /Культура

Женщина на пути гения

Он ознаменовал расцвет венгерской оперетты, партию «Красотки кабаре!» из его «Сильвы» напевали во всех концах света, но музыка оборвалась, когда на пути встала 16-летняя статистка из Перми в протершемся на локтях платье. Следующие 23 года гениальный композитор Имре Кальман был счастлив, несмотря на измены и миллионные траты своей молодой жены. Но вот с творчеством больше не заладилось.

Cентябрь 1953 года, Париж, прекрасный дом, столовая. Невысокий, близоруко щурящийся старик наклоняет голову, принюхивается: он вдыхает аромат горячего, острого, как огонь, венгерского гуляша, который ему нельзя есть. Это знаменитый композитор Имре Кальман, через месяц ему исполнится 71 год, теперь он наслаждается тенью прежних ощущений, памятью о том, что приносило радость. Чудес не бывает – 23 года назад он начал новую жизнь, вернул молодость, но больше этого не произойдет. Из соседней комнаты доносится женский голос, Кальман поднимает голову, а сиделка – брови. Ей показалось, что за эту секунду ее подопечный скинул лет десять.

Эммерих Коппштейн (звучная фамилия Кальман была псевдонимом), сын преуспевающего торговца зерном из маленького городка Шиофок, что на озере Балатон, рос в дружной, благополучной еврейской семье, но потом его отец разорился. Карл Коппштейн хотел превратить родной Шиофок в преуспевающий курорт, и его подвел размах: городок украсили новые гостиницы, ипподром и театр оперетты, а к ним пришли судебные исполнители. Старая служанка называла судейских «писателями», с тех пор Кальман не любил этого слова. У Коппштейнов все описали, их выставили из дома. Семья перебралась в Будапешт, где первое время маленький Имре жил у тети. Позже он подрабатывал переписчиком, не окончив гимназии, давал уроки, обходя учеников пешком, из-за безденежья слушал концерты в фойе, прижав ухо к двери в зрительный зал. От скудной еды и частых унижений он вырос невысоким, замкнутым, все время ожидающим подвоха, неуверенным в себе. Зато семья радовалась его деловой хватке: их Имре никогда не ошибался с гонорарами и процентными отчислениями. Так он дожил до 48: прославился, разбогател, похоронил горячо любимую гражданскую жену Паолу Дворжак, так и не обзавелся детьми. Тут Кальман и влюбился в шестнадцатилетнюю девочку – статистку, заключившую контракт с обанкротившейся кинокомпанией «Саша», нищую, как церковная мышь, русскую эмигрантку, уроженку Перми Веру Макинскую.

Среди статисток случались истории и похлеще: подруга Веры вышла замуж за индийского магараджу и процветала. Кончилось все, правда, плохо: через много лет, когда она решила развестись, ее сбросили со стены, а потом отрезали ей голову. Но магараджа был чужаком, а Кальман – гордостью Вены, по местным меркам у этого сюжета был другой масштаб. К тому же коллеги, родные, да и весь город уже женили Кальмана на его старой подруге, красавице киноактрисе графине Агнессе Эстерхази. Это была давняя, прочная связь, умирающая Паола ничего не имела против – она видела в Агнессе свою преемницу. После смерти Паолы Агнесса развелась с мужем, бароном Конрадом фон Гетцендорфом, братом бывшего начальника австрийского генштаба, и приготовилась к переменам. Но с предложением Кальман не спешил. Потом они поссорились, он узнал, что у Агнессы интрижка с их общим знакомым, кинопродюсером. Надолго бы их это не развело, но у Веры была своя магия.

Она знала, что Кальман – знаменитость и миллионер, больше ей не было известно ничего, но только это и было важно. Никто не рассказал ей, что, учась в гимназии, он сам зарабатывал на музыкальную школу, что юридический факультет Кальман совмещал с музыкальной академией. Что он мог бы стать пианистом-виртуозом, но от бесконечных занятий у него перестал сгибаться мизинец. Кальман прекрасно сочинял серьезную музыку, но на нее не находилось ни издателей, ни исполнителей, зато первый же его шлягер, «Песенку про комнатную киску», насвистывал весь Будапешт, а его первую оперетту «Осенние маневры» – ему она казалась падением – ждал оглушительный успех.

Она не понимала, что лучшие оперетты Кальмана поднимаются над жанром и говорят о времени то, чего не скажут десятки умных книг. «Королеву чардаша» («Сильву») ругали и правые, и левые, и монархисты, и либералы. Скандаливших на премьере офицеров смог унять только эрцгерцог Карл, вставший в ложе и скомандовавший: «Смирно! Молчать!» Но оперетта шла с огромным успехом. Через ставивших самодеятельные спектакли австрийских пленных она попала на сцены русских театров, неведомо как заполонила сцену воевавшей с Австрией Франции, оказалась и в Англии, а о союзной германской империи не приходилось и говорить.

У паливших друг в друга французских французских и германских артиллеристов была одна и та же традиция, они напевали: «Красотки кабаре!..» Музыковеды писали, что Кальман вдохнул в умирающий жанр новую жизнь, что венгерские народные мотивы обновили кровь оперетты, но Веру занимало другое. Она жила в жалком пансионате с туалетом в коридоре, у нее было одно-единственное, протертое на локтях платье, кофе в кафе «Захер» на Кертнерштрассе девушка пила в долг. Кальман был человеком привычек, он постоянно сюда наведывался, и Вера не сводила с него глаз, пытаясь приворожить взглядом. Шансом это назвать было нельзя, но она в него верила. Кроме этого у 16-летней девочки из Перми, чья мать не слишком удачно вышла замуж в Бухаресте, не было ничего. И Кальман заметил юную оборванку. Это было величайшее событие всей ее жизни, он представился, договорился о свидании. На него Веру собирал весь пансионат, у нее даже чулки были чужими. Так начался роман, продолжавшийся целый год. Она получила маленькую роль в ставившейся в театре «Ан дер Вин» оперетте Кальмана «Герцогиня из Чикаго».

Он купил ей платья, она съездила с ним в Венецию. Но предложения ей Кальман не делал: он был тяжелым, мнительным человеком и боялся испортить жизнь несовершеннолетней. Вместо этого он попытался устроить ее в лучшую театральную школу Европы, работавшую при Немецком театре в Берлине. Веру экзаменовал его глава, Макс Рейнгардт, знаменитый режиссер – она казалась Кальману воплощением всех талантов, и он попросил его посмотреть свою протеже. Но как актриса она была совершенно бездарна, и из этого ничего не вышло.

В конце концов в Вену приехала мать Веры, тертая женщина, знающая, как надо вести дела с влюбленными немолодыми мужчинами. Вера сказала Кальману, что уезжает вместе с ней в Бухарест, и в последнюю минуту он перехватил их на вокзале. Тут же было сделано предложение, оно было принято. Мама сказала, что у нее нет ни копейки на дорогу, и Кальман отдал ей свой пухлый бумажник. Свои вещи невеста сдала в камеру хранения, сказав, что забирать их не станет. Бережливый Кальман был поражен. Это были цветочки, еще большее потрясение он испытал после свадьбы, когда Вера купила шесть дорогих шуб сразу.

«Мыльную оперу» на этом можно было бы и закончить: вот хэппи-энд, влюбленные счастливы, Вера родит троих прекрасных детей. Но за 23 года после женитьбы Кальман написал всего четыре не слишком удачные оперетты. Поневоле кажется, что родившаяся в Перми хваткая барышня лишила его творческой силы. Кальман не Самсон, Вера Макинская не Далила – чудес тут не было. Прежде он был сконцентрирован на успехе и страшно боялся поражений. Законченный невротик, перед своими премьерами Кальман ясно представлял провал и позор, всеобщую обструкцию и разорение. Он побеждал, но был несчастен. Первая гражданская жена Паола Дворжак устроила ему такую комфортную жизнь, что он жил словно в выложенной шелковой ватой капсуле. Кальман был скуп. На дом, прислугу и вкусную еду Паола (она была старше Кальмана на 10 лет) тратила деньги из своего небольшого состояния.

Юная Вера вторглась в отлаженный, словно швейцарские часы, комфортный, как пуховая перина, изобилующий милыми хозяйскому сердцу мелочами мир, словно шаровая молния. Она уволила старых слуг, заставила мужа сменить квартиру на небольшой дворец, начала приглашать гостей. В их особняке то и дело веселились десятки незнакомых Кальману людей, Вера танцевала до упаду. Танцы Кальман не выносил: в детстве он попытался было провести в вальсе девочку, которая ему нравилась, наступил на ее подол и рухнул на пол, подмяв партнершу. От шума, гама и ненавистных танцев он часто прятался на кухне.

Вера ополчилась на либреттистов Кальмана, с которыми он работал всю жизнь. Она заставляла мужа совершать долгие прогулки, покупала ему новые костюмы, тормошила его и так, и сяк, выбивая из привычной колеи. Главной женщиной Кальмана всегда была его муза. Соперниц Вера не терпела – она поглотила мужа целиком, без остатка. Вдохновение посещало его все реже и реже, жизнь была так полна, что для него просто не оставалось места. А когда ему исполнилось 60 лет, Вера его бросила.

Перед этим рухнул мировой порядок, он потерял свой венский дом и стал значительно беднее. В 1938 году в Вену вошли немецкие войска, и для австрийских евреев начались черные дни. Их заставляли чистить мостовые зубными щетками, но Кальмана насилие не коснулось: мелодии из «Королевы чардаша» на фронте напевал и ефрейтор Гитлер. Звание «почетного арийца» ему пожаловали по личному приказу фюрера, но Кальман им не воспользовался – выручило то, что он родился в Венгрии. Регент Венгрии, адмирал Хорти, дал композитору гражданство и посоветовал уехать как можно дальше. Семейство Кальман навсегда оставило свой венский дом и отправилось в путь на двух роскошных машинах – «кадиллаке» и «мерседесе»: кое-что пропало, но большую часть состояния им удалось сохранить. Сперва они остановились в Цюрихе, потом перебрались в Париж. Вера осталась бы во Франции навсегда, но Кальман чувствовал, что дело идет к большой войне и надо бежать дальше.

В 1940 году они оказались в США, сняли отличную квартиру в Нью-Йорке, начали обживаться, принимать гостей. Но Кальману было много лет, да и конкуренция в Америке оказалась жесткой, романы с Голливудом и Бродвеем у него не клеились. Вере были нужны карманные деньги, и она устроилась на работу в дорогой меховой салон. Там она и познакомилась с молодым, очень богатым французом, влюбила его в себя, тот сделал ей предложение. Вера подала на развод, а детей оставила мужу. Впереди было двухмесячное свадебное путешествие по Латинской Америке.

Много лет назад, когда умер его брат Бела, убитый горем Кальман создал свою лучшую вещь – «Королеву чардаша»: страдание претворилось в прекрасную, ликующую музыку. Но теперь ему было не до музыки – он боролся. Кальман писал Вере трогательные письма, договаривался о встречах, был кроток и уступчив, и это оказалось идеальной тактикой. К этому времени француз перевел на ее имя кучу денег и подарил ей множество драгоценностей. Тут-то Вера и поняла, что он несносен, придирчив, вспыльчив и во всех отношениях уступает Имре. Да и разориться ее бывший муж, в отличие от жениха, не может: война рано или поздно закончится, театры начнут работать по-прежнему. Авторские отчисления будут кормить не только их детей, но и внуков – они доходней нефтяной вышки, надежнее поместья. Вера вернулась, Кальман был счастлив, но писать, как прежде, не стал.

Его жизнь могла пойти и по-другому. Оставшись холостяком, он множил бы привычки и чудачества, работал изо всех сил, создал еще несколько шедевров, зарабатывал и копил, чувствовал себя несчастным. Кальман мог жениться на графине Эстерхази – тогда он жил бы по-прежнему, много работал, лелеял свои привычки и чудачества и оставил после себя несколько шедевров, которые так и не родились. Хваткая 16-летняя девочка заставила его любить и страдать, он обменял прекрасную музыку на жизнь, полную переживаний. Если обмен и получился неравноценным, то его это не волновало.

Свой век Кальман доживал в любимом Верой Париже. Его жена еще могла нравиться и была полна сил, дома она появлялась редко. Кальмана опекала сиделка. Ему доставались протертые кашки – ее он просил есть пряные деликатесы, пить коллекционные вина: старый композитор наслаждался их видом и запахом. В сентябре 1953 года, за месяц до смерти, он жадно ловил тени былого, цеплялся за отголоски прежних ощущений. Его мир исчез. Современники Сильвы, Эдвина и Бони, старый император Франц Иосиф и надменные гвардейцы, веселые студиозусы и кокетливые барышни в шляпах величиной с велосипедное колесо исчезли, как дым. Других и вправду сожгли: сестры Кальмана погибли по дороге в концлагерь. А он остался, но с жизнью его связывали только милые сердцу запахи, дети да высокая, красивая, ветреная женщина, которую он любил больше всего на свете.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Jewish.ru”
08.08.2016 г.

Алексей Филипов

Хора/Култура

Жена по пътя на гения

Той бележи разцвета на унгарската оперета, арията “Красавицата на кабарето” от неговата оперета „Царицата на чардаша“ се пее във всички краища на света, но музиката спира, когато 16-годишната статистка от Перм в рокля, протрита на лактите, застава на пътя на композитора.

През следващите 23 години гениалният композитор Имре Калман е щастлив, въпреки изневерите и милионните разходи на младата си съпруга. Но креативността му вече не работи.

Септември 1953 г., Париж, красива къща, трапезария. Нисък, късоглед примижаващ старец накланя глава и подушва: вдишва аромата на горещ, пикантен като огън, унгарски гулаш, който не може да яде. Това е известният композитор Имре Калман, след месец той ще навърши 71 години, сега се наслаждава на сянката от предишни усещания, спомена за това, което донася радост. Чудеса не стават – преди 23 години той започна нов живот, връща младостта си, но това няма да се повтори.

От съседната стая се чува женски глас, Калман повдига глава, а медицинската сестра повдига вежди. Струва й се, че в тази секунда нейният подопечен пациент е загубил десет години.

Емерих Копщайн (звучното фамилно име Калман е псевдоним), син на успешен търговец на зърно от малкия град Шиофок на езерото Балатон, израства в приятелско, проспериращо еврейско семейство, но след това баща му фалирва. Карл Копщайн иска да превърне родния си Шиофок в успешен курорт и е разочарован от мащаба: градът е украсен с нови хотели, хиподрум и оперетен театър и при тях идват съдебни изпълнители. Старата прислужница нарича съдиите „писатели“; оттогава нататък Калман не харесва тази дума. Всичко на семейство Копщайн е описано и те са изгонени от къщата.

Семейството се премества в Будапеща, където първоначално малкият Имре живее с леля си. По-късно работи на непълен работен ден като прави копия на текстове, без да е завършил гимназия, дава уроци, обикаля учениците и поради липса на пари слуша концерти във фоайето, притискайки ухо до вратата на аудиторията. От оскъдната храна и честите унижения той остава нисък на ръст, отдръпнат, винаги очакващ хитрост и несигурен в себе си. Но семейството се радва на неговия нюх за бизнес: техният Имре никога не прави грешки с таксите и лихвите.

Така той доживява до 48 години: става известен, забогатява, погребва любимата си съпруга Паола Дворжак и никога няма деца.

Сега Калман се влюбва в шестнадесетгодишно момиче – статистка, подписала договор с фалиралата филмова компания “Саша”, бедна като църковна мишка – руската емигрантка Вера Макинская, родом от Перм.

Още по-лоши истории се случват сред статистите: приятелка на Вера се омъжва за индийски махараджа и просперирва. Всичко обаче свършва зле: много години по-късно, когато тя решава да се разведе, я хвърлят от стената и след това й отрязват главата. Но махараджата е непознат, а Калман е гордостта на Виена; според местните стандарти този заговор има различен мащаб. Освен това колеги, роднини и целият град вече са оженили Калман за неговата стара приятелка, красивата филмова актриса графиня Агнес Естерхази. Това беше дългогодишна, силна връзка, умиращата Паола Дворжак няма нищо против – тя вижда своя наследница в Агнес.

След смъртта на Паола, Агнес се развежда със съпруга си, барон Конрад фон Гецендорф, брат на бившия началник на австрийския генерален щаб, и се подготвя за промени. Но Калман не бърза да направи предложението. След това двамата се скарват – той разбира, че Агнес има връзка с техния общ приятел, филмов продуцент. Това нямаше да ги раздели за дълго, но Вера има своя собствена магия.

Тя знае, че Калман е знаменитост и милионер, не знае нищо друго, но това е всичко, което е важно. Никой не й казва, че докато учи в гимназията, той сам печели пари за музикалното училище, като Калман комбинира Юридическия факултет с Музикалната академия. Че можеше да стане виртуозен пианист, но малкият му пръст спря да се огъва поради безкрайна практика. Калман композира прекрасно сериозна музика, но за нея няма издатели или изпълнители, като първият му хит „Песен за вътрешния полов орган“ е освиркван в цяла Будапеща, докато първата му оперета „Есенни маневри“ – за него изглеждаше като провал – е посрещната с оглушителен успех.

Калман като че не разбира, че най-добрите му оперети се издигат над жанра и казват нещо за времето, което десетки умни книги няма да кажат. „Царицата на чардаша“ („Силва“) е критикувана както от десни, така и от леви, монархисти и либерали. Скандалните офицери на премиерата успяват да бъдат успокоени само от ерцхерцог Карл, който застава в ложата и изкомандва: „Внимание! Тишина! Но оперетата има огромен успех. Чрез австрийски затворници, които правят аматьорски представления, тя се озовава на сцените на руските театри, незнайно как изпълва сцените на воюващата с Австрия Франция, попада в Англия, а за съюзническата Германска империя няма нужда да говорим.

Френските и немските артилеристи, които стрелят един срещу друг, имат същата традиция, те пеят мелодията „Красавицата на кабарето!..” Музиколозите пишат, че Калман вдъхва нов живот на умиращия жанр, че унгарските народни мотиви подновяват кръвта на оперетата, но Вера се интересува от друго. Тя живее в мизерен пансион с тоалетна в коридора, има само една рокля, протрита на лактите и пие кафе от кафене „Sacher“ на Кертнерщрасе на кредит.

Калман е човек с навици, той постоянно посещава това кафене и Вера не откъсва очи от него, опитвайки се да го омагьоса с погледа си. Това не може да се нарече шанс, но тя вярва в него. Освен това 16-годишното момиче от Перм, чиято майка не е имала много успешен брак в Букурещ, няма нищо. И Калман забелязва младата дрипава жена. Това е най-великото събитие в целия й живот, той се представя и урежда среща. Целият пансион събира вещи за обличане на Вера поради тази връзка, дори чорапите й са чужди.

Така започва роман, който продължава цяла година. Тя получава малка роля в оперетата на Калман „Херцогинята на Чикаго“, поставена в театър „Ан дер Виен“.

Той й купува рокли, тя отива с него във Венеция. Но Калман не й предлага нищо: той е труден, подозрителен човек и се страхува да не съсипе живота на непълнолетната. Вместо това той се опитв да я вкара в най-доброто театрално училище в Европа, което работи в „Deutsches Theater“ в Берлин. Вера е представена на шефа му Макс Райнхард, известен режисьор. Тя изглежда за Калман въплъщение на всички таланти и той помолва Райнхард да провери протежето си. Но като актриса тя е напълно бездарна и нищо не излиза от това представяне.

В крайна сметка майката на Вера идва във Виена – тя е опитна жена, която знае как да се справя с влюбените мъже на средна възраст. Вера казва на Калман, че заминава с майка си за Букурещ и в последния момент той ги пресреща на гарата. Веднага е направена оферта за сватба с Вера и тя е приета. Майката казва, че няма нито стотинка за пътуването и Калман й дава пълния си портфейл. Вера оставя нещата си в склад за съхранение, като казва, че няма да ги вземе. Пестеливият Калман е изумен.

Това бяха „цветенца“, той изпитва още по-голям шок след сватбата, когато Вера купува шест скъпи кожени палта наведнъж.

„Сапунената опера“ можеше да свърши тук: ето щастлив край, влюбените са щастливи, Вера ще роди три прекрасни деца. Но за 23 години след женитбата си Калман написва само четири не много успешни оперети. Неволно изглежда, че умната млада дама, родена в Перм, го е лишила от творческата му сила. Калман не е Самсон, Вера Макинская не е Далила – тук няма чудеса. Преди това той е фокусиран върху успеха и ужасно се страхува от поражение. Пълен невротик, преди премиерите си Калман ясно си представя провал и срам, всеобща обструкция и разруха. Той печели, но е нещастен. Първата му съпруга Паола Дворжак му осигурява толкова комфортен живот, че той живее като в капсула, облицована с копринена вълна. Калман беше скъперник. Паола (тя беше с 10 години по-възрастна от Калман) харчеше пари от малкото си състояние за къщата, прислугата и вкусната храна.

Младата Вера нахлу в един свят, който беше добре смазан, като швейцарски часовник, удобен, като пухено легло, пълен с малки неща, скъпи на сърцето на собственика, като кълбовидна мълния. Тя уволни старите слуги, принуди съпруга си да промени апартамента си в малък дворец и започва да кани гости. В имението им десетки хора, непознати за Калман, се забавляват от време на време, Вера танцува, докато не падне. Калман не понася танците: като дете той се опитва да поведе момиче, което харесва, във валс, стъпва на подгъва й и пада на пода, смачквайки партньорката си. От шума, глъчката и омразните танци той често се крие в кухнята.

Вера вдига оръжие срещу либретистите на Калман, с които той работи през целия си живот. Тя кара съпруга си да прави дълги разходки, купува му нови костюми, блъска го насам-натам, изкарвайки го от обичайния му коловоз. Главната жена на Калман винаги е била негова муза. Вера не търпи съперници – тя погълва съпруга си цял, без следа. Вдъхновението идва при него все по-рядко, животът е толкова пълен, че просто не остава място за него. И когато навършва 60, Вера го напусна.

Преди това световният ред се срина, той загуби дома си във Виена и стана много по-беден. През 1938 г. германските войски влизат във Виена и започват мрачни дни за австрийските евреи. Те са принудени да почистват тротоарите с четки за зъби, но Калман не е засегнат от насилието: ефрейтор Хитлер също пее песните от „Царицата на чардаша“. Калман получава титлата „почетен ариец“ по лична заповед на фюрера, но Калман не я използва – помага му фактът, че е роден в Унгария. Регентът на Унгария, адмирал Хорти, дава гражданство на композитора и го съветва да отиде възможно най-далеч. Семейство Калман напуска виенския си дом завинаги и тръгва по пътя с две луксозни коли – „Кадилак“ и „Мерцедес“: нещо им липсва, но успяват да спасят по-голямата част от състоянието си. Първо спират в Цюрих, след което се преместват в Париж. Вера щеше да остане във Франция завинаги, но Калман усеща, че нещата вървят към голяма война и че трябва да бяга по-нататък.

През 1940 г. те се озоват в Съединените щати, наемат отличен апартамент в Ню Йорк и започват да се установяват и да приемат гости. Но Калман е на много години и конкуренцията в Америка се оказва трудна, романсите му с Холивуд и Бродуей не се получават. Вера се нуждае от джобни пари и си намира работа в скъп салон за кожи. Там тя среща млад, много богат французин, влюбва се в него и той й предлага брак. Вера подава молба за развод и оставя децата на съпруга си. Предстои двумесечно сватбено пътуване до Латинска Америка.

Преди много години, когато братът на Калман – Бела умира, потиснатият от скръб Калман създава най-добрата си творба – „Кралицата на чардаша“: страданието се превръща в красива, ликуваща музика. Но сега няма време за музика.

Калман пише трогателни писма на Вера, урежда си срещи, кротък и отстъпчив е и това се оказа идеалната тактика. До този момент французинът е превел много пари на нейно име и й е подарил много бижута. Тогава Вера разбира, че той е противен, придирчив, избухлив и по-нисък от Имре във всички отношения. А бившият й съпруг, за разлика от годеника й, не може да фалира: войната ще свърши рано или късно, театрите ще започнат да работят както преди. Хонорарите от творбите му ще хранят не само децата, но и внуците им – те са по-доходоносни от петролна платформа, по-надеждни от имение. Вера се връща обратно при него, Калман е щастлив, но не пише вече както преди.

Животът му можеше да протече по друг начин. Оставайки ерген, той ще умножи своите навици и ексцентричности, ще работи колкото може по-усилено, ще създаде още няколко шедьовъра, ще печели и ще спестява и ще се чувства нещастен. Калман можеше да се ожени за графиня Естерхази – тогава той щеше да живее както преди, да работи упорито, да цени своите навици и ексцентричности и да остави след себе си няколко шедьоври, които никога не са били родени. Упоритото 16-годишно момиче го накара да обича и да страда и той замени красивата музика срещу един живот, пълен с преживявания. Ако размяната се окажеше неравностойна, не го интересуваше.

Калман изживява живота си в Париж, обичан от Вера. Жена му все още може да бъде харесвана и е пълна с енергия, тя рядко се появява у дома. За Калман се грижи медицинска сестра. Той получава пюрирана каша – Калман я помолва да яде и пикантни деликатеси и да пие реколтни вина: старият композитор се наслаждава на гледката и миризмата им.

През септември 1953 г., месец преди смъртта си, той алчно улавя сенките на миналото, вкопчва се в ехото на предишни усещания. Неговият свят изчезва. Съвременниците на Силва, Едуина и Бони, старият император Франц Йосиф и арогантните гвардейци, веселите ученолюбиви и кокетни млади дами с шапки с размерите на велосипедни колела изчезват като дим. Други от фамилията му всъщност са изгорени: сестрите на Калман умират по пътя към концентрационния лагер. И той остава, но животът му е свързан само със сладки миризми, деца и висока, красива, пъргава жена, която обича повече от всичко на света.

(край на превода)

Драги приятели, за да завърша по-цялостно днешната статия за Имре Калман, публикувам допълнително още една снимка с исторически характер, правена през 1933 година – двамата най-велики оперетни композитори в тази епоха (а може би и за вечни времена) – Имре Калман и Франц Лехар, заедно с легендарната певица Марта Егерт – една от най-известните оперетни певици в епохата, живяла 101 години (1912-2013), за която и двамата са писали свои оперети.

Така че на тази снимка са събрани три големи величия на оперетното изкуство, оставили светли спомени в неговата история.

Понеже малко се знае за Марта Егерт от по-младите хора днес, прилагам нейна кратка биография на руски език, после ще дам превод на български език:

Эггерт, Марта

Ма́рта Э́ггерт (венг. Eggerth Márta; 17 апреля 1912, Будапешт — 26 декабря 2013, Рай, Нью-Йорк) — венгерская и американская певица оперетты и киноактриса, яркая представительница «Серебряной эры оперетты». Специально для неё писали свои произведения Оскар Штраус, Пал Абрахам, Франц Легар, Фриц Крейслер, Роберт Штольц и другие известные композиторы. С 1938 года жила в Нью-Йорке.

Начала петь в раннем детстве, родившись в музыкальной семье. Отец Марты — Пауль Эггерт (венг. Paul Eggerth) — был директором местного отделения Рейхсбанка, увлекался игрой на фортепиано; мать — Тилли Эггерт (венг. Tilly Herezegh), еврейского происхождения — была оперной певицей, колоратурным сопрано, однако ей пришлось отказаться от профессиональной карьеры артистки, сосредоточившись на семье. В раннем возрасте родители распознали талант юной певицы — в особенности мать, посвятившая свою жизнь реализации потенциала своей дочери. В одиннадцатилетнем возрасте Марта Эггерт дебютировала на сцене, исполняя арии из оперетт. Через некоторое время она уже гастролировала по Дании, Швеции, Нидерландам. После успеха она переехала в Вену, где для неё писал свои оперетты австрийский композитор Имре Кальман. Кальман намеревался воспитать Марту в качестве возможной замены Адели Керн, звезды Венской оперы. В возрасте 17 лет Эггерт исполнила главную партию в оперетте «Летучая мышь» в гамбургской постановке немецкого режиссёра Макса Рейнхарта, став самой молодой актрисой, утверждённой на эту роль.

В начале 1930-х годов, с появлением звука в кинематографе, она стала сниматься в кино — сначала в Европе, а после 1938 года в Голливуде, куда ей пришлось переехать из-за начавшихся в Европе гонений на евреев.

С 1936 года была замужем за польским тенором Яном Кепурой; воспитала двух сыновей, которые стали пианистами.

(край на цитата)

Превод:

Егерт, Марта

Марта Егерт (на унгарски: Eggerth Márta; 17 април 1912 г., Будапеща – 26 декември 2013 г., Рай, Ню Йорк) е унгарска и американска оперетна певица и филмова актриса, виден представител на „Сребърната ера на оперетата“. Оскар Щраус, Пал Абрахам, Франц Лехар, Фриц Крайслер, Роберт Щолц и други известни композитори са написали произведенията си специално за нея. От 1938 г. живее в Ню Йорк.

Започва да пее в ранна детска възраст, родена в музикално семейство. Бащата на Марта, Пол Егерт (на унгарски: Paul Eggerth), е директор на местния клон на „Райхсбанк“ и обича да свири на пиано; майка й – Тили Егерт (на унгарски: Tilly Herezegh), от еврейски произход – е оперна певица, колоратурен сопран, но трябва да изостави професионалната си кариера на артист, съсредоточавайки се върху семейството си. Още в ранна възраст родителите й разпознават таланта на младата певица – особено майка й, която посвещава живота си на реализирането на потенциала на дъщеря си. На единадесетгодишна възраст Марта Егерт дебютира на сцената, изпълнявайки арии от оперети. След известно време тя вече обикаля Дания, Швеция и Холандия. След успеха тя се мести във Виена, където австрийският композитор Имре Калман пише своите оперети за нея. Калман възнамерява да подготви Марта като възможен заместник на Аделе Керн, звездата на Виенската опера. На 17-годишна възраст Егерт изпълнява главната роля в оперетата „Прилепът“ в хамбургска продукция на немския режисьор Макс Райнхардт, като става най-младата актриса, избрана за тази роля.

В началото на 30-те години на миналия век, с навлизането на звука в киното, Марта Егерт започва да се снима във филми – първо в Европа, а след 1938 г. в Холивуд, където се налага да се премести поради започналото в Европа преследване на евреите.

От 1936 г. е омъжена за полския тенор Ян Кипура; отглежда двама синове, които стават пианисти.

(край на превода)

Нека днес на 30 октомври 2023 г. да почетем 70 години от кончината на великия оперетен композитор Имре Калман на този ден през далечната 1953 г.

Мир на праха му!

…

Medley Die Csardasfürstin von Emmerich Kalman

https://www.google.de/search?q=youtube+emerich+kalman&sca_esv=577979125&source=hp&ei=OkZAZZOGGvuE9u8P66K3kAM&iflsig=AO6bgOgAAAAAZUBUSqbic8xmx80MPt3N4JfQ9tQMi0A2&ved=0ahUKEwiTi-T8_56CAxV7gv0HHWvRDTIQ4dUDCA0&uact=5&oq=youtube+emerich+kalman&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhZ5b3V0dWJlIGVtZXJpY2gga2FsbWFuMgYQABgWGB5IjX5Q2A1Yx3FwAngAkAEAmAGGAaAB3guqAQQyMC4yuAEDyAEA-AEBqAIKwgIQEAAYAxiPARjlAhjqAhiMA8ICEBAuGAMYjwEY5QIY6gIYjAPCAhEQLhiDARjHARixAxjRAxiABMICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGNEDwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAgsQLhiABBixAxiDAcICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGK8BwgIFEAAYgATCAgsQABiKBRixAxiDAcICFBAuGIMBGMcBGLEDGMkDGNEDGIAEwgIEEAAYA8ICCBAAGIAEGLEDwgIHEAAYgAQYCsICBxAAGBMYgATCAggQABgWGB4YE8ICDRAAGBYYHhgPGPEEGArCAgUQIRigAcICBhAAGB4YDQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:3333dcaf,vid:rUqzeeHEVtA,st:0

´´´´

Emmerich Kálmán: “Komm Zigany”

https://www.google.de/search?q=you+tube+kalmdn&sca_esv=577979125&source=hp&ei=REdAZYbKD4qD9u8PjNqQmA0&iflsig=AO6bgOgAAAAAZUBVVHyMIFkfCosl5txsufLY7o5h_Dwf&ved=0ahUKEwiG_MT7gJ-CAxWKgf0HHQwtBNMQ4dUDCA0&uact=5&oq=you+tube+kalmdn&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ig95b3UgdHViZSBrYWxtZG4yCRAAGA0YExiABDIIEAAYHhgNGBMyCBAAGB4YDRgTMgoQABgIGB4YDRgTMgoQABgIGB4YDRgTMgoQABgIGB4YDRgTMgoQABgIGB4YDRgTMgoQABgIGB4YDRgTMgoQABgIGB4YDRgTMgoQABgIGB4YDRgTSJeeAVAAWLqVAXAAeACQAQCYAdcEoAG4FqoBDDEyLjcuMC4xLjAuMbgBA8gBAPgBAcICERAuGIMBGMcBGLEDGNEDGIAEwgIREC4YgAQYsQMYgwEYxwEY0QPCAgsQABiABBixAxiDAcICCxAuGIAEGLEDGIMBwgIREC4YgAQYsQMYgwEYxwEYrwHCAgUQABiABMICCxAAGIoFGLEDGIMBwgIUEC4YgwEYxwEYsQMYyQMY0QMYgATCAhMQLhjHARixAxjJAxjRAxiABBgKwgILEC4YgwEYsQMYgATCAgUQLhiABMICCxAuGIAEGMcBGK8BwgIHEAAYgAQYCsICCBAAGIAEGLEDwgIEEAAYA8ICEBAuGMcBGLEDGNEDGIAEGArCAggQABgWGB4YCsICCxAAGBYYHhjxBBgKwgINEAAYDRiABBixAxiDAcICBxAAGA0YgATCAgcQIRigARgKwgIIEAAYCBgeGA3CAggQABiJBRiiBMICBRAAGKIEwgIKECEYoAEYwwQYCg&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:1bbafae9,vid:tDCNuHER12o,st:0

´´´´

Kálmán: Komm mit nach Varasdin / Horak / Schneider / Kamensek / DRP

Emmerich Kálmán ∙ Komm mit nach Varasdin, Duett aus “Gräfin Mariza” Deutsche Radio Philharmonie Karen Kamensek, Dirigentin Cornelia Horak, Sopran Jörg Schneider, Tenor

´´´´

Emmerich Kálmán: “Grüß mir mein Wien”

´´

DIE ZIRKUSPRINZESSIN – Operette von Emmerich Kálmán

´´´´´´´´