Сопранът от САЩ Катлийн Бетл празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната и камерна музика, днес на 13 август 2018 г. пиша за първи път статия за една изключителна певица от САЩ, която празнува своя 70-и рожден ден след една грандиозна вокална кариера в цял свят. Това е сопранът Катлийн Бетл (Kathleen Battle), която в десетилетията преди края на миналото столетие остави светла диря в музикалната история на планетата.
Само като припомним: изяви по най-известните оперни и концертни сцени, музикални фестивали и други събития, 5 награди „Грами“ и „Еми“ в годините 1986, 1987, 1992 и 1993, премия „Лоуренс Оливие“ през 1985 г. за ролята на Цербинета в операта „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, 229 изяви в десетки опери на сцената на МЕТ в Ню Йорк в периода от 1977 до 1993 г., огромен оперен и песенен репертоар от предкласика и класика до съвременни творби, участие в стотици изяви със спиричуъли, песенни концерти и рецитали, внушителна дискография с най-добри оркестри, диригенти и изпълнители и още много други …
Нека започна с нейната биография в най-съкратен вид – после ще направя добавки:
Катлийн Бетл (Kathleen Battle) е сопран от САЩ, родена на 13 август 1948 г. в Портсмът, щат Охайо. Тя е най-малкото от седем деца и израства във фамилия със сравнително обикновен социален статус – бащата е работник в метолообработващата индустрия, майката – домакиня, със силно развито музикално чувство. Чрез майка си Катлийн още като дете навлиза в традициите на афроамериканската „госпел“-музика.
След завършване на средното си образование, по време на което пее в редица ученически хорове и църковни състави, Катлийн Бетл постъпва в „College-Conservatory of Music Cincinnati, Ohio“, като се дипломира през 1971 г. с титлата „Master’s Degree“.
Първоначално започва да работи като учителка по музика, но през 1972 г. дебютира като професионална певица при „Spoleto Festival“ под ръководството на Thomas Schipper. Цитирам няколко думи за този популярен в САЩ музикален фестивал:
“Spoleto Festival USA in Charleston, South Carolina, is one of America’s major performing arts festivals. It was founded in 1977 by Pulitzer Prize-winning composer Gian Carlo Menotti, who sought to establish a counterpart to the Festival dei Due Mondi (The Festival of Two Worlds) in Spoleto, Italy”.
(край на цитата)
Пет години по-късно Катлийн Бетл има своя дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк в операта „Танхойзер“ от Рихард Вагнер. Следва една шеметна кариера, в която се включват изяви с Виенските и Берлински филхармоници, „New York Philharmonic Orchestra“, участия в Музикалния фестивал в Залцбург. Един от тези върхове в кариерата на Катлийн Бетл е съвместната й работа с Херберт фон Караян, под чието ръководство тя пее при редица изключително важни изяви като: концерта в катедралата „Свети Петър“ в Рим в присъствието на Папа Йоханес Паул Втори през 1985 г. с изпълнение на „Krönungsmesse“ от Моцарт, солистка при Новогодишния концерт на Виенските филхармоници през 1987 г., ролята на Церлина в операта „Дон Жуан“ от Моцарт в Залцбург през сезона 1987/1988.
Особено важна нейна изява в последно време е участието й в концерта при церемонията в Белия дом във Вашингтон на 16 април 2008 г. при посещението на Папа Бенедикт XVI.
Като изявена концертна певица Катлийн Бетл има репертоар, който обхваща творби от Бах, Хендел, Моцарт, Росини, Цезар Франк, Габриел Форе и много други. За песенните си рецитали тя е получила 5 пъти отличията „Grammy Award“.
Цитирам в оригинал на английски език един откъс от творческата й биография след началото на новия век, чак до последните й – макар и по-скромни изяви в последно време:
“In August 2000, she performed an all-Schubert program at Ravinia. In June 2001, she and frequent collaborator soprano Jessye Norman performed Vangelis’ Mythodea at the Temple of Olympian Zeus in Athens, Greece. In July 2003 she performed at the Ravinia Chicago Symphony Orchestra Gala with Bobby McFerrin and Denyce Graves. In 2006 she and James Ingram sang the song They Won’t Go When I Go in a Tribute to Stevie Wonder and she began including Wonder’s music in her recitals. In July 2007 she debuted at the Aspen Music Festival performing an all-Gershwin program as part of a season benefit. In October 2007, at a fundraiser for the Keep a Child Alive Charity, Kathleen Battle and Alicia Keys performed the song Miss Sarajevo written by U2‘s Bono.
On April 16, 2008, she sang an arrangement of The Lord’s Prayer for Pope Benedict XVI on the occasion of his Papal State visit to the White House. This marks the second time she sang for a pope. (She first sang for Pope John Paul II in 1985 as soprano soloist in Mozart’s Coronation Mass.) Later that year, she performed “Superwoman” on the American Music Awards with Alicia Keys and Queen Latifah. Since that time she has appeared in the occasional piano-voice recital, including a recital of works by Schubert, Liszt, and Rachmaninoff in Costa Mesa, California accompanied by Olga Kern (February 2010) and a recital in Carmel, Indiana accompanied by Joel A. Martin (April 2013). After a 22-year absence from the Metropolitan Opera House, Battle performed a concert of spirituals at the Met in November 2016”.
(край на цитата)
Само какви разнородни интереси! Наред с блестящата си оперна кариера в предните десетилетия, Катлийн Бетл показва склонност и интереси в други музикални жанрове, които не са специфични за по-големия брой високо специализирани оперни артисти.
Една от най-известните й интерпретации е тази на песента „Lovers“, компонирана от Shigeru Umebayashi, която тя изпълнява във филма „House of Flying Daggers“ („Домът на летящите кинжали“).
Наред с оперни и концертни изяви, Катлийн Бетл има участия в стотици изяви със спиричуъли, съвместни записи с артисти като Al Jarreau и Cyrus Chestnut , албуми с колеги не от „оперния свят“. Така напрмер през 1992 г. тя записва албума „Baroque Duet“ за фирма „Sony BMG“ заедно с Wynton Marsalis. През 2002 г. следва албума „Classic Kathleen Battle“.
По-късно в статията ще дам повече подробности за дискографията й.
Сега ще се спра на нейните изяви в МЕТ Ню Йорк и във Виенската държавна опера. Както споменах в началото, Катлийн Бетл има общо 229 изяви в МЕТ в периода от 1977 до 1993 г. Цитирам началото и края на този дълъг списък (извадка от архива на МЕТ):
| [Met Performance] CID:251820 Tannhäuser {394} Metropolitan Opera House; 12/26/1977 |
| [Met Performance] CID:251860 Tannhäuser {395} Metropolitan Opera House; 12/30/1977 Debut: Joseph Quinto |
(….)
| [Met Performance] CID:311730 Die Zauberflöte {289} Metropolitan Opera House; 03/13/1993 Broadcast |
| [Met Performance] CID:312260 L’Elisir d’Amore {204} Yokohama, Japan; 05/25/1993 |
| [Met Performance] CID:312270 L’Elisir d’Amore {205} Tokyo, Japan; 05/28/1993 |
| [Met Performance] CID:312300 L’Elisir d’Amore {206} Tokyo, Japan; 06/1/1993 |
(край на цитата)
Цитирам съставите при дебюта и при последната изява на Катлийн Бетл в МЕТ – съответно в „Танхойзер“ от Вагнер и в „Любовен елексир“ от Доницети:
Metropolitan Opera House
December 22, 1977
New productionTANNHÄUSER {393}
Wagner-Wagner
Tannhäuser..............James McCracken
Elisabeth...............Leonie Rysanek
Wolfram.................Bernd Weikl [Debut]
Venus...................Grace Bumbry
Hermann.................John Macurdy
Walther.................Misha Raitzin
Heinrich................John Carpenter
Biterolf................Vern Shinall
Reinmar.................John Cheek
Shepherd................Kathleen Battle [Debut]
Conductor...............James Levine
……
Tokyo, Japan
June 1, 1993L'ELISIR D'AMORE {206}
Adina...................Kathleen Battle
Nemorino................Luciano Pavarotti
Belcore.................Gino Quilico
Dr. Dulcamara...........Paul Plishka
Giannetta...............Korliss Uecker
Conductor...............Edoardo Müller
(край на цитата)
Във Виенската държавна опера Катлийн Бетл е имала общо 6 изяви в операта „Любовен елексир“ от Доницети в ролята на Адина. Ето подробности:
Vorstellungen mit Kathleen Battle – Wiener Staatsoper
L’ elisir d’amore
Adina | 6 Vorstellungen | 18.04.1984–05.02.1985
´´´´
А това е ансамбълът при нейния дебют на тази сцена:
Besetzung | 18.04.1984
| Dirigent | Niksa Bareza |
|---|---|
| Inszenierung | Otto Schenk |
| Ausstattung | Jürgen Rose |
| Chorleitung | Helmuth Froschauer |
| Adina | Kathleen Battle |
| Nemorino | Luciano Pavarotti |
| Belcore | Hans Helm |
| Doktor Dulcamara | Giuseppe Taddei |
| Giannetta | Gabriele Sima |
| Ein Trompeter | Peter Vejvoda |
| Diener des Dulcamara | Heinrich Stanga |
(край на цитата)
В ролята на Неморино и тук е Лучано Павароти, както по-късно и в МЕТ Ню Йорк.
Цитирам сравнително пълен списък на оперния репертоар на Катлийн Бетл от източник на италиански език:
Repertorio
Repertorio operistico
| Ruolo | Titolo | Autore |
|---|---|---|
| Ascane | Les Troyens | Berlioz |
| Adina | L’elisir d’amore | Donizetti |
| Marie | La fille du régiment | Donizetti |
| Norina | Don Pasquale | Donizetti |
| Cleopatra | Giulio Cesare in Egitto | Händel |
| Semele | Semele | Händel |
| Nerina | La fedeltà premiata | Haydn |
| Treemonisha | Treemonisha | Joplin |
| Sophie | Werther | Massenet |
| L’angelo | Saint François d’Assise | Messiaen |
| Blonde | Die Entführung aus dem Serail | Mozart |
| Susanna | Le nozze di Figaro | Mozart |
| Zerlina | Don Giovanni | Mozart |
| Despina | Così fan tutte | Mozart |
| Pamina | Die Zauberflöte | Mozart |
| Sofia | Il signor Bruschino | Rossini |
| Elvira | L’Italiana in Algeri | Rossini |
| Rosina | Il barbiere di Siviglia | Rossini |
| Sophie | Der Rosenkavalier | Strauss |
| Zerbinetta | Ariadne auf Naxos | Strauss |
| Zdenka | Arabella | Strauss |
| Oscar | Un ballo in maschera | Verdi |
| Voce dal cielo | Don Carlo | Verdi |
| Nannetta | Falstaff | Verdi |
| Un pastore | Tannhäuser | Wagner |
| Uccellino del bosco | Sigfrido | Wagner |
(край на цитата)
Ето списък на участията на Катлийн Бетл в симфонично-ораториални произведения (източник на английски език):
Choral and symphonic
Major oratorio, choral, and symphonic works in which Battle has performed as a soloist:
| (Bach) Cantata No. 22 (Wedding Cantata) (Alban Berg) Lulu Suite (Brahms) A German Requiem (Fauré) Requiem (Haydn) The Creation (Handel) Messiah (Mendelssohn) A Midsummer Night’s Dream (Mahler) Symphony No. 2 Resurrection (Mahler) Symphony No. 4 (Mahler) Symphony No. 8 | (Mozart) Exsultate, jubilate (Mozart) Great Mass in C Minor (Mozart) Mass in C Major Coronation (Mozart) Requiem (Orff) Carmina Burana (Poulenc) Gloria (Poulenc) Stabat Mater (André Previn) Honey and Rue (Vangelis) Mythodea |
(край на цитата)
Искам да цитирам отделно по-важните дебюти във вокалната кариера на Катлийн Бетл (източник на английски език):
Major debuts
- Professional debut: soprano soloist in Brahms’ Ein Deutsches Requiem, Festival dei Due Mondi, Spoleto, Italy, July 9, 1972.
- Broadway debut: Treemonisha in Scott Joplin’s Treemonisha (Gunther Schuller, Conductor), (Wednesday and Saturday matinee performances), Uris Theatre, New York City, October 1975.
- Operatic debut: Rosina in The Barber of Seville, Michigan Opera Theatre, 1975.
- New York City Opera company debut: Susanna in The Marriage of Figaro, 1976.
- San Francisco Opera company debut: Oscar in Un ballo in maschera (Kurt Herbert Adler, Conductor), November 12, 1977.
- Metropolitan Opera company debut: Shepherd in Tannhäuser (James Levine, Conductor), December 22, 1977.
- UK debut and Glyndebourne Festival Opera debut: Nerina in La fedeltà premiata, July 15, 1979.
- Lyric Opera of Chicago company debut: Oscar in Un ballo in maschera (John Pritchard, Conductor), November 26, 1980.
- Salzburg Festival debut and Salzburg opera debut: Despina in Così fan tutte (Ricardo Muti, Conductor), July 28, 1982.
- Salzburg Festival solo recital debut: August 25, 1984.
- Royal Opera, London company debut: Zerbinetta in Ariadne auf Naxos, June 17, 1985.
- Carnegie Hall solo recital debut: April 27, 1991.
(край на цитата)
И накрая – сравнително пълна дискография на Катлийн Бетл (източник на италиански език):
Discografia parziale
Opere
| Anno | Opera e ruolo | Cast | Direttore | Etichetta |
|---|---|---|---|---|
| 1980 | L’Italiana in Algeri Elvira | Marilyn Horne, Ernesto Palacio, Samuel Ramey | Claudio Scimone | Erato |
| 1982 | Un ballo in maschera Oscar | Luciano Pavarotti, Margaret Price, Renato Bruson | Georg Solti | Decca |
| 1985 | Don Giovanni Zerlina | Samuel Ramey, Anna Tomowa-Sintow, Agnes Baltsa | Herbert Karajan | Deutsche Grammophon |
| Die Entführung aus dem Serail Blonde | Edita Gruberová, Gösta Winbergh, Martti Talvela | Georg Solti | Decca | |
| 1986 | Le nozze di Figaro Susanna | Thomas Allen, Margaret Price, Jorma Hynninen | Riccardo Muti | EMI |
| Ariadne auf Naxos Zerbinetta | Anna Tomowa-Sintow, Hermann Prey, Gary Lakes | James Levine | Deutsche Grammophon | |
| 1988 | Siegfried Uccello del bosco | Reiner Goldberg, James Morris, Kurt Moll | James Levine | Deutsche Grammophon |
| 1989 | L’elisir d’amore Adina | Luciano Pavarotti, Leo Nucci, Enzo Dara | James Levine | Deutsche Grammophon |
| 1990 | Semele Semele | Marilyn Horne, Samuel Ramey, John Aler | John Nelson | Deutsche Grammophon |
| 1991 | Il signor Bruschino Sofia | Claudio Desderi, Samuel Ramey, Frank Lopardo | Ion Marin | Deutsche Grammophon |
| 1992 | Il barbiere di Siviglia Rosina | Plácido Domingo, Frank Lopardo, Lucio Gallo | Claudio Abbado | Deutsche Grammophon |
| Don Carlo Una voce dal cielo | Michael Sylvester, Aprile Millo, Dolora Zajick | James Levine | Sony |
………
В два записа срещаме съвместни участия с Анна Томова-Синтов – през годините 1985 и 1986.
Recital
- Bach, Arias for Soprano and Violin – Itzhak Perlman/John Nelson/Kathleen Battle/Orchestra Of St Luke’s, 1991 Deutsche Grammophon
- Fauré, Requiem/Pavane/Elégie/Après un rêve – Giulini/Schmidt/Ozawa, Deutsche Grammophon;
- Handel, Arias – Kathleen Battle, 2003 EMI
- Handel: Messiah – Sir Andrew Davis/Toronto Mendelssohn Choir/Toronto Symphony Orchestra/Kathleen Battle/John Aler/Samuel Ramey, 1987 Angel/EMI
- Haydn, Creazione – Levine/Moll/Winbergh, Deutsche Grammophon;
- Mahler, Symphony No. 4 – Kathleen Battle/Lorin Maazel/Wiener Philharmoniker, 1984 SONY BMG
- Mendelssohn, Sogno di una notte – Ozawa/Von Stade, Deutsche Grammophon;
- Mozart, Opera Arias – James Levine/Kathleen Battle/Metropolitan Opera Orchestra, 1997 Deutsche Grammophon
- Mozart, Requiem – Daniel Barenboim/Kathleen Battle/Choeur de l’Orchestre de Paris/Ann Murray/Orchestre de Paris/David Rendall/Matti Salminen, 1985 EMI
- Poulenc, Gloria – Organ Concerto – Concert Champêtere – Boston Symphony Orchestra/Everett Firth/Kathleen Battle/Seiji Ozawa/Simon Preston/Tanglewood Festival Chorus/Trevor Pinnock, 1995 Deutsche Grammophon
- Strauss R., Ariadne аuf Naxos – Levine/Tomowa-Sintow/Battle, Deutsche Grammophon – Grammy Award for Best Opera Recording 1988
- Battle, Arie d’opera francesi – Battle/Chung/Opèra Bastille, 1995 Deutsche Grammophon
- Battle, Previn: Honey & Rue – Barber: Knoxville – Gershwin: Porgy and Bess – Kathleen Battle/Orchestra Of St Luke’s/André Previn, 1995 Deutsche Grammophon
- Battle: Purcell, Mozart, Fauré & Others: Songs, Arias & Spirituals – Kathleen Battle & James Levine, 1994 Deutsche Grammophon
- Battle Norman, Spirituals in concert – Levine, Deutsche Grammophon;
- Kathleen Battle at Carnegie Hall – Handel, Mozart, Liszt, Strauss, Rachmaninov e Gershwin, Margo Garrett (Piano), 1992 Deutsche Grammophon – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1993
- Kathleen Battle, James Levine – Salzburg Recital, Deutsche Grammophon – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1988
- Kathleen Battle Sings Mozart – André Previn, Kathleen Battle & Royal Philharmonic Orchestra, 1986 EMI Records – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1987
- Kathleen Battle, Grace – 1997 Sony BMG Music Entertainment – quinta posizione in classifica in Nuova Zelanda
- Vangelis, Mythodea – Music for the NASA Mission: 2001 Mars Odyssey – Jessye Norman/Kathleen Battle/Vangelis, 2001 SONY BMG
- Baroque Duet – Kathleen Battle/Wynton Marsalis/Orchestra of St. Luke’s/John Nelson, 1992 SONY BMG
- Pleasures of Their Company – Christopher Parkening & Kathleen Battle, 1986 Angel/EMI
- A Christmas Celebration – Kathleen Battle & Leonard Slatkin, 1986 Angel/EMI
- Angels’ Glory – Christopher Parkening & Kathleen Battle, 1996 SONY BMG
- Battle & Rampal, Live In Concert – Jean-Pierre Rampal & Kathleen Battle, 1993 SONY BMG
- Live in Tokyo 1988 – Kathleen Battle/Plácido Domingo/Metropolitan Opera Orchestra/James Levine, Deutsche Grammophon
- So Many Stars, Kathleen Battle – 1995 SONY BMG
…………
И тук срещаме запис от едно съвместно участие с Анна Томова-Синтов в операта „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, награден с „Grammy Award“ през годината 1988.
DVD & BLU-RAY
- Donizetti, Elisir d’amore – Levine/Pavarotti/Pons, Deutsche Grammophon;
- Mozart, Flauto magico – Levine/MET/Araiza, Deutsche Grammophon;
- Orff Beethoven, Carmina burana/Sinf. n.9 – Ozawa/Allen/Saito, Philips;
- Rossini, Barbiere di Siviglia – Weikert/Nucci/Dara, Deutsche Grammophon;
- Strauss, R., Arianna a Nasso – Levine/Norman/Troyanos, Deutsche Grammophon.
(край на цитатите)
За огромната си дейност в течение на толкова десетилетия Катлийн Бетл е получила редица награди и отличия. Цитирам списък от източник на английски език:
Awards and honors
- Grammy, Best Classical Vocal Soloist Performance for Kathleen Battle Sings Mozart, 1986.
- Grammy, Best Classical Vocal Soloist Performance for Salzburg Recital, 1987.
- Grammy, Best Opera Recording for Richard Strauss: Ariadne Auf Naxos, 1987.
- Laurence Olivier Award, Best Performance in a New Opera Production for Zerbinetta in Ariadne auf Naxos, Royal Opera, London, 1985.
- Grammy, Best Classical Vocal Soloist Performance for Kathleen Battle at Carnegie Hall (Handel, Mozart, Liszt, Strauss, etc.), 1992.
- Emmy, Outstanding Individual Achievement – Classical Music/Dance Programming – Performance for the Metropolitan Opera Silver Anniversary Gala, 1992.
- Candace Award from the National Coalition of 100 Black Women, 1992.
- Grammy, Best Opera Recording for Handel: Semele, 1993.
- Battle is the recipient of six honorary doctorates from American universities. They include: the University of Cincinnati, Westminster Choir College, Ohio University, Xavier University, Amherst College, and Seton Hall University.
- NAACP Image Award – Hall of Fame Award, 1999.
(край на цитата)
Ще завърша статията си за изключителната певица Катлийн Бетл с една малка критика по отношение на някои черти от характера й. Всички знаем, че особено успелите артисти имат обикновено и специално отношение по редица въпроси – често са невъздържани, нервни, отлагат дати за изяви или напускат репетиции при несъгласие с режисьори и диригенти. Нека само си спомним за великата Мария Калас. В източник на немски език прочетох една такава статия за Катлийн Бетл от 1994 г., която ще цитирам и после ще дам превод на български език:
Портал „Die Zeit online“
- März 1994
So fallen Diven …
(За отношението на Kathleen Battle към колеги и черти от характера й (откъс):
(…) Manche ihrer Ausbrüche wirken bizarr und paranoid, wenn sie beispielsweise nicht ertragen kann, daß ihr jemand beim Singen auf den Mund schaut. Anderes wirkt vertraut, wenn auch extrem. Zu ihren Proben erschien sie gelegentlich mit mehr als zweistündiger Verspätung, mit dem ebenfalls notorisch unleidlichen Pavarotti hielt sie bei einem gemeinsamen Engagement einen Wettbewerb ab, wer zuletzt auftauche. 1987 gelang es ihr, daß das Wiener Opernhaus zum ersten Mal in seiner 143jährigen Geschichte eine Vorstellung ausfallen lassen mußte, da Battle drei Stunden vor der Aufführung absagte.
Schließlich sind die Zeit und Geduld der anderen die höchste Währung, in der man sich bezahlen lassen kann. Ihr Honorar beträgt 11 000 Dollar pro Auftritt – es ist das Opfer, das man auf dem Altar eines großen Talents zu bringen hat. Und letztlich ist es auch ein willkommener Trost für den anständigen, aber weniger begabten Rest der Welt, daß man sich zumindest ethisch über eine so besondere Person stellen darf.
Die Tyrannei eines überzogenen Perfektionismus, dem sie sich selbst unterwirft und gleiches auch von allen anderen erwartet, löst allenthalben Rätselraten aus. Newsweek vermutete, daß sich hinter den Launen die Midlife-crisis eines lyrischen Soprans verbirgt, der mit 45 Jahren den jugendlichen Rollen allmählich entwächst.
Häufig wird der Konflikt der schwarzen Künstlerin in einer hauptsächlich weißen Elite hervorgehoben. Toni Morrison, die einen Song für Battie geschrieben hat und sie als „zäh und federnd wie eine Violinsaite“ bewundert, glaubt, daß sie gegen das heimliche Gebot einer bescheideneren Präsenz verstößt, das man einer afroamerikanischen Künstlerin auferlegt. Generell besteht viel Verständnis für die Auswüchse in der konkurrenzgeladenen Atmosphäre der Opernwelt.
(край на цитата)
Превод:
ТАКА ПОСТЪПВАТ ДИВИ …
(…) Някои от нейните реакции (б.а. Б.К.: на Катлийн Бетл) изглеждат странни и параноидни, например факта, че тя не може да понася някой да я наблюдава в лицето (устата) при пеене. При други случаи е много интимна, даже прекалено. Често при репетиции тя се явява със закъснение над 2 часа. В това отношение тя си прилича с Лучано Павароти (той е имал подобна практика). Даже при една тяхна обща изява двамата са се обзаложили, кой ще дойде по-късно при съответната репетиция. През 1987 г. Катлийн Бетл успява да доведе ситуацията до такъв парадокс, че в 143-годишната история на Виенската държавна опера се е наложило един спектакъл да не се състои, тъй като 3 часа преди началото тя отказва да участва в него.
Фактически времето и търпението са най-важните ценностни валути, които трябва да се спестяват на другите артисти, ако трябва да се заплаща именно с такава валута. Но нейният хонорар е 11 хиляди долара при изява – това е жертвата, която трябва да се плаща пред олтара на един голям талант. И в крайна сметка това е успокоението за коректното държание на по-малко талантливия „остатък от света“, че се отнася етично с една такава легендарна личност.
Тежестта на един прекален перфекционизъм, който такива звезди сами си налагат и които очакват същото от всички останали, предизвиква половинчати решения за разрешаването му. В списание „Newsweek“ се дискутира въпроса, дали зад настроенията в периода „криза на средните години“ („Midlife-crisis“) на един лиричен сопран се крие известно отдалечаване при 45-годишна възраст от възможността за получаване на младежки роли.
Много често конфликтът на тъмнокожите артистки (б.а. Б.К.: Катлийн Бетл има афро-американски произход) се преувеличава на фона на обкръжението от „предимно бял елит“. Тони Морисън, който е композирал една песен за Катлийн Бетл и се възхищава на нейната натура, че е „жилава и пружинира като струната на цигулка“ разсъждава, че с поведението си тя реагира интуитивно в подкрепа на тайната съпротива на редица афроамерикански артистки да се отърсят от страховете си.
Все пак в общи линии се забелязва голямо разбиране относно различните изблици в характерите на артистите при съвременната голяма конкуренция в оперния свят.
(край на превода)
Нека днес на 13 август 2018 г. отбележим 70 години от рождението на голямата певица Катлийн Бетл, като й пожелаем добро здраве, лично щастие и да се радва на големите успехи, които е постигнала в артистичния си живот. За много години!
……………..
Изпълнение на Катлийн Бетл:
Kathleen Battle – Summertime
…….
Изпълнение на Катлийн Бетл:
“Ruhe sanft, mein holdes Leben” Zaïde (Mozart) – Kathleen …
…..
Изпълнение на Катлийн Бетл:
Kathleen Battle: “Una voce poco fa”
……..
Изпълнение на Катлийн Бетл:
Kathleen Battle & Jessye Norman sing “I Believe I’ll Go Back …
……
Изпълнение на Катлийн Бетл:
1004 Kathleen Battle – Ach, ich fühl’s – Die Zauberflöte
…..
Изпълнение на Катлийн Бетл:
Dame Kiri Te Kanawa, Katherine Ciesinski & Kathleen Battle – Final Trio – Der Rosenkavalier
Dame Kiri Te Kanawa as Marschallin Richard Strauss (1864-1949): Final Trio of Act 3 from the opera “Der Rosenkavalier” Kathleen Battle/ Sophie Katherine Ciesinski/ Octavian American Symphony Orchestra James Levine/ conductor Gala of Stars Hosted by Beverly Sills New York City, USA, 1984
……