Veröffentlicht am von Kontohow

José van Dam

Днес празнува рожден ден белгийският бас-баритон Жозе ван Дам

Драги приятели на оперната музика, днес на 25 август 2025 г. съм особено щастлив да поздравя за рождения му ден един от най-любимите ми съвременни бас-баритони – белгийският оперен и концертен певец Жозе ван Дам (José van Dam, първоначално Joseph van Damme), роден на 25 август 1940 г. в Брюксел. Днес той празнува своя 85-и рожден ден.

Помня много добре, още от първите ми срещи преди 35 години тук с изкуството му – по радио и телевизия – бях очарован от високото му певческо и драматично майсторство, чуждо на всяка показност, пълно с реалистично и дълбоко тълкуване на всяка роля. При концертите с негово участие – песенни или солови партии в разни големи творби на музикалното изкуство изпъкваше винаги неговата особена роля – сдържан, концентриран в тълкуването на текста и музиката, изобщо бях впечатлен от една висока обща култура, която се чувства при всяко негово участие. Така и остана, Жозе ван Дам разви стремително своя талант и до скоро беше активен и постигна неща, с които малко негови колеги могат да се похвалят. При това той владее всички стилове и епохи, винаги се възхищавам специално на произведения на френски език, които той тълкува по свой специален начин, но така убедително и дълбоко, че просто зрителят или слушателят забравя къде е. Слушал съм сакрална музика в негово изпълнение, съвременни творби от най-различни автори и винаги съм се чудил на тази многостранност на таланта му. Радвам се, че и днес – вече на 75 години – Жозе ван Дам е все още този симпатичен и обаятелен артист, който съм запомнил преди 35 години. Само един път можах да го видя „на живо“ – в Берлин, когато в средата на 80-те години той гостува в Берлинската държавна опера и можах да намеря билет за представление – той игра Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди, която роля изгради така, че дълго време не можех да я забравя. За много години, драги Жозе ван Дам!

Роден на днешния 25 август през 1940 г. в Брюксел, Жозе ван Дам следва и завършва „Кралската консерватория“ в Брюксел. Дебюта му е през 1961 г. на сцената на Парижката опера, където е член на ансамбъла до 1965 г. От 1965 до 1967 г. играе в Оперния театър в Женева, от 1967 до 1977 г. в Западен Берлин, Кьолн и Манхайм.

От началото на 90-те години Жозе ван Дам не е свързан с конкретен театър, гостува на най-различни оперни и концертни сцени в целия свят с огромен успех. Ето част от сцените, на които гостува: Виенската държавна опера (цитирам изявите му там):

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
Der fliegende HolländerDer Holländer03.01.1986–07.01.19862 mal
Die Meistersinger von NürnbergHans Sachs18.11.1990–02.12.19904 mal
Don Carlo (Ital.)Un frate (Carlo V.)11.05.1980–19.05.19803 mal
Don GiovanniLeporello06.02.19771 mal
Don GiovanniDon Giovanni03.05.19781 mal
Il trovatoreFerrando08.05.1977–04.05.19786 mal
La BohèmeColline03.02.19771 mal
Le nozze di FigaroFigaro23.09.1972–28.04.19787 mal
Pelléas et MélisandeGolaud / Golo23.01.1991–30.01.19913 mal
SalomeJochanaan04.03.19861 mal

(край на цитата)

Дебюта на Жозе ван Дам във Виенската държавна опера е на 23 септември 1972 г. в ролята на Фигаро в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Цитирам състава на ансамбъла при този негов дебют:

Besetzung | 23.09.1972

DirigentHeinrich Hollreiser
InszenierungLeopold Lindtberg
BühnenbilderTeo Otto
KostümeErwin W. Zimmer
ChorleitungNorbert Balatsch
Conte AlmavivaGabriel Bacquier
Contessa AlmavivaGerda Scheyrer
SusannaOlivera Miljakovic
FigaroJosé van Dam
CherubinoGertrude Jahn
MarcellinaHilde Rössel-Majdan
Don BasilioHeinz Zednik
Don CurzioKurt Equiluz
Don BartoloManfred Jungwirth
AntonioAlois Pernerstorfer
BarbarinaEdita Gruberova
BauernmädchenMaria Schreitl, Edith Steininger

(край на цитата)

Последната изява на Жозе ван Дам във Виенската държавна опера е на 30 януари 1991 г. в ролята на Голо в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси. Цитирам състава на ансамбъла при тази негова последна изява:

Besetzung | 30.01.1991

DirigentClaudio Abbado
InszenierungAntoine Vitez
Bühnenbild und KostümeYannis Kokkos
ChoreinstudierungHelmuth Froschauer
ArkelJean-Philippe Courtis
GenevièveChrista Ludwig
PelléasFrançois Le Roux
GolaudJosé van Dam
MélisandeMaria Ewing
YnioldPatrizia Pace
Ein ArztRudolf Mazzola


(край на цитата)

Следват: „Ковънт Гардън“ в Лондон, Венеция, Лисабон, Музикалните фестивали в Aix-en-Provence във Франция и Залцбург (през 1973-1975 с голям успех като Фигаро в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт).

През 1975 г. е дебюта му на сцената на МЕТ в Ню Йорк, после в Санта Фе, Далас, Сан Франциско. Често има изяви в родния Брюксел в „Théatre de la Monnaie“. В продължение на много години той е любим солист на Херберт фон Караян в негови продукции или музикални записи през последните десетилетия от живота му. Ето няколко примера: „Летящият холандец“ и „Парсифал“ от Вагнер, „Трубадур“ от Верди, „Саломе“ от Рихард Щраус, „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси (ролята на Golaud е една от парадните роли на певеца повече от четвърт век), също така соловите партии в „Един немски реквием“ от Брамс, „Реквием“ от Верди. Една друга парадна роля на Жозе ван Дам е тази на Ханс Закс в „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнeр след прочутия запис през 1995 г. с диригент сър Джордж Шолти.

Ще дам някои подробности за изявите на Жозе ван Дам в МЕТ Ню Йорк. На тази сцена той е имал общо 76 изяви в периода от 1975 до 2005 г. в различни роли. Цитирам началото и края на този списък по дати и опери:


Мet Performance] CID:243400
Carmen {732}
Metropolitan Opera House; 11/21/1975
Debut: José Van Dam
Review
[Met Performance] CID:243490
Carmen {733}
Metropolitan Opera House; 11/29/1975
[Met Performance] CID:243510
Carmen {734}
Metropolitan Opera House; 12/2/1975
Review
[Met Performance] CID:243540
Carmen {735}
Metropolitan Opera House; 12/5/1975

(…)

[Met Performance] CID:351144
Pelléas et Mélisande {107}
Metropolitan Opera House; 02/02/2005
[Met Performance] CID:351149
Pelléas et Mélisande {108}
Metropolitan Opera House; 02/05/2005
Broadcast
[Met Performance] CID:351152
Pelléas et Mélisande {109}
Metropolitan Opera House; 02/08/2005

(край на цитата)

Ето и отделните заглавия на опери, в които той е участвал: Жорж Бизе – „Кармен“ (Ескамилио) – дебют на 21 ноември 1975 г., Клод Дебюси – „Пелеас и Мелизанда“ (Голо) – за първи път в МЕТ на 11 октомври 1977 г., Джакомо Пучини – „Бохеми“ (Колин), Рихард Вагнер – „Летящият холандец“ (Холандецът), Албан Берг – „Воцек“ (Воцек), Волфганг Амадеус Моцарт – „Сватбата на Фигаро“ (Фигаро), Жак Офенбах – „Хофманови разкази“ (Линдорф, Копелиус, Дапертуто, д-р Миракл).

Цитирам състава на ансамбъла при дебюта на Жозе ван Дам в МЕТ в ролята на Ескамилио в операта от Бизе:

Metropolitan Opera House
November 21, 1975

CARMEN {732}

Carmen………………Régine Crespin
Don José…………….James McCracken
Micaela……………..Lucine Amara
Escamillo……………José Van Dam [Debut]
Frasquita……………Alma Jean Smith
Mercédès…………….Cynthia Munzer
Remendado……………Andrea Velis
Dancaïre…………….Russell Christopher
Zuniga………………Andrij Dobriansky
Moralès……………..Gene Boucher
Lillas Pastia………..Paul Franke

Conductor……………Henry Lewis

(край на цитата)

Цитирам състава на ансамбъла при последната изява на Жозе ван Дам в МЕТ в ролята на Голо в операта от Дебюси:

Metropolitan Opera House
February 8, 2005

PELLÉAS ET MÉLISANDE {109}
Debussy-Maeterlinck

Pelléas……………..William Burden
Mélisande……………Anne Sofie von Otter
Golaud………………José Van Dam
Arkel……………….Roberto Scandiuzzi
Geneviève……………Felicity Palmer
Yniold………………Jason Goldberg
Physician……………Patrick Carfizzi
Shepherd…………….LeRoy Lehr

Conductor……………James Levine

(край на цитата)

Друг върхов момент от кариерата на ван Дам е играта му като Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт, която роля той играе при филмиране на операта с режисьор Joseph Losey. Също голям успех той постига в соловата партия като Elias в едноименната оратория от Менделсон, също и като главния герой в операта „Джани Скики“ от Пучини. През 1983 г. ван Дам участва в главната роля при премиерата на новата опера „Saint François d’Assise“ отфренския композитор Оливие Месиен, изнесена на сцената на Парижката опера, после на Музикалните празници в Залцбург и при „RuhrTriennale“ в Бохум.

Жозе ван Дам има сравнително не голяма фигура, но е с атлетично телосложение и притежава особено приятен и мек глас, който звучи пълнотонно, съвсем плътно и се подава на различни нюанси. Голям плюс в изпълненията му е факта, че владее френски език без акцент, но така също и немски и италиански езици.

На 8 май 2010 г. Жозе ван Дам приключва с певческата си кариера на сцената на „Théâtre de la Monnaie“ в Брюксел в ролята на Дон Кихот в едноименната опера от Жул Масне под диригентството на Марк Минковски.

За големите си заслуги в областта на музикалната култура той е получил редица национални и чужди отличия и награди, между които (на френски език):

Citoyen d’honneur de Bruxelles et de Paris

(край на цитата)

Огромна е дискографията на Жозе ван Дам и тя обхваща десетки произведения от най-различни стилове и автори. За да бъда конкретен, ще дам справка на руски език, тъй като в този източник открих най-прецизно и точно изброяване по години на записване:

Също и филмография:

В края на тази статия искам да дам списък на репертоара на Жозе ван Дам, както и някои негови изяви през последните години на кариерата му (на италиански език, тъй като там те са отразени най-добре):

(край на цитата)

Изяви през последните две десетилетия: (източник на италиански език)

All’Opéra National de Paris nel 1992 è Lindorf/Coppélius/Dr Miracle/Dapertutto in Les contes d’Hoffmann e Saint François in San Francesco d’Assisi (opera) con Dawn Upshaw, nel 1993 Der Holländer (Le Hollandais) ne Il vascello fantasma diretto da Myung-Whun Chung, nel 1997 Golaud in Pelléas et Mélisande diretto da Conlon, nel 1999 Leporello in Don Giovanni con Bryn Terfel, Carol Vaness e Barbara Frittoli diretto da Conlon, nel 2001 Méphistophélès ne La damnation de Faust di Berlioz con la Larmore diretto da Ozawa, nel 2002 Don Quichotte in Don Quichotte di Massenet e nel 2005 Alexander Petrovich Goriantchikov in De la Maison des morts di Leoš Janáček e Tchélio ne L’amore delle tre melarance.

Nel 2011 è Barbe Bleue in Ariane et Barbe-bleue di Paul Dukas al Gran Teatre del Liceu.

Nel 2012 è Golaud in Pelléas et Mélisande con Magdalena Kozená diretto da Charles Dutoit in Salle des Combins a Verbier.

Nel 2013 è Sprecher in Die Zauberflöte con Nathalie Stutzmann diretto da Simon Rattle al Festspielhaus Baden-Baden.

José van Dam ha anche interpretato, sempre sotto la direzione di Maazel, il Don Giovanni (film 1979) di Wolfgang Amadeus Mozart nella parte di “Leporello” diretto dal regista Joseph Losey.

(край на цитата)

Ще завърша днешната статия за Жозе ван Дам на 25 август 2025 г. с една хубава публикация на немски език от 2020 г. После ще дам мой превод на български език:

Портал „Opera Lounge“

August 2020

zum Achtzigsten

José van Dam

Zu  meinen absoluten Lieblingssängern gehört der belgische Bass-Bariton José van Dam, der am 25. August 2020 seinen 80. Geburtstag beging. Als Westberliner hatte ich das ganz große Privileg ihn als jungen Mann (nur 5 Jahre älter als ich, wie ich gerade feststelle) in seinen Prachtrollen zu hören: Leporello, Masetto, Don Alfonso, vor allem auch Figaro beider Komponisten, Ferrando im Troubadour, Paolo im Boccanegra neben dem ebenfalls sattstimmigen  Ingvar Wixell, als Attila neben alternierend Gundula Janowitz (und den Problemen in der ersten Arie) oder der flamboyanten Lou-Ann Wyckhoff (dto. zweite Arie) und natürlich wieder Wixel sowie Fortune. Als Escamillo alternierter er mit George Fortune, als Doktor Mirakel/Hoffmanns Erzählungen prunkte er mit seiner balsamischen Stimme ebenso wie als Mönch im Don Carlo oder als Elias im Konzert. Mir ist diese unvergesslich individuelle Stimme so gut im Ohr, dass ich manche Partien wie den Leporello (noch neben Siepi) oder Don Alfonso oder Mozarts Figaro  lange Zeit nicht von anderen hören konnte. Sein Orest war ebenso eine interessante Facette dieser Zeit.

Und zu den SFB-Rundfunkschätzen jener Jahre gehören seine Dokumente aus dem Hans Heiling (neben der DOB-Kollegin Agnes Baltsa als Mutter), Webers Lysiart (neben Els Bolkestein/Eglantine  von der Komischen nebenan), Fürst Igor, Bertram/Robert der Teufel, Tomski/ Pique Dame und den Königskindern -. sein Spielmannslied macht mich heute noch schlucken. Ach ja. Wir haben für ihn geschwärmt.

Natürlich blieb er nicht in Berlin und machte große Karriere mit den Partien seines Fachs, wenngleich vielleicht der Holländer (ein ganz wunderbares Dokument aus Paris unter Varviso), Filippo/Philippe von Verdi oder auch der Boris Godunov ihn an seine  Grenzen führten, aber vor allem als Verdis leidvoller König ist er mir aus Brüssel und London neben Roberto Alagna und in Covent Garden und der interessanten Martine Dupuy unvergesslich. Stets war es seine extraordinäre Diktion, die die Musik trug, in allen Sprachen, die ich von ihm gehört habe. Die mustergültige Verschmelzung von Sprache und Musik, von Singen eben auf der Sprache gab seinen Auftritten und Dokumenten etwas Einzigartiges, Unnachahmliches. Sonores vermählt mit Schönklang, Biss und unglaublicher, topsicherer Technik. Wann hat man das? José van Dam setzte für mich Maßstäbe der Qualität, der gesanglichen Schönheit und der engagiertren Interpretation.

Bon anniversaire, Mâitre. G. H. (Geerd Heinsen – Gründer der „Opera Lounge“)

Seine außerordentliche Karriere, die ebenso so glanzvoll wie vielseitig war, dokumentiert der unersetzliche Kutsch-Riemens (Großes Sängerlexikon) mit nachstehendem Artikel. Dam, José van, Baß-Bariton, * 27.8.1940 Brüssel; eigentlich Joseph Van Damme.

Ausbildung durch Frédéric Anspach am Konservatorium von Brüssel, wo er sein Diplom für Operngesang und als Gesangslehrer erhielt. Nachdem er mehrere Gesangwettbewerbe gewonnen hatte, debütierte er 1960 am Opernhaus (Opéra de Wallonie) von Lüttich als Basilio im »Barbier von Sevilla«. 1961 kam er an die Grand Opéra Paris (Antrittsrolle: Wagner im »Faust« von Gounod), an der er bis 1965 blieb, und u.a. in »Les Troyens« von Berlioz auftrat und den Escamillo in »Carmen«, aber auch kleinere Partien sang. 1965-67 sang er am Grand Théâtre Genf; hier wirkte er 1966 in der Uraufführung von »La Mère coupable« von Darius Milhaud mit. 1967 wurde er an das Deutsche Opernhaus Berlin berufen und begann nun eine große internationale Karriere. In Berlin sang er den Paolo in Verdis »Simon Boccanegra«, den Leporello im »Don Giovanni« und den Alfonso in »Così fan tutte«. Er gab Gastspiele in Brüssel, Stockholm, an der Covent Garden Oper London (Debüt 1973), in Lissabon und München, bei den Festspielen von Aix-en-Provence und an der Oper von Santa Fé (1967 als Escamillo, zugleich sein USA-Debüt). 1970 debütierte er an der Wiener Staatsoper als Leporello im »Don Giovanni« und leitete damit auch dort eine große Karriere ein.

1972 sang er an der Mailänder Scala den Escamillo in »Carmen«. 1973 gastierte er am Teatro Fenice Venedig als Kaspar im »Freischütz« von Weber, 1973-74 glanzvolle Gastspiele an der Grand Opéra Paris und am Opernhaus von Straßburg. Er gastierte an den Opernhäusern von Lüttich und Zürich, von San Francisco (1970) und Dallas, in Amsterdam und Monte Carlo. 1975 wurde er an die Metropolitan Oper New York berufen, wo er im November diesen Jahres als Escamillo debütierte und in einer langen Karriere u.a. den Golo in »Pelléas et Mélisande«, den Colline in »La Bohème«, den Figaro in »Nozze di Figaro«, den Jochanaan in »Salome« von R. Strauss und den Wozzeck von A. Berg sang. Bei den Festspielen von Salzburg trat er 1974-76 und 1979-80 als Titelheld in »Nozze di Figaro« auf, 1974 und 1980-81 als Sprecher in der »Zauberflöte«, 1977-78 als Jochanaan, 1975-77 als Mönch im »Don Carlos« von Verdi, 1980-82 in den vier dämonischen Partien in »Hoffmanns Erzählungen«, 1982 als Alfonso in »Così fan tutte«, 1985-86 als Escamillo, 1993 als Falstaff von Verdi. Seit 1970 wirkte er länger als zwanzig Jahre in den Konzertveranstaltungen der Salzbuger Festspiele mit, u.a. in Beethovens 9. Sinfonie (1976), der »Schöpfung« von J. Haydn (1977, 1982), der Hohen Messe von J.S. Bach (1985), dem »Elias« von Mendelssohn (1984), dem Deutschen Requiem von J. Brahms (1983) und der 8. Sinfonie von Gustav Mahler (1975).

Er trat dort in Mozart-Konzerten auf und gab viel beachtete Liederabende. Bereits 1968-72 sang er in den Salzburger Aufführungen von Cavallis »Rappresentazione di Anima e di Corpo«. Bei den Osterfestspielen von Salzburg hörte man ihn als Amfortas im »Parsifal«, als Rocco wie als Minister im »Fidelio«, als Ferrando im »Troubadour« und 1992 als Fliegenden Holländer. Am 28.11.1983 sang er an der Grand Opéra Paris die Titelpartie in der Uraufführung des Opernwerks »Saint François d’Assise« von Olivier Messiaen und wiederholte diese bei Aufführungen im Rahmen der Salzburger Festspiele (1992) und an der Opéra Bastille Paris (1992). 1987 sang er an der Mailänder Scala den Don Giovanni zur 200-Jahrfeier der Uraufführung dieser Oper, 1986 in Brüssel den Boris Godunow von Mussorgsky, 1989 an der Grand Opéra Paris den Wilhelm Tell in der Rossini-Oper gleichen Namens, den er 1991 auch am Grand Théâtre Genf vortrug. Er trat auch als Gast am Opernhaus von Köln und am Nationaltheater Mannheim auf. Beim Festival von Orange sang er 1990 den Mephisto im »Faust« von Gounod, an der Opéra Bastille 1992 wieder die Dämonen in »Hoffmanns Erzählungen«, am Teatro Colón Buenos Aires 1995 den Titelhelden in Verdis »Simon Boccanegra«, 1996 am Théâtre Châtelet Paris und an der Covent Garden Oper London den König Philipp in Verdis »Don Carlos«. Zu seinen Hauptrollen gehörten neben den Mozart-Partien seines Stimmfachs der Mephisto in »Faust« von Gounod, der Escamillo in »Carmen«, der Golo in »Pelléas et Mélisande« und der Alfonso in »Lucrezia Borgia« von Donizetti. Große Erfolge als Konzertsänger in Chicago, Boston, Los Angeles, Tokio und in den europäischen Musikmetropolen.

Schallplatten: 

HMV (vollständige Opern »Carmen«, »Fidelio«, Jochanaan in »Salome« von R. Strauss, »Pelléas et Mélisande«, »Zauberflöte«, »Ciboulette« von Reynaldo Hahn, »Così fan tutte«, »Aida« und »Simon Boccanegra« von Verdi, »Louise« von Charpentier, »Mireille« und »Roméo et Juliette« von Gounod, »La jolie fille de Perth« von Bizet, »Hoffmanns Erzählungen«, »Guercoeur« von A. Magnard, »Oedipe« von Enescu, Requiem von Gabriel Fauré), Decca (»Un Ballo in maschera« von Verdi, »Carmen«, »Damnation de Faust« von Berlioz, »Figaros Hochzeit«, »Frau ohne Schatten« von R. Strauss), RCA (Verdi-Requiem), DGG (»Parsifal«, »Zauberflöte«, »L’Heure espagnole« von Ravel, »Pelléas et Mélisande«, 9. Sinfonie und Missa solemnis von Beethoven, »Roméo et Juliette« von Berlioz, 8. Sinfonie von G. Mahler), CBS (»Don Giovanni«), Erato (»Pénélope« von Gabriel Fauré, »Dardanus« von Rameau, h-moll Messe von Bach, »L’Enfance du Christ« von [Nachtrag] Dam, José van; nachdem er während zwanzig Jahren dort nicht mehr aufgetreten war, sang er 1981 am Théâtre de la Monnaie Brüssel den König Philipp im »Don Carlos« von Verdi. 1997 gastierte er an der Oper von Rom als Fliegender Holländer, 1998 am Opernhaus von Toulouse als Boris Godunow. 1998 sang er bei den Salzburger Festspielen wieder die Titelrolle in O. Messiaens »Saint François d’Assise«, 1999 an der Oper von Monte Carlo den Escamillo in »Carmen«. – Lit: A. Clark: José van Dam (in »Opera«, 1993). – Schallplatten: Decca (Hans Sachs in den »Meistersingern«), EMI (Frère Laurent in »Roméo et Juliette« von Gounod, Nilakantha in »Lakmé« von Delibes, Titelrolle in Puccinis »Gianni Schicchi«).

[Lexikon: Dam, José van. Großes Sängerlexikon, S. 5; (vgl. Sängerlex. Bd. 6, S. 284) (c) Verlag K.G. Saur] (Foto © Deutsche Oper Berlin / kranichfoto.)

(край на цитата)

Превод:

Портал “Opera Lounge”
Август 2020 г.

За 80-ия му рожден ден

Жозе ван Дам

Един от най-любимите ми певци е белгийският бас-баритон Жозе ван Дам, който отпразнува 80-ия си рожден ден на 25 август 2020 г. Като западноберлинчанин имах голямата привилегия да го чуя като млад мъж (само 5 години по-голям от мен, както току-що осъзнах) в неговите великолепни роли: Лепорело, Мазето, Дон Алфонсо и особено Фигаро от двамата композитори, Ферандо в „Трубадур“, Паоло в „Симон Боканегра“ редом с също толкова богатия глас Ингвар Виксел, като Атила редом с редуващата се Гундула Яновиц (и проблемите в първата ария) или екстравагантната Лу-Ан Викхоф (същата втора ария), и разбира се, отново Виксел и Форчун. Като Ескамилио той се редуваше с Джордж Форчун; Като Доктор Миракъл („Хофманови разкази“), той парадираше с балсамовия си глас, точно както го правеше като Монахът в „Дон Карлос“ или като Илия (Елиас) в концерти при ораторията на Менделсон. Този незабравимо индивидуален глас ми е толкова познат, че дълго време не съм успявал да чуя други да изпълняват определени роли, като например Лепорело (заедно с Чезаре Сиепи), Дон Алфонсо или Фигаро на Моцарт. Неговият Орест в „Електра“ също беше интересен аспект от този период.

И сред съкровищата на радиото на „SFB“ („Sender Freie Berlin“) от онези години са неговите документи от Ханс Хайлинг (заедно с колежката му от „Deutsche Oper Berlin“ (DOB) Агнес Балца като Майката), „Лизиарт“ от Вебер (заедно с Елс Болкещайн / Еглантин – от „Комише Опер“ също), „Княз Игор“, Бертрам („Роберт Дяволът“), Томски („Дама Пика“) и „Децата на краля“ – песента му за менестрели все още ме кара да се задавям днес. О, да. Бяхме във възторг от него.

Разбира се, той не остана в Берлин и имаше страхотна кариера с ролите в своята област, въпреки че може би Холандецът в „Летящият холандец“ от Вагнер (наистина прекрасен документ от Париж под ръководството на Варвизо), Крал Филип от „Дон Карлос“ на Верди или дори Борис Годунов го тласнаха до краен предел, но преди всичко като скръбния крал на Верди никога няма да забравя от Брюксел и Лондон редом с Роберто Аланя и в „Ковънт Гардън“, както и интересната Мартин Дюпюи. Винаги неговата изключителна дикция носеше музиката, на всички езици, на които го чух да пее. Примерното сливане на език и музика, на пеене в език, придаваше на неговите изпълнения и документи нещо уникално и неподражаемо. Звучност, съчетана с красив звук, острота и невероятна, сигурна техника. Кога разбираш това? За мен Жозе ван Дам постави стандарти за качество, вокална красота и ангажирана интерпретация.


Бон анниверсаир, Mâître. Г. Х. (Герд Хайнсен – основател на портала „Opera Lounge“)

Изключителната кариера на Жозе ван Дам, която е едновременно блестяща и разнообразна, е документирана в следващата статия от незаменимите Куч и Рименс („Великата енциклопедия на певците“). Дам, Жозе ван, бас-баритон, * 27 август 1940 г., Брюксел; истинско име Джозеф Ван Дам.

Учи при Фредерик Анспах в Брюкселската консерватория, където получава диплома по оперно пеене и като учител по пеене. След като печели няколко певчески конкурса, дебютира през 1960 г. в Лиежската опера („Опера на Валония“) като Базилио в „Севилският бръснар“. През 1961 г. се присъединява към „Гранд Опера Париж“ (в първата си роля: Вагнер във „Фауст“ от Гуно), където остава до 1965 г., участвайки в „Троянците“ от Берлиоз и Ескамилио в „Кармен“, както и в по-малки роли. От 1965 до 1967 г. пее в „Гранд театър“ в Женева; Там, през 1966 г., той участва в премиерата на „La Mère coupable“ от Дариус Мийо. През 1967 г. е назначен в „Deutsche Oper Berlin“, с което започва голяма международна кариера. В Берлин пее Паоло в „Симон Боканегра“ от Верди, Лепорело в „Дон Жуан“ и Алфонсо в „Така правят всички“. Гостува в Брюксел, Стокхолм, в Оперния театър „Ковънт Гардън“ в Лондон (дебютира през 1973 г.), в Лисабон и Мюнхен, на фестивала в Екс-ан-Прованс във Франция и в Оперния театър в Санта Фе (1967 г. като Ескамилио, също дебют в САЩ). През 1970 г. дебютира във Виенската държавна опера като Лепорело в „Дон Жуан“, с което също започва голяма кариера там.

През 1972 г. пее Ескамилио в „Кармен“ в Миланската Скала. През 1973 г. се изявява като Каспар във „Вълшебният стрелец“ от Вебер в „Театро Фениче“ във Венеция, а от 1973 до 1974 г. прави блестящи гостувания в „Гранд Опера“ в Париж и в Страсбургската опера. Изявява се в оперните театри в Лиеж и Цюрих, в Сан Франциско (1970 г.) и Далас, в Амстердам и Монте Карло. През 1975 г. е поканен в Метрополитън Опера в Ню Йорк, където дебютира като Ескамилио през ноември същата година.

В дългата си кариера той изпълнява роли, сред които Голо в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси, Колин в „Бохеми“, Фигаро в „Сватбата на Фигаро“, Йоханаан в „Саломе“ от Р. Щраус и „Воцек“ от Албан Берг. На Залцбургския фестивал той се изявява от 1974 до 1976 г. и от 1979 до 1980 г. като главния герой в „Сватбата на Фигаро“, от 1974 и 1980 до 1981 г. като Говорителят във „Вълшебната флейта“, от 1977 до 1978 г. като Йоханаан, от 1975 до 1977 г. като Монахът в „Дон Карлос“ от Верди, от 1980 до 1982 г. в четирите демонични роли в „Хофманови разкази“, през 1982 г. като Алфонсо в „Така правят всички“, от 1985 до 1986 г. като Ескамилио и през 1993 г. като Фалстаф в операта от Верди.

От 1970 г. нататък той участва в концертни събития на Залцбургския фестивал в продължение на повече от двадесет години, включително Девета симфония от Бетовен (1976), „Сътворението“ на Й. Хайдн (1977, 1982) и Й. С. Бах (1985), „Илия“ („Елиас“) от Менделсон (1984), Немски реквием от Брамс (1983) и Осма симфония от Густав Малер (1975). Той участва в концерти на Моцарт там и изнася високо оценени рецитали. От 1968 до 1972 г. пее в Залцбург изпълнения на „Rappresentazione di Anima e di Corpo“ от Кавали. На Великденския фестивал в Залцбург е чут като Амфортас в „Парсифал“, като Роко и Министърът във „Фиделио“, като Ферандо в „Трубадур“ и през 1992 г. като Холандецът в „Летящият холандец“.

На 28 ноември 1983 г. той изпълнява главната роля в световната премиера на операта „Сен Франсоа от Асизи“ на Оливие Месиен в „Гранд Опера“ в Париж и повтаря тази роля на представления в рамките на Залцбургския фестивал (1992 г.) и в „Опера Бастилия“ в Париж (1992 г.). През 1987 г. пее „Дон Жуан“ в Миланската Скала по случай 200-годишнината от премиерата на операта, а през 1986 г. пее в „Борис Годунов“ от Мусоргски в Брюксел, През 1989 г. той пее в ролята на Вилхелм Тел в едноименната опера от Росини в „Гранд Опера“ в Париж, която роля изпълнява и в Оперния театър в Женева през 1991 г. Гостува и в Кьолнската опера и Националния театър в Манхайм. На фестивала в Оранж през 1990 г. пее Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, в „Опера Бастилия“ през 1992 г. пее в ролите на демоните в „Хофманови разкази“ в „Театро Колон“ в Буенос Айрес през 1995 г., също главната роля в „Симон Боканегра“ от Верди в „Театро Колон“, Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди в „Театър Шатле“ в Париж през 1996 г. и в Оперния театър „Ковънт Гардън“ в Лондон.

В допълнение към партиите на Моцарт в репертоара си, водещите му роли включват Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Ескамилио в „Кармен“, Голо в „Пелеас и Мелизанда“ и Алфонсо в „Лукреция Борджия“ от Доницети. Той се радва на голям успех като концертен певец в Чикаго, Бостън, Лос Анджелис, Токио и в европейските музикални столици.

Записи:

„HMV“ (пълни опери “Кармен”, “Фиделио”, Йоханаан в “Саломе” от Р. Щраус, “Пелеас и Мелизанда”, “Вълшебната флейта”, “Ciboulette” от Рейналдо Хан, “Така правят всички”, “Аида” и “Симон Боканегра” от Верди, “Луиза” от Шарпантие, „Мирей“ и „Ромео и Жулиета“ от Гуно, „Ловци на бисери“ от Бизе, „Хофманови разкази“, „Геркьор“ от А. Магнар, „Едип“ от Енеску, Реквием от Габриел Форе). „Decca“ („Бал с маски“ от Верди, „Кармен“, „Проклятието на Фауст“ от Берлиоз, „Сватбата на Фигаро“, „Жената без сянка“ от Р. Щраус), „RCA“ (Реквием от Верди), „DGG“ („Парсифал“, „Вълшебната флейта“, „Испанският час“ от Равел, „Пелеас и Мелизанда“, 9-та симфония и „Missa solmenis“ от Бетовен, „Ромео и Жулиета“ от Берлиоз, 8-ма симфония от Г. Малер), „CBS“ („Дон Жуан“), „Ерато“ („Пенелопа“ от Габриел Форе, „Дардануc“ от Рамо, „Меса в си минор“ от Бах, „Детето на Христос“ от [допълнение] Дам, Жозе ван.

След като не е участвал двадесет години на сцената на „Ла Моне“ в Брюксел, през 1981 г. Жозе ван Дам пее Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди в този театър. През 1997 г. гостува в Римската опера като Холанецът в „Летящият холандец“, а през 1998 г. в Операта в Тулуза като Борис Годунов. През 1998 г. изпълнява главната роля в „Сен Франсоа от Асизи“ на Оливие Месиен и Ескамилио в “Кармен” в Операта на Монте Карло през 1999 г. – Лит.: А. Кларк: Жозе ван Дам (в “Опера”, 1993 г.). – Записи: „Decca“ (Ханс Сакс в “Майсторите певци от Нюрнберг”), „EMI“ (Фрер Лоран в “Ромео и Жулиета” от Гуно”, Нилаканта в „Лакме“ от Делиб, главна роля в „Джани Скики“ на Пучини).

[Енциклопедия: Дам, Жозе ван. Großes Sängerlexikon, стр. 5; (вж. Sängerlexikon, том 6, стр. 284) (c) Verlag K.G. Saur] (Снимка © Deutsche Oper Berlin / kranichfoto)

(край на превода)

Остава сега през август 2025 г. да повторя поздравите си от 2015 г., т.е., да пожелая сърдечно на Жозе ван Дам крепко здраве и щастие с навършване на 85 години днес на 25 август 2025 г.

………………

Изпълнение на Жозе ван Дам:

Der Lindenbaum – José Van Dam

https://www.google.de/search?q=jose+van+dam&source=hp&ei=xcMcZJiMCaCW9u8Pu5u14Ag&iflsig=AK50M_UAAAAAZBzR1TWOb1iEAdeTYHdrVXglLT1QLX9h&gs_ssp=eJzj4tTP1TcwyaowSDJg9OLJyi9OVShLzFNIScwFAF2RB6Y&oq=jose+van+dam&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADIFCC4QgAQyBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB46CwguEIAEELEDEIMBOhEILhCABBCxAxCDARDHARDRAzoLCC4QigUQsQMQgwE6CAguEIAEELEDOgsIABCKBRCxAxCDAToLCAAQgAQQsQMQgwE6BQgAEIAEOgsILhCABBCxAxDUAjoOCC4QigUQsQMQxwEQrwE6CAgAEIAEELEDOgsILhCABBDHARCvAVAAWOwqYLpAaABwAHgAgAFaiAHgB5IBAjEymAEAoAEB&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:4b19ac5d,vid:3jK1-G7qy9E

…..

Изпълнение на Жозе ван Дам:

José van Dam sings Verdi & Bizet – LIVE!

The great Belgian baritone performs here under the baton of Jesus Lopez-Cobos. From a performance in Berlin, 1983. 1. “Ella giammai m’amo” (Philip’s aria from Don Carlos) 2. “Votre toast, je peux vous le rendre” (Toreador song from Carmen)

……

Изпълнение на Жозе ван Дам:

José van Dam – Die Frist Ist Um

Der fliegende Holländer

….

Изпълнение на Жозе ван Дам:

José van Dam sings An die Musik

A scene from the movie Le maître de musique, where Joachim Dallayrac, played by the great baritone singer José van Dam, sings An die Musik by Franz Schubert.

…..

Изпълнение на Жозе ван Дам:

José van Dam sings “Ich bin der Welt…” – LIVE!

https://www.google.de/search?q=jose+van+dam&source=hp&ei=xcMcZJiMCaCW9u8Pu5u14Ag&iflsig=AK50M_UAAAAAZBzR1TWOb1iEAdeTYHdrVXglLT1QLX9h&gs_ssp=eJzj4tTP1TcwyaowSDJg9OLJyi9OVShLzFNIScwFAF2RB6Y&oq=jose+van+dam&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAEYADIFCC4QgAQyBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB46CwguEIAEELEDEIMBOhEILhCABBCxAxCDARDHARDRAzoLCC4QigUQsQMQgwE6CAguEIAEELEDOgsIABCKBRCxAxCDAToLCAAQgAQQsQMQgwE6BQgAEIAEOgsILhCABBCxAxDUAjoOCC4QigUQsQMQxwEQrwE6CAgAEIAEELEDOgsILhCABBDHARCvAVAAWOwqYLpAaABwAHgAgAFaiAHgB5IBAjEymAEAoAEB&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:721f35a7,vid:uPde3almo38

…..