Rita Orlandi-Malaspina

Сопраното от Италия Рита Орланди-Маласпина, родена на днешния ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 28 декември 2017 г. щеше да навърши 80 години италианското сопрано Рита Орланди-Маласпина, родена на 28 декември 1937 г. в Болоня – една певица с голяма кариера по целия свят. Жалко, само 10 месеца преди това – на 8 април 2017 г. тя се помина.

Преди брака си с прочутия бас Масимилиано Маласпина тя се нарича Рита Орланди, после добавя и неговото фамилно име към своето.

Във връзка с нейната кончина в портала „Opera Lounge“ e поместена инфорамция на немски и английски езици, която ще цитирам в оригинал и после в мой превод на български език:

Портал „Opera Lounge“

(без дата)

ZUM TODE VON …

RITA ORLANDI-MALASPINA

Am 8. April 2017 starb die italienische Sopranistin Rita Orlandi-Malaspina, in den sechziger bis achtziger Jahren des 20. Jahrhunderts eine vor allem in Italien außerordentlich geschätzte Sängerin des Spinto-Fachs mit einer enormen Bandbreite an Partien (sogar Wagners Elsa). Ihre reife und eben sehr italienische Stimme besaß nicht so viel bemerkenswertes Timbre, aber reichlichen Aplomb, ohne wirklich nachdrückliche Portraits zu schaffen. Sie hatte das Pech, neben der Callas und der Tebaldi wie andere Kolleginnen im Schatten anderer zu stehen. Zudem wurde die zunehmende Globalisierung und Industrialisierung der Plattenaufnahmen und der internationalen Auftritte ihr zum Verhängnis. Wie bei ihrer Landsfrau Caterina Mancini (1924 – 2011) konzentrierten sich die großen Häuser Italiens auf nunmehr internationale Namen, und die Exklusivbindungen der Plattenfirmen schlossen die weniger illustren Künstler aus. Wie die Mancini oder Gabriella Tucci (geboren 1929) war die Malaspina vor allem ein solider Name eher denn ein glamouröser Star. Im Ausland und bei TV- und Radio-Aufnahmen der RAI und der italienischen Festivals wie Verona war sie ein gern gesehener Gast, so wie sie erstaunlich viel an der Met und anderen internationalen Häusern auftrat, nie wirklich mit einem ganz großen splash, aber stets doch rollendeckend und professionell. Viele offizielle Aufnahmen gibt es nicht mit ihr, aber unendlich viele Live-Mitschnitte, die auf dem grauen Markt die Anhänger der italienischen Oper bis heute erfreuen – stets an der Seite der Großen wie Bastianini oder Del Monaco. Bei youtube findet sich zudem Reichliches und Repräsentatives von ihr. Namen wie der Ihre machten die Faszination der italienischen Nachkriegsoper aus, ohne solche ist eben auch Italien eine völlig beliebig gewordene Gesangslandschaft geworden. G. H.

Im Folgenden ein Beitrag der englischen Wikipedia:

Rita Orlandi-Malaspina (born 28 December 1937 – died 8 April 2017) was an Italian operatic soprano who had a major international career from the 1960s through the 1980s. She drew particular acclaim for her portrayals of Verdi heroines. She has also had a successful career as a concert soprano, particularly in performance of Verdi’s Requiem and Ludwig van Beethoven’s Symphony No. 9. She was married to bass Massimiliano Malaspina who also had an important opera career. Prior to her marriage she performed under the name Rita Orlandi.

Born in Bologna, Orlandi-Malaspina was a student of the famous Italian soprano and voice teacher Carmen Melis in Milan. She made her professional stage debut in Milan in 1963 at the Teatro Nuovo as Giovanna in Verdi’s Giovanna d’Arco. She quickly became a major figure in Italy’s most important opera houses during the 1960s.

Orlandi-Malaspina enjoyed a particularly fruitful partnership with La Scala, where she made her debut on 29 April 1966 as Leonora in Verdi’s La forza del destino under the baton of Gianandrea Gavazzeni with a cast that included Luigi Ottolini, Piero Cappuccilli, Nicola Zaccaria, Bianca Maria Casoni and Renato Capecchi. Other Verdi roles she was admired for at that house were Aida, Amelia in Un ballo in maschera, Elvira in Ernani, Leonora in Il trovatore, and Odabella in Attila. She also appeared as a guest artist at the Teatro dell’Opera di Roma, the Teatro di San Carlo, the Teatro Carlo Felice, La Fenice, the Teatro Regio di Parma, the Teatro Massimo, the Teatro Regio di Torino, the Teatro Comunale di Bologna, and the Teatro Comunale Giuseppe Verdi. She was a regular performer at the Arena di Verona Festival where she sang in 1968–1969 and 1971–1972. She also made several appearances at the Baths of Caracalla in Rome.

On the international stage Orlandi-Malaspina has sung as a guest at the Royal Opera, London at Covent Garden, the Bavarian State Opera, the Hamburg State Opera, the Palais Garnier, the Opéra de Nice, the Théâtre du Capitole, the Hessisches Staatstheater Wiesbaden, the Liceu, La Monnaie, the Vienna State Opera, the Teatro Colón, the Opéra de Montréal, and the Opera Company of Philadelphia. On 17 October 1968 she made a successful debut at the Metropolitan Opera in New York City as Amelia in Verdi’s Simon Boccanegra with Cornell MacNeil in the title role, Richard Tucker as Gabriele Adorno, Nicolai Ghiaurov as Jacopo Fiesco, Sherrill Milnes as Paolo Albiani, and Francesco Molinari-Pradelli conducting. She sang several more times with the company over the next 12 years portraying the roles of Elisabettta in Don Carlo (with Shirley Verrett) and Aida to the Radamès of such singers as Giorgio Lamberti, Giorgio Merighi, Ermanno Mauro, and William Johns.

Orlandi-Malaspina’s extensive stage repertoire includes such roles as Tosca, the title character in Giacomo Puccini’s Suor Angelica, Elsa in Richard Wagner’s Lohengrin, Maddalena de Coigny in Umberto Giordano’s Andrea Chénier, and a large number of Verdi roles (Luisa Мiller, Abigaille in Nabucco, Desdemona in Otello, Elena in I Vespri Siciliani, Mina in Aroldo, and Lucrezia in I due Foscari in addition to those already mentioned/ Foto oben: Rita Orlandi-Malaspina als Amelia/ „Un ballo in maschera“ an der Scala 1967/ Foto Piccagliani/ Achhivio Scala).

(край на цитата)

Превод:

Портал „Opera Lounge“.
(без дата)

ОТНОСНО СМЪРТТА НА…

РИТА ОРЛАНДИ-МАЛАСПИНА

На 8 април 2017 г. почина италианското сопрано Рита Орланди-Маласпина, изключително ценена спинто певица с огромен репертоар от роли (дори Елза на Вагнер) през 60-те и 80-те години, особено в Италия. Нейният зрял и типичен италиански глас няма много забележителен тембър, но много апломб, без наистина да създава категорични портрети. Тя има нещастието да стои в сянката на други колеги, редом с Калас и Тебалди. В допълнение, нарастващата глобализация и индустриализация на звукозаписите и международните изяви се превръщат в неин крах. Както при нейната сънародничка Катерина Манчини (1924-2011), големите звукозаписни фирми в Италия се фокусират върху вече международни имена, а ексклузивните връзки на звукозаписните компании изключват по-малко известни артисти. Подобно на Манчини или Габриела Тучи (родена през 1929 г.), Маласпина е преди всичко солидно име, а не бляскава звезда. Тя е желан гост в чужбина и на телевизионни и радио записи в „RAI“ и на италиански фестивали като Верона, точно както се появява изненадващо много пъти в Метрополитън опера в Ню Йорк и други международни театри, никога наистина с голям блясък, но винаги с професионално изграждане на ролите си. Няма много нейни официални записи, но има безкрайни записи на живо, които все още радват феновете на италианската опера на сивия пазар днес – винаги редом с велики имена като Бастианини или Дел Монако. Можете също така да намерите много представителни материали от нея в YouTube. Имена като нейното направиха италианската следвоенна опера толкова завладяваща; даже и без нея Италия се превърна в напълно пеещ пейзаж. Г.Х.

Следва извадка от нейната Уикипедия-страница на английски език:

Рита Орланди-Маласпина (родена на 28 декември 1937 г. починала на 8 април 2017 г.) е италианско оперно сопрано, което има голяма международна кариера от 60-те до 80-те години на миналия век. Тя получава особено признание за ролите си на героини от опери на Верди. Тя също има успешна кариера като концертиращ сопран, особено в изпълнението на „Реквием“ на Верди и Симфония № 9 на Лудвиг ван Бетовен. Тя е омъжена за баса Масимилиано Маласпина, който също има важна оперна кариера. Преди да се омъжи, тя се изявява под името Рита Орланди.

Родена в Болоня, Орланди-Маласпина е ученичка в Милано на известния италиански сопран и вокален педагаг Кармен Мелис.

Рита Орланди-Маласпина прави своя професионален сценичен дебют в Милано през 1963 г. в „Teatro Nuovo“ като Джована от „Джована д’Арко“ на Верди. Тя бързо се превръща в основна фигура в най-важните оперни театри в Италия през 60-те години. Орланди-Маласпина се радва на особено ползотворно партньорство с Миланската Скала, където дебютира на 29 април 1966 г. като Леонора в „Силата на съдбата“ от Верди под палката на Джанандреа Гавацени с актьорски състав, включващ Луиджи Отолини, Пиеро Капучили, Никола Закария, Бианка Мария Казони и Ренато Капеки. Други роли от опери на Верди, в които тя има особен успех в този театър са: Аида, Амелия в „Бал с маски“, Елвира в „Ернани“, Леонора в „Трубадур“ и Одабела в „Атила“. Тя също така се изявява като гост-артист в „Teatro dell’Opera di Roma“, „Teatro di San Carlo“, „Teatro Carlo Felice“, „La Fenice“, „Teatro Regio di Parma“, „Teatro Massimo“, „Teatro Regio di Torino“, „Teatro Comunale“ в Болоня и „Театро Comunale Giuseppe Verdi“ в Триест.. Тя е редовен изпълнител на фестивала „Арена ди Верона“, където пее през годините 1968–1969 и 1971–1972. Тя също има няколко изяви в „Термите на Каракала“ в Рим.

На международната сцена Орланди-Маласпина пее като гост в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, Баварската държавна опера, Хамбургската държавна опера, „Palais Garnier“, “Opera de Nice“, „Théâtre du Capitole“, „Hessisches Staatstheater Wiesbaden“, „Liceu“ в Барселона, „La Monnaie“ в Брюксел, Виенската държавна опера, „Teatro Colón“ в Буенос Айрес, „Opera de Montréal“ и Оперната компания на Филаделфия.

На 17 октомври 1968 г. тя прави успешен дебют в Метрополитън опера в Ню Йорк като Амелия в „Симон Боканегра“ от Верди с Корнел Макнийл в главната роля, Ричард Тъкър като Габриеле Адорно, Николай Гяуров като Якопо Фиеско, Шерил Милнс като Паоло Албиани и с диригент Франческо Молинари-Прадели. Тя пее още няколко пъти в тази оперна компания през следващите 12 години, представяйки ролите на кралица Елизабет в „Дон Карлос“ (с Shirley Verrett) и Аида в операта на Верди с партньори като Радамес – певците Giorgio Lamberti, Giorgio Merighi, Ermanno Mauro и William Johns.

Репертоарът на Орланди-Маласпина съдържа роли като Тоска в едноименната опера от Пучини, главната роля в „Сестра Анджелика“ също от Пучини, Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер, Maddalena de Coigny в „Андре Шение“ от Джордано и голямо количество роли от опери на Верди: Луиза Милер, Абигайл в „Набуко“, Дездемона в „Отело“, Елена в „Сицилиански вечерни“, Мина в „Аролдо“ и Лукреция в „Двамата фоскари“ – в допълнение към вече споменатите.

Снимка на Рита Орланди-Маласпина като Амелия в „Бал с маски“ през 1967 г. на Миланската Скала (снимка Пикаляни/Акивио Скала).

(край на превода)

По-долу ще дам сведения за нейната биография и творчески път, но нека още в началото спомена, че наред с голямата си кариера на редица прочути оперни сцени в Европа, тя има изяви и в други континенти, преди всичко в Америка – в САЩ, Канада, Аржентина. На сцената на МЕТ в Ню Йорк тя е имала общо 17 изяви в оперите „Симон Боканегра“, „Дон Карлос“ и „Аида“ от Верди в периода от 1968 до 1980 г. Цитирам съставите на ансамблите при някои нейни изяви:

Дебюта й там е на 17 октомври 1968 г. в „Симон Боканегра“ в ролята на Амелия. В ролята на Фиеско играе Николай Гяуров:

Metropolitan Opera House October 17, 1968SIMON BOCCANEGRA {54} Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave/Arrigo Boito Simon Boccanegra........Cornell MacNeil Amelia..................Rita Orlandi-Malaspina [Debut] Gabriele Adorno.........Richard Tucker Jacopo Fiesco...........Nicolai Ghiaurov Paolo Albiani...........Sherrill Milnes Pietro..................Paul Plishka Maid....................Ann Florio [Debut] Captain.................Rod MacWherter [Debut] Conductor...............Francesco Molinari-Pradelli

(край на цитата)

Виждаме един чудесен ансамбъл от най-добри солисти: наред с Гяуров играят Корнел МакНийл, Ричард Тъкър и Шерил Милнз – едни от най-известните певци в епохата, първи солисти на МЕТ в редица опери.

Друга изява на Рита Орланди-Маласпина е в ролята на Кралица Елизабет в „Дон Карлос“ наново с Николай Гяуров в ролята на Крал Филип и знаменитите Ричард Тъкър, Робърт Мерил, Ширли Верет и Марти Талвела – грандиозен ансамбъл от най-добри солисти:

Metropolitan Opera House November 9, 1968 Matinee In ItalianDON CARLO {78} Giuseppe Verdi--François Joseph Méry/Camille du Locle Don Carlo...............Richard Tucker Elizabeth of Valois.....Rita Orlandi-Malaspina Rodrigo.................Robert Merrill Princess Eboli..........Shirley Verrett Philip II...............Nicolai Ghiaurov Grand Inquisitor........Martti Talvela Celestial Voice.........Mary Ellen Pracht Friar...................Paul Plishka Tebaldo.................Judith Forst Count of Lerma..........Gabor Carelli Countess of Aremberg....Patricia Heyes Herald..................Robert Goodloe Conductor...............Claudio Abbado

(край на цитата)

Последната изява на Рита Орланди-Маласпина е на 9 юни 1980 г. в ролята на Аида в операта от Верди – гостуване на МЕТ в Бостън, наново с чудесни солисти:

Boston, Massachusetts June 9, 1980AIDA {895} Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni Aida....................Rita Orlandi-Malaspina [Last performance] Radamès.................Giorgio Lamberti Amneris.................Mignon Dunn Amonasro................Cornell MacNeil Ramfis..................James Morris King....................Julien Robbins Messenger...............Charles Anthony Priestess...............Elizabeth Coss Conductor...............David Stivender

(край на цитата)

След тези встъпителни бележки ще се спра на биографията и творческия път на юбилярката.

Рита Орланди-Маласпина (Rita Orlandi-Malaspina) е родена на 28 декември 1937 г. в Болоня. След завършване на средното си образование и показвайки музикални способности, тя започва през 1955 г. вокално обучение при Giuseppe Marchesi, а по-късно и при прочутата певица и вокален педагог в Милано Кармен Мелис (Carmen Melis), при която е учила Рената Тебалди. През 1961 г. Рита Орланди спечелва Първа награда на “Concorso internazionale per voci verdiane” в Бусето, а през септември същата година получава награда и на конкурса „ As.Li.Co” в Милано.

Нейният професионален дебют е през 1963 г. в ролята на Джована (Жана) в операта „Giovanna d’Arco” (на български език Жана д’Арк) от Верди на сцената на „Teatro Nuovo“ в Милано. Наскоро след този дебют тя получава редица ангажименти в най-големите оперни театри в Италия в течение на 60-те години.

Рита Орланди-Маласпина има заедно и с другите си гастроли също ангажименти на сцената на Миланската Скала, където дебюта й там е на 29 април 1966 г. в ролята на Леонора в „Силата на съдбата“ от Верди под диригентството на Gianandrea Gavazzeni заедно със солистите Луиджи Отолини, Пиеро Капучили, Никола Закария, Бианка Мария Касони и Ренато Капечи.

В нейния репертоар влизат следните роли в опери от Верди: Аида, Амелия в „Бал с маски“, Елвира в „Ернани“, Леонора в „Трубадур“ и Одабела в „Атила“. Основни оперни сцени, на които тя има редовни изяви са: Римската опера, „Teatro di San Carlo“ в Неапол, “Teatro Carlo Felice“ във Венеция, “Teatro Regio“ в Парма, “Teatro Massimo“ на остров Сицилия, “Teatro Regio“ в Торино, „Teatro Comunale“ в Болоня и “Teatro Comunale Giuseppe Verdi“ в Триест. Редовно участва и при спектакли на „Arena di Verona Festival“ през годнините 1968–1969 и1971–1972, както и участия при спектаклите в „Термите на Каракала“ в Рим.

Изявите на Рита Орланди-Маласпина извън Италия са преди всичко на следните оперни сцени: „Ковънт Гардън“ в Лондон, Баварската държавна опера в Мюнхен, Държавната опера в Хамбург, Оперният театър във Висбаден, Оперният театър „Palais Garnier“ в Париж, Оперният театър в Ница, „Théâtre du Capitole“ в Тулуза, Театър „Liceu“ в Барселона, Театър „La Monnaie“ в Брюксел, Виенската държавна опера, „Teatro Colón“ в Буенос Айрес, Оперният театър в Монреал, Оперният театър във Филаделфия.

Ще дам повече подробности за изявите на Рита Орланди-Маласпина във Виенската държавна опера. Там тя е имала 16 изяви в оперите „Дон Карлос“, „Фалстаф“, „Трубадур“, „Силата на съдбата“, „Симон Боканегра“ и „Бал с маски“ от Верди в периода 1967-1975. Ето подробности:

Don Carlo (Ital.)

Elisabetta | 1 Vorstellung | 12.03.1968

Falstaff

Alice Ford | 5 Vorstellungen | 14.11.1967–23.03.1968

Il trovatore

Leonora | 3 Vorstellungen | 17.05.1967–06.02.1974

La forza del destino

Leonora de Vargas | 1 Vorstellung | 06.03.1968

Simon Boccanegra

Amelia Grimaldi | 1 Vorstellung | 24.09.1969

Un ballo in maschera

Amelia | 5 Vorstellungen | 02.03.1968–27.02.1975

(край на цитата)

Цитирам състава при една изява в операта „Дон Карлос“:

Besetzung | 12.03.1968

Dirigent	Leopold Ludwig
Inszenierung	Margarethe Wallmann
Bühnenbilder und Kostüme	Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch
Filippo II.	Walter Kreppel
Don Carlo	Giuseppe Zampieri
Rodrigo	Piero Cappuccilli
Il Grande Inquisitore	Raffaele Arié
Un frate (Carlo V.)	Herbert Lackner
Elisabetta	Rita Orlandi-Malaspina
Eboli	Biserka Cvejic
Tebaldo	Hilda de Groote
Conte di Lerma	Heinz Zednik
Voce dal cielo	Liselotte Maikl
Contessa d’Aremberg	Elfi / Elfriede Hlinak
Flandrische Deputierte	Franz Bierbach, Ljubomir Pantscheff, Harald Pröglhöf, Hans Schweiger, Hans Christian, Reid Bunger, Leo Heppe, Julius Suchey

(край на цитата)

В ролята на Великият инквизитор играе българският бас Рафаел Арие.

Що се отнася до изявите на Рита Орланди-Маласпина на сцената на МЕТ в Ню Йорк дадох подробности още в началото на статията – дебют на 17 октомври 1968 г. в „Симон Боканегра“ в ролята на Амелия.

Що се отнася до репертоара й, както се вижда до сега от цитираните опери, нейни любими роли са тези в опери от Джузепе Верди. Освен тях нека спомена: Тоска и Сестра Анджелика в едноименните опери от Пучини, Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер, Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано. Освен цитираните по-горе опери от Верди, в нейния репертоар влизат още следните негови опери: Луиза Милер в едноименната опера, Абигайл в „Набуко“, Дездемона в „Отело“, Елена в „Сицилиански вечерни“, Лукреция в „Двамата фоскари“.

Наред с огромната си оперна кариера Рита Орланди-Маласпина участва и като солистка в симфонично-ораториални творби, изнася също камерни и песенни концерти. По-важни солови участия са изявите й в „Реквием“ от Верди и Симфония № 9 от Бетовен.

След като се оттегля от оперната и концертна сцена, Рита Орланди-Маласпина се посвещава на педагогическа дейност като вокален педагог в консерваториите на Верона, Алесандрия, Новара и Милано. Алесандрия е около 100-хиляден град в провинция Пиемонт, недалеч от Торино.

И накрая в тази юбилейна статия, дискографията на Рита Орланди-Маласпина (източник на италиански език):

Discografia

Mefistofele (Elena), dal vivo Rio 1964, con Cesare Siepi, Flaviano Labò, Magda Olivero, dir. Francesco Molinari Pradelli – ed. House of Opera
Ernani, dal vivo Venezia 1967, con Mario Del Monaco, Mario Zanasi, Raffaele Arié, dir. Nino Sanzogno – ed. Mondo Musica
Il trovatore, dal vivo Philadelphia 1967, con Luigi Ottolini, Licinio Montefusco, Irene Kramarich, dir. Carlo Moresco – ed. Charles Handelman
Simon Boccanegra, dal vivo Met 1968, con Cornell MacNeil, Nicolai Ghiaurov, Richard Tucker, Sherrill Milnes, dir. Francesco Molinari Pradelli – ed. Opera Lovers
Don Carlo, dal vivo La Scala 1968, con Bruno Prevedi, Nicolai Ghiaurov, Piero Cappuccilli, Fiorenza Cossotto, Martti Talvela, dir. Claudio Abbado ed. Melodram/Cetra/Opera D’Oro
Don Carlo, dal vivo Bologna 1969, con Bruno Prevedi, Ruggero Raimondi, Mario Zanasi, Franca Mattiucci, dir. Francesco Molinari Pradelli – ed. Premiere Opera
Don Carlo, dal vivo La Scala 1970, con Placido Domingo, Nicolai Ghiaurov, Piero Cappuccilli, Shirley Verrett, dir. Claudio Abbado – ed. Arkadia/House of Opera
La forza del destino, dal vivo Genova 1970, con Carlo Bergonzi, Piero Cappuccilli, Bonaldo Giaiotti, dir. Paolo Peloso – ed. Lyric Distribution
Don Carlo, dal vivo Buenos Aires 1971, con Pedro Lavirgen, Nicolai Ghiaurov, Piero Cappuccilli, Mirella Parutto, dir. Gianandrea Gavazzeni – ed. Opera Lovers
I masnadieri, dal vivo Torino-RAI 1971, con Gastone Limarilli, Mario Petri, Bonaldo Giaiotti, dir. Franco Mannino – ed. Opera Lovers
Un ballo in maschera, dal vivo Venezia 1971, con Carlo Bergonzi, Lorenzo Saccomani, Adriana Lazzarini, dir. Nino Sanzogno – ed. Mondo Musica/House of Opera
Un ballo in maschera, dal vivo Verona 1972, con Luciano Pavarotti, Mario Zanasi, Adriana Lazzarini, dir. Francesco Molinari Pradelli – ed. Bongiovanni
La battaglia di Legnano, dal vivo Milano-RAI 1973, con Gianfranco Cecchele, Mario Sereni, Mario Rinaudo, dir. Maurizio Rinaldi – ed. Opera Lovers
Attila, dal vivo La Scala 1975, con Nicolai Ghiaurov, Piero Cappuccilli, Veriano Luchetti, dir. Giuseppe Patanè – ed. Bongiovanni/Myto
I due Foscari, dal vivo Barcellona 1977, con Vicente Sardinero, Pedro Lavirgen, dir. Francesco Molinari Pradelli – ed. Opera Lovers

(край на цитата)

Прави впечатление, че в редица записи участва Николай Гяуров – тук срещаме на 5 места името му, както и това на Рафаел Арие в един запис. Също и редица легендарни певци и певици съпровождат изявите на днешната юбилярка.

Нека днес на 28 декември 2017 г. почетем 80 години от рождението на италианското сопрано Рита Орланди-Маласпина, починала на 8 април 2017 г.

Мир на праха й!

…………………..

Записи: