Българският оперен и симфоничен диригент Юлиян Ковачев се помина на 11 ноември 2023 година
IN MEMORIAM
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 14 ноември 2023 г. посвещавам специална статия в памет на големия български диригент Юлиан Ковачев, който напусна житейската сцена в Южна Корея само преди 3 дни – на 11 ноември.
Тъжната вест дойде съвсем неочаквано, но се разпространи мълниеносно благодарение на информационните технологии, специално на Фейсбук. Аз лично още в същия този ден случайно попаднах на едно кратко, но печално съобщение там, цитирам го:
С дълбоко прескърбие и болка съобщавам, че днес в град Дегу, Южна Корея ни напусна Маестро Юлиан Ковачев! Един уникален човек и изключителен диригент, който отдаде сърцето и душата си на музиката!
Бих искал да помоля за съдействие да се свържа с близки или роднини на Маестро Ковачев в България. За съжаление, единствената информация която имам е за негова братовчедка в София, но не зная нейното име. Ако някой има някаква информация, моля да се свърже с мен или с българското консулство в Сеул, Южна Корея.
(край на цитата)
Това беше всичко, после имаше други кратки коментари, но без особено значение, защото никъде не се казваше нещо конкретно относно причината за смърта на диригента, както и да се направят важни допълнения. Влязох веднага в Гугъл с името му, за да науча подробности, но нямаше още нищо в това отношение. Попаднах на две информации за Юлиан Ковачев, но те бяха от годината 2015. Беше ми интересно да науча за какво става въпрос в тях и ги прочетох – доста неприятно премеждие, което той е преживял тогава на „Арена ди Верона“ в Италия през лятото, но това е станало преди 7 години. Ето двете информации:
Портал „Труд“
26.06.2015
Инфаркт повали наш диригент на сцената на „Арена ди Верона”
Българският диригент Юлиян Ковачев е получил инфаркт по време на генерална репетиция в „Арена ди Верона”. Сърдечният удар покосил нашенеца в края на първо действие на „Тоска”, когато звучи един от най-тържествените моменти в операта на Пучини, съобщава „Телеграф”.
Българинът е изпаднал в кома и е отведен в интензивното отделение на местна болница. Състоянието му остава критично.
Ковачев се свлякъл на подиума и колегите му повикали лекарския екип в амфитеатъра, който установил спиране на сърдечната дейност. Бил е интубиран на място. Културният институт разполагал с линейка и диригентът веднага бил откаран в интензивното отделение на болницата „Борго Тренто” във Верона.
55-годишният Юлиян Ковачев е един от най-търсените диригенти в света. Наскоро по време на турне в Корея маестрото е претърпял сърдечна операция. След нея се е възстановил и се е върнал на пулта в „Арена ди Верона”, където от години дирижира летния фестивал.
Преди злополучния инцидент Ковачев е бил ангажиран да дирижира оркестъра на „Арена ди Верона” и за спектаклите „Набуко” и „Аида”. Най-вероятно той ще бъде заменен от колегата си Рикардо Фрица.
(край на цитата)
Цитирам втората информация:
Портал „Площад СЛАВЕЙКОВ“
25.06.2015
Големият ни диригент Юлиян Ковачев е получил инфаркт в Арена ди Верона, съобщиха италианските медии. Сърдечният удар е покосил българина по време на репетиция на „Тоска“ в сряда вечерта. В момента е в кома.
Ковачев се свлякъл на подиума и колегите му повикали лекарския екип в амфитеатъра, който установил спиране на сърдечната дейност. Бил е интубиран на място. Културният институт разполагал с линейка и диригентът веднага бил откаран в интензивното отделение на болницата „Борго Тренто“ във Верона.
55-годишният Юлиан Ковачев е един от най-търсените диригенти в света. Наскоро, по време на турне в Корея, маестрото е претърпял сърдечна операция. След нея се е възстановил и се е върнал на пулта в Арена ди Верона, където от години дирижира летния фестивал.
(край на цитата)
Фактически двете информации са почти идентични. От тях е ясно, че маестро Ковачав има сърдечни проблеми, но това е било преди 7 години и сега през 2023 г. причината за смъртта му дали е наново сърдечен проблем – все още не се знае. Няма никакви информации в това отношение.
Един ден по-късно – на 12 ноември в българска медия се появи първото официално съобщение за кончината на маестрото, а на следния ден имаше още няколко такива. Цитирам три информации:
Портал „Софийска филхармония / Sofia Philharmonic“
12.11.2023 г.
Напуснал ни е маестро Юлиан Ковачев.
Изумителен диригент с блестяща международна кариера, маестро Ковачев посвети живота си на музиката.
Кариерата му започва с уроци по цигулка в София и в Моцартеум в Залцбург. По-късно Юлиан Ковачев учи дирижиране при Херберт Алендорф и Херберт фон Караян в Берлин със стипендия на фондация „Херберт фон Караян“.
Той прави първите си стъпки с Берлинската филхармония от 1975 до 1980 г. През 1984 г. печели реномирания конкурс „Караян“ за насърчаване на млади диригенти. На следващата година прави своя оперен дебют в „Театро Верди“ в Триест с „Йенуфа“ от Яначек. Юлиан Ковачев е редовен гост в големите оперни театри в Италия като „Teatro alla Scala di Milano“, „Teatro San Carlo“ в Неапол, „Teatro dell’ Opera“ в Рим, „Teatro La Fenice“ във Венеция, „Teatro Massimo“ в Палермо, „Театро Комунале“ в Болоня, „Театро Карло Феличе“ в Генуа и „Театро Комунале“ в Каляри.
Маестро Ковачев беше главен диригент на Софийската филхармония, главен диригент на Симфоничния оркестър на Загреб и на оркестъра на „Театро Верди“ в Триест, артистичен и музикален директор на „Teatro del Giglio“ в Лука и директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Дегу.
Поклон пред паметта му!
(край на цитата)
Същата информация излъчва на следния ден БНТ:
Българска Национална Телевизия
13.11.2013 г.
Почина диригентът Юлиян Ковачев
Отиде си диригентът маестро Юлиян Ковачев.
Изумителен диригент с блестяща международна кариера, маестро Ковачев посвети живота си на музиката, съобщават от Софийската филхармония.
Юлиян Ковачев започва кариерата си с уроци по цигулка в София и в Моцартеум, в Залцбург. По-късно, учи дирижиране при Херберт Алендорф и Херберт фон Караян в Берлин със стипендия на фондация „Херберт фон Караян“.
Той прави първите си стъпки с Берлинската филхармония от 1975 до 1980 г. През 1984 г. печели реномирания конкурс „Караян“ за насърчаване на млади диригенти. На следващата година прави своя оперен дебют в „Театро Верди“ в Триест с „Йенуфа“ от Яначек. Юлиан Ковачев е редовен гост в големите оперни театри в Италия като „Teatro alla Scala di Milano“, „Teatro San Carlo“ в Неапол, „Teatro dell’ Opera“ в Рим, „Teatro La Fenice“ във Венеция, „Teatro Massimo“ в Палермо, „Театро Комунале“ в Болоня, „Театро Карло Феличе“ в Генуа и „Театро Комунале“ в Каляри.
Маестро Ковачев беше главен диригент на Софийската филхармония, главен диригент на Симфоничния оркестър на Загреб и на оркестъра на „Театро Верди“ в Триест, артистичен и музикален директор на „Teatro del Giglio“ в Лука и директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Дегу.
Поклон!
(край на цитата)
Цитирам трета информация, която в края си се различава от предните две:
Портал „СЕГА“
13.11.2013 г.
Отиде си диригентът Юлиян Ковачев
Почина маестро Юлиян Ковачев – диригент с блестяща международна кариера, посветил живота си на музиката, съобщиха от Софийската филхармония.
Юлиян Ковачев започва с уроци по цигулка на 5-годишна възраст в София, а след това и в Моцартеум в Залцбург. По-късно учи дирижиране при Херберт Алендорф и Херберт фон Караян в Берлин със стипендия на фондация „Херберт фон Караян“.
Той прави първите си стъпки с Берлинската филхармония от 1975 до 1980 г. През 1984 г. печели конкурса Караян за насърчаване на млади диригенти. На следващата година прави своя оперен дебют в „Театро Верди“ в Триест с „Йенуфа“ от Яначек. Юлиян Ковачев е редовен гост в големите оперни театри в Италия като Миланската скала, „Teatro San Carlo“ в Неапол, „Teatro dell’ Opera“ в Рим, „Teatro La Fenice“ във Венеция, „Teatro Massimo“ в Палермо, „Театро Комунале“ в Болоня, „Театро Карло Феличе“ в Генуа и „Театро Комунале“ в Каляри.
Маестро Ковачев беше главен диригент на Софийската филхармония, главен диригент на Симфоничния оркестър на Загреб и на оркестъра на „Театро Верди“ в Триест, артистичен и музикален директор на „Teatro del Giglio“ в Лука и директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Дегу.
“Фантастичен музикант, диригент от световна класа беше Юлиян! Обичаше живота и го живееше щедро, без да се пести. Раздаваше се без остатък на музиката и приятелите си. Щастливо време и незабравими концерти изживяхме с него през краткия период, в който беше главен диригент на Софийска филхармония”, пишат негови колеги от представителния ни оркестър. “Много обичаше България и беше запазил връзката си с нея вътре в себе си, както и с приятели и роднини, независимо, че беше прекарал тук само първите 11 години от детството си. Смъртта му е голяма загуба за музикалния свят и всички, които го познаваха”, припомня виолистката Милена Златарова.
“Последния път, в който бяхме заедно на сцената беше в Дегу, Корея. Снимахме се на прощаване след концерта в залата. Обещахме си, че пак ще се срещнем, с друг концерт за цигулка. Скоро… Ще останеш завинаги в сърцата на публиката по света и в нашите”, написа и цигуларят Веско Ешкенази.
(край на цитата)
Що се отнася до мен, аз от доста години знам името на маестро Ковачев главно от моите занимания с оперна музика, понеже неговата артистична кариера е почти извън България, също и в Германия и други държави. Чел съм за негови изяви в Берлинската държавна опера, в оперните театри н Щутгарт и Дрезден, както и на други места. Още в началото на новия век бях направил проучване кои български диригенти имат изяви тук в Западна Европа и бях написал информация за това. Сега цитирам тази част, която се отнася до Юлиян Ковачев (цитат на немски език – без превод: в заглавията става въпрос за диригенти с участия в немскоезични държави и в такива които на са немскоезични):
BULGARISCHE DIRIGENTEN, DIE AN DEUTSCHSPRACHIGER OPERNHÄUSER
TÄTIG SIND
(DEUTSCHLAND / ÖSTERREICH / SCHWEIZ)
(…)
Kovatchev, Julian (Gastdirigent in Staatsoper Stuttgart im April/Mai 2003 (Il Travatore)
Dirigent mit Festvertrag in Oper Dresden 2011/12
(…)
BULGARISCHE DIRIGENTEN, DIE NICHT AN DEUTSCHSPRACHIGER OPERNHÄUSER
(DEUTSCHLAND / ÖSTERREICH / SCHWEIZ) GASTROLIERT HABEN
(…)
Kovatchev, Julian (Gastdirigent bei „Ravenna Festival“ in Italien – Juni 2001; bei
sinf. Konzert am 26.07.2001 in Bologna und am 31.01.2004 in Neapel)
(…)
(край на цитата)
Както четем, през годините 2001, 2003, 2004, 2011 и 2012 маестро Ковачев гостува като оперен диригент в Щургарт, Дрезден, Болоня, Неапол и на „Ravenna Festival“ в Италия.
Разбира се, това не са всички негови изяви, моята информация е непълна в това отношение.
Аз имам в моя архив и други неща за маестро Ковачев, които съм събирал през предни години. Ще цитирам едно негово интервю преди време:
Портал „Класа“
(без дата)
Юлиян Ковачев: Бързам да изживея бъдещето
В родното градче на великия италиански композитор Джакомо Пучини откривам световноизвестният БГ диригент Юлиян Ковачев – от този сезон той е артистичен директор на местния оперен театър. Започнал своята професионална кариера в Германия, днес живее в Италия и никога не забравя България. В Дрезденската Земпер опер дирижира представления на „Тоска”, предстоят му „Бохеми” и „Травиата”. Продължава и работата си в Берлин. През февруари дирижира премиерните спектакли на операта „Палячи” в Театро Филармонико–Верона. Възхитен от българския музикант, легендарният режисьор Франко Дзефирели го прегърна и целуна на сцената диригентската му палка.
В края на май Юлиян Ковачев започва репетиции за галаконцерт на „Арена ди Верона“ на 2 юни, който ще се излъчва в на живо по РАИ УНО.
– Галаконцертът на „Арена ди Верона“ е световно събитие. Разкажете по-подробно за него!
– Вече трета година откриваме феста на Арената с такъв концерт, в който се представят фрагменти от всички оперни заглавия, които участват в сезона. Концертът е подобен на концертите на Павароти и приятели с участието на много известни рок и поп изпълнители. Някои се отнасят скептично към такива концерти, но аз мисля, че трябва да ги има. Доказателство е интересът на публиката – „бихме” „Сан Ремо“ по брой на зрителите. Концертът може да се види в цял свят. Първият концерт бе истинска авантюра, но като видиш Арената претъпкана, хиляди млади хора, които досега не бяха стъпвали там, мнението ти се променя. И за мен беше много забавно – години наред дирижирам на Арената, работя неуморно, но чак сега, като изляза на площада, чувам: „А, ето го диригента, който дирижира галата на Арената.” По този начин операта се популяризира. След като мине галаконцертът, към средата на юни започваме репетициите на операта „Кармен”, която аз ще дирижирам тази година. Цялото лято съм във Верона. Междувременно ще правим концерти и тук – в Лука.
– Нека си поговорим за началото. За първите стъпки в света на музиката.
– Бях на 3 години и половина, когато започнах да свиря на цигулка. Първите ми уроци бяха с баща ми. Имах една малка цигулка – шестнайсетинка, такава мъничка, която сега виси на стената в дома на родителите ми в Германия. Имам много хубав спомен – запис от кинопреглед с моя първи концерт на сцена – последното епизодче от кинопрегледа беше с моя концерт пред войници. Бил съм на 5 години. Баща ми беше концертмайстор в Софийската опера. Спомням си, че за мен най-голямото наказание беше да не ходя на опера. Преместихме се в Германия, когато бях на 11 години. Там завърших цигулка. После отидох в Берлин, свирих в Берлинската филхармония, започнах да се занимавам с дирижиране. Имах шанса да бъда забелязан от Караян. Първо свирих с него в продължение на 4 години. След това в Залцбург се срещахме редовно, той гледаше моите видеозаписи, дискутирахме, анализирахме. Аз още не мога да си обясня защо той ме избра и с толкова много любов и търпение се занимаваше с мен.
– За вашия старт заслуга има преди всичко семейството ви, но след това всичко е във вашите ръце и това е най-трудното.
– Никой не може да каже каква е тайната на успеха – толкова много комплексни фактори влияят и толкова много условности трябва да се навържат… В идеалния вариант диригентът трябва да мисли само за музиката, да е преди всичко музикант, да е идеалист, да излъчва любов на сцената, но като слезе от нея, трябва да е мениджър, да е безскрупулен, да умее да представя себе си и да се продава. Това не е за мен. Аз имам този късмет, че зад мен стои една от най-престижните агенции. Освен това аз съм хроничен оптимист.
Голяма част от диригентската професия е психология. Аз имах късмета да свиря години наред в голям оркестър. И това е предимството да ме приемат оркестрантите като част от оркестъра, като „свой”. А и аз така се чувствам. А ако оркестърът не те приеме, си загубен – каквото и да направиш, си безпомощен. Ето например оркестърът на Арената е един от най-страшните оркестри в Италия. Оркестрантите са много силни. Градът живее от Арената и те го знаят, те могат да свалят и кмета. Ако кажат, че няма да свирят, това е катастрофа. Знам, че през последните години са изгонили 8 от 14 диригенти, и то добри диригенти. Просто защото не са ги харесали. Аз се чувствам късметлия – с оркестъра се разбираме чудесно, струи някаква взаимна любов вече години наред.
– Години наред дирижирате спектакли по най-престижните световни сцени, срещате се с най-големите имена в оперното изкуство. Работата си с кого от тях бихте отличили като незабравимо преживяване?
– Работил съм с толкова много артисти, но това, което сега се сещам веднага, е за работата ми с Джоан Андерсон – една истинска оперна легенда. Преди 3-4 години правихме с нея операта „Норма” на Белини в Триест. Имахме репетиции по цял ден, в прекрасни отношения бяхме, но у мен имаше едно малко съмнение дали тя все пак ще издържи спектаклите. Тя вече е на години. На премиерата само като се появи на сцената, се случи нещо магическо. Получи се невероятно представление и това ми е останало в сърцето. От нея могат само да се учат младите. На всяка репетиция тя пееше с глас, никакви глезотии. Не както младото поколение певци – веднъж като пеят с глас, след това маркират…Това, което днес липсва много, е индивидуалността на певеца. Всеки гледа да имитира другия, нещо между Калас и Тебалди и се получава нещо „ни риба, ни рак”…Трябва да си убеден в себе си, да си повярваш и да можеш да дадеш емоция на публиката.
– Има ли от новите имена такива ярки артисти все пак?
– Е, разбира се, че има. Например тенорът Франческо Демуро. Аз го открих в Сардиния на улицата – пееше народни песни. Поканих го в театъра. До този момент той не беше влизал в театър. Имахме „Тоска”. Това беше преди 4 години. Дойде на премиерата на спектакъла и го представих на моя агент. И тръгна. Вече направи своя дебют в Ла Скала, пя в Метрополитен, в Ковънт Гардън…
– И какво щеше да стане, ако не бяхте минали по тази улица?
– Ами това е съдба. Франческо Демуро е невероятен като глас и стойностен човек преди всичко. И хубаво изглежда, което в днешно време никак не е маловажно. Голямо удоволствие е да помогнеш на някого и да му се радваш, като го виждаш как се развива. Много обичам да помагам. Исках много да помогна и в България. Работих за кратко с оркестъра на Филхармонията, направихме някои неща, можеше и още, разбира се. Тогава нямах много време, промени се ръководството, но до ден днешен много се обичаме с музикантите и аз съм с много хубави спомени от тях. Като се върнах в България след толкова дълго време преди половин година, те толкова топло ме посрещнаха. А за мен нищо друго няма такова значение – човешкият аспект винаги е на първо място.
– Разказахте ми за вашето приятелство с Франко Дзефирели!
– С Франко миналата година правихме „Кармен” на Арената. Тази година също ще работим заедно. Но той ще бъде от по-рано там, защото ще осъществи своята дългогодишна мечта – ще постави операта „Дон Жуан” от Моцарт. Нещо необичайно за Арената. С този спектакъл на Дзефирели ще се открие фестивалът. Той е толкова обсебен от своя „Дон Жуан”, че само за това говори. Иска да започне операта от площада, готов е неговият проект, който преобразява околните сгради в епохата на операта – ще декорира пространството с нови лампи, кафенета и хората ще влязат в атмосферата на спектакъла на „Дон Жуан” още от улицата. Невероятен дух е този човек! На 90 години! Той се придвижва с количка, но след премиерата на „Палячи” го изправихме на крака и излезе на сцената. Пълен е с идеи, има много още проекти в главата си. Аз искам да дойде и в Лука, да направим заедно проекти и с Доминго, и с него.
– Как става финансирането на такива големи проекти? За Арена ди Верона е ясно – тя е от приоритетите на държавата. Но да се осъществят значими събития в Лука например?
– Доскоро държавата финансираше щедро. Тук, в Лука, разбира се, възможностите са много по-малки. Но като направим „Тоска”, големи звезди ще дойдат заради мен на много по-нисък хонорар. Много важно е нашето сътрудничество с театрите в Пиза, Ливорно, Болоня, Флоренция – днес копродукциите са решение. Един театър сам не може да направи големи и качествени продукции. За съжаление в Италия в момента кризата дава голямо негативно отражение върху операта. Арената все още се спасява, защото е много важна – голям театър с активен зимен сезон и още по-активен летен сезон, певци, които да имат изяви и през зимата, и през лятото, като се обвързват с разумни договори. Докато другите големи театри свиват дейността си, налага се да намаляват съставите си, заплатите. А като виждам в Германия как се развиват нещата – огромна разлика. И при тях има криза, но те са много по-стабилни. И преди кризата бяха стабилни. „Тоска”, която дирижирах в Дрезден, бе разпродадена половин година преди това, имаше зрители в „листата на чакащите”. Голям театър, фантастичен оркестър, друга култура, друга база. Друга държавна политика. Дори не им идва наум да затворят театър.
– Бихте ли се върнал към вашата мечта да направите фестивал в България – както го нарекохте преди години „Musica totale“?
– Много бих искал да направя такъв фестивал, но той да е независим. В него да има всичко – и музика, и опери. Да бъде на уникално място. Да поканя всички мои талантливи приятели, пръснати по целия свят, и те да дойдат, за да правим заедно красива музика. Не съм се отказал от това!
– За какво мечтае Юлиян Ковачев?
– Животът се състои от малките хубави неща, големите неща идват независимо от нас. Това е съдбата. Човек да се чувства щастлив, да има щастливи хора около себе си, да направим хубава музика и да допринесем за мига щастие. Аз съм непоправим оптимист. Нямам търпение да си изживея бъдещето.
(край на цитата)
А сега една информация от 2020 г. за концерт под диригентството на Юлиян Ковачев:
Концерт под диригентството на маестро Юлиян Ковачев, посветен на борбата с новия коронавирус
На 21 май 2020 г. в Центъра по изкуства в Сеул се проведе благотворителен симфоничен концерт под диригентството на маестро Юлиян Ковачев, посветен на борбата с новия коронавирус и организиран от Симфоничния оркестър на Корейския национален обществен разпространител – „Korea Broadcasting System“. Маестро Ковачев живее и работи в гр. Дегу, Южна Корея, където e музикален директор и диригент на Симфоничния оркестър в града.
(край на цитата)
Цитирам една информация за маестро Ковачев, която съм взел от сайта на Държавната опера в Дрезден, където той има редица изяви като диригент на различни оперни постановки:
Портал „Semper Oper Dresden“
(без дата)
OPER
Julian Kovatchev
Musikalische Leitung
Nach seinem Violinstudium in Sofia und am Mozarteum in Salzburg studierte Julian Kovatchev mit einem Stipendium der Herbert-von-Karajan-Stiftung Dirigieren bei Herbert Ahlendorf und Herbert von Karajan in Berlin. Erste Erfahrungen sammelte er von 1975 bis 1980 mit den Berliner Philharmonikern.
1984 gewann er den renommierten Karajan-Wettbewerb zur Förderung junger Dirigenten. Im Folgejahr gab er sein Operndebüt am Teatro Verdi in Triest mit Janáčeks »Jenůfa«. Julian Kovatchev gastiert regelmäßig an den großen Opernhäusern Italiens wie dem Teatro alla Scala di Milano, dem Teatro San Carlo in Neapel, dem Teatro dell’ Opera in Rom, dem Teatro La Fenice in Venedig, dem Teatro Massimo in Palermo, dem Teatro Comunale in Bologna, dem Teatro Carlo Felice in Genua und dem Teatro Comunale in Cagliari. Julian Kovatchev war Leiter des Sofia Philharmonic Orchestra und Chefdirigent des Symphonic Orchestra von Zagreb und des Orchesters am Teatro Verdi in Triest. Derzeit ist er künstlerischer und musikalischer Leiter des Teatro del Giglio in Lucca sowie Leiter und Chefdirigent des Daegu Symphony Orchestra. Als Gastdirigent leitete er zahlreiche internationale Orchester, darunter das Orchestra Sinfonica di Milano, das Nationalorchester della Rai in Turin, das Orchestra dell’Arena di Verona, das Rundfunkorchester Köln, das Orchestre de la Suisse Romande in Genf, das Sinfonieorchester von Radio Prag, das KBS-Sinfonieorchester Seoul sowie die Sächsische Staatskapelle Dresden. Gastdirigate führten Julian Kovatchev an zahlreiche internationale Opernhäuser.
2001 eröffnete er das Ravenna Festival mit Bellinis »I Capuleti e i Montecchi«. Er dirigierte u.a. »Madama Butterfly« in San Francisco, Seattle, Stuttgart und Cagliari, »Tosca« in Frankfurt, Lucca und Seattle, »La bohème« in Seoul, Toronto und in Torre del Lago, »I Capuleti e i Montecchi« in Genua, »La traviata«, »Nabucco«, »Aida«, »Un ballo in maschera«, »Cavalleria rusticana« und »Pagliacci« in der Arena di Verona, »Falstaff« und »Roméo et Juliette« in Seoul, »Otello« in Budapest, »Carmen« in Savona, Triest und der Arena di Verona, »Dialogues des Carmélites» in Sevilla, »Rigoletto« in Toronto, »Il trovatore« in Stuttgart und Ravenna, »Norma« in Cagliari, »Il matrimonio segreto« in Lucca und Ravenna, »Orfeo ed Euridice« in Neapel, »Cavalleria rusticana«, »Pagliacci« und »La forza de destino« in Piacenza sowie »Lucia di Lammermoor«, »The Rake’s progress«, »Die verkaufte Braut«, »Die lustige Witwe«, »Roméo et Juliette« und »Norma« in Triest. An der Semperoper debütierte er 2011 / 12 mit »Tosca«, 2012 / 13 dirigierte er hier »La bohème«, »La traviata« und »Tosca«. In der Saison 2014 / 15 übernimmt er erneut die musikalische Leitung von »Tosca«.
(край на цитата)
Превод:
Портал „Оперен театър в Дрезден (Земпер-Опера)“
(без дата)
Опера
Юлиан Ковачев
музикално ръководство
След като учи цигулка в София и в „Моцартеум“ в Залцбург, Юлиан Ковачев учи дирижиране при Херберт Алендорф и Херберт фон Караян в Берлин със стипендия на фондация „Херберт фон Караян“. Той придобива първите си преживявания с Берлинската филхармония от 1975 до 1980 г.
През 1984 г. той печели реномирания конкурс „Караян“ за насърчаване на млади диригенти. На следващата година прави своя оперен дебют в „Театро Верди“ в Триест с „Йенуфа“ от Яначек.
Юлиан Ковачев е редовен гост в големите оперни театри в Италия като Миланската Скала, „Teatro San Carlo“ в Неапол, Оперния театър в Рим, „Teatro La Fenice“ във Венеция, „Teatro Massimo“ в Палермо, „Театро Комунале“ в Болоня, „Театро Карло Феличе“ в Генуа и „Театро Комунале“ в Каляри. Юлиан Ковачев е бил диригент на Софийската филхармония и главен диригент на Симфоничния оркестър на Загреб и на оркестъра на „Театро Верди“ в Триест. В момента е артистичен и музикален директор на „Teatro del Giglio“ в Лука и директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Дегу в Южна Корея. Като гост-диригент той ръководи множество международни оркестри, включително „Orchestra Sinfonica di Milano“, Националния оркестър на Радио „RAI“ в Торино, Оркестъра на „Arena di Verona“, Оркестъра на радиото в Кьолн, „Orchestre de la Suisse Romande“ в Женева, Симфоничният оркестър на Радио Прага, Симфоничният оркестър на KBS в Сеул и Саксонският държавен оркестър в Дрезден. Юлиан Ковачев е бил гост-диригенти в множество международни оперни театри.
През 2001 г. той открива оперния фестивал в Равена с “Капулети и Монтеки” от Белини. Той дирижира, наред с други опери: “Мадам Бътерфлай” в Сан Франциско, Сиатъл, Щутгарт и Каляри, “Tоска” във Франкфурт, Лука и Сиатъл, “Бохеми“ в Сеул, Торонто и в Торе дел Лаго, „Капулети и Монтеки” в Генуа, “Травиата”, “Набуко”, “Аида”, “Бал с маски”, “Селска чест” и “Палячи” в Арена ди Верона, “Фалстаф” и “Ромео и Жулиета” в Сеул, ” Отело“ в Будапеща, „Кармен“ в Савона, Триест и Арена ди Верона, „Диалози на кармелитките“ в Севиля, „Риголето“ в Торонто, „Трубадур“ в Щутгарт и Равена, „Норма“ в Каляри, „Тайната сватба“ в Лука и Равена, “Орфей и Евридика” в Неапол, “Селска чест”, “Палячи” и “Силата на съдбата” в Пиаченца, както и “Лучия ди Ламермур”, “Животът на бедпътника”, “Продадена невеста“, „Веселата вдовица“, „Ромео и Жулиета“ и „Норма“ в Триест.
Юлиан Ковачев дебютира в Дрезденската опера през 2011/2012 г. с „Тоска“, а през 2012/2013 г. дирижира „Бохеми“, „Травиата“ и „Тоска“. През сезон 2014/2015 отново ще поеме музикалното ръководство на “Тоска”.
(край на превода)
В редица информации до тук стана въпрос, че маестро Ковачев има изяви по целия свят. През 2012 г. той дирижира операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в Оперния театър в град Сиатъл в САЩ. По време на престоя му там той е направил важно интервю с музикален журналист, при което е отговорил на доста интересни въпроси. Аз попаднах в Интернет на това интервю, намирам го за много важно и го цитирам в оригинал на английски език, после ще дам мой превод на български език:
SEATLE OPERA BLOG
24.04.2012
MEET OUR ARTISTS: MAESTRO JULIAN KOVATCHEV
Julian Kovatchev makes his Seattle Opera debut conducting Madama Butterfly. We spoke the other day about what he learned from his mentor Herbert von Karajan, about his work conducting in German (Dresden and Berlin) and Italian opera houses large (Verona) and small (Lucca), and about what a company of performing musicians has in common with a flock of birds.
Welcome to Seattle Opera, Maestro! This is your first time conducting for us and your first time in Seattle.
Yes, really it’s my first production in the States.
You did conduct a few performances of Madama Butterfly in San Francisco…
Right, but that was very quick, another conductor had led the rehearsals. I am very happy now to be here!
Tell us a little about yourself and your background. Where were you born?
I was born in Bulgaria, and grew up in Germany.
Born in Sofia? You’ve worked there, as a conductor…
Yes, but that was much later. I came over to Germany when I was 11 years old, with my parents, to a town in Bavaria near the Austrian border, just a few kilometers from Salzburg.
So your parents were able to leave the Eastern Bloc…
Yes, it was possible at that time as a musician to come over to Germany. You paid 10% of your income every month to the government in Bulgaria; musicians, doctors, people like that could go. So we moved there, and when I had finished my studies in Salzburg, I learned violin, I came to Berlin to play with the Berlin Philharmonic for five years, while studying as a conductor at the Hochschule für Musik in Berlin.
I read that you were five the first time you performed.
Yes, my first concert! It was with my mother at the piano, in front of soldiers. I have a copy of an old documentary film, the Cinéjournal that was made, you know, when they used to play little news features before showing movies, and the last episode on this one was my appearance. It’s very funny.
So your parents were both musicians.
Yes, my mother was a pianist and my father a violinist. I started playing with my father when I was 3 ½ years old. And he brought me every night to hear the performance at the Sofia Opera House.
You grew up speaking Bulgarian, and then learned German…what other languages do you speak?
Also Russian, and Italian, and English. But it’s not important how many—what’s important is if you have something to say!
Now in Berlin, you worked and studied with legendary conductor Herbert von Karajan. How old were you?
I was not even 19 when I came to Berlin, in the late ’70s, and I was lucky enough to work with him for many years.
He recorded a complete cycle of Beethoven symphonies after that—
Yes, the last one, I am playing in that! If you hear any wrong notes, that’s probably me! [laughs] I am thankful for my destiny. He dedicated a lot of time—I still cannot explain why—with me, alone, to discuss conducting, which I was studying then. It was incredible for me. I think he loved Bulgaria, he worked with many Bulgarian artists, and he went there often.
What are some of the most important things you learned from him?
If someone has influenced me, musically, it was Karajan. It’s difficult to put it into words; but his will to discover something new every day. You know, conducting is a very complex profession; you have to be half a psychologist.
And conducting opera? You were playing in the symphony, originally.
Yes, I grew up in the symphony, as a player and a conductor, and slowly came into opera. I conducted my first opera in Italy in ’85, it was Janacek’s Jenufa in Trieste. Then I did more and more operas. Now I split my time half-and-half between symphonic music and opera.
Did you work on operas with Karajan?
Yes, with the Berlin Philharmonic we did opera in Salzburg for Easter, and some recordings.
People often talk about how he did his own completely idiosyncratic readings of operas—you know, how the Karajan Parsifal is not like any other Parsifal you’ve ever heard.
But compare his early recordings with recordings he made later of the same works, and they sound completely different. He was very symphonic in everything; he liked a big sound, and he was crazy about technology—you know, he was the first person to promote cds! He changed the world’s opinion about sound. He did so many things, not only music. His foundation, medical research, his work in cinematography…he was basically the music director of all Europe. There was a joke he used to tell about himself, that when he got into a taxi in Munich the driver asks, “Where to, Maestro?” “You can take me wherever you want; I have to go everywhere.”
(…) Now let’s talk about you and your career. You conducted your first opera in Trieste, and you’ve conducted there a lot.
Yes, I was principal guest conductor there for a while.
And in Lucca, where you’ve taken this position at the Teatro del Giglio?
That’s a very new thing, they’ve ask me to become Artistic and Musical director.
So you choose all the repertory and cast everything.
Yes, it’s nice because of the responsibility of Lucca’s being Puccini’s home town. We share productions with other theaters in Italy, including Livorno and Pisa. It is not so big a theater, less than a thousand seats, but it’s very old, and just 100 meters from the Puccini house.
At the other extreme of scale, you conduct every summer at the ancient Roman amphitheater at the Arena di Verona.
Yes, I feel very much at home in Verona, it is a special place. For the last six or seven years, every summer I work at the Arena and in the winter at the Teatro Filarmonico, where there is a big opera and concert season. In January/February of this year we just did Pagliacci with Zefirelli. I have a small theater in Lucca and the biggest theater in Verona!
Is it difficult to conduct in such a huge place?
It takes a bit of experience. You have to concentrate, and anticipate. Sometimes, for example, the chorus is divided, to the left and the right; sometimes you cannot even see them. But the acoustic is very, very good. The public hears everything wonderfully.
Have you conducted other big outdoor spectacle events?
In Busetto, yes, we did Verdi like that. But I am very happy now to work indoors a lot at Staatsoper Berlin and in Dresden, at Semperoper. We did Tosca there recently, and I go back soon for more Tosca, La boheme, and Traviata.
In the program for our upcoming Madama Butterflysimulcast on May 5, you say “There are so many different emotions in each moment of this opera, and only a genius like Puccini could include them all in this wonderful music.” Could you tell us more about how these emotions play out?
Yes, this is not about this bar or that bar, it is the entire opera. Some singers, some sopranos, cannot perform Butterfly because they cannot go through all these big emotions. It is so difficult to control yourself sometimes. Even as a conductor. I spoke with Karajan about this; he wrote a book, Controlled Ecstasy, about how this happens—you cannot rehearse it. With magnetism, with all the musicians together during the performance, in that moment you can feel cold and hot, the hearts are all beating together, like a flock of birds, which suddenly fly together, to the left or the right [gestures]. In this Butterfly we have magnificent singers; Patricia [Racette] puts all her heart and soul into the performance. I sometimes wonder how she can keep control and sing so fantastically, while feeling these emotions. I get involved also, especially at the end. And in the intermezzo. There’s never a moment when you can relax. Other operas have recitative or something, but when this begins you have to see the end from the beginning.
There are moments in Butterfly when it gets slower, or quieter, but that’s usually when things are getting more tense onstage.
Yes. We need these moments of silence; it makes what is happening in our fantasy more special, more strong. Not everything has to be perfectly clear. Everybody in the audience must take the emotions into themselves. It is not that you have to feel exactly what is happening onstage. It is inside you, how you reflect on your life. That’s how it’s possible for all of us to be involved, all the audience, together. The music begins where the words leave off. There are separate worlds for everybody, individually, in the audience. You can see and hear the story, but you put the music into yourself and go out with your own emotions, applied to your life and your own feelings.
What would you say to an opera-goer who claims not to like Puccini?
Interesting question. Some people may have a problem with classical music in general. But to them I say, you don’t know what you’re missing. There’s nothing to fear about this. And many young people know much more classical music than they think. All you have to do is watch television commercials, and you know all of Carmen. Each year we do a radio broadcast on RAI from Arena di Verona, a big gala, with music from operas and also music by rock stars. Music is music. My car is full of rock and pop. There are many more young people now going to Arena di Verona, because of what they hear.
Yes, I’m pleased to say that here in Seattle, for our first-ever simulcast, we have some 7000 people who have already pre-registered to attend Madama Butterfly for free at Key Arena on May 5.
Yes, that is fantastic! What a night it will be!
Posted by Jonathan Dean.
(край на цитата)
Превод:
БЛОГ НА ОПЕРАТА В СИАТЪЛ
24.04.2012 г.
Автор: Jonathan Dean
ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НАШИТЕ АРТИСТИ: МАЕСТРО ЮЛИАН КОВАЧЕВ
Юлиан Ковачев дебютира в Сиатълската опера като дирижира „Мадам Бътерфлай“. Онзи ден говорихме за това, което е научил от своя ментор Херберт фон Караян, за дирижирането му в големи немски (Дрезден и Берлин) и италиански оперни театри (Верона) и малки (Лука), както и за това какво има една компания от изпълнители на музика общо с ято птици.
Добре дошли в Сиатълската опера, Маестро! За първи път дирижирате за нас и за първи път сте в Сиатъл.
Да, наистина това е първата ми продукция в Щатите.
Дирижирахте няколко представления на „Мадам Бътерфлай“ в Сан Франциско…
Добре, но това беше много бързо, друг диригент водеше репетициите. Много съм щастлив сега, че съм тук!
Разкажете ни малко за себе си и произхода си. Къде сте роден?
Роден съм в България и съм израснал в Германия.
Роден в София? Вие сте работили там като диригент…
Да, но това беше много по-късно. Дойдох в Германия, когато бях на 11 години, с родителите си, в град в Бавария близо до австрийската граница, само на няколко километра от Залцбург.
Значи родителите ви са успели да напуснат Източния блок…
Да, по това време беше възможно като музикант да дойдете в Германия. Плащате 10% от доходите си всеки месец на правителството в България; музиканти, лекари и такива хора могат да отидат. Така че се преместихме там и когато завърших обучението си в Залцбург, научих цигулка, дойдох в Берлин, за да свиря с Берлинската филхармония в продължение на пет години, докато учих като диригент в „Hochschule für Musik“ в Берлин.
Четох, че сте бил на пет години, когато сте се представили за първи път.
Да, първият ми концерт! Беше с майка ми на пианото, пред войници. Имам копие на стар документален филм – „Cinéjournal“, който беше направен, нали знаете, когато пускаха малки новинарски репортажи, преди да прожектират филми, и последният епизод на този беше моето появяване. Много е смешно.
И двамата ви родители са били музиканти.
Да, майка ми беше пианистка, а баща ми цигулар. Започнах да свиря с баща ми, когато бях на 3 години и половина. И ме водеше всяка вечер да слушам представлението в Софийската опера.
Израснали сте говорейки български, а после научихте немски… кои други езици говорите?
Също и руски, и италиански, и английски. Но не е важно колко – важното е дали имате какво да кажете!
Сега в Берлин работихте и учихте с легендарния диригент Херберт фон Караян. На колко години бяхте?
Не бях дори на 19, когато дойдох в Берлин в края на 70-те и имах късмета да работя с него дълги години.
След това той записва пълен цикъл от симфонии на Бетовен.
Да, последният, в него свиря! Ако чуете грешни ноти, това вероятно съм аз! (смее се). Благодарен съм за съдбата си. Той отделяше много време – все още не мога да си обясня защо – сам с мен, за да обсъждаме дирижирането, което учех тогава. Беше невероятно за мен. Мисля, че той обичаше България, работеше с много български артисти и често ходеше там.
Кои са някои от най-важните неща, които научихте от него?
Ако някой ми е повлиял музикално, това беше Караян. Трудно е да се изрази с думи; но волята му да открива нещо ново всеки ден. Знаете ли, диригентството е много сложна професия; трябва да си наполовина психолог.
А дирижирането на опера? Първоначално свирихте симфонична музика.
Да, израснах в симфоничната музика, като изпълнител и диригент, и бавно навлязох в операта. Дирижирах първата си опера в Италия през 1985 г., това беше „Йенуфа“ от Яначек в Триест. След това правех все повече и повече опери. Сега разделям времето си наполовина между симфонична музика и опера.
Работили ли сте по опери с Караян?
Да, с Берлинската филхармония направихме опера в Залцбург за Великден и някои записи.
Хората често говорят за това как той е правил свои собствени напълно идиосинкратични четения на опери – знаете ли, как „Парсифал“ на Караян не е като всеки друг „Парсифал“, който някога сте чували.
Но сравнете ранните му записи със записите, които е направил по-късно на същите произведения, и те звучат напълно различно. Той беше много симфоничен във всичко; той харесваше силния звук и беше луд по технологиите – знаете, той беше първият човек, който рекламира компактдискове! Той промени мнението на света за звука. Правеше толкова много неща, не само музика. Неговата фондация, медицински изследвания, работата му в кинематографията… той беше основно музикален директор на цяла Европа. Имаше един виц, който разказваше за себе си, че когато се качи в такси в Мюнхен, шофьорът го пита: „Накъде, Маестро?“ „Можеш да ме заведеш където пожелаеш; Трябва да ходя навсякъде“.
Сега нека поговорим за вас и вашата кариера. Дирижирахте първата си опера в Триест и сте дирижирали там много.
Да, известно време бях главен гост-диригент там.
А в Лука, където заехте тази позиция в „Teatro del Giglio“?
Това е много ново нещо, те ме помолиха да стана артистичен и музикален директор.
Така че вие избирате целия репертоар и избирате всичко.
Да, хубаво е заради отговорността, че Лука е родният град на Пучини. Ние споделяме продукции с други театри в Италия, включително Ливорно и Пиза. Не е толкова голям театър, по-малко от хиляда места, но е много стар и само на 100 метра от къщата на Пучини.
В другия край на мащаба, вие дирижирате всяко лято в древния римски амфитеатър в Арена ди Верона.
Да, във Верона се чувствам като у дома си, това е специално място. През последните шест-седем години всяко лято работя в Арената, а през зимата в „Театро Филармонико“, където има голям оперен и концертен сезон. През януари/февруари тази година току-що направихме „Палячи“ със Дзефирели. Имам малък театър в Лука и най-големият театър във Верона!
Трудно ли е да се дирижира на такова огромно място?
Нужен е малко опит. Трябва да се концентрирате и да предвидите. Понякога, например, пеенето на артистите е разделено наляво и надясно; понякога дори не можете да ги видите. Но акустиката е много, много добра. Публиката чува всичко чудесно.
Правили ли сте други големи събития на открито?
В Бусето, да, направихме Верди така. Но сега съм много щастлив, че работя много на закрито в Държавната опера в Берлин и в Дрезден, в „Земпер“-опера. Наскоро направихме „Тоска“ там и скоро ще се върна още за „Тоска“, „Бохеми“ и „Травиата“.
В програмата за предстоящото симултантно предаване на „Мадам Бътерфлай“ на 5 май казвате: „Има толкова много различни емоции във всеки момент от тази опера и само гений като Пучини би могъл да ги включи всички в тази прекрасна музика.“ Бихте ли ни разказали повече за това как се развиват тези емоции?
Да, не става въпрос за този или онзи откъс, това е цялата опера. Някои певци, някои сопрани не могат да изпълнят ролята на Мадам Бътерфлай, защото не могат да преминат през всички тези големи емоции. Понякога е толкова трудно да се контролираш. Дори и като диригент. Говорих с Караян за това; той написа книга „Контролиран екстаз“ за факта как се случва това – не можете да го повторите. С магнетизъм, с всички музиканти заедно по време на изпълнението, в този момент можете да почувствате студ и топлина, всички сърца бият заедно, като ято птици, които внезапно летят заедно, наляво или надясно (прави жестове). В тази продукция на „Мадам Бътерфлай“ имаме великолепни певци; Patricia (Racette) влага цялото си сърце и душа в изпълнението. Понякога се чудя как може да се контролира и да пее толкова фантастично, докато изпитва тези емоции. Аз също се включвам, особено в края. И в интермецото. Никога няма момент, в който можете да се отпуснете. Други опери имат речитатив или нещо подобно, но когато това започне, трябва да видите края отначало.
Има моменти в „Мадам Бътерфлай“, когато музиката става по-бавна или по-тиха, но това обикновено е, когато нещата стават по-напрегнати на сцената
Да. Имаме нужда от тези моменти на тишина; това прави случващото се във фантазията ни по-специално, по-силно. Не всичко трябва да е напълно ясно. Всеки от публиката трябва да поеме емоциите в себе си. Не че трябва да усещате точно какво се случва на сцената. Вътре във вас е как отразявате живота си. Ето как е възможно всички да участваме, цялата публика, заедно. Музиката започва там, където думите свършват. Има отделни светове за всеки, индивидуално, в публиката. Можете да видите и чуете историята, но влагате музиката в себе си и излизате със собствените си емоции, приложени към живота и собствените ви чувства.
Какво бихте казали на посетител на опера, който твърди, че не харесва Пучини?
Интересен въпрос. Някои хора може да имат проблем с класическата музика като цяло. Но на тях казвам, че не знаете какво пропускате. Няма от какво да се страхувате за това. И много млади хора познават много повече класическа музика, отколкото предполагат. Всичко, което трябва да направите, е да гледате телевизионни реклами и ще знаете цялата Кармен. Всяка година правим радиопредаване по RAI от Arena di Verona, голяма гала, с музика от опери, а също и музика от рок звезди. Музиката си е музика. Колата ми е пълна с рок и поп. Много повече млади хора сега отиват в Арена ди Верона, заради това, което чуват.
Да, радвам се да кажа, че тук, в Сиатъл, за първия си симуласт, имаме около 7000 души, които вече са се регистрирали предварително, за да присъстват безплатно на „Мадам Бътерфлай“ в „Key Arena“ на 5 май.
Да, това е фантастично! Каква нощ ще бъде!
Автор: Jonathan Dean
(край на превода)
Разполагам с една рецензия за операта „Тоска“ от Пучини под диригентството на маестро Ковачев в Оперния театър в Сиатъл. Цитирам в оригинал, после ще дам мой превод на български език:
SEATLE OPERA BLOG
(без дата)
Seattle Opera just opened 2015 with fireworks of their own: Giacomo Puccini’s Tosca opened its run at McCaw Hall, until January 24, so add another jewel to the company’s tiara.
This production is one of their best. The cast includes Greer Grimsley (coming down from Valhalla as Wotan from numerous company performances in Wagner’s Ring Cycle) in an unspeakably powerful and wicked performance as Scarpia; the Lithuanian soprano Ausrine Stundyte as Floria Tosca; (earlier seen here as a heart-breaking Cio-Cio San in Madama Butterfly) and tenor Stefano Secco as Cavaradossi. Their performances, meshed with conductor Julian Kovatchev’s masterful work with the orchestra, elevates this show into one of the best I’ve ever seen.
I have to confess right now that Tosca was the first opera I ever saw. I studied the libretto in advance and I read the program notes carefully and fully and was not disappointed: it was everything I expected to be be and became (and remains) my favorite. Interestingly, though, this was about 40 some years ago, so I don’t recall who was in the cast.
Tosca’s tale is timeless, which is one reason it’s still around, even though Puccini throws in so much backstory and color that it’s one of the few operas which cannot be “updated”. But the characters are complex and real, and the second act, in which Scarpio forces Tosca to reveal Angelotti’s hiding place by hearing Cavaradossi being tortured in the next room, is one of the most riveting in any opera. It all ends with an ending which Shakespeare would have used.
Tosca herself is drawn as one of the most complex women in opera: Proud and prone to jealousy, she’s torn between love and hate, but is no shrinking violet like many opera heroines. Floria Tosca is a strong woman, tough enough to have succeeded on her own, and not afraid to do whatever is necessary to fight for survival.
The top-notch cast delivers world-class results, especially Grimsley. In addition to being a great Wotan, he’s now one of the opera world’s great Scarpios, too.
Quite frugally, Seattle Opera re-uses its production design, saving money and benefitting more than just one opera company. The costumes are by Andrew Marlay, borrowed from the New York City Opera. The set has been in the Seattle Opera’s possession since the 1960’s and are hand- painted in an awe-inspiring trompe l’oeil style by Ercole Sormani, of one of Europe’s great dynasties of scenic painting.
What this all means is this: the 2010’s is the decade that Seattle moves into its place on the national stage; it’s currently the United State’s fastest growing city, we have a nationally-known symphony, more community theaters winning Tonys and Pulitzer prizes than God has guppies, and now a legendary pro football team, the Seattle Seahawks. The Seattle Opera has done its part to help Seattle get here, and with productions like Tosca, it will continue that.
(край на цитата)
Превод:
БЛОГ НА ОПЕРАТА В СИАТЪЛ
(без дата)
„ТОСКА“ В СИАТЪЛ КИПИ
Сиатълската опера току-що откри 2015 г. със собствени фойерверки: „Тоска“ на Джакомо Пучини се играе в „McCaw Hall“ до 24 януари, така че добавете още едно бижу към тиарата на компанията.
Тази продукция е една от най-добрите на театъра. Актьорският състав включва Гриър Гримсли (слизащ от Валхала като Вотан от многобройни изпълнения на компанията в цикъла „Пръстена на нибелунга“ от Вагнер) в неописуемо силно и не често срещащо се изпълнение като Скарпия; литовското сопрано Аусрин Стундите като Флория Тоска; (виждана по-рано тук като сърцераздирателна Чо-Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“) и тенора Стефано Секо като Каварадоси. Техните изпълнения, съчетани с майсторската работа на диригента Юлиян Ковачев с оркестъра, издигат този спектакъл в един от най-добрите, които съм гледал.
Трябва да призная веднага, че „Тоска“ беше първата опера, която съм гледал. Проучих либретото предварително и прочетох програмните бележки внимателно и изцяло и не бях разочарован: беше всичко, което очаквах да бъде и ми стана (и остава) любимо. Интересното е обаче, че това беше преди около 40 години, така че не си спомням кой беше в актьорския състав.
Историята на Тоска е вечна, което е една от причините да е все още наоколо, въпреки че Пучини хвърля толкова много предистория и цвят, че е една от малкото опери, които не могат да бъдат „актуализирани“. Но героите са сложни и реални, а второто действие, в което Скарпия принуждава Тоска да разкрие скривалището на Анджелоти, като чува измъчването на Каварадоси в съседната стая, е едно от най-завладяващите във всяка опера. Всичко завършва с край, който Шекспир би използвал.
Самата Тоска е представена като една от най-сложните жени в операта: Горда и склонна към ревност, тя се разкъсва между любовта и омразата, но не е свиваща се „виолетова жена“ като много оперни героини. Флория Тоска е силна жена, достатъчно твърда, за да успее сама и не се страхува да направи всичко необходимо, за да се бори за оцеляване.
Първокласният актьорски състав осигурява резултати от световна класа, особено Гримсли. Освен че е велик Вотан, сега той е и един от великите Скарпия в света на операта.
Съвсем пестеливо Сиатълската опера използва повторно своя производствен дизайн, спестявайки пари и облагодетелствайки повече от една оперна компания. Костюмите са на Андрю Марлей, взети назаем от Нюйоркската опера. Декорът е притежание на операта в Сиатъл от 60-те години на миналия век и е ръчно рисуван във внушителен стил „trompe l’oeil“ от Ерколе Сормани – една от великите европейски династии на сценичната живопис.
Всичко това означава следното: 2010-те са десетилетието, в което Сиатъл заема своето място на националната сцена; в момента това е най-бързо развиващият се град в Съединените щати, имаме национално известен симфоничен оркестър, повече обществени театри, печелили награди „Тони“ и „Пулицър“, а сега и легендарен професионален футболен отбор – „Сиатъл Сийхоукс“. Сиатълската опера изпълни своята роля, за да помогне на Сиатъл да стигне дотук и с продукции като „Тоска“ ще продължи тази традиция.
(край на превода)
Като финал на тази траурна статия за маестро Юлиян Ковачев ще цитирам данни за едно турне в Европа (Германия, Чехия и Австрия) през 2016 г. на ръководения от него Симфоничен оркестър в Дегу (Даегу) в Южна Корея. Цитирам текст на немски еик, после ще дам превод на български език:
DAEGU SYMPHONY ORCHESTRA
Europatour 2016
Date and Time: 26 September 2016 @ 8:00PM
Venue: Philharmonie Berlin, Herbert-von-Karajan-Str.1, Germany
Conductor: Julian KOVATCHEV
Soloist: Haesun PAIK (Piano)
Tickets: 19,- to 39,- €
Tickethotline: +49 (0) 30.84 10 89 09, www.ticketmaster.de
Program: Youngmin Jin Emergence for Orchestra,
Tschaikowsky Konzert für Klavier und Orchester Nr.1 b-Moll, op. 23
Tschaikowsky Symphony Nr. 4 f-Moll, Op. 36
Info: www.berliner-philharmoniker.de
Date and Time: 28 September 2016 @ 8:00PM
Venue: Smetana Hall, Municipal House, nám. Republiky 5, 111 21 Praha 1, Czech Republic
Conductor: Julian KOVATCHEV
Soloist: Bomsori KIM (Violin)
Tickets: 200,- to 600,- CZK
Tickethotline: www.pragueticketoffice.com, www.ticketpro.cz, www.ticketon.cz
Program: Youngmin Jin Emergence for Orchestra
Mendelssohn Violin Concerto in E minor. Op.64
Tchaikovsky Symphony No.4 in f minor, Op.36
Info: www.obecnidum.cz
Date and Time: 02 October 2016 @ 7:30PM
Venue: Musikverein, Goldener Saal, Musikvereinspl. 1, 1010 Vienna, Austria
Conductor: Julian KOVATCHEV
Soloist: Haesun PAIK (Piano)
Tickets: 10,- to 35,- €
Tickethotline: +43 1 505 81 90, www.musikverein.at, www.oeticket.at
Program: Youngmin Jin Emergence for Orchestra,
Tschaikowsky Konzert für Klavier und Orchester Nr.1 b-Moll, op. 23
Tschaikowsky Symphony Nr. 4 f-Moll, Op. 36
Info: www.musikverein.at
Besuch aus dem Land der Morgenstille:
Das Daegu Symphony Orchestra aus Südkorea spielt zum ersten Mal in Berlin
Das Daegu Symphony Orchestra aus Südkorea ist zum ersten Mal in Deutschland zu hören und am Montag, 26. September 2016 zu Gast in der Philharmonie Berlin. Im 133. Jahr der deutsch-koreanischen Beziehungen ist mit dem Daegu Symphony Orchestra eines der renommiertesten Symphonieorchester Südkoreas auf Europatournee, mit drei exklusiven Konzerten in Berlin, Wien und Prag.
Unter der Leitung des bulgarischen Dirigenten Julian Kovatchev präsentiert das Daegu Symphony Orchestra bei seinem ersten Gastspiel in Berlin eine spannungsreiche Mischung aus europäischen und asiatischen Kompositionen Klassischer Musik. Neben zwei der beliebtesten Werke von Tschaikowsky, steht mit „Emergence“ auch ein Stück des koreanischen Komponisten Youngmin Jin auf dem Programm. Eine hervorragende Gelegenheit, klassische Musik von der koreanischen Halbinsel kennen zu lernen.
„Land der Morgenstille“, ist der poetische Name Koreas in seiner Landessprache. Still wird es wohl eher nicht zugehen beim Konzert des Daegu Symphonie Orchestra: Das Berliner Publikum darf sich auf ein rauschendes Fest der Klänge in der Berliner Philharmonie freuen.
Daegu Symphony Orchestra
Unter der Leitung von Dirigent Kovatchev konnte sich das Daegu Symphony Orchestra in den letzten Jahren zu einem der weltweit führenden Orchester entwickeln. Das 100 Mitglieder starke Orchester, das 1964 gegründet wurde, ist eines von vier städtischen Orchestern in Korea. Eine seiner wichtigsten Aufgaben sieht das DSO im Bereich musikalischer Bildung und hat darum auch insbesondere die kontinuierliche Förderung junger Talente in der Region vorangetrieben. Mit der Eröffnung der Daegu City Music Hall in 2013 bekam das Daegu Symphony Orchestra eine technisch hervorragende ausgestattete Spielstätte, in dem inzwischen ganzjährig Klassische Konzerte und sowie ein spezielles Konzertprogramm für junge Hörer stattfinden. Eine hervorragende Möglichkeit für das engagierte Orchester, seine große Faszination für Klassische Musik in Korea weiter zu verbreiten.
Julian Kovatchev, Dirigent
Der gebürtige Bulgare ist seit April 2014 Musikalischer Direktor und Dirigent des Daegu Symphony Orchestra. Julian Kovatchev lernte Geige und zog nach Abschluss seines Studiums in Sofa mit seiner Familie nach Deutschland in die Nähe von Salzburg, wo er am Mozarteum studierte und 1973 seinen Abschluss ablegte. Ein Stipendium der Herbert-von-Karajan-Stiftung ermöglichte ihm in den Folgejahren seine Studien bei den Berliner Philharmonikern in Berlin zu vertiefen und bei Herbert Ahlendorf und Herbert von Karajan Orchesterdirigieren zu studieren. Er debütierte am Triester Teatro Verdi mit Janàceks „Jenufa“ und trat seit dem regelmäßig mit den großen Orchestern und in den bekanntesten Konzerthäusern Europas auf.
Die enge Verbundenheit Julian Kovatchevs mit Deutschland spiegelt sich auch in der regelmäßigen Zusammenarbeit mit der Dresdner Staatskapelle sowie Gastauftritten u.a. beim WDR Sinfonieorchester Köln wieder. Er dirigiert sowohl Opern- als auch Symphonie-Werke und gehört zu den. Neben seiner Arbeit beim Daegu Symphonie Orchestra ist Julian Kovatchev ebenfalls Musikdirektor und Künstlerischer Leiter des Teatro del Giglio Lucca, Italien.
HaeSun Paik, Klavier
Die koreanische Pianistin HaeSun Paik gehört zu den renommiertesten Künstlerinnen Koreas und genießt auch international ein hervorragendes Renommé. Die New York Times lobt sie als „großartige und individuelle Persönlichkeit“, während der Boston Globe ihre Konzerte als „ein Wunder – elastisch, wechselhaft und voll von Überraschungen und Bedeutsamkeit“ bezeichnet. Sie überzeugt mit einer tiefen Feinsinnigkeit und gleichzeitig enormen Kraft ihres Spiels. HaeSun Paik gewann zahlreiche internationale Klavierwettbewerbe, darunter 1994 einen 3. Platz beim berühmten Tschaikowsky Klavierwettbewerb in Moskau. Sie studierte unter Russel Sherman und Wha Kyung Bym am New Angland Conservatory in den USA, wo sie auch Studium abschloß. Seitdem trat sie mit den renommiertesten Orchestern der Welt auf u.a. mit dem Boston Symphony Orchestra, Tokyo Philharmonic, dem City of Birmingham Symphony Orchestra und den Münchner Philharmonikern.
Neben ihrer musikalischen Karriere arbeitet HaeSun Paik seit vielen Jahren als Professorin und gibt weltweit Meisterklassen. Sie wurde als jüngste Professorin an die Seoul National University berufen. Seit 2013 ist sie Professorin am Cleveland Institute of Music. Darüber hinaus ist sie eine gefragte Jurorin für verschiedene internationale Musikwettbewerbe. Sie ist musikalische Leiterin des Busan Music Festivals. Ihre zahlreichen Album-Veröffentlichungen erscheinen ausschließlich auf EMI Korea. HaeSun Paik lebt und arbeitet in den USA und Korea.
(край на цитата)
Превод:
СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР ДАЕГУ
Европейско турне 2016
Дата и час: 26 септември 2016 г. @ 20:00 ч
Място: Philharmonie Berlin, Herbert-von-Karajan-Str.1, Германия
Диригент: Юлиан КОВАЧЕВ
Солист: Хаесун Паик (пиано)
Билети: €19 до €39
Гореща линия за билети: +49 (0) 30.84 10 89 09, www.ticketmaster.de
Програма:
Юнгмин Джин – „Emergence“ за оркестър
Чайковски – Концерт за пиано и оркестър № 1 в си бемол минор, оп. 23
Чайковски – Симфония № 4 във фа минор, оп. 36
Информация: www.berliner-philharmoniker.de
….
Дата и час: 28 септември 2016 г. от 20:00 ч
Място: зала „Сметана“, Дом на общината, н.м. Republiky 5, 111 21 Прага 1, Чехия
Диригент: Юлиан КОВАЧЕВ
Солист: Бомсори КИМ (цигулка)
Билети: 200 до 600 CZK
Гореща линия за билети: www.pragueticketoffice.com, www.ticketpro.cz, www.ticketon.cz
Програма:
Юнгмин Джин – „Emergence“ за оркестър
Менделсон – Концерт за цигулка в ми минор. оп. 64
Чайковски – Симфония № 4 във фа минор, оп. 36
Информация: www.obecnidum.cz
……
Дата и час: 02 октомври 2016 г. в 19:30 ч
Място: Musikverein, Goldener Saal, Musikvereinspl. 1, 1010 Виена, Австрия
Диригент: Юлиан КОВАЧЕВ
Солист: Хаесун Паик (пиано)
Билети: €10 до €35
Гореща линия за билети: +43 1 505 81 90, www.musikverein.at, www.oeticket.at
Програма:
Юнгмин Джин – „Emergence“ за оркестър
Чайковски – Концерт за пиано и оркестър № 1 в си бемол минор, оп. 23
Чайковски – Симфония № 4 във фа минор, оп. 36
Информация: www.musikverein.at
Посещение от страната на утринното спокойствие:
Симфоничният оркестър на Дегу от Южна Корея свири за първи път в Берлин.
Симфоничният оркестър на Дегу от Южна Корея може да бъде слушан в Германия за първи път и ще гостува в Берлинската филхармония в понеделник, 26 септември 2016 г. В 133-ата година от германо-корейските отношения Симфоничният оркестър на Дегу, един от най-известните симфонични оркестри в Южна Корея, е на турне из Европа с три изключителни концерта в Берлин, Виена и Прага.
Под ръководството на българския диригент Юлиан Ковачев Симфоничният оркестър на Дегу представя вълнуваща смесица от европейски и азиатски класически музикални композиции при първото си гостуване в Берлин. Освен две от най-популярните творби на Чайковски, в програмата „Emergence” е и пиеса на корейския композитор Йонгмин Джин. Отлична възможност да научите за класическата музика от Корейския полуостров.
„Земя на утринното спокойствие“ е поетичното име на Корея на нейния национален език. Вероятно няма да е тихо на концерта на Симфоничния оркестър на Дегу: публиката в Берлин може да очаква с нетърпение пищен фестивал на звуците в Берлинската филхармония.
Симфоничен оркестър на Дегу
Под ръководството на диригента Ковачев Симфоничният оркестър на Дегу се превърна в един от водещите оркестри в света през последните години. 100-членният оркестър, основан през 1964 г., е един от четирите общински оркестъра в Корея. DSO вижда една от най-важните си задачи в областта на музикалното образование и затова особено насърчава непрекъснатото насърчаване на млади таланти в региона. С откриването на „Daegu City Music Hall“ през 2013 г. Симфоничният оркестър на Дегу получи отлично техническо място, в което вече целогодишно се провеждат класически концерти и специална концертна програма за млади слушатели. Отлична възможност за ангажирания оркестър да разпространи допълнително голямото си очарование към класическата музика в Корея.
Юлиан Ковачев, диригент
Роденият българин е музикален директор и диригент на Симфоничния оркестър на Дегу от април 2014 г. Юлиан Ковачев учи да свири на цигулка и след като завършва обучението си в София, се премества със семейството си в Германия близо до Залцбург, където учи в „Моцартеум“ и завършва през 1973 г. Стипендия от фондация Херберт фон Караян му позволява да задълбочи обучението си в Берлинската филхармония в Берлин през следващите години и да учи оркестрово дирижиране при Херберт Алендорф и Херберт фон Караян. Дебютира в „Театро Верди“ в Триест с „Йенуфа” от Яначек и оттогава редовно се изявява с големи оркестри и в най-известните концертни зали в Европа.
Близките връзки на Юлиан Ковачев с Германия се отразяват и в редовното му сътрудничество с „Dresden Staatskapelle“ и гостувания със „WDR Symphony Orchestra“ в Кьолн, наред с други. Той дирижира оперни и симфонични произведения и е един от най-известните чужди диригенти в Германия. В допълнение към работата си със Симфоничния оркестър на Дегу, Юлиан Ковачев е и музикален директор и артистичен директор на „Teatro del Giglio“ в Лука, Италия.
HaeSun Paik, пиано
Корейската пианистка HaeSun Paik е една от най-известните артистки в Корея и също така се радва на отлична международна репутация. „New York Times“ я възхвалява като „великолепна и индивидуална личност“, докато „Boston Globe“ нарича концертите й „чудо – еластични, променливи и пълни с изненада и значимост“. Тя впечатлява с дълбоката си чувствителност и същевременно огромна сила в свиренето си. HaeSun Paik печели множество международни конкурси по пиано, включително трето място на прочутия конкурс за пиано „Чайковски“ в Москва през 1994 г. Учи при Russel Sherman и Wha Kyung Bym в „New Angland Conservatory“ в САЩ, където завършва и обучението си. Оттогава тя свири с най-реномираните оркестри в света, включително Бостънския симфоничен оркестър, Токийската филхармония, Симфоничния оркестър на град Бирмингам и Мюнхенската филхармония.
В допълнение към музикалната си кариера, HaeSun Paik е работила като професор в продължение на много години и дава майсторски класове по целия свят. Тя беше назначена за най-младия професор в Националния университет в Сеул. Тя е професор в Музикалния институт в Кливланд от 2013 г. Тя е и желан член на жури при различни международни музикални конкурси. Тя е музикален директор на музикалния фестивал в Пусан. Многобройните й албуми се появяват ексклузивно в „EMI Korea“. HaeSun Paik живее и работи в САЩ и Корея.
(край на превода)
Нека днес на 14 ноември 2023 г. сведем глави пред светлата памет на диригента Юлиян Ковачев, починал на 11 ноември т.г. в далечна Южна Корея.
Мир на праха му!
……