Тенорът Бойко Цветанов, който днес празнува рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 14 юни 2021 г. имам повод да поздравя един голям български артист – тенорът Бойко Цветанов, който празнува 66 години и продължава да разнася певческата слава на България по света и в родината си. На този ден през 2020 г. не можах да му окажа необходимото внимание и да го поздравя за кръглия му 65-и рожден ден, поради което той не е включен в момента в моя нов блог „operаsstars.de“. По тази причина днес ща напиша статията си тук във ФБ, заедно с много снимки, а после ще я включа в тази банка данни.
Не само като певец, но и като изтъкнат вокален педагог Бойко Цветанов продължава една хубава традиция – най-изявените родни оперни артисти рано или късно – по време на кариерата си или след това показват опита си и обучават следващите поколения млади таланти. Освен това той е председател на федерацията „Борис Христов“ – на името на легендарния оперен певец.
Да се пише за Бойко е колкото лесно, толкова и трудно. Материалите и информациите за него в световните и български медии са извънредно много – той е популярна личност от много години, общителен, отворен към проблемите на оперното и певческо изкуство, при всеки възможен случай изразява мнението си по категоричен начин и защитава собствените си разбирания. Той има право за това, понеже от редица години работи много успешно в чужбина и от тези си наблюдения по чуждите сцени е извлякъл неоценим опит, който иска да предаде. Лично аз го познавам от 2014 г., когато станахме „Фейсбук“-приятели и си разменихме писма. Преди това познавам добре изкуството му от годините 1990 до 2002, когато той пееше често в Германия и съм имал възможност да го чуя и на живо при негови изяви в Берлин при мои служебни посещения там през 80-те години. Освен това от дългогодишната ми архивна работа през 90-те години имам доста богата картотека с неговите изяви, главно в Цюрихската и в Берлинската държавна опери, като в Цюрих той е член на ансамбъла от сезона 1991/1992. В този авторитетен оперен театър той пее централни партии вече над 20 години и то с подчертан успех. Заедно с този ангажимент Бойко Цветанов е член на ансамбъла на Deutsche Oper Berlin през сезоните от 1995 до 1999, на този в Semperoper Dresden през 1995/1996 и на ансамбъла на операта в Грац в Австрия през сезоните 1997/1998/1999. По-късно ще се спра на ролите му, за които в електронните източници има обширни и подробни сведения.
През 2015 година на днешния ден аз написах тук във ФБ обширна статия за Бойко Цветанов във връзка с кръглия му 60-и рожден ден. Днес няма да пиша подробно – той е толкова познат, само ще наблегна на някои данни от биографията и репертоара му и ще цитирам негови изяви от годините 2016 и 2017.
Интересно е, че в Уикипедия все още няма статия на български език за този интернационално изявен български певец. Има малки такива на анилийски, немски и руски езици. Вече не се чудя, много пъти вземах отношение по този въпрос. Добре, че Бойко Цветанов дава интервюта при различни поводи в родината си, чрез които се пише доста и на български език за неговата дейност, за неговите роли и изобщо за биографията му. В електронните източници на латиница най-важни са редица сведения от специализирани фирми и агентури, които добре описват дейността му. В Уикипедия има статии за него на немски и английски език. Тази на английски е по-обширна и ще я предам в оригинал. В основния речник за оперни певци на Kutsch & Riemens от 1997 г. има статия за Бойко Цветанов, която съдържа ценни сведения за чуждестранния читател, ето защо ще започна от нея:
Бойко Цветанов, български тенор, е роден на 14 юни 1955 г. в София. Той получава вокално музикално образование в Музикалната академия в родния си град и още през 1982 г. влиза в състава на Софийската народна опера. Тук той пее в роли, като: Херцогът в „Риголето“, Форесто в „Атила“ и Радамес в „Аида“ от Верди, Линдоро в „Италианката в Алжир“ от Росини, Фернандо във „Фаворитката“ от Доницети, Полионе в „Норма“ от Белини. По същото време Цветанов има значителни успехи като концертен певец и такъв в ораториални творби. След това той усъвършенства музикалното си образование чрез продължителни занимания при Борис Христов в Рим и във Виена. Във Виенската опера той гостува в ролята на Италианския певец в „Кавалерът на розата“, както и в „Капричио“ от Рихард Щраус. Той гостува за концерти в Русия, Чехословакия, Франция (между другото солист в „Реквиема“ от Верди), в Нидерландия и на о-в Малта. През сезона 1991/1992 Цветанов гостува в Оперния театър в Санкт Гален в Швейцария в ролята на Рикардо в „Бал с маски“ от Верди. В оперния театър в Цюрих той играе в: Ленски в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Алваро в „Силата на съдбата“ от Верди (в същата роля участва през 1993 г. в Карлсруе), Певецът в „Кавалерът на розата“ и в „Капричио“ от Рихард Щраус, Арнолдо във „Вилхелм Тел“ от Росини, Родолфо в „Бохеми“ от Пучини, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“, Луиджи в „Мантията“ от Пучини, Маурицио в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа, Гуалтиеро в „Пиратът“ от Белини, Полионе в „Норма“ от Белини (1995) и Собинин в „Живот за царя“ (Иван Сусанин) от Глинка (1996). През 1995 г. Цветанов гостува в Дойче Опер Барлин в ролята на Рикардо в „Бал с маски“ от Верди, също през 1995 г. гостува във Валенсия като Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, а през 1996 г. като Полионе в „Норма“ в „Opéra Bastille“ в Париж.
Има музикални записи във фирма „Delta-Aruna“ (Recital).
(бел. Б.К.: това са информации до 1997 г.)
(край на цитата от речника на Kutsch & Riemens)
Цитирам репертоара на Бойко Цветанов от източник на английски език:
Repertory
Composer | Work | Role |
V. Bellini | Il Pirata | Gualtiero |
Norma | Pollione | |
I Puritani | Lord Arturo Talbo | |
G. Bizet | Carmen | Don José |
F. Cilea | Adriana | Lecouvreur Maurizio |
G. Donizetti | L‘ Elisir d’amore | Nemorino |
La Favorita | Fernando | |
Lucia di Lammermoor | Edgardo | |
U. Giordano | Andrea Chénier | Chénier |
M. Glinka | Ivan Susanin | Bogdan Sobinin |
R. Leoncavallo | I Pagliacci | Canio |
P. Mascagni | Cavalleria rusticana | Turiddu |
J. Massenet | Hérodiade | Jean |
M. Mussorgskij | Boris Godunov | Grigorij |
A. Ponchielli | Gioconda | Enzo |
G. Puccini | La Bohème | Rodolfo |
Madama Butterfly | Pinkerton | |
Manon Lescaut | Des Grieux | |
Le Villi | Roberto | |
Il Tabarro | Luigi | |
Tosca | Cavaradossi | |
Turandot | Kalaf | |
G. Rossini | Guillaume Tell | Arnoldo |
Italiana in Algeri | Lindoro | |
Tancredi | Argirio | |
R. Strauss | Capriccio | ital. Tenor |
Rosenkavalier | Sänger | |
P. I. Tschaikovskij | Eugen Onegin | Lenski |
G. Verdi | Aida | Radames |
Attila | Foresto | |
Ballo in Maschera | Riccardo | |
Don Carlo | Don Carlo | |
Ernani | Ernani | |
Falstaff | Fenton | |
I due Foscari | Jacopo Foscari | |
Forza del Destino | Alvaro | |
I Lombardi | Arvino | |
Luisa Miller | Rodolfo | |
Messa di Requiem | ||
Nabucco | Ismaele | |
Rigoletto | Duca | |
Traviata | Alfredo | |
Trovatore | Manrico | |
E. Wolf-Ferrari | Sly | Sly |
Както виждаме, все главни и трудни оперни роли, особено в оперите на Верди и Пучини, в които Бойко Цветанов е на върха на певческите си и сценични постижения, признати многократно от специализираната музикална критика. Лично аз съм впечатлен от репертоара му в оперите от Верди, Росини и Волф-Ферари. В моя архив съм отбелязъл десетки негови участия главно в Цюрих и Берлин между 1992 и 2002 г. Някои са само дати от програмите на съответните оперни театри, публикувани в сп. „Opernwelt“, други са рецензии в същото списание за негови участия. Особено интересни са тези, където Бойко Цветанов участва в премиери – както в Берлин, така и в Цюрих. Например на 24 ноември 1995 г. в Берлин (бях на този спектакъл) в ролята на Рикардо в „Бал с маски“ от Верди (фото на стр. 61 от „Opernwelt“, брой 11 от 1995 г., както и на 17 декември с.г. пак там в ролята на Италианския певец в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус – едно негово чудесно участие, което той е имал и в Цюрих през януари и февруари 1996 г. През март 1996 г. следват негови участия в Цюрих (на 3 март – премиера, после на 5, 16, 19, 24 и 26 март в „Il trittico“ от Пучини („Opernwelt“, брой 3 от 1996 г., стр. 64), през същата година в Цюрих участия в Иван Сусанин от Глинка, в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини и редица други през следващите години. Интересни данни имам за годината 1998: През май 1998 г. в Цюрих е премиерата на операта „Sly“ от Волф-Ферари, където Бойко Цветанов пее в главната роля на различни спектакли, като се сменя с такива величия, като Хосе Карерас и Пласидо Доминго (тримата на датите 9 май – премиера, на 10, 13, 14, 16, 20, 23, 24 и 28 май, както и на 4 юни). През юни 1998 г. идва нова премира в Цюрих – „Набуко“ от Верди, където Бойко Цветанов играе с голям успех ролята на Ismaele („Opernwelt“, брой 7 от 1998 г., стр. 71) на 1, 4 и 7 юли 1998. През февруари 2001 г. Цветанов играе ролята на Форесто в „Атила“ от Верди в Цюрих при първокласен ансамбъл: прочутият руски диригент Александър Федосеев и певците Зампиери, Раймонди и Нучи („Opernwelt“, брой 2 от 2001 г., стр. 76). На 3 февруари 2001 г. Бойко Цветанов гостува в Дармщадтската Опера в ролята Ариго в „Сицилиански вечери“ от Верди, който спектакъл можах да посетя. Съжалявам, че тогава не го поздравих след изявата му („Deutsche Bühne“, брой 2 от 2001 г., стр. 55). През 2001 и 2002 г. имам бележки за негови участия в „Макбет“ от Верди и в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети в Цюрих. След 2003 г. нямам повече данни за негови участия.
Следват изявите на Бойко Цветанов на сцената на Виенската държавна опера:
Vorstellungen mit Boiko Zvetanov
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Capriccio | Ein italienischer Tenor | 06.11.1992–11.11.1992 | 2 mal | |
Der Rosenkavalier | Ein Sänger | 01.05.1990–07.05.1990 | 3 mal |
(край на цитата)
До тук се спрях преди всичко на данни за Бойко Цветанов, отразени в чуждестранни медии и справочници, които показват неговата популярност в чужбина. Не трябва да забравяме, че той винаги гостува при свободно време в родината си, води от дълги години музикално обучение и майсторски класове в София, Русе, Банско и другаде, дава често интервюта и се включва в дискутиране на важни въпроси по отношение на музикалната култура, управлението на оперните театри в България и други. В електронните медии могат да се намерят десетки източници, много от които цитирах в подробната статия за него през 2015 година.
Днес ще цитирам само една статия за него, която дава достатъчно светлина по много важни въпроси на оперното изкуство и неща, свързани с наблюденията на Бойко Цветанов по световните оперни сцени. Това е едно интервю с Елена Владова на 27 ноември 2011 г.:
Бойко Цветанов: Един романтичен тенор
Автор: Елена Владова
Публикувано на: 27.11.2011
О т Цюрих до Берлин, Дрезден, Мюнхен, Виена, Париж, Прага, Будапеща, Барселона, Билбао, Мадрид, Мексико, Единбург, Кайро, Москва, Стокхолм, Токио… и България. Това са обичайни творчески дестинации за оперния певец Бойко Цветанов, един от най-успелите български тенори и желан изпълнител на най-големите международни сцени.
Роден в София, възпитаник на Държавната музикална академия (в класа на проф. Чавдар Хаджиев), специализирал при Маргарита Лилова във Виена, при Борис Христов и при Карло Бергонци в Академия “Верди” в Бусето, Италия. Успешната си артистична кариера Бойко Цветанов започва като солист на Националната опера в София. През 1988 г. печели първа награда в Международния певчески конкурс в Билбао, Испания и три години по-късно се присъединява към трупата на операта в Цюрих, Швейцария, където е солист и до днес. В творческата си биография е записал повече от 60 централни тенорови роли и солови партии в кантатно-ораториални творби. Преди две години хърватският композитор Перо Шиша написа специално за него едноактната опера “Сирени” със сюжет по мотиви от далматинска легенда.
“Никога не съм се откъсвал от живота в България, макар че през последните години си идвам по-рядко”, признава Бойко Цветанов, но всяка година успява да се впише в музикалния живот в родината си. През 2010 г. няколко големи музикални форума в страната се радваха на неговото сценично присъствие: ХV Салон на изкуствата в София (с ролята на Туриду в “Селска чест” от Маскани, постановка на ОФД-Варна); Международният музикален фестивал “Античен театър Пловдив”; Международният музикален фестивал “Варненско лято” (с ролята на Ернани в едноименната опера на Верди); Летни музикални празници в Бургас (с ролята на Калаф в “Турандот” от Пучини). Това лято пя във Варна в “Селска чест” и “Палячо” и в “Аида”.
– Какво още може да иска един голям оперен певец с повече от 60 централни тенорови партии и гастроли на най-големите световни сцени?
– Аз съм малък оперен певец – само 1,60 м висок. Това, разбира се, е в кръга на шегата. Не се смятам за голям оперен певец. Единственото, което искам, е да съм здрав, за да мога да продължавам да пея още някоя и друга година. Аз съм тенор, а ние, тенорите, не се славим с певческо дълголетие за разлика от баритоните и басите. Ние в известен смисъл сме ограничени и от гледна точка на ролите си, защото в световния оперен репертоар сме преди всичко любовници, млади хора, макар че определението “млад човек” е нещо относително. Аз се чувствам много млад. Да, имам повече от 60 централни тенорови партии. В Цюрих съм изпял над 30 централни партии, бил съм на една сцена с най-големите оперни певци в света, работил съм с най-големите диригенти, като Зубин Мета, Нело Санти, Карло Франчи, Марчело Виоти, Рикардо Шайи, Франц Велзер-Мьост, Ламберто Гардели… Бих могъл да изброявам още дълго. Искам да съм здрав, за да изпея партиите, които зреят в главата ми.
– Какво не сте изпели досега на оперната сцена?
– Не съм пял Отело. Това е изключително емоционална партия, която изисква много драматичен глас, какъвто аз не притежавам, но ако носиш експресивен заряд и талант, тогава би могъл да я изпълниш много силно. Тази партия с годините узрява в главата ми, но все още не подхождам решително към нея, макар че имах щастието да изпея наистина много драматични партии, като тези в “Палячи”, в “Рожденият ден на инфантата” – една прекрасна опера на един, за съжаление, не особено известен композитор, в “Слай” на Ермано Волф-Ферари – импозантна опера, която съм пял заедно с Пласидо Доминго и Хосе Карерас в Цюрих и Барселона и за която бих казал, че е буквално за един герой – тенор… Ролята на Отело е моята мечта. Но да не забравяме, че и самият Верди си е имал мечта – да напише опера “Крал Лир”, която така и не написва, макар че цял живот е работил върху музиката и образа на главния герой. Не знам дали ще реализирам тази своя мечта, но мога да кажа, че съм изпял едни от най-трудните опери в теноровия репертоар, като “„Танкред” и “Вилхелм Тел” от Росини или “Пиратът” от Белини. Вече не ме блазни желанието за самоизява, но желанието за творческо развитие съществува.
– Какво ще кажете за ролята на Ернани?
– В тази опера съм пял още преди осем години с Орлин Анастасов и си казах, че отново можем да направим един музикален празник. “Ернани” е прекрасна Вердиева опера, четвъртото му произведение, а ролята на Ернани напълно разкрива моята душевност. Аз съм един романтичен човек, спонтанен, честен, в определени отношения дори безразсъден, какъвто е и самият Ернани със своята смелост, свободолюбие и любовта си към Елвира, която стига до себеотрицание. Това е една изключително емоционална партия, която ми подхожда и по темперамент, и като глас.
– Макар че пеете и на българска сцена, кариерата Ви на оперен изпълнител Ви дава възможност да наблюдавате случващото се в България от дистанция. Как и какво се променя според Вас в културната сфера?
– Нещата не вървят напред, особено що се касае до нашето изкуство. Може да има желание то да се развиват, но не виждам воля, която да реализира това желание. Има тотално неразбиране на оперното изкуство, липсва положително отношение към него у първите хора на тази държава. Дочувам реплики, които говорят за липса на култура в определени управляващи среди. Навсякъде в Европа, а и в целия свят, ни ценят високо и се учудват на нашите възможности, на красотата на гласовете ни, а тук ние самите си режем клончето, на което стоим.
– Защо е така, според Вас?
– Много е лесно да се отговори – в България липсва култура. Има културни хора, но няма култура. Има интелигентни хора, но няма интелигенция. Нека си кажем нещата в прав текст. Има министри, които не разбират от работата си, не става въпрос само за настоящите, а и за онези, които са заемали тези постове през изминалите години. Има хора, които проявяват абсолютно безхаберие към това, което се случва в държавата и специално в областта на културата. Не е възможно да имаш толкова много таланти и да не проявяваш грижа за тях! Талантът изисква подкрепа. Талантът не е от тези, които с лакти пробиват напред, с лакти пробиват некадърниците, те стигат до върховете и стават министри. В това отношение талантът е слаб, той трябва да бъде подкрепен, за да върви напред, защото не е нахален, а е борбен единствено в своята си сфера.
– В момента текат поредните реформи, най-актуалните са сливането на културни институти…
– Това се прави на много места в Европа. Много малки градове обединяват театрите си и не считам, че този подход е погрешен, но за мащабите на България, в която има само няколко големи оперни театъра, които са емблематични за страната, това е неудачно и не го намирам за нормално. В тази държава се случват такива парадоксални неща, че всичко е възможно… Но един мъдър ръководител не би допуснал подобно сливане, което ще бъде в ущърб и на оперното, и на театралното изкуство. Както казах, в Европа това се случва в малки градове, където няма достатъчно публика.
Ще разкажа как функционира Цюрихската опера, където съм достатъчно време, за да имам преки наблюдения. В близки отношения съм с интенданта й и в голяма степен участвах в неговата акция за кантонализиране на Операта. Тя бе опера на града Цюрих, спонсорираше се от градската община. Когато нашият интендант пое своята длъжност преди 20 години, неговата цел бе Операта да се кантонализира, средствата да се дават от целия кантон Цюрих. Това се наложи, тъй като Операта посрещаше публика не само от цяла Швейцария, но от цял свят, там пееха най-големите певци и средствата не достигаха за интересни и съвременни постановки. Проведохме много силна рекламна акция, след това населението на кантон Цюрих гласува и 74 процента одобриха предложението Операта да стане кантонална. В Швейцария, както знаете, се гласува за всичко, дори и за повишаване на цените на паркингите. Интересното е, че швейцарците гласуват тези цени да се увеличават, което съответно означава по-малко паркирани автомобили в централната част на града, но там проблемът с транспорта е решен отдавна, няма задръствания и по спирките не се чака, така че никой нямат нужда да се придвижва с колата си из центъра. Но това е друг въпрос, говорим за култура. Както ви казах, сега Цюрихската опера е на кантон Цюрих и не се субсидира от държавата, а от милион и половина жители на кантона. След кантонализирането й преди 20 години, в бюджета влязоха 60 милиона франка. Днес тези 60 милиона дори не достигат за субсидиране на 20 до 24 премиери годишно, а цените на билетите варират от 500 до 900 франка, най-евтините са по 80 франка.
– Значи говорим за силно развито меценатство…
– Меценатството съществуваше и преди това, но нашият интендант разви идеята за спонсорство до невероятни мащаби и се стигна до положение годишно от спонсори да се получават повече от 10-20 милиона франка! Всички тези постъпления на средства дадоха възможност нивото на спектаклите да се вдигне много високо. Не случайно години наред Цюрихската опера е определяна за най-добрата в Европа. А това означава качество на спектакли и качество на солистите, които пеят в този театър. Средствата се дават преди всичко от бизнес средите, но тези среди не са обвързани с бандитски структури, а се ръководят от изключително умни мениджъри, които много добре знаят, че ако не се подпомага културата, нищо няма да върви напред. Това е моделът за България, който можем да си пожелаем, но за съжаление не виждам в обозримо бъдеще някога това да се случи, и то не заради друго, а защото самата държава няма желание със своите механизми да преустрои системата. При ресурсите, които имаме, напълно е възможно да се случи на българска сцена за определен спектакъл да се събере по-добър солистичен състав, отколкото в Залцбург, например, но много тамошни богаташи, които си позволяват от снобизъм да дадат по 3000 долара за билет, пак от снобизъм няма да дойдат на оперен спектакъл в България, а ще отидат в Залцбург!
– От какво има нужда оперното изкуство днес?
– Оперното изкуство само по себе си не е консервативно изкуство. Има режисьори, които го превръщат в консервативно, защото не могат да поставят един истински спектакъл. В една опера има повече действие, отколкото в един театрален спектакъл, ако насреща стои интелигентен, умен режисьор със съответния поглед върху произведението. Ще дам пример с “Ернани” на Юго, драма, лишена от сценични ефекти. При нормална постановка с подходящо виждане на режисьора в оперната постановка има много действие. Да не забравяме, че има и много действащи лица. Друг пример: “Риголето” е написана по драмата “Кралят се забавлява” на Юго, който самият бил учуден от квартета в последно действие и казал: “Завиждам на Верди, че може да накара четири човека да говорят едновременно и всичко да се разбира”. Именно това е богатството на оперния спектакъл, което не съществува в драмата.
– Харесва ли ви да работите с млади хора? Имате ученици и провеждате майсторски класове.
– Да, работя с много млади хора. Интересното е, че те бележат прогрес при работата си с мен и ме търсят непрекъснато, което ме прави щастлив. Обичам да помагам на младите хора, обичам да работя с тях, да им предам това, което съм натрупал. Ще кажа, че всъщност самият аз много съм учил. В Рим бях един от първите студенти на Борис Христов, дори фактът, че в България съществува Музикалният център “Борис Христов”, е до голяма степен благодарение на мен. Когато бях в Рим, Борис Христов много искаше да ме направи свой наследник, но аз отказах и казах, че наследник на всичко, което той е постигнал като личност, както и в материално отношение, може да бъде цяла България. Така бе създаден този музикален център. Не се смятах достоен да бъда единственото лице, което да го наследи. Борис Христов много обичаше България, мога много неща да разкажа за неговата огромна любов към Родината. За него бе написана една опера, “Цар Самуил, цар македонски” и когато авторът отишъл с партитурата в Рим, Борис я хвърлил по него и казал: “Аз познавам само един цар и това е Цар Самуил, цар български”. За съжаление един български режисьор постави тази опера в Скопие. Този човек ми беше познат, оттогава не си говорим. Това е конюнктурна личност, която се интересува единствено и само от парите и за съжаление няма да постигне нищо в изкуството, защото в живота можеш да бъдеш предател, но в изкуството не.
Имах щастието да уча и с Карло Бергонци в неговата Академия “Верди”, която завърших. Бях ученик и на Франко Корели през последните години от живота му, от когото усвоих много от неговата техника и отношение към пеенето. Той бе изключителен тенор, на сцената пееше до себеотдаване. Натрупал съм много познания, които трябва да предам на другите и смятам, че това ще е моето призвание в бъдеще.
Публикация в списание ЛИК, брой 3, 2011 г. (публикува се със съкращения).
Моя бележка – Б.К.: в горното интервю Бойко Цветанов говори и за структурата на Цюрихската опера. Става въпрос за многогодишния й директор Александър Перейра, който подобно на колегата си Йоан Холендер във Виенската опера бяха едни от най-известните и успели директори на оперни театри в Европа: смели, решителни и умни реформатори в управлението на това изкуство, издигнали ръководените от тях театри на огромна висота. Йоан Холендер вече не работи пряко в тази област след напускане на поста си във Виена преди няколко години, а Перейра доскоро беше директор на Миланската Скала от юни 2013 г., след като няколко години беше директор на Музикалния фестивал в Залцбург. Тези две нови задачи, особено последната в Милано, са още по-отговорни и тежки, но той се справя чудесно. След напускането на Перейра на Цюрихската опера, на този пост сега е Андреас Хомоки – музикален мениджър и режисьор с дейност преди това в Берлин.
Както виждаме, Бойко Цветанов живо се интересува от състоянието на музикалната култура в България и бъдещето на оперното изкуство в родината си.
Нека припомня някои мисли, които изказах в края на тази си обзорна статия през 2015 година:
„И така днес на 14 юни 2015 г. завърших обширната си статия за Бойко Цветанов, която във втората си част беше посветена главно на неговата дейност в България и дискусиите по отношение на музикалното и специално на оперното изкуство, които въпроси за него са от особено значение. Остава днес да пожелая на този изявен български артист и истински патриот много сили и енергия да продължава делото си в чужбина и в България, за да дойде до осъществяване на плановете си. И дано един ден изпее и паритята на Отело в операта на Верди – нищо, че според него няма всички данни за това. Световната практика показва изключения, важни са визиите за това. Бих пожелал лично на Бойко да действа така, както неговият голям колега – испанският тенор Алфредо Краус направи: дълго творческо дълголетие, пестеливо раздаване на вложения му от природата материал, за да може да пее солови партии и след 70-та си годишнина. Нашата Веселина Кацарова знае за това, когато тя пя с голям успех за двамата заедно с него централните партии във „Вертер“ от Жул Масне – прекрасните герои Шарлоте и Вертер в тази бележита опера на френския композитор – майстор на оперния романтизъм в музиката. Да не забравяме, че той е написал специално за Фьодор Шаляпин операта „Дон Кихот“ – премиера през 1910 г. в Монте Карло. Според „оперните летописи“ Шаляпин се е просълзил, согато Масне му е изсвирил на пианото части от операта, посветена на него. По време на премиерата в Монте Карло и в същата година триумфът на „Дон Кихот“ е бил неописуем в цяла Европа – Брюксел, Москва (с руски солисти), Марсилия и Париж. Не съм специалист, може гласът на Бойко Цветанов да не е съвсем подходящ за тази роля. Мисля че нямам право (познавам добре репертоара на Алфредо Краус!), може би това ще бъде една от най-добрите роли, които той може да направи в бъдеще. Когато Краус пя с голям успех тази роля заедно с Веселина Кацарова, той беше вече почти 70-годишен. При това Бойко има опит във френския репертоар – през 1993 г. той пя в Цюрих главната роля на Jean в операта на Масне „Herodiade“ (премиера на 20 март), заедно с такива прочути колеги, като Laszlo Polgar (Phanuel), Grace Bumbry (Herodiade) и други (статия в сп. „Opernwelt“, кн. 5 от 1993 г., стр. 4-5).“
(край на цитата от 2015 г.)
Твърде интересен е факта, че моите прогнози за участие на Бойко Цветанов – „И дано един ден изпее и паритята на Отело в операта на Верди“ – се сбъднаха през 2016 година. Както е добре известно, той подготви тази роля и я изнесе в редица спектакли в оперните театри във Варна и Русе. Ето кратки информации за това:
Световно известният тенор Бойко Цветанов пее на варненска сцена в “Отело”
Сряда, 17 Февруари 2016
Източник: Moreto.net
На 18 февруари 2016 г. Държавна опера Варна ще представи най-новата си постановка на операта “Отело” – шедьовъра на Джузепе Верди, създаден по шедьовъра на Уилям Шекспир, научи „Moreto.net“. Премиерата на 2 август 2014 г., в прочит на френската режисьорка Емануел Кордолиани и италианския диригент Стефано Сегедони, спечели одобрението на международната публика на Опера в Летния театър. Сценографията е дело на Алис Лалуа и Емили Руа, костюмите – на Жули Скобелцин (Франция), диригент на хора Стефан Бояджиев. В историята на Варненската опера това е четвърта постановка, след сценичните версии от 1967, 1977 и 1995 г.
Маестро Сегедони сега отново ще дирижира тази своя любима опера. Отново ще имаме удоволствието да чуем и солиста на Държавна опера Варна Пламен Димитров, който през 2014 г. направи блестящ дебют в ролята на Яго.
Спектакълът на „Отело” ще бъде наистина много специален, защото в главната роля ще се насладим на певческото майсторство на БОЙКО ЦВЕТАНОВ – един от плеядата световно известни български тенори. Още повече, че това ще бъде дебют. Изглежда невероятно, че този певец, обиколил света с богатия си репертоар, не е пял Отело. Но ето че това ще се случи сега именно във Варна. Има и още един дебют – Дездемона ще изпълни солистката на Държавна опера Варна, великолепното сопрано Линка Стоянова, която впечатлява със съвършено изработените си партии и лекотата, с която преодолява всякакви вокални трудности. Младият тенор на Варненската опера Борис Луков, в ролята на Касио, за пръв път ще излезе на оперната сцена заедно със своя любим учител Бойко Цветанов. Несъмнено ни очаква един вълнуващ музикален празник.
(край на цитата)
Портал „Русе – град на свободния дух“
6.04.2016
Операта “Отело” от Верди в Русе
6.04.2016 г., 19 часа, зала “Опера”
На 6 април 2016 г. на сцената на Държавна опера – Русе русенци ще могат да се насладят на един от шедьоврите на Верди – операта “Отело”. За спектакъла са поканени гости от страната и чужбина.
В ролята на Отело ще се превъплъти един от най-големите български тенори БОЙКО ЦВЕТАНОВ.
(край на цитата)
Понеже стана въпрос за кръглия рожден ден на Бойко Цветанов през 2015 г., нека отбележа, че той беше посрещнат на 16 юни по много тържествен начин – със специален концерт, организиран от фондация „Борис Христов“, чийто председател е Бойко Цветанов. Ето подробности:
ФОНДАЦИЯ “БОРИС ХРИСТОВ”
ПРЕДСТАВЯ
ЕДНО ОТ МУЗИКАЛНИТЕ СЪБИТИЯ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
КОНЦЕРТЕН СПЕКТАКЪЛ
“БОЙКО ЦВЕТАНОВ И ПРИЯТЕЛИ”
16 юни 2015 г., НДК, Зала 1
С ПАРТНЬОРСТВОТО И ПОД ПАТРОНАЖА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА
На 16 юни 2015 г. в Зала 1 на Националния Дворец на Културата ще се проведе едно от най-забележителните музикални събития в последнните години.
На 60 годишния юбилей на световно известния тенор Бойко Цветанов ще се съберат заедно виртуозни музиканти и най-изявени певци от всички музикални жанрове:
– Оперният репертоар ще бъде в ръцете на световно известният оперен певец и един от най-великите тенори на всички времена – Бойко Цветанов, както и от Стоян Бончев и Цветелина Малджанска, която пя в същата Зала 1 с Андреа Бочели и Хосе Карерас.
– Джазът ще оживее на сцената благодарение на един от най-великите джаз пианисти и композитори – Алекс Зографов, който ще пристигне от САЩ специално за концерта.
– Теодоси Спасов ще твори магичен фолкор
– От Париж ще дойде цигуларят виртуоз Марио Хосен, професор в Кралската Академия в Мадрид и от струните на 300-годишната му цигулка ще звучат вълшебни сола.
– Любимите на няколко поколения Орлин Горанов и Петя Буюклиева ще представят българската естрада
– Рокът ще звучи от китарата на виртуоза Николо Коцев и неговата група.
Режисурата на спектакъла е поверена на големия български режисьор Бойко Илиев.
Общинският оркестър „Симфониета София” ще бъде дирижиран от Миша Дамев – Швейцария. Ще участва и хор “Гусла” с диригент академик Бобевски.
Очакват ни и много изненади от съвместни изпълнения на артистите, които ще взривят залата и ще пренапишат музикалната история!
(край на програмата)
Това бяха и последните думи от тази ми статия през 2015 г., заедно със следните два абзаца:
„Да си жив и здрав, драги Бойко и все така бодър, смел и защитаващ собствените си позиции. Следваш принципите на един прочут великобританец (не е оперен певец!) – големият дипломат, пътешественик и до някъде авантюрист Ричард Франсис Бъртън, герой на романа на нашия съотечественик Илия Троянов „Събирачът на светове“ – носител на голямата награда за белетристика в Лайпцигския панаир на книгата от 2006 г., който казва:
„Върши каквото мъжеството ти диктува, от никого освен от себе си похвала не очаквай, най-възвишено живее и умира този, що издава и опазва свойте собствени закони!“
За много години и честита 60-годишнина!“
(край на статията ми от 2015 година)
Както писах в началото на днешната статия, сега ще се спра кратко на нови неща относно Бойко Цветанов през годините 2016 и 2017.
Що се отнася за операта „Отело“ от Верди, вече писах малко по-горе. Цитирам други изяви на Бойко Цветанов през този период в хронологичен ред:
Портал „NOVA VARNA“
Страсбург, 2 март 2016, 20.00, „Сейнт Пол”
На 2 март от 20 часа в църквата „Сейнт Пол” в Страсбург българските оперни певци Цветелина Василева, БОЙКО ЦВЕТАНОВ и Даниела Димова ще изнесат концерт по повод Националния празник на България Трети март. Поканата към тях е от българското президентство на Комитета на министрите в Съвета на Европейския съюз.
Ето поканата за концерта в Интернет:
ОПЕРНИ СЪКРОВИЩА
Една музикална вечер с оперните гласове с международна известност: Цветелина Василева (сопрано), Бойко Цветанов (тенор) и Даниела Димова (сопрано).
Трима световноизвестни български оперни певци – Цветелина Василева, Бойко Цветанов и Даниела Димова пристигат в Страсбург за концерт, посветен на Националния празник на България, по покана на българското президентство на Комитета на министрите в Съвета на Европейския съюз.
Освен класически оперни арии на композитори като Верди, Пучини, Моцарт и др., програмата ще представи пред страсбургчани оперни арии от български композитори, чийто творби са вдъхновени от фолколора на страната (Панчо Владигеров, Добри Христов, Парашкев Хаджиев).
България е призната за своята оперна вокална традиция, която е изградила големи солисти като Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Гена Димитрова и др.
Солист на Операта в Цюрих и ученик на Борис Христов, Бойко Цветанов се представя за първи път в Страсбург. Често той се изявява в Европа и Япония, заедно с Цветелина Василева.
След като е открита от международната критика на фестивала в Уексфорд, звездата на Василева изгрява в Берлин, Брюксел, Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантандер, Сантяго, Кардиф, Токио, Торонто, Москва, Прага, Санкт Петербург и др. с роли като Мими в „Бохеми”, „Амелия” в „Бал с маски”, Леонора в „Трубадур”, Тоска, Аида и др.
В концерта ще участва и Даниела Димова, директор на Опера Варна, която жъне успехи на фестивали и сцени в целия свят.
Тримата оперни певци ще бъдат акомпанирани от пианистката Екатерина Николова, композитор, перкусионист и пианист, завършила Музикалната консерватория в Страсбург.
Резервации: excm67000@gmail.com
facebook.com.culturebulgarestrasbourg
(край на цитата)
Сайт на НДК, София, 13 декември 2016 г.
Юбилеен концерт “Рицарят на операта” в памет на 80-годишнината от рождението на големия български оперен артист Маестро Никола Гюзелев ще зарадва ценителите на високото изкуство в Зала 1 на Националния дворец на културата (НДК). Той ще се проведе на 13 декември 2016 г. (вторник) от 19:00 ч. и е централен акцент в програмата на тазгодишното издание на Новогодишен музикален фестивал (НМФ). Музикалната програма е подбрана изключително прецизно и включва арии и дуети из опери на Белини, Верди, Пучини, Понкиели, Бойто, Джордано и Мусоргски.
Участие в него ще вземат изявени български, македонски и италиански изпълнители, сред които: БОЙКО ЦВЕТАНОВ (тенор), Калуди Калудов (тенор), Владимир Стоянов (баритон), Марян Йованоски (баритон), Николай Кърнолски (бас), Орлин Анастасов (бас), Франческа Патанe’, (сопран), Даниела Дякова (мецосопран). Диригент ще е изтъкнатият италиански майстор на палката Маестро Донато Ренцети. Участват още Софийската филхармония и Национален филхармоничен хор “Светослав Обретенов” с диригент Славил Димитров.
Концертът се организира съвместно от Фондация “Никола Гюзелев” и НДК и е част от голямото юбилейно честване в памет на рождението на големия български бас.
Билетите са в продажба на касите на Билетен център-НДК и в мрежата на Ticketportal на цени от: 20, 30, 35, 45 и 55 лв.
Юбилейните събития, посветени на Никола Гюзелев през 2016 г., са под патронажа и с подкрепата на Министерството на културата на България, на Националния дворец на културата, на Българска Академия на науките, със съдействието на Италианския Културен Институт и на Италианското посолство в София, на Българския Културен Институт в Рим, на Генерално Консулство на България в Милано и Посолство на България в Рим, на Асоциация ”Артемидия” Италия, на Римската Художествена Академия-РУФА, на Българския културен Институт в Страсбург Франция, с подкрепата на Фирма ”Свилоза” България, на Постбанк България, на Корале „Джузепе Верди’’-Парма, на Община Павликени, Община София, с медийната подкрепа на БНТ, БНР, Радио Ватикана и др.
(край на цитата)
Портал „Орфей“ Русия
Бойко Цветанов: “Тенор – это не голос, а болезнь”
Дата выпуска: 31.01.2017
Лариса Гергиева продолжает беседу с известным болгарским тенором Бойко Цветановым.
Бойко Цветанов: “С годами характер меняется у любого голоса. Приходит мудрость. Человек становится мягким, спокойным, он знает, что самое важное – это искусство, а не деньги. Радостно, что даешь что-то людям. И пусть ты не врач, но лечишь человеческие души. И ты не писатель, который пишет каждый день, и его можно почитать. Да, конечно, есть записи, но живое исполнение – это совсем другое…”
(край на цитата)
Една от последните изяви на Бойко Цветанов – концерт на остров Кипър, за която има сведения в медиите, е от април 2017 година (на руски език):
Гала-вечер «С Днем Победы!»
12 април 2017
by Evropa Kipr (Портал Европа Кипър)
Праздничный оперный концерт, посвященный победе в Великой Отечественной войне
* 5 мая, пятница
Лимассол, театр «Паттихио»
Оперные исполнители БОЙКО ЦВЕТАНОВ (тенор) и Стоян Бончев (бас) представят лучшие русские оперные арии, романсы и песни военных лет. Аккомпаниатор — пианист и композитор Алекс Зографу, работавший с такими звездами музыкальной индустрии, как Эндрю Ллойд Уэббер, Нана Мускури, Фрэнк Заппа, Джо Кокер, Джордж Бенсон, Барбра Стрейзанд, Стинг, Джефф Бэк и многими другими.
Начало концерта — в 20:30
Цена билетов — 40 евро (VIP), 30 евро (стандартные места) и 15 евро (дети до 12 лет)
Билеты — в кассе театра «Паттихио» или по ссылке
Дополнительная информация — на странице мероприятия в ФБ
(край на цитата)
И накрая в днешната статия – някои новини за Бойко Цветанов през 2017 г.:
Източник: „Burgas24.bg“, 9.08.2017
Бойко Цветанов отново в “Турандот“ след триумфа от преди три години
Световноизвестният тенор Бойко Цветанов отново ще изпълни ролята на персийския принц в операта “Турандот” на Джакомо Пучини в петък, 11 август, от 20,30 часа на Летния театър в Бургас. Постановката е известна не само на бургаската публика, а и на любителите на оперното изкуство в България с един изключителен за страната прецедент – спирането на оперен спектакъл с аплодисменти от публиката и бис по време на самото представление.
Случилото се на 31 юли 2014-та година на Летния театър в Бургас е било предизвикано от Цветанов с изключително въздействащото му изпълнение на една от най-известните оперни арии – “Nessun Dorma” (“Никой не спи”). Песента на Калаф е най-известната любовна ария. Тя е своеобразен символ на любовното признание на влюбения мъж. През годините е била изпълнявана от велики оперни гласове – Енрико Карузо и Лучано Павароти са само двама от знаменитите тенори, чието изпълнение е добило световна популярност. Спирането на представление и повторно изпълнение на ария в самото действие до момента е известно само в италианските оперни театри.
Бойко Цветанов е един от най-великите български тенори за всички времена и един от световните топтенори. Любимият ученик на Борис Христов е бил наричан от просълзения си маестро “Сине мой, дон Карлос на моите мечти!” Тази година спектакълът, в който Цветанов ще изпълни отново знаменитата “Nessun Dorma”, ще повтори напълно постановката от преди три години – същият състав, същата режисура, същата сценография, хореография, костюми.
Освен Бойко Цветанов, превъплътен във влюбения персийски принц Калаф, принцеса Турандот ще бъде изпълнена от Габриела Георгиева – още едно голямо име на българската оперна сцена. Лиу отново ще бъде Мария Цветкова, Тимур – Делян Славов. Партиите на Пинг, Панг и Понг ще изпълнят Емил Угринов, Момчил Караиванов и Любомир Тодоров, като единствено Тодоров е нов за постановката. Ролята на Алтум отново ще изпълни Бранимир Недков. Диригентът е маестро Григор Паликаров. Обещаващото съвпадение дава надежди за повторение на прецедента от 2014-та година, коментират оперни почитатели.
(край на цитата)
Нека днес на 14 юни 2021 година поздравим Бойко Цветанов за рождения му ден и да му пожелаем добро здраве и нови творчески успехи. Той отдавна е мой ФБ-приятел и сърдечно го поздравявам лично за голямото дело, което е изградил до сега в съкровищницата на българското вокално изкуство.
За много години, драги Бойко!
………………..
Изпълнение на Бойко Цветанов:
G. Puccini- Turandot, Nessun Dorma
Live performance, Sofia Synagoge, 23.05.2013 Boiko Zvetanov- tenor Stanislav Oushev- conductor CAMERATA ORPHICA – LES ORPHEISTES
´´´´
Изпълнение на Бойко Цветанов:
Boiko Zvetanov- tenor, Sofia Philharmonic Orchestra conducted by Peter Dimitrov
´´´´
Изпълнение на Бойко Цветанов:
Бойко Цветанов, Симфоничен оркестър на БНР и Милен Начев 1996
Международен музикален фестивал “Варненско лято” 1996 Концерт на Симфоничен оркестър на БНР Диригент Милен Начев
´´´´´´´´
Изпълнение на Бойко Цветанов и Петя Буюклиева:
Песента “I Believe” Петя записва в дует с прочутият Български тенор Бойко Цветанов! Той ще бъде специален участник в Юбилейният концерт на Петя “С мен Бъди ” в Зала 1 на НДК на 28/04/2021 за който тя е подготвила още много изненади!
…….