Днес е годишнина от кончината на тенора от САЩ Дейвид Полери
Драги приятели на оперната музика, днес на 13 декември 2017 г. се навършват точно 50 години от смъртта през 1967 г. на един прочут за епохата си тенор от САЩ – Дейвид Полери (David Poleri), роден на 10 януари 1921 г. в Chestnut Hill – щат Пенсилвания. Твърде млад – едва на 46 години – този много способен и разностранен певец умира и то не от естествена смърт, а поради злополука с хеликоптера, с който той и съпругата му са пътували по време на почивка в Хавайските острови, за да разгледат действащ там вулкан.
Ето накратко трагичната история за смъртта му (цитат на английски език): „On December 13, 1967, Poleri and his wife were in Lihue, Hawaii. They chartered a helicopter which took them for a private view of a nearby active volcano. Unfortunately, the pilot made an error, and the tenor with the volcanic temperament met his end when the helicopter crashed into the side of the volcano“.
(край на цитата)
Превод: „На 13 декември 1967 г. Полери и съпругата му бяха в Лихуе, Хавай. Те наели хеликоптер, който ги отвел за частна гледка на близкия активен вулкан. За съжаление пилотът направил грешка и тенорът с вулканичен темперамент намерил края си, когато хеликоптерът се разбил в стената на вулкана“.
(край на превода)
Каква трагедия – именно певецът с „вулканичен темперамент“ намира края на живота си в обстановката на вулкан!
Ще дам сведения за биографията и творческия път на този рано починал тенор.
Дейвид Полери показва от малък забележителни гласови данни. Получава вокалното си образование при педагога Alberto Sciaretta. През 1948 г. е неговият оперен дебют в ролята на Фауст в едноименната опера от Шарл Гуно на сцената на „San Carlo Opera Company” в САЩ. Нека добавя, че тази оперна компания няма нищо общо с театъра „Сан Карло“ в Неапол освен името и факта, че при основаването и развитието на компанията през 1910-1913 г. в щат Мисури и после в Ню Йорк участва човек с италиански произход – импресариото и оперен режисьор Фортуне Гало. Ето цитат от историята на оперната компания:
“The San Carlo Opera Company was a touring grand opera company founded by the Italian-American impresario Fortune Gallo. Taking over management of a touring opera company led by Mario Lombardi that was stranded in St. Louis, Missouri, in 1910, Gallo brought them back to New York City, untangled their finances, and reorganized them as the San Carlo Opera Company, opening in December 1913 with a premier performance featuring Carmen. Until its disbandment in the mid-1950s, the company – 100 strong, including 30 instrumentalists – toured annually in the United States and Canada, visiting cities and towns poorly served by other companies, and often ventured as far afield as Europe, and South America”.
(край на цитата)
Превод:
Оперната компания „Сан Карло“ е гастролираща голяма оперна трупа, основана от италиано-американския импресарио Форчън Гало. Поемайки управлението на оперна трупа на турне, ръководена от Марио Ломбарди, която е блокирана в Сейнт Луис, Мисури, през 1910 г., Гало ги връща обратно в Ню Йорк, разплита финансите им и ги реорганизира като „San Carlo Opera Company“, откривайки я през декември 1913 г. с премиерно представление на операта „Кармен“. До разпускането й в средата на 50-те години на миналия век, компанията – 100 души, включително 30 инструменталисти – обикаля с гастроли всяка година Съединените щати и Канада, посещавайки градове и населени места, обслужвани зле от други компании, и често се отправя чак в Европа и Южна Америка”.
(край на превода)
Понеже името на Форчън Гало не е твърде познато, а самият той има важен принос в оперния живот на Америка, давам данни от неговата биография (източник на руски език):
Форчън Галло (итал. Fortune Gallo; 9 мая 1878, Торремаджоре, область Фоджа, Италия — 28 марта 1970) — американский оперный режиссёр и продюсер
Эмигрировал в США в 1895 г. Работал клерком в итальянском банке в Нью-Йорке. В 1910 г. начал пробовать себя в области музыкального менеджмента. В 1911 г. к Галло обратились представители небольшой итальянской оперной труппы, застрявшей во время гастролей в Латинской Америке из-за финансовых неувязок. Галло взял управление делами этой труппы на себя, реорганизовал её, ввёл в её практику привлечение местных исполнителей и к 1913 г. частично перевёз в Нью-Йорк, где и открыл в декабре 1913 г. представлением оперы «Кармен» историю американской оперной труппы Сан-Карло. Галло возглавлял этот коллектив на всём протяжении его существования, вплоть до 1955 г., и хотя в 1927 г. у труппы появилось собственное здание в Нью-Йорке, её основной миссией в истории американской музыки стали гастроли по небольшим городам, жителям которых таким образом давалась единственная возможность увидеть и услышать оперный спектакль. Репертуар труппы Сан-Карло состоял из классических, преимущественно итальянских произведений; попытка Галло создать в середине 1920-х гг. вторую труппу, специализирующуюся на американских операх, потерпела неудачу. Значимой страницей в истории американского и мирового оперного театра стала осуществлённая Галло в 1931 г. киносъёмка оперы Леонкавалло «Паяцы», ставшая, как считается, первым фильмом-оперой.
Помимо оперы Сан-Карло, Галло в разное время работал с балетной труппой Анны Павловой, Чикагской оперой и другими коллективами.
В 1967 г. Галло опубликовал автобиографию «Lucky Rooster».
(край на цитата)
Продължавам с данните за тенора Дейвид Полери. Той остава в „San Carlo Opera Company” до 1951 г., след което постъпва в ансамбъла на „New York City Opera“, като дебюта му там е в ролята на Алфредо в „Травиата“ от Верди. През следващите 10 години Дейвид Полери има блестяща кариера в главни роли на сцената на този оперен театър, който наред с МЕТ е вторият прочут оперен театър в Ню Йорк и до сега. Най-добрите му роли са тия на Андре Шение в операта от Джордано, Херцогът в „Риголето“ от Верди, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, де Грийо в „Манон“ от Масне.
На 27 декември 1954 г. Дейвид Полери участва в ролята на Michele при премиерата на операта »The Saint of Bleecker Street« от Джан Карло Меноти на сцената на „Бродуей театър“ в Ню Йорк. Заедно с постъпването си през 1951 г. в „New York City Opera“, в същата година Дейвид Полери участва на музикалните фестивали в Глайндбърн и Единбург във Великобритания в ролята на Алваро в „Силата на съдбата“ от Верди, което се повтаря и през 1955 г.
Цитирам някои изяви на Дейвид Полери по години или на отделни оперни театри:
1953: Херман в „Дама Пика“ от Чайковски и Каварадоси в „Тоска“ от Пучини в „Teatro Comunale“ във Флоренция, Родолфо в „Бохеми“ от Пучини, Алфредо в „Травиата“ от Верди и Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе.
1954: Андрей в „Мазепа“ от Чайковски при „Maggio Musicale“ във Флоренция.
Миланската Скала: 1955 – Michele в европейската премиера на »The Saint of Bleecker street« от Меноти, 1956 – Troilus в италианската премиера на операта »Troilus and Cressida« от William Walton. Няколко думи за този прочут британски композитор и диригент. Сър Уилиям Уолтън е роден на 29 март 1902 г. в Oldham, Lancashire, починал на 8 март 1983 г. на остров Иския / Италия. Създал е композиции във всички музикални жанрове, включително и вокални – хорова и оперна, за глас и оркестър или със съпровод на оркестър. Цитирам сведения за двете му опери от източник на немски език:
Troilus and Cressida (1950–1954; UA 1954; revidiert 1975–1976). Libretto: Christopher Hassall (1912–1963)
The Bear. Extravaganza (1965–1967; UA 1967). Libretto: Paul Dehn
(край на цитата)
Дейвид Полери участва в театър „Карло Феличе“ в Генуа през 1956 г. в ролята на Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе, през същата година гастролира в „Ковънт Гардън“ в Лондон като Рикардо в „Бал с маски“ от Верди, през следващите години пее на различни сцени в САЩ – Ню Орлиънс, Филаделфия, Питсбърг, както и на други прочути оперни сцени в Северна Америка и в Европа.
1957: Алфредо в „Травиата“ от Верди на сцената на „Houston Grand Opera“, наскоро след това има изява в ролята на Парис в бароковата опера “Paride ed Elena” (Парис и Елена) от Кристоф Вилибалд Глук – спектакъл изнесен в голямата зала на кметството.
През годините 1961-1962 има изяви в „Chicago Lyric Opera“ в ролите на Алваро в „Силата на съдбата“ от Верди и Владимир в „Княз Игор“ от Бородин.
Ето още информация за други изяви на Дейвид Полери, но не в хронологичен ред:
През 1948 г. той взема участие в тв-шоуто на Ed Sulllivan, играе във филма “Pay or Die” на компания „Warner Brothers“ с участието на Ърнест Боргнийн, с музика от Дейвид Раксън, където имитира гласът на Енрико Карузо.
По време на представление на “Кармен” в Чикаго през ноември 1953 г. Полери има такова несъгласие с диригента Джоузеф Розенсток, че излиза пред сцената и казва: „Завършете сами операта!”. Какво е станало после, не се споменава в съответната информация.
През 1961 г., когато внезапно заболяване принуждава тенора Карло Бергонци да отмени своята изява в Чикаго като Алваро в „Силата на съдбата“ от Верди, Дейвид Полери “спасява” изпълнението, след като бързо е извикан в Чикаго да замени заболелия си колега.
Дейвид Полери взема участие и при предавания на оперни спектакли по американски тв-предаватели, през 1955 г. пее Каварадоси в „Тоска“ при предаване на тв-канала „NBC“. Ето и други негови участия в този канал: 4 продукции на „Кармен“ през декември 1950 г., „Дама Пика“ през януари 1952 г., „Тоска” (с Леонтин Прайз и Томас Стюарт – като Анджелоти) през януари 1955 г. и “Селска чест” през януари 1960 г.
През 60-те години Дейвид Полери се отдава все повече на концертна дейност.
Дискографията му обхваща записи при фирмите „RCA“: в ролята на Фауст в пълния запис на операта „Проклятието на Фауст“ от Хектор Берлиоз, както и солото за тенор в „Девета симфония“ от Бетовен. При фирма „Melodram“: операта „Мазепа“ от Чайковски, запис през 1954 г. във Флоренция. При фирма „Documents“: Херман в „Дама Пика“ от Чайковски при „Maggio Musicale“ във Флоренция през 1952 г.
Нека добавя още следните допълнения: записите му включват две творби с Бостънския симфоничен оркестър, дирижиран от Шарл Мюнх: “Симфония № 9“ от Бетовен (солисти Леонтин Прайз, Морийн Форест и Джорджо Тоци) и “Проклятието на Фауст” (заедно със Suzanne Danco, Martial Singher и Donald Gramm), както и “The Saint of Bleeker Street” от Меноти с друг оркестър.
В края на тази неголяма статия ще цитирам още една информация за Дейвид Полери в оригинал на английски език с автор Брус Дъфи – виден музикален писател и хронист от САЩ, който е автор на хиляди биографични статии за оперни дейци от цял свят. После ще дам мой превод на български:
Tenor David Poleri
David Poleri was born on January 10, 1921, in Chestnut Hill, Pennsylvania and made his debut in Chicago with the San Carlo Opera Company in 1950, singing Faust and the Duke of Mantua. He also sang Alvaro in “Forza” in 1951 and 1955 Edinburgh Festivals and Riccardo in “Ballo in Maschera” at Covent Garden in 1956. In addition to Michele, a role he created in “the Saint of Bleeker Street” on Broadway, he also sang it at LaScala and also appeared there in Walton’s Troilus and Cressida.” In 1954 he sang Gherman in “Pique Dame” for Florence and also was seen in Tchaikovsky’s “The Maid of Orleans.” He sang Alfredo for Houston Grand Opera in 1957 and later appeared with the American Opera Society in a performance of Gluck’s “Paride ed Elena” at Town Hall.
The tenor appeared on the Ed Sulllivan Show in 1948, and as the Voice of Caruso in the Warner Brothers film “Pay or Die” starring Ernest Borgnine, with music by David Raksin. Poleri appeared in four of the productions of the NBC Opera Theater: “Carmen” in December, 1950; “Pique Dame” in January, 1952; “Tosca” (with Leontyne Price, and Thomas Stewart as Angelotti!) in January, 1955; and “Cavalleria Rusticana” in January, 1960.
During a performance of “Carmen” in Chicago In November of 1953, Poleri had such a disagreement with the conductor, Joseph Rosenstock, that he walked off the stage, saying, “Finish the opera yourself!”
Besides the NYC Opera, in Philadelphia he sang with both the Grand and the Lyric Opera Company, the New Orleans Opera House company and at the Pittsburgh opera. In 1961, when illness forced Carlo Bergonzi to cancel his Don Alvaro in “Forza” for Chicago, David “saved” the performance when summoned to Chicago on short notice. In later years, he was seen less in opera and more in recitals.
His recordings included two works with the Boston Symphony conducted by Charles Munch: Beethoven “Symphony #9” (with Leontyne Price, Maureen Forrester, and Giorgio Tozzi), and “Damnation of Faust” (with Suzanne Danco, Martial Singher, and Donald Gramm); and “The Saint of Bleeker Street” by Menotti.
On December 13, 1967, Poleri and his wife were in Lihue, Hawaii They chartered a helicopter which took them for a private view of a nearby active volcano. Unfortunately, the pilot made an error, and the tenor with the volcanic temperament met his end when the helicopter crashed into the side of the volcano.
— Note: Names which are links refer to my interviews elsewhere on this website.
— Some of the details and adjectives above are from a blog by Dan Kessler.
(край на цитата)
Превод:
Брус Дъфи
Тенорът Дейвид Полери
Дейвид Полери е роден на 10 януари 1921 г. в Честнът Хил, Пенсилвания и дебютира в Чикаго с Оперната трупа „Сан Карло“ през 1950 г., пеейки Фауст и Херцогът от Мантуа. Той също така пее Алваро в „Силата на съдбата“ през 1951 г. и 1955 г. на фестивала в Единбург и Рикардо в „Бал с маски“ в Ковънт Гардън през 1956 г. В допълнение към Микеле, роля, която създава в „The Saint of Bleeker Street“ на Бродуей, той също пее в тази роля в Миланската Скала и също се изявява там в „Троил и Кресида“ от Уолтън. През 1954 г. той пее Герман в „Дама Пика“ във Флоренция и също така се изявява в „Орлеанската дева“ от Чайковски. Дейвид Полери играе в ролята на Алфредо за „Гранд опера“ в Хюстън през 1957 г. и по-късно се изявява заедно с „Американското оперно общество“ в представление на “Paride ed Elena” от Глук в голямата зала на кметството.
Тенорът се изявява в „Шоуто на Ед Съливан“ през 1948 г. и като гласа на Карузо във филма на Warner Brothers „Плати или умри“ с участието на Ърнест Боргнайн, с музика от Дейвид Раксин. Полери се изявява в четири от продукциите на „NBC Opera Theatre“: “Кармен” през декември 1950 г.; „Дама Пика“ през януари 1952 г.; „Тоска“ (с Леонтин Прайс и Томас Стюарт като Анджелоти!) през януари 1955 г.; и “Селска чест” през януари 1960 г.
По време на представление на “Кармен” в Чикаго през ноември 1953 г. Полери има такова разногласие с диригента Джоузеф Розенсток, че той слиза от сцената, казвайки: “Довършете операта сам!”
Освен в Операта на Ню Йорк, във Филаделфия той пее както с „Гранд опера“, така и с „Лирик Опера“, трупата на Операта в Ню Орлиънс и в операта в Питсбърг. През 1961 г., когато заболяване принуждава Карло Бергонци да отмени своя Дон Алваро в „Силата на съдбата“ в Чикаго, Дейвид „спасява“ изпълнението, след като е призован в Чикаго с кратко предизвестие. В по-късните години той е виждан по-малко в опера и повече в рецитали.
Записите на Дейвид Полери включват две произведения с Бостънския симфоничен оркестър, дирижиран от Чарлз Мунк: „Симфония № 9“ на Бетовен (с Леонтин Прайс, Морийн Форестър и Джорджо Тоци) и „Проклятието на Фауст“ (със Сузане Данко, Мартиал Сингер и Доналд Грам); и “Светецът от улица Блийкър” от Меноти.
На 13 декември 1967 г. Полери и съпругата му са в Лихуе, Хавай. Те наемат хеликоптер, който ги отвежда за частна гледка на близкия активен вулкан. За съжаление пилотът допуснал грешка и тенорът с вулканичен темперамент намерил своя край, когато хеликоптерът се разбил в стената на вулкана.
— Забележка: Имената, които са връзки, се отнасят за моите интервюта на други места на този уебсайт.
— Някои от подробностите и прилагателните по-горе са от блог на Дан Кеслер.
(край на превода)
Както писах в началото, на 13 декември 1967 г. Дейвид Полери умира на 46-годишна възраст при хеликоптерна катастрофа на Хавайските острови.
Нека днес на 13 декември 2017 г. почетем 50 години от смъртта на американския тенор Дейвид Полери, така рано напуснал оперната и житейска сцена едва на 46-годишна възраст.
Мир на праха му!
……………..
Изпълнение на Дейвид Полери:
“Mariol Mariol Mario!” Leontyne Price & David Poleri. PUCCINI …
……
Изпълнение на Дейвид Полери:
David Poleri – One Night of Love, 1952
……
Изпълнение на Дейвид Полери:
La damnation de Faust, Op. 24, pt. 1, Scene 1: Introduction. “Le vieil hiver a fait place au…
La damnation de Faust, Op. 24, pt. 1, Scene 1: Introduction. “Le vieil hiver a fait place au printemps” (Faust) · Boston Symphony Orchestra, Charles Munch, David Poleri Berlioz: La damnation de Faust (Mono Version)
……
Изпълнение на Дейвид Полери:
Tosca 1955 English (Leontyne Price, Poleri, Wheeler – Adler …
…
Изпълнение на Дейвид Полери:
Mazeppa, Conclusione ~ Magda Olivero , David Poleri
Registrazione dal vivo, Firenze 1954 Mazeppa Ettore Bastianini W.L. Kotschubèj Boris Christoff M. Wassiljewna Magda Olivero Andrèj David Poleri Filipp Jorlik Giorgio Algorta Conducter Janel Perlea
…..