Georgi Genkov

Композиторът Георги Генков е роден на днешния ден преди 95 години

Драги приятели на музиката, днес на 3 март 2024 г. – националният празник на България, се навършват кръглите 95 години от рождението на композитора Георги Генков, починал на 25 декември 2010 г.

За пръв път пиша статия за този автор на филмова музика, композирал музиката към 45 куклени, 47 театрални постановки, 52 игрални, 120 анимационни и 26 късометражни филми, 18 телевизионни пиеси, над 15 поп песни. В последните си години е подбрал, аранжирал и записал на диск около 250 детски песни. Той е известен е с авторската си музика към куклените представления за деца „Мечо Пух“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Д-р Охболи“, „Часовникарят“ и към първия спектакъл за възрастни „Съкровището на Силвестър“ (по сценарий на Анжел Вагенщайн).

За класически образци в жанра се смятат детските му мюзикъли „Меко казано“, „В лунната стая“, „Морско синьо“ („Пук“), „Копче за сън“ и операта „Бяла приказка“ (по петте приказки на Валери Петров). В представителните публикации за българско кино името му се цитира в постановъчните екипи на най-успешните български анимационни филми, между които „Опашката“, „Птици“, „Мелодрама“, „Есперанца“, „Картини от една изложба“, „Бунар“, „Малък епос“ и особено като композитор на първите анимационни филми за възрастни.

Георги Генков създава музиката за телевизионния сериал „Под игото“ от 1990 г., както и за цяла серия филми на режисьора Иван Андонов: „Трудна любов“, „Дами канят“, „Бронзовият ключ“, „Опасен чар“ и „Бяла магия“. Негова е и музиката към двете серии на „Време разделно“ на режисьора Людмил Стайков.

Както подчертах по-горе, това е първата ми статия за Георги Генков, но името му и данни за него съм споменавал в други мои статии, като на първо място трябва да посоча статиите ми за неговата съпруга Бистра Атанасова, които писах през годините 2019 и 2020 във връзка с нейна годишнина или такава за смъртта й. Както е известно, проф. д-р Бистра Атанасова (1944-2020) беше режисьор, писател и педагог. Изключително енергична, силно емоционална, болезнено откровена, възторжена, гневна, борбена, полемична и поетична, повече от ярка творческа личност. Не трябва да се забравя, че проф. Атанасова създаде специалността „Актьорско майсторство за музикален театър“ в НАТФИЗ.

Тя е завършила режисура във водещия Московски театрален институт „ГИТИС“ в класа по режисура на Мария Осиповна Кнебел – ученичка на самия Константин Станиславски. Голяма част от професионалния и личния ѝ живот беше свързана с музиката, по-специално с музикално-сценичните изкуства. 

През 2015 г. излезе автобиографичната ѝ книга „На един дъх“ – хроника на личния и професионалния ѝ живот, в която огромно количество факти, срещи, личности, изживявания, истории и размисли буквално отнемат дъха на очарования читател. Във финалните страници Бистра Атанасова е написала:

„И тъй, през последната година от режисьор и педагог се превърнах в литературен деятел – нещо, което почти непрекъснато съм правила, но винаги между другото. Липсата на редовна работа много ми тежи, защото винаги съм била работохолик. Знам, че още имам сили да работя, но НЕ СЕ НАУЧИХ ДА НЕ КАЗВАМ ТОВА, КОЕТО МИСЛЯ, да пробивам, а най-малко – да се натрапвам или подмазвам“.

(край на цитата)

В тази моя втора статия от 2020 г. за Бистра Атанасова още в началото написах следните думи:

„ (…) Това няма да е първа статия за тази възторжена радетелка на музикалния театър в България, която уважих за първи път през 2019 г. точно на кръглия й рожден ден – тя навърши 75 години на 29 юли. Как се радвах тогава, че сторих това – дни след обнародването на статията във ФБ тя ми се обади по телефона и ми благодари … По някакъв начин съществуването на такава статия е стигнало до ушите й (сигурно от наши общи приятели – имаме такива) и си поговорихме на различни теми. Имаме такива – дълги години, когато и двамата живеехме още в Габрово, сме прекарвали дълги часове с нея и семейството й преди да се омъжи – родителите и сестра й Милена, те бяха наши съседи.

Но ето че дойде и трагедията, която най-малко съм очаквал: в средата на март 2020 г. моя близка приятелка в Габрово, която е такава и с нея, ми съобщи тъжната вест, че Бистра е починала на 11 март и ако искам да науча повече подробности – има вече такива в Интернет“.

(край на цитата от статията ми през 2020 г.)

Цялата въпросна статия за Бистра Атанасова е внесена в моя оперен блог „operastars.de“ и може да се прочете директно там чрез следния линк:

https://www.operastars.de/category/atanasova-bistra/

Преди да премина към конкретни данни за композитора Георги Генков, искам накратко да се спра наново на връзката ми с неговата съпруга Бистра Атанасова, която често ми е споделяла мисли и информации за Георги Генков при наши срещи в Габрово.

Проф. д-р Бистра Атанасова е родена на 29 юли 1944 г. в Габрово във фамилията на адвокат и художничка – Атанас Атанасов и Мара Мирчева. И двамата родители произхождат от фамилии с артистични наклонности. Атанас Атанасов е не само един от най-добрите габровски адвокати, но и дълги години преподавател по различни правни дисциплини във Висшето тъговско училище в Свищов, където редовно пътува от Габрово, заедно с дейността си на адвокат. Мара Мирчева-Атанасова произхожда от артистична габровска фамилия, нейната племенница Теменуга Мирчева е известна концертна и оперна певица в средата на миналия век, със завършено музикално образование. Самата Мара Мирчева-Атанасова е завършила Художествената академия в София, през целия си живот рисува и участва активно в живота на художниците в Габрово (после и в София), главно с общи и самостоятелни изложби и други дейности.

Бистра Атанасова учи в Габрово, където завършва през 1962 г. Априловската гимназия, като по време на учението си показва различни литературни и артистични наклонности. Веднага след това постъпва като студентка в Москва в прчутия институт ГИТИС, където е студентка по режисура на известната проф. Мария Осиповна Кнебел (1898-1985), който иститут завършва с пълно отличие. Мария Кнебел е ученичка на Станиславски и един от най-добрите познавачи на системата му. Бистра Атанасова подчертава по-късно при всеки възможен случай тази голяма роля в обученето си, която е получила от опита на Мария Кнебел. „ГИТИС“ (Росси́йский институ́т театра́льного иску́сства) е висше учебно заведение, най-голямото в областта на театралните изкуства в Европа и едно от най-големите в света.

Аз познавам и съм запомнил Бистра Атанасова още от нейните години в Априловската гимназия в Габрово, когато бях млад учител в Габрово от началото на учебната 1957-58 г. Тяхното семейство живееше първоначално в друг квартал на града, но именно тогава те си построиха заедно с две други семейства жилищен блок на 40 м. от нашата къща на ул. „Омуртаг“ в квартала „Баждар“ и станахме съседи.

В тия години – около 1957-58, беше много трудно в Габрово да се получи свободен телефонен номер (може ли днешната генерация млади хора да не се начуди на този парадокс тогава?), а у нас живееше един лекар от София, близък на майка ми – д-р Христо Колчев, който като такъв получи номер и след като си замина за София, номерът и телефонът останаха у нас. С две думи, близките ни съседи при нужда са идвали отвреме-навреме да си услужат за някой спешен разговор. Именно бащата на Бистра – уважаваният габровски адвокат Атанас Атанасов, със семейството на когото после станахме близки, известно време „ни е гостувал“ при нужда от спешен телефонен разговор, особено вечер. Сетне той получи телефон в дома си, но връзките ни останаха, предадоха се на децата им Бистра и Милена, както и на милата леля Мара Атанасова – майка им.

Нека веднага добавя, че това беше едно високо интелектуално семейство, с което ни свързаха дългогодишни връзки чак до сега. Леля Мара беше художник с редица увлечения и в други изкуства, Бистра и Милена – още като ученички в гимназията показаха силни влечения в областта на театралното и музикално изкуство и това ми правеше особено впечатление. Особено след като аз се ожених в началото на 1961 г. за моята Ренате от Полша, двете сестри свързаха контакти с моята съпруга. Бистра беще само 5 години по-млада от жена ми, така че двете девойки бяха чести гости на дома ни, което продължи и сетне.

След като Бистра замина да учи в Москва мисля през 1962 г., Милена продължи да ни гостува, ние сме били чести гости на семейство Атанасови, а след като се роди през 1962 г. и нашият син, чичо Наси (така наричахме Атанас Атанасов), след като си купи и лека кола, често слагаше до кормилото детето ни – то стана негов любимец в свободното му време. По-късно, около 1964 г. леля Мара нарисува маслен портрет на сина ни, който включи в нейна художествена изложба в града. Тя беше един от видните художници в Габрово, чиято дейност продължи и след като семейството им замина по-късно за София. Този портрет стои и до днес тук в жилището ни в Германия като спомен от тия хубави години в Габрово.

Бистра Атанасова помня още като отлична рецитаторка и с определени артистични наклонности в ученическите й години. Тези й таланти се развиха постепенно и в други сфери, особено при обучението й в Москва, като при ваканциите й редовно ни е гостувала и осведомявала за живота си там. Вече по-късно, когато тя завърши, омъжи се за режисьора Николай Гунов, който постъпи на работа в Габровския драматичен театър и семейството им получи жилище на ул. „Стефан Караджа“, много вечери сме си гостували взаимно и сме имали интересни разговори и преживявания.

Не е редно да се спирам на конкретни случки, искам само да обърна внимание, че винаги съм се интересувал от нейното развитие до 1974 г., когато моето семейство напусна България и заминахме за Германия.

С голямо удоволствие после съм научавал подробности за нейния успех като оперен режисьор, преподавател в различни висши учебни заведения и деец в различни сфери на музикално-сценичните изкуства. Имали сме контакти с фамилията на родителите й и сестра й Милена, при мои гостувания в София съм бил у тях на ул. „Гурко“, когато вече се родиха и децата им. Бил съм на гости и в дома на родителите около улица „Ангел Кънчев“ (не помня точното име на улицата) през 1983 г. при мое служебно пътуване до София, където бях техен гост около една седмица. Родителите са ни гостували тук в Германия след това. Все помня, леля Мара продължаваше още да рисува, в дома им беше пълно с разни нейни картини – портрети, натюрморти, скици, тя готвеше през 1983 г. някаква изложба в София, беше „под пълна пара“. Десетина години по-късно беше моята последна среща с нея – вече болна, почти на легло, бях на посещение в София, но й се обадих (чичо Наси вече беше покойник). Тя ми отвори вратата, движеше се трудно, но много се зарадва, даде ми при тръгване цяла поредица от ретроспективни картички на нейни рисунки, пазя ги тук в Германия като ценен подарък, заедно с редица други нейни картини, които ни е подарила през годините. Милата леля Мара, винаги си спомням с благодарност за нея, една прекрасна жена – майка, съпруга и заедно с това влюбена в художественото изкуство до последния миг на живота си …

Бистра е наследила от майка си тази страст и отдаденост в служба на изкуствата – това проличава от редица нейни изявления и дейности, рецензии и думи на критици и приятели, които не пестят думите си при съответни преценки. Давам един пример:

„Една умна и чувствителна жена разказва за живота си – бурен, преминал като на един дъх, озарен от Любов и Изкуство, от паметни срещи със знаменити личности и тяхното творчество“ (…) Скоро би трябвало да навърша седемдесет години. Имам чувството, че са минали на един дъх (…) Изключително енергична (може би дори хиперактивна), силно емоционална, болезнено откровена, възторжена и гневна, борбена, полемична и поетична, повече от ярка творческа личност“

(нейни думи и думи на проф. д-р Румяна Каракостова при представяне на новата книга на режисьорката Бистра Атанасова – хроника на личния и професионалния й живот).

(край на цитата)

След този голям предговор към конкретните данни за композитора Георги Генков, ще изложа информации за него от различни източници:

Георги Стефанов Генков е български композитор и автор на филмова музика, роден на 3 март 1929 г. в София, починал на 25 декември 2010 г. също там. Завършва през 1951 г. със специалност цигулка Държавната музикална академия (днес НМА “Проф. П. Владигеров”) в София. През 1951­-1961 работи като оркестрант в оркестъра на Младежкия театър. Композитор и музикален ръководител в Централния куклен театър (1962­-1981). Композитор и диригент в театър “Сълза и смях” ­в София между 1982 и 1996 г. Член на „GEMA“, СБФД, САБ. Първият филм, за който композира музика, е „Бедната улица“.

Георги Генков е един от най-ярките творци в областта на театралната и филмова музика. Автор е на музиката към 45 куклени и 47 театрални представления, 52 игрални филма, 120 анимационни и 26 късометражни филми, 18 телевизионни пиеси, около 15 естрадни песни и др.

В последните години е подбрал, аранжирал и записал на CD около 250 детски песни. Многократно е награждаван на театрални и филмови фестивали.

Известен е с авторската си музика към куклените представления за деца „Мечо Пух“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Д-р Охболи“, „Часовникарят“ и към първия спектакъл за възрастни „Съкровището на Силвестър“ (по сценарий на Анжел Вагенщайн).

За класически образци в жанра се смятат детските му мюзикъли „Меко казано“, „В лунната стая“, „Морско синьо“ („Пук“), „Копче за сън“ и операта „Бяла приказка“ (по петте приказки на Валери Петров).

Автор е на музиката за награждавани драматични спектакли на пиесите „Г-жа Министершата“ от Бранислав Нушич, „Дългият път на деня към нощта“ от Юджийн О’Нийл, „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов, „Сняг“ и „Честна мускетарска“ от Валери Петров, „Опит за летене“ от Йордан Радичков.

В представителните публикации за българско кино името му се цитира в постановъчните екипи на най-успешните български анимационни филми, между които „Опашката“, „Птици“, „Мелодрама“, „Есперанца“, „Картини от една изложба“, „Бунар“, „Малък епос“ и особено като композитор на първите анимационни филми за възрастни.

Създава музиката за телевизионния сериал „Под игото“ от 1990 г., както и за цяла серия филми на режисьора Иван Андонов: „Трудна любов“, „Дами канят“, „Бронзовият ключ“, „Опасен чар“ и „Бяла магия“. Негова е и музиката към двете серии на „Време разделно“ на режисьора Людмил Стайков.

Музикално-сценични произведения:


Детска опера:

“Бяла приказка”­ за деца, либрето В. Петров, реж. Б. Атанасова (1985, София).

Детски мюзикъли:

“Меко казано” (1979), “В лунната стая” за деца, по В. Петров и муз. на П. И. Чайковски (1983), “Морско синьо” (1985) (всичките по либрето на В. Петров, реж. М. Младенова, Театър “София”) и др.

Тетрална музика:

“Меко казано” от В. Петров (1994, ДТ ­ Перник);
“Госпожа Министершата” от Ст. Л. Костов (1995, “Сълза и смях”);
“Дългият път на деня към нощта” от Ю. О‘Нил (1996, “Сълза и смях”);
“Приказка за истинската принцеса” (1996, ДТ ­ Перник);
“Копче за сън”, от В. Петров (1999, НАТФИЗ “Кр. Сарафов”);
“Тигърчето Спас” от Р. Москова (2001, Центр. куклен театър) и др.

Музика към филми (игрални):

“В края на лятото”, реж. Д. Мундров (1967);
“Г-н Никой”, реж. Ив. Терзиев (1969);
“Герловска история”, реж. Гр. Островски (1971);
“Вятърът на пътешествията”, реж. Л. Бояджиева (1972);
“10 дни неплатени”, реж. Я. Вазов (1972);
“Мъже без работа”, реж. Ив. Терзиев (1973);
“Нона”, реж. Гр. Островски (1973);
“Очакване”, реж. Б. Шаралиев (1973);
“Трудна любов”, реж. Ив. Андонов (1974);
“Дами канят”, реж. Ив. Андонов (1980);
“Търновската царица”, реж. Я. Янков (1981);
“Бяла магия”, реж. Ив. Андонов (1982);
“Бронзовият ключ”, реж. Ив. Андонов (1983);
“Опасен чар”, реж. Ив. Андонов (1984);
“13-ата годеница на принца”, реж. Ив. Гръбчева (1987);
“Време разделно”, реж. Л. Стайков (1988);
“Вечери в Антимовския хан”, реж. П. Павлов (1988);
“Аз, Графинята”, реж. П. Попзлатев (1989);
“Под игото”, реж. Я. Янков (ТВ, 9-сериен, 1990);
“Карнавалът”, реж. Ив. Гръбчева (1990);
“Здравей, бабо”, реж. М. Евстатиева-Биолчева (1991);
“Мълчанието”, реж. Кр. Крумов (1991);
“Тони”, реж. Д. Петров (1991);
“Нещо във въздуха”, реж. П. Попзлатев (1993) и др.

Филмография

Нещо във въздуха (1993)

Здравей, бабо (тв, 1991)

Мълчанието (1991)

Тони (1991)

Под игото (9-сер. тв, 1990)

Аз, Графинята (1989)

Брачни шеги (1989)

Карнавалът (1989)

Разводи, разводи (1989) – (на новелата „Свидетелите“)

Беглец (тв, 1988) – (заедно с Димитър Генков)

Вечери в Антимовския хан (2-сер. тв, 1988)

Време на насилие (1988)

Време разделно (1988)

13-та годеница на принца (1987)

Котешка опашка (1987)

Делници и празници (тв, 1986)

Женски сърца (тв, 1985)

История с куче без куче (тв, 1985)

Поема (1985)

Бронзовият ключ (тв, 1984)

Наследницата (тв, 1984)

Опасен чар (тв, 1984)

Меко казано (1983)

Първобитна история (тв, 1983)

Бяла магия (1982)

Време за умиране (тв, 1982)

Василена (тв, 1980)

Дами канят (1980)

Илюзия (1980)

Търновската царица (1980)

Адиос, мучачос (1978)

Белият път (тв, 1978)

Покрив (1978)

Чуй петела (1978)

Светъл пример (тв, 1976)

Виза за океана (1975)

Трудна любов (1974)

Мъже без работа (1973)

Нона (1973)

Очакване (1973)

10 дни неплатени (1972)

Вятърът на пътешествията (1972)

Герловска история (1971)

Господин Никой (1969)

В края на лятото (1967)

Пленено ято (1962)

Маргаритка (1961) – (заедно с Димитър Генков)

Бедната улица (1960) – (заедно с Димитър Генков)

(край на цитатите)

Георги Генков се помина в София на 25 декември 2010 г. Един ден след кончината му – на 26 декември в медия бе публикувано следното съобщение:

Портал „Blitz.bg“

Почина композиторът Георги Генков

26 декември 2010 г.

Композиторът Георги Генков почина на 25 декември на 81 години, съобщиха от Съюза на българските композитори. През целия си съзнателен живот той бе всеотдаен труженик в попрището на изкуството, като създаде музика към едни от най-ярките български филми, театрални постановки, детски мюзикъли.

Прекланяме се пред светлата памет на колегата, приятеля и светлата личност, пишат в скръбната вест от Съюза на композиторите.

Георги Генков – композитор и диригент, е роден на 3 март 1929 г. в София. Завършва Музикалната академия с цигулка и композиция през 1951 г. През 1951-1961 г. е оркестрант в оркестъра на Младежкия театър. Композитор и музикален ръководител е на Централния куклен театър през периода 1962-1981 г. Работил е като композитор и диригент в театър “Сълза и смях”. Георги Генков е един от най-ярките творци в областта на театралната и филмовата музика, писал е музиката за филми като “Дами канят”, “Време разделно”, “Адиос, мучачос”, “Аз, графинята” и други.

Многократно е награждаван на театрални и филмови фестивали и на други форуми на изкуството.

(край на цитата)

В първия си брой през новата 2011 г. в. „Култура“ помества статия от проф. д-р Румяна Каракостова във връзка с кончината на Георги Генков. Цитирам:

„Култура“ – брой 1 (2619), 14 януари 2011 г.

Румяна Каракостова

Георги Генков (1929-2010)

Той е сред малцината български театрални и филмови композитори на ХХ век, които завещаха на поколенията национално представителни еталони във всички театрални и филмови жанрове.

Характерният му творчески стил – пределно лаконичен в изказа, но с невероятен усет за драматургия и ярко асоциативен, остави своя изискан отпечатък върху естетическия профил на повече от 100 театрални постановки и над 200 филма, както и в няколко симфонични сюити, албуми с детски песни и популярна музика. Многобройните национални награди от Съюза на композиторите, Съюза на артистите, Фондация „Аскеер” и Съюза на филмовите дейци свидетелстват най-вече за онази част от неговата музика, която приживе е влязла в златния репертоарен фонд на българския театър и българското кино. Именно с подобна непреходна стойност е авторската му музика към куклените представления за деца „Мечо Пух”, „Снежанка и седемте джуджета”, „Д-р Охболи”, „Часовникарят” и към първия спектакъл за възрастни „Съкровището на Силвестър” (по сценарий на Анжел Вагенщайн). За класически образци в жанра са признати детските му мюзикъли „ Меко казано”, „В лунната стая”, „Морско синьо” („Пук”), „Копче за сън” и операта „Бяла приказка” (по петте приказки на Валери Петров).

Още се помнят и драматичните спектакли с неговата филигранна в тембровата си драматургия музика: „Г-жа Министершата” от Бранислав Нушич, „Дългият път на деня към нощта” от Юджин О’Нийл, „Солунските съзаклятници” от Георги Данаилов, „Сняг” и „Честна мускетарска” от Валери Петров, „Опит за летене” от Йордан Радичков. В представителните публикации за българско кино името му се цитира в постановъчните екипи на най-успешните ни анимационни филми, между които „Опашката”, „Птици”, „Мелодрама”, „Есперанца”, „Картини от една изложба”, „Бунар”, „Малък епос” и особено като композитор на първите анимационни филми за възрастни.

Музиката на Георги Генков създава и неповторимата звукова атмосфера в едни от най-популярните български игрални филми: „Бедната улица”, „Маргаритка, мама и аз”, „Пленено ято”, „Господин Никой”, „Герловска история”, „Нона”, „Очакване”, „Трудна любов”, „Дами канят”, „Бяла магия”, „Опасен чар”, „Търновската царица”, „Вечери в Антимовския хан”, сериалът „Под игото”, „Аз, Графинята”, „Илюзия”, „Нещо във въздуха”, „Време разделно”…

Отиде си една светла личност и пословично скромен човек.

(край на цитата)

Една голяма заслуга на Бистра Атанасова е факта, че тя обича да пише и по този начин да остави за поколенията важни неща, които е изживяла в богатия си творчески живот, както и спомени за специални личности в живота й, както ще видим конкретно за нейния съпруг Георги Генков.

Аз лично познавам писателските интереси на Бистра Атанасова, тъй като нашата последна среща на живо беше свързана именно с тази й дейност – през месец септември 2013 г. тя представи в Габрово книгата си за нейния втори съпруг – композитора Георги Генков, който се помина през 2010 г. Там получих екземпляр от тази книга, имахме време малко да поговорим за новините около семействата ни и аз бях особено щастлив при тази мила среща.

Цитирам част от предговора на тази нейна книга:

Георги Генков

Опит за портрет

Бистра Атанасова

233 стр., издадена 2013 г.

3.03.1929 г. – 25.12.2010 г. София

Георги Генков завършва ДМА (днес НМА “Проф. П. Владигеров”) с цигулка (1951). През 1951­-61 работи като оркестрант в оркестъра на Младежкия театър. Композитор и музикален ръководител в Централния куклен театър (1962­-81). Композитор и диригент в театър “Сълза и смях” ­София. Член GEMA, СБФД, САБ.

(край на цитата)

В следващата информация става въпрос за представяне на същата книга през юни 2013 г. в София:

Портал „Kafene.bg“

Представят книга за композитора Георги Генков

04.06.2013

На 4 юни 2013 г. (вторник) от 17.00 ч. в Музикалния център „Борис Христов“ще се състои представяне на книгата на Бистра Атанасова „Опит за портрет“, посветена на творчеството на композитора Георги Генков.

Георги Генков (3.3.1929 – 25.12.2010 г.)

Завършва ДМА (днес ДМА „Проф. П. Владигеров“) със специалност цигулка. Работил е като оркестрант в оркестъра на Младежкия театър, като композитор и музикален ръководител в Централния куклен театър, а в театър „Сълза и смях“ – като композитор и диригент.

Един от най-ярките творци в областта на театралната и филмова музика. Автор е на музиката към 45 куклени и 47 театрални представления, 52 игрални филма, 120 анимационни и 26 късометражни филми, 18 телевизионни пиеси, около 15 естрадни песни и др. Подбрал е, аранжирал и записал на CD около 250 детски песни. Многократно е награждаван на театрални и филмови фестивали и др.

(край на цитата)

За книгата „Георги Генков. Опит за портрет” от Бистра Атанасова музиколожката проф. д-р Румяна Каракостова публикува през месец юли 2013 г. статия във в. „Култура“, която цитирам по-долу:

в. „Култура“ – Брой 28 (2999), 26 юли 2013

Румяна Каракостова

В памет на Георги Генков 

Само по себе си, авторското посвещение в книгата „Георги Генков. Опит за портрет” от Бистра Атанасова (София, издателство „Мелани”, 2013), е предварително поета мисия. Още повече, че това е и първото монографично издание за композитора Георги Генков – авторитетна и високо ценена сред българското музикантство личност, оставила своя незаличима следа в националната ни театрална и филмовата култура, както и в дейността на Дружеството за нова музика и на последвалите издания на фестивала „MusicaNova“ в София.

Авторката на книгата – утвърденият режисьор и педагог проф. Бистра Атанасова, несъмнено е и най-близкият човек на композитора през годините на съпружеския им живот и това крие опасността от прекалена интимност в разказа от първо лице. Но тъй като е пишещ човек и това не е първата й книга, Бистра Атанасова съумява чисто по режисьорски (и като единствен у нас пряк възпитаник на школата на Станиславски) „да умре в актьорите” на конструираното от нея диалогично повествование. Нещо повече, тя умишлено търси и съответстваща (на деликатната и пословично скромна личност на композитора) форма на обобщение: „опит за портрет”. И независимо, че по външни белези този многоизмерен „опит” попада в жанра на мемоарната литература, типичният мемоарен тон е избегнат благодарение на обстоятелството, че авторката строи разказа не с литературна, а с концептуална логика. Така, вместо предговор, тя започва с „Някои мисли за четенето”, споделени приживе и с обяснима тревога от композитора Георги Генков за изчезващата категория на четящите хора. Във въвеждащата биографична част на книгата – „За Жорето (…)”, богато илюстрирана със снимки от семейния архив, неочаквано се озоваваме сред полифоничните изказвания на множество и различни гласове: на драматурзи и музиканти, на режисьори и актьори, на музиколози и киноведи, на съпругата и дъщерята… Но изненадващо над всички тях се откроява тихият, ненатрапчив глас на композитора и човека Георги Генков, който в последното лято на своя, преизпълнен с музика, живот ни прави съпричастни на пределно лаконичната си автобиография, написана в строго отмерения смисъл на думите.

Втората част на книгата включва двете глави – „За композитора (…)” и „Диалози”, в които селективно е представено написаното и публикуваното за творчеството на Георги Генков в периодичния и в специализирания печат, включително и проведени през годините интервюта, анкети и разговори с него по различен повод. Авторският коментар (доколкото може да се окачестви като такъв) присъства единствено в разширените заглавия на главите, но той по-скоро регистрира признатата и от композитора подробност, че за архива му се е грижила единствено неговата съпруга. Като свидетел на процеса по написването на книгата обаче, държа да добавя, че за издирването и събирането на музикалния и най-вече на звукозаписния архив на композитора, не малка заслуга има и дъщеря му Марина Генкова. Благодарение на тези „семейни” усилия, последната част на монографията е снабдена с прецизно изготвен справочен апарат, който не би могъл да се открие в нито едно от представителните ни енциклопедични издания за музика, театър или кино. Именно това е и изключителният принос на изданието, което оттук нататък може да послужи като отправна база за специализирани изследвания върху творчеството на композитора в различните жанрове на театралната и филмовата му музика, и на неговото забележително песенно творчество, особено по текстове на Валери Петров.

Всепризната истина е, че Георги Генков е най-талантливият преводач на стиховете на Валери Петров на музикално-сценичен език – доказват го и неговите четири мюзикъла и една опера, създадени по известните приказки: „Копче за сън”, „Меко казано”, „Морско синьо”, „В лунната стая” и „Бяла приказка”, които с основание се определят като съвременни класически образци на българския музикален театър. Неслучайно Валери Петров споделя, че не може да си представи техните стихове без „странната, нежна, деликатна, умна и честна” музика на Георги Генков. Чудесно е, че всички те са записани и на компактдиск приживе на композитора, с участието на студенти от НАТФИЗ на проф. Бистра Атанасова. Със същата непреходна стойност е и скромният звукозаписен фонд с музика на Георги Генков в БНР, в който се откроява сюитата му по музика към филма „Време разделно”.

Не бих си позволила да коментирам съпътстващата поетична книга на Бистра Атанасова „Старомоден любовен роман”, посветена също на Георги Генков, поради дълбоко интимния й характер. Не мога да не отбележа обаче, че съкровената изповед в тази също толкова необичайна стихосбирка е още едно потвърждение на написаното между редовете в монографията й за композитора: две противоречиви по природа личности се вдъхновяват не само от чувствата, но и от духовната близост помежду им.

Иска ми се да уверя авторката, че книгите, родени от несравнима любов и желанието да се надмогне болката след нея, винаги намират своите признателни читатели.

(край на цитата)

Понеже в горната статия на проф. д-р Румяна Каракостова става дума и за големия български писател Валери Петров, който се помина през 2014 г. – преди 10 години, искам да дам малко информация за него – нали г-жа Каракостова пише, че „Георги Генков е най-талантливият „преводач“ на стиховете на Валери Петров на музикално-сценичен език“:

Валери Петров (рожденото му име: Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход, известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 г., вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 г. в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат – посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“. Валери Петров учи в италианското училище, т. нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

През 1944 г. той завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“.

Комунист от младежките си години, през януари 1971 година Валери Петров е изключен от Българската комунистическа партия заедно с няколко други писатели, след като гласуват с „въздържал се“ за декларация на Съюза на българските писатели срещу присъждането на Нобелова награда за литература на критичния към комунистическия режим руски писател Александър Солженицин.

Валери Петров е народен представител в Седмото ВНС (1990–1991). Автор е на финалната редакция на преамбюла на приетата от него Конституция на Република България.

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца. На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.

Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“. По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941 – 47), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

Валери Петров се помина в София на 27 август 2014 г.

(край на цитата)

През март 2019 г. Българското Национално Радио излъчва предаване, посветено на композитора Георги Генков. Цитирам:

БНР Архивен фонд Музика

03.03.2019

Неговото име се откроява с творческа естетика и стил в българския театър и кино от 60-те години до края на миналото столетие. Той оставя своя изискан отпечатък върху музиката на повече от 100 театрални постановки, над 200 филма, както и в няколко симфонични сюити, албуми с детски песни и популярна музика. Работил с почти всички режисьори на българското кино, относително най-дълго с Иван Андонов, като създава музиката за всички негови анимационни и голяма част от игралните му филми.

Музикантският си път започва като цигулар, но можел да стане и пианист. Още като дете учи пиано с майка си Мара Генкова – професионален музикант и първата българска жена композитор.

„Тя наистина беше много добра пианистка, само че не беше добър педагог и затова не се научих да свиря на пиано… След това баща ми ми купи цигулка и ме прати да уча при Тодор Лечев. И до последната година в Академията мечтаех да стана цигулар, но така и не станах. Да бъдеш цигулар, това е нещо вродено…“

      „Започнах да ставам композитор след като разбрах, че не мога да стана цигулар“ – запис от 2003 г.

Георги Генков е роден на 3 март 1929 г. в София. Завършва цигулка и теоретичен отдел в Държавната музикална академия. В периода 1951–1961 г. е оркестрант в „Народен театър за младежта“. Още първите му композиционни опити и сериозни успехи са свързани с театралната и филмова музика. Първата театрална музика, която композира, е към спектакъла „Кучето на градинаря“ от Лопе де Вега в театър „Трудов фронт“, а първите му стъпки във филмовата музика са за филмите „Бедната улица“, „Маргаритка, мама и аз“. От 1961 г., в продължение на двадесет години, творческата биография на Генков е свързана с Централния куклен театър, където е композитор и музикален ръководител. Там звучат авторските му произведения към куклените представления за деца: „Мечо Пух“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Д-р Охболи“ и към първия спектакъл за възрастни „Съкровището на Силвестър“. Детските му мюзикъли: „Меко казано”, „В лунната стая”, „Морско синьо” („Пук”), „Копче за сън” и операта „Бяла приказка” (по петте приказки на Валери Петров) са признати за класически образци в жанра.

      Композиторът разказва за братя Райкови и основания от тях детски пантомимен куклен театър „Щурче“ – запис от 1989 г.

От 1982 до 1996 г. Георги Генков е композитор и диригент в театър „Сълза и смях“. Посвещава четири години от живота си (1995-1999) в обучение на млади колеги, четейки лекции в кино-департамента на Нов български университет.

Почувствал стила на филма и намерил формата, композиторът се стреми чрез музиката да подсили преживяването на зрителя. Негови са музикалните композиции, създали неповторимата звукова атмосфера в едни от най-популярните български филми: „Пленено ято“, „Господин Никой“, „Герловска история“, „Нона“, „Очакване“, „Трудна любов“, „Дами канят“, „Бяла магия“, „Опасен чар“, „Търновската царица“, „Вечери в Антимовския хан“, „Адиос, мучачос“, сериалът „Под игото“, „Аз Графинята“, „Нещо във въздуха“, „Време разделно“…

„Авторът на филмова музика е нещо като актьор. Той трябва да се превъплъщава в различни роли, да сменя костюмите си и да навлиза в най-различни стилове – от ранна предкласика до съвременния джаз“ – казва Георги Генков. За непреходността на творбите му свидетелстват многобройните национални награди от Съюза на композиторите, Съюза на артистите, Фондация „Аскеер“ и Съюза на филмовите дейци.

През 2000 г. БНТ заснема филм-портрет за композитора „Един свят по-високо от нас“. Защото за Георги Генков тя – „музиката е един свят, някъде по-високо от нас…“

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

Както започнах в началото на тази статия за Георги Генков с мисли относно кончината на съпругата му Бистра Атанасова, така и сега ще завърша с нещо конкретно по тази траурна новина от март 2020 г. Бях много опечален, но нищо не можеше да направя, освен да потърся сведения и действително намерих такива в медиите. Хареса ми едно предаване на БНР за нея, излъчено един ден след кончината й и ще го цитирам тук:

БНР

Проф. Бистра Атанасова – In memoriam

публикувано на 12.03.2020

На 11 март 2020 на 75-годишна възраст почина проф. Бистра Атанасова – режисьор, писател и педагог. Изключително енергична, силно емоционална, болезнено откровена, възторжена, гневна, борбена, полемична и поетична, повече от ярка творческа

личност. Проф. Атанасова създаде специалността „Актьорско майсторство за музикален театър“ в НАТФИЗ.

Завършила е режисура във водещия Московски театрален институт ГИТИС в класа по режисура на Мария Осиповна Кнебел – ученичка на самия Константин Станиславски. Голяма част от професионалния и личния ѝ живот беше свързана с музиката, по-специално с музикално-сценичните изкуства. 

През 2015 г. излезе автобиографичната ѝ книга „На един дъх“ – хроника на личния и професионалния ѝ живот, в която огромно количество факти, срещи, личности, изживявания, истории и размисли буквално отнемат дъха на очарования читател. Във финалните страници Бистра Атанасова е написала: „И тъй, през последната година от режисьор и педагог се превърнах в литературен деятел – нещо, което почти непрекъснато съм правила, но винаги между другото. Липсата на редовна работа много ми тежи, защото винаги съм била работохолик. Знам, че още имам сили да работя, но НЕ СЕ НАУЧИХ ДА НЕ КАЗВАМ ТОВА, КОЕТО МИСЛЯ, да пробивам, а най-малко – да се натрапвам или подмазвам“.

Поклонението ще се извърши в неделя – 15 март, от 14 часа в храм „Свети Седмочисленици“ в София.

В звуковия файл предлагаме част от интервю от 2015 г., в което проф. Бистра Атанасова припомня историята на създаването на детската опера „Бяла приказка“ с либрето на Валери Петров и музика на съпруга на Бистра Атанасова – композитора Георги Генков, поставена за първи път в Софийската опера през 1985 г.

(край на цитата)

Цитирам линк към горното предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/post/101240018

Нека днес на 3 март 2024 г. почетем 95 години от рождението на композитора Георги Генков, но също и да си спомним за съпругата му Бистра Атанасова, която ни напусна преди 4 години – на 11 март 2020 г.

Мир на праха им!

……